Announcing: BahaiPrayers.net


More Books by Baha'i Studies

Baha'u'llah and the New Era
ByLaws of the Bulgarian Baha'i Community
Call to the Nations
Each One Teach One
Im Land der Einheit
Nearness to God
The Prosperity of Humankind
Free Interfaith Software

Web - Windows - iPhone








Baha'i Studies : Call to the Nations

„Именно към тази цел - целта за един нов Световен ред, Божествен по своя произход, всеобхватен по своя мащаб, справедлив по своята същност, предизвикателно смел по своя характер, трябва да се стреми измъченото човечество."

Предговор

Шоги Ефенди, Пазител на бахайската Вяра, в изпълнение на ролята си на тълкувател на бахайското Откровение, разгледа обстойно и убедително световния ред, въплътен в това Откровение. Още в началото на своята служба, която ознаменува началото на Съзидателната епоха на Вярата, той загатна за „онези безценни елементи на Божествената цивилизация, установяването на която е първостепенна задача на бахайската Вяра", а в последвалите години написа редица писма, известни като писмата за Световния ред, в които се развива тази тема.

Днес в голяма степен се признава жизненоважната необходимост от световен ред, но средствата за неговото постигане объркват и най-страстните му радетели. В същото време продължава необуздано процесът на разпадане, а състоянието на човечеството достига етапа на отчаяние. В този критичен момент Световният дом на справедливостта - международното управително тяло на бахайската Вяра, смята за належащо да обяви още веднъж смисъла и целта на бахайското послание, както и неговата важност за самото ни съществуване на земята. Затова то избра по-нататък изложените откъси от писмата за Световния ред на Шоги Ефенди и ги предлага като една светлина и напътствие за цялото човечество в този мрачен период от нашата история - период, чийто далечен небосклон въпреки това сияе с обещанието за онзи славен ден на всички, предричан и възпяван през вековете от пророци, ясновидци и поети, и който сега всъщност зазорява над измъчените и отчаяни човешки чеда.

Въведение

Основният принцип, формулиран от Баха'у'лла, твърдо вярват последователите на Неговата Вяра, е, че религиозната истина не е абсолютна, а относителна, че Божественото Откровение представлява един непрекъснат и последователен процес, че всички големи световни религии са божествени по своя произход, че техните основни принципи се намират в пълно съзвучие, че техните цели и намерения са едни и същи, че техните учения са просто различни страни на една истина, че техните функции взаимно се допълват, че те се различават единствено в несъществените аспекти на своите доктрини и че техните мисии представляват последователни етапи в духовната еволюция на човешкото общество.

Целта на Баха'у'лла, Пророкът на тази нова и велика епоха, в която е навлязло човечеството, ... е не да унищожи, а да изпълни Откровенията на миналото, да помири, а не да подчертае различията на противостоящите си вероизповедания, които подриват устоите на днешното общество.

Намерението Му съвсем не е да омаловажава мястото на дошлите преди Него Пророци или да подценява техните учения, а по-скоро да изложи отново основните истини, които въплъщават тези учения по начин, който ще отговори на нуждите, ще бъде в съответствие с възможностите, и ще бъде приложим за проблемите, бедите и затрудненията на епохата в която живеем. Неговата мисия е да провъзгласи, че времето на младенчеството и детството на човешкия род е вече отминало, че сътресенията, свързани с настоящия период на неговото юношество, бавно и мъчително го подготвят да достигне до периода на възмъжаването и известяват наближаването на онази Епоха на епохите, в която мечовете ще бъдат изковани в плугове, когато Царството, обещано от Исус Христос, ще бъде установено и мирът на планетата ще бъде определено и завинаги осигурен. Баха'у'лла също така не предявява крайност за собственото Си Откровение, а по-скоро дава ясно да се разбере, че истината, която Всемогъщият Го е натоварил да даде на човечеството в един толкова критичен момент в неговите съдбини, ще бъде непременно разкрита в по-голяма степен в бъдещите етапи от постоянната и безкрайна еволюция на човешкия род.

Бахайската Вяра поддържа единството на Бога, признава единството на Неговите Пророци и изповядва принципа за единствеността и неделимостта на цялата човешка раса. Тя провъзгласява необходимостта и неизбежността от обединението на човечеството, изтъква, че това обединение постепенно приближава, и твърди, че то може в крайна сметка да бъде осъществено единствено с помощта на преобразяващия Божи дух, действащ чрез Неговите избрани Глашатаи в този ден. Тя също така налага на своите последователи първостепенното задължение за независимо търсене на истината, заклеймява всяка форма на предразсъдъци и суеверия, обявява, че целта на религията е прокарването на дружба и съгласие, провъзгласява нейното съществено съзвучие с науката и я признава за първостепенно средство за умиротворяването и порядъчния напредък на човешкото общество. Тя недвусмислено поддържа принципа за равни права, възможности и привилегии за мъжете и жените, настоява за задължително образование, премахва крайностите в бедността и богатството, отменя институцията на духовенството, забранява робството, аскетизма, просията и отшелничеството, предписва моногамията, порицава разводите, подчертава необходимостта от строго подчинение на правителството на съответната страна, въздига всяка работа, извършена в дух на служба, до нивото на богослужение, настоява за създаването или избирането на един спомагателен международен език и очертава контурите на онези институции, които трябва да установят и да увековечат всеобщия мир на човечеството.

Бахайската Вяра е свързана с три централни Фигури, първата от които е бил един младеж от Шираз - Мирза Али-Мохамад, известен като Баб (Вратата), който през май 1844 г. на двадесет и пет годишна възраст, предявил твърдението, че е Предвестникът, Комуто според свещените Писания на предходните Изповедания, е предначертано да обяви и да подготви пътя за пришествието на Един по-велик от самия Него, Чиято мисия ще бъде, според същите тези Писания, да сложи началото на една епоха на праведност и мир, епоха, която ще бъде приветствана като завършека на всички предходни Изповедания, и да започне един нов цикъл в религиозната история на човечеството. Скорошните и жестоки гонения, предизвикани от организираните сили на Църквата и държавата в родната Му страна, ускорили последвалото Му задържане, заточението Му в планините на Азербайджан, затворничеството Му в крепостите Мах-Ку и Чехриг, и Неговата екзекуция през юли 1850 г. от наказателен отряд на градския площад в Табриз. Повече от двадесет хиляди от Неговите последователи били убити с такава варварска жестокост, каквато предизвикала искреното съчувствие и безрезервното възхищение на много западни писатели, дипломати, пътешественици и учени, някои от които били свидетели на тези отвратителни безчинства, и били подтикнати да ги опишат в своите книги и дневници.

