Announcing: BahaiPrayers.net


More Books by Baha'i Studies

Baha'u'llah and the New Era
ByLaws of the Bulgarian Baha'i Community
Call to the Nations
Each One Teach One
Im Land der Einheit
Nearness to God
The Prosperity of Humankind
Free Interfaith Software

Web - Windows - iPhone








Baha'i Studies : The Prosperity of Humankind
Благоденствието
на
човечеството

До степен, немислима допреди едно десетилетие, идеалът за световен мир придобива образ и плът. Препятствията, които дълго време изглеждаха неотстраними, рухнаха по пътя на човечеството; непримирими наглед конфликти започнаха да отстъпват място на процесите на консултация и вземане на решения; появява се решимост за противопоставяне на военните агресии чрез единни международни действия. В резултат от това, както у човешките маси, така и у много световни лидери се събуди надеждата за бъдещето на нашата планета ¦ надежда, която бе изчезнала почти напълно.

Из целия свят една огромна интелектуална и духовна енергия търси своя израз ¦ енергия, чиято сила нараства правопропорционално на разочарованието от последните десетилетия. Навсякъде се множат признаците, че народите по света копнеят да бъде сложен край на конфликтите, страданията и разрухата, от които вече не е застрахована никоя страна. Нарастващите импулси към промяна трябва да бъдат използвани и насочени за преодоляването на останалите бариери, които спират осъществяването на вековната мечта за всеобщ мир. Волевите усилия, която изисква една подобна задача, не могат да бъдат осигурени просто чрез призиви за действие срещу безбройните злини, сполетели обществото. Те трябва да бъдат подкрепени от една представа за човешко благоденствие в пълния смисъл на това понятие ¦ едно пробуждане за възможностите за духовно и материално благоденствие, които са толкова близо до нас. Полза от това трябва да имат всички жители на планетата без разграничаване, без налагането на условия, нямащи нищо общо с основните цели на едно такова преустройство в човешките дела.

Досегашната история познава опита на племената, културите, класите и държавите. Заедно с физическото обединение на планетата през този век и признаването на взаимозависимостта на всички, които живеят на нея, започва историята на човечеството като един народ. Продължителното, бавно цивилизоване на човешкия характер представляваше откъслечно движение, неравномерно и явно несправедливо в предоставяните от него материални облаги. Независимо от това жителите на планетата, надарени с богатството на цялото генетично и културно многообразие, получило развитие през изминалите векове, сега са изправени пред предизвикателството да използват колективното си наследство, за да поемат съзнателно и системно отговорността за планиране на своето бъдеще.

Не е реалистично да си мислим, че представата за следващия етап в развитието на цивилизацията може да бъде създадена без проучвателна преоценка на отношението и без предварително приемане за истина на факти, които напоследък лежат в основата на подходите към социално-икономическото развитие. На публичното ниво едно такова преосмисляне би трябвало да се занимае с практическите въпроси на политиката, оползотворяването на ресурсите, процедурите по планиране, приложните методологии и организацията. По-нататък обаче бързо ще възникнат основни въпроси, свързани с дългосрочните цели, които трябва да бъдат преследвани, необходимите социални структури, приложните методи за разработка на принципи за социална справедливост, както и същността и ролята на познанието за постигането на трайна промяна. Наистина такова преосмисляне ще трябва да се стреми към един широк консенсус в разбирането за самата човешка същност.

Два дискусионни подхода водят пряко до разглеждането на всички тези проблеми, били те теоретически или практически и именно чрез тези два подхода ще се постараем на следващите страници да изследваме въпроса за стратегията за глобално развитие. Първият подход включва разпространените убеждения за същността и целта в процеса на развитие, докато вторият включва ролята на главните действащи лица в него.

Основните ръководни положения на съвременното планиране за развитие са материалистични по своята същност. Това означава, че целта на развитието се дефинира като успешно култивиране във всички общества на онези средства за постигане на материално благоденствие, които чрез налучкване и грешки вече започнаха да стават характерни за определени региони на света. Промени в теорията за развитие наистина стават, вселдствие различията на културната и политическата система и в отговор на тревожните заплахи, предизвикани от разрушаването на околната среда. Въпреки всичко обаче определящите материалистически предположения остават непроменени в своята същност.

С наближаването на края на XX век вече не е възможно да се поддържа становището, че подходът към социално-икономическото развитие, породен от материалистическото схващане за живота, е в състояние да отговори на нуждите на човечеството. Оптимистичните прогнози за промените, които той ще породи, изчезнаха във все по-задълбочаващата се бездна, разделяща жизнения стандарт на едно малко и относително изчезващо малцинство от жителите на света и бедността, от която страда огромното мнозинство от населението на планетата.

Тази невиждана икономическа криза ведно със социалния упадък, за чието пораждане тя помогна, отразява дълбоката погрешност на схващането за самата същност на човека. Това е така, защото степента на отклик, предизвикан у човешките същества от импулсите на преобладаващия обществен ред, са не само неадекватни, но изглеждат напълно неуместни в сравнение със събитията в света. Виждаме, че ако обществото не открие някакъв смисъл, различен от простото подобряване на материалните условия, то не ще съумее да постигне дори тези цели. Този смисъл трябва да се търси в духовните измерения на живота и мотивацията, които стоят над постоянно променящия се икономически пейзаж и изкуствено наложеното разделение на човешките общества на “развити” и “развиващи се”.

С повторното дефиниране на целта на развитието ще се появи също нуждата да се преразгледат възприетите идеи за ролята на главните действащи лица в този процес. Решаващата роля на правителствата на всяко едно ниво не се нуждае от допълнителни разяснения. Бъдещите поколения обаче ще сметнат за напълно непонятно обстоятелството, че в една епоха, в която на почит е била философията на равноправието и свързаните с него демократични принципи, планирането на развитието е разглеждало огромната част от човечеството като получатели на помощи и образование. Въпреки признаването на всеобщото участие като принцип, обхватът от решения, даден на по-голямата част от населението на света в най-добрия случай е от второстепенно значение и е ограничен до определен брой възможности, формулирани от организации, до които те нямат достъп и определени от цели, често несъвместими с тяхното разбиране на действителността.

Този подход се поддържа, ако не явно, то прикрито, от утвърдената религия. Затормозена от традиционното покровителско отношение, разпространената религиозна мисъл изглежда неспособна да превърне израза на вяра в духовните измерения на човешката природа в увереност в колективните възможности на човечеството да превъзмогне материалните условия.

