Announcing: BahaiPrayers.net


More Books by Christianity

Bible- Orthodox
Free Interfaith Software

Web - Windows - iPhone








Christianity : Bible- Orthodox
БИБЛИЯ
СИРЕЧ
КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
НА
ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ ОТ СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА

София 1992.
ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
БИТИЕ
ГЛАВА 1.
1. В начало Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.

6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.

9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.

11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.

12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.

13. Биде вечер, биде утро - ден трети.

14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,

18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

19. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.

20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)

21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.

22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.

23. Биде вечер, биде утро - ден пети.

24. И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.

25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.

26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.

29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;

30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.

31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

ГЛАВА 2.

1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.

2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.

3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

4. Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,

5. и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,

6. но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.

7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.

10. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

11. Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;

12. златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.

13. Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.

14. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.

15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.

16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;

17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

18. И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

19. Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

20. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.

21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.

22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).

24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

25. И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

ГЛАВА 3.

1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

2. Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,

3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;

5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.

8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.

9. И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?

10. Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

11. И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

12. Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.

13. Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.

14. И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

15. и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

16. На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

17. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;

18. тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;

19. с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

20. И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.

21. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.

22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

* Живот.
ГЛАВА 4.

1. Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.

2. Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.

3. След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;

4. и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;

5. а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.

6. И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?

7. Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

8. И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.

9. И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?

10. И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;

11. и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;

12. когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.

13. И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:

14. ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.

15. И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

16. И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

17. И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.

18. На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.

19. Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).

20. Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.

21. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.

22. Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.

23. И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;

24. ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем.

25. Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.

26. На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

ГЛАВА 5.

1. Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,

2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.

3. Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.

4. Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.

5. А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.

6. Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.

7. След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.

8. А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.

9. Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.

10. След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.

11. А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.

12. Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.

13. След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.

14. А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.

15. Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.

16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.

17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.

18. Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.

21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.

22. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.

23. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.

24. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

25. Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

26. След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

27. А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.

28. Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син

29. и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.

30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.

31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.

32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

ГЛАВА 6.

1. Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,

2. тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.

3. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.

4. В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.

5. И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;

6. и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.

7. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.

8. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

9. Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.

10. Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.

11. Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.

12. И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.

13. И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.

14. Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.

15. И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти.

16. И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).

17. И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.

18. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.

19. Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.

20. От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).

21. А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.

22. И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.

ГЛАВА 7.

1. И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;

2. и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол;

3. тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;

4. защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.

5. Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

6. А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.

7. И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.

8. И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята

9. влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

10. След седемте дена потопните води дойдоха на земята.

11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;

12. и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

13. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.

14. Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,

15. влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;

16. и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).

17. И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;

18. а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.

19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:

20. водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.

21. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;

22. всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.

23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.

24. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

ГЛАВА 8.

1. И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.

2. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

3. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

4. И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

5. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

6. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,

7. и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.

8. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;

9. но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.

10. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.

11. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.

12. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.

13. В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.

14. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.

15. И рече (Господ) Бог на Ноя:

16. излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;

17. изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.

18. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;

19. всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.

20. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.

21. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

22. занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

ГЛАВА 9.

1. И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);

2. да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;

3. всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;

4. само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;

5. Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;

6. който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;

7. а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

8. И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:

9. ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,

10. и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;

11. сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.

12. И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:

13. Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.

14. И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;

15. и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.

16. И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

17. И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

18. Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.

19. Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.

20. Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21. и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.

22. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.

23. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.

24. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,

25. рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

26. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;

27. да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.

28. И живя Ной след потопа триста и петдесет години.

29. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

ГЛАВА 10.

1. Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

2. Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.

3. Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.

4. Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.

5. От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

6. Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.

7. Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.

8. Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;

9. той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).

10. Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.

11. От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах

12. и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.

13. От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,

14. Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.

15. От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,

16. Иевусей, Аморей, Гергесей,
17. Евей, Аркей, Синей,

18. Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаански се пръснаха,

19. и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.

20. Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.

21. Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.

22. Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).

23. Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.

24. Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.

25. На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му - Иоктан.

26. Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,

27. Гадорама, Узала, Дикла,
28. Овала, Авимаила, Шева,

29. Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.

30. Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.

31. Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.

32. Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

ГЛАВА 11.
1. По цялата земя имаше един език и един говор.

2. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.

3. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.

4. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.

5. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.

6. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;

7. нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

8. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).

9. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

10. Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;

11. след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).

12. Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.

13. След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).

14. Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.

15. След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).

16. Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.

17. След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).

18. Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.

19. След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).

20. Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.

21. След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).

22. Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.

23. След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).

24. Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.

25. След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).

26. Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

27. Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.

28. И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.

29. Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.

30. И Сара беше неплодна и бездетна.

31. Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.

32. И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.

ГЛАВА 12.

1. И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;

2. и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.

3. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.

4. И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

5. И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.

6. Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.

7. И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

8. Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).

9. И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.

10. И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.

11. А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;

12. и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;

13. затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.

14. И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;

15. видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.

16. И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.

17. Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.

18. Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?

19. Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.

20. И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).

ГЛАВА 13.

1. И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.

2. Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.

3. И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай,

4. до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.

5. И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.

6. И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.

7. И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.

8. И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;

9. не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз - надясно, ако пък ти - надясно, аз - наляво.

10. Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;

11. и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.

12. Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.

13. А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.

14. И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;

15. защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:

16. и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;

17. стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).

18. И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

ГЛАВА 14.

1. И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -

2. всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.

3. Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.

4. Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.

5. В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,

6. и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.

7. И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.

8. Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,

9. с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.

10. А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.

11. Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

12. Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.

13. А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.

14. Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;

15. и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;

16. и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.

17. Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;

18. и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,

19. и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;

20. благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

21. И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.

22. Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,

23. че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -

24. освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

ГЛАВА 15.

1. Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.

2. Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.

3. И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.

4. И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.

5. Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.

6. Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.

7. И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.

8. Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?

9. Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.

10. Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.

11. И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.

12. По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.

13. И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;

14. но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;

15. а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;

16. в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.

17. Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.

18. В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;

19. кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20. хетейци, ферезейци, рефаимци,

21. аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

* Роб, роден в дома на господаря.
ГЛАВА 16.

1. Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.

2. И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.

3. След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.

4. Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.

5. И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.

6. Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.

7. И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.

8. И рече (й Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.

9. Ангелът Господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.

10. И пак й рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.

11. И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;

12. той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.

13. И нарече (Агар) Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.

14. Затова тоя извор се нарече Беер-лахай-рои *. Той се намира между Кадес и Баред.

15. Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.

16. Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.

* Извор на Живия. Който благосклонно ме поглежда.
ГЛАВА 17.

1. Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;

2. и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.

3. Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:

4. Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,

5. и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи

6. и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.

7. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.

8. И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.

9. И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

10. Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;

11. обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.

13. Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.

14. А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.

15. И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра;

16. Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.

17. И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?

18. И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!

19. А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.

20. И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.

21. Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.

22. Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.

23. И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.

24. Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.

25. А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.

26. В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,

27. и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.

ГЛАВА 18.

1. И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре', когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.

2. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,

3. и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;

4. ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,

5. аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.

6. И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (й) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.

7. А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.

8. И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.

9. Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.

10. И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.

11. Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.

12. Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.

13. И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?

14. Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.

15. Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя.

16. И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.

17. И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?

18. От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,

19. защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.

20. И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;

21. ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.

22. И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.

23. Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?

24. В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?

25. не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?

26. Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.

27. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:

28. може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.

29. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.

30. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.

31. Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.

32. Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.

33. И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

ГЛАВА 19.

1. И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи

2. и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.

3. Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.

4. Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,

5. извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.

6. Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,

7. и рече (им): братя мои, не правете зло;

8. ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.

9. Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.

10. Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);

11. и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.

12. Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,

13. защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.

14. Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.

15. Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.

16. И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.

17. А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.

18. Но Лот им отговори: не, Господи,

19. ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;

20. ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.

21. И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;

22. побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.

23. Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.

24. Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,

25. и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.

26. А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со'лен стълб.

27. Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;

28. и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.

29. Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

30. Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.

31. И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;

32. и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.

33. И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.

34. На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.

35. И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.

36. И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;

37. и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и доднес.

38. И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и доднес.

ГЛАВА 20.

1. Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;

2. и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.

3. И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.

4. А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?

5. Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.

6. И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;

7. а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.

8. И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.

9. И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.

10. И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?

11. Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;

12. па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;

13. когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.

14. Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.

15. И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.

16. А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.

17. И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;

18. защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.

ГЛАВА 21.

1. Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.

2. Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;

3. и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;

4. и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.

5. Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.

6. И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.

7. И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.

8. Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.

9. Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина й Исаака),

10. и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.

11. Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).

12. Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;

13. и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.

14. Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;

15. водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,

16. и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.

17. И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;

18. стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.

19. И Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.

20. И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.

21. Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.

22. И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;

23. а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.

24. И рече Авраам: заклевам се.

25. Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.

26. А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.

27. И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.

28. И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.

29. А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?

30. (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31. Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,

32. и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33. И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.

34. И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.

ГЛАВА 22.

1. Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!

2. Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.

3. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.

4. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.

5. И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.

6. И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.

7. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?

8. Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.

9. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.

11. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!

12. Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.

13. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).

14. И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.

15. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето

16. и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,

17. Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;

18. и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

19. И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.

20. След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:

21. Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,

22. Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;

23. от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;

24. и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.

* Господ ще предвиди.
ГЛАВА 23.

1. Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;

2. и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.

3. И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:

4. аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.

5. Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:

6. послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.

7. Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;

8. и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,

9. да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.

10. А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:

11. не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.

12. Авраам се поклони пред народа на оная земя

13. и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.

14. Ефрон отговори Аврааму и му рече:

15. господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.

16. Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, - четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.

17. Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха

18. владение Авраамово пред очите на Хетовите синове - на всички, които влизаха през вратата на града му.

19. Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.

20. Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.

ГЛАВА 24.

1. Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.

2. И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми

3. и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,

4. а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.

5. Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?

6. Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;

7. Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, - Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);

8. ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.

9. Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.

10. И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

11. и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),

12. и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;

13. ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;

14. и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) - тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).

15. Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;

16. момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.

17. А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.

18. Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.

19. И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).

20. И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.

21. Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.

22. Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато,

23. (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?

24. Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.

25. И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.

26. Тогава човекът се наведе, поклони се Господу

27. и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.

28. Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.

29. Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;

30. той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, - тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;

31. и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.

32. Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.

33. И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.

34. Той каза: аз съм Авраамов слуга;

35. Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;

36. господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;

37. и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,

38. а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.

39. Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.

40. Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;

41. тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.

42. И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,

43. то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,

44. и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, - тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).

45. Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз й казах: дай ми да пия.

46. Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.

47. Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз й турих обеца на лицето и гривни на ръцете й.

48. И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.

49. Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.

50. Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;

51. ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.

52. Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.

53. Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата й, и на майка й.

54. Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.

55. Но брат й и майка й рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.

56. Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.

57. Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.

58. Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.

59. И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката й, и Авраамовия слуга, и човеците му.

60. И благословиха Ревека и й рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!

61. И стана Ревека и слугините й, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.

62. А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63. Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.

64. Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.

65. И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.

66. Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

67. И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

ГЛАВА 25.
1. Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

2. Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.

3. Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.

4. Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.

5. И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;

6. а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.

7. Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;

8. почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.

9. И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,

10. в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.

11. След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.

12. Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;

13. и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,

14. Мишма, Дума, Маса,
15. Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.

16. Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.

17. Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.

18. И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

19. Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.

20. Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

21. И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.

22. Синовете в утробата й взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.

23. Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.

24. Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.

25. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.

26. Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).

27. Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.

28. Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.

29. Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.

30. И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.

31. Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.

32. Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?

33. Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

34. Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.

ГЛАВА 26.

1. Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.

2. Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

3. постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;

4. ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,

5. задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.

6. И тъй, Исаак се засели в Герар.

7. Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.

8. Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.

9. Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.

10. Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.

11. И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.

12. И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.

13. И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.

14. Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.

15. И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.

16. И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.

17. Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.

18. И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).

19. И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.

20. И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.

21. (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.

22. Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.

23. Оттам той премина във Вирсавия.

24. И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.

25. И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).

26. Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.

27. Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?

28. Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,

29. за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.

30. Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.

31. И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.

32. В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.

33. И той го нарече Шива. Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия).

34. Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.

35. И те станаха горчило за Исаака и Ревека.
ГЛАВА 27.

1. Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!

2. (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;

3. вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,

4. сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

5. Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;

6. а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:

7. донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.

8. Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:

9. иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;

10. а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.

11. Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;

12. баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.

13. А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.

14. Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.

15. И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;

16. а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;

17. и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.

18. Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?

19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.

20. И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.

21. И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.

22. Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.

23. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови

24. и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.

25. Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.

26. Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.

27. Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;

28. да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;

29. народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!

30. Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.

31. Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32. А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.

33. И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.

34. Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!

35. Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.

36. И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?

37. Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?

38. Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.

39. И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;

40. ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.

41. Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.

42. И обадиха на Ревека думите на по стария й син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;

43. затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;

44. и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,

45. докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?

46. И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?

ГЛАВА 28.

1. Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;

2. стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;

3. а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;

4. и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!

5. И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.

6. Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;

7. и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.

8. И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,

9. и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.

10. Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,

11. и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

12. И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.

13. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;

14. и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;

15. и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

16. Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

17. И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

18. И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

19. И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.

20. И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21. и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -

22. то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

* Дом Божий.
ГЛАВА 29.

1. И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).

2. И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.

3. Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.

4. Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.

5. Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.

6. Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Рахил иде с овците.

7. И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.

8. Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.

9. Още говореше с тях, и ето, дойде Рахил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).

10. Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.

11. Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.

12. Той обади на Рахил, че е бащин й сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).

13. Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.

14. А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.

15. И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?

16. А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.

17. Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19. Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.

20. И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.

21. И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.

22. Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.

23. А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.

24. И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?

26. Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;

27. свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.

28. Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.

29. И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.

31. Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата й, а Рахил беше неплодна.

32. Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.

33. И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.

34. И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.

35. И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.

ГЛАВА 30.

1. И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.

2. Иаков се разгневи на Рахил и (й) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?

3. Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.

4. И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.

5. Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.

6. И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.

7. И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.

8. И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.

9. Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).

10. И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.

11. Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.

12. (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.

13. И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.

14. Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.

15. Но (Лия) й рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.

16. Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.

17. Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.

18. И рече Лия: Бог ми даде награда, задето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).

19. И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.

20. И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.

21. После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.

22. И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.

23. Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.

24. И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.

25. След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;

26. дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.

27. И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.

28. И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.

29. И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;

30. защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?

31. И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.

32. Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).

33. И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, - това да се счита крадено.

34. Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.

35. И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше що-годе бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;

36. и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.

37. Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;

38. и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.

39. И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.

40. И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.

41. Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.

42. А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият - за Иакова.

43. И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.

ГЛАВА 31.

1. И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.

2. И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.

3. И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.

4. Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,

5. и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;

6. вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,

7. а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.

8. Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.

9. И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.

10. Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.

11. Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.

12. Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;

13. Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).

14. Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?

15. Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;

16. затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.

17. И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,

18. и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.

19. А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща й.

20. Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.

21. И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.

22. На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.

23. Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.

24. И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.

25. И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.

26. И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?

27. Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;

28. ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.

29. В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.

30. Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, - но защо си откраднал боговете ми?

31. Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).

32. (И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.

33. И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.

34. А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.

35. И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.

36. Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?

37. Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.

38. Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;

39. разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото;

40. денем се изнурявах от жега, а нощем - от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.

41. Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.

42. Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, - ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера.

43. Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?

44. Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)

45. И взе Иаков един камък и го постави за паметник.

46. И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)

47. И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.

48. И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,

49. а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;

50. ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.

51. И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;

52. тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;

53. Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.

54. Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.

55. А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.

ГЛАВА 32.

1. Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.

2. Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.

3. И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,

4. па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;

5. имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.

6. И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.

7. Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.

8. И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.

9. И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!

10. Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана.

11. Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) майка с деца.

12. Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.

13. И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:

14. двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,

15. трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.

16. И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.

17. И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита; чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?

18. ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.

19. Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;

20. и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.

21. И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.

22. И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;

23. и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.

24. И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;

25. и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.

26. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.

27. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.

28. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.

29. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.

30. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.

31. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.

32. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.

ГЛАВА 33.

1. Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.

2. И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата й подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.

3. А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.

4. И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).

5. И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.

6. Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;

7. приближиха се Лия и децата й и се поклониха; най-сетне приближиха се Иосиф и Рахил и се поклониха.

8. И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.

9. Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.

10. Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;

11. приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе

12. и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.

13. Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;

14. нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.

15. Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!

16. И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.

17. А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.

18. Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.

19. И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.

20. И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.

ГЛАВА 34.

1. Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.

2. И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.

3. И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.

4. И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.

5. Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.

6. Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.

7. А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.

8. Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;

9. сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);

10. и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.

11. А Сихем рече на баща й и на братята й: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;

12. искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.

13. И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;

14. и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;

15. само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;

16. и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;

17. ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18. Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.

19. Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.

20. И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:

21. тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.

22. Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.

23. Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

24. И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, - всички, които излизаха из портите на града му.

25. На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;

26. убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.

27. Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).

28. Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;

29. и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.

30. Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.

31. А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!

ГЛАВА 35.

1. Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2. И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;

3. да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.

4. И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)

5. Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.

6. И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.

7. и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).

8. И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.

9. И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;

10. и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.

11. Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;

12. земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.

13. И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.

14. И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;

15. и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.

16. И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.

17. А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.

18. И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.

19. И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.

20. Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.

21. И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.

22. Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.

23. Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.

24. Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.

25. Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.

26. Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.

27. И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.

28. А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.

29. И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.

ГЛАВА 36.
1. Ето родословието на Исава, който е Едом.

2. Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,

3. и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова.

4. Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.

5. Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

6. И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;

7. защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.

8. И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.

9. Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.

10. Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.

11. Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.

12. А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.

13. И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.

14. А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.

15. Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,

16. главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.

17. Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.

18. Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.

19. Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.

20. Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,

21. Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.

22. Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.

23. Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.

24. Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.

25. Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.

26. Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.

27. Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.

28. Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.

29. Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,

30. главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.

31. Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:

32. в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.

33. И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.

34. Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.

35. И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.

36. И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.

37. И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.

38. Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.

39. Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.

40. Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,

41. главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,

42. главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,

43. главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

ГЛАВА 37.

1. Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.

2. Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.

3. Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.

4. Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.

5. И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.

6. Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:

7. ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.

9. Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.

10. Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?

11. Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.

12. Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.

13. А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.

14. (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.

15. И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?

16. Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?

17. И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.

19. И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;

20. хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.

21. Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.

22. Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.

23. Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,

24. и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.

25. И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.

26. Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха

28. и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.

29. Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,

30. па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?

31. И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;

32. пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?

33. Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.

34. И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.

35. И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.

36. А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

ГЛАВА 38.

1. В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.

2. И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.

3. Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.

4. И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.

5. Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.

6. И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.

7. Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.

8. Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.

9. Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.

10. А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.

11. И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.

12. Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.

13. И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.

14. А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.

15. Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)

16. Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?

17. Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?

18. Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.

19. Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.

21. И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.

22. Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.

23. Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.

24. Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.

25. Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.

26. Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.

27. Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.

28. И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.

29. Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.

30. После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.

ГЛАВА 39.

1. А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.

2. И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.

3. Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.

4. И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.

5. И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).

6. И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.

7. И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.

8. Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;

9. в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?

10. Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,

11. случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;

12. тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън.

13. А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,

14. извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,

15. а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.

16. И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.

17. Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);

18. но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.

19. Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, - пламна от гняв;

20. и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.

21. Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22. И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.

23. Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.

ГЛАВА 40.

1. После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.

2. Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,

3. и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.

4. Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.

5. Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.

6. На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.

7. И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?

8. Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.

9. И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;

10. на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;

11. и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.

12. И рече му Иосиф: ето тълкуването му: трите пръчки - това са три дни;

13. след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;

14. но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;

15. защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.

16. Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;

17. в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.

18. И отговори Иосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници - това са три дни;

19. след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.

20. На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;

21. и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;

22. а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Иосиф.

23. Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.

ГЛАВА 41.

1. Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;

2. и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;

3. но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;

4. грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,

5. и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;

6. но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;

7. и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.

8. На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.

9. Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;

10. фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;

11. и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;

12. там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;

13. и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.

14. Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.

15. Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.

16. Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.

17. И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;

18. и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;

19. но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;

20. и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21. и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.

22. После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;

23. но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;

24. и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.

25. Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.

26. Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;

27. седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.

28. Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.

29. Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;

30. след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,

31. и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.

32. А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.

33. А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.

34. Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;

35. нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;

36. и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.

37. Това се допадна на фараона и на всичките му служители.

38. И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?

39. И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;

40. ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41. И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.

42. Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;

43. заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.

44. И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.

45. И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.

46. Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.

47. А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.

48. И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.

49. И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.

50. Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.

51. И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.

52. А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53. И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,

54. и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.

55. Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.

56. И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.

57. И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.

ГЛАВА 42.

1. Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?

2. И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.

3. Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;

4. а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.

5. И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.

6. А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.

7. И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.

8. Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.

9. И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.

10. Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;

11. ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.

12. Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.

13. Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.

14. Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;

15. ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;

16. пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.

17. И ги тури под стража за три дни.

18. А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:

19. ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;

20. а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.

21. И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

22. Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.

23. А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.

24. Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.

25. И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.

26. Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.

27. И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,

28. и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?

29. И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:

30. началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.

31. Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;

32. ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.

33. А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си

34. и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.

35. А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.

36. А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, - всичко това се струпа върху мене!

37. Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.

38. Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

ГЛАВА 43.
1. Гладът се усили в страната.

2. И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.

3. А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4. Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;

5. ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6. Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?

7. Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?

8. А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;

9. аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;

10. да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.

11. Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;

12. вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;

13. вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;

14. а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.

15. И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.

16. Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.

17. Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.

18. Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.

19. И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата

20. и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и по-преди да купуваме храна,

21. па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, - ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;

22. а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.

23. Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.

24. И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.

25. И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.

26. Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.

27. Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?

28. Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.

29. И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!

30. Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.

31. И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.

32. И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.

33. И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.

34. И ястията им се пращаха от него, и Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.

ГЛАВА 44.

1. Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;

2. а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.

3. На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.

4. Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)

5. Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.

6. Той ги настигна и им каза тия думи.

7. Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;

8. ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?

9. у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.

10. Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.

11. Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.

12. Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13. Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.

14. Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.

15. Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?

16. Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.

17. Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.

18. И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.

19. Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?

20. Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.

21. А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.

22. Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.

23. Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.

24. Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.

25. И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.

26. Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.

27. И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:

28. единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;

29. ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

30. Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,

31. той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.

32. При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.

33. И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:

34. защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

ГЛАВА 45.

1. Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

2. И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.

3. Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.

4. И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;

5. но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;

6. защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;

7. Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.

8. И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.

9. Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;

10. ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;

11. и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.

12. И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;

13. а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.

14. И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.

15. И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.

16. Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.

17. И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;

18. и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.

19. На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;

20. и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.

21. Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;

22. всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;

23. също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.

24. Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.

25. И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,

26. и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.

27. А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова,

28. и рече Израил; стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.

ГЛАВА 46.

1. И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.

2. И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.

3. Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;

4. Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.

5. Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.

6. И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, - Иаков и целият му род с него.

7. Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.

8. Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет: Иаков и синовете му. Първороденият на Иакова Рувим.

9. Синове Рувимови: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.

10. Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син от хананейката.

11. Синове Левиеви: Гирсон, Каат и Мерари.

12. Синове Иудини: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. Синове на Фареса бяха: Есром и Хамул.

13. Синове Исахарови: Тола и Фува, Иов и Шимрон.
14. Синове Завулонови: Серед, Елон и Иахлеил.

15. Тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души.

16. Синове Гадови: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Ароди и Арели.

17. Синове Асирови: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове Бриеви: Хевер и Малхиил.

18. Тия са синове от Зелфа, която Лаван бе дал на дъщеря си Лия; тя роди на Иакова шестнайсет души.

19. Синове от Рахил, жена на Иакова: Иосиф и Вениамин.

20. А на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фер.

21. Синове Вениаминови: Бела, Бехер и Ашбел; (синове на Бела бяха:) Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.

22. Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, - всичко четиринайсет души.

23. Син Данов: Хушим.

24. Синове Нефталимови: Иахцеил и Гуни, Иецер и Шилем.

25. Тия са синове на Вала, която Лаван бе дал на дъщеря си Рахил; тя ги роди на Иакова - всичко седем души.

26. Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души.

27. Иосифовите синове, които му се родиха в Египет, бяха двама души. Всички от Иакововия дом, дошли (с Иакова) в Египет, бяха седемдесет (и пет) души.

28. Той прати Иуда пред себе си при Иосифа, за да им посочи той пътя за в Гесем. И стигнаха в земя Гесем.

29. Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.

30. И рече Израил на Иосифа: нека умра сега, след като видях лицето ти; защото ти си още жив.

31. И рече Иосиф на братята си и на бащината си челяд: ще отида да обадя на фараона и ще му кажа: братята ми и бащината ми челяд, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;

32. тия хора са пастири на овци, защото са скотовъдци; те са довели със себе си и дребния и едрия си добитък, и всичкия си имот.

33. Ако фараонът ви повика и попита: какво е вашето занятие?

34. вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние и бащите ни, - та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчар.

ГЛАВА 47.

1. И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.

2. И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.

3. И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.

4. И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.

5. А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

6. Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.

7. Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.

8. Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?

9. Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.

10. Иаков благослови фараона и си излезе.

11. Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.

12. И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.

13. А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.

14. Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.

15. Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?

16. Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.

17. И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.

18. И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;

19. защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.

20. Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.

21. И пороби той народа от единия край на Египет до другия.

22. Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.

23. И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;

24. по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.

25. Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.

26. И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.

27. А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.

28. Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.

29. Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,

30. та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.

31. И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката. *

* Според превода на 70-те: "на върха на жезъла му".

ГЛАВА 48.

1. След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).

2. Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.

3. И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме

4. и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.

5. И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;

6. а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.

7. Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.

8. И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?

9. Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.

10. А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.

11. И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.

12. Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.

13. След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.

14. Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата - върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.

15. И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,

16. Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.

17. И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,

18. и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.

19. Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.

20. И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.

21. Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;

22. аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.

ГЛАВА 49.

1. И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред;

2. съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.

3. Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;

4. но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.

5. Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;

6. в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;

7. проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.

8. Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.

9. Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?

10. Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.

11. Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;

12. блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.

13. Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.

14. Исахар е як осел, легнал сред кошари;

15. и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.

16. Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;

17. Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.

18. На Твоята помощ се надявам, Господи!

19. Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките й.

20. За Асира - хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.

21. Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони *.

22. Иосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;

23. огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;

24. но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,

25. на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,

26. с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Иосифова и над темето на избрания между братята си.

27. Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.

28. Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща; па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.

29. И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,

30. в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;

31. там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;

32. тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.

33. И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.

* Според друго четене: Нефталим е гиздава сърна; той говори прекрасни изречения.

ГЛАВА 50.

1. Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.

2. И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.

3. И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.

4. И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:

5. баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)

6. А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.

7. Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,

8. и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.

9. С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.

10. И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.

11. Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.

12. И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал;

13. отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.

14. След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.

15. Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?

16. И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:

17. тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.

18. Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.

19. Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.

20. Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;

21. затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.

22. И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.

23. И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.

24. Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.

25. Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.

26. Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

ВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА
ИЗХОД
ГЛАВА 1.

1. Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд:

2. Рувим, Симеон, Левий и Иуда,
3. Исахар, Завулон и Вениамин,
4. Дан и Нефталим, Гад и Асир.

5. А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.

6. И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;

7. а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.

8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,

9. и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;

10. да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.

11. И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).

12. Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.

13. И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят

14. и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.

15. Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,

16. и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.

17. Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.

18. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?

19. Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.

20. Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.

21. И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.

22. Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.

ГЛАВА 2.

1. Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.

2. Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;

3. но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;

4. а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.

5. И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.

6. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.

7. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?

8. Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.

9. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.

10. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.

11. След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).

12. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.

13. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?

14. А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.

15. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.

16. Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).

17. И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.

18. Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?

19. Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).

20. Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.

21. На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.

22. Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)

23. След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.

24. Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.

25. И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.

ГЛАВА 3.

1. Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.

2. И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.

3. Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

4. Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!

5. И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.

6. И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

7. И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му

8. и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.

9. И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.

10. И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.

11. Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?

12. И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.

13. И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?

14. Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.

15. И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.

16. Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.

17. И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.

18. И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.

19. Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.

20. Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.

21. И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:

22. всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.

ГЛАВА 4.

1. И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)

2. И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.

3. Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея.

4. И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.

5. Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.

6. Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.

7. Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.

8. Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;

9. ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.

10. И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.

11. Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли, Господ (Бог)?

12. И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.

13. (Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.

14. И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат - левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.

15. Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.

16. И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.

17. И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.

18. Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)

19. И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.

20. Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.

21. Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.

22. Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;

23. казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.

24. По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.

25. Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених.

26. И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених - поради обрезанието.

27. А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.

28. И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.

29. Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви;

30. и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа.

31. И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.

ГЛАВА 5.

1. Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.

2. Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.

3. Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.

4. Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.

5. И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.

6. И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:

7. не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;

8. а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;

9. да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.

10. Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът; плява не ви давам;

11. идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.

12. И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.

13. А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.

14. Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?

15. Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?

16. на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!

17. Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.

18. Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.

19. И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.

20. И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,

21. и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.

22. Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?

23. защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.

ГЛАВА 6.

1. И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.

2. И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.

3. Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името "Бог Всемогъщий"; а с името Си "Господ" * не съм им се открил;

4. и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.

5. И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.

6. Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;

7. ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;

8. и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.

9. Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.

10. И каза пак Господ на Моисея и рече:

11. влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.

12. А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.

13. И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.

14. Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.

15. Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.

16. Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.

17. Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.

18. Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.

19. Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.

20. Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.

21. Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.
22. Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.

23. Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара.

24. Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.

25. Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.

26. Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.

27. Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон.

28. И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,

29. Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.

30. А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?

* Иехова.
ГЛАВА 7.

1. Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;

2. ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.

3. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.

4. Фараонът няма да ви послуша, и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето воинство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя - с велики съдби.

5. Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях.

6. Моисей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха.

7. Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.

8. И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече:

9. ако фараонът ви каже: сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), - тя ще стане на змия.

10. Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.

11. Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:

12. всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.

13. Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ.

14. И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа.

15. Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си,

16. и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша.

17. Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв;

18. и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката.

19. И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове.

20. Тогава Моисей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв,

21. и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя.

22. Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.

23. Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна.

24. И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката.

25. И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.

ГЛАВА 8.

1. И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

2. а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:

3. и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;

4. и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.

5. И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.

6. Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя.

7. Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя.

8. Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу.

9. Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.

10. Той рече: утре, Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;

11. и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.

12. Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.

13. И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);

14. и събраха ги на купища, и земята се осмърди.

15. Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ.

16. Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.

17. Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя.

18. Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.

19. Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.

20. И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);

21. ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;

22. и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя;

23. Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).

24. Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи.

25. Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог.

26. Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни?

27. Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ).

28. И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа).

29. Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу.

30. Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа.

31. И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.

32. Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.

ГЛАВА 9.

1. И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

2. защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,

3. ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци - страшен мор ще настане.

4. И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.

5. И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.

6. И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.

7. Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа.

8. И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му);

9. и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.

10. Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.

11. И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни.

12. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея.

13. И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

14. защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;

15. понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:

16. но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.

17. Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, -

18. но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.

19. Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.

20. Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибраха бързо слугите си и стадата си в къщите;

21. а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.

22. И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.

23. И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;

24. беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.

25. И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).

26. Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.

27. И прати фараонът, та повика Моисея и Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.

28. Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.

29. Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня;

30. но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.

31. Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;

32. пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.

33. Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.

34. Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.

35. Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.

ГЛАВА 10.

1. Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби

2. и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.

3. Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

4. а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област.

5. Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето,

6. и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона.

7. Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива?

8. И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

9. Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).

10. (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!

11. Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона.

12. Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.

13. И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците.

14. Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има.

15. Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.

16. Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас;

17. сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт.

18. (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.

19. И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна.

20. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.

21. И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.

22. Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:

23. един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.

24. Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.

25. Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.

26. Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).

27. И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.

28. И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.

29. Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.

ГЛАВА 11.

1. И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.

2. Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).

3. И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.

4. И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,

5. и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;

6. и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде;

7. а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни.

8. Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Моисей) от фараона с гняв.

9. И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя.

10. Моисей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.

ГЛАВА 12.

1. Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:

2. тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.

3. Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;

4. ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.

5. Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;

6. и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.

7. И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.

8. И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.

9. Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.

10. Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.

11. А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.

12. Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.

13. А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.

14. И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение.

15. Седем дни яжте безквасен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля.

16. В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.

17. Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.

18. От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.

19. Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.

20. Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.

21. Тогава свика Моисей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.

22. И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.

23. И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.

24. Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.

25. Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.

26. И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба?

27. кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. - Тогава народът се наведе и се поклони.

28. И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

29. Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.

30. И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.

31. Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;

32. вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.

33. И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.

34. И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.

35. И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.

36. А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.

37. И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;

38. с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

39. И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.

40. А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.

41. След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.

42. Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.

43. И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;

44. а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;

45. преселник и наемник не бива да яде от нея.

46. В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.

47. Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.

48. Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:

49. един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.

50. И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

51. В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.

ГЛАВА 13.
1. И рече Господ на Моисея, като каза:

2. посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.

3. И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:

4. днес излизате в месец авив. *

5. И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде - земя, дето тече мед и мляко, - извършвай тая служба в тоя месец.

6. Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.

7. Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.

8. В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.

9. И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет.

10. Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.

11. И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, -

12. отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.

13. А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай.

14. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството;

15. защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, - затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам;

16. и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет.

17. А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

18. И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

19. И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.

20. И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

21. А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.

22. И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.

* В месеца на класовете.
ГЛАВА 14.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

3. И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.

4. Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.

5. Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?

6. (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;

7. и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.

8. И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.

9. И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.

10. И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,

11. и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?

12. Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.

13. Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;

14. Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.

15. И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;

16. а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.

17. Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

18. И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.

19. И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;

20. и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.

21. Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.

22. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.

23. Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.

24. И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.

25. И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.

26. И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.

27. И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.

28. И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.

29. А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.

30. Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.

31. Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.

ГЛАВА 15.

1. Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.

2. Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.

3. Господ е силен воин. Иехова Му е името.

4. Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.

5. Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.

6. Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.

7. С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.

8. От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.

9. Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.

10. Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.

11. Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?

12. Ти простря десницата Си: земята ги погълна.

13. Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.

14. Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.

15. Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.

16. Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.

17. Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!

18. Господ ще царува довеки и вечно.

19. Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.

20. И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора'.

21. И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.

22. Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.

23. Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. *

24. И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?

25. (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.

26. И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.

27. След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

* Горчило.
ГЛАВА 16.

1. И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

2. И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,

3. и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.

4. И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;

5. а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.

6. Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,

7. и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?

8. И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.

9. И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.

10. И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.

11. И Господ каза на Моисея, думайки:

12. Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.

13. Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.

14. Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.

15. Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;

16. ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомо'р на човек, според кой колкото души има в шатрата си.

17. Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.

18. И измериха с гомо'ра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.

19. И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.

20. Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.

21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.

22. А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомо'ра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.

23. И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.

24. И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.

25. И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;

26. шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.

27. Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.

28. И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30. И в седмия ден народът си почиваше.

31. Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.

32. И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомо'р, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33. И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомо'р мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.

34. И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.

35. Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.

36. А гомо'рът е десета част от ефа.
ГЛАВА 17.

1. И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.

2. И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?

3. И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?

4. Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.

5. И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:

6. ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.

7. И нарече това място с име: Маса и Мерива *, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

8. И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.

9. Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могилата, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.

10. И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.

11. И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.

12. А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.

13. И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.

14. И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.

15. Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси, *

16. понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.

* Изкушение и караница.
* Господ е мое знаме.
ГЛАВА 18.

1. Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.

2. И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей по-рано бе изпратил назад,

3. и двамата й синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя;

4. а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.

5. И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,

6. и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата й сина с нея.

7. Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.

8. И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).

9. Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),

10. и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;

11. сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.

12. И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13. На другия ден седна Моисей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер.

14. И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?

15. Отговори Моисей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога;

16. кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.

17. Но тъстът Моисеев му каза: тъй, както правиш, не е добре.

18. Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши;

19. затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му);

20. учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат;

21. а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари);

22. нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара;

23. ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото.

24. И послуша Моисей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори;

25. и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),

26. и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами.

27. И изпрати Моисей тъста си, и той отиде в земята си.

ГЛАВА 19.

1. В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.

2. И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.

3. А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

4. вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си;

5. и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,

6. и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове.

7. И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.

8. И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.

9. Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа.

10. И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си,

11. и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ;

12. и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт;

13. ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.

14. Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си.

15. И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.

16. На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери.

17. И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината.

18. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;

19. и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.

20. И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи.

21. И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях;

22. а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ.

23. Тогава Моисей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина, понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети.

24. И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ).

25. И слезе Моисей при народа и му разказа.
ГЛАВА 20.

1. Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:

2. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;

3. да нямаш други богове, освен Мене.

4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

5. не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,

6. и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

7. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

8. Помни съботния ден, за да го светиш;

9. шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;

10. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;

11. защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

13. Не убивай.
14. Не прелюбодействувай.
15. Не кради.
16. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

17. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

18. Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.

19. И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.

20. И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.

21. И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.

22. И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;

23. не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:

24. направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си, ще дойда при тебе и ще те благословя.

25. Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.

26. И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.

ГЛАВА 21.
1. И ето законите, които ще им обявиш:

2. ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;

3. ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;

4. ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да останат при господаря й, а той да си излезе самичък;

5. но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, -

6. то господарят му да го заведе пред боговете * и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.

7. Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;

8. ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;

9. ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;

10. ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.

11. Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.

12. Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;

13. но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);

14. а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.

15. Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

16. Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.

17. Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.

18. Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,

19. то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.

20. А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;

21. но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.

22. Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;

23. ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,

24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25. изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.

26. Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;

27. и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.

28. Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;

29. ако пък волът е бил бодлив от по-преди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.

30. Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.

31. Син ли прободе, дъщеря ли прободе, - по тоя същи закон да се постъпва с него.

32. Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

33. Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,

34. стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

35. Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;

36. ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.

* Сиреч пред съдиите.
ГЛАВА 22.

1. Ако някой открадне вол или овца и я заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.

2. Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;

3. но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;

4. ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.

5. Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

6. Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.

7. Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;

8. ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.

9. За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.

10. Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, -

11. нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;

12. ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;

13. ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.

14. Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;

15. ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.

16. Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да й даде вено (и да я вземе) за жена;

17. ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.

18. Врачка да се не оставя жива.
19. Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.

20. Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.

21. Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.

22. Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;

23. ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,

24. и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви - сираци.

25. Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.

26. Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,

27. защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

28. Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.

29. Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;

30. също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.

31. И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.

ГЛАВА 23.

1. Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда.

2. Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството;

3. и към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му.

4. Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го;

5. ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него.

6. Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах.

7. Отбягвай от неправда и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника.

8. Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите.

9. Пришълец не обиждай (и го не притеснявай): вие знаете какво е у пришълеца на сърце, защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя.

10. Шест години сей земята си и събирай плодовете й,

11. а на седмата я оставяй да си почине, за да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си.

12. Шест дни върши работите си, - а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти, и оселът ти, и да си почине синът на робинята ти и пришълецът.

13. Пазете всичко, що съм ви казал, и името на други богове не споменувайте; да се не чува то от устата ти.

14. Три пъти на година празнувай за Мене:

15. пази празник Безквасници; седем дена яж безквасен хляб, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото в него месец ти излезе от Египет; и нека се не явява никой с празни ръце пред лицето Ми;

16. пази и празника на жънене първите плодове на твоя труд, които си посеял на нивата, и празника на събиране плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд.

17. Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Господа, Бога (твой).

18. (Кога изгоня езичниците от лицето ти и разширя твоите предели), не изливай кръвта от жертвата Ми върху квасен хляб, и тлъстината от празничната Ми жертва да се не оставя до сутринта.

19. Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.

20. Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил;

21. пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.

22. (Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя; вие ще Ми бъдете царствено свещенство и свет народ. Тия думи кажи на Израилевите синове.) Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.

23. Кога тръгне пред тебе Моят Ангел и те отведе при аморейци, хетейци, ферезейци, хананейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, и Аз ги изтребя (от лицето ви),

24. недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши;

25. служете на Господа, вашия Бог, и Той ще благослови хляба ти (и виното ти) и водата ти; и ще отстрани от вас болестите.

26. Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен.

27. Ще пратя Моя ужас пред тебе, и ще докарам в смущение всеки народ, при който отидеш, и ще обръщам към тебе гърба на всички твои врагове;

28. ще пратя пред тебе стършели, и те ще погнат отпреде ти (аморейци) евейци, (иевусейци) хананейци и хетейци;

29. няма да ги изгоня отпреде ти в една година, за да не запустее земята, и да се не размножат против тебе полските зверове;

30. малко по малко ще ги пропъждам от тебе, докле се размножиш и завладееш тая земя.

31. Ще прокарам границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до (голямата) река (Ефрат), защото ще предам в ръцете ви жителите на тая земя, и ще ги пропъдиш отпреде си;

32. (не смесвай се и) не влизай в съюз ни с тях, ни с боговете им;

33. те не трябва да живеят в земята ти, за да те не вкарат в грях против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще бъде примка за тебе.

ГЛАВА 24.

1. И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи, и поклонете се (Господу) отдалеч;

2. нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него.

3. Моисей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И целият народ отговори в един глас, и рече: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим (и ще сме послушни).

4. Тогава Моисей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви колена;

5. и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци за мирна жертва Господу (Богу).

6. Моисей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси жертвеника;

7. и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни.

8. И взе Моисей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тия думи.

9. После възлезе Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи,

10. и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.

11. И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха (мястото на) Бога, и ядоха и пиха.

12. И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.

13. И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,

14. а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.

15. Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,

16. и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.

17. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.

18. Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.

ГЛАВА 25.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.

3. Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,

4. вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,

5. овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,

6. елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,

7. камък оникс и камъни за украшение на ефода * и нагръдника.

8. И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.

9. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове - така да направите.

10. Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;

11. и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец;

12. и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.

13. Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;

14. и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът;

15. върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.

16. А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.

17. Направи също и очистилище * от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко - лакът и половина;

18. и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището;

19. направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;

20. и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището.

21. И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам;

22. там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове.

23. И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,

24. и обкови я с чисто злато, а наоколо й направи златен (вит) венец;

25. наоколо й направи страни'ци колкото една длан, и на страни'ците й направи златен венец наоколо;

26. и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите й крака;

27. при страни'ците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата;

28. а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата;

29. направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато;

30. и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.

31. И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него;

32. от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна;

33. три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника;

34. а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя;

35. у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);

36. ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато.

37. И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му;

38. и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;

39. от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.

40. Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.

* Горна къса одежда.
* Златна дъска върху похлупака на ковчега.
ГЛАВА 26.

1. А скинията направи от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, и по тях направи херувими изкусна работа;

2. дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище - четири лакти: една мярка за всички платнища.

3. Петте платнища да бъдат съединени едно с друго, и петте други платнища съединени едно с друго.

4. Направи (им) сини петлици по ивата на първото платнище, в края, дето се съединяват двете половини; тъй направи и по ивата на последното платнище, дето се съединяват двете половини;

5. петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; петлиците да се посрещат една с друга.

6. И направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и скинията ще бъде едно цяло.

7. Направи и платнища от козина, за да покриваш скинията; такива платнища направи единайсет;

8. едното платнище да бъде дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; това е едното платнище: една мярка да бъде за единайсетте платнища.

9. И съедини петте платнища отделно и шестте платнища отделно; шестото платнище откъм предната страна на скинията прегъни одве.

10. Направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, за да се съедини то с другото, и петдесет петлици (направи) по ивата на другото платнище, за да се съедини с него;

11. направи петдесет медни кукички и тури кукичките в петлиците, и съедини покрива, за да бъде едно.

12. А излишъкът, който остава от платнищата на скинията, - половината от излишното платнище да бъде спусната на задната страна на скинията;

13. излишъкът пък от дължината на платнищата на скинията, - лакът от едната и лакът от другата страна, - да бъде спуснат отстрани на скинията от едната и от другата страна, за да я покрива.

14. И направи покривка за покрива от червено боядисани овнешки кожи и още една покривка от сини кожи за отгоре.

15. И направи от дърво ситим дъски за скинията, които да стоят прави:

16. десет лакти дълга (направи) дъската, и лакът и половина да е широка всяка дъска.

17. На всяка дъска (на краищата) да има по два зъба, един срещу друг: тъй направи с всички дъски на скинията.

18. Тъй направи дъските за скинията: двайсет дъски за южната страна към пладне,

19. и под двайсетте дъски направи четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба;

20. и двайсет дъски за другата страна към север,

21. и за тях - четирийсет подножки сребърни: две подножки (за двата й зъба) под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба);

22. а за задната страна на скинията към запад направи шест дъски,

23. и две дъски направи за ъглите на скинията откъм задната страна;

24. те трябва да бъдат съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй трябва да бъде с двете; те да бъдат за двата ъгла;

25. и тъй ще бъдат осем дъски, и за тях шестнайсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба).

26. Направи също върлини от дърво ситим, пет (върлини) за дъските на едната страна на скинията,

27. и пет върлини за дъските на другата страна на скинията, и пет върлини за дъските на задната страна отзад скинията, към запад;

28. а вътрешната върлина да минава по средата на дъските от единия край до другия;

29. дъските обкови със злато, гривните, за провиране на върлините, направи от злато, и върлините обкови със злато.

30. И въздигни скинията по образеца, що ти бе показан на планината.

31. И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон; на нея да бъдат направени херувими изкусна работа;

32. и окачи я на четири стълба от ситим, обковани със злато, със златни кукички, на четири сребърни подножки;

33. и окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих.

34. И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих.

35. И тури трапезата извън завесата, и светилника - срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).

36. И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон везана работа;

37. направи за завесата пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подножки.

ГЛАВА 27.

1. И направи жертвеник от дърво ситим - дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти.

2. И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед.

3. Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.

4. Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите й ъгли, направи четири медни гривни;

5. и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.

6. И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;

7. и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи.

8. Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят.

9. Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;

10. стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.

11. Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.

12. А по широчината на двора от западна страна да има завеси дълги петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.

13. По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дълги петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).

14. От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три;

15. и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три.

16. А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им - четири.

17. Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им - медни.

18. Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде - петдесет, а височината - пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете - медни.

19. Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед.

20. И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;

21. в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.

ГЛАВА 28.

1. И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.

2. И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.

3. И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.

4. Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод *, горна риза, реснат хитон *, кидар * и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.

5. Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,

6. и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа;

7. той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.

8. И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.

9. И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:

10. шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им;

11. с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;

12. и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен.

13. И направи гнезденцата от (чисто) злато;

14. и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).

15. Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи;

16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;

17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд - това е първи ред;

18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19. трети ред: опал, ахат и аметист;

20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.

21. Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена.

22. На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;

23. и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника;

24. закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника,

25. а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му;

26. направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода;

27. направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;

28. и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.

29. И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)

30. На съдийския нагръдник положи "урим" и "тумим", и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си "съда" на Израилевите синове пред лицето Господне.

31. И направи горната риза за ефода цяла синя;

32. в средата й отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора й трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;

33. по полите й направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:

34. златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;

35. нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.

36. И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: "Светиня Господня",

37. и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;

38. тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.

39. Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;

40. направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота,

41. и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.

42. И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите,

43. и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Това (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.

* Горна къса дреха.
* Долна дълга дреха.
* Украшение за глава.
ГЛАВА 29.

1. Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък,

2. и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей: от пшенично брашно да ги направиш;

3. и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена.

4. Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.

5. И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода;

6. на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята;

7. и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи.

8. Доведи и синовете му и облечи ги с хитони;

9. препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му.

10. След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието);

11. и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието;

12. вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника;

13. вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек;

14. а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях.

15. След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;

16. заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни;

17. разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му;

18. и изгори целия овен върху жертвеника: това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу.

19. Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;

20. заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни;

21. вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, - и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях.

22. След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство),

23. и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа;

24. и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа;

25. и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу.

26. И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, - и това ще бъде твой дял;

27. и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му, -

28. и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа.

29. А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство;

30. седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.

31. А овена на връчването вземи и месото му свари на свето място;

32. и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,

33. понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;

34. ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня.

35. И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им.

36. И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен;

37. седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети.

38. Ето какво ще принасящ върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва);

39. едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер,

40. и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискан елей, а за възлияние - четвърт хин вино, за едното шиле;

41. другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу.

42. Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе;

43. там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.

44. И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват;

45. ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог,

46. и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.

ГЛАВА 30.

1. И направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:

2. един лакът да бъде надлъж и един лакът нашир; той трябва да е четириъгълен; а на височина да е два лакти; от него да излизат роговете му;

3. обкови го с чисто злато, - горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец;

4. под венеца му на двата негови ъгла направи две гривни от (чисто) злато; направи ги от двете му страни; в тях да се провират върлините, за да го носят с тях;

5. върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.

6. И тури го пред завесата, която е пред ковчега на откровението, срещу очистилището, което е над ковчега на откровението, дето ще ти се явявам.

7. На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кандилцата, да кади с кадивото;

8. и кога Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви.

9. Не принасяйте на него никакво друго кадиво, ни всесъжение, ни хлебен принос, и възлияние не изливайте върху него.

10. Веднъж на година Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очистя веднъж на година в родовете ви. Това е велика светиня пред Господа.

11. Говори Господ още на Моисея и каза:

12. преброявайки Израилевите синове, кога ги преглеждаш, нека всеки даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване; и няма да бъде помежду им изтребителна пораза, кога ги преброяваш;

13. всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половина сикла, свещена сикла; в тая сикла има двайсет гери: половината сикла е принос Господу;

14. всеки от двайсет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос Господу;

15. богатият не по-много, и сиромахът не по-малко от половина сикла трябва да дават принос Господу, за откуп на душите ви;

16. и вземи откупното сребро от Израилевите синове и употребявай го за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за Израилевите синове пред Господа, за откуп на душите ви.

17. Говори още Господ на Моисея и каза:

18. направи за миене умивалник от мед и подножката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;

19. нека Аарон и синовете му умиват на него ръцете си и нозете си;

20. кога влизат в скинията на събранието, нека се умиват с вода, за да не умрат; или, кога пристъпят към жертвеника за служба, за принасяне жертва Господу,

21. нека те умиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да им бъде вечна наредба, нему и на потомците му в родовете им.

22. Говори още Господ на Моисея и каза:

23. вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна - петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика - двеста и петдесет,

24. касия - петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей;

25. и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване;

26. и помажи с него скинията на събранието и ковчега (на скинията) на откровението,

27. трапезата и всичките й принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,

28. жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;

29. освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети;

30. помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници.

31. А на Израилевите синове кажи: това да Ми бъде миро за свещено помазване в родовете ви;

32. тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав не варете (за себе си) такова миро; то е светиня: светиня трябва да бъде за вас;

33. който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си.

34. Каза още Господ на Моисея, вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно,

35. и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света,

36. и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня;

37. по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа;

38. който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.

ГЛАВА 31.
1. Говори още Господ на Моисея, думайки:

2. ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;

3. и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,

4. да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),

5. да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;

6. и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:

7. скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;

8. трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;

9. жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;

10. служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;

11. помазния елей и благовонното кадиво за светилището - всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.

12. Говори още Господ на Моисея и каза:

13. кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

14. Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.

15. Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.

16. Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;

17. това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.

18. И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.

ГЛАВА 32.

1. Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.

2. Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.

3. И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.

4. Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!

5. Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.

6. На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.

7. И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;

8. скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!

9. И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;

10. и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.

11. Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,

12. за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;

13. спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.

14. И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.

15. Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;

16. плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.

17. И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.

18. Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.

19. И когато наближи до стана и видя телеца и хора'та, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;

20. и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.

21. И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?

22. Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.

23. Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.

24. Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.

25. Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.

26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.

27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.

28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.

29. Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от вас, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.

30. На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.

31. Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;

32. прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.

33. Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.

34. И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.

35. И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.

ГЛАВА 33.

1. И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам;

2. и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци,

3. (и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ.

4. Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.

5. Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.

6. Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.

7. А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.

8. И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.

9. Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея.

10. И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.

11. Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.

12. Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води' тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи";

13. и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.

14. (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.

15. Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;

16. защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.

17. И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.

18. (Моисей) каза: покажи ми славата Си.

19. Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.

20. И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.

21. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.

22. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;

23. и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).

ГЛАВА 34.

1. И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши;

2. и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината;

3. ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина.

4. Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи.

5. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Иехова.

6. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний,

7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода.

8. Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу),

9. и каза: ако съм придобил благоволение в очите Ти, Господи, нека дойде Господ между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и направи нас Твое наследие.

10. Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде онова, което Аз ще сторя за тебе;

11. пази това, що ти заповядвам сега: ето, Аз изпъждам от лицето ти аморейци, хананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци;

12. внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас.

13. Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и изваянията на боговете им в огън изгорете),

14. защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец.

15. Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш от жертвите им;

16. и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им.

17. Не си прави излеяни богове.

18. Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет.

19. Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба.

20. А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце.

21. Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва.

22. Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината;

23. три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова, Господа Бога Израилев,

24. защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година.

25. Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта.

26. Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.

27. Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля.

28. И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди.

29. Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него.

30. Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него.

31. Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа, и Моисей говори с тях.

32. След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина.

33. И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.

34. А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа).

35. И видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.

ГЛАВА 35.

1. И събра Моисей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда Господ да правите:

2. шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт;

3. в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.)

4. Каза още Моисей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ:

5. направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека принесе принос Господу, злато, сребро, мед,

6. синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина,

7. овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,

8. и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило,

9. камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника.

10. И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал Господ:

11. скинията, нейните платнища и горното й покривало, кукичките и дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,

12. ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей),

13. трапезата и върлините й и всичките й принадлежности, и хлябовете на предложението,

14. и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и светилния елей,

15. и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,

16. жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножките му,

17. завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход,

18. коловете на скинията и коловете на двора и въжата им,

19. служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.

20. Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея.

21. И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за всички при нея служби и за (всички) свещени одежди;

22. и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който само искаше да принесе злато Господу;

23. и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги;

24. и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията;

25. и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена и червена прежда и висон;

26. и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха козина;

27. а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника,

28. също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно кадило;

29. и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Моисея заповяда да се направи, принасяха доброволен дар Господу.

30. И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно,

31. и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство,

32. да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед,

33. и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия;

34. па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други;

35. Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.

ГЛАВА 36.

1. Тогава почна да работи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ.

2. И повика Моисей Веселиила и Ахолиава и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърце теглеше, да се заемат за работа и да работят.

3. И те взеха от Моисея всички приноси, които Израилевите синове бяха принесли, за (всички) потреби на светилището, за да работят. А в също време продължаваха още да носят при Моисея доброволни дарове всяка сутрин.

4. Тогава дойдоха всички мъдри по сърце, които приготвяха всякакви работи за светилището, всеки дойде от работата си, що работеше,

5. и говориха на Моисея, като казаха: народът принася много повече отколко е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят.

6. И заповяда Моисей, и обявиха в стана: ни мъж, ни жена да не правят вече нищо за принос в светилището; и народът престана да принася.

7. Имаше доста принесено за всякакви работи, които трябваше да се направят, дори оставаше и лишно.

8. Тогава всички мъдри по сърце, които се занимаваха с направа на скинията, приготвиха десет платнища от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна; и по тях направиха херувими изкусна работа;

9. дължината на всяко платнище беше двайсет и осем лакти, и широчината на всяко платнище четири лакти: всички платнища бяха една мярка.

10. И Веселиил съедини петте платнища едно с друго, и петте други платнища съедини едно с друго.

11. И направи сини петлици по ивата на едното платнище, дето то се съединява с другото; такива той направи и по ивата на последното платнище, за да го съедини с другото;

12. петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, дето то се съединява с другото; тия петлици се спосрещаха една с друга;

13. и направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и стана скинията едно цяло.

14. После направи платнища от козина за покриване скинията; такива платнища направи единайсет;

15. едното платнище беше дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; единайсетте платнища бяха една мярка.

16. И съедини пет платнища отделно и шест платнища отделно.

17. И направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, дето се съединява с другото, и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото;

18. и направи петдесет медни кукички, за да съединяват покрива, та да стане едно цяло.

19. И направи за скинията покривка от червено боядисани овнешки кожи и покривало за отгоре от сини кожи.

20. И направи от дърво ситим дъски за скинията, за да стоят право:

21. всяка дъска беше десет лакти дълга, а един и половина лакът широка;

22. всяка дъска имаше по два зъба, един срещу друг: тъй направи той с всички дъски на скинията.

23. И направи за скинията двайсет такива дъски за южната страна;

24. направи и четирийсет сребърни подножки под двайсетте дъски: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба.

25. И за другата страна на скинията към север направи двайсет дъски

26. и четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска.

27. А за задната страна на скинията, към запад, направи шест дъски;

28. направи и две дъски за ъгъла в скинията на задната страна;

29. и те бяха съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй направи той с тях двете на двата ъгъла;

30. и тъй, имаше осем дъски и шестнайсет сребърни подножки, по две подножки под всяка дъска.

31. И направи върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,

32. пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната страна на скинията.

33. И направи вътрешната върлина да минава през средата на дъските от единия край до другия;

34. а дъските обкова със злато, и гривните, в които се провират върлините, направи от злато, и върлините обкова със злато.

35. И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, и по нея направи херувими изкусна работа;

36. и направи за нея четири стълба от ситим и ги обкова със злато; направи и златни кукички, и изля за стълбовете четири сребърни подножки.

37. И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа,

38. и пет стълба за нея с кукички; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подножки.

ГЛАВА 37.

1. И направи Веселиил ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакти и половина, широчината му - лакът и половина, и височината му - лакът и половина;

2. и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и наоколо му направи златен венец;

3. и изля за него четири златни гривни, за четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, и две гривни на другата му страна.

4. И направи върлини от дърво ситим и ги обкова със злато;

5. и провря върлините в гривните, отстрани на ковчега, за да се носи ковчегът.

6. И направи очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакти и половина, а широчината му - лакът и половина.

7. И направи два херувима от злато; изковани ги направи на двата края на очистилището,

8. единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край: направи херувимите да се издават от двата края на очистилището.

9. И херувимите бяха с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите гледаха към очистилището.

10. И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,

11. и я обкова с чисто злато, и наоколо й направи златен венец;

12. и наоколо й направи страни'ци колкото една длан, а по страни'ците й направи златен венец.

13. И изля за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли, при четирите й крака;

14. и при страни'ците имаше гривни, за да се провират върлините за носене на трапезата.

15. И направи върлини от дърво ситим за носене на трапезата и ги покри със злато.

16. После направи от чисто злато съдове, отредени за трапезата: блюда, кадилници, шулци и чаши, за да се прави възлияние с тях.

17. И направи светилник от чисто злато; кована работа направи светилника; стъблата му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му излизаха от него;

18. от страните му излизаха шест вейки: три вейки на светилника от едната му страна, и три вейки на светилника от другата му страна;

19. три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на една вейка; и три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на друга вейка; тъй имаше на всички шест вейки, които излизаха от светилника.

20. А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с ябълчици и цветя:

21. на шестте вейки, които излизаха от него, имаше една ябълчица под първите две вейки, една ябълчица под вторите две вейки, и пак една ябълчица под третите две вейки;

22. ябълчиците и вейките им излизаха от него; той беше изкован цял-целеничък от чисто злато.

23. И направи му седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;

24. направи го с всичките му принадлежности от един талант чисто злато.

25. И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четириъгълен, два лакти висок; от него излизаха роговете му;

26. и го обкова с чисто злато: горната му част и страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо златен венец;

27. под венеца му на двата негови ъгла направи две златни гривни, направи ги от двете му страни, за да провира в тях върлините, та да се носи;

28. върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.

29. И направи миро за свещено помазване и благовонно кадиво, чисто, с изкуството на мироварец.

ГЛАВА 38.

1. И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четириъгълен, и три лакти висок;

2. и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го обкова с мед.

3. И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и въгленици; всичките му принадлежности направи от мед.

4. И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до половината му;

5. и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират върлините.

6. И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед,

7. и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях; направи го от дъски, празен отвътре.

8. И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които красяха входа на скинията на събранието.

9. Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден висон, сто лакти дълги;

10. стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.

11. И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от сребро.

12. И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше десет, и подножки - десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.

13. И от предната страна към изток завесите бяха петдесет лакти.

14. За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.

15. И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.

16. Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,

17. а подножките на стълбовете - от мед; кукичките на стълбовете и скобите им - от сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха съединени със сребърни връзки.

18. А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както и завесите на двора;

19. и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки - четири; кукичките им бяха сребърни, а върховете им - обковани със сребро, и скобите им сребърни.

20. Всички колове около скинията и двора бяха медни.

21. Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.

22. А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син Оров, от Иудино коляно,

23. и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.

24. Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли, свещени сикли;

25. а среброто от преброените лица на обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:

26. по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго, който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.

27. Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка;

28. а от хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той направи кукички за стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби.

29. А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли;

30. от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на жертвеника,

31. и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.

ГЛАВА 39.

1. А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея.

2. И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:

3. изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, - всичко изкусна работа;

4. и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края.

5. И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея.

6. И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат;

7. и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея.

8. И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:

9. той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен;

10. и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, - това е първи ред;

11. втори ред: антракс, сапфир и елмаз;
12. трети ред: опал, ахат и аметист;

13. четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.

14. Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена.

15. На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато;

16. и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника;

17. и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника,

18. а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му;

19. направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата други края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре;

20. и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода;

21. и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея.

22. И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна,

23. и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира;

24. по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена вълна;

25. и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза:

26. звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея.

27. И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон,

28. и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон,

29. и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея.

30. И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: "Светиня Господня";

31. и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея.

32. Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха.

33. И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките й принадлежности, кукичките й, дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,

34. покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше,

35. ковчега на откровението и върлините му и очистилището,

36. трапезата с всичките й принадлежности и хлябовете на предложението,

37. светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей,

38. златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията,

39. медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му,

40. дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието,

41. служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.

42. Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи.

43. И видя Моисей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Моисей ги благослови.

ГЛАВА 40.
1. Говори още Господ на Моисея и каза:

2. в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието

3. и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса;

4. внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата;

5. постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието);

6. постави и жертвеника на всесъжението пред входа на скинията на събранието;

7. постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;

8. огради двор наоколо и окачи на дворните врата завесата.