Мирза Хусейн-Али, наречен Баха'у'лла (Славата на Бога), от град Мазиндаран, Чието пришествие бил предрекъл Баб, бил нападнат от същите тези сили на невежеството и фанатизма, бил хвърлен в затвор в Техеран, прокуден през 1852 г. от родната Му страна в Багдад, от там в Константинопол и Адрианопол, и накрая в града-затвор Акка, където Той останал въдворен в продължение на повече от двадесет и четири години, и в чиито околности се поминал през 1892 г. По време на изгнанието Си и особено в Адрианопол и Акка Той формулирал законите и постановленията на Своето Изповедание, разтълкувал в повече от сто тома принципите на Своята Вяра, провъзгласил Своето Послание до царете и управниците на Изтока и Запада, както християни, така и мюсюлмани, обърнал се към папата, ислямския халиф, председателите на републиките на американския континент, цялото християнско духовенство, водачите на шиитския и сунитския ислям и към първосвещениците на зороастрийската религия. В тези писания Той провъзгласил Своето Откровение, призовал онези, към които се обръщал, да се вслушат в Неговия призив и да прегърнат Неговата Вяра, предупредил ги за последствията от техния отказ и в някои случаи осъждал тяхното високомерие и деспотизъм.

Най-големият Му син Аббас Ефенди, известен като Абдул-Баха (Слугата на Баха), определен от Баха'у'лла за Негов законен наследник и пълномощен тълкувател на Неговите учения, Който от най-ранно детство бил тясно свързан със Своя Баща и споделял Неговото изгнание и несгоди, останал затворник до 1908 г. когато в резултат на Младотурската революция бил освободен от Своето въдворяване. Скоро след като се установил в Хайфа, Той се отправил в тригодишното Си пътуване до Египет, Европа и Северна Америка, по време на което излагал пред огромна аудитория ученията на Своя Баща и предрекъл наближаването на онази катастрофа, която щяла скоро да сполети човечеството. Върнал се в своя дом в навечерието на Първата световна война, по време на която бил изложен на постоянна опасност до освобождението на Палестина от силите под командването на генерал Аленби, оказал огромно внимание на Него и на малката група от другарите Му по изгнание в Акка и Хайфа. През 1921 г. Той се поминал и бил погребан в гробница в мавзолея, издигнат на планината Кармел по изричните нареждания на Баха'у'лла за тленните останки на Баб, които преди това били пренесени от Табриз до Святата земя, след като били съхранявани и укривани в продължение на повече от шестдесет години.

Кончината на Абдул-Баха отбелязала края на първата и Героична епоха на бахайската Вяра и ознаменувала началото на Съзидателната епоха, на която било съдено да бъде свидетел на постепенното раждане на нейния Административен ред, установяването на който било предречено от Баб, чиито закони били разкрити от Баха'у'лла, чиито контури били очертани от Абдул-Баха в Неговото Завещание и Завет, и чиито основи сега се полагат от националните и местните съвети, избирани от посветените последователи на Вярата. ...

Този Административен ред, за разлика от системите, издигнати след смъртта на Основателите на различните религии, е божествен по своя произход, основан е сигурно на законите, заповедите, наредбите и институциите, които самият Основател на Вярата изрично е изложил и недвусмислено е установил и действа в строго съответствие с тълкуванията на пълномощните Тълкуватели на неговите свещени писания. Въпреки че е атакуван жестоко още от самото си зараждане, благодарение на своя характер, уникален в летописите на световната религиозна история, той успя да съхрани единството на многообразното си и пръснато навред тяло от поддръжници и им даде възможност да започнат единно и систематично начинание и в двете полукълба, целящи да разширят неговите граници и да укрепят административните му институции.

Вярата, на която този ред служи, предпазва я и я утвърждава, трябва да се отбележи в тази връзка, е по своята същност свръхестествена, наднационална, изцяло неполитическа, непартийна и коренно противоположна на каквато и да е политика или мисловно течение, което се стреми да издигне някоя раса, класа или народ. Тя е освободена от каквато и да е форма на духовенство, няма нито свещеници, нито ритуали, и се издържа изцяло от доброволните пожертвувания, правени от отявлените й последователи. Въпреки че са верни на своите правителства, въпреки че са пропити с обич към собствената си страна и са готови по всяко време да спомагат за нейните интереси, последователите на бахайската Вяра гледат на човечеството като на едно цяло, и дълбоко съпричастни към неговите жизненоважни интереси, не биха се поколебали да подчинят каквито и да е интереси, били те лични, регионални или национални, на първостепенните интереси на целия човешки род, съзнавайки добре, че в един свят на взаимозависими народи и страни напредъкът на всяка отделна част може най-добре да бъде постигнат чрез напредъка на цялото, и че не може да бъде постигнат траен резултат от която и да е съставна част, ако общите интереси на самото цяло бъдат пренебрегнати. ...

I
Страданията на човечеството

Една буря, безпрецедентна по своята ярост, непредсказуема по своята посока, катастрофална по непосредственото си въздействие, невъобразимо славна по своите крайни последствия, помита сега лицето на земята.1 Нейната движеща мощ безмилостно се засилва по своя размах и стремителност. Пречистващата й сила обаче, колкото и да е недоловима, нараства с всеки изминат ден. Сграбчено в лапите на унищожителното й могъщество, човечеството е покосено от проявленията на безпощадната й ярост. То нито може да разбере нейния произход, нито да разучи нейното значение, нито да съзре крайния й изход. Объркано, измъчено и безпомощно, то гледа как този велик и могъщ Божи вятър навлиза и в най-отдалечените и прелестни кътчета на земята, разклаща нейните основи, нарушава нейното равновесие, разделя народи, разрушава домовете на хората, опустошава градове, обрича на изгнание царе, събаря крепости, изкоренява институции, затъмнява светлината и измъчва душите на земните обитатели. ...