На подобно отношение убягва значимостта на това, което вероятно е най-важното социално явление на нашето време. Ако е истина, че световните правителства се стремят посредством системата на Обединените нации да сътворят един нов глобален ред, в същата степен истина е, че народите по света са прегърнали ентусиазирано същата тази идея. Техният отговор придоби формата на внезапно разцъфтяване на безброй движения и организации за социална промяна на местно, регионално и международно ниво. Човешките права, равноправието на жените, социалните изисквания за устойчиво социално развитие, преодоляването на предразсъдъците, нравственото образование на децата, ограмотяването, основната здравна помощ и още много жизненоважни въпроси управляват неотложната дейност на организации, подкрепяни от все по-голям брой хора във всички краища на света.

Този отговор от самите народи по света на крещящите нужди на времето повтаря призива на Бахаулла, издигнат преди повече от сто години: “Отнасяйте се с изключително внимание към нуждите на времето, в което живеете и съсредоточете усилията си за размисъл върху неговите изисквания и потребности.” Промяната в начина, по който огромна част от обикновените хора започват да гледат на себе си ¦ промяна, която е толкова драматично внезапна с оглед историята на цивилизацията ¦ повдига някои принципни въпроси за ролята, приписвана на основната част от човечеството в планиране бъдещето на нашата планета.

I

Основата на стратегия, която може да приобщи населението на света към поемането на отговорност за собствената му обща съдба, трябва да бъде съзнанието за неделимостта на човешкия род. Въпреки че изглежда заблуждаващо просто в популярните беседи, схващането, че човечеството представлява един народ, отправя съществени предизвикателства към начина, по който изпълняват своите функции повечето институции на съвременното общество. Противопоставянето се приема като главен движещ фактор в общуването между хората, било в изправящата един срещу друг структура на обществено управление, в принципа за отстояване на правата, въплътен в голяма част от гражданското право, прославянето на борбата между класите и другите социални групи или духа на съревнование, доминиращ до такава голяма степен съвременния живот. Това представлява още един израз за обществената организация на материалистическото тълкуване на живота, което постепенно се утвърди през последните две столетия.

В писмо, отправено до кралица Виктория преди повече от един век, като използва аналогия, отнасяща се до модела, въплъщаващ в себе си надеждно обещание за организацията на световното общество, Бахаулла сравнява света с човешкото тяло. Наистина в този свят на материално съществуване няма друг модел, в който заслужава да се вгледаме. Човешкото общество се състои не от съвкупност на просто разделени една от друга клетки, а от сдружени индивиди, всеки от които е надарен с интелект и воля. Въпреки това начинът на функциониране, характерен за човешкия биологически организъм, ни илюстрира някои основни принципи на съществуването. Главният сред тях е единството в многообразието. Колкото и парадоксално да звучи, именно целостта и сложността на подредбата на човешкото тяло ¦ и съвършеното съчетаване в него на телесните клетки ¦ позволяват пълното осъзнаване на отличителните възможности, въплътени във всеки един от тези съставни елементи. Нито една клетка не живее независимо от тялото ¦ тя или допринася за неговото функциониране, или ползва своя дял от благосъстоянието на цялото. Постигнатото по този начин физическо благосъстояние намира своята цел в това, да направи възможна изявата на човешкото съзнание, т. е. целта на биологическото развитие стои над простото съществуване на тялото и неговите съставни части.

Това, което е вярно за живота на отделния човек, има своите аналози и в човешкото общество. Човешкият вид представлява едно цяло ¦ върхът на еволюционния процес. Човешкото съзнание по необходимост функционира чрез безкрайното многообразие на умовете и мотивацията на отделните хора и по никакъв начин не се отклонява от своето присъщо единство. Наистина именно присъщото многообразие отличава единството от хомогенността и уеднаквеността. Това, което изпитват народите по света днес, казва Бахаулла, е настъпването на тяхната колективна зрялост и точно чрез тази настъпваща зрялост на расата ще намери своя пълен израз принципът за единство в многообразието. От самото си начало при укрепването на живота в семейството процесът на социална организация успешно премина от простите структури на рода и племето през многобройните форми на урбанистичното общество, до последвалата в крайна сметка поява на града държава, като всеки един от тези етапи откриваше ново богатство от пътища за доказване на човешките възможности.

Ясно е, че напредъкът на расата не е ставала за сметка на човешката индивидуалност. С разрастването на социалната организация в същата степен се разшири и обхватът за израз на възможностите, скрити във всяко човешко същество. Тъй като връзката между индивида и обществото е реципрочна, нужното сега преустройство трябва да стане едновременно вътре в човешкото съзнание и в структурата на обществените институции. Именно в предоставените от този двустранен процес на промяна възможности ще намери своята цел стратегията за глобално развитие. В този критичен момент от историята целта трябва да бъде да се установят трайни основи, върху които да може постепенно да се образува една планетарна цивилизация.

Полагането на фундамента на глобалната цивилизация изисква създаването на закони и институции, които са всеобщи както по своя характер, така и по правомощията си. Усилията за това могат да започнат единствено когато идеята за единството на човечеството бъде безрезервно приета от онези, в чиито ръце лежи отговорността за вземане на решения и когато свързаните с нея принципи започнат да се пропагандират чрез системата за образование и средствата за масово осведомяване. След като бъде прекрачен този праг, ще се задвижи един процес, чрез който народите по света ще могат да бъдат приобщени към задачата да бъдат формулирани общи цели и ще поемат отговорност за тяхното постигане. Единствено такава една коренна преориентация би могла да ги защити от вековните демони на етническите и религиозните вражди. Единствено чрез зараждащото се съзнание, че всички те съставляват един народ, жителите на планетата ще получат възможност да се отърсят от моделите на противопоставяне, доминирали обществената организация в миналото и да започнат да усвояват пътищата към сътрудничество и помирение. “Благоденствието на човечеството ¦ пише Бахаулла, ¦ неговият мир и сигурност са непостижими, освен и докато не бъде твърдо установено неговото единство.”

II

Справедливостта е единствената сила, можеща да претвори зараждащото се съзнание за единството на човечеството в колективна воля, чрез която да бъдат сигурно издигнати структурите на планетарния обществен живот. Една епоха, която е свидетел как хората по света получават все по-голям достъп до всякаква информация и многообразни идеи, ще види справедливостта да се утвърждава като определящ принцип за преуспяваща социална организация. Все по-често предложенията, целящи развитието на планетата, ще трябва да бъдат подчинени на чистата светлина на налаганите от него критерии.