9. И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света;

10. помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня;

11. и помажи умивалника и подножката му и го освети.

12. След това доведи Аарона и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода;

13. облечи Аарона в свещените одежди, помажи го и го освети, за да Ми бъде свещеник.

14. Доведи и синовете му, и ги облечи с хитони,

15. и помажи ги, както помаза баща им, за да Ми бъдат свещеници, и помазването им ще ги освети за вечно свещенство в поколенията им.

16. И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори.

17. В първия месец на втората година (подир излизането им от Египет), в първия ден на месеца, бе сглобена скинията.

18. И сглоби Моисей скинията, тури подножките й, постави дъските й, намести върлините, изправи стълбовете й,

19. разпъна покривката над скинията и тури покривалото върху покривката, както Господ бе заповядал на Моисея.

20. И взе та тури откровението в ковчега, и провря върлините в гривните на ковчега и тури върху ковчега очистилището;

21. внесе ковчега в скинията, окачи завесата и закри ковчега на откровението, както Господ бе заповядал на Моисея.

22. Постави трапезата в скинията на събранието, към северната страна на скинията, извън завесата,

23. наслага на нея ред хлябове пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.

24. Той постави светилника в скинията на събранието срещу трапезата, на южната страна на скинията,

25. и тури кандилцата (му) пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.

26. Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата,

27. и тури на него да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея.

28. Окачи завеса при входа на скинията;

29. постави и жертвеника на всесъжението при входа на скинията на събранието и принесе на него всесъжение и хлебен принос, както Господ бе заповядал на Моисея.

30. Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене,

31. и от него Моисей и Аарон и синовете му миеха ръцете си и нозете си:

32. колчем влизаха в скинията на събранието и се доближаваха до жертвеника (да служат), умиваха се (от него), както Господ бе заповядал на Моисея.

33. И огради двор наоколо скинията и жертвеника и окачи завесата на дворните врата. Тъй свърши Моисей работата.

34. Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;

35. и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.

36. Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания;

37. ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне;

38. защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания.

ТРЕТА КНИГА МОИСЕЕВА
ЛЕВИТ
ГЛАВА 1.

1. И повика Господ Моисея и му каза от скинията на събранието, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога някой от вас иска да принесе Господу жертва, то, ако е от добитък, принасяйте жертвата си от едър и дребен добитък.

3. Ако жертвата му е всесъжение от едър добитък, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък; нека я доведе при вратата на скинията на събранието, за да придобие благоволение пред Господа;

4. и да възложи ръката си върху главата на жертвата за всесъжение и ще придобие благоволение за очистване от греховете си;

5. и да заколи телеца пред Господа, а синовете Ааронови, свещениците, да донесат кръвта и да поръсят с кръвта околовръст жертвеника, що е при входа на скинията на събранието;

6. и да одере жертвата за всесъжение и да я разсече на части;

7. а синовете Ааронови, свещениците, да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва;

8. синовете Ааронови, свещениците, да наслагат частите, главата и тлъстината връз дървата, които са на огъня, върху жертвеника;

9. а вътрешностите на жертвата и нозете й да измие с вода, и свещеникът да изгори всичко върху жертвеника: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.

10. Ако жертвата му за всесъжение (Господу) е от дребен добитък, овци или кози, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък (и нека възложи ръката си върху главата й),

11. и да я заколи пред Господа отстрани на жертвеника към север, и синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта й околовръст жертвеника;

12. и да я разсекат на части, като отделят главата й и тлъстината й; и свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника;

13. а вътрешностите и нозете свещеникът да измие с вода и да донесе всичко и да го изгори върху жертвеника; това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.

14. Ако ли принася Господу всесъжение от птици, нека принесе жертвата си от гургулици, или от млади гълъби;

15. свещеникът да я донесе при жертвеника, да й извие главата, и да я изгори върху жертвеника, а кръвта да изцеди по стената на жертвеника;

16. да отдели гушата й заедно с перата й и да я хвърли до жертвеника към изток, на пепелището;

17. и да я скърши между крилете й, без да ги отделя, и свещеникът да я изгори на жертвеника, върху дървата, които са на огъня: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.

ГЛАВА 2.

1. Ако някой иска да принесе Господу хлебна жертва, нека принесе пшенично брашно, да го полее с елей и да тури върху му ливан;

2. и да го донесе на синовете Ааронови, свещениците, и свещеникът да вземе пълна шепа от брашното с елея и всичкия ливан и да изгори това на жертвеника за спомен: това е жертва, благоухание, приятно Господу;

3. а остатъците от хлебната жертва да бъдат за Аарона и за синовете му; това е велика светиня от жертвите Господни.

4. Ако пък жертвата ти е от хлебен принос, печен в пещ, принасяй безквасни пшенични хлябове, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей.

5. Ако жертвата ти е хлебен принос, печен в тава, тя трябва да бъде от пшенично брашно, замесено с елей, без квас;

6. разчупи го на късове и го полей с елей: това е хлебен принос (Господу).

7. Ако хлебната ти жертва е приготвена в подница, тя трябва да бъде от пшенично брашно с елей;

8. и приготвената от това жертва принеси Господу; представи я на свещеника, а той да я занесе при жертвеника;

9. и да вземе свещеникът част от тая жертва за спомен и да я изгори на жертвеника: това е жертва, благоухание, приятно Господу;

10. а остатъците от хлебната жертва да бъдат за Аарона и за синовете му; това е велика светиня от жертвите Господни.

11. Никаква хлебна жертва, която принасяте Господу, не правете квасна, защото нито квасно, нито мед не трябва да изгаряте за жертва Господу.

12. Тях принасяйте Господу като жертва от начатъци, а на жертвеника да се не слагат за приятно благоухание.

13. Всяка твоя хлебна жертва соли със сол и не оставяй жертвата си без солта на завета на твоя Бог: при всяка твоя жертва принасяй (на Господа, твоя Бог) сол.

14. Ако принасяш Господу хлебна жертва от първи плодове, принасяй за дар от първите си плодове очукани зърна от класове, изсушени на огън,

15. полей ги с елей и тури върху им ливан: това е хлебен принос;

16. и за спомен свещеникът да изгори част от зърната и елея с всичкия ливан: това е жертва Господу.

ГЛАВА 3.

1. Ако жертвата на някого е мирна жертва, и ако той я принася от едър добитък, мъжко или женско, нека принесе Господу такава, която е без недостатък;

2. и да възложи той ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи при вратата на скинията на събранието; а синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта жертвеника околовръст.

3. И от мирната жертва той да принесе в жертва Господу тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,

4. двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците;

5. и синовете Ааронови да изгорят това на жертвеника, заедно с всесъжението, що е върху дървата, на огъня: това е жертва, благоухание, приятно Господу.

6. Ако пък принася Господу мирна жертва от дребен добитък, мъжко или женско, нека принесе такава, която е без недостатък.

7. Ако принася агне за своя жертва, нека го представи пред Господа,

8. да възложи ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи пред скинията на събранието, а синовете Ааронови да поръсят с кръвта й жертвеника околовръст.

9. И от мирната жертва нека принесе в жертва Господу тлъстината й, цялата опашка, като я отреже до самата гръбначна кост, и тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,

10. и двата бъбрека, и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците;

11. свещеникът да изгори това на жертвеника: това е храна на огъня - жертва Господу.

12. Ако пък принася жертва от кози, нека я представи пред Господа,

13. и да възложи ръката си върху главата й, и да я заколи пред скинията на събранието, и синовете Ааронови да поръсят с кръвта й жертвеника околовръст.

14. От нея да принесе в дар, в жертва Господу, тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,

15. и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците.

16. И свещеникът да ги изгори на жертвеника: това е храна на огъня - благоухание, приятно (Господу): всичката тлъстина е за Господа.

17. Това да е вечно узаконение в поколенията ви, във всичките ви жилища: да не ядете никаква тлъстина и никаква кръв.

ГЛАВА 4.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на синовете Израилеви: кога някой неволно съгреши против каквито и да било заповеди Господни, и извърши нещо, което не бива да върши, -

3. ако помазаният свещеник е съгрешил и обвинил народа, то за греха си, с който е съгрешил, нека той от едрия добитък представи телец, без недостатък, Господу в жертва за грях,

4. и доведе телеца пред Господа при вратата на скинията на събранието, като възложи ръката си върху главата на телеца и заколи телеца пред Господа.

5. И да вземе помазаният свещеник (посветен чрез съвършено посвещение) от кръвта на телеца и да я внесе в скинията на събранието;

6. и да потопи той пръста си в кръвта и да поръси с кръвта седем пъти пред Господа пред завесата на светилището.

7. След това свещеникът да помаже с кръвта (от телеца) пред Господа роговете на жертвеника за благовонните кадения, който е в скинията на събранието, а останалата кръв на телеца да излее при подножието на жертвеника за всесъжение, който е при входа на скинията на събранието.

8. И да извади той от телеца за грях всичката му тлъстина, тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,

9. и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците,

10. както се отделя от телеца за мирна жертва; и свещеникът да ги изгори на жертвеника за всесъжение.

11. Кожата пък на телеца и всичкото му месо с главата и нозете му и вътрешността му и нечистотиите му,

12. целия телец да изнесе вън от стана на чисто място, дето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва в огън: дето се изсипва пепелта, там да бъде изгорен.

13. Ако пък цялото израилско общество неволно е съгрешило, и делото бъде скрито от очите на събранието, и извърши против заповедите Господни нещо, което не бива да върши, и стане виновно,

14. то, кога се узнае грехът, с който са съгрешили, нека представят от цялото общество телец из едрия добитък в жертва за грях и да го доведат пред скинията на събранието;

15. народните стареи да възложат ръцете си върху главата на телеца пред Господа и да заколят телеца пред Господа.

16. А помазаният свещеник да внесе от кръвта на телеца в скинията на събранието

17. и, като потопи пръста си в кръвта (от телеца), да поръси седем пъти пред Господа пред завесата (на светилището);

18. и да помаже той с кръвта роговете на жертвеника (за благовонните кадения), що е пред лицето Господне в скинията на събранието, а останалата кръв да излее при подножието на жертвеника за всесъжение, който е при входа на скинията на събранието.

19. И да извади той от него всичката му тлъстина и да я изгори на жертвеника;

20. да извърши с телеца онова, което се извършва с телеца за грях; тъй трябва да направи с него, и тъй свещеникът ще ги очисти, и ще им се прости.

21. След това да изнесе телеца вън от стана и да го изгори тъй, както бе изгорил по-напрежния телец. Това е жертва за грях на народа.

22. Ако пък е съгрешил началник и неволно извършил нещо против заповедите на Господа, своя Бог, каквото не е трябвало да върши, и е станал виновен,

23. то, щом узнае греха си, с който е съгрешил, нека приведе за жертва козел без недостатък

24. и, като възложи ръката си върху главата на козела, да го заколи на мястото, дето се коли всесъжение пред Господа: това е жертва за грях.

25. Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на жертвата за грях и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата кръв да излее при подножието на същия жертвеник;

26. всичката му пък тлъстина да изгори на жертвеника, както тлъстината от мирната жертва. Тъй свещеникът ще го очисти от греха му, и ще му бъде простено.

27. Ако някой от народа на страната неволно е съгрешил и извършил нещо против заповедите Господни, каквото не е трябвало да прави, и е станал виновен,

28. то, щом узнае греха, с който е съгрешил, нека приведе за жертва коза без недостатък, за греха си, с който е съгрешил,

29. и, като възложи ръката си върху главата на жертвата за грях, да заколи (козата) в жертва за грях на мястото, (дето колят) жертва за всесъжение.

30. Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта й и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата й кръв да излее при подножието на жертвеника;

31. и да отдели той всичката й тлъстина, както се отделя тлъстината от мирната жертва, и да я изгори на жертвеника за приятно Господу благоухание. Тъй свещеникът ще го очисти, и ще му бъде простено.

32. Ако пък поиска да принесе жертва за грях от овчето стадо, нека принесе женско без недостатък

33. и, като възложи ръката си върху главата на жертвата за грях, да я заколи в жертва за грях на мястото, дето колят жертва за всесъжение.

34. Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на тая жертва за грях и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата й кръв да излее при подножието на жертвеника.

35. Всичката й пък тлъстина да отдели, както се отделя овчата тлъстина от мирната жертва, и да изгори това на жертвеника в жертва Господу. Тъй свещеникът ще го очисти от греха, с който е съгрешил, и ще му бъде простено.

ГЛАВА 5.

1. Ако някой съгреши с това, че, бидейки запитан под клетва, не обади онова, на което е бил свидетел, що е видял, или знае, той взима върху си грях.

2. Или ако се допре до нещо нечисто, или до труп на нечист звяр, или до труп на нечист добитък, или до труп на нечист гад, без да е знаел за това, той е нечист и виновен.

3. Или ако се допре до човешка нечистота, каквато и да е нечистота, която осквернява, а не е знаел за това, но сетне узнае, - той е виновен.

4. Или ако някой безразсъдно се закълне с уста, че ще извърши нещо, без да знае, дали то е лошо, или добро, както обикновено човеците безразсъдно се кълнат, и сетне узнае, той е виновен в това.

5. Ако той е виновен в нещо от това и изповяда, какво е съгрешил,

6. нека принесе Господу за греха си, с който е съгрешил, жертва за вина от дребен добитък, овца или коза, за греха, и свещеникът ще го очисти от греха му.

7. Ако пък не е в състояние да принесе овца, то за греха си, с който е съгрешил, нека принесе Господу две гургулици, или два млади гълъба, единия - в жертва за грях, а другия - за всесъжение;

8. нека ги донесе на свещеника, и (свещеникът) да представи първом оная птица, която е за грях, и да й скърши главата от шията й, но да я не отделя;

9. и да поръси с кръвта от тая жертва за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди при подножието на жертвеника: това е жертва за грях;

10. а другата да употреби за всесъжение според наредбите; тъй свещеникът ще го очисти от греха му, с който е съгрешил, и ще му се прости.

11. Ако пък не е в състояние да принесе две гургулици, или два млади гълъба, нека принесе за това, що е съгрешил, десета част от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да го не полива с елей и да не туря отгоре му ливан, защото това е жертва за грях;

12. и да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да изгори върху жертвеника в жертва Господу: това е жертва за грях.

13. Тъй свещеникът ще го очисти от греха му, с който е съгрешил в някои от ония случаи, и ще му бъде простено; а (остатъкът) принадлежи на свещеника, като хлебен принос.

14. Говори още Господ на Моисея, думайки:

15. ако някой извърши престъпление и неволно съгреши против посветеното Господу, нека за вината си принесе Господу от овчето стадо овен без недостатък, по твоя оценка, в сребърни сикли, според свещената сикла, в жертва за вина;

16. за оная светиня, против която е съгрешил, да заплати, като прибави при това една пета част, и нека даде това на свещеника, и свещеникът ще го очисти чрез овена на жертвата за вина, и ще му се прости.

17. Ако някой съгреши и извърши против заповедите Господни нещо, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и вземе върху си грях,

18. нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, по твоя оценка, и свещеникът ще заглади простъпката му, която е извършил по незнание, и ще му се прости.

19. Това е жертва за вина: съгрешил е пред Господа.

ГЛАВА 6.
1. И каза Господ на Моисея, думайки:

2. ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си,

3. или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, -

4. то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:

5. всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина.

6. И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка,

7. а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил.

8. Каза още Господ на Моисея, думайки:

9. заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва).

10. Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.

11. След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

12. А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва;

13. нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.

14. Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника.

15. Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа.

16. А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат;

17. то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.

18. Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще се освети.

19. Каза още Господ на Моисея, думайки:

20. ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата - за вечер.

21. Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елей, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.

22. Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря.

23. И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.

24. Каза още Господ на Моисея, думайки:

25. кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня.

26. Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място - в двора на скинията на събранието.

27. Всичко, що се допре до месото й, ще се освети; и ако с кръвта й се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.

28. Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода.

29. Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня.

30. А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня.

ГЛАВА 7.

1. Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.

2. Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта й да се ръси жертвеникът околовръст.

3. Приносителят трябва да представи всичката й тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,

4. и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;

5. а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.

6. Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.

7. Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.

8. И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.

9. И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.

10. И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.

11. Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:

12. ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елей, хлябове, месени с елей.

13. При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.

14. От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.

15. Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.

16. Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.

17. А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.

18. Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.

19. Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.

20. Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.

21. И ако някой, след като се е допрял до нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.

22. И рече Господ на Моисея, думайки:

23. кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.

24. Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;

25. защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.

26. И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;

27. а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.

28. Говори още Господ на Моисея, думайки:

29. кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;

30. с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне.

31. Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.

32. И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.

33. Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.

34. Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.

35. Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,

36. що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.

37. Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва,

38. що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.

ГЛАВА 8.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. вземи Аарона и синовете му с него, и одежди и помазен елей, и телец за жертва за грях и два овена, и кошница с безквасни хлябове,

3. и събери целия народ при входа на скинията на събранието.

4. Моисей направи тъй, както му заповяда Господ, и народът се събра при входа на скинията на събранието.

5. И рече Моисей на народа: ето що заповяда Господ да се направи.

6. И доведе Моисей Аарона и синовете му и ги уми с вода;

7. облече Аарона с хитон, препаса му пояса, облече му горната риза, тури му ефода, препаса го с пояса на ефода, като с него му стегна ефода,

8. преметна му нагръдника, а върху нагръдника тури "урим" и "тумим",

9. възложи на главата му кидара и на кидара отпред тури златната плочица, венец на светинята, както бе заповядал Господ на Моисея.

10. Тогава Моисей взе помазен елей и помаза скинията и всички неща, що бяха в нея, и ги освети;

11. поръси с него жертвеника седем пъти и помаза жертвеника и всичките му принадлежности, и умивалника и подножника му, за да ги освети.

12. И изля (Моисей) от помазния елей върху главата на Аарона и го помаза, за да го освети.

13. Доведе Моисей синовете Ааронови, облече им хитони, препаса им пояси, и им тури кидари, както бе заповядал Господ на Моисея.

14. И доведе (Моисей) телеца за жертва за грях, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на телеца, принасян за грях;

15. и закла го (Моисей), па взе от кръвта и с пръст помаза роговете на жертвеника околовръст, и очисти жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника, и го освети, за да го направи чист.

16. След това (Моисей) взе всичката тлъстина, що е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и ги изгори на жертвеника;

17. а телеца - кожата му, месото му и нечистотата му - изгори на огън вън от стана, както бе заповядал Господ на Моисея.

18. И доведе (Моисей) овена за всесъжение, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;

19. след това Моисей го закла и поръси с кръвта жертвеника околовръст,

20. разсече овена на части и изгори главата и частите и тлъстината;

21. а вътрешностите и нозете Моисей изми с вода и изгори на жертвеника целия овен; това е всесъжение за приятно благоухание, това е жертва Господу, както бе заповядал Господ на Моисея.

22. И доведе (Моисей) другия овен, овена на посвещението, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;

23. и Моисей го закла, и взе от кръвта му, и мазна края на дясното ухо на Аарона и палеца на дясната му ръка и големия пръст на дясната му нога.

24. И доведе Моисей синовете Ааронови и мазна с кръв края на дясното им ухо и палеца на дясната им ръка и палеца на дясната им нога, и поръси Моисей с кръвта жертвеника околовръст.

25. След това (Моисей) взе тлъстината, опашката и всичката тлъстина, която е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и дясната плешка;

26. и от кошницата с безквасните хлябове, която е пред Господа, взе един безквасен хляб и един хляб с елей и една питка, и ги сложи върху тлъстината и върху дясната плешка.

27. И всичко това тури в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, и го принесе, като го полюшваше пред лицето Господне.

28. И взе Моисей това от ръцете им и го изгори на жертвеника заедно с всесъжението: това е жертва на посвещението за приятно благоухание, това е жертва Господу.

29. Взе Моисей гърдите и ги принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне: това беше Моисеев дял от овена на посвещението, както бе заповядал Господ на Моисея.

30. Взе Моисей от помазния елей и от кръвта, която беше на жертвеника, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него; и тъй освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.

31. И каза Моисей на Аарона и на синовете му: сварете месото пред входа на скинията на събранието и там го яжте с хляба, който е в кошницата на посвещението, както ми бе заповядано и казано: Аарон и синовете му да го ядат;

32. а остатъците от месото и от хляба изгорете на огъня.

33. Седем дни не се отдалечавайте от вратата на скинията на събранието, докле не изтекат дните на вашето посвещение, защото посвещението ви трябва да се извършва през седем дена:

34. както днес бе направено, тъй ще се прави, по заповед Господня, за ваше очистване.

35. При входа на скинията на събранието стойте денем и нощем седем дена и бъдете на стража пред Господа, за да не умрете, защото тъй ми е заповядано (от Господа Бога).

36. Аарон и синовете му извършиха всичко, що бе заповядал Господ пред Моисея.

ГЛАВА 9.

1. На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и стареите Израилеви

2. и каза на Аарона: вземи си измежду воловете телец за жертва за грях и овен за всесъжение, и двата без недостатък, и ги представи пред лицето Господне;

3. а на синовете Израилеви кажи: вземете козел за жертва за грях, (и овен,) и телец, и агне, едногодишни, без недостатък, за всесъжение,

4. и вол и овен за мирна жертва, за да се извърши жертвоприношение пред лицето Господне, и хлебен принос, месен с елей, защото днес ще ви се яви Господ.

5. И донесоха онова, що бе заповядал Моисей, пред скинията на събранието, и дойде целият народ, та застана пред лицето Господне.

6. Моисей рече: ето какво заповяда Господ да направите, и ще ви се яви славата Господня.

7. Моисей рече на Аарона: пристъпи към жертвеника, принеси жертвата си за грях и всесъжението си, очисти себе си и народа; и принеси народната жертва и очисти народа, както заповяда Господ.

8. Тогава пристъпи Аарон до жертвеника и закла телеца, който беше за него, в жертва за грях:

9. синовете Ааронови му поднесоха кръвта, и той натопи пръста си в кръвта и намаза роговете на жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника;

10. тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб от жертвата за грях изгори на жертвеника, както бе заповядал Господ на Моисея;

11. месото пък и кожата изгори на огън вън от стана.

12. И закла всесъжението, и Аароновите синове му поднесоха кръвта; той поръси с нея жертвеника околовръст;

13. и му донесоха всесъжението на късове, и главата, и той ги изгори на жертвеника,

14. а вътрешностите и нозете изми и заедно с всесъжението изгори на жертвеника.

15. След това принесе принос от народа: взе козела, който беше за греха на народа, закла го и го принесе в жертва за грях, както и първия.

16. Принесе всесъжението и го извърши според наредбите.

17. Принесе хлебния принос и напълни с него шепите си, и освен утринното всесъжение изгори и него на жертвеника.

18. Закла вола и овена, които бяха от народа, за мирна жертва; а синовете на Аарона му поднесоха кръвта, и той поръси с нея жертвеника околовръст;

19. поднесоха и тлъстината от вола, и опашката от овена, и (тлъстината,) която покрива (вътрешностите), бъбреците и булото на черния дроб,

20. и сложиха тлъстината връз гърдите, и той изгори тлъстината върху жертвеника;

21. а гърдите и дясната плешка Аарон принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне, както заповяда Моисей.

22. След това Аарон дигна ръце към народа, и го благослови, и слезна, след като извърши жертвата за грях, всесъжението и мирната жертва.

23. Тогава Моисей и Аарон влязоха в скинията на събранието и, като излязоха, благословиха народа. И славата Господня се яви на целия народ:

24. и излезе огън от Господа и изгори върху жертвеника всесъжението и тлъстината; и целият народ, като видя, извика от радост и падна ничком.

ГЛАВА 10.

1. Надав и Авиуд, синове Ааронови, взеха всеки своята кадилница, и туриха в тях огън, и на него посипаха кадиво, и донесоха пред Господа чужд огън, за който Той не бе им заповядал;

2. и излезе огън от Господа и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне.

3. И каза Моисей на Аарона: ето за кое говореше Господ, когато рече: в ония, които се приближават до Мене, ще се осветя и пред целия народ ще се прославя. Аарон мълчеше.

4. И повика Моисей Мисаила и Елцафана, синове на Узиила, Ааронов чичо, и каза им: идете, изнесете братята си от светилището вън от стана.

5. Отидоха и ги изнесоха в хитоните им вън от стана, както каза Моисей.

6. А на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара Моисей каза: главите си не откривайте и дрехите си не раздирайте, за да не умрете и да не навлечете гняв върху цялото общество; но братята ви, целият дом Израилев, могат да оплакват изгорените, които Господ изгори;

7. и не излизайте от вратата на скинията на събранието, за да не умрете, защото помазният елей Господен е върху нас. И сториха според думите Моисееви.

8. И рече Господ на Аарона, думайки:

9. вино и силни пития да не пиеш, ти и синовете ти с тебе, когато влизате в скинията на събранието, (или пристъпвате към жертвеника,) за да не умрете; това е вечна наредба в поколенията ви,

10. за да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто,

11. и да учите синовете Израилеви на всички наредби, които Господ им е казал чрез Моисея.

12. И каза Моисей на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: вземете хлебния принос, останал от жертвите Господни, и го яжте безквасен при жертвеника, защото това е велика светиня;

13. яжте го на свето място, защото това е твой дял и дял на синовете ти от жертвите Господни: тъй ми е заповядано (от Господа).

14. Полюлените гърди и плешката на възношението яжте на чисто място, ти и синовете ти и дъщерите ти с тебе, защото това ти е дадено като твой дял и като дял на синовете ти от мирните жертви на синовете Израилеви.

15. Плешката на възношението и полюлените гърди да принасят заедно с жертвите на тлъстината, като ги полюшват пред лицето Господне, и това да бъде вечен дял за тебе и за синовете ти (и за дъщерите ти) с тебе, както заповяда Господ (на Моисея).

16. И подири Моисей козела за жертвата за грях, и ето, той бе изгорен. И разгневи се (Моисей) на Елеазара и Итамара, останалите Ааронови синове, и каза:

17. защо не ядохте жертвата за грях на свето място? тя е велика светиня и ви е дадена, за да снемете греховете от обществото и да ги очиствате пред Господа:

18. ето, кръвта й не е внесена вътре в светилището, а вие трябваше да я ядете на свето място, както ми е заповядано.

19. Аарон каза на Моисея: ето, днес принесоха те жертвата си за грях и всесъжението си пред Господа, и такова нещо ми се случи; ако аз днес изям жертвата за грях, ще ли бъде това угодно Господу?

20. Чу Моисей и одобри.
ГЛАВА 11.

1. Говори още Господ на Моисея и Аарона, като им каза:

2. кажете на синовете Израилеви: ето кои животни бива да ядете измежду всичкия добитък по земята:

3. яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя.

4. Не яжте само тия от преживните и с раздвоени копита: камилата, защото тя преживя, но копитата й не са раздвоени; тя е нечиста за вас;

5. скокливата мишка, защото преживя, но копитата й не са раздвоени; тя е нечиста за вас;

6. заека, защото преживя, но копитата му не са раздвоени; той е нечист за вас;

7. свинята, защото копитата й са раздвоени, и на копитата си има дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас.

8. Месото им не яжте и до труповете им не се допирайте; те са нечисти за вас.

9. От всички животни, които са във водата, яжте тия, които имат перки и люспи във водата, в моретата, или в реките; тях да ядете.

10. Всички пък плаващи във водата и живеещи в нея, било в морета, било в реки, които нямат перки и люспи, мръсни са за вас;

11. те трябва да бъдат мръсни за вас: месото им не яжте и от труповете им се гнусете;

12. всички животни, които нямат перки и люспи във водата, са мръсни за вас.

13. А измежду птиците гнусете се от тия: (не бива да ги ядете, те са мръсни,) от орел, гриф и морски орел,

14. пиляк и сокол с породата му,
15. всякакъв гарван с породата му,

16. камилска птица, кукумявка, чайка и ястреб с породата му,

17. бухал, рибар и ибис,
18. лебед, пеликан и сип,

19. щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.

20. Всички крилати влечуги, ходещи на четири нозе, са мръсни за вас;

21. от всички крилати влечуги, ходещи на четири нозе, яжте само ония, - които имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята;

22. от тях яжте тия: скакалец с породата му, солам с породата му, харгол с породата му и хагаб с породата му.

23. Всяко друго крилато влечуго, с четири нозе, е мръсно за вас;

24. от тях ще се осквернявате: всеки, който се допре до трупа им, ще бъде нечист до вечерта;

25. и всеки, който понесе трупа им, да изпере дрехата си и да бъде нечист до вечерта.

26. Всеки добитък, който има раздвоени копита, но без дълбок разрез, и който не преживя, е нечист за вас: всеки, който се допре до него, да бъде нечист (до вечерта).

27. Ония от всички четвероноги зверове, които ходят на лапи, са нечисти за вас; всеки, който се докосне до трупа им, да бъде нечист до вечерта;

28. който понесе трупа им, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта: те са нечисти за вас.

29. От животните, които пълзят по земята, ето кои са нечисти за вас: къртица, мишка, гущер с породата му;

30. анака, хамелеон, летаа, хомет и тиншемет, -

31. от всички влечуги те са нечисти за вас: всеки, който се допре до трупа им, да бъде нечист до вечерта.

32. И всичко, връх каквото падне някое мъртво от тях, всеки дървен съд, или дреха, или кожа, или чувал, и всяка вещ, която се употребява в работа, да бъдат нечисти: те трябва да се турят във вода, и ще бъдат нечисти до вечерта, след това ще бъдат чисти;

33. ако ли някое от тях падне в какъв да е глинен съд, то каквото има в него, да бъде нечисто, и самия (съд) строшете.

34. Всяка храна, която е за ядене и на която се излее вода из такъв съд, да бъде (за вас) нечиста; и всяко питие, що е за пиене, в такъв съд да бъде нечисто.

35. Всичко, връх което падне нещо от трупа им, да бъде нечисто: пещ и огнище трябва да се разрушат, те са нечисти; и те трябва да бъдат нечисти за вас;

36. само извор и кладенец, дето има вода, си остават чисти; а който се докосне до трупа им, той е нечист.

37. И ако нещо от трупа им падне връх каквото и да е семе, което е за сеене, то е чисто за вас:

38. ако в това време, когато семето е поляно с вода, падне връх него нещо от трупа им, то е нечисто за вас.

39. И когато умре какъв да е добитък, който употребявате за храна, то оня, който се е допрял до трупа му, да бъде нечист до вечерта;

40. и оня, който яде мършата му, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта; и оня, който понесе трупа му, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта.

41. Всяко животно, що пълзи по земята, е мръсно за вас; не бива да го ядете;

42. всичко, що пълзи по корем, и всичко, що ходи на четири нозе, и многоногите измежду пълзящите по земята животни не яжте, защото са мръсни.

43. Не осквернявайте душите си с каквото и да е от пълзящите животни и не ставайте чрез тях нечисти; не се осквернявайте чрез тях,

44. защото Аз съм Господ, Бог ваш; осветявайте се и бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет; и не осквернявайте душите си с каквото и да е пълзящо по земята животно,

45. защото Аз съм Господ, Който ви изведох от Египетската земя, за да бъда ваш Бог. И тъй, бъдете свети, защото Аз съм свет.