Могъщите действия на този титаничен катаклизъм не са понятни на никой друг освен на онези, които са приели твърденията на Баха'у'лла и Баб. Техните последователи знаят много добре откъде идва и до какво в крайна сметка ще доведе той. Въпреки че не знаят докъде ще стигне, те ясно виждат неговия произход, съзнават посоката му, признават необходимостта от него, наблюдават с увереност тайнствените му процеси, пламенно се молят за смекчаването на неговата суровост, със здрав разум се трудят да бъде уталожена яростта му и очакват с незамътен поглед крайния резултат от страховете и надеждите, които той неминуемо трябва да породи.

Това възмездие на Бога, както на него се гледа от онези, които са признали Баха'у'лла за Негов Глашатай и Негов най-велик Пратеник на земята, е както отмъстително бедствие, така и акт на свято и върховно наказание. То е както изпитание, изпратено от Бога, така и пречистващ процес за цялото човечество. Огньовете му наказват поквареността на човешкия род и сплотяват съставните му части в една единна и неделима световна общност. ...

„Разбудете се, о, хора", е, от една страна, злокобното предупреждение, изречено от самия Баха'у'лла, „в очакване на дните на Божествената Справедливост, защото обещаният час сега настъпи." ... „Оставете това, което притежавате, и грабнете онова, което Бог, Който прекланя главите на хората, е донесъл. Знайте със сигурност, че ако не се отвърнете от онова, което сте сторили, ще ви сполети наказание от всички страни и ще видите неща още по-жестоки от онези, които видяхте преди време." И отново: „Определихме ви време, о, хора! Ако не съумеете в назначения час да се обърнете към Бога, Той наистина ще ви сграбчи и ще направи така, че жестоки беди да се стоварят върху ви от всички страни." ...

„Цялата земя, от друга страна, недвусмислено твърди Баха'у'лла, като предрича светлото бъдеще, което очаква света, обхванат днес от тъма, е сега в състояние на очакване. Наближава денят, когато тя ще е родила най-благородните си плодове, когато от нея ще са израсли най-високите дървета, най-омайните цветове, най-божествените блага." ... „Наближава времето, когато всичко сътворено ще е отхвърлило своето бреме. Прославен да е Бог, Който дари тази благодат, обгърнала всички неща, зрими и незрими!" ... „Този огромен гнет, е написал Той, предвещавайки златния век за човечеството, го подготвя за настъпването на Най-великата Справедливост." Тази Най-велика Справедливост е наистина Справедливостта, върху която единствено може и в крайна сметка трябва да бъде основана постройката на Най-великия Мир, докато Най-великият Мир единствено може и в крайна сметка трябва на свой ред да доведе до възникването на онази Световна цивилизация, която ще остане завинаги свързана с Този, Който носи Най-великото Име. ...

Почти сто години изминаха откакто Откровението на Баха'у'лла зазори над света - Откровение, чиято същност, както се потвърждава от самия Него, „никой сред Проявленията от миналото, освен до определена степен, не е никога разбирал напълно." В продължение на цял век Бог даде отсрочка на човечеството, за да може то да приеме Основателя на такова едно Откровение, да прегърне Делото Му, да провъзгласи Неговото величие и да установи Неговия Ред. В стотина тома, хранилища на такива безценни постановления, могъщи закони, несравними принципи, страстни увещания, повтарящи се предупреждения, поразителни пророчества, възвишени обръщения към Бога и сериозни доводи, Носителят на това Послание провъзгласи, както никой Пророк преди Него не е правил, Мисията, която Бог Му е поверил. Към императори, царе, князе и владетели, към управници, правителства, духовници и народи, от Изток и от Запад, християни, евреи, мюсюлмани и зороастрийци Той отправял в продължение на почти петдесет години и при най-трагични обстоятелства тези бисери на знанието и мъдростта, които лежат скрити в океана на Неговото несравнимо слово. Като оставил славата и благоденствието, приел затворничество и изгнание, нехаещ за отлъчването от обществото и клеветите, подложил се на физически унижения и жестоки лишения, Той - Наместникът Божи на земята, приел да бъде прокуждан от място в място и от страна в страна. ... „Ние наистина, свидетелства самият Той, ревностно изпълнявахме задължението Си да увещаваме хората и да им предаваме онова, което Ми бе наредено от Бога, Всемогъщия, Всевъзхвалявания. Ако Ме бяха послушали, те щяха да видят земята друга." И отново: „Има ли оставено някакво извинение за когото и да било в това Откровение? Не, в името на Бога, Господа на Могъщия престол! Знаменията Ми обгърнаха земята и силата Ми обгърна цялото човечество, и въпреки това хората са потънали в дълбок сън!"

Как - бихме могли лесно да се запитаме - светът, предметът на такава Божествена загриженост, се отплати на Този, Който пожертва всичко, което притежаваше, заради него? Какво посрещане Му оказа, и какъв отговор предизвика Неговия призив? Вой, невиждан в историята на шиитския ислям, приветства в страната на нейното раждане светлината на Вярата. ... Преследване, породило безстрашие, което, както свидетелства такъв изтъкнат авторитет като покойния лорд Кързън Кедълстонски, е било ненадминато и от онова, предизвикано от огньовете на Смитфийлд, покосило над двадесет хиляди от героичните й привърженици, които отказали да разменят новородената си вяра за мимолетните почести и сигурността на земния живот. ...

Пълното безразличие от страна на видните и високопоставени лица; нестихващата омраза, показвана от духовните величия на Вярата, от която тя произлязла; подигравателният присмех на хората, сред която била родена; пълното пренебрежение, което проявили повечето от онези царе и управници, към които се обърнал нейният Автор; изречените проклятия, отправените заплахи и гоненията, постановени от онези, под чиято власт тя се зародила и започнала да се разпространява; изопачаването, на което нейните принципи и закони били подложени от завистниците и злонамерените в страни и сред народи далеч от страната на нейното зараждане - всичко това са просто свидетелства за отношението, проявено от едно поколение, потънало в самодоволство, нехаещо за своя Бог, и забравило за поличбите, пророчествата, предупрежденията и увещанията, разкрити от Неговите Пратеници. ...