На нивото на отделния индивид справедливостта представлява онази способност на човешката душа, която дава възможност на всеки да различава истината от лъжата. В Божиите очи, твърди Бахаулла, справедливостта е “най-обична от всичко”, тъй като дава възможност на всеки да вижда със собствените си очи, а не с очите на другите, да познава със собственото си познание, а не с познанието на съседа си или общността, към която принадлежи. Справедливостта изисква от човека непредубеденост в неговите отсъждания, безпристрастност в отношението му към другите и по този начин е постоянен спътник в ежедневния живот.

На групово ниво грижата за справедливостта представлява незаменим пътепоказател в колективното вземане на решения, тъй като тя е единственото средство, чрез което могат да бъдат постигнати единство на мислите и действията. Без в ни най-малка степен да насърчава духа на възмездие, с който често се е парадирало в нейно име, справедливостта представлява практически израз на осъзнаването, че в постигането на напредъка на хората интересите на индивида и обществото са неразделно свързани. До степен на която справедливостта се превръща в първостепенна грижа при общуването между хората, се благоприятства атмосферата на консултация, която ще позволи да бъдат проучени безпристрастно различните възможности и да бъдат избрани подходящи начини за действие. В подобна атмосфера дълготрайните тенденции към манипулиране и партийни пристрастия имат много по-малка възможност да влияят на процеса на вземане на решения.

Социалното и икономическото развитие са дълбоко взаимосвързани. Грижата за справедливостта прави възможно задачата за определяне на прогреса да не бъде повлияна от изкушението да се жертва благоденствието на голяма част от човечеството ¦ а дори и на самата планета ¦ за сметка на придобивките, които може да получи привилегированото малцинство от постиженията в областта на технологиите. В замисъла и планирането тази грижа прави необходимото, щото ограничените ресурси да не бъдат отклонявани за осъществяването на проекти, които не са присъщи на съществените социални и икономически приоритети на обществото. Преди всичко, единствено програми за развитие, които се възприемат като отговарящи на неговите насъщни нужди и като справедливи и безпристрастни по своите цели, могат да се надяват да спечелят ангажираността на голямата част от човечеството, от което зависи и тяхното осъществяване. Необходимите човешки качества като честност, желание за работа и дух на сътрудничество могат успешно да бъдат впрегнати за изпълняването на грандиозните колективни цели, когато всеки член от обществото, всяка съставна част на обществото повярва, че е закрилян от критерии и са му осигурени облаги, които се отнасят в еднаква степен за всички.

Поради тази причина в основата на дискусията за стратегия за социално и икономическо развитие лежи въпросът за човешките права. Създаването на такава стратегия изисква защитата на човешките права да бъде освободена от хватката на изкуствените разделения, в чиито плен тя е била държана толкова дълго. Грижата за това, всяко човешко същество да се радва на свобода в мисълта и действието, допринасящи за неговото личностно израстване, не оправдава отдаването на култа към индивидуализма, който дълбоко разяжда много области на съвременния живот. Нито пък грижата да бъде осигурено благоденствието на обществото като цяло изисква обожествяване на държавата като предполагаем източник на благоденствие за човечеството. Напротив, историята на този век показва пределно ясно, че подобни идеологии и едностранните идеи, които те издигат, представляват сами по себе си врагове на интересите, на които претендират че служат. Единствено в рамките на консултацията, осъществена чрез съзнанието за органичното единство на човешкия род, всичките аспекти на грижата за правата на човека могат да намерят своя законен и творчески израз.

Днес средството, на което се пада задачата за създаването на подобна рамка и освобождаването на защитата на човешките права от онези, които ще я използват за собствените си цели, е системата от международни институции, родени от трагедиите на две разрушителни войни и опита на световния икономически крах. Употребата на термина “човешки права” получи широка употреба едва след провъзгласяването на Хартата на Обединените нации през 1945 г. и приемането на Световната декларация за човешките права три години по-късно. В тези документи с историческо значение се дава официално признание на уважението към социалната справедливост като неразривно свързана с установяването на световен мир. Самият факт, че Декларацията бе приета без разногласия от Общото събрание, є даде от самото начало пълномощия, които нарастваха неизменно през изтеклите години.

Дейността, най-пряко свързана със съзнанието, отличаващо човешката същност, е личното проучване на действителността. Свободата да бъде проучвана целта на съществуването и да бъдат развивани дарбите на човешката същност, които правят възможно това, изискват съответната защита. Човешките същества трябва да имат свобода на познанието. Това, че често се злоупотребява с тази свобода и тази злоупотреба в голяма степен се насърчава от характерните черти на съвременното общество, не намалява в ни най-малка степен валидността на този стремеж.

Именно този стремеж на човешкото съзнание налага моралното задължение за провъзгласяването на много от правата, въплътени във Всеобщата декларация и в свързаните с нея споразумения. Всеобщото образование, свободата на придвижването, достъпът до информация и възможността за участие в политическия живот представляват отделни страни от нейното прилагане, което изисква изрични гаранции от международната общност. Същото се отнася и до свободата на мисълта и убежденията, в това число и на свободата на вероизповедание, ведно с правото на мнение и изразяването на мнения по подходящ начин.

Тъй като човечеството е едно и е неделимо, всеки негов член се ражда на този свят като отговорност на цялото. Тази отговорност представлява моралната основа на повечето от другите права ¦ в основата си икономически и социални ¦ които институциите на Обединените нации се стремят също така да определят. Сигурността на семейството и дома, собствеността над имуществото и правото на личен живот са неща, включени в тази отговорност. Задълженията от страна на общността се простират до осигуряването на работа, грижи за духовното и физическото здраве, обществено осигуряване, справедливо заплащане на труда, отдих и възстановяване и редица други справедливи изисквания от страна на отделните членове на обществото.