46. Това е законът за добитъка, за птиците, за всички животни, които живеят във водите, и за всички животни, които пълзят по земята,

47. за да различавате нечисто от чисто, и животните, които могат да се ядат, от животните, които не бива да се ядат.

ГЛАВА 12.
1. И каза Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на синовете Израилеви: жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена; тя ще бъде нечиста, както през дните на месечното си страдание от очистяне;

3. а на осмия ден да му обрежат крайната плът;

4. и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето й.

5. Ако пък роди женско, то през време на очистянето си да бъде нечиста две седмици, и шестдесет и шест дена да седи, за да се очисти от кървите си.

6. След като изтекат дните на очистянето й, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях.

7. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско.

8. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста.

ГЛАВА 13.
1. Говори още Господ на Моисея и Аарона, думайки:

2. кога се появи някому по кожата на тялото оток, или лишеи, или петно, и по кожата на тялото му се покаже нещо, като рана от проказа, да го доведат при свещеник Аарона, или при едного от неговите синове, свещеници.

3. Свещеникът ще прегледа раната по кожата на тялото, и ако космите по раната са станали бели, и се вижда, че раната е задълбала в кожата на тялото му, то това е рана от проказа: свещеникът, като го прегледа, ще го обяви за нечист.

4. Ако пък по кожата на тялото му има бяло петно, но се види, че то не е задълбало в кожата, и космите по него не са станали бели, нека свещеникът затвори човека с раната за седем дена.

5. На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако раната не се изменя и не се уголемява по кожата, свещеникът да го затвори още за седем дена.

6. На седмия ден свещеникът пак ще го прегледа, и ако се забележи, че раната е станала по-малка и не се е уголемила по кожата, свещеникът да го обяви за чист: това са лишеи; нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

7. Ако пък лишеите почнат да се уголемяват по кожата, след като той се е явявал пред свещеника за очистяне, трябва повторно да се покаже на свещеника.

8. Свещеникът, като види, че лишеите се уголемяват по кожата, да го обяви за нечист: това е проказа.

9. Ако някому излезе рана от проказа, нека го доведат при свещеника;

10. свещеникът да го прегледа, и ако отокът по кожата е бял, и косъмът е станал бял, и на отока има живо месо, -

11. това е застаряла проказа по кожата на тялото му; и свещеникът да го обяви за нечист и да го затвори, понеже е нечист.

12. Ако ли проказата се изрине по кожата, и проказата покрие цялата кожа на болния от главата до нозете, колкото могат да видят очите на свещеника,

13. и свещеникът види, че проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния за чист, понеже е станало бяло; той е чист.

14. Но щом се види, че по него има живо месо, той е нечист;

15. свещеникът, като види живо месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто: това е проказа.

16. Ако ли живото месо се измени и стане бяло, нека той дойде при свещеника;

17. свещеникът да го прегледа, и ако раната е станала бяла, свещеникът да обяви болния за чист: той е чист.

18. Ако у някого по кожата на тялото е имало цирей, и е зараснал,

19. и на мястото на цирея се е показал бял оток, или петно бяло, или червеникаво, той трябва да се покаже на свещеника.

20. Свещеникът да го прегледа, и ако се види, че петното е по-дълбоко от кожата, и косъмът му е станал бял, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, тя се е изринала връх цирея.

21. Ако ли свещеникът види, че косъмът по него не е бял, и петното не е по-дълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.

22. Ако петното почне да се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана.

23. Ако ли петното остава на мястото си и не се разширява, това е възпаление на цирея, и свещеникът да го обяви за чист.

24. Или ако някой има по кожата на тялото си изгорено, и върху заздравялото изгорено се появи червеникаво, или бяло петно,

25. и свещеникът види, че косъмът връх петното е станал бял, и то е задълбало в кожата, - това е проказа, тя се е изринала върху изгореното; и свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.

26. Ако пък свещеникът види, че косъмът върху петното не е бял, и то не е по-дълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.

27. На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако то се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.

28. Ако петното остава на мястото си и не се разширява по кожата, и освен това едвам се забелязва, това е оток от изгорено; свещеникът да го обяви за чист, понеже това е възпаление от изгорено.

29. Ако у мъж или жена излезе рана на главата или на брадата,

30. и свещеникът прегледа раната и види, че тя е задълбала в кожата, и че косъмът по нея е тънък, жълтеникав, свещеникът да ги обяви за нечисти: това е кел, проказа по главата или брадата.

31. Ако ли свещеникът прегледа раната от келя, и се окаже, че не е задълбала в кожата, и косъмът по нея не е черен, свещеникът да затвори келявия за седем дена.

32. На седмия ден свещеникът да прегледа раната, и ако келят се не разширява и по него няма жълтеникав косъм, и се види, че келят не е задълбал в кожата, -

33. болният да се остриже, но келявото място да се не остриже, и свещеникът повторно да затвори келявия за седем дена.

34. На седмия ден свещеникът да прегледа келя, и ако келят не се разширява по кожата, и се види, че не е задълбал в кожата, свещеникът да го обяви за чист: нека той изпере дрехите си и ще бъде чист.

35. След като се очисти, ако келят начене твърде много да се разширява по кожата,

36. и свещеникът види, че келят се разширява по кожата, то свещеникът да не търси жълтеникав косъм: той е нечист.

37. Ако пък келят си остава непроменен, и по него се вижда черен косъм, келят е преминал; той е чист, и свещеникът да го обяви за чист.

38. Ако у мъж или жена излязат по кожата на тялото им петна, бели петна,

39. и свещеникът види, че по кожата на тялото им има бледно-бели петна, - това е лишей, който се е изринал по кожата: той е чист.

40. Ако някому са изпадали космите на главата, такъв е плешив: той е чист;

41. ако пък космите му са изпадали отпред на главата, такъв е лис: той е чист.

42. Ако ли по плешивото място или по лисото се появи бяло или червеникаво петно, то по плешивото място или по лисото му се е изринала проказа.

43. Свещеникът да го прегледа, и ако види, че отокът на раната е бял или червеникав по плешивото или по лисото му място и изглежда като проказа по кожата на тялото,

44. такъв е прокажен, той е нечист; свещеникът да го обяви за нечист: на главата му има рана.

45. На прокажения, който има тая рана, дрехата да се раздере, и главата му да бъде открита, и да бъде забулен до устата, и да вика: нечист, нечист!

46. През всичко време, докле трае раната му, той трябва да бъде нечист; той е нечист и трябва да живее отделно; неговото жилище да е вън от стана.

47. Ако се яви зараза от проказа върху дреха, дреха вълнена, или дреха ленена,

48. или върху основа, или вътък ленен, или вълнен, или върху кожа, или върху каквото и да е кожено изделие,

49. и петното бъде зеленикаво или червеникаво върху дрехата, или кожата, или върху основата, или вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, - това е зараза от проказа: тя трябва да се покаже на свещеника.

50. Свещеникът да прегледа заразата и да затвори заразената вещ за седем дена.

51. На седмия ден свещеникът да прегледа заразеното, и ако заразата се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по кожата, или по каквото и да е кожено изделие, това е люта проказа, нечиста рана.

52. Той трябва да изгори дрехата, било основата, било вълнения или ленения вътък, било каквато и да било кожена вещ, връх която бъде заразата, защото това е люта проказа: трябва да се изгори на огън.

53. Ако свещеникът види, че заразата не се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да било кожена вещ,

54. свещеникът да заповяда да се изпере онова, връх което има зараза, и повторно да го затвори за седем дена.

55. Ако след изпиране заразената вещ свещеникът види, че заразата не е променила вида си, то, дори и ако не се е разширила заразата, вещта е нечиста, и да се изгори на огън, това е изядена трапчинка върху лицето или върху опакото.

56. Ако ли пък свещеникът види, че след изпирането й заразата едвам се забелязва, то свещеникът нека я отдере от дрехата, или от кожата, от основата, или от вътъка.

57. Ако ли се появи пак върху дрехата, или върху основата, или върху вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, това е зараза, която се изринва; да се изгори на огън онова, върху което е заразата.

58. Ако след като изпереш дрехата, или основата, или вътъка, или каквато и да е кожена вещ, заразата се изгуби от тях, те трябва повторно да се изперат, и ще бъдат чисти.

59. Този е законът за заразата от проказа върху дреха вълнена или ленена, върху основа или вътък, или върху каквато и да е кожена вещ, - как да се обявява тя чиста или нечиста.

ГЛАВА 14.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. ето законът за прокажения, когато тоя трябва да бъде очистен: да го доведат при свещеника;

3. свещеникът да излезе вън от стана, и ако свещеникът види, че прокаженият се е изцерил от болестта проказа,

4. да заповяда да се вземат за оногова, който се очистя, две живи чисти птици, кедрово дърво, червена нишка и исоп.

5. И да заповяда свещеникът да се заколи едната птица над глинен съд, над жива вода;

6. а той сам да вземе живата птица, кедровото дърво, червената нишка и исопа, и да натопи тях и живата птица в кръвта от птицата, заклана над живата вода,

7. и да поръси седем пъти оногова, който се очистя от проказа, и да го обяви за чист, па да пусне живата птица в полето.

8. Оня, който се очистя, да изпере дрехите си, да остриже всичките си косми, да се умие с вода, и ще бъде чист; след това да влезе в стана и да престои седем дена вън от шатрата си.

9. На седмия ден той да си обръсне всичките косми, главата си, брадата си, веждите над очите си, всичките си косми да обръсне, да изпере дрехите си, да умие тялото си с вода, и ще бъде чист;

10. на осмия ден да вземе две мъжки шилета без недостатък, и едно женско шиле без недостатък, и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос, и един лог елей.

11. Свещеникът, който извършва очистянето, да постави оногова, който се очистя, заедно с тях пред Господа при входа на скинията на събранието.

12. И да вземе свещеникът едното мъжко шиле, и да го представи жертва за вина, и лога с елея, и да принесе това, като го полюшва пред Господа;

13. и да заколи мъжкото шиле на онова място, дето колят жертви за грях и всесъжение, на свето място, защото жертвата за вина, както и жертвата за грях, принадлежи на свещеника: това е велика светиня.

14. Свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина и да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога.

15. След това свещеникът да вземе елей от лога и да излее на лявата си длан,

16. да потопи десния си пръст в елея, що е на лявата му длан, и с пръста си да поръси от елея седем пъти пред лицето Господне.

17. А с останалия елей, що е на дланта му, свещеникът да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога, на местата, дето е кръвта от жертва за вина.

18. Останалия пък елей, що е на дланта на свещеника, той да излее върху главата на оногова, който се очистя, и свещеникът ще го очисти пред лицето Господне.

19. И свещеникът да извърши жертва за грях и да очисти оногова, който се очистя, от нечистотата му; след това да заколи жертвата за всесъжение;

20. свещеникът да сложи всесъжението и хлебния принос върху жертвеника; и да очисти той човека, и тоя ще бъде чист.

21. Ако пък е беден и му не стига ръка, нека вземе за полюляване един овен в жертва за вина, та да се очисти, и една десета част от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос, и един лог елей,

22. и две гургулици, или два млади гълъба, каквото намери, - една от тия птици в жертва за грях, а другата за всесъжение.

23. В осмия ден на очистянето си да ги донесе той на свещеника при входа на скинията на събранието, пред лицето Господне.

24. Свещеникът да вземе шилето за жертва за вина и лога с елея, и да принесе това свещеникът, като го полюшва пред Господа.

25. И след като заколи шилето в жертва за вина, свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина, да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, и палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога.

26. А от елея свещеникът да излее на лявата си длан;

27. и с елея, що е на лявата му длан, той да поръси с десния си пръст седем пъти пред лицето Господне.

28. И да помаже свещеникът с елея, що е на дланта му, крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога, на местата, дето е кръвта от жертвата за вина.

29. Останалия пък елей, що е на дланта му, да излее той върху главата на оногова, който се очистя, за да го очисти пред лицето Господне.

30. И да принесе свещеникът едната гургулица, или единия млад гълъб, каквото намери оня, който се очистя,

31. от онова, що му ръка стига, едната птица в жертва за грях, а другата за всесъжение, заедно с хлебния принос; и свещеникът да очисти оногова, който се очистя, пред лицето Господне.

32. Този е законът за прокажения, който през време на очистянето си няма достатъчно средства.

33. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

34. кога влезете в Ханаанската земя, която ви давам да владеете, и пратя зараза от проказа по къщите в земята на вашето владение,

35. тогава оня, чиято е къщата, трябва да отиде при свещеника и да каже: като че зараза се е появила в къщата ми.

36. Тогава свещеникът да заповяда да изпразнят къщата, преди да влезе свещеникът да прегледа заразата, за да не стане нечисто всичко, що е в къщата; след това свещеникът да дойде да прегледа къщата.

37. Ако той, след като прегледа заразата, види, че заразата по стените на къщата се състои от зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат вдлъбнати в стената,

38. свещеникът да излезе из къщата до вратата й и да затвори къщата за седем дена.

39. На седмия ден свещеникът пак да дойде и, ако види, че заразата се е разпространила по стените на къщата,

40. да заповяда да изкъртят камъните, по които има зараза, и да ги хвърлят вън от града на нечисто място;

41. а къщата извътре цяла да изстържат, и изстърганата мазилка да изхвърлят вън от града на нечисто място;

42. и да вземат други камъни и да ги зазидат вместо ония камъни, и да вземат друга мазилка, па да измажат къщата.

43. Ако заразата пак се появи и почне да вирее в къщата, след като са били изкъртени камъните и къщата изстъргана и измазана,

44. свещеникът да дойде и да прегледа, и ако заразата се е разпространила в къщата, това е люта проказа в оная къща; тя е нечиста.

45. Тая къща да се събори, а камъните й, дървата й и всичката мазилка от къщата да се изнесе вън от града на нечисто място.

46. Оня, който влиза в къщата през всичкото време, когато тя е била затворена, е нечист до вечерта;

47. и който спи в оная къща, трябва да изпере дрехите си (и да бъде нечист до вечерта); и който яде в оная къща, той трябва да изпере дрехите си (и да бъде нечист до вечерта).

48. Ако пък свещеникът дойде и види, че заразата в къщата не се е разпространила, след като къщата е била измазана, свещеникът да обяви къщата за чиста, понеже заразата е преминала.

49. И за да очисти къщата, да вземе две птици, кедрово дърво, червена нишка и исоп,

50. и да заколи едната птица над глинен съд, над жива вода.

51. След това да вземе кедровото дърво и исопа, червената нишка и живата птица, и да ги натопи в кръвта на закланата птица и в живата вода, па да поръси къщата седем пъти,

52. и да очисти къщата с кръвта на птицата и с живата вода, с живата птица и с кедровото дърво, с исопа и с червената нишка;

53. подир това да пусне живата птица в полето вън от града и да очисти къщата, и тя ще бъде чиста.

54. Този е законът за всяка зараза от проказа и за кел,

55. и за проказа по дрехи и по къщи, и за оток, и за лишеи и петна, -

56. за да се посочи, кога тия неща са нечисти и кога чисти: този е законът за проказата.

ГЛАВА 15.
1. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

2. обадете на синовете Израилеви и им кажете: ако някой има течение от тялото си, той е нечист поради течението си.

3. И ето (законът) за неговата нечистота от течението му: кога течението му изтича от тялото му, и кога течението му се задържа в тялото му, това е негова нечистота.

4. Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, е нечиста; и всяка вещ, на която седне (оня, който има течение на семе), е нечиста.

5. И който се допре до постелката му, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.

6. Който седне на някоя вещ, на която е седял оня, който има течение, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.

7. И който се допре до тялото на оногова, който има течение, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.

8. Ако оня, който има течение, плюне върху чист, то тоя да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.

9. И всяко седло, на което е седял оня, който има течение, нечисто (да бъде до вечерта);

10. и всеки, който се допре до какво и да е, що е било под него, нечист да бъде до вечерта; и който вдигне това, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.

11. И всеки, до когото се допре оня, който има течение и не си е умил ръцете с вода, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.

12. Глинен съд, до който се допре оня, който има течение, да се строши, а всеки дървен съд да се умие с вода (и да бъде чист).

13. А кога оня, който има течение, се освободи от течението си, да си отреди седем дена за очистянето си, да изпере дрехите си и да измие тялото си с жива вода, и да бъде чист;

14. и на осмия ден да си вземе две гургулици, или два млади гълъба, и да дойде пред лицето Господне при входа на скинията на събранието, и да ги даде на свещеника.

15. И свещеникът да принесе едната от тия птици в жертва за грях, а другата за всесъжение, и свещеникът да го очисти пред Господа от течението му.

16. Ако някому се случи изливане на семето, да измие с вода цялото си тяло и да бъде нечист до вечерта;

17. всяка дреха и всяка кожа, на която падне семе, трябва да се изпере с вода и да бъде нечиста до вечерта.

18. Ако мъж легне с жена и у него стане изливане на семе, те и двамата трябва да се измият с вода и да бъдат нечисти до вечерта.

19. Когато жена има кърваво течение, което тече из тялото й, да стои отделена седем дни, докле се очисти; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта.

20. И всичко, на което тя легне, докато трае очистянето й, да е нечисто; и всичко, на което седне, да е нечисто.

21. И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.

22. И всеки, който се допре до каквато и да е вещ, на която тя е седяла, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.

23. И ако някой се допре до каквото и да е нещо върху постелката, или върху оная вещ, на която тя е седяла, да бъде нечист до вечерта.

24. Ако с нея преспи мъж, нечистотата й да бъде върху него: той да бъде нечист седем дена, и всяка постелка, на която той легне, да бъде нечиста.

25. Ако някоя жена има кръвотечение много дни не през време на очистянето си, или ако тя има течение по-дълготрайно от обикновеното й очистяне, то, докле тече нечистотата й, тя е нечиста, както през време на очистянето си.

26. Всяка постелка, на която тя легне, докле трае течението й, да бъде нечиста, както постелката през време на очистянето й; и всяко нещо, на което седне, да бъде нечисто, както е то нечисто през време на очистянето й.

27. И всеки, който се допре до тия неща, да бъде нечист, да изпере дрехите си и да се измие с вода, и да бъде нечист до вечерта.

28. А когато жената се освободи от течението си, да изброи седем дена и след това ще бъде чиста:

29. на осмия ден да си вземе две гургулици или два млади гълъба и да ги занесе на свещеника при входа на скинията на събранието;

30. и свещеникът да принесе една от птиците в жертва за грях, а другата - за всесъжение, и да я очисти пред Господа от течението на нечистотата й.

31. Тъй предпазвайте синовете Израилеви от тяхната нечистота, за да не умрат, поради нечистотата си, като оскверняват Моето жилище, що е между тях.

32. Този е законът за оногова, който има течение, и за оногова, комуто се случи изливане на семето, що го прави нечист,

33. и за оная, която страда от кръвотечение, и за ония, които имат течение, мъж или жена, и за мъжа, който преспи с нечиста.

ГЛАВА 16.

1. И говори Господ на Моисея след смъртта на двамата Ааронови синове, когато те, след като пристъпиха (с чужд огън) пред лицето Господне, умряха,

2. и рече Господ на Моисея: кажи на брата си Аарона, да не влиза всяко време в светилището зад завесата пред очистилището, що е върху ковчега (на откровението), за да не умре, защото Аз ще се явявам над очистилището в облак.

3. Ето с какво трябва да влязва Аарон в светилището: с телец за жертва за грях и с овен за всесъжение;

4. той трябва да облича свещения ленен хитон, на долната половина на тялото му да бъде ленена дреха, и да се опасва с ленен пояс и да налага ленен кидар: това са свещени одежди; нека измива тялото си с вода и тогава да ги облича.

5. И от обществото на синовете Израилеви да вземе два козела (от козето стадо) в жертва за грях и един овен за всесъжение.

6. И да принесе Аарон телеца в жертва за грях за себе си и да очисти себе си и дома си.

7. Да вземе двата козела и да ги постави пред лицето Господне при входа на скинията на събранието.

8. Аарон да хвърли жребие за двата козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане.

9. И да доведе Аарон козела, върху който е паднало жребието за Господа, и да го принесе в жертва за грях;

10. а козела, върху който е паднало жребието за отпущане, да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя).

11. След това Аарон да доведе телеца в жертва за грях за себе си, да очисти себе си и дома си и да заколи телеца в жертва за грях за себе си.

12. И да вземе кадилница, пълна с разгорени въглени от жертвеника, що е пред лицето Господне, и пълни шепи с благовонно ситносчукано кадиво, и да внесе зад завесата;

13. и да насипе кадивото върху огъня пред лицето Господне; и димът от кадивото ще покрие очистилището, що е над ковчега на откровението, за да не умре.

14. И да вземе от кръвта на телеца и с пръста си да поръси отпред очистилището и пред очистилището, седем пъти да поръси от кръвта с пръста си.

15. Тогава да заколи козела в жертва за грях за народа, и да внесе кръвта му зад завесата, и с кръвта му да извърши същото, каквото е извършил с кръвта на телеца, и да поръси с нея очистилището и пред очистилището, -

16. и да очисти светилището от нечистотиите на синовете Израилеви и от престъпленията им, във всичките им грехове. Тъй трябва да постъпи той и със скинията на събранието, която е между тях, сред нечистотиите им.

17. Кога влиза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго. Така той ще очисти себе си, дома си и цялото Израилево общество.

18. След това да пристъпи към жертвеника, що е пред лицето Господне, да го очисти и да вземе от кръвта на телеца и от кръвта на козела, та да помаже роговете на жертвеника околовръст,

19. и да го поръси с кръвта от пръста си седем пъти, да го очисти и да го освети от нечистотиите на синовете Израилеви.

20. И като очисти светилището, скинията на събранието и жертвеника (и като очисти свещениците), да доведе живия козел,

21. да възложи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел, да изповяда над него всички беззакония на синовете Израилеви, всичките им престъпления и всичките им грехове, и да ги сложи върху главата на козела, па да го изпрати с нарочен човек в пустинята;

22. и козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в непроходна земя; тъй да пусне козела в пустинята.

23. Тогава Аарон да влезе в скинията на събранието, да съблече ленените одежди, които бе облякъл при влизането си в светилището, и там да ги остави,

24. и да измие тялото си с вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да извърши всесъжение за себе си и всесъжение за народа, и да очисти себе си (дома си) и народа (и свещениците);

25. тлъстината пък от жертвата за грях да изгори с дим върху жертвеника.

26. А оня, който е отвеждал козела за отпущане, да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.

27. А телеца за грях и козела за грях, чиято кръв бе внесена за очистяне в светилището, да ги изнесат вън от стана, и да изгорят на огъня кожите им, месото им и нечистотата им;

28. който ги изгори, да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.

29. И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас,

30. защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне;

31. това е събота - почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба.

32. А очистянето да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща си: той да облече ленени одежди, одежди свещени,

33. да очисти святая святих и скинията на събранието, жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти.

34. Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината. И Аарон направи тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.

ГЛАВА 17.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви и им кажи: ето какво заповядва Господ:

3. ако някой от дома Израилев (или от пришълците, присъединени към вас) заколи телец или овца или коза в стана, или вън от стана,

4. а не доведе при входа на скинията на събранието, (за да принесе всесъжение или жертва за спасение, угодна Господу, за приятно благоухание, и ако някой заколи вън от стана и не донесе при входа на скинията на събранието,) за да представи за жертва Господу пред жилището Господне, то на оня човек да се вмени кръвта: той е пролял кръв, затова да се изтреби оня човек измежду народа си.

5. Това ще става, за да довеждат синовете Израилеви жертвите си, които колят на полето, да ги довеждат пред Господа при входа на скинията на събранието, при свещеника, и да ги колят Господу за мирни жертви,

6. и за да поръси свещеникът с кръвта жертвеника Господен при входа на скинията на събранието и да изгори тлъстината за приятно Господу благоухание;

7. та занапред да не принасят жертвите си на идолите, подир които блудно ходят. Това да бъде за тях вечна наредба в поколенията им.

8. Кажи им още: ако някой от дома Израилев или от пришълците, които живеят между вас, принася всесъжение или жертва

9. и я не доведе при входа на скинията на събранието, за да я принесе Господу, то такъв човек да се изтреби измежду народа си.

10. Ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят между вас, яде каквато и да е кръв, то ще обърна лицето Си против душата на оногова, който яде кръв, и ще я изтребя измежду народа й,

11. защото душата на тялото е в кръвта, и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистяне на душите ви, понеже тая кръв очистя душата;

12. поради това и казах на синовете Израилеви: никоя душа между вас не бива да яде кръв, па и пришълецът, който живее между вас, не бива да яде кръв.

13. Ако някой от синовете Израилеви и от пришълците, които живеят между вас, хване на лов звяр или птица, която се яде, той да остави кръвта й да изтече и да я засипе с пръст;

14. защото душа на всяко тяло е кръвта му, тя е неговата душа; поради това казах на синовете Израилеви: не яжте кръв от никакво тяло, защото душа на всяко тяло е кръвта му: всеки, който я яде, ще бъде изтребен.

15. И всеки, който яде мърша или звероядина, туземец или пришълец, да изпере дрехите си, да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта, а след това ще бъде чист;

16. ако пък не изпере (дрехите си) и не измие тялото си, ще понесе върху си своето беззаконие.

ГЛАВА 18.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: Аз съм Господ, Бог ваш.

3. Не постъпвайте според делата на Египетската земя, в която живяхте, не постъпвайте и според делата на Ханаанската земя, в която ви водя, и не ходете според наредбите им:

4. изпълнявайте Моите закони, пазете Моите наредби, и според тях постъпвайте. Аз съм Господ, Бог ваш.

5. Пазете Моите наредби и Моите закони: който човек ги изпълнява, ще бъде жив. Аз съм Господ (Бог ваш).

6. Никой не бива да се приближава до сродница по плът, за да открие голотата й. Аз съм Господ.

7. Голотата на баща си и голотата на майка си не откривай: тя ти е майка, не откривай голотата й.

8. Голотата на бащината си жена не откривай: това е бащина ти голота.

9. Голотата на сестра си, бащина ти или майчина ти дъщеря, родена в къщи или вън от къщи, не откривай голотата им.

10. Голотата на синовата си дъщеря или на щеркината си дъщеря, не откривай голотата им, защото те са твоя голота.

11. Голотата на дъщерята от бащината ти жена, родена от баща ти, не откривай голотата й, тя ти е сестра (по баща).

12. Голотата на бащината си сестра не откривай; тя е еднокръвна с баща ти.

13. Голотата на майчината си сестра не откривай, защото тя е еднокръвна с майка ти.

14. Голотата на бащиния си брат не откривай и до жена му се не доближавай: тя ти е стрина.

15. Голотата на снаха си не откривай; тя е жена на сина ти, не откривай голотата й.

16. Голотата на братовата си жена не откривай, тя е братова ти голота.

17. Голотата на жена и на дъщеря й не откривай; дъщерята на сина й и дъщерята на дъщеря й не вземай, за да откриеш голотата им: те й са еднокръвни; това е беззаконие.

18. Не вземай жена заедно със сестра й, та да я направиш съперница, за да откриеш при нея голотата й, докато е жива.

19. И до жена, докле трае очистянето от нечистотиите й, не се доближавай, за да откриеш голотата й.

20. И с жената на ближния си не лягай, за да излееш семе и да се оскверниш с нея.

21. От децата си не давай за жертва на Молоха и не безчести името на твоя Бог. Аз съм Господ.

22. Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.

23. И с никакъв добитък не лягай, за да излееш (семе) и да се оскверниш от него; и жена не бива да се подлага под добитък, за да се съвъкупи с него: това е гнусота.

24. Не се осквернявайте с нищо такова, защото с всичко това са се осквернили народите, които Аз прогонвам от вас:

25. и земята се оскверни, и Аз погледнах на беззаконието й, и земята изхвърли своите жители.

26. А вие пазете Моите наредби и Моите закони и не вършете всички тия гнусотии, нито вие туземците, нито пришълецът, който живее между вас,

27. защото всички тия гнусотии са вършили людете на тая земя, които бяха преди вас, и земята се оскверни;

28. та земята да не изхвърли и вас, когато почнете да я осквернявате, както тя изхвърли народите, които бяха преди вас.

29. Защото, ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си.

30. И тъй, пазете Моите заповеди, за да не постъпвате според гнусните обичаи, както постъпваха преди вас, и да се не осквернявате с тях. Аз съм Господ, вашият Бог.

ГЛАВА 19.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на цялото общество Израилеви синове и им кажи: бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.

3. Всеки да се бои от майка си и баща си и да пази Моите съботи. Аз съм Господ, Бог ваш.

4. Не се обръщайте към идоли, и излени богове не си правете. Аз съм Господ, Бог ваш.

5. Кога принасяте Господу мирна жертва, принасяйте я, за да си придобиете благоволение.

6. Тя трябва да се яде в деня, когато я принасяте, и на втория ден, а каквото остане за третия ден, да се изгори на огън.

7. Ако някой я яде на третия ден, това е гнусно, това няма да бъде благоприятно.

8. Оня, който я яде, ще понесе грях върху си, понеже е осквернил светинята Господня, и такава душа ще бъде изтребена измежду народа си.

9. Кога жънете жетва на земята си, не дожънвай нивата си до края, а падналите при жетвата ти класове не събирай,

10. и лозето си не обирай досущ, и изпадалите в лозето зърна не събирай; остави това за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.

11. Не крадете, не лъжете и не се мамете един други.

12. Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявай името на твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).

13. Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта.

14. Глухия не хули и пред слепия не изпречвай нищо, о което може да се препъне; бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).

15. Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда.

16. Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си. Аз съм Господ (Бог ваш).

17. В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него.

18. Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш).

19. Пазете Моите наредби; не свождай добитъка си с друга порода; не засявай нивата си с два рода семена; дреха от разнородна прежда, от вълна и лен не обличай.

20. Ако някой преспи с жена, и тя е робиня, сгодена за мъж, но още неоткупена, или свобода още не й е дадена, да се накажат и двамата, ала не със смърт, защото тя не е била освободена:

21. нека той доведе Господу при входа на скинията на събранието жертва за вина, един овен в жертва за вината си;

22. и чрез овена за вината свещеникът да го очисти пред Господа от греха, що е извършил, и стореният грях ще му се прости.

23. Кога дойдете в земята, (която Господ Бог ще ви даде) и посадите какво и да е плодно дърво, считайте плодовете му за нечисти: три години те трябва да се считат за нечисти, не бива да се ядат;

24. а на четвъртата година всичките му плодове да бъдат посветени за хвала Господу;

25. на петата пък година можете да ядете плодовете му и да си берете всичката му рожба. Аз съм Господ, Бог ваш.

26. Не яжте нищо с кръв; не врачувайте и не гадайте.

27. Не стрижете главата си наоколо и не разваляйте края на брадата си.

28. Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви. Аз съм Господ (Бог ваш).

29. Не допущай дъщеря си да се оскверни с блудство, за да не изпадне земята в блудство, и да се не напълни земята с разврат.