Какво тогава - можем ли да не си помислим - се е случило, при такова пълно и позорно отхвърляне и продължава да се случва в продължение, и особено в последните години, на този първи бахайски век - век, изпълнен с такива ужасни страдания и насилствени посегателства с Вярата на Баха'у'лла? Империи, рухнали в праха, съборени царства, унищожени династии, обезчестени царски фамилии, убити, отровени и подложени на изгнание царе, поробени в собствените си владения, докато малкото останали престоли се тресат под въздействието на падението на техните подобни. ... Несъмнено никой, който размисли безпристрастно над проявленията на този нестихващ и предизвикващ коренни промени процес в едно такова сравнително кратко време, не може да не достигне до заключението, че на последните стотина години може наистина да се гледа, що се отнася до съдбата на царете, като на един от най-катакличните периоди в летописите на човечеството. ...

Упадъкът в съдбините на коронованите владетели на преходната власт бе съпроводен от не по-тревожно намаляване на влиянието, упражнявано от световните духовни водачи. Колосалните събития, които предизвестиха разпадането на толкова много царства и империи, почти съвпаднаха с рухването на изглеждащите на пръв поглед непревземаеми крепости на религиозната ортодоксалност. Същият процес, който бързо и трагично реши съдбата на царе и императори и погуби техните династии, действаше и в случая с духовническите водачи както на християнството, така и на исляма, уронвайки техния престиж и в някои случаи събаряйки най-висшите им институции. „Властта бе иззета" наистина както „от царете, така и от духовниците". Блясъкът на първите бе затъмнен, властта на последните бе безвъзвратно загубена. ...

Това че сплотеността на някои от тези институции е безвъзвратно разклатена е толкова явно, че никой здравомислещ наблюдател не би се объркал или би го отрекъл. Разколът между фундаменталистите и либералите сред техните привърженици все повече се задълбочава. Техните вярвания и догми бяха отслабени и в определени случаи пренебрегнати и изоставени. Тяхното ръководене на човешкото поведение отслабва и техните служители намаляват както по своята численост, така и по влиянието си. Плахостта и неискреността на техните проповедници бива нееднократно излагана. В някои страни пожертвуванията спряха, а силата на религиозното им възпитание отслабна. Храмовете им бяха частично изоставени и разрушени, и забравата на Бога, на Неговите учения и Неговото Предначертание ги направиха немощни и ги принизиха. ...

Признаците на моралния упадък, които се виждат и в разложението на религиозните институции, изглежда са не по-малко забележими и значителни. ... Накъдето и да обърнем поглед, колкото и бегло да е наблюдението ни върху делата и казваното от сегашното поколение, не можем да не бъдем поразени от свидетелствата на моралното падение, което показват мъже и жени около нас в личния си живот, а в не по-малка степен и в ролята си на едно цяло.

Не може да има никакво съмнение, че упадъкът на религията като обществена сила, на който отслабването на религиозните институции е просто външно проявление, е главно отговорен за едно толкова жестоко, толкова явно зло. „Религията, пише Баха'у'лла, е най-великото от всички средства за установяването на ред в света и за мирното удовлетворение на всички, които живеят в него. Отслабването на устоите на религията укрепи ръцете на невежите и ги направи безсрамни и нагли. Истина ви казвам, всичко, което е принизявало издигнатото място на религията, е засилвало своенравието на нечестивите, а резултатът от това не може да бъде нищо друго освен анархия." „Религията, в едно друго Послание заявява Той, е лъчезарна светлина и непревземаема крепост за закрилата и благоденствието на народите по света, тъй като боязънта от Бога кара човека да се придържа към това, което е добро, и да избягва всяко зло. Ако светилникът на религията бъде затъмнен, ще настъпи хаос и объркване, и светлините на правосъдието, справедливостта и мира ще престанат да греят." ...

Такова, трябва да признаем, е състоянието, към което се приближават както отделните хора, така и институциите. „Не могат да бъдат открити и двама, пише Баха'у'лла, като оплаква състоянието на заблуденото човечество, за които да може да се каже, че са както наглед, така и вътрешно единни. Признаците на раздорите и злонамереността се виждат навсякъде, въпреки че всички са създадени за съгласие и единство." „Докога, възкликва Той в същото Послание, човечеството ще продължава да упорства в своето своенравие? Докога ще продължава несправедливостта? Докога хаосът и объркването ще властват сред хората? Докога раздорите ще терзаят обществото? Уви, ветровете на отчаянието веят от всички посоки, и враждата, която все повече разединява и измъчва човечеството нараства с всеки изминал ден."

Избухването на религиозна нетърпимост, расова враждебност и патриотично високомерие; нарастващите свидетелства за себичност, подозрение, страх и измама; разпространението на тероризма, беззаконието, алкохолизма и престъпността; неутолимата жажда и трескавото преследване на земни суетности, богатства и удоволствия; отслабването на семейните връзки и влиянието на родителите; отдаването на разкошни удоволствия; безотговорното отношение към брака и надигащата се вълна от разводи; израждането на изкуството и музиката, заразата на литературата и покварата на пресата; разширяването на влиянието и дейността на онези „пророци на упадъка", които се застъпват за груповите бракове, проповядват философията на нудизма, наричат скромността интелектуална измислица, отказват да гледат на създаването на потомство като на свещена и първостепенна цел на брака, отхвърлят религията като опиум за народа, на които ако бъде дадена свобода на действие, ще върнат човешкия род към варварството, хаоса и в крайна сметка до изчезване - това изглежда са отличителните характеристики на едно упадъчно общество - общество, което или трябва да бъде преродено, или да загине. ...

Нека обаче никой не бърка намерението ми или да представя погрешно тази най-главна истина, която принадлежи към същността на Вярата на Баха'у'лла. Божественият произход на всички Божи Пророци ... безрезервно и твърдо се поддържа от всеки един последовател на бахайската религия. Признава се ясно същественото единство на тези Божи Пратеници, потвърждава се непрекъснатостта на техните Откровения, приема се дадената от Бога власт и взаимосвързания характер на техните Книги, провъзгласява се единствеността на техните цели и намерения, подчертава се неповторимостта на тяхното влияние, проповядва се и се очаква примиряването в крайна сметка на техните учения и последователи. „Те всички, според свидетелството на Баха'у'лла, живеят в един и същи храм, витаят в едно и също небе, установени са на един и същи престол, изричат едно и също слово и провъзгласяват една и съща Вяра."