Принципът на колективната отговорност създава също така правото на всеки човек да очаква, че необходимите условия за неговото личностно съществуване ще се радват на закрилата на националното и международното законодателство. Подобно на ролята на генния набор в биологичния живот на човечеството и обкръжаващата го среда, огромното богатство на културното многообразие, постигнато в продължение на хилядолетия, е съществено важно за социалното и икономическото развитие на човешкия род, преживяващ настъпването на своята колективна зрялост. То представлява наследство, на което трябва да бъде позволено да роди своя плод във формата на една глобална цивилизация. От една страна, изразите на всяка култура трябва да бъдат предпазени от задушаващото влияние на властващото днес материалистическо влияние. От друга страна, различните култури трябва да получат възможност да общуват една с друга в непрестанно променящите се рамки на цивилизацията, освободени от злоупотребата за едностранни политически цели.

“Светлината на хората ¦ казва Бахаулла ¦ е Справедливостта. Не я гасете с насрещните ветрове на потисничеството и тиранията. Целта на Справедливостта е появата на единството сред хората. Океанът на божествената мъдрост бушува в това възвишено слово, докато книгите на света не могат да съдържат нейното вътрешно значение.”

III

За да бъдат критериите за човешките права, които днес се формулират от общността на народите, провъзгласени и установени като общоприети международни норми, е необходимо едно ново основно преразглеждане на човешките взаимоотношения. Днешните разбирания за това, което е естествено и нормално във взаимоотношенията ¦ между самите хора, между хората и природата, между отделния индивид и обществото и между членовете на обществото и неговите институции ¦ отразява нива на разбиране, постигнати от човешкия род през едни по-ранни и по-незрели етапи от неговото развитие. Ако човечеството наистина е достигнало своята зрялост, ако всички жители на планетата съставляват един народ, ако справедливостта трябва да бъде ръководният принцип в обществената организация ¦ тогава съществуващите и родени от невежество разбирания за тези възникващи реалности трябва да бъдат създадени отново.

Движението в тази посока вече започна. Със своето разрастване то ще доведе до едно ново разбиране за същността на семейството и на правата и отговорностите на всеки един от неговите членове. То изцяло ще преобрази ролята на жените на всяко едно ниво в обществото. Въздействието му върху промяната на отношението на хората към извършваната от тях работа и разбирането им за мястото на икономическите дейности в техния живот ще бъде поразително. То ще доведе до дълбоки промени в управлението на делата на хората и в институциите, създадени за неговото осъществяване. Чрез своето въздействие работата на бързо множащите се неправителствени организации в обществото ще става все по-рационална. Тя ще осигури създаването на градивно законодателство, което ще закриля както околната среда, така и нуждите на всички народи. В крайна сметка преустройството или преобразуването на системата на Обединените нации, което това движение вече осъществява, несъмнено ще доведе до установяването на световна федерация на народите с нейни собствени органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

Основно място в задачата за преосмислянето на системата на човешки взаимоотношения е процесът, който Бахаулла споменава като консултация. “Във всички неща е необходимо човек да се консултира ¦ е Неговият съвет. ¦ Зрелостта на дара на проникновението се разкрива чрез консултацията.”

Изискването за търсене на истината, което изисква този процес, е далеч извън рамките на преговорите и компромисите, които в голяма степен характеризират в наше време обсъждането на общочовешките дела. Тази истина не може да бъде открита ¦ и наистина достигането до нея бива сериозно затруднено ¦ от възприетите форми на протест, които съставляват друга отличителна черта на съвременното общество. Дебатите, пропагандата, методите на противопоставяне и целият механизъм на тясно едностранните интереси, които толкова дълго са били до болка познати белези на колективните действия, са до един изключително вредни за постигането на целта ¦ а тя е постигането на консенсус за истинността на дадено положение и най-мъдрият избор на действие сред предоставените от дадения момент възможности.

Това, към което призовава Бахаулла, е един процес на консултация, в който отделните участници се стремят да преодолеят собствените си гледни точки, за да действат в качеството си на членове на едно тяло със свои интереси и цели. В подобна атмосфера, характеризираща се с откровеност и почтителност, идеите принадлежат не на този, на когото те идват по време на обсъжданията, а на групата като цяло, която следва да ги приеме, отхвърли или преработи по начин, който изглежда, че най-добре ще служи на преследваната цел. Успехът на консултацията зависи от степента, до която всички участници подкрепят постигнатите решения независимо от личните мнения, с които те са започнали дискусията. При такива обстоятелства едно взето по-рано решение може лесно да бъде преосмислено, ако опитът покаже някакви недостатъци.

Погледната в такава светлина консултацията представлява действен израз на справедливостта в човешките дела. Тя е толкова съществено важна за успеха на колективните усилия, че би трябвало да съставлява основната характеристика на всяка жизнеспособна стратегия за социално-икономическо развитие. Наистина участието на хората, от чиято ангажираност и усилия зависи успехът на подобна стратегия, става ефективно единствено, когато консултацията бъде превърната в организационен принцип на всеки един проект. “Никой човек не може да достигне истинското си положение ¦ съветва Бахаулла, ¦ освен чрез своята справедливост. Не може да съществува никаква сила освен чрез единството. Никакво благосъстояние и благоденствие не може да бъде достигнато освен чрез консултацията.”

IV

Задачите, произтичащи от развитието на човешкото общество, изискват нива на способностите, които са далеч зад пределите на всичко придобито досега от човешката раса. Достигането до такива нива ще изисква огромно разширяване на достъпа до знания както от страна на отделния индивид, така и на социалните организации. Всеобщото образование неизменно ще допринася за този процес на разширяване на способностите, но усилията в тази насока ще имат успех, единствено ако човешките дела бъдат така преустроени, че да дадат възможност на отделните хора и групи от всяка част на обществото да придобиват знание и да го прилагат в осъществяването на тези дела.

В цялата позната ни история човешкото съзнание е зависело от две основни системи на познание ¦ науката и религията. С помощта на тези две средства е бил обобщен опитът на хората, разтълкувана е била заобикалящата го среда, били са изследвани скритите в него заложби и е бил мотивиран моралният и духовният му живот. Те са действали като истинските първоизточници на цивилизацията. Ако погледнем назад, ще видим освен това, че ефикасността на тази двустранна структура е била най-голяма през онези периоди, когато религията и науката, всяка в собствената си област, са съумявали да работят в съгласие помежду си.