30. Съботите Ми пазете и светилището Ми почитайте. Аз съм Господ.

31. Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш.

32. Пред побеляла глава ставай, почитай лицето на старец и бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).

33. Кога пришълец се засели в земята ви, не го притеснявайте:

34. пришълецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш туземец; обичайте го като себе си; защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.

35. Не вършете неправда, кога съдите, кога мерите, кога теглите и кога измервате:

36. къпоните ви да бъдат верни, теглилките ви верни, ефата вярна и инът верен. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя.

37. Пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте. Аз съм Господ (Бог ваш).

ГЛАВА 20.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи още на синовете Израилеви: който от синовете Израилеви и от пришълците, заселени между израилтяните, даде на Молоха от децата си, да се умъртви: народът на страната с камъни да го убие;

3. и Аз ще обърна лицето Си против оня човек и ще го изтребя измежду народа му, задето е дал на Молоха от децата си, за да оскверни Моето светилище и да обезчести Моето свето име.

4. И ако народът на страната закрива очи пред оня човек, когато даде на Молоха от децата си, и не го умъртви,

5. то Аз ще обърна лицето Си против оня човек и против рода му, и ще изтребя измежду народа му него и всички, които го последват в блудството и ходят блудно след Молоха.

6. И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа й.

7. Освещавайте се и бъдете свети, защото Аз съм Господ, (свет) Бог ваш.

8. Пазете Моите наредби и ги изпълнявайте, защото Аз съм Господ, Който ви освещавам.

9. Който хули баща си или майка си, да бъде умъртвен; той е хулил баща си и майка си: кръвта му е върху него.

10. Ако някой прелюбодействува с омъжена жена, ако някой прелюбодействува с жената на ближния си, - да бъдат умъртвени и прелюбодеецът и прелюбодейката.

11. Който легне с бащината си жена, той е открил голотата на баща си; и двамата да бъдат умъртвени: кръвта им е върху тях.

12. Ако някой легне със снаха си, и двамата да бъдат умъртвени: те са извършили мръсотия, кръвта им е върху тях.

13. Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.

14. Ако някой се ожени за дъщеря и майка, това е беззаконие; с огън да бъдат изгорени и той и те, за да няма беззаконие между вас.

15. Който се съвъкупи с добитък, да бъде умъртвен, и добитъка убийте.

16. Ако жена отиде при някой добитък, за да се съвъкупи с него, убий жената и добитъка: те трябва да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.

17. Ако някой вземе сестра си, бащина си дъщеря или майчина си дъщеря, и види голотата й, и тя види голотата му: това е срам; да бъдат изтребени пред очите на синовете на своя народ; той е открил голотата на сестра си: той да понесе греха си.

18. Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата й, той е открил нейните течения, и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.

19. Голотата на майчината си сестра и голотата на бащината си сестра не откривай, защото такъв открива своята плът: такива да понесат греха си.

20. Който легне със стрина си, той е открил голотата на стрика си: те да понесат греха си, бездетни да умрат.

21. Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни.

22. Пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте, - за да ви не изхвърли земята, в която ви отвеждам да живеете.

23. Не постъпвайте според обичаите на народите, които ще прогоня отпред вас; защото те всичко това са вършили, и Аз възнегодувах против тях,

24. и ви казах: владейте земята им, и вам давам в наследство земята, дето тече мед и мляко. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви отделих от всички народи.

25. Правете разлика между чист и нечист добитък, и между чиста и нечиста птица, и не осквернявайте душите си с добитък и птица и с всичко, що пълзи по земята, каквото съм отбелязал като нечисто.

26. Пред Мене бъдете свети, защото Аз съм свет Господ (Бог ваш), и Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои.

27. Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.

ГЛАВА 21.

1. И рече Господ на Моисея: обади на свещениците, синовете Ааронови, и им кажи: да не се оскверняват с допиране до мъртвец от народа си.

2. Само до близък свой роднина, до майка си и баща си, до сина си и дъщеря си, до брата си

3. и сестра си, мома, живееща при него и неженена, бива да се допира, без да се осквернява;

4. и не бива да се осквернява с допиране до кого и да е от народа си, за да не стане нечист.

5. Не бива да бръснат главата си, да подстригват края на брадата си и да правят резки по тялото си.

6. Те трябва да бъдат свети пред своя Бог и не бива да безчестят името на своя Бог; защото принасят жертви Господу, хляб на своя Бог, и поради това трябва да бъдат свети.

7. Те не бива да се женят за блудница и опорочена, не бива да се женят и за жена, напусната от мъжа си, защото те са свети пред (Господа) своя Бог.

8. Имай свещеника за свет, защото той принася хляб на (Господа) твоя Бог: да ти бъде той свет, защото съм свет Аз, Господ, Който ви освещавам.

9. Ако свещеническа дъщеря се оскверни с блудство, тя безчести баща си: с огън да бъде изгорена.

10. А великият свещеник измежду братята си, на чиято глава е излян помазен елей, и който е осветен, за да облича свещени одежди, не бива да открива главата си и да раздира дрехите си;

11. и до никакъв мъртвец не бива да се доближава: не бива да се осквернява с допиране дори до умрелия си баща и до майка си.

12. И от светилището не бива да се отдалечава и да безчести светилището на своя Бог, защото върху него има освещение чрез помазния елей на неговия Бог. Аз съм Господ.

13. За жена той трябва да вземе мома (от народа си);

14. не бива да взема вдовица, или напусната, или опорочена (или) блудница, а мома от народа си той трябва да взема за жена;

15. той не бива до опорочва своето потомство в народа си, защото Аз съм Господ (Бог), Който го освещавам.

16. Говори още Господ на Моисея, думайки:

17. кажи на Аарона: никой от твоето семе през всичките им родове, който има телесен недостатък, не бива да пристъпва, за да принася хляб на своя Бог.

18. Никой, който има телесен недостатък, не бива да пристъпва, нито човек сляп, нито хром, нито крънонос,

19. нито такъв, комуто ногата е строшена, или ръката строшена,

20. нито гърбав, нито дръглив, нито с белмо на окото, нито крастав, нито келяв, нито килав.

21. Никой човек от свещеник-Аароново семе, който е с телесен недостатък, не бива да пристъпва да принася жертви Господу; недостатък има върху него, затова не бива да пристъпва да принася хляб на своя Бог;

22. обаче хляба на своя Бог от великите светини и от светините той може да яде;

23. но до завесата не бива да се доближава и при жертвеника не бива да пристъпва, защото има недостатък върху него: той не бива да безчести Моето светилище, защото Аз съм Господ, Който го и освещавам.

24. И Моисей обади това на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви.

ГЛАВА 22.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на Аарона и на синовете му, да постъпват предпазливо със светините на синовете Израилеви и да не безчестят светото Мое име с това, що Ми посвещават. Аз съм Господ.

3. Кажи им: ако някой от цялото ви потомство във вашите родове, като има връх себе си нечистота, пристъпи към светините, които синовете Израилеви посветяват Господу, да се изтреби оная душа отпред лицето Ми. Аз съм Господ (Бог ваш).

4. Оня от семето Аароново, който е прокажен, или има течение, не бива да яде от светините, докле се не очисти: и който се допре до нещо нечисто от мъртвец, или комуто се случи изливане на семе,

5. или който се допре до някой нечист гад, и от него стане нечист, или до човек, и от него се оскверни от каквато и да е нечистота, -

6. тоя, който се е допрял до това, да бъде нечист до вечерта и не бива да яде от светините, преди да измие тялото си с вода;

7. но, щом залезе слънце, и той се очисти, тогава може да яде от светините, понеже това е негова храна.

8. Мърша или звероядина той не бива да яде, за да се не оскверни от това. Аз съм Господ.

9. Да пазят заповедите Ми, за да не понесат върху си грях и да не умрат в него, кога нарушат това. Аз съм Господ (Бог), Който ги освещавам.

10. Никой външен не бива да яде от светинята; който се е заселил у свещеник, както и наемникът, не бива да яде от светинята;

11. ако свещеникът си купи човек с пари, тоя може да яде от нея; също тъй и челядта му може да яде от неговия хляб.

12. Ако свещеническа дъщеря се омъжи за външен, тя не бива да яде от принасяните светини;

13. а кога свещеническа дъщеря остане вдовица, или бъде разведена, и няма деца, и се върне в бащината си къща, както е била в младините си, тогава тя може да яде хляба на баща си; но никой външен не бива да го яде.

14. Който по погрешка изяде нещо от светинята, трябва да върне на свещеника светинята и да прибави към нея петата й част.

15. Самите свещеници не бива да опорочват светините, принасяни Господу от синовете Израилеви,

16. и не бива да навличат върху си вина за престъпление, кога ядат светините си, защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.

17. И рече Господ на Моисея, думайки:

18. обади на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви и им кажи: ако някой от дома Израилев, или от пришълците (заселени) между израилтяните, било по някакъв оброк или от усърдие, принася своя жертва, каквато се принася Господу за всесъжение,

19. то, за да се придобие благоволение чрез това от Бога, жертвата трябва да бъде от едър добитък, от овци и от кози, мъжко, без недостатък;

20. никакво животно, което има недостатък, не принасяйте (Господу), защото с това няма да придобиете благоволение.

21. И ако някой принася Господу мирна жертва, изпълнявайки оброк, или от усърдие, (или през вашите празници) от едър или дребен добитък, то жертвата трябва да бъде без недостатък, за да бъде угодна Богу: тя не бива да има никакъв недостатък.

22. Животно сляпо, или хромо, или кърно, или болно, или краставо, или шугаво, - такива не принасяйте Господу и от тях не давайте за жертва на жертвеника Господен.

23. Телец и агне с несъразмерно дълги или къси членове можеш да принесеш в жертва от усърдие; но ако е по оброк, това няма да бъде угодно Богу.

24. Животно подвито, чукано, с извадени зърна или скопено, не принасяйте Господу; и в земята си не правете това.

25. И от ръцете на другоземци не приемайте никакви такива животни за дар на вашия Бог, защото те са с повреда, имат недостатък: с тях няма да придобиете благоволение.

26. И рече Господ на Моисея, думайки:

27. кога се роди теле, или агне, или яре, да престои при майка си седем дена, а от осмия ден и по-нататък ще бъде благоугодно за принасяне в жертва Господу;

28. но не колете нито крава, нито овца в един ден заедно с рожбата й.

29. Ако принасяте Господу благодарствена жертва, принасяйте я тъй, че да придобиете чрез нея благоволение;

30. тя трябва да се изяде в същия ден, не оставяйте от нея до сутринта. Аз съм Господ.

31. Пазете заповедите Ми и ги изпълнявайте. Аз съм Господ.

32. Не безчестете светото Мое име, за да бъда свет между синовете Израилеви. Аз съм Господ, Който ви освещавам

33. и Който ви изведох из Египетската земя, за да бъда ваш Бог. Аз Съм Господ.

ГЛАВА 23.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им разправи за празниците Господни, през които трябва да се свикват свещени събрания. Ето Моите празници:

3. шест дни може да вършите работа, а седмия т ден е събота за почивка, свещено събрание; никаква работа не вършете; това е събота Господня във всичките ви жилища.

4. Ето Господните празници, свещените събрания, които трябва да свиквате своевременно:

5. в първия месец, на четиринайсетия (ден) от месеца, вечерта е Пасха Господня.

6. А на петнайсетия ден от същия месец е празникът Господен Безквасници; седем дена яжте безквасни хлябове;

7. в първия ден имайте свещено събрание; не вършете никаква работа;

8. и през седемте дена принасяйте жертви Господу; в седмия ден също така да има свещено събрание; не вършете никаква работа.

9. Каза още Господ на Моисея, думайки:

10. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, и почнете да жънете там жетва, първия сноп от жетвата си донесете на свещеника;

11. той ще подигне тоя сноп пред Господа, за да придобиете благоволение; на втория ден от празника свещеникът ще го подигне;

12. и в деня, кога се повдига сноп, принесете във всесъжение Господу шиле, без недостатък,

13. и заедно с него за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, в жертва Господу, за приятно благоухание, и за възлияние към него четвърт ин вино;

14. никакъв нов хляб, нито сушени зърна, нито сурови не яжте до деня, в който ще принесете приноса на вашия Бог: това е вечна наредба в родовете ви по всички ваши жилища.

15. Избройте си от първия ден след празника, от деня, в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни седмици,

16. до първия ден след седмата седмица избройте петдесет дни, и тогава принесете Господу нов хлебен принос:

17. от жилищата си принасяйте, като пръв плод Господу, два хляба за издигане, които трябва да бъдат из две десети от ефа пшенично брашно и квасни, изпечени.

18. Заедно с хлябовете представете седем агнета без недостатък, едногодишни, и от едрия добитък един телец и два овена (без недостатък); да бъде това за всесъжение Господу, и хлебен принос и възлияние към тях, в жертва, за приятно Господу благоухание.

19. Пригответе също от козето стадо един козел в жертва за грях и две шилета за мирна жертва (заедно с хляба от първия плод).

20. Свещеникът трябва да принесе това, като го полюшва пред Господа, заедно с полюшваните хлябове от първия плод и с двете шилета, и това ще бъде светиня Господу; (това да бъде) за свещеника (който го принася).

21. И свиквайте народа в тоя ден, имайте свещено събрание, никаква работа не вършете: това е вечна наредба по всичките ви жилища в поколенията ви.

22. Кога жънете жетва в земята си, не дожънвай нивата си до края, кога жънеш, и останалото от твоята жетва не събирай: остави го за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.

23. И рече Господ на Моисея, думайки:

24. кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка, празник Тръби, свещено събрание (имайте);

25. никаква работа не вършете и принасяйте жертва Господу.

26. И рече Господ на Моисея, думайки:

27. и на деветия (ден) от същия седми месец, в деня Очищение, имайте свещено събрание; смирявайте душите си и принасяйте жертва Господу;

28. никаква работа не вършете в тоя ден, защото това е ден за очистяне, за да се очистите пред лицето на Господа, вашия Бог.

29. А всяка душа, която се не смири в тоя ден, ще бъде изтребена измежду народа си.

30. Ако ли някоя душа върши каква годе работа в тоя ден, тая душа ще изтребя измежду народа й.

31. Никаква работа не вършете: това е вечна наредба в поколенията ви, по всичките ви жилища;

32. това е за вас събота за почивка и смирявайте душите си, от вечерта на деветия (ден) от месеца; от вечерта до вечерта (на десетия ден от месеца) празнувайте вашата събота.

33. И рече Господ на Моисея, думайки:

34. кажи на синовете Израилеви: от петнайсетия ден на същия седми месец е празник Шатри, седем дни за Господа;

35. в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите;

36. през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.

37. Тия са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте в жертва Господу всесъжение, хлебен принос, клани жертви и възлияния, всяко в деня си,

38. освен съботите Господни, освен даровете ви и освен всичките ви оброци и всичко, принасяно по ваше усърдие, що давате Господу.

39. А на петнайсетия ден от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен седем дена: в първия ден почивка и в осмия ден почивка.

40. В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена.

41. И празнувайте тоя Господен празник седем дена в годината: това е вечна наредба в поколенията ви; празнувайте го през седмия месец.

42. В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници,

43. за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.

44. И Моисей обади на синовете Израилеви за празниците Господни.

ГЛАВА 24.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. заповядай на синовете Израилеви да ти донесат елей чист, изцеден, за светиво, за да гори постоянно светилникът;

3. Аарон (и синовете му) трябва да го слагат пред Господа отвън завесата на ковчега на откровението в скинията на събранието всякога от вечер до заран: това е вечна наредба в поколенията ви;

4. на светилника от чисто злато да слагат кандилцата пред Господа всякога.

5. И вземи пшенично брашно и изпечи от него дванайсет хляба; във всеки хляб да има по две десети от ефа;

6. сложи ги в два реда, по шест в ред, на трапезата от чисто злато пред Господа.

7. И тури на (всеки) ред чист ливан (и сол); и това да бъде при хляба за спомен в жертва Господу.

8. Всеки съботен ден постоянно да се слагат тия хлябове пред Господа от страна на синовете Израилеви; това е вечен завет.

9. Те да принадлежат на Аарона и синовете му, които да ги ядат на свето място, защото това за тях е велика светиня от жертвите Господни: това е вечна наредба.

10. Тогава излезе пред синовете Израилеви синът на една израилтянка, когото бе родила от египтянин, и в стана се скара с един израилтянин;

11. синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)

12. и туриха го под стража, докле им се обяви волята Господня.

13. И рече Господ на Моисея, думайки:

14. изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни;

15. и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си;

16. който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен.

17. Който убие човек, да бъде умъртвен.

18. Който убие добитък, да го заплати: добитък за добитък.

19. На оногова, който причини повреда върху тялото на ближния си, да се направи също, каквото е той направил:

20. строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; както той е причинил повреда на човека, тъй и нему да се направи.

21. Който убие добитък, да го заплати, а който убие човек, да бъде умъртвен.

22. Един съд да имате както за пришълеца, тъй и за туземеца, защото Аз съм Господ, Бог ваш.

23. Тогава Моисей говори на синовете Израилеви; и изведоха хулителя вън от стана и го убиха с камъни, и синовете Израилеви направиха, както бе заповядал Господ Моисею.

ГЛАВА 25.

1. Говори още Господ на Моисея на планина Синай, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня;

3. шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им;

4. а в седмата година нека бъде събота - почивка на земята, събота Господня: нивата си не засявай и лозето си не режи.

5. Каквото израсте само на нивата ти, не го пожънвай, и гроздето от нерязаните си лозя не обирай: нека това бъде година за почивка на земята;

6. и през почивката на земята това да бъде за храна на всички ви - на тебе и на твоя роб, на робинята ти, на наемника ти и на пришълеца, заселен при тебе;

7. на добитъка ти и на зверовете, които са на земята ти, да бъдат за храна всичките й произведения.

8. И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години;

9. и затръби с тръба в седмия месец, в десетия (ден) от месеца, в деня Очищение затръбете с тръба по цялата ваша земя;

10. и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители: това да ви бъде юбилей; и всеки да се върне във владението си, и всеки да се върне между племето си.

11. Петдесетата година да ви бъде юбилей; не сейте и не жънете онова, което израсте само' на земята, и не обирайте гроздето от нерязаните й лози,

12. защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията й.

13. В юбилейната година всеки да се върне във владението си.

14. Ако продаваш нещо на ближния си, или купуваш нещо от ближния си, не се онеправдавайте един други;

15. ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея, и според броя на годините на прихода той трябва да ти продава;

16. ако остават много години, дигни цената, ако остават малко години, смали цената, защото той ти продава жетвата за известно число години.

17. Не се онеправдавайте един други: бой се от твоя Бог, защото Аз съм Господ, Бог ваш.

18. Изпълнявайте наредбите Ми, пазете и изпълнявайте законите Ми, и спокойно ще живеете на земята;

19. и земята ще дава плода си, и ще ядете до насита и спокойно ще живеете на нея.

20. Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си?

21. Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година, и тя ще принесе плод за три години;

22. и на осмата година ще сеете, но ще ядете от старите произведения до деветата година: докле не узреят произведенията й, ще ядете от старото.

23. Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници;

24. по цялата земя на вашето владение допущайте да се откупува земята.

25. Ако брат ти осиромашее и продаде от владението си, то да дойде близкият му роднина и да откупи продаденото от брата му.

26. Ако няма свой, който да му го откупи, но той сам се замогне и намери, колкото трябва за откупа,

27. то да пресметне годините от продажбата си и да върне останалото на оногова, комуто е продал, и отново да встъпи във владението си.

28. Ако ли не намери, колкото трябва, за да върне, продаденото да остане в ръцете на купувача до юбилейната година, а в юбилейната година да остане свободно, и отново да встъпи във владението си.

29. Ако някой продаде къща за живеене в град, ограден със стена, тя може да се изкупи докато изтече година от продажбата й: през годината тя може да се откупи.

30. Ако пък не се откупи докато изтече цялата година, къщата, която е в град със стена, ще си остане завинаги у купувача й в поколенията му и на юбилея няма да му бъде отнета.

31. А къщите в села, неоградени със стени, трябва да се считат като ниви: те (винаги) могат да се откупуват, и на юбилея те се отнемат.

32. А колкото до градовете на левитите, къщите в градовете на владението им, винаги могат да си откупуват левитите;

33. а който от левитите не откупи, то продадената къща в града на владението им ще бъде върната през юбилея, защото къщите в градовете на левитите са тяхно владение между синовете Израилеви;

34. и полето около техните градове не бива да се продава, защото то е тяхно вечно владение.

35. Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец, та да живее при тебе.

36. Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; (Аз съм Господ) нека брат ти живее при тебе.

37. Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба.

38. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя и да бъда ваш Бог.

39. Кога осиромашее у тебе брат ти, и ти се продаде, не го товари с робска работа:

40. той трябва да ти бъде като наемник, като преселенец; нека ти работи до юбилейната година,

41. а тогава нека си отиде от тебе, той сам и децата му с него, и да се върне между племето си и влезе пак във владението на бащите си, -

42. защото те са Мои роби, които Аз изведох из Египетската земя: те не бива да се продават, както се продават роби;

43. не бъди му жесток господар и бой се от твоя Бог.

44. А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви;

45. тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост;

46. можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.

47. Ако твоят пришълец или твоят преселенец се замогне, а брат ти пред него осиромашее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или някому от племето на пришълеца,

48. то след продажбата той може да бъде откупен: някой от братята му трябва да го откупи,

49. или стрико му или стриков му син трябва да го откупи, или който и да е от сродниците му, от племето му, да го откупи, или сам той, ако се замогне, да се откупи.

50. И да се разплати с купувача си, смятайки от годината, когато се е продал, до юбилейната година, и да върне среброто, за което се е продал според броя на годините, като се смята, че е бил у него временен наемник;

51. и ако остават още много години, то съразмерно с тях да върне за своя откуп среброто, за което е бил купен;

52. ако ли остават малко години до юбилейната година, да пресметне и съразмерно с годините да върне за своя откуп.

53. През всички години той да бъде при него като наемник: той не бива да му бъде жесток господар пред твоите очи.

54. Ако пък се не откупи по тоя начин, то в юбилейната година да излезе сам той и децата му с него,

55. защото синовете Израилеви са Мои роби; те са Мои роби, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.

ГЛАВА 26.

1. Не си правете идоли и истукани, и не си издигайте стълбове, и не изправяйте в земята си камъни с образи, за да им се покланяте, защото Аз съм Господ, Бог ваш.

2. Пазете Моите съботи и почитайте Моето светилище: Аз съм Господ.

3. Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате,

4. ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си, и полските дървета ще дадат плода си.

5. И вършитбата ще трае у вас до гроздобер, гроздоберът ще трае до сеитба, и ще ядете хляба си до насита, и ще живеете на земята (си) безопасно.

6. Ще дам мир на земята (ви), ще легнете, и никой не ще ви обезпокои, ще пропъдя лютите зверове от земята (ви), и меч не ще мине през вашата земя.

7. И ще гоните враговете си, и те от меч ще паднат пред вас;

8. петима от вас ще прогонят сто души, и сто от вас ще прогонят десет хиляди, и враговете ви ще паднат от меч пред вас.

9. Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя), ще ви направя родливи, ще ви размножа, и ще утвърдя завета Си с вас.

10. И ще ядете от старото - ланското, и ще изхвърлите старото зарад новото.

11. Ще поставя жилището Си между вас, и душата Ми няма да се погнуси от вас.

12. Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.

13. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да не бъдете там роби, и строших жеглите на ярема ви и ви поведох с дигнати глави.

14. Ако пък Ме не слушате и не изпълнявате всички тия заповеди,

15. ако презрете Моите наредби, и ако душата ви се погнуси от Моите закони, тъй че не ще изпълнявате всичките Ми заповеди, като нарушите завета Ми, -

16. то и Аз ще постъпя с вас тъй: ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще ослабнат очите и ще се измъчи душата, и ще сеете семето си напразно, и вашите врагове ще го изядат.

17. Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви, и вие ще бягате, кога ви никой не гони.

18. Ако и при всичко това Ме не послушате, седмократно ще увелича наказанието за греховете ви;

19. ще сломя гордата ви упоритост, ще направя небето ви като желязо, и земята ви като мед;

20. и напразно ще се изтощава силата ви, и земята ви не ще даде своята рожба, и дървесата на земята (ваша) не ще родят плодовете си.

21. Ако ли (след това) тръгнете против Мене и не поискате да Ме слушате, ще ви прибавя седмократни удари за греховете ви:

22. ще ви изпратя полски зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви намалят, тъй че ще запустеят пътищата ви.

23. Ако и след това се не поправите и тръгнете против Мене,

24. то и Аз ще тръгна (с ярост) против вас и ще ви поразя седмократно за греховете ви.

25. И ще пратя срещу вас отмъстителен меч в отмъщение заради завета; ако пък се скриете в градовете си, ще ви пратя мор, и ще паднете в ръцете на врага.

26. Хляба, който подкрепя, ще унищожа у вас; десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви дават хляба с теглилка; ще ядете и няма да бъдете сити.

27. Ако ли и след това Ме не послушате и тръгнете против Мене,

28. и Аз ще тръгна с ярост против вас и ще ви накажа седмократно за греховете ви,

29. и ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете.

30. Ще разоря вашите оброчища, ще разруша стълбовете ви, и ще хвърля труповете ви върху развалините от вашите идоли, и душата Ми ще се погнуси от вас.

31. Градовете ви ще обърна на пустиня и ще опустоша светилищата ви, и няма да мириша приятно благоухание от вашите (жертви).

32. Ще опустоша земята (ви), тъй че ще се смаят над нея вашите врагове, които се заселят в нея;

33. вас пък ще разпилея между народите и ще изтръгна меч подире ви; земята ви ще бъде пуста, и градовете ви - разорени.

34. Тогава земята ще се възнагради за своите съботи през всички дни, докато бъде пуста; когато бъдете в земята на вашите врагове, земята ще си почива и ще се възнагради за своите съботи;

35. тя ще си почива през всички дни, докато бъде пуста, колкото не си е почивала през съботите ви, когато живяхте в нея.

36. На останалите от вас ще вселя в сърцата страх в земята на враговете им, и шумът от разлюлян лист ще ги подгоня, и ще бягат като от меч, и ще падат, когато никой ги не гони;

37. и ще се спъват един друг, като бягащи от меч, без да ги гони някой, и не ще имате сила да противостоите на враговете си.

38. И ще загинете между народите, и ще ви погълне земята на враговете ви;

39. а останалите от вас ще изтлеят поради беззаконията си в земите на вашите врагове и поради беззаконията на бащите си ще изчезнат.

40. Тогава ще изповядат своето беззаконие и беззаконието на бащите си, задето са вършили престъпления против Мене и са отивали срещу Мене,

41. за което и Аз отидох (с ярост) против тях и ги отведох в земята на враговете им; тогава ще се смири необрязаното им сърце, тогава за беззаконията си ще получат отплата.

42. И Аз ще спомня завета Си с Иакова и завета Си с Исаака, и завета Си с Авраама ще спомня, и земята ще спомня.

43. Когато земята бъде напусната от тях и ще се възнаграждава за своите съботи, като бъде опразнена от тях, и те ще получат отплата за беззаконията си, задето презираха законите Ми и душата им се гнусеше от наредбите Ми,

44. и когато те бъдат в земята на враговете си, - Аз няма да ги презра и няма да се погнуся от тях дотам, че да ги изтребя и да разваля завета Си с тях, защото Аз съм Господ, техен Бог.

45. Ще си спомня заради тях завета с техните прадеди, които Аз изведох из Египетската земя пред очите на народите, за да им бъда Бог. Аз съм Господ.

46. Това са наредбите, заповедите и законите, които Господ чрез Моисея нареди между Себе Си и синовете Израилеви на планина Синай.

ГЛАВА 27.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някой дава оброк да посвети Господу душа по твоя оценка,

3. оценката ти за мъж от двайсет до шейсет години да бъде петдесет сребърни сикли, според свещената сикла.

4. Ако ли е за жена, оценката ти да бъде трийсет сикли.

5. За мъжко от пет до двайсет години оценката ти да бъде двайсет сикли, а за женско - десет сикли.

6. За мъжко пък от месец до пет години оценката ти да бъде пет сребърни сикли, а за женско оценката ти - три сребърни сикли.

7. За мъж от шейсет години и нагоре оценката ти да бъде петнайсет сребърни сикли, а за жена - десет сикли.

8. Ако е сиромах и не му стига ръка да плати според оценката ти, нека го представят на свещеника, и свещеникът да го оцени: според състоянието на оногова, който е дал оброк, нека го оцени свещеникът.

9. Ако ли това бъде добиче от ония, които се принасят в жертва Господу, всичко, що се дава Господу, трябва да бъде свето;

10. то не бива да се променя и да се заменя добро с лошо, или лошо с добро; ако някой замени добиче с добиче, то и добичето и замяната му ще бъде светиня.

11. Ако това бъде някой нечист добитък, който се не принася в жертва Господу, такъв добитък да бъде представен на свещеника,

12. и свещеникът да го оцени, добър ли е той, или лош; както го оцени свещеникът, тъй и да бъде;

13. ако ли някой иска да го откупи, нека прибави към оценката ти една пета.

14. Ако някой посвещава Господу къщата си за светиня, нека свещеникът я оцени, добра ли е тя или лоша; както я оцени свещеникът, тъй и да бъде.

15. Ако оня, който я е посветил, поиска да откупи къщата си, нека прибави една пета част сребро от оценката ти, и тогава тя да бъде негова.

16. Ако някой посвети Господу от имота си нива, оценката ти да бъде съразмерна със засеяното: за един хомер посеян ечемик - петдесет сребърни сикли.

17. Ако някой посвещава нивата си от юбилейната година, трябва да стане според оценката ти.

18. Ако ли някой посвещава нивата си след юбилея, свещеникът да пресметне среброто съразмерно с годините, които остават до юбилейната година, и да спадне от оценката ти.

19. Ако ли оня, който е посветил нивата си, поиска да я откупи, нека прибави една пета част сребро от оценката ти, и тя да бъде негова.

20. Ако пък той не откупи нивата си, и нивата бъде продадена на друг човек, тя не може вече да се откупи:

21. тая нива, след като бъде освободена през юбилейната година, да бъде светиня Господня, като нива заклета; тя да бъде на свещеника имот.

22. Ако ли някой посвети Господу купена нива, която не е от нивите на имота му,

23. свещеникът да му пресметне количеството на оценката до юбилейната година, и той да я даде, според както е пресметнато, в същия ден, като светиня Господня;

24. а нивата в юбилейната година да мине пак на оногова, от когото е била купена и който владее оная земя.

25. Всяка твоя оценка да става според свещената сикла, двайсет гери трябва да бъдат в сиклата.

26. Само първородните измежду добитъка, които по първенство принадлежат Господу, никой не бива да посвещава: било вол, било дребен добитък, - те са Господни.

27. Ако пък добитъкът е нечист, да се откупува според оценката ти и да се прибавя към нея една пета част; ако се не откупи, да се продаде според оценката ти.