Вярата, която се идентифицира с името на Баха'у'лла, отрича каквото и да е намерение да принизи който и да е от Пророците, дошли преди Него, да омаловажи което и да е от техните учения, да затъмни, колкото и да е незабележимо сиянието на техните Откровения, да ги прокуди от сърцата на техните последователи, да отмени основите на техните доктрини, да предаде на забрава която и да е от техните разкрити Книги или да подтиска основателните стремления на техните привърженици. Като отхвърля твърдението на която и да е религия, че тя представлява крайното Божие Откровение за човека, като отрича крайността на Своето собствено Откровение, Баха'у'лла налага основния принцип за относителността на религиозната истина, непрекъснатостта на Божественото Откровение и последователността в развитието на религията. Неговата цел е да разшири основата на всички разкрити религии и да разбули тайните на техните писания. Той настоява за безрезервното приемане на единството на техните цели, обявява отново вечните истини, които те въплъщават, свързва техните функции, разграничава същественото и автентичното от несъщественото и лъжливото в техните учения, отделя дадените от Бога истини от наложените от свещениците суеверия, и на тази основа обявява възможността, и дори предрича неизбежността, на тяхното обединение, както и изпълнението на най-възвишените им надежди. ...

Не трябва също така да се мисли дори и за миг, че последователите на Баха'у'лла се стремят да принизят или дори да омаловажат ранга на световните религиозни водачи, били те християни, мюсюлмани или от някое друго вероизповедание, ако тяхното поведение съответства на вярата им и е достойно за мястото, което заемат. „Онези духовници, е потвърдил Баха'у'лла, ... които са наистина нагиздени с украсата на знанието и на добрия характер, са наистина като глава за тялото на света и като очи за народите. Ръководството на хората във всички времена е било и продължава да зависи от тези благословени души." ...

Като говори за преобразуването, причинено от всяко Откровение, в живота, мислите и поведението на хората, Баха'у'лла разкрива следните слова: „Не е ли целта на всяко Откровение да причини преобразуване, което ще се прояви както външно, така и вътрешно, което ще повлияе както на вътрешния живот, така и на външните условия? Защото ако не бъде променен характерът на човечеството, безполезността на всеобщите Божии Проявления ще бъде очевидна."

Не изрече ли самият Христос, обръщайки се към Своите ученици, следните слова: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина"?

От ... словата на Христос, както се потвърждава от Евангелието, всеки непредубеден наблюдател лесно би разбрал величината на Вярата, която Баха'у'лла е разкрил, и би признал изумителната тежест на твърдението, което Той е предявил. ...

На Вярата на Баха'у'лла наистина трябва да се гледа, ако искаме да бъдем верни на изключителните изводи от нейното послание като на завършека на един цикъл, крайния етап в една поредица от последователни, предварителни и постепенни откровения. Те, като се започне с Адам и се свърши с Баб, подготвиха пътя и очакваха с все по-нарастваща сила настъпването на този Ден на дните, в който Този, Който е Обещанието на всички епохи, трябва да бъде проявен. ...

Тежестта на заложбите, с които тази Вяра, нямаща подобна или равна в световната религиозна история, и бележеща върха на един всеобхватен пророчески цикъл, бе надарена, поразява нашето въображение. Блясъкът на хилядолетната слава, която тя трябва да разгърне в завършека на времето, заслепява очите ни. Размерите на сянката, която нейният Автор ще продължи да хвърля върху поредицата от Пророци, които е предопределено да бъдат въздигнати след Него, излиза извън нашите представи.

Не е изминал още и един век1, а действието на тайнствените процеси, породени от съзидателния й дух предизвикаха вълнение в човешкото общество, каквото никой човешки ум не може да проумее. Сама преживяваща период на зараждане през началната си епоха, чрез появата на своята постепенно оформяща се система, тя предизвика оживление във всекидневния живот на човечеството, която трябваше да разтърси самите основи на разстроеното общество, да пречисти кръвта му, да преориентира и да преустрои неговите институции и да оформи окончателната му съдба.

На какво друго би могло да припише наблюдателното око или непредубеденият ум, запознати със знаменията и поличбите, предвестяващи раждането и съпътстващи издигането на Вярата на Баха'у'лла този ужасен, този планетарен катаклизъм с придружаващите го разрушения, несгоди и страхове, ако не на появата на Неговия зараждащ се Световен ред, който, както самият Той недвусмислено заявява, „наруши равновесието в света и коренно промени уредения живот на човечеството"? На какво друго средство, ако не на разпространението на този разтърсващ, придаващ енергия и изцеляващ света дух, който Баб потвърди, че „трепка в най-съкровената същност на всички сътворени неща", може да бъде приписан произходът на тази зловеща криза, неразбираема за хората, и със сигурност нямаща равна на себе си в летописите на човешкия род? В гърчовете на съвременното общество, в налудничавите изблици на световната човешка мисъл, в яростния антагонизъм, обхванал раси, вери и класи, в крушението на народи, падението на царе, разкъсването на империи, изчезването на династии, рухването на духовнически йерархии, отслабването на дългоуважавани институции, разпадането на връзки, както светски, така и религиозни, които толкова дълго крепяха заедно членовете на човешкия род - всички те проявяващи се с все по-нарастваща сила след избухването на Първата световна война, която предшестваше началните години на Съзидателната епоха на Вярата на Баха'у'лла - във всички тях лесно можем да разпознаем свидетелствата за родилните мъки на една епоха, която изпита въздействието на Неговото Откровение, която пренебрегна Неговите призиви, и сега се мъчи да се освободи от своето бреме, като пряка последица от тласъка, придаден й от възраждащото, пречистващо и преобразяващо влияние на Неговия Дух. ...

Тайнствено, бавно и неумолимо Бог извършва Своя замисъл, въпреки че гледката, която е пред очите ни в този ден е на един свят, безнадеждно впримчен в собствените си мрежи, напълно нехаещ за Гласа, който в продължение на един век го призоваваше към Бога, и жалко раболепен пред гласовете на сирените, които се стремят да го примамят в огромната бездна.