Като се има предвид почти всеобщото уважение, на което се радва науката днес, няма нужда да навлизаме в подробности относно нейните достойнства. В контекста на стратегията за социално и икономическо развитие въпросът по-скоро е в това, как да бъде преустроена научната и технологическата дейност. Ако включената в това работа се разглежда главно като начин за запазване на установен елит, живеещ в малко на брой държави, то очевидно е, че огромната бездна, която това състояние на нещата вече е създала между бедните и богатите в света, ще продължи единствено да се задълбочава с произтичащите от нея и забелязващи се вече бедствени последствия за световната икономика. Наистина, ако на по-голямата част от човечеството продължи да се гледа главно като на консуматори на продуктите на науката и технологиите, създадени другаде, то програмите, проектирани на пръв поглед, за да служат на техните нужди, не биха могли с право да бъдат наречени “развитие”.

Следователно едно основно предизвикателство ¦ и то огромно ¦ е разширяването на дейностите в областта на науката и технологиите. Тези толкова могъщи инструменти на социалната и икономическата промяна трябва да престанат да остават в наследство на една привилегирована част от обществото и да бъдат така организирани, че да позволяват на хората навсякъде да участват в подобни дейности въз основа на техните възможности. Освен създаването на програми, осигуряващи необходимото образование на всички, които са в състояние да се възползват от него, подобно преустройство ще изисква установяването на жизнеспособни научни центрове из целия свят ¦ институции, които ще разширят възможностите на хората по света да участват в създаването и приложението на научни познания. Макар и да признава широките различия във възможностите на отделните хора, стратегията на развитието трябва да си постави за главна цел задачата да направи възможен за всички жители на земята достъпът на равна основа до процесите на науката и технологиите, които са тяхно вродено право. Познатите доводи за запазване на съществуващото положение отслабват с всеки изминал ден, тъй като все по-ускорената революция в областта на комуникационните технологии вече предоставя информация и обучение непосредствено до огромен брой хора по целия свят, където и да се намират те и какъвто и да е техният културен произход.

Предизвикателствата, пред които е изправено човечеството в своя религиозен живот, макар и различни по своя характер, са не по-малко страховити. За огромното мнозинство от населението на света идеята, че човешката същност има духовни измерения ¦ за това, че определящата я основа е духовна ¦ представлява истина, която няма нужда от доказателства. Това е едно разбиране за действителността, което може да бъде открито в най-ранните летописи на цивилизацията и което е било култивирано в продължение на няколко хилядолетия от всяка от големите религиозни традиции в човешкото минало. Трайните му постижения в областта на законодателството, изящните изкуства и цивилизоването на човешките взаимоотношения са това, което придава смисъл и значение на историята. В една или друга форма произтичащото от него оказва всекидневно влияние върху живота на повечето хора по света, а както драматично показват събитията в света днес, стремежите, които то събужда, са както неизчезващи, така и с неизмерима мощ.

Затова би трябвало да е очевидно, че всички усилия да бъде подпомогнат човешкия прогрес, трябва да са насочени към използването на тези толкова всеобщи и толкова съзидателни способности. Защо тогава духовните въпроси, пред които е изправено човечеството, не са заемали централно място в обсъждането на въпросите по развитието? Защо повечето от приоритетите ¦ та дори и повечето от основните предварително приети предпоставки ¦ в дневния ред на международното развитие са били определяни досега от материалистически гледища за света, подкрепяни единствено от малобройни малцинства от населението на земята? Каква тежест може да се придаде на изразяваната преданост към принципа за всеобщо участие, която отрича валидността на определящия културен опит на отделните участници?

Може да се спори, че тъй като духовните и моралните въпроси исторически са били обвързани с противопоставящи се една на друга теологични доктрини, неподлежащи на обективни доказателства, тези въпроси се намират извън рамките на грижата на международната общност за развитието. Да им бъде отредена дори и най-незначителна роля, би означавало да се отвори вратата за именно онези догматични влияния, които са подхранвали обществените конфликти и са спирали човешкия прогрес. Едва ли има голяма доза истина в подобна аргументация. Поддръжниците на различните световни теологични системи носят тежката отговорност не само за лошата слава, която си е спечелила вярата в очите на много прогресивни мислители, но и за забраните и изопачаванията, произлезли от непрестанните спорове на хората по духовните въпроси. Да се заключава обаче, че отговорът се крие в това да не се насърчава проучването на духовната реалност и да се пренебрегват дълбоките корени на човешката мотивация, представлява само по себе си явна заблуда. Единственият резултат от това ¦ до такава степен, че подобно ограничаване бе наложено в по-новата история ¦ бе, че оформянето на бъдещето на човечеството бе предадено в ръцете на една нова ортодоксалност ¦ тази, която твърди, че истината няма нищо общо с морала, а фактите са независими от духовните ценности.

Що се отнася до земното съществуване, много от великите постижения на религията са били морални по своя характер. Чрез нейните учения и чрез примера на човешкия живот, озарен от тези учения, огромни маси от хора във всички времена и кътчета на земното кълбо са развивали способността си да обичат. Те са се научавали да овладяват животинската страна на своята природа, да правят все по-големи саможертви в името на общото добро, да прощават, да проявяват щедрост и доверие, да използват богатство и други средства по начин, който служи на напредъка на цивилизацията. Били са сътворени системи от институции, които да приложат този морален напредък в норми на социално поведение в най-широк мащаб. Колкото и да са били помрачени от догматични увлечения и да са били изкривявани от сектантски конфликти, духовните импулси, придадени от такива неземни фигури като Кришна, Моисей, Буда, Зороастър, Иисус и Мохамед са оказвали първостепенно влияние в цивилизоването на човешкия характер.

След като тогава предизвикателството е да бъдат придадени нови сили на човечеството чрез значително нарастване на достъпа до знания, стратегията, която ще направи възможно това, трябва да бъде създадена в рамките на един постоянен и разширяващ се диалог между науката и религията. Общоприета истина е ¦ или досега би трябвало да стане такава¦ че във всяка област в дейността на хората и на всяко ниво, прозренията и уменията, които са резултат от научните постижения, трябва да се обръщат към силата на духовната ангажираност и моралните принципи, за да бъде осигурено тяхното правилно приложение. Хората например трябва да се научат как да разделят фактите от предположенията и дори да правят разлика между субективните мнения и обективната реалност. Степента, до която подхождащите по този начин хора и институции могат да допринесат за прогреса на човечеството обаче, ще се определя от тяхната вярност към истината и от отказа им да следват продиктуваното от собствените им интереси и страсти. Друга способност, която науката трябва да култивира във всички хора, е това, те да мислят съобразно процесите, включително историческите процеси. Ако този интелектуален напредък обаче трябва в крайна сметка да допринесе за укрепването на развитието, погледът му трябва да бъде незамъглен от расови, културни, полови или верски предразсъдъци. По същия начин обучението, което може да направи възможно участието на жителите на земята в производството на блага, ще прокарва целите на развитието само в степен, до която този импулс е озарен от духовното прозрение, че служенето на човечеството представлява както цел на човешкия живот, така и на общественото устройство.