28. Само всичко заклето, което човек под клетва дава Господу от онова, що притежава, - било човек, добитък или нива от имота си, - не се продава и не се откупува: всичко заклето е велика светиня Господня;

29. всичко заклето, което човеци са заклели, не се откупува: то трябва да се предаде на смърт.

30. И всеки десетък по земята от земни семена и от дървесни плодове принадлежи Господу: това е светиня Господня;

31. ако някой поиска да откупи десетъка си, да прибави към цената му една пета част.

32. И всеки десетък от едър и дребен добитък, от всичко, което се падне под тоягата десето, трябва да бъде посветено Господу;

33. не бива да се гледа, добро ли е то, или лошо, и не бива да се заменя; ако ли някой го замени, тогава и то само и замяната му ще бъде светиня и не може да се откупи.

34. Това са заповедите, които Господ даде на Моисея за синовете Израилеви на планина Синай.

ЧЕТВЪРТА КНИГА МОИСЕЕВА
ЧИСЛА
ГЛАВА 1.

1. И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня, в скинията на събранието, в първия (ден) от втория месец, на втората година, откак бяха излезли из Египетската земя, думайки:

2. пребройте цялото общество Израилеви синове според родовете им, според челядите им, според броя на имената им, всички от мъжки пол до един:

3. от двайсет години и нагоре, всички способни у Израиля за война; според опълченията им ги пребройте - ти и Аарон;

4. заедно с вас трябва да има от всяко коляно по един човек, който да е главатар на рода си.

5. И ето имената на мъжете, които ще бъдат с вас: от Рувима - Елицур, Шедеуров син;

6. от Симеона - Шелумиил, Цуришадаев син;
7. от Иуда - Наасон, Аминадавов син;
8. от Исахара - Натанаил, Цуаров син;
9. от Завулона - Елиав, Хелонов син;

10. от синовете на Иосифа: от Ефрема - Елишама, Амиудов син; от Манасия - Гамалиил, Педацуров син;

11. от Вениамина - Авидан, Гидеониев син;
12. от Дана - Ахиезер, Амишадаев син;
13. от Асира - Пагиил, Охранов син;
14. от Гада - Елиасаф, Регуилов син;
15. от Нефталима - Ахира, Енанов син.

16. Тия са избраниците на обществото, началници над отеческите колена, главатари на Израилевите хиляди.

17. Тогава Моисей и Аарон взеха тия поименувани мъже

18. и събраха цялото общество на първия (ден) от втория месец; и те обявиха своите родословия, според родовете си, според челядите си, според броя на имената, от двайсет години и нагоре, всички до един,

19. както бе заповядал Господ на Моисея. И той извърши преброяването им в Синайската пустиня.

20. Синове на Рувима, първороден син на Израиля, според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената, всички до един, всички от мъжки пол, от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

21. се наброиха в коляното Рувимово четирийсет и шест хиляди и петстотин.

22. Синове Симеонови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената, всички до един, всички от мъжки пол, от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

23. се наброиха в коляното Симеоново петдесет и девет хиляди и триста.

24. Синове Гадови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

25. се наброиха в коляното Гадово четирийсет и пет хиляди шестстотин и петдесет.

26. Синове Иудини според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

27. се наброиха в коляното Иудино седемдесет и четири хиляди и шестстотин.

28. Синове Исахарови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

29. се наброиха в коляното Исахарово петдесет и четири хиляди и четиристотин.

30. Синове Завулонови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

31. се наброиха в коляното Завулоново петдесет и седем хиляди и четиристотин.

32. Синове на Иосифа, синове Ефремови, според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

33. се наброиха в коляното Ефремово четирийсет хиляди и петстотин.

34. Синове Манасиеви според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

35. се наброиха в коляното Манасиево трийсет и две хиляди и двеста.

36. Синове Вениаминови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

37. се наброиха в коляното Вениаминово трийсет и пет хиляди и четиристотин.

38. Синове Данови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

39. се наброиха в коляното Даново шейсет и две хиляди и седемстотин.

40. Синове Асирови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

41. се наброиха в коляното Асирово четирийсет и една хиляди и петстотин.

42. Синове Нефталимови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,

43. се наброиха в коляното Нефталимово петдесет и три хиляди и четиристотин.

44. Това са ония, които влязоха в преброението и които преброи Моисей и Аарон и началниците Израилеви - дванайсетте човеци, по един човек от всяко племе.

45. Всички, влезли в преброението, синове Израилеви, според челядите им, от двайсет години и нагоре, всички способни у Израиля за война,

46. всички, влезли в преброението, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.

47. А левитите между тях не бяха преброени според бащините им поколения.

48. И рече Господ на Моисея, думайки:

49. само Левиевото коляно не внасяй в преброението и ги не брой заедно със синовете на Израиля;

50. но повери на левитите скинията на откровението, всичките й принадлежности и всичко, що е при нея: нека те носят скинията и всичките й принадлежности и да служат при нея, и около скинията нека се разполагат на стан;

51. и кога трябва да се пренася скинията, левити да я дигат, и кога трябва да се спре скинията, левити да я слагат; ако пък се доближи някой външен, да бъде умъртвен.

52. Синовете Израилеви трябва да стануват всеки в стана си и всеки при знамето си, според опълченията си;

53. а левитите трябва да се разполагат на стан около скинията на откровението, за да не падне гняв върху обществото на синовете Израилеви, и левитите да стоят на стража при скинията на откровението.

54. Тъй сториха синовете Израилеви: както бе заповядал Господ на Моисея, тъй и сториха.

ГЛАВА 2.
1. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

2. синовете Израилеви трябва да се разполагат на стан всеки при знамето си, при знаковете на челядите си; наоколо те трябва да се разполагат на стан пред скинията на събранието.

3. Отпред към изток разполагат стан: знамето на Иудиния стан според опълченията му, и началникът на Иудините синове Наасон, Аминадавов син,

4. и неговите войници, влезли в преброението му, седемдесет и четири хиляди и шестстотин.

5. След него разполага стан коляното Исахарово, и началникът на Исахаровите синове Натанаил, Цуаров син,

6. и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и четири хиляди и четиристотин;

7. (по-нататък разполага стан) коляното Завулоново, и началникът на синовете Завулонови Елиав, Хелонов син,

8. и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и седем хиляди и четиристотин.

9. Всички, влезли в преброението, към Иудиния стан, според опълченията им, са сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин; те първи да потеглят.

10. Към юг да бъде знамето на Рувимовия стан, според опълченията му, и началникът на синовете Рувимови Елицур, Шедеуров син,

11. и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет и шест хиляди и петстотин.

12. До него разполага стан коляното Симеоново, и началникът на синовете Симеонови Шелумиил, Цуришадаев син,

13. и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и девет хиляди и триста.

14. Сетне разполага стан коляното Гадово, и началникът на синовете Гадови Елиасаф, Регуилов син,

15. и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет и пет хиляди шестстотин и петдесет.

16. Всички, влезли в преброението към Рувимовия стан, според опълченията им, са сто петдесет и една хиляди четиристотин и петдесет; те втори да потеглят.

17. Кога се дигне скинията на събранието, станът на левитите да бъде посред становете. Както са разположени, тъй и да вървят, всеки на своето място при знамето си.

18. Към запад да бъде знамето на Ефремовия стан според опълченията му, и началникът на синовете Ефремови Елишама, Амиудов син,

19. и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет хиляди и петстотин.

20. До него разполага стан коляното Манасиево, и началникът на синовете Манасиеви Гамалиил, Педацуров син,

21. и неговите войници, влезли в преброението му, трийсет и две хиляди и двеста.

22. Сетне разполага стан коляното Вениаминово, и началникът на синовете Вениаминови Авидан, Гидеониев син,

23. и неговите войници, влезли в преброението му, трийсет и пет хиляди и четиристотин.

24. Всички, влезли в преброението към Ефремовия стан, според опълченията им, са сто и осем хиляди и сто; те трети да потеглят.

25. Към север да бъде знамето на Дановия стан, според опълченията му, и началникът на синовете Данови Ахиезер, Амишадаев син,

26. и неговите войници, влезли в преброението му, шейсет и две хиляди и седемстотин.

27. До него разполага стан коляното Асирово, и началникът на синовете Асирови Пагиил, Охранов син,

28. и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет и една хиляди и петстотин.

29. По-нататък (разполага стан) коляното Нефталимово, и началникът на синовете Нефталимови Ахира, Енанов син,

30. и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и три хиляди и четиристотин.

31. Всички, влезли в преброението към Дановия стан, са сто петдесет и седем хиляди и шестстотин; те последни да вървят при знамената си.

32. Тия са влезлите в преброението синове Израилеви според челядите им. Всички, влезли в преброението в становете, според опълченията им, са шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.

33. А левитите не влязоха в преброението заедно със синовете на Израиля, както бе заповядал Господ на Моисея.

34. И синовете Израилеви извършиха всичко, що бе заповядал Господ на Моисея: тъй разполагаха становете си при знамената си, и тъй вървяха всеки според племето си, според челядта си.

ГЛАВА 3.

1. Ето родословието Аароново и Моисеево, в деня, когато говори Господ на Моисея на планина Синай,

2. и ето имената на синовете Ааронови: първородният Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

3. Това са имената на Аароновите синове, свещениците, помазани, които той посвети да свещенодействуват.

4. Но Надав и Авиуд умряха пред лицето Господне, когато донесоха чужд огън пред лицето Господне в Синайската пустиня, без да имат деца; Елеазар пък и Итамар останаха за свещеници при баща си Аарона.

5. И рече Господ на Моисея, думайки:

6. доведи Левиевото коляно и го настани при свещеник Аарона, за да му служат;

7. и нека те бъдат на стража за него и на стража за цялото общество при скинията на събранието, та да се извършват службите при скинията;

8. нека пазят всички вещи на скинията на събранието и да бъдат на стража за синовете Израилеви, та да се извършват службите при скинията.

9. Предай левитите на Аарона (брата си) и на синовете му (свещениците): нека бъдат те предадени нему измежду синовете Израилеви.

10. А на Аарона и на синовете му повери (скинията на откровението), за да пазят свещеническата си длъжност (и всичко, що е при жертвеника и зад завесата); а ако някой външен се доближи, да бъде умъртвен.

11. И рече Господ на Моисея, думайки:

12. ето, Аз взех левитите измежду синовете Израилеви вместо всички първородни от Израилевите синове, които отварят утроба (те ще ги заменят); левитите да бъдат Мои,

13. защото всички първородни са Мои; в деня, когато поразих всички първородни в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всички Израилеви първородни от човек до добитък: те да бъдат Мои. Аз съм Господ.

14. И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня, думайки:

15. преброй Левиевите синове според челядите им, според родовете им, преброй всички от мъжки пол от един месец и нагоре.

16. И преброи ги Моисей (и Аарон) според думите Господни, както бе заповядано.

17. Ето Левиевите синове според имената им: Гирсон, Каат и Мерари.

18. И ето имената на Гирсоновите синове според родовете им: Ливни и Шимей.

19. И Каатовите синове според родовете им: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил.

20. И Мерариевите синове според родовете им: Махли и Муши. Това са Левиевите родове според челядите им.

21. От Гирсона произлиза родът на Ливни и родът на Шимея: това са Гирсоновци.

22. Всички, изброени от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха седем хиляди и петстотин.

23. Родовете на Гирсоновци стануваха зад скинията, към запад.

24. Началникът на поколението от Гирсоновите синове беше Елиасаф, Лаелов син;

25. на Гирсоновите синове при скинията на събранието се повери да пазят: скинията и покривката й, завесата от входа на скинията на събранието,

26. завесите от двора, завесата от входа на двора, що е около скинията и жертвеника, и въжата й, с всичките им принадлежности.

27. От Каата произлиза родът Амрамов и родът Ицхаров, и родът Хевронов и родът Узиилов: това са Каатовци.

28. Според преброението всички от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха осем хиляди и шестстотин, които пазеха светилището.

29. Родовете на Каатовци стануваха на южната страна на скинията;

30. а началник на поколението от Каатовци беше Елцатан, Узиилов син;

31. те пазеха ковчега, трапезата, светилника, жертвениците, свещените съдове, с които служат, и завесата с всичките й принадлежности.

32. Началник над началниците на левитите беше Елеазар, син на свещеник Аарона; под негов надзор бяха ония, на които бе поверено да пазят светилището.

33. От Мерари произлиза родът на Махли и родът на Муши: това са Мерариевци;

34. всички преброени от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха на брой шест хиляди и двеста;

35. началник на поколението на Мерариевци беше Цуриил, Авихаилов син; те стануваха на северната страна на скинията;

36. на Мерариевите синове се повери да пазят дъските на скинията и върлините й, стълбовете й, подножките й и всичките й вещи с цялото им устройство,

37. стълбовете на двора околовръст и подножките им, коловете им и въжата им.

38. А от предната страна на скинията, на изток пред скинията на събранието, стануваха Моисей и Аарон и синовете му, на които, вместо на синовете Израилеви, бе поверено да пазят светилището; ако пък някой външен се доближеше, биваше умъртвяван.

39. Всички преброени левити, които преброи Моисей и Аарон по заповед Господня, според родовете им, всички от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха двайсет и две хиляди.

40. И каза Господ на Моисея: преброй всички първородни от мъжки пол синове Израилеви, от един месец и нагоре, и преброй ги поименно;

41. и вземи левитите за Мене, вместо всички първородни от синовете Израилеви, - Аз съм Господ, - а добитъка на левитите вместо всичкия първороден добитък на синовете Израилеви.

42. И преброи Моисей, както му заповяда Господ, всички първородни от синовете Израилеви;

43. и всички първородни от мъжки пол, според броя на имената, от един месец и нагоре, бяха двайсет и две хиляди двеста седемдесет и три.

44. И рече Господ на Моисея, думайки:

45. вземи левитите вместо всички първородни от синовете Израилеви, и добитъка на левитите вместо техния добитък; нека левитите бъдат Мои. Аз съм Господ.

46. А за откуп на двеста седемдесет и тримата Израилеви първородни, с които надминават броя на левитите,

47. вземи по пет сикли за човек, според свещената сикла вземи, по двайсет гери в сикла,

48. и дай това сребро на Аарона и на синовете му, за откуп на ония, които надминават броя им.

49. И взе Моисей среброто от откупа за ония, които надминават броя на заменените с левити.

50. От първородните Израилеви синове взе сребро хиляда триста шестдесет и пет (сикли), според свещената сикла;

51. и среброто от откупа (за ония, които надвишават) Моисей даде на Аарона и на синовете му според думите Господни, както бе заповядал Господ на Моисея.

ГЛАВА 4.
1. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

2. преброй Каатовите синове измежду синовете Левиеви според родовете им, според челядите им,

3. от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба, за да прислужват в скинията на събранието.

4. Ето службата на Каатовите синове (левитите според родовете им, според челядите им) в скинията на събранието: да носят Святая Святих.

5. Когато ще трябва станът да се дигне за път, Аарон и синовете му да влязат и да снемат закривалната завеса и да покрият с нея ковчега на откровението;

6. и да турят отгоре й покривката от сини кожи, и над нея да метнат покривало, цялото от синкава вълна, и да проврат върлините му.

7. А трапезата за хлябовете на предложението да покрият с плат от синкава вълна и да наредят отгоре й блюдата, паниците, чашите и шулците за възлияние, и постоянният й хляб да бъде отгоре й;

8. и да метнат върху тях багрен плат, и да го покрият с покривало от синя кожа, и да проврат върлините й.

9. Да вземат също плат от синкава вълна, и да покрият светилника и кандилцата му, щипците му и подставките му, и всички съдове за елей, що се употребяват при него,

10. и да покрият него и всичките му принадлежности с покривало от сини кожи и да го сложат на носилки.

11. А върху златния жертвеник да метнат плат от синкава вълна, и да го покрият с покривало от сини кожи, и да проврат върлините му.

12. Да вземат всички служебни вещи, с които служат в светилището, да ги обвият със синкав вълнен плат, да ги покрият с покривало от сини кожи, и да ги сложат на носилки.

13. Да очистят жертвеника от пепелта и да го покрият с пурпуров плат;

14. да сложат отгоре му всичките му съдове, с които служат при него, - въгленици, вилици, лопатки и чаши, всички съдове на жертвеника - да го покрият с покривало от сини кожи и да проврат върлините му. (И да вземат пурпуров плат, да покрият умивалника и подножките му, да ги покрият със синекожено покривало, и да ги сложат на носилки.)

15. Кога се дигне станът за път, и Аарон и синовете му покрият цялото светилище и всичките вещи на светилището, тогава Каатовите синове да дойдат да носят; но те не бива да се допират до светилището, за да не умрат. Тия вещи от скинията на събранието да носят Каатовите синове.

16. На Елеазара, син на свещеник Аарона, се поверява елеят за светилника, благовонното кадиво, постоянният хлебен принос и помазният елей, - поверява му се цялата скиния и всичко, що е в нея, светилището и принадлежностите му.

17. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

18. не погубвайте коляното на Каатовци изсред левитите,

19. но ето какво да направите за тях, за да бъдат живи и да не умират, кога пристъпват към Святая Святих: Аарон и синовете му нека дойдат и настанят всекиго от тях кой какво да служи и какво да носи;

20. но те сами не бива да се доближават да гледат светинята, кога я покриват, за да не умрат.

21. И рече Господ на Моисея, думайки:

22. преброй и Гирсоновите синове според челядите им, според родовете им,

23. от трийсет години и нагоре до петдесет години, преброй всички способни за служба, за да работят при скинията на събранието.

24. Ето работата на Гирсоновите челяди, кога служат и кога носят товари:

25. да носят платнищата на скинията, и скинията на събранието, покривката й, синьото кожено покривало, що е върху нея, вратната завеса на скинията на събранието,

26. дворната завеса, завесите от входа на двора, що е около скинията и жертвеника, въжата им и всичките им принадлежности; и всичко, що се върши при тях, те трябва да извършват.

27. Всички служби на Гирсоновите синове, кога носят товари и кога вършат работа, винаги трябва да се извършват по заповед на Аарона и на синовете му; тям поверете да пазят всичко, що носят.

28. Това са службите на родовете на Гирсоновите синове в скинията на събранието, и това е, що им се поверява да пазят под надзор на Итамара, син на свещеник Аарона.

29. Преброй Мерариевите синове според родовете им, според челядите им.

30. От трийсет години и нагоре до петдесет години преброй всички способни за служба, за да работят при скинията на събранието.

31. Ето какво трябва да носят те по службата си при скинията на събранието: дъските на скинията и върлините й, стълбовете й и подножките й,

32. стълбовете от всички страни на двора и подножките им, коловете им и въжата им, всичките им вещи и всичките им принадлежности; и пребройте по име нещата, които те трябва да носят.

33. Тази е работата на родовете на Мерариевите синове по службата им при скинията на събранието, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.

34. Тогава Моисей и Аарон и началниците на народа преброиха Каатовите синове според родовете им и според семействата им,

35. от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба и за работа в скинията на събранието;

36. и излязоха на брой, според родовете им, две хиляди седемстотин и петдесет.

37. Това са преброените от Каатовци, всички служещи при скинията на събранието, които преброи Моисей и Аарон по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

38. И Гирсоновите синове бидоха преброени според родовете им и според челядите им,

39. от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба и за работа в скинията на събранието;

40. и излязоха на брой, според родовете им, според челядите им, две хиляди шестстотин и трийсет.

41. Това са преброените от родовете на Гирсоновите синове, всички служещи при скинията на събранието, които преброи Моисей и Аарон, по заповед Господня.

42. Родовете на Мерариевите синове бидоха преброени според родовете им, според челядите им,

43. от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба и за работа при скинията на събранието;

44. и излязоха на брой, според родовете им (според челядите им), три хиляди и двеста.

45. Това са преброените от родовете на Мерариевите синове, които преброи Моисей и Аарон по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

46. И преброени бяха всички левити, които преброи Моисей и Аарон и началниците Израилеви според родовете им и според челядите им,

47. от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни да работят и да носят в скинията на събранието;

48. и излязоха на брой осем хиляди петстотин и осемдесет.

49. По заповед Господня чрез Моисея те бяха определени всеки за своята работа и товар, и бяха преброени, както заповяда Господ на Моисея.

ГЛАВА 5.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. заповядай на синовете Израилеви да изпъдят вън от стана всички прокажени, и всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;

3. и мъже и жени изпъдете, вън от стана ги изпъдете, за да не оскверняват становете си, между които Аз живея.

4. Тъй и направиха синовете Израилеви и ги изпъдиха вън от стана: както говори Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви.

5. И рече Господ на Моисея, думайки:

6. кажи на синовете Израилеви: ако мъж или жена стори какъв-годе грях против човек и чрез това извърши престъпление против Господа, и стане виновна оная душа,

7. то нека изповядат сторения си грях и да върнат напълно онова, за което са виновни, и да прибавят към него петата му част и дадат ономува, спрямо когото са съгрешили;

8. ако ли тоя човек няма наследник, комуто би трябвало да се върне за вината, то да посвети това Господу: нека то бъде за свещеника, освен овена за очистянето, чрез който той ще го очисти.

9. И всеки принос от всички осветени неща на синовете Израилеви, които те донасят при свещеника, нему принадлежи;

10. и посветеното, от кого и да е, нему принадлежи; всичко, което някой даде на свещеника, нему принадлежи.

11. И рече Господ на Моисея, думайки:

12. обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някому изневери жената и наруши вярността към него,

13. и някой преспи с нея и излее семе, и това бъде скрито от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, и против нея няма свидетел, и тя не бъде изобличена,

14. а него обземе ревнив дух, и начене да ревнува жена си, кога тя е осквернена, или го обземе ревнив дух, и той начене да ревнува жена си, кога тя е неосквернена, -

15. то мъжът нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемично брашно, но да го не полива с елей и да не туря ливан, защото това е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня беззаконие.

16. А свещеникът нека я заведе и изправи пред лицето Господне;

17. и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и да я тури във водата.

18. След това свещеникът да изправи жената пред лицето Господне, и да разбради главата на жената и да сложи върху ръцете й приноса за спомен, - това е принос за ревнуване, а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, що докарва проклятие.

19. И свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал с тебе, и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие;

20. но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой, освен мъж ти, е преспал с тебе,

21. тогава свещеникът нека закълне жената с клетва на проклятието и нека й каже: да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ, и да даде Господ, утробата ти да изсъхне, и коремът ти да се подуе;

22. и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът (ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин, амин.

23. И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в горчивата вода;

24. и да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие, и да влезе в нея водата, що докарва проклятие, за нейна вреда.

25. И да вземе свещеникът от ръцете на жената хлебния принос за ревнивост, и да издигне тоя принос пред Господа, и да го занесе при жертвеника.

26. И свещеникът да вземе с шепа малко от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и после да даде на жената да изпие водата;

27. и кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за нейна вреда, и коремът й ще се подуе, и утробата й ще изсъхне, и тая жена ще бъде проклета между народа си;

28. ако пък жената не се е осквернила и е останала чиста, ще си остане без повреда и ще бъде оплодотворявана от семе.

29. Това е законът за ревнуването: кога жена изневери на мъжа си и се оскверни,

30. или кога ревнив дух обземе мъжа, и той начене да ревнува жена си, тогава нека той изправи жена си пред лицето Господне, и нека свещеникът извърши над нея всичко според тоя закон, -

31. и мъжът ще бъде чист от грях, а жената ще понесе върху си своя грях.

ГЛАВА 6.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: ако мъж или жена се реши да даде оброк за назорейство, за да се посвети Господу за назорей,

3. той трябва да се въздържа от вино и силно питие и не бива да употребява нито винен оцет, нито оцет от силно питие, и не бива да пие нищо, приготвено от грозде, и не бива да яде нито прясно, нито сухо грозде;

4. през всички дни на своето назорейство той не бива да яде (и пие) нищо, което се приготвя от грозде, - от семки до люспи.

5. През всички дни на оброка му за назорейство бръснач не бива да се докосва до главата му; докле изтекат дните, през които се е посветил Господу за назорей, той е свет: трябва да остави да растат космите на главата му.

6. През всички дни, в които се е посветил Господу за назорей, той не бива да се доближава до мъртво тяло:

7. той не бива да се осквернява с допиране до баща си и майка си, до брата си и сестра си, кога умрат, защото това, що е посветил на своя Бог, е върху главата му;

8. през всички дни на своето назорейство той е посветен Господу.

9. Ако ли при него умре някой внезапно, неочаквано, и с това той оскверни главата на своето назорейство, да остриже главата си в деня на своето очистяне, в седмия ден да я остриже,

10. а на осмия ден да занесе на свещеника при входа на скинията на събранието две гургулици, или два млади гълъба.

11. Свещеникът да принесе една от птиците в жертва за грях, а другата за всесъжение, и да го очисти от осквернението чрез мъртвото тяло и да освети главата му в тоя ден;

12. а той отново трябва да почне посветените Господу дни на своето назорейство и да принесе шиле в жертва за вина; предишните пък дни да се не смятат, защото назорейството му е осквернено.

13. И ето законът за назорея, когато се навършат дните на назорейството му: трябва да го доведат при входа на скинията на събранието,

14. и той да принесе в жертва Господу едно мъжко шиле без недостатък за всесъжение, и едно женско шиле без недостатък в жертва за грях и един овен без недостатък за мирна жертва,

15. и кошница с безквасни хлябове от пшенично брашно, хлябове, изпечени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и заедно с тях хлебен принос и възлияние.

16. И свещеникът да представи това пред Господа и да принесе жертвата му за грях и всесъжението му;

17. овена да принесе Господу за мирна жертва заедно с кошницата безквасни хлябове; така също свещеникът да извърши хлебния му принос и възлиянието му.

18. А при входа на скинията на събранието назореят да остриже посветената си глава, да вземе космите от посветената си глава и да ги тури на огъня, що е под мирната жертва.

19. И да вземе свещеникът сварената плешка от овена, един безквасен хляб от кошницата и една безквасна питка и да ги сложи в ръцете на назорея, след като той остриже посветената си глава;

20. и да издигне свещеникът това, като го полюшва пред Господа: тая светиня е за свещеника заедно с полюляваните гърди и издиганата плешка. След това назореят може да пие вино.

21. Това е законът за назорея, който е дал оброк, и такава е жертвата му Господу за неговото назорейство, освен онова, което му ръка стигне; според оброка си, какъвто даде, тъй трябва и да върши, заедно с узаконеното за назорейството му.

22. И рече Господ на Моисея, думайки:

23. кажи на Аарона и на синовете му; тъй благославяйте синовете Израилеви и им казвайте:

24. да те благослови Господ и да те опази!

25. да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува!

26. Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!

27. Тъй да призовават името Ми над синовете Израилеви, и Аз (Господ) ще ги благословя.

ГЛАВА 7.

1. Когато Моисей въздигна скинията и я помаза, когато освети нея и всичките й принадлежности, жертвеника и всичките му принадлежности, и ги помаза и ги освети, -

2. тогава дойдоха (дванайсетте) началници Израилеви, глави на челядите им, началници на колената, които надзираваха преброяването,

3. и представиха приноса си пред Господа - шест покрити кола и дванайсет вола, по една кола от двама началници и по един вол от всекиго, и представиха това пред скинията.

4. И рече Господ на Моисея, думайки:

5. вземи това от тях; това ще послужи за извършване работите при скинията на събранието; и дай го на левитите, всекиму според службата му.

6. И взе Моисей колата и воловете и ги предаде на левитите:

7. две кола и четири вола даде на Гирсоновите синове, според службата им;

8. и четири кола и осем вола даде на Мерариевите синове, според службата им, под надзор на Итамара, син на свещеник Аарона;

9. а на Каатовите синове не даде, защото работата им беше да носят светилището: на рамена трябваше да го носят.

10. И донесоха началниците жертви за освещаване жертвеника в деня на помазването му, и представиха началниците приноса си пред жертвеника.

11. И рече Господ на Моисея: на ден по един началник да донася своя принос за освещаване на жертвеника.

12. В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавов син, от Иудино коляно;

13. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша, тежка седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей за хлебен принос;

14. една златна кадилница, тежка десет сикли, пълна с кадиво,

15. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

16. един козел в жертва за грях,

17. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавов син.

18. На втория ден донесе Натанаил, Цуаров син, началник (на коляното) на Исахара;

19. той донесе от себе си принос: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

20. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

21. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

22. един козел в жертва за грях,

23. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Натанаила, Цуаров син.

24. На третия ден донесе началникът на синовете Завулонови Елиав, Хелонов син;

25. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

26. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

27. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

28. един козел в жертва за грях,

29. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Елиава, Хелонов син.

30. На четвъртия ден донесе началникът на Рувимовите синове Елицур, Шедеуров син;

31. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

32. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

33. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

34. един козел в жертва за грях,

35. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет шилета. Това беше приносът на Елицура, Шедеуров син.

36. На петия ден донесе началникът на Симеоновите синове Шелумиил, Цуришадаев син;

37. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

38. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

39. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

40. един козел в жертва за грях,

41. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет шилета. Това беше приносът на Шелумиила, Цуришадаев син.

42. На шестия ден донесе началникът на Гадовите синове Елиасаф, Регуилов син;

43. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

44. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

45. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

46. един козел в жертва за грях,

47. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет шилета. Това беше приносът на Елиасафа, Регуилов син.

48. На седмия ден донесе началникът на Ефремовите синове Елишама, Амиудов син;

49. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

50. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

51. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

52. един козел в жертва за грях,

53. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Елишама, Амиудов син.

54. На осмия ден донесе началникът на Манасиевите синове Гамалиил, Педацуров син;

55. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

56. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

57. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

58. един козел в жертва за грях,

59. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Гамалиила, Педацуров син.

60. На деветия ден донесе началникът на Вениаминовите синове Авидан, Гидеониев син;

61. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

62. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

63. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

64. един козел в жертва за грях,

65. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Авидана, Гидеониев син.

66. На десетия ден донесе началникът на Дановите синове Ахиезер, Амишадаев син;

67. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

68. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

69. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

70. един козел в жертва за грях,

71. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Ахиезера, Амишадаев син.

72. На единайсетия ден донесе началникът на Асировите синове Пагиил, Охранов син;

73. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

74. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

75. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

76. един козел в жертва за грях,

77. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Пагиила, Охранов син.

78. На дванайсетия ден донесе началникът на Нефталимовите синове Ахира, Енанов син;

79. приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша - седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,

80. една златна кадилница - десет сикли, пълна с кадиво,

81. един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,

82. един козел в жертва за грях,

83. и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Ахира, Енанов син.

84. Тия бяха приносите от началниците Израилеви при освещаване жертвеника в деня на помазването му: дванайсет сребърни блюда, дванайсет сребърни чаши, дванайсет златни кадилници.

85. Във всяко блюдо имаше по сто и трийсет сикли сребро и във всяка чаша по седемдесет: и тъй, сребро у тия съдове всичко - две хиляди и четиристотин сикли, според свещената сикла;

86. а дванайсетте златни кадилници, пълни с кадиво, имаха всяка по десет сикли, според свещената сикла: злато у кадилниците всичко - сто и двайсет сикли.