Божието намерение не е нищо друго освен да сложи началото, по начин, който Той единствен може да приложи, и пълната значимост на който Той единствен може да проумее, на Великата, Златната епоха на разделеното и страдащо от край време човечество. Неговото сегашно състояние, както и близкото му бъдеще, е наистина мрачно, печално мрачно. Далечното му бъдеще обаче е блестящо, ослепително блестящо - толкова блестящо, че ничие око не може да си го представи.

II
Единството на човечеството

Човечеството, погледнато в светлината на поведението на отделния човек или на съществуващите взаимоотношения между организираните общности и народи, уви, се е отклонило твърде надалеч и е претърпяло твърде голям упадък, за да бъде избавено чрез неподкрепените усилия и на най-добрите измежду признатите му управници и държавници - колкото и безкористни да са техните мотиви, колкото и съгласувани да са техните действия, колкото и неуморни да са те в своето усърдие и преданост към неговото дело. Никой план, който сметките и на най-висшите държавници биха могли все още да сътворят; никоя доктрина, която и най-видните представители на икономическата теория биха могли да се надяват да прокарат; никой принцип, който и най-ревностните моралисти биха могли да се опитат да наложат, не биха успели в крайна сметка да осигурят подходящи основи, върху които да бъде построено бъдещето на един обезумял свят.

Никакви призиви за взаимна търпимост, които мъдрите по света биха могли да издигнат, колкото и властни и настоятелни да са те, биха успели да уталожат неговите страсти или да спомогнат за възстановяването на жизнеността му. Нито пък каквато и да е обща схема за просто организирано международно сътрудничество в която и да сфера на човешките дейности, колкото и да е гениално съставена или обширна по своя обхват, би съумяла да премахне коренната причина на злото, което толкова грубо наруши равновесието на днешното общество. Нито даже, смея да твърдя, самият акт на изобретяването на механизъм, необходим за политическото и икономическото обединение на света - принцип, който все повече се поддържа напоследък, би осигурил сам по себе си противосредството за отровата, която устойчиво подкопава жизнените сили на цивилизованите страни и народи.

Какво друго, не можем да не твърдим уверено, освен безрезервното приемане на Божествената Програма, изложена с такава простота и сила още преди шестдесет години1 от Баха'у'лла, въплъщаваща в своята същност определената свише Божия схема за обединението на човечеството в тази епоха, съчетана с несломимото убеждение в непогрешимата ефикасност на всяко нейно положение, е в крайна сметка в състояние да устои на силите на вътрешната дезинтеграция, която, ако не бъде спряна, непременно ще продължи да разяжда жизнено важните органи на изпадналото в отчаяние общество. Именно към тази цел - целта за един нов Световен ред, Божествен по своя произход, всеобхватен по своя мащаб, справедлив по своята същност, предизвикателно смел по своя характер, трябва да се стреми измъченото човечество.

Да се твърди, че са схванали всички изводи на изумителната схема за пълно единство на хората по целия свят, или че са проумели нейната важност, би било нескромно дори от страна на обявилите се за поддръжници на Неговата Вяра. Да се опитаме да си я представим във всичките й възможности, да оценим бъдещото й благотворно въздействие, да съзрем славата й, би било преждевременно дори и в един толкова напреднал етап в еволюцията на човечеството.

Единственото, което можем в границите на разумното да се осмелим да се опитаме, е да се помъчим да зърнем дори и за миг първите проблясъци на обещаната Зора, която трябва в завършека на времето да пропъди мрака, обгърнал човечеството. Единственото, което можем да сторим, е да посочим, в неговите най-широки очертания, онова, което ни се струва, че са водещите принципи, лежащи в основата на Световния ред на Баха'у'лла. ...

Това, че смутът и страданията, сполетели по-голямата част от човечеството, представляват в немалка степен преки последствия от Световната война1 и биха могли да се припишат на недалновидността и късогледството на създателите на мирните договори, би могъл да откаже да приеме единствено предубеден човек. ... Би било неоснователно обаче да се твърди, че войната, с всичките загуби, които включваше, страстите, които породи, и мъките, които остави след себе си, бе единствено отговорна за безпрецедентното объркване, в което сега е потънала почти всяка част от цивилизования свят. Не е ли факт - и това е основната идея, на която желая да обърна внимание - че основната причина за този световен смут може да се припише не толкова на последствията от това, което трябва рано или късно да започне да бъде смятано за преходно изместване в делата на един непрекъснато променящ се свят, а по-скоро на провала на онези, в чиито ръце бяха поверени непосредствените съдбини на страните и народите, за да пренастроят техните системи на икономически и политически институции към належащите нужди на една бързо развиваща се епоха? Не се ли дължат тези неравномерни кризи, които сгърчват съвременното общество, главно на отчайващата неспособност на всепризнатите световни лидери да прочетат правилно знаците на времето, да се отърват веднъж завинаги от своите предубедени идеи и сковаващи убеждения, и да преобразят механизма на съответните си правителства според онези норми, които се съдържат във върховната декларация на Баха'у'лла за Единството на човечеството - главната и отличителна черта на Вярата, която Той провъзгласи? Защото принципът за Единството на човечеството - крайъгълният камък на обгръщащото света владение на Баха'у'лла, предполага нито повече, нито по-малко от прилагането на Неговата схема за обединението на света - схемата, за която вече говорихме. „Във всяко Изповедание, пише Абдул-Баха, светлината на Божието Ръководство е била фокусирана върху една централна тема. ... В това чудно Откровение, този славен век, основата на Божията Вяра и отличителна черта на Неговия Закон е съзнаването на Единството на човечеството."

Колко жалки наистина са усилията на онези лидери на човешките институции, които с пълно пренебрежение към духа на времето се опитват да нагодят националните процеси, отговарящи на отминалите дни на самостоятелно съществуващите народи, към една епоха, която трябва или да постигне единството на света, така както бе предвещано от Баха'у'лла, или да загине. В този толкова критичен час в историята на човечеството подобава на всички водачи на народите по света - малки и големи, от Изток или Запад, победители или победени, да се вслушат в ясния зов на Баха'у'лла и напълно обладани от чувство за световна взаимозависимост - задължителното условие на Неговото Дело, да се надигнат мъжествено да приложат изцяло единственото спасително лечение, което Той - Божественият Лечител, предписа на страдащото човечество. Нека оставят веднъж завинаги всяка предварително достигната идея, всеки национален предразсъдък и да се вслушат във възвишения съвет на Абдул-Баха, упълномощения Тълкувател на Неговите учения. „Най-добре бихте служили на своята страна, бил отговорът на Абдул-Баха на високопоставен служител от федералното правителство на Съединените американски щати, който Го запитал относно най-добрия начин, по който би могъл да допринася за интересите на своето правителство и народ, като се опитате в качеството си на гражданин на света, да допринесете за прилагането на принципа на федерализма, който лежи в основата на правителството на вашата страна в съществуващите сега взаимоотношения между народите и страните по света."