V

Именно в контекста на издигането на нивото на човешките способности чрез разширяването на знанията на всички нива трябва да се подхожда към икономическите въпроси, пред които е изправено човечеството. Както показва опитът от последните десетилетия, на материалните облаги и стремежи не може да се гледа като на цели сами по себе си. Тяхната стойност се състои не единствено в задоволяването на основните нужди на човечеството като жилище, храна, здравеопазване и други такива, а в разширяването на възможностите на човека. Най-важната роля, която трябва да играят икономическите усилия в развитието, е следователно в това, на хората и институциите да бъдат осигурени средствата, чрез които те могат да постигнат истинската цел на развитието ¦ полагането на основите за един нов социален ред, който може да развие безкрайните възможности, въплътени в човешкото съзнание.

Предизвикателството пред икономическата мисъл е недвусмислено да приеме тази цел на развитието, както и собствената си роля в улесняване създаването на средствата за нейното постигане. Единствено по този начин икономиката и свързаните с нея науки могат да се освободят от теглещите ги назад материални проблеми и да реализират своя потенциал като жизненоважни инструменти за постигането на човешкото благоденствие в пълния смисъл на това понятие. В нито една друга област не е по-очевидна нуждата от активен диалог между постигнатото от науката и прозренията на религията.

Въпросът за бедността е особено актуален. Предложенията за справяне с нея се основават на убеждението, че материалните ресурси съществуват или могат да бъдат създадени чрез усилията в областта на науката и технологиите, което от своя страна ще намали и в крайна сметка ще премахне напълно това вековно състояние като характерен белег на човешкия живот. Една основна причина, поради която не се постига подобно облекчение, е, че нужният научен и технологичен прогрес отговаря на редица приоритети, които едва докосват реалните интереси на голямата част от човечеството. Ако трябва най-сетне да бъде премахнато бремето на бедността от лицето на света, ще е нужно радикално преориентиране на тези приоритети. Такова едно постижение изисква решително търсене на подходящи духовни ценности, търсене, което ще подложи на задълбочено изпитание както духовния, така и научния потенциал на човечеството. Религията ще бъде сериозно затруднявана да даде своя принос в това съвместно начинание дотогава, докато е държана в плен на сектантски доктрини, неможещи да различат смирението от простото бездействие и които проповядват, че бедността е присъщ белег на земния живот, бягството от която предстои едва в отвъдния живот. За да участва ефикасно в борбата за осигуряване благоденствието на човечеството, религиозният дух трябва да намери ¦ в Източника на вдъхновение, от който произлиза ¦ нови духовни идеи и принципи, съответстващи на тази епоха, стремяща се да установи единство и справедливост в живота на хората.

Безработицата повдига подобни въпроси. В съвременната мисъл понятието работа до голяма степен е сведено до доходоносна заетост, целяща придобиването на средства за консумирането на наличните стоки. Системата е кръгообразна ¦ придобиването и консумирането водят до поддържането и разрастването на производството на стоки, а това от своя страна, поддържа платената заетост. Взети поотделно всички тези дейности са съществено необходими за благоденствието на обществото. Несъответствието на идеята като цяло обаче, личи както в апатията, която обществените наблюдатели съзират сред голяма част от работещите във всяка една страна, така и в деморализацията на все по-нарастващата армия на безработните.

Следователно не трябва да ни учудва нарастващото признаване, че светът спешно се нуждае от нова “трудова етика”. И тук единствено прозренията, породени от съзидателното взаимодействие на научните и религиозните системи на познание могат да причинят една толкова коренна преориентация на навиците и отношението. За разлика от животните, които зависят в своята прехрана от това, което пряко им се доставя от природата, човешките същества са принудени да изразяват необятните възможности, скрити в тях, чрез производителна работа, целяща да посрещне собствените им нужди и нуждите на другите. Постъпвайки по този начин те стават участници, на колкото и да е елементарно ниво, в процесите за напредъка на цивилизацията. Те осъществяват цели, които ги свързват с други. Когато работата съзнателно бива извършвана в дух на служба на човечеството, казва Бахаулла, тя е един вид молитва, средство за богослужение. Всеки човек притежава способността да гледа на себе си в тази светлина и именно към тази присъща способност на човешката същност трябва да бъде насочена стратегията на развитието, каквото и да естеството на преследваните планове и каквито и да са резултатите, които те обещават. Никакво по-тясно гледище не би извлякло от народите по света такива усилия и ангажираност, каквито ще изискват предстоящите икономически задачи.

Пред подобно предизвикателство е изправена и икономическата мисъл в резултат на кризата в опазването на околната среда. Погрешността в изводите на теории, основани на убеждението, че не съществува предел в способността на природата да отговори на всички нужди на хората, е вече повече от очевидна. Една култура, която придава абсолютно значение на разрастването, на придобиването и на задоволяването на човешките желания, сега е принудена да признае, че тези цели сами за себе си не представляват реалистични насоки за политиката. Също толкова неадекватни са и подходите към икономическите въпроси, чиито инструменти за вземане на решения не могат да се справят с факта, че повечето от основните проблеми са глобални, а не ограничени по своя обхват.

Искрената надежда, че тази морална криза ще може някак си да бъде преодоляна чрез обожествяването на самата природа, е доказателство за духовното и интелектуално отчаяние, породено от самата криза. Признанието, че природата е едно органично цяло и че човечеството има отговорността да се грижи за това цяло, колкото и да е посрещано добре, не представлява само по себе си влияние, което да може да установи в съзнанието на хората една нова ценностна система. Единствено прелом в разбирането, който е научен и духовен в пълния смисъл на тези понятия, ще даде възможност на човешкия род да поеме отговорността, към която го тласка историята.