87. За всесъжение имаше всичко: дванайсет телци едър добитък, дванайсет овена, дванайсет шилета, заедно с тях хлебен принос, и в жертва за грях дванайсет козела;

88. а за мирна жертва имаше всичко: двайсет и четири телци едър добитък, шейсет овена, шейсет (едногодишни) козела, шейсет шилета (без недостатък); това бяха приносите при освещаване жертвеника, след като бе помазан.

89. Кога Моисей влизаше в скинията на събранието да говори с Господа, чуваше глас, който му говореше от очистилището, що е над ковчега на откровението между двата херувима, и му говореше.

ГЛАВА 8.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на Аарона и му кажи: кога палиш кандилцата, отпред на светилника трябва да горят седем кандилца.

3. Аарон тъй и направи: отпред на светилника запали кандилцата му, както Господ заповяда на Моисея.

4. И ето направата на светилника: изкован бе той от злато, от стъблото му и до цветята му бе изкован; той направи светилника по образец, който Господ бе показал на Моисея.

5. И рече Господ на Моисея, думайки:

6. вземи левитите измежду синовете Израилеви и ги очисти.

7. А за да ги очистиш, постъпи с тях тъй: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат с бръснач цялото си тяло и да изперат дрехите си, и ще бъдат чисти.

8. И да вземат те телец и заедно с него хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, и друг телец вземи в жертва за грях.

9. И доведи левитите пред скинията на събранието и свикай цялото общество Израилеви синове;

10. доведи левитите им пред Господа, а синовете Израилеви нека възложат ръцете си върху левитите.

11. Аарон пък да извърши над левитите посвещението им пред Господа от страна на синовете Израилеви, за да служат Господу;

12. а левитите да възложат ръцете си върху главата на телците, и да принесат единия в жертва за грях, а другия за всесъжение Господу, за очистяне на левитите.

13. И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му и да извършиш над тях посветяването им Господу;

14. тъй отдели левитите от синовете Израилеви, та левитите да бъдат Мои.

15. След това левитите, като ги очистиш и извършиш над тях посвещението им, да влязат да служат в скинията на събранието; защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви.

16. Вместо всички първородни от синовете Израилеви, които отварят всяка утроба, Аз ги вземам за Себе Си.

17. Защото Мои са всички първородни между синовете Израилеви, от човек до добитък: в оня ден, когато Аз поразих всички първородни в Египетската земя, Аз ги осветих за Себе Си

18. и взех левитите вместо всички първородни между синовете Израилеви.

19. Измежду синовете Израилеви левитите предадох на Аарона и на синовете му, за да прислужват вместо синовете Израилеви при скинията на събранието и да пазят синовете Израилеви да ги не постигне пораза, ако биха се доближили до светилището.

20. Тъй и постъпиха с левитите Моисей и Аарон и цялото общество Израилеви синове: както Господ заповяда на Моисея за левитите, тъй и постъпиха с тях синовете Израилеви.

21. Тогава левитите се очистиха и изпраха дрехите си, и Аарон извърши над тях посвещение пред Господа и ги очисти, за да станат те чисти.

22. След това левитите влязоха да прислужват в скинията на събранието пред Аарона и пред синовете му. Както Господ заповяда на Моисея за левитите, тъй и постъпиха те с тях.

23. И рече Господ на Моисея, думайки: ето законът за левитите: от двайсет и пет години и нагоре да постъпват на служба при скинията на събранието;

24. а от петдесет години нататък да престават от служба и повече да не работят;

25. тогава те нека помагат на братята си да държат стража при скинията на събранието, но работа да не работят; тъй постъпвай с левитите, колкото се отнася до службата им.

ГЛАВА 9.

1. И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки:

2. нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време:

3. на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.

4. И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.

5. И направиха Пасха в първия месец, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви.

6. Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона,

7. и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?

8. И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас.

9. И рече Господ на Моисея, думайки:

10. кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.

11. Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви;

12. и да не оставят от нея за утрешния ден и костите й да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха.

13. А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, - да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.

14. Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас - и за пришълеца, и за туземеца.

15. В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията.

16. Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън - нощем.

17. И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви.

18. По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха;

19. и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.

20. Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.

21. Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;

22. или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.

23. По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

ГЛАВА 10.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.

3. Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.

4. Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.

5. Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.

6. Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.

7. Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.

8. С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.

9. И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, - и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.

10. И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, - и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.

11. На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.

12. Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.

13. И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

14. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;

15. над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;

16. над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.

17. И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.

18. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;

19. и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;

20. и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.

21. Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.

22. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;

23. и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;

24. и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.

25. Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;

26. и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;

27. и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.

28. Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.

29. И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.

30. Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.

31. А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;

32. ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.

33. И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.

34. И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.

35. Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!

36. А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!

ГЛАВА 11.

1. Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.

2. И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.

3. И нарекоха това място: Тавера *, защото между тях бе пламнал огън Господен.

4. Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?

5. помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;

6. а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.

7. А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.

8. Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.

9. И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.

10. Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.

11. И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?

12. Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?

13. Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.

14. Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.

15. Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.

16. И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.

17. Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.

18. А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, - то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):

19. ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,

20. но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?

21. И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!

22. нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?

23. И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.

24. Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.

25. И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.

26. Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия - Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.

27. Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.

28. В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.

29. Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!

30. Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.

31. И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.

32. Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.

33. Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.

34. И нарекоха това място: Киброт-Хатаава *, защото там погребаха народа, който изказа прищевки.

35. От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.

* Пожар.
* Гробове на прищевките.
ГЛАВА 12.

1. Тогава Мариам и Аарон укоряваха Моисея поради жената етиопка, която бе взел, защото той се бе оженил за етиопка, -

2. и казаха: само на Моисея ли говори Господ? не говори ли Той и нам? И Господ чу това.

3. А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята.

4. И рече Господ тутакси на Моисея, Аарона и на Мариам: излезте вие трима пред скинията на събранието. Те излязоха и тримата.

5. И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата.

6. И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него;

7. не е тъй обаче с Моя раб Моисея, - той е верен в целия Ми дом:

8. Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?

9. И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли.

10. Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг. Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа.

11. И рече Аарон на Моисея: господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме;

12. недей допуща да стане тя като мъртвороден младенец, чието тяло, когато той излиза из майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.

13. И викна Моисей към Господа, думайки: Боже, изцери я!

14. И рече Господ на Моисея: ако баща й я заплюеше в лице, тя не трябваше ли да се срамува седем дена? и тъй, нека тя бъде затворена седем дена вън от стана, а сетне нека се пак върне.

15. И престоя Мариам затворена вън от стана седем дни, и народът не тръгна на път, докато се не върна Мариам.

ГЛАВА 13.

1. След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.

2. И рече Господ на Моисея, думайки:

3. прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.

4. Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.

5. Ето имената им: от Рувимово коляно - Самуа, Закхуров син,

6. от Симеоново коляно - Сафат, Хориев син,
7. от Иудино коляно - Халев, Иефониев син,
8. от Исахарово коляно - Игал, Иосифов син,
9. от Ефремово коляно - Осия, Навинов син,
10. от Вениаминово коляно - Фалтий, Рафуев син,
11. от Завулоново коляно - Гадиил, Содиев син,

12. от Иосифово коляно от Манасия - Гадий, Сусиев син,

13. от Даново коляно - Амиил, Гемалиев син,
14. от Асирово коляно - Сетур, Михаилев син,
15. от Нефталимово коляно - Нахбий, Вофсиев син,
16. от Гадово коляно - Геуил, Махиев син.

17. Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.

18. Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,

19. и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?

20. Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?

21. Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.

22. Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат;

23. и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;

24. и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;

25. те нарекоха това място долина Есхол *, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.

26. И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.

27. И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;

28. и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете й;

29. но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;

30. Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.

31. Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.

32. А ония, които бяха ходили заедно с него, рекоха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.

33. И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;

34. там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.

* Грозд.
ГЛАВА 14.

1. Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;

2. и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!

3. И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли по-добре да се върнем в Египет?

4. И рекоха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.

5. Тогава Моисей и Аарон паднаха ничком пред цялото събрание на Израилевите синове.

6. И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си

7. и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.

8. Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде - тая земя, дето тече мед и мляко;

9. само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.

10. И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.

11. И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?

12. Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.

13. Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,

14. и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;

15. и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:

16. Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.

17. И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:

18. Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.

19. Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.

20. И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;

21. но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:

22. всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,

23. няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;

24. но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;

25. амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.

26. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

27. докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.

28. Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;

29. в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,

30. няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;

31. децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;

32. а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;

33. синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;

34. според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.

35. Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.

36. И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,

37. ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;

38. само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.

39. Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.

40. И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.

41. Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;

42. не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;

43. защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.

44. Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.

45. Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).

ГЛАВА 15.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ще живеете и която ви давам,

3. и наченете да принасяте жертва Господу, всесъжение, или жертва клана, от волове и овци, за да изпълните оброк, или от усърдие, или през празниците си, за да извършите приятно Господу благоухание, -

4. тогава оня, който принася жертвата си Господу, трябва да принесе за хлебния принос една десета (от ефа) пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;

5. и вино за възлияние принасяй по четвърт ин при всесъжение, или при клана жертва, за всяко агне (за приятно Господу благоухание).

6. А кога принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;

7. и вино за възлияние принасяй една трета ин за приятно Господу благоухание.

8. Ако юнец принасяш за всесъжение, или клана жертва, за да изпълниш оброк или за мирна жертва Господу,

9. то заедно с юнеца принеси хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половина ин елей,

10. и вино за възлияние принасяй половина ин в жертва, за приятно Господу благоухание.

11. Тъй прави при всеки принос от юнец и овен, от агне и яре;

12. според броя на жертвите, които принасяте, тъй правете при всяка от тях, според броя им.

13. Всеки туземец тъй трябва да прави, кога принася жертва за приятно Господу благоухание;

14. и ако между вас живее пришълец, или кой и да бил между вас в родовете ви, и принесе жертва за приятно Господу благоухание, и той трябва да прави тъй, както правите вие;

15. за вас, народ (Господен), и за пришълеца, който живее (между вас), наредбата да е една, наредба вечна в поколенията ви: каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа;

16. един закон и едни права да бъдат за вас и за пришълеца, който живее между вас.

17. Каза още Господ на Моисея, думайки:

18. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ви водя,

19. и почнете да ядете хляб от оная земя, възнасяйте Господу възношение;

20. от начатъците на тестото си за възношение възнасяйте питка; възнасяйте я като възношение от гумното;

21. от начатъците на тестото си давайте за възношение Господу в поколенията си.

22. Ако ли по незнание престъпите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ изрече на Моисея,

23. всичко, що ви е Господ (Бог) заповядал чрез Моисея, от деня, когато Господ ви е заповядал, и занапред в поколенията ви, -

24. ако грешката е направена по несъгледване от страна на народа, то нека цялото общество принесе един юнец (без недостатък) за всесъжение, за приятно Господу благоухание, заедно с хлебния му принос и възлиянието, според наредбите, и един козел в жертва за грях.

25. И свещеникът да очисти цялото общество синове Израилеви, и ще им се прости, защото това е било погрешка, и те са принесли своя принос за жертва Господу, и жертвата си за грях пред Господа за погрешката си;

26. и ще се прости на цялото общество синове Израилеви и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е направил това по погрешка.

27. Ако ли някой сам съгреши по незнание, нека принесе едногодишна коза в жертва за грях.

28. И свещеникът да очисти тая душа, която неволно е сторила пред Господа грях, и тя ще се очисти и ще й се прости.

29. Един закон да бъде за вас, както за природния жител от синовете Израилеви, тъй и за пришълеца, който живее между вас, когато някой стори нещо по погрешка.

30. Ако ли някой от туземците или пришълците извърши нещо с дръзка ръка, той хули Господа: да се изтреби тая душа из народа си,

31. защото той е презрял словото на Господа и е нарушил заповедта Му; да бъде изтребена тая душа; грехът й да бъде върху нея.

32. Когато синовете Израилеви бяха в пустинята, намериха едного, че береше дърва в съботен ден;

33. и ония, които го намериха, че бере дърва (в съботен ден), доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество (синове Израилеви);

34. и туриха го под стража, защото не беше още определено, какво да се прави с него.

35. И рече Господ на Моисея: тоя човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

36. Тогава цялото общество го изведе вън от стана, и го убиха с камъни, и той умря, както заповяда Господ на Моисея.

37. И рече Господ на Моисея, думайки:

38. обади на синовете Израилеви и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна;

39. и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате и да не вървите след сърцето си и очите си, които ви влекат към блудодеяние,

40. за да помните и изпълнявате всички Мои заповеди и да бъдете свети пред вашия Бог.

41. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.

ГЛАВА 16.

1. Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови,

2. въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити.

3. И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?

4. Като чу това, Моисей падна ничком

5. и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;

6. ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците

7. и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!

8. И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!

9. Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях?

10. Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.

11. И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него?

12. И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!

13. малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?

14. Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем!

15. Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло.

16. И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;

17. па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница - двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.

18. И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.

19. И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество.

20. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

21. отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.

22. А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?

23. И рече Господ на Моисея, думайки:

24. кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона.

25. И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.

26. И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.

27. И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.

28. Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):

29. ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;

30. но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа.

31. Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях;

32. и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот,

33. и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото.

34. И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята.

35. И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво.

36. И рече Господ на Моисея, думайки:

37. кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха

38. кадилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.

39. Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,

40. за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.

41. На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен.

42. И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви.

43. И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.

44. И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:

45. отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.

46. И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор.

47. И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:

48. застана между мъртвите и живите, и морът престана.

49. И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.

50. Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.

ГЛАВА 17.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на синовете Израилеви и вземи от тях по жезъл от коляно, от всичките им началници според колената, дванайсет жезъла, и името на всекиго напиши върху жезъла му;

3. Аароновото име напиши на Левиевия жезъл, защото (те трябва да дадат) един жезъл от началника на своето коляно;

4. и ги тури в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, дето ви се явявам;

5. и когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; и така ще умиря ропота на синовете Израилеви, който дигат против вас.

6. И рече Моисей на синовете Израилеви, и всичките им началници му дадоха, от всеки началник по жезъл, дванайсет жезъла, според колената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

7. Тогава Моисей тури жезлите пред лицето Господне в скинията на откровението.

8. На другия ден влезе Моисей (и Аарон) в скинията на откровението, и ето, Аароновият жезъл, от Левиевия дом, бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали.

9. И изнесе Моисей всички жезли от пред лицето Господне пред всички синове Израилеви; и те видяха това и взеха всеки жезъла си.

10. И рече Господ на Моисея: тури пак Аароновия жезъл пред ковчега на откровението да се пази, като личба за непокорните, та ропотът им против Мене да престане, и те да не измрат.

11. Моисей направи това: както му заповяда Господ, така и направи.

12. И рекоха синовете Израилеви на Моисея: ето, ние мрем, гинем, всички загинваме!

13. Всеки, който се приближи до скинията Господня, умира: дали не ще измрем всички?

ГЛАВА 18.

1. И рече Господ на Аарона: ти и синовете ти и бащиният ти дом заедно с тебе ще понесете върху си греха за немарливост в светилището; и ти и синовете ти заедно с тебе ще понесете върху себе си греха за нередност в свещенството си.

2. Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението;

3. нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да се не доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те.

4. Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас.

5. Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви;

6. защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието;

7. и ти и синовете ти заедно с тебе пазете свещенството си във всичко, що принадлежи на жертвеника и що е вътре зад завесата, и служете; Аз вам подарявам службата на свещенството, а външен, който се доближи, да бъде умъртвен.

8. И рече Господ на Аарона: ето, Аз ти поръчвам да надзираваш за възношенията, правени на Мене; от всичко, що посвещават Израилевите синове, дал съм на тебе и на синовете ти заради вашето свещенство чрез вечна наредба;

9. от великите светини, от онова, що се изгаря, ето какво принадлежи на тебе: всеки техен хлебен принос, и всяка тяхна жертва за грях, и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.

10. Това да ядете на най-светото място; всички от мъжки пол могат да ядат (ти и синовете ти); това да ти бъде светиня.

11. И ето що е за тебе от възношенията на даровете им: всички възношения от синовете Израилеви чрез вечно узаконение Аз дадох на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; всеки чист в къщата ти може да яде това.

12. Всичко най-добро от дървеното масло и всичко най-добро от виното и от пшеницата, - начатъците им, които те дават Господу, да бъдат за тебе;

13. всички първи произведения на земята им, които те принасят Господу, да бъдат твои; всеки чист в къщата ти може да яде това.

14. Всичко заклето в земята Израилева да бъде твое.

15. Всичко, що отваря утроба у всяка плът, принасяно Господу, от човеци и добитък, да бъде твое; само първородният от човеците да бъде откупен, и първородното от нечист добитък да бъде откупено;

16. а откупването им е: като наченеш от един месец нагоре, според оценката ти, вземай откуп пет сикли сребърни, според свещената сикла, която има двайсет гери;

17. но за първородно от волове и за първородно от овци и за първородно от кози не вземай откуп: те са светиня; с кръвта им ръси жертвеника и тлъстината им изгаряй в жертва за приятно Господу благоухание;

18. месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.

19. Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; това е завет со'лен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.

20. И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял вред синовете Израилеви.

21. А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.

22. А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.

23. Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;

24. понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, -

27. и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;

28. така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;

29. от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.

30. И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;

31. можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;

32. и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете.

ГЛАВА 19.
1. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

2. ето наредбата на закона, който Господ заповяда, като каза: обади на синовете Израилеви, да ти доведат рижа телица без повреда, без недостатък, (и) която не е била впрягана:

3. дайте я на свещеник Елеазара, и той да я изведе вън от стана (на чисто място), и да я заколят пред него.

4. И нека свещеник Елеазар вземе с пръста си от кръвта й и поръси с тая кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието.

5. И да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата й, месото й и кръвта й заедно с нечистотиите й.

6. И свещеникът да вземе кедрово дърво и исоп и нишка от тъмночервена вълна и да ги хвърли в огъня, дето гори телицата.

7. И свещеникът да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, а след това да влезе в стана, и да бъде свещеникът нечист до вечерта.

8. И оня, който я е изгорил, да изпере дрехите си с вода, и да измие тялото си с вода, и да бъде нечист до вечерта.

9. И някой чист да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място, и тя да се спазва за обществото Израилеви синове, за приготвяне очистителната вода: това е жертва за грях;

10. а който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечно узаконение за синовете Израилеви и за пришълците, които живеят между тях.

11. Който се допре до мъртвото тяло на кой да е човек, нечист да бъде седем дена:

12. той трябва да се очисти с тая (вода) на третия ден и на седмия ден, и ще бъде чист; ако пък се не очисти на третия и седмия ден, няма да бъде чист.

13. Всеки, който се е допрял до мъртвото тяло на кой да е умрял човек и не се е очистил, ще оскверни жилището Господне: тоя човек да се изтреби изсред Израиля, защото не е поръсен с очистителна вода, той е нечист, нечистотата му е още върху него.

14. Ето законът: ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена;

15. всеки открит съд, незавързан и непокрит, е нечист.

16. Всеки, който се допре на полето до убит с нож, или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

17. За нечистия да вземат пепел от оная изгорена жертва за грях и я полеят с жива вода в съд;

18. и нека някой чист вземе исоп и го потопи във водата и да поръси шатрата и всички съдове и човеци, които се намерват в нея, и оногова, който се е допрял до (човешка) кост, или до убит, или до умрял, или до гроб;

19. и чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден и на седмия ден да го очисти; и да изпере дрехите си, и да измие (тялото си) с вода, и привечер ще бъде чист.

20. Ако ли някой стане нечист и не се очисти, тоя човек да се изтреби изсред народа, защото той е осквернил светилището Господне: той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.

21. Това да бъде за тях вечна наредба. И оня, който е ръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а оня, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.

22. И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и човекът, който се е допрял, нечист ще бъде до вечерта.

ГЛАВА 20.

1. Тогава синовете Израилеви, цялото общество, дойдоха в пустиня Син в първия месец, и народът се спря в Кадес; там умря Мариам, дето и биде погребана.

2. За народа нямаше вода, и те се събраха против Моисея и Аарона;

3. народът заропта против Моисея и думаше: о, да бяхме умрели и ние тогава, когато умряха нашите братя пред Господа!

4. Защо доведохте народа Господен в тая пустиня, та да измрем тука ние и добитъкът ни?

5. И защо ни изведохте из Египет, та ни доведохте на това лошо място, дето не може да се сее, дето няма ни смоковници, ни лозя, ни нарове, ни дори вода за пиене?

6. Тогава Моисей и Аарон се оттеглиха от народа към входа на скинията на събранието, и паднаха ничком, и славата Господня им се яви.

7. И рече Господ на Моисея, думайки:

8. вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им кажете на скалата, и тя ще даде от себе си вода: и тъй, ти ще им изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.

9. Взе Моисей жезъла отпред Господа, както Той му заповяда.

10. И събраха Моисей и Аарон народа при скалата, и той им каза: чуйте, непокорници, нима можем от тая скала да ви изкараме вода?

11. И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му.

12. И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.

13. Това е водата на Мерива, при която синовете Израилеви влязоха в разпра с Господа, и Той им яви светостта Си.

14. И проводи Моисей от Кадес пратеници до едомския цар (да му кажат): тъй говори брат ти Израил: ти знаеш всички мъчнотии, които ни постигнаха;

15. отците ни бяха се преселили в Египет, и ние живяхме в Египет дълго време, и египтяни зле постъпваха с нас и с отците ни;

16. и викнахме към Господа, и Той чу нашия глас, и прати Ангел, и ни изведе из Египет; и ето, ние сме в Кадес, град до самите ти предели;

17. позволи ни да преминем през твоята земя: няма да вървим през нивя и през лозя и няма да пием вода от (твоите) кладенци; но ще вървим по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твоите предели.

18. Но Едом му отговори: не минавай през мене, инак, с меч ще изляза срещу тебе.

19. И рекоха му синовете Израилеви: ще вървим из големия път, и ако пием от водата ти, аз и добитъкът ми, ще плащам за нея; само с нозете си ще мина, което нищо не струва.

20. Но той рече: не минавай (през мене). И Едом излезе срещу него с многоброен народ и със силна ръка.

21. И тъй, Едом се не съгласи да позволи на Израиля да мине през неговите предели, и Израил се отби настрани от него.

22. И тръгнаха синовете Израилеви от Кадес, и целият народ стигна до планина Ор.

23. И рече Господ на Моисея и Аарона на планина Ор, до пределите на Едомската земя, думайки:

24. нека Аарон умре и се прибере при народа си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете Израилеви, задето бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива.

25. И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на планина Ор (пред целия народ);

26. и снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Елеазара, и нека Аарон отмине и умре там.

27. И направи Моисей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачиха на планина Ор пред очите на цялото общество,

28. и сне Моисей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Моисей и Елеазар слязоха от планината.

29. И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни.

ГЛАВА 21.

1. Един от ханаанските царе, - царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.

2. Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.

3. Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма *.

4. От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;

5. и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.

6. И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.

7. И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.

8. И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.

9. И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.

10. И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;

11. и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.

12. Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;

13. оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.

14. Затова е и казано в книгата за войните Господни:

15. Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.

16. Оттука (тръгнаха) към Беер *; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.

17. Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!

18. Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,

19. от Матана - за Нахалиил, от Нахалиил - за Вамот,

20. от Вамот - за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.

21. И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:

22. позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.

23. Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.

24. И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.

25. И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;

26. защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.

27. Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;

28. защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.

29. Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.

30. Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.

31. И живееше Израил в Аморейската земя.

32. И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.

33. Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.

34. И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.

35. И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

* Клетва.
* Кладенец.
ГЛАВА 22.

1. Тогава синовете Израилеви тръгнаха и се спряха на Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон.

2. И Валак, Сепфоров син, видя всичко, що бе направил Израил на аморейци.

3. А моавитци много се бояха от тоя народ, понеже беше многоброен; затова те твърде много се уплашиха пред синовете Израилеви.

4. Тогава моавитци рекоха на мадиамските старейшини: тоя народ изтребя сега всичко около нас, както волът изтребя полската трева. А Валак, Сепфоров син, беше моавитски цар в онова време.

5. Той проводи пратеници при Валаама, Веоров син, в Петор, при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, да го повикат и да му кажат: ето, един народ е излязъл из Египет, покрил лицето земно и се разположил близо до мене;

6. дойди, прочее, прокълни ми тоя народ, понеже е по-силен от мене: тогава негли ще бъда в сила да го поразя и да го изгоня от земята си; аз знам, че когото благословиш ти, той бива благословен, и когото прокълнеш, бива прокълнат.

7. И тръгнаха моавитските старейшини и старейшините мадиамски с дарове в ръце за врачуване и дойдоха при Валаама и му обадиха Валаковите думи.

8. И той им рече: пренощувайте нощес тука, и аз ще ви отговоря, както ми каже Господ. И моавитските старейшини останаха у Валаама.

9. И дойде Бог при Валаама и му рече: какви са тия люде при тебе?

10. Валаам отговори Богу: моавитският цар Валак, Сепфоров син, (ги) е пратил при мене (да кажат):

11. ето, един народ е излязъл из Египет и покрил земното лице (и се е разположил близо до мене); дойди, прочее, прокълни ми го; тогава негли ще мога да се ударя с него и да го изгоня (от земята).

12. И рече Бог на Валаама: не отивай с тях, не проклевай тоя народ, защото той е благословен.

13. И на заранта стана Валаам и каза на князете Валакови: върнете се в земята си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.

14. Тогава моавитските князе станаха и се върнаха при Валака, и (му) казаха: Валаам не склони да дойде с нас.

15. Валак пак прати князе, по-много и по-видни от ония.

16. И те дойдоха при Валаама и му рекоха: тъй говори Валак, Сепфоров син: не отказвай да дойдеш при мене:

17. ще ти въздам големи почести и ще направя (за тебе) всичко, каквото ми кажеш; дойди, прокълни ми тоя народ.

18. Отговори Валаам и каза на слугите Валакови: да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта на Господа, моя Бог, и да извърша нещо малко или голямо (по свой произвол);

19. но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ.

20. През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз.

21. На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.

22. И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.

23. Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.

24. И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.

25. Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.

26. Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.

27. Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.

28. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?

29. Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.

30. А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.

31. И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.

32. И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;

33. и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.

34. И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.

35. И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.

36. Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.

37. И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?

38. И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.

39. И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.

40. И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.

41. На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.

ГЛАВА 23.

1. Тогава Валаам рече на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми седем телци и седем овена.

2. Валак направи тъй, както каза Валаам; и принесоха Валак и Валаам по телец и по овен на всеки жертвеник.

3. И рече Валаам на Валака: стой при всесъжението си, пък аз ще ида, дано Господ излезе насреща ми, и каквото ни открие, ще ти явя. И (остана Валак при всесъжението си, а Валаам) възлезе на една височина (да попита Бога).

4. И срещна се Бог с Валаама, и (Валаам) Му каза: аз издигнах седем жертвеника и принесох по телец и по овен на всеки жертвеник.

5. И вложи Господ слово в устата на Валаама и каза: върни се при Валака и говори тъй.

6. И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, той и всички моавитски князе. (И Дух Божий беше върху него.)

7. И произнесе тая своя притча, като каза: от Месопотамия, от източните планини, ме доведе Валак, моавски цар: дойди, прокълни ми Иакова, дойди, кажи зло против Израиля!

8. Как ще прокълна? Бог го не проклева. Как ще кажа зло? Господ не казва (против него) зло.

9. От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите.

10. Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля? Да умре душата ми, както умират праведниците, и краят ми да бъде като техния!

11. И каза Валак на Валаама: какво правиш ти с мене? аз те взех да прокълнеш враговете ми, а пък ти, ето ги благославяш?

12. Той отговори и каза: не трябва ли да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?

13. И Валак му каза: дойди с мене на друго място, отдето ще го видиш, но само част от него ще видиш, а няма цял да го видиш; и прокълни ми го оттам.

14. И заведе го на стражното място навръх планина Фасга, и построи седем жертвеника, и принесе по телец и по овен на всеки жертвеник.

15. И каза (Валаам) на Валака: стой тука при всесъжението си, пък аз (ще ида) татък да срещна (Бога).

16. И срещна се Господ с Валаама, и вложи слово в устата му, и каза: върни се при Валака и говори тъй.

17. И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, и заедно с него - (всички) моавитски князе. И рече му Валак: какво каза Господ?

18. Той произнесе тая своя притча и каза: стани, Валако, слушай и внимавай, сине Сепфоров!

19. Бог не е човек, та да лъже, нито е син човешки, та да се отмята. Той ли ще каже, и не ще направи? Ще говори, и не ще извърши?

20. Ето, аз почнах да благославям, защото Той е благословил, и аз не мога да изменя това.

21. Не се вижда беда у Иакова, и не се забелязва злочестие у Израиля; Господ, негов Бог, е с него, и той има тръбен царски звук;

22. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог;

23. няма магьосничество у Иакова, няма чародейство у Израиля; на времето си ще кажат за Иакова, и за Израиля: ето, какво стори Бог!

24. Ето, един народ се подига като лъвица и се изправя като лъв; няма да легне, докле не изяде плячката си и докле не се напие с кръвта на убитите.

25. И каза Валак на Валаама: нито го с клетва проклевай, нито го с благословия благославяй.

26. И отговори Валаам и каза на Валака: не казвах ли ти, че ще върша всичко, каквото ми рече Господ?

27. И каза Валак на Валаама: дойди, ще те заведа на друго място; ще бъде негли угодно Богу, и оттам ще ми го прокълнеш.

28. И заведе Валак Валаама навръх Фегор, срещу пустинята.

29. И каза Валаам на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми тука седем телеца и седем овена.

30. И Валак направи, както каза Валаам, и принесе по телец и по овен на всеки жертвеник.

ГЛАВА 24.

1. Валаам видя, че Господу е угодно да благославя Израиля, и не отиде, както по-напред, за врачуване, а обърна лицето си към пустинята.

2. Погледна Валаам и видя Израиля, как беше се разположил на стан, коляно по коляно, и Дух Божий беше върху Валаама.

3. И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,

4. говори оня, който чува думите Божии, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени;

5. колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю!

6. Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода;

7. ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне.

8. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага).

9. Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет - който те проклева!

10. Разпали се гневът на Валака против Валаама, и плесна той с ръце, и каза Валак на Валаама: аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ги благославяш ето вече трети път;

11. бягай, прочее, в земята си; аз исках да те почета, но, ето, Господ те лишава от почести.

12. И каза Валаам на Валака: не казвах ли на твоите пратеници, които ми праща:

13. "да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта Господня, за да направя нещо добро или лошо по свой произвол: каквото каже Господ, това и ще говоря"?

14. И тъй, ето, аз отивам при народа си; приближи се, ще ти възвестя, какво ще направи след време тоя народ с народа ти.

15. И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,

16. говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени.

17. Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове.

18. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

19. Произлезлият от Иакова ще завладее и ще погуби останалото от града.

20. И видя той Амалика, и произнесе тая своя притча, като каза: Амалик е пръв между народите, но краят му е гибел.

21. Видя и кенейци и произнесе тая своя притча, като каза: яко е твоето жилище, на скала си свил гнездото си,

22. но Каин ще бъде разорен, и не е далеч времето, когато Асур ще те отведе в плен.