В „Тайната на Божествената цивилизация" - изключителният принос на Абдул-Баха към бъдещото преустройство на света, четем следното:

„Истинската цивилизация ще разгърне своя флаг в самото сърце на света тогава, когато определен брой от видните му и благородни владетели - сияйни примери за преданост и решителност - се вдигнат за доброто и щастието на цялото човечество с твърда решимост и далновидност да установят Делото на Световния мир. Те трябва да превърнат Делото на мира в предмет на обща консултация и да се стремят с всички средства, които са по силите им, да установят един Съюз на народите по света. Те трябва да сключат задължаващо споразумение и да установят един договор, условията на който да бъдат здрави, ненарушими и определени. Те трябва да го обявят на целия свят и да получат одобрението за него на целия човешки род. На това върховно и благородно начинание - истинският източник на мир и благоденствие за целия свят - трябва да се гледа като на свещено от всички, които живеят на земята. Всички сили на човечеството трябва да бъдат мобилизирани, за да осигурят стабилността и трайността на този Най-велик договор. В този всеобхватен пакт трябва ясно да бъдат определени границите на всяка една страна, да бъдат ясно формулирани принципите, лежащи в основата на взаимоотношенията на правителствата и да бъдат уточнени всички международни споразумения и задължения. По същия начин трябва да бъдат строго ограничени размерите на въоръженията на всяко правителство, защото ако бъде позволено да се засили подготовката за война и да се увеличат въоръжените сили на която и да е страна, това би предизвикало подозрението на другите. Основният принцип, лежащ в основата на този тържествен Пакт трябва да бъде така поставен, че ако по-късно дадено правителство наруши някое от неговите условия, всички правителства по света трябва да се надигнат и напълно да го подчинят, дори нещо повече - човешкият род като цяло трябва да се реши с всички сили, с които разполага, да унищожи това правителство. Ако това най-силно от всички средства бъде приложено към болното тяло на света, то със сигурност ще се възстанови от своите болести и ще остане завинаги в сигурност и безопасност."

„Някои, добавя Той по-нататък, несъзнаващи силата, заложена в човешките старания, смятат този въпрос за напълно неприложим, та дори и извън пределите на върховните усилия на човека. Това обаче не е така. Напротив, благодарение на непрестанното Божие благоволение, любящата доброта на Неговите облагодетелствани, несравнимите старания на мъдрите и способни души, както и на мислите и идеите на безподобните лидери на нашето време, нищо не може да бъде смятано за непостижимо. Старания, необходими са непрестанни старания. Единствено с непоколебима решителност е възможно то да бъде постигнато. Много дела, които в миналото са били смятани за напълно илюзорни, днес са съвсем лесни и практически осъществими. Защо тогава това най-велико и възвишено дело - слънцето на небесната твърд на истинската цивилизация и делото на славата, напредъка, благоденствието и успеха на цялото човечество - да бъде смятано за невъзможно постижение? Несъмнено ще настъпи денят, когато прелестната му светлина ще озари човешкото семейство."

В едно от Своите Послания Абдул-Баха, хвърляйки допълнителна светлина върху тази благородна тема, разкрива следното:

„В отминалите цикли, въпреки че бе установена хармония, единството на цялото човечество не би могло да бъде постигнато поради липсата на средства. Континентите оставаха силно разделени, нещо повече - дори и между народите на един и същи континент общуването и обмяната на мисли бяха почти невъзможни. Вследствие на това взаимното общуване, разбирателството и единството сред всички народи и племена на земята бяха непостижими. В наши дни обаче средствата за връзка се умножиха и петте земни континента всъщност се сляха в един. ... По същия начин всички членове на човешкото семейство, народи и правителства, градове и села, станаха все повече взаимозависими. За никой вече не е възможно самосъществуването, тъй като политическите отношения обединяват всички народи и страни, а връзките в търговията и промишлеността, в селското стопанство и образованието, се заздравяват с всеки изминал ден. Следователно единението на цялото човечество в наши дни е постижимо. Наистина това не е нищо друго, а едно от чудесата на тази чудна епоха, този славен век. Отминалите епохи бяха лишени от това, тъй като този век - векът на светлината - бе надарен с невиждана слава, сила и просветление. Оттук идва и чудното разкриване на все по-нови чудеса всеки ден. В крайна сметка ще се види колко ярко свещите му ще загорят сред човешкото семейство."

... „Вижте как светлината му изгрява сега над мрачния небосклон на света. Първата свещ е единството в сферата на политиката, първите проблясъци на която могат сега да бъдат различени. Втората свещ е единството на мисълта в световните дела, постигането на което не след дълго ще бъде видяно. Третата свещ е единство в свободата, което със сигурност ще се случи. Четвъртата свещ е единството в религията, което е крайъгълният камък на самата основа, и което чрез Божията сила, ще бъде разкрито в цялото му великолепие. Петата свещ е единството на народите - единство, което в този век ще бъде сигурно установено, като ще накара всички народи по света да гледат на себе си като на граждани на едно общо отечество. Шестата свещ е единството на расите, което ще направи от всички, които живеят на земята народ и племена от една раса. Седмата свещ е единството на езика, т. е. избирането на един всеобщ език, на който всички народи ще бъдат обучавани и ще общуват. Всяко едно от тези неща неизбежно ще се случи, тъй като силата на Божието царство ще помага и способства за тяхното осъществяване."