Всички хора рано или късно ще трябва да преоткрият в себе си например способността да бъдат смирени, да посрещат добре моралната дисциплинираност и посветеността на задължения, които относително до неотдавна бяха смятани за съществени страни на това да бъдеш човек. Многократно в историята ученията на Основателите на големите религии са били в състояние да вдъхнат тези качества в характера на тълпите от хора, откликнали на техния повик. Самите качества са дори по-жизнеспособни днес, но техният израз сега трябва да придобие форма, съответстваща на настъпилата зрялост на човечеството. Тук отново предизвикателството пред религията е да освободи себе си от оковите на миналото ¦ смирението не е фатализъм; моралът няма нищо общо с отхвърлящия радостите на живота пуританизъм, който толкова често е говорил от нейно име; както и искрената отдаденост на задълженията носи не чувство на собствена правдивост, а на собствено достойнство.

Резултатът от постоянното отказване на жените на пълноправие с мъжете изостря още повече предизвикателството пред науката и религията в икономическия живот на човечеството. За всеки непредубеден наблюдател принципът за равноправие на половете е основа за реалистично мислене за бъдещето благоденствие на земята и нейните обитатели. Той представлява истина за същността на човека, която е чакала непризната в продължение на дълги векове през детството и юношеството на човечеството. “Жените и мъжете ¦ категорично заявява Бахаулла ¦ са били и винаги ще бъдат равноправни в Божиите очи.” Разумната душа няма пол и каквито и неправди да са били продиктувани от условията за оцеляване в миналото, те определено не могат да бъдат оправдани във време, когато човечеството е изправено на прага на зрелостта. Ангажираността към установяването на пълно равноправие между мъжа и жената във всички области на живота и на всяко ниво в обществото ще бъде от основно значение за успеха на усилията да бъде създадена и да се приложи стратегия за глобалното развитие.

Наистина в определен важен смисъл прогресът в тази област ще представлява сам по себе си мярка за успеха на програмата за развитие. Като се има предвид жизненоважната роля на икономическата дейност за прогреса на цивилизацията, зримо свидетелство за темповете, с които напредва развитието ще бъде степента, до която жените получават достъп до всички области в икономическата сфера. Предизвикателството излиза извън рамките на осигуряването на справедливо разпределение на възможностите, колкото и важно да е това. То изисква коренно преосмисляне на икономическите проблеми по начин, който ще осигури пълноправното участие на човешки опит и прозрение, досега в голяма степен изключвани от научния обмен. Класическите икономически модели на общи пазари, в които хората правят самостоятелно егоистични избори, не ще служат на нуждите на един свят, задвижван от идеалите на единството и справедливостта. Обществото ще се окаже във все по-голяма степен изправено пред предизвикателството да разработва нови икономически модели, създавани чрез прозрения, идващи от съчувственото разбиране на общия опит, от разглеждането на човешките същества във връзка с другите и от признаването на централното място за социалното благоденствие на ролята на семейството и на общността. Подобен интелектуален пробив ¦ характеризиращ се със стремеж към доброто на околните, а не себичен по своята насоченост ¦ трябва в голяма степен да се възползва както от духовните, така и от научните възможности на човешкия род, а хилядолетният опит е подготвил жените да внесат своя решителен принос в общите усилия.

VI

Да се мисли за преустройство на обществото в такъв мащаб, означава да се повдигне както въпроса за властта, която може да бъде използвана за неговото постигане, така и неразривно свързания с нея проблем ¦ правото за упражняване на власт. Както и с всички други последствия от все по-пълното интегриране на планетата и населяващите я хора, и тези два познати термина спешно се нуждаят от предефиниране.

Из цялата история ¦ въпреки вдъхновените от теологията и идеологията уверения в противното ¦ на властта в голяма степен се е гледало като на привилегия, на която се радват определен брой хора или групи. Наистина често тя е била определяна като средство, което да бъде използвано срещу другите. Това тълкуване на властта е станало присъщ белег на културата на разделението и противопоставянето, която характеризира човешкото общество през последните няколко хилядолетия независимо от социалните, религиозните или политическите ориентации, които са се радвали на възход в дадена епоха и на дадено място в света. Общо взето властта е била присъща на отделни хора, фракции, народи, класи и държави. Тя е била присъщо качество, свързвано преди всичко с мъжете, а не с жените. Главният резултат от нея е бил да дава възможност на тези, които я притежават, възможността да придобиват, да превъзхождат, да доминират, да се противопоставят, да побеждават.

В резултат от това историческите процеси са били причина както за опустошителни връщания назад в благоденствието на хората, така и за изключителен напредък в развитието на цивилизацията. Да се оцени ползата, означава също и да се приемат връщанията назад, както и явните ограничения в нормите на поведение, които са предизвикали и двете неща. Навиците и отношението, свързани с употребата на властта, появили се през дългите векове на детството и юношеството на човечеството, достигнаха крайните предели на своята ефикасност. Днес, в една епоха, повечето от чиито належащи проблеми са глобални по своята същност, придържането към идеята, че властта означава привилегия за различни части от човешкото семейство, е дълбоко погрешно на теория и няма какъвто и да е практически принос за социалното и икономическото развитие на планетата. Тези, които все още се придържат към нея ¦ а кой ли в предишните епохи би могъл да се чувства уверен в това ¦ вече виждат плановете си в плен на необясними разочарования и непреодолими пречки. В своята традиционна, съревнователна форма, властта в такава степен не съответства на нуждите на бъдещето на човечеството, колкото не биха съответствали железопътните технологии на задачата за извеждането на изкуствени спътници в орбита около земята.

Аналогията е повече от уместна. Човешкият род е принуден от изискванията на своето съзряване да се освободи от унаследеното си разбиране за властта и нейната употреба. Че то може да стори това, се вижда от факта, че въпреки и изцяло доминирано от традиционното схващане, човечеството винаги е било в състояние да роди други форми на власт, съществено важни за неговите надежди. Историята предоставя обширни доказателства за това, че, макар и непостоянно и неефективно, през вековете хора с различен произход са извличали богатството на широк обхват от съзидателни ресурси вътре в самите себе си. Най-очевидният пример за това може би е силата на самата истина ¦ средство за промяна, свързвано с някои от най-големите постижения на хората в областта на философията, религията, изкуствата и науката. Силата на характера представлява още едно средство за предизвикването на огромен отклик от страна на хората, както това е и с влиянието на примера, било то в живота на отделния човек или на обществата като цяло. Почти изцяло недооценена е величината на силата, която ще бъде породена от постигането на единство ¦ влияние “толкова могъщо”, по думите на Бахаулла, “че би могло да озари цялата земя”.