23. И (като видя Ога) произнесе притчата си и каза: тежко, (тежко,) кой ще оцелее, когато Бог ще направи това!

24. Ще дойдат кораби от Китим, и ще унижат Асура, ще унижат и Евера; но и тям погибел!

25. И стана Валаам и се завърна в земята си, а тъй също и Валак отиде в пътя си.

ГЛАВА 25.

1. Израил живя в Ситим, и народът начена да блудствува с дъщерите на Моава;

2. и приканваха те народа да принася жертви на боговете им, и народът ядеше (жертвите им) и се кланяше на боговете им.

3. И прилепи се Израил към Ваал-Фегора. И разпали се гневът Господен против Израиля.

4. И каза Господ на Моисея: вземи всички началници народни и ги обеси пред Господа срещу слънцето, и ще се отвърне яростният гняв Господен от Израиля.

5. Тогава Моисей каза на съдиите Израилеви: нека всеки убие своите люде, които са се прилепили към Ваал-Фегора.

6. И ето, един от синовете Израилеви дойде и доведе при братята си една мадиамка, пред очите на Моисея и пред очите на цялото общество синове Израилеви, когато те плачеха при входа на скинията на събранието.

7. Финеес, син на Елеазара, син на свещеник Аарона, като видя това, стана изсред обществото и взе в ръка копие,

8. и влезе след израилтянина в спалнята и промуши и двамата: израилтянина и жената в корема й; и престана морът на синовете Израилеви.

9. А умрелите от мора бяха двайсет и четири хиляди.

10. И каза Господ на Моисея, думайки:

11. Финеес, син на Елеазара, син на свещеник Аарона, отвърна яростта Ми от синовете Израилеви, като показа измежду тях ревност за Мене, и Аз не изтребих синовете Израилеви в ревността Си.

12. Поради това кажи: ето, Аз му давам Моя мирен завет;

13. и той ще бъде за него и за потомството му след него завет на вечно свещенство, задето показа ревност за своя Бог и защити синовете Израилеви.

14. Името на убития израилтянин, който бе убит с мадиамката, беше Зимри, син на Салу, началник на Симеоновото поколение;

15. а името на убитата мадиамка беше Хазва; тя беше дъщеря на Цуря, началник на мадиамското племе Омот.

16. И каза Господ на Моисея, думайки:

17. считайте за врагове мадиамците и ги поразявайте,

18. защото те в коварството си постъпиха враждебно с вас, като ви прелъстиха с Фегора и Хазва, дъщерята на мадиамския началник, тяхна сестра, убита в деня, когато имаше мор поради Фегора.

ГЛАВА 26.

1. След това поражение Господ каза на Моисея и на свещеник Елеазара, Ааронов син, думайки:

2. пребройте цялото общество синове Израилеви от двайсет години и нагоре, по челядите им, всички способни за война у Израиля.

3. И каза им Моисей и свещеник Елеазар в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

4. пребройте всички от двайсет години и нагоре, както заповяда Господ на Моисея и на синовете Израилеви, които излязоха из Египетската земя:

5. Рувим, Израилев първороден. Рувимови синове: от Ханоха - Ханохово поколение, от Фалу - Фалуево поколение,

6. от Хецрона - Хецроново поколение, от Харми - Хармиево поколение;

7. това са Рувимовите поколения: на брой те бяха четирийсет и три хиляди седемстотин и трийсет.

8. Фалуеви синове: Елиав.

9. Елиавови синове: Немуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, призовавани в събранието, които произведоха смут против Моисея и Аарона заедно със съучастниците на Корея, когато тия произведоха смут против Господа:

10. и земята отвори устата си и ги погълна заедно с Корея; заедно с тях умряха и съучастниците им, когато огън изгори двеста и петдесет човеци, и те бидоха за личба;

11. но Кореевите синове не умряха.

12. Симеонови синове според поколенията им; от Немуила - Немуилово поколение, от Ямина - Яминово поколение, от Яхина - Яхиново поколение,

13. от Зара - Зарово поколение, от Саула - Саулово поколение;

14. това са Симеоновите поколения (при преброяването им): двайсет и две хиляди и двеста.

15. Гадови синове според поколенията им: от Цефона - Цефоново поколение, от Хагия - Хагиево поколение, от Шуния - Шуниево поколение,

16. от Озния - Озниево поколение, от Ерия - Ериево поколение,

17. от Арода - Ародово поколение, от Арелия - Арелиево поколение;

18. това са поколенията на Гадовите синове, според преброяването им: четирийсет хиляди и петстотин.

19. Иудини синове: Ир и Онан (Шела, Фарес и Зара); но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя;

20. Иудини синове според поколенията им бяха: от Шела - Шелово поколение, от Фарес - Фаресово поколение, от Зара - Зарово поколение.

21. Фаресови синове бяха: от Есрома - Есромово поколение, от Хамуила - Хамуилово поколение;

22. това са Иудините поколения, според преброяването им: седемдесет и шест хиляди и петстотин.

23. Исахарови синове според поколенията им: от Тола - Толово поколение, от Фува - Фувово поколение,

24. от Иашува - Иашувово поколение, от Шимрона - Шимроново поколение;

25. това са Исахаровите поколения, според преброяването им: шестдесет и четири хиляди и триста.

26. Завулонови синове според поколенията им: от Середа - Середово поколение, от Елона - Елоново поколение, от Иахлеила - Иахлеилово поколение;

27. това са Завулоновите поколения, според преброяването им: шестдесет хиляди и петстотин.

28. Иосифови синове според поколенията им: Манасия и Ефрем.

29. Манасиеви синове: от Махира - Махирово поколение, от Махира се роди Галаад, от Галаада - Галаадово поколение.

30. Ето Галаадовите синове: от Иезера - Иезерово поколение, от Хелека - Хелеково поколение,

31. от Асриила - Асриилово поколение, от Шехема - Шехемово поколение,

32. от Шемида - Шемидово поколение, от Хефера - Хеферово поколение.

33. Салпаад, син Хеферов, нямаше синове, а само дъщери; имената на Салпаадовите дъщери бяха: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца;

34. това са Манасиевите поколения; а на брой те бяха петдесет и две хиляди и седемстотин.

35. Ето Ефремовите синове според поколенията им: от Шутела - Шутелово поколение, от Бехера - Бехерово поколение, от Тахана - Таханово поколение.

36. А ето Шутеловите синове: от Арана - Араново поколение;

37. това са поколенията на Ефремовите синове, според преброяването им: трийсет и две хиляди и петстотин. Това са Иосифовите синове според поколенията им.

38. Вениаминови синове според поколенията им: Бела - Белово поколение, от Ашбела - Ашбелово поколение, от Ахирама - Ахирамово поколение;

39. от Шефуфама - Шефуфамово поколение, от Хуфама - Хуфамово поколение;

40. Белови синове бяха: Ард и Нааман; (от Арда) - Ардово поколение, от Наамана - Нааманово поколение;

41. това са Вениаминовите синове според поколенията им; а на брой те бяха четирийсет и пет хиляди и шестстотин.

42. Ето Дановите синове според поколенията им: от Шухама - Шухамово поколение; това са Дановите челяди според поколенията им.

43. А всички Шухамови поколения според преброяването им бяха: шейсет и четири хиляди и четиристотин.

44. Асирови синове според поколенията им: от Имна - Имново поколение, от Ишва - Ишвово поколение, от Верия - Вериево поколение.

45. От Вериевите синове, от Хевера - Хеверово поколение, от Малхиила - Малхиилово поколение;

46. името на Асировата дъщеря беше Сара;

47. това са поколенията на Асировите синове според преброяването им: петдесет и три хиляди и четиристотин.

48. Нефталимови синове според поколенията им: от Иахцеила - Иахцеилово поколение, от Гуния - Гуниево поколение;

49. от Иецера - Иецерово поколение, от Шилема - Шилемово поколение;

50. това са Нефталимовите поколения според поколенията им; а на брой те бяха четирийсет и пет хиляди и четиристотин.

51. Това са влезлите в преброението синове Израилеви: шестстотин и една хиляди седемстотин и трийсет.

52. И каза Господ на Моисея, думайки:

53. между тия трябва да се подели земята за наследие, според броя на имената;

54. на по-многобройните дай по-голям дял, а на по-малобройните дай по-малък дял: всекиму трябва да се даде дял съразмерно с броя на влезлите в преброението;

55. земята трябва да се подели по жребие; те трябва да получат дялове според имената на бащините си колена;

56. по жребие да им поделят техните дялове помежду им - както на многобройните, тъй и на малобройните.

57. Тия са левитите, които влязоха в преброението според поколенията си: от Гирсона - Гирсоново поколение, от Каата - Каатово поколение, от Мерари - Мерариево поколение.

58. Ето Левиевите поколения: Левиево поколение, Хевроново поколение, Махлиево поколение, Мушиево поколение, Кореево поколение. От Каата се роди Амрам.

59. Името на Амрамовата жена беше Иохавед, дъщеря Левиева, която бе родена от Левиевата жена в Египет, а тя роди на Амрама Аарона, Моисея и Мариам, тяхната сестра.

60. На Аарона се родиха Надав и Авиуд, Елеазар и Итамар;

61. но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа (в Синайската пустиня).

62. Всичко от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха преброени двайсет и три хиляди; те не бяха преброени заедно със синовете Израилеви, защото не им бе дадено дял между синовете Израилеви.

63. Това са преброените от Моисея и свещеник Елеазара, които преброиха синовете Израилеви в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон;

64. между тях нямаше ни едного от ония, които Моисей и свещеник Аарон преброиха, когато преброяваха синовете Израилеви в Синайската пустиня;

65. защото Господ бе им казал: те ще измрат в пустинята. И никой от тях не остана, освен Иефониевия син Халев и Навиновия син Иисус.

ГЛАВА 27.

1. И дойдоха дъщерите на Салпаада, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя - син на Махира, Манасиевия син от поколението на Манасия, син Иосифов, и ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца;

2. и застанаха пред Моисея, пред свещеник Елеазара, пред князете и пред цялото общество, при входа на скинията на събранието, и казаха:

3. баща ни умря в пустинята, и той не беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно със сбирщината на Корея, но умря за своя грях, без да има синове;

4. защо да се изгубва името на баща ни измежду племето му поради това, че няма син? Дай ни дял между братята на баща ни.

5. И Моисей представи делото им пред Господа.
6. И Господ каза на Моисея:

7. право говорят Салпаадовите дъщери; дай им наследствен дял между братята на баща им и предай им техния бащин дял;

8. а на синовете Израилеви обади и кажи: ако някой умре, без да остави син, предавайте неговия дял на дъщеря му;

9. ако пък той няма дъщеря, предавайте неговия дял на братята му;

10. ако няма братя, дайте неговия дял на стриковците му;

11. ако пък няма стриковци, дайте неговия дял на най-близкия му роднина от неговото поколение да го наследи; и нека това бъде узаконено за синовете Израилеви, както заповяда Господ на Моисея.

12. Каза Господ на Моисея: възлез на тая планина Аварим, (която е отсам Иордан, на тая планина Нево,) и погледай земята (Ханаанска), която давам на синовете Израилеви (за владение);

13. и след като я погледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра Аарон, брат ти (на планина Ор);

14. защото вие не послушахте заповедта Ми в пустиня Син, когато между обществото се появи разпра, да покажете пред очите им Моята светост при водите. (Това са водите на Мерива при Кадес, в пустиня Син.)

15. И каза Моисей на Господа, думайки:

16. нека Господ, Бог на духовете и на всяка плът, отреди над това общество човек,

17. който да излиза пред тях, и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги довежда, та да не остане народът Господен като овци без пастир.

18. И каза Господ на Моисея: вземи си Иисуса, Навиновия син, човек у когото има Дух, и възложи върху него ръката си,

19. представи го пред свещеник Елеазара и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи

20. и дай му от славата си, за да му бъде послушно цялото общество синове Израилеви;

21. а той да се отнася до свещеник Елеазара и да се допитва до него за решение чрез "урима" пред Господа; и по думата му да излизат и по думата му да влизат той и всички синове Израилеви с него и цялото общество.

22. Моисей направи, както му заповяда Господ (Бог), и взе Иисуса, та го представи пред свещеник Елеазара и пред цялото общество;

23. и възложи върху него ръцете си и му даде наставление, както говори Господ чрез Моисея.

ГЛАВА 28.
1. И каза Господ на Моисея, думайки:

2. заповядай на синовете Израилеви и им кажи: внимавайте, щото Моите приноси, Моят хляб в жертва за Мене, за приятно Мене благоухание, да Ми се принася своевременно.

3. И кажи им: ето жертвата, която трябва да принасяте Господу: две шилета на ден, без недостатък, за постоянно всесъжение;

4. едното шиле принасяй заран, а другото шиле принасяй вечер;

5. и за хлебен принос (принасяй) една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей;

6. това е постоянно всесъжение, каквото бе извършено при Синай планина, за приятно благоухание, в жертва Господу;

7. и към нея да има възлияние четвърт ин за едното шиле; на свето място извършвай с вино възлияние Господу.

8. Другото шиле принасяй вечер, с такъв хлебен принос, както заран, и с такова също възлияние към него го принасяй в жертва, за приятно благоухание Господу.

9. А в събота (принасяйте) две шилета без недостатък, и хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, и към него възлияние:

10. това е съботно всесъжение за всяка събота, освен постоянното всесъжение и възлиянието му.

11. И в новомесечията си принасяйте Господу всесъжение: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета без недостатък,

12. и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на телец, и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на овен,

13. и по една десета ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на всяко агне; това е всесъжение, приятно благоухание, жертва Господу;

14. и възлиянието им трябва да бъде половин ин вино на телец, една трета ин на овен и една четвърт ин на агне; това е всесъжение за всяко новомесечие през всички месеци на годината.

15. Принасяйте Господу и един козел в жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му, освен постоянното всесъжение.

16. В първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, е Пасха Господня.

17. А на петнайсетия ден от тоя месец е празник; седем дни трябва да се ядат безквасни хлябове.

18. На първия ден (да имате) свещено събрание; никаква работа не вършете;

19. и принасяйте жертва, всесъжение Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета; те да ви бъдат без недостатък;

20. а за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец и две десети от ефа на овен,

21. и по една десета ефа принасяйте на всяко едно от седемте агнета,

22. и един козел в жертва за грях за ваше очистяне;

23. принасяйте това, освен утринното всесъжение, което е постоянно всесъжение.

24. Така принасяйте и във всеки един от седемте дни; това е хляб, жертва, приятно благоухание Господу; това трябва да се принася вън от постоянното всесъжение и възлиянието му.

25. А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете.

26. И в деня на първите плодове, кога принасяте Господу нов хлебен принос във вашите седмици, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете;

27. и принасяйте всесъжение за приятно благоухание Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета (без недостатък);

28. и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец, две десети от ефа на овен,

29. и по една десета ефа на всяко от седемте агнета,

30. и един козел (в жертва за грях), за ваше очистяне.

31. Принасяйте (Ми тия неща) с възлиянието им, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос; те трябва да ви бъдат без недостатък.

ГЛАВА 29.

1. В седмия месец, на първия (ден) от месеца, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете; това да ви бъде ден за тръбен звук;

2. и принасяйте всесъжение за приятно Господу благоухание: един телец, един овен, седем шилета, без недостатък;

3. и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на телец, две десети от ефа на овен,

4. една десета ефа на всяко от седемте агнета

5. и един козел в жертва за грях за ваше очистяне,

6. освен новомесечното всесъжение и хлебния му принос, и освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянията им, според наредбите за приятно Господу благоухание.

7. И на десетия (ден) от тоя седми месец трябва да имате свещено събрание: смирявайте душите си и никаква работа не вършете;

8. и принасяйте всесъжение Господу за приятно благоухание: един телец, един овен, седем шилета; те трябва да ви бъдат без недостатък;

9. и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на телец, две десети от ефа на овен,

10. по една десета ефа на всяко от седемте агнета

11. и един козел в жертва за грях (за ваше очистяне), освен жертвата за грях, що се принася в деня Очищение, и освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянието им (що се принасят според наредбите в жертва Господу за приятно благоухание).

12. И на петнайсетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание: никаква работа не вършете и празнувайте празника Господен седем дена;

13. и принасяйте всесъжение, жертва, приятно Господу благоухание: тринайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета; те трябва да бъдат без недостатък;

14. към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки от тринайсетте телеца, две десети от ефа на всеки овен,

15. по една десета ефа за всяко едно от четиринайсетте агнета

16. и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянието му.

17. И на втория ден принасяйте: дванайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

18. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

19. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието им.

20. И на третия ден принасяйте: единайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

21. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

22. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

23. И на четвъртия ден принасяйте: десет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

24. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

25. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

26. И на петия ден принасяйте: девет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

27. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

28. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

29. И на шестия ден принасяйте: осем телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

30. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

31. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

32. И на седмия ден принасяйте: седем телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,

33. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,

34. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

35. В осмия ден да имате отдание на празника: никаква работа не вършете;

36. и принасяйте всесъжение, жертва, приятно Господу благоухание: един телец, един овен, седем шилета, без недостатък,

37. и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телеца, овена и агнетата, според числото им, по наредбите,

38. а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.

39. Принасяйте това Господу във вашите празници, освен всесъженията ви и хлебните ви приноси, и възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте по оброк или от усърдие.

ГЛАВА 30.

1. И разказа Моисей на синовете Израилеви всичко, що Господ му бе заповядал.

2. И говори Моисей към началниците над колената на синовете Израилеви, думайки: ето що заповяда Господ:

3. ако някой даде оброк Господу, или се закълне с клетва, като наложи зарек на душата си, той не бива да престъпва думата си, а трябва да извърши всичко, що е излязло из устата му.

4. Ако жена даде оброк Господу и си наложи зарек в бащината си къща, в младините си,

5. и баща й чуе оброка и зарека й, що е наложила на душата си, и премълчи баща й за това, то всичките й оброци да се изпълнят, и всеки неин зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

6. ако ли баща й, като чуе, й забрани, то всичките й оброци и зареци, които е наложила на душата си, да се не изпълняват, и Господ ще й прости, защото баща й е забранил.

7. Ако се омъжи, а пък е обвързана с оброк, или с дума, излязла из устата й, с която тя се е обвързала,

8. и чуе мъжът й, и като чуе премълчи, то оброците й да се изпълнят, и зареците, които е наложила на душата си, също да се изпълнят;

9. ако ли мъж й, като чуе, й забрани и отхвърли оброка й, който е дала, и думата, излязла из устата й, с която тя се е обвързала, (те да се не изпълняват, защото мъж й е забранил) и Господ ще й прости.

10. А оброкът на вдовица и разведена, какъвто зарек и да е наложила на душата си, да се изпълни.

11. Ако жена е дала оброк в къщата на мъжа си, или с клетва е наложила на душата си зарек,

12. и мъж й е чул, а е премълчал и не й е забранил, то всичките й оброци да се изпълнят, и всеки зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

13. ако ли мъж й, след като е чул, ги е отхвърлил, то всички нейни, излезли из устата й, оброци и зареци на душата й, да се не изпълняват; мъж й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

14. Всеки неин оброк и всеки клетвен зарек да смири душата си, мъж й може да утвърди, и мъж й може да отхвърли;

15. ако ли мъж й е мълчал от ден до ден, той с това е утвърдил всичките й оброци и всичките й зареци, с които се е обвързала, утвърдил ги е, защото, като е чул, мълчал е за това;

16. ако ли (мъжът) ги е отхвърлил, след като е чул, той е поел върху си греха й.

17. Това са наредбите, които Господ заповяда на Моисея за отношението между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младините й, в бащината й къща.

ГЛАВА 31.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. отмъсти на мадиамци заради синовете Израилеви, и след това ще се прибереш при народа си.

3. И рече Моисей на народа, думайки: въоръжете измежду вас люде за война, за да отидат против мадиамци, да извършат отмъщение Господне над тях;

4. пратете на война по хиляда от коляно, от всички колена (на синовете) Израилеви.

5. И от хилядите Израилеви бидоха отделени, по хиляда от коляно, дванайсет хиляди въоръжени за война.

6. И прати ги Моисей на война, по хиляда от коляно, тях и Финееса, син на свещеник Елеазара (Ааронов син), със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка.

7. И отидоха на война срещу Мадиама, както заповяда Господ на Моисея, и избиха всички от мъжки пол;

8. и заедно с убитите от тях убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Цура, Хура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаама, Веоров син (заедно с техните убити).

9. Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен; а всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха;

10. всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън изгориха.

11. И взеха всичко заграбено и всичката плячка, от човек до добитък.

12. И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазара и пред обществото на синовете Израилеви, при стана, в равнините Моавски, при Иордан, срещу Иерихон.

13. Тогава Моисей и свещеник Елеазар и всички князе на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат.

14. И се разгневи Моисей на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война,

15. па им рече: (защо) оставихте живи всички жени?

16. ето те, по съвета на Валаама, бяха станали причина синовете Израилеви да отстъпят от Господа, за да угодят на Фегора, затова и дойде оная поразия върху народа Господен.

17. И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло;

18. а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

19. И останете вън от стана седем дни; всички, които сте убили човек и които сте се допрели до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници;

20. очистете и всички дрехи, всички кожени вещи, всичко направено от козина, и всички дървени съдове.

21. И рече свещеник Елеазар на войниците, които бяха ходили на война: ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Моисея:

22. злато, сребро, мед, желязо, калай и олово,

23. и всичко, що минава през огън, прекарайте през огън, за да се очисти, а освен това, то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, що не минава през огън, прекарайте през вода;

24. и дрехите си изперете на седмия ден, и очистете се, и след това влизайте в стана.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. преброй заграбената плячка, от човек до добитък, ти и свещеник Елеазар и началниците над племената на обществото;

27. и раздели плячката по наполовина между ония, които воюваха, които ходиха на бой, и между цялото общество.

28. А от войниците, които ходиха на война, вземи данък за Господа, по една душа на петстотин, от людете и от едрия добитък, и от ослите и от дребния добитък;

29. вземи това от тяхната половина и дай на свещеник Елеазара за възношение Господу.

30. И от половината, определена за синовете Израилеви, вземи по едно на петдесет, от людете, от едрия добитък, от ослите и от дребния добитък, и дай това на левитите, които прислужват при скинията Господня.

31. И направи Моисей и свещеник Елеазар, както заповяда Господ на Моисея.

32. И плячката, останала от грабежа, що заграбиха ония, които бяха ходили на война, беше: дребен добитък шестстотин седемдесет и пет хиляди,

33. едър добитък седемдесет и две хиляди,
34. осли шестдесет и една хиляди,

35. люде - жени, които не знаеха мъжко легло, всички бяха трийсет и две хиляди души.

36. Половината, дялът на ония, които бяха ходили на война, според преброението, беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,

37. и данък за Господа от дребния добитък шестстотин седемдесет и пет;

38. едър добитък трийсет и шест хиляди, и от него данък за Господа седемдесет и две;

39. осли трийсет хиляди и петстотин, и данък от тях за Господа шейсет и един;

40. люде шестнайсет хиляди, и данък от тях за Господа трийсет и двама души.

41. И даде Моисей данъка, възношението Господне, на свещеник Елеазара, както заповяда Господ на Моисея.

42. И от половината, определена за синовете Израилеви, която Моисей отдели от ония, които бяха ходили на война, -

43. а половината като дял на обществото беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,

44. едър добитък трийсет и шест хиляди,
45. осли трийсет и пет хиляди и петстотин,
46. люде шестнайсет хиляди, -

47. от тая половина, определена за синовете Израилеви, Моисей взе една петдесета част от люде и от добитък и даде това на левитите, които прислужват при скинията Господня, както заповяда Господ на Моисея.

48. И дойдоха при Моисея началниците на хилядите от войската, хилядниците и стотниците,

49. и казаха на Моисея: твоите раби преброиха войниците, които ни са поверени, и ни един от тях не е липсал.

50. Ето, донесохме принос Господу, кой каквото е намерил, златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.

51. И взе от тях Моисей и свещеник Елеазар златото от всички тия изделия.

52. И всичкото злато, донесено от хилядниците и стотниците за възношение Господу, беше шестнайсет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53. Войниците бяха грабили всеки за себе си.

54. И взе Моисей и свещеник Елеазар златото от хилядниците и стотниците и го внесоха в скинията на събранието за спомен на синовете Израилеви пред Господа.

ГЛАВА 32.

1. Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много стада; и те видяха, че земя Иазер и земя Галаад са места за стада.

2. И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:

3. Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, -

4. земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.

5. И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.

6. И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?

7. Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?

8. Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;

9. те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;

10. и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:

11. тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,

12. освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;

13. и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.

14. И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.

15. Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.

16. И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;

17. а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;

18. няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;

19. защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.

20. Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,

21. и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,

22. и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;

23. но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;

24. сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.

25. И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;

26. децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,

27. а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.

28. И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,

29. и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;

30. ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя.

31. Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим;

32. ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан.

33. И даде Моисей на тях - на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, - царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете й и околностите им, - градовете на земята околовръст.

34. И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер,

35. Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха,

36. Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци.

37. А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,

38. Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха.

39. И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там.

40. И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там.

41. Иаир пък, Манасиев син, отиде и превзе селата им и ги нарече Иаирови села.

42. А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах.

ГЛАВА 33.

1. Ето становете на синовете Израилеви, които излязоха из Египетската земя според опълченията си, под началството на Моисея и Аарона.

2. По заповед Господня Моисей описа тяхното пътуване по становете им, и ето становете на тяхното пътуване:

3. из Раамсес те потеглиха в първия месец, на петнайсетия ден от първия месец, - на сутринта след Пасха излязоха синовете Израилеви под висока ръка пред очите на цял Египет;

4. а в това време египтяни погребваха всички първородни, които Господ порази между тях, и над боговете им Господ бе извършил съд.

5. Тъй потеглиха синовете Израилеви от Раамсес и разположиха се на стан в Сокхот.

6. И тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, който е накрай пустинята.

7. И тръгнаха от Етам, и се обърнаха към Пи-Хахирот, който е пред Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Миг-дол.

8. Като тръгнаха от Хахирот, минаха през морето в пустинята, и пътуваха три дни по пустиня Етам, и се разположиха на стан в Мера.

9. И тръгнаха от Мера и дойдоха в Елим; а в Елим (имаше) дванайсет водни извора и седемдесет финикови дървета, и там се разположиха на стан.

10. И тръгнаха от Елим и се разположиха на стан край Червено море.

11. И тръгнаха от Червено море и се разположиха на стан в пустиня Син.

12. Тръгнаха от пустиня Син и се разположиха на стан в Дофка.

13. Тръгнаха от Дофка и се разположиха на стан в Алуш.

14. Тръгнаха от Алуш и се разположиха на стан в Рефидим, и там нямаше вода да пие народът.

15. Тръгнаха от Рефидим и се разположиха на стан в Синайската пустиня.

16. Тръгнаха от Синайската пустиня и се разположиха на стан в Киброт-Хатаава.

17. Тръгнаха от Киброт-Хатаава и се разположиха на стан в Асирот.

18. Тръгнаха от Асирот и се разположиха на стан в Ритма.

19. Тръгнаха от Ритма и се разположиха на стан в Римнон-Фарец.

20. Тръгнаха от Римнон-Фарец и се разположиха на стан в Ливна.

21. Тръгнаха от Ливна и се разположиха на стан в Риса.

22. Тръгнаха от Риса и се разположиха на стан в Кехелата.

23. Тръгнаха от Кехелата и се разположиха на стан на планина Шафер.

24. Тръгнаха от планина Шафер и се разположиха на стан в Харада.

25. Тръгнаха от Харада и се разположиха на стан в Макелот.

26. Тръгнаха от Макелот и се разположиха на стан в Тахат.

27. Тръгнаха от Тахат и се разположиха на стан в Тарах.

28. Тръгнаха от Тарах и се разположиха на стан в Митка.

29. Тръгнаха от Митка и се разположиха на стан в Хашмона.

30. Тръгнаха от Хашмона и се разположиха на стан в Мосерот.

31. Тръгнаха от Мосерот и се разположиха на стан в Бене-Яакан.

32. Тръгнаха от Бене-Яакан и се разположиха на стан в Хор-Агидгад.

33. Тръгнаха от Хор-Агидгад и се разположиха на стан в Иотвата.

34. Тръгнаха от Иотвата и се разположиха на стан в Аврон.

35. Тръгнаха от Аврон и се разположиха на стан в Ецион-Гавер.

36. Тръгнаха от Ецион-Гавер и се разположиха на стан в пустиня Син, (като тръгнаха от пустиня Син, разположиха се на стан в пустиня Фаран,) тя е и Кадес.

37. Тръгнаха от Кадес и се разположиха на стан на планина Ор, до пределите на Едомската земя.

38. Тогава по заповед Господня свещеник Аарон се възкачи на планина Ор и умря там на четирийсетата година след излизането на синовете Израилеви от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца;

39. Аарон беше на сто двайсет и три години, когато умря на планина Ор.

40. Тогава царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг в Ханаанската земя, чу, че идат синовете Израилеви.

41. И тръгнаха те от планина Ор и се разположиха на стан в Салмон.

42. Тръгнаха от Салмон и се разположиха на стан в Пунон.

43. Тръгнаха от Пунон и се разположиха на стан в Овот.

44. Тръгнаха от Овот и се разположиха на стан в Ийм-Аварим, до Моавските предели.

45. Тръгнаха от Ийм и се разположиха на стан в Дивон-Гад.

46. Тръгнаха от Дивон-Гад и се разположиха на стан в Алмон-Дивлатаим.

47. Тръгнаха от Алмон-Дивлатаим и се разположиха на стан в Аваримските планини пред Нево.

48. Тръгнаха от Аваримските планини и се разположиха на стан на Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон;

49. те се разположиха на стан при Иордан от Бет-Иешимот до Аве-Ситим на Моавските равнини.

50. Тогава рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

51. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога преминете отвъд Иордан в Ханаанската земя,

52. прогонете отпред себе си всички жители на оная земя и изтребете всичките им изображения, и всичките леяни идоли изтребете и всичките им оброчища разорете;

53. и завладейте земята и заселете се в нея, защото Аз ви давам тая земя да я владеете;

54. и поделете земята с жребие на дялове между вашите племена: на многобройните дайте по-голям дял, а на малобройните дайте по-малък дял; къде комуто излезе жребието, там да бъде и делът; вземете си дялове според колената на отците си.

55. Ако ли не прогоните отпред себе си жителите на земята, то останалите от тях ще бъдат тръни в очите ви и бодили в хълбоците ви и ще ви притесняват в земята, дето ще живеете,

56. и тогава, каквото мислех да сторя тям, ще го сторя вам.

ГЛАВА 34.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. дай заповед на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в Ханаанската земя, то ето земята, която ще ви се падне за дял, земята Ханаанска с нейните граници:

3. откъм юг ще имате пустиня Син, край Едом, и южната ви граница да почва от края на Солено море откъм изток,

4. и да се извие границата на юг към Акравимските височини, да минава през Син, и да се вдава н