Обществените институции ще успеят да извлекат и да насочат скритите заложби в съзнанието на народите по света до такава степен, до каквато упражняването на властта се ръководи от принципи, намиращи се в съзвучие с нарастващите интереси на бързо съзряващия човешки род. Тези принципи включват задължението на властимащите да спечелят доверието, уважението и искрената подкрепа на онези, чиито дела те се стремят да ръководят; да се съветват открито и в колкото се може по-пълна степен с всички, чиито интереси се засягат от вземаните решения; да оценяват обективно действителните нужди и стремежи на общностите, на които служат; да се възползват от постиженията на науката и културата, за да използват правилно възможностите на общността, включително и енергията на нейните членове. Нито един отделен принцип на ефикасното упражняване на власт не е толкова важен, колкото даването предимство на изграждането и поддържането на единство сред членовете на обществото и на членовете на неговите административни институции. По-рано бе споменат и тясно свързания със стремежа към справедливост въпрос за ангажираността.

Ясно е, че тези принципи могат да действат единствено в културна среда, която в своята същност е демократична по дух и методи. Казвайки това обаче, не означава да се въведе теснопартийната идеология, която навсякъде смело е приела името демокрация и която, въпреки и впечатляващия принос за напредъка на човечеството в миналото, днес се намира потънала в цинизма, апатията и покварата, които сама породи. При избора на онези, които трябва да вземат съвместно решения от негово име, обществото няма нужда и полза от политическия театър на номиниране, кандидатури, предизборни кампании и увещания. Във възможностите на всички хора, след като във все по-голяма степен стават образовани и убедени, че предложените им програми служат на техните истински интереси за развитие, е да приемат избирателни процедури, които постепенно ще отсеят избора на вземащите решения тела.

Със засилващата се интеграция на човечеството, тези, които са избрани по този начин ще трябва все повече да гледат на своите усилия в глобална перспектива. Не само на национално, но и на местно ниво, избраните ръководители на обществените дела трябва, според Бахаулла, да смятат себе си за отговорни за благосъстоянието на цялото човечество.

VII

Задачата за създаването на стратегия за глобално развитие, която да ускори настъпването на зрелостта на човечеството представлява предизвикателство да бъдат основно прекроени всички обществени институции. Действащите лица, към което е отправено това предизвикателство, са всички жители на планетата ¦ основната маса от човечеството, членовете на управителните институции на всички нива, служители в международни институции, учени и общественици, всички онези, надарени с артистични способности или имащи достъп до средствата за осведомяване, както и ръководителите на неправителствени организации. Нужният отклик трябва да се основава на безрезервното признаване на единството на човечеството, ангажираност към установяването на справедливостта като ръководен принцип в обществото, както и решимост да бъдат използвани докрай възможностите, които могат да бъдат предоставени от постоянния диалог между научния и религиозния гений на хората за развитието на човешките способности. Това начинание изисква радикално преосмисляне на повечето от идеите и общоприетите схващания, управляващи сега обществения и икономическия живот. То трябва също така да бъде съчетано с убеждението, че колкото и дълъг да е процесът и каквито и пречки да бъдат срещнати, управлението на обществените дела може да бъде провеждано според насоки, съответстващи на действителните нужди на човечеството.

Единствено, ако наистина колективното детство на човечеството е завършило и настъпва епохата на зрелостта, подобна представа за бъдещето не ще представлява още един утопичен мираж. Да си представим, че усилие от такава величина като това, за което става дума тук, може да бъде положено от обезверените и взаимно антагонистични народи, противоречи на всяка общоприета логика. Подобна възможност, твърди Бахаулла, може да бъде допусната единствено, ако ходът на социалната еволюция е достигнал една от онези решителни повратни точки, при които всички материални явления внезапно получават тласък напред в нови етапи от своето развитие. Дълбокото убеждение, че в момента се извършва точно такова едно преобразование в съзнанието на човека вдъхнови гледището, изложено в това изявление. За всички, които виждат в него познати подтици дълбоко от собствените си сърца, думите на Бахаулла носят уверението, че в този несравним ден Бог е надарил човечеството с духовни възможности, равни на самото предизвикателство:

О, вие, обитатели на небето и на земята! Появи се това, което никога преди не се е появявало.

Това е Денят, в който най-прекрасните Божии блага бяха излени над хората, Денят, в който най-могъщото Му милосърдие се вля във всички създания.

Бъркотията, обхванала обществените дела, е невиждана досега и много от нейните последствия са изключително пагубни. Опасности, немислими през цялата история, се трупат около обезумялото човечество. Най-голямата грешка, която ръководителите на света биха могли да сторят в този момент обаче, би било да позволят на кризата да хвърли сянка върху крайния изход на произтичащия процес. Светът си отива и един нов свят се мъчи да се роди. Навиците, отношението и институциите, създадени през вековете, са подложени на изпитания, които са колкото необходими, толкова и неизбежни за общественото развитие. Това, което се изисква от народите по света, е такава вяра и решимост, каквито биха съответствали на огромната енергия, с която Творецът на всички неща е надарил тази духовна пролет на човешкия род.

“Бъдете обединени в съвета ¦ е призивът на Бахаулла, ¦ бъдете единни в мисълта. Нека всяко утро бъде по-добро от предходната вечер и всяка сутрин по-богата от вчерашния ден. Заслугите на човека лежат в служенето и добродетелите, а не в блясъка на състоянието и богатството. Внимавайте думите ви да бъдат очистени от налудничави приумици и светски желания и делата ви да бъдат пречистени от лукавство и съмнение. Не прахосвайте богатството на ценния си живот в преследването на зли и покварени стремежи, нито позволявайте усилията ви да бъдат изразходвани за прокарването на собствените ви интереси. Бъдете щедри в дните си на охолство и търпеливи в часа на загуба. Злополучието е последвано от успех, а радостите следват горестта. Пазете се от безделие и леност и се придържайте към това, което е от полза за хората, било то млади или стари, високопоставени или от низините. Внимавайте да не посявате плевелите на враждата сред хората или да засаждате тръните на съмнението в чисти и лъчезарни сърца.”


Table of Contents: Albanian :Arabic :Belarusian :Bulgarian :Chinese_Simplified :Chinese_Traditional :Danish :Dutch :English :French :German :Hungarian :Italian :Japanese :Korean :Latvian :Norwegian :Persian :Polish :Portuguese :Romanian :Russian :Spanish :Swedish :Turkish :Ukrainian :