Преди повече от шестдесет години в Своето Послание до кралица Виктория Баха'у'лла, обръщайки се към „множеството на управниците на земята", разкри следното:

„Съветвайте се заедно и нека грижата ви бъде единствено за онова, което е от полза за човечеството и подобрява неговото състояние. ... Гледайте на света като на човешкото тяло, което въпреки че е създадено цяло и съвършено, бе сполетяно по различни причини от жестоки болести и страдания. И за един ден то не намираше покой, дори заболяването му се влошаваше след като попадна под лечението на неумели лекари, които пришпориха жребеца на своите светски желания и жестоко сгрешиха. И ако някога чрез грижите на способен лекар, част от това тяло биваше изцелена, останалата част оставаше засегната както преди."...

По-нататък Баха'у'лла добавя следните слова:

„Виждаме, че всяка година увеличавате своите разходи и слагате тяхното бреме върху хората, които управлявате; това наистина не е нещо друго, а жестока несправедливост. Бойте се от въздишките и сълзите на този Онеправдан, и не обременявайте своите народи извън това, което те могат да понесат. ... Помирете се помежду си, за да не се нуждаете повече от въоръжения освен в размер да опазвате своите територии и владения. Бъдете единни, о, множество на владетелите на света, защото чрез това бурята на несъгласието ще стихне сред вас и народите ви ще намерят покой. Ако някой сред вас вдигне оръжие срещу друг, вдигнете се всички срещу него, защото това не е нищо друго освен явна справедливост."

Какво друго биха могли да означават тези тежки слова, ако не сочеха неизбежното намаляване на неограничения национален суверенитет като неотменно предварително условие за образуването на бъдещата Общност на всички народи по света? По необходимост трябва да се развие някаква форма на наддържава, на която всички народи по света ще са дали правото си да обявяват война, определени права да налага данъци и всички права за поддържане на въоръженията, освен онези, с цел за поддържане на вътрешния ред в съответните им владения. Такава държава трябва да включва едно Международно изпълнително тяло, което да е в състояние да упражнява върховна и неоспорима власт над всеки неподчиняващ се член на общността; един Световен парламент, чиито членове ще се избират от хората в съответната страна и чийто избор ще бъде потвърждаван от съответното правителство, както и Върховен съд, чиито присъди ще имат задължителен характер дори и в случаи, когато засегнатите страни не са се съгласили доброволно да му предоставят за разглеждане своя спор. Една световна общност, в която всички икономически бариери ще бъдат трайно премахнати и взаимозависимостта на труда и капитала ще бъде ясно призната; в която врявата на религиозния фанатизъм ще бъде завинаги заглушена; в която огънят на расовата ненавист ще бъде най-накрая потушен; в която единният законов кодекс на международното право - резултат от обмисленото решение на представителите на членовете на световната федерация, ще бъде прилаган чрез незабавната намеса на обединените сили на страните-членки; и накрая, световна общност, в която яростта на своеволния и войнстващ национализъм ще премине във всеобщо съзнание за световно гражданство - такъв наистина изглежда най-общо Редът, предначертан от Баха'у'лла - Ред, който ще бъде смятан за най-добрия плод на бавно съзряващата епоха.

„Скинията на единството, провъзгласява Баха'у'лла в Своето послание до цялото човечество, бе издигната; не се отнасяйте един към друг като с непознати. ... На едно дърво сте вие всички плода и на един клон листата. ... Светът е само една страна, а човечеството - нейни граждани. ... Нека човек не се слави с това, че обича своята страна; нека по-скоро се слави с това, че обича човешкия род."

Нека няма каквито и да е опасения относно двигателната цел на световния Закон на Баха'у'лла. Той не само че не цели да подкопае съществуващите устои на обществото, но и се стреми да разшири неговата основа, да преобрази неговите институции по начин, който е в съзвучие с нуждите на постоянно променящия се свят. Той не може да е в противоречие с каквито и да е законови задължения, нито може да подкопае основни отношения на вярност. Целта му не е нито да задуши пламъка на здравия и разумен патриотизъм в сърцата на хората, нито да отмени системата на национална автономия, толкова съществена за избягването на злините на прекомерната централизация. Той не пренебрегва, нито пък се опитва да потиска, многообразието на етническия произход, околната среда, историята, езика и традициите, на начина на мислене и обичаите, които отличават народите и страните по света. Той призовава за една по-широка вярност, за едно по-голямо стремление от всичко, което е движело човешкия род. Той настоява за подчинението на националните подбуди и интереси на наложителните нужди на обединения свят. От една страна, той отрича прекомерната централизация, а от друга, отхвърля всякакви опити за уеднаквяване. Девизът му е единство в многообразието така както го обяснява самият Абдул-Баха:

„Помислете за цветята на една градина. Въпреки че се различават по вид, цвят, форма и облик, поради това че биват освежавани от водите на един и същ извор, съживявани от диханието на един и същ вятър, ободрявани от лъчите на едно и също слънце, това многообразие увеличава тяхното очарование и засилва тяхната красота. Колко непривлекателно за окото би било, ако всички цветя и растения, листата и цветовете, плодовете, клоните и дръвчетата на тази градина бяха със същата форма и цвят! Многообразието в нюансите, формата и вида обогатява и украсява градината и засилва нейния ефект. По същия начин когато различните видове мислене, темперамент и характер бъдат събрани заедно под силата и влиянието на едно централно средство, красотата и славата на човешкото съвършенство ще бъдат разкрити и проявени. Нищо друго освен небесната сила на Божието Слово, което властва и стои над същността на всички неща, не е в състояние да хармонизира различните видове мислене, чувства, идеи и убеждения на човешките чеда."

Призивът на Баха'у'лла е насочен предимно срещу всякаква форма на провинциализъм, всякакво тесногръдие и предразсъдъци. Ако дълго жадуваните идеали и дългоуважавани институции, ако определени обществени мнения и религиозни формули са престанали да спомагат за благоденствието на по-голямата част от човешкия род, ако повече не служат на нуждите на непрестанно развиващото се човечество, нека те бъдат пометени и хвърлени на сметището на отживелите и забравени доктрини. Защо трябва те, в един свят, подложен на неизменния закон на промяната и развалата, да бъдат освободени от упадъка, който по необходимост обзема всяка човешка институция? Законовите норми, политическите и икономическите теории са замислени единствено да опазват интересите на човечеството като цяло, а не човечеството да бъде разпъвано на кръст за запазването на целостта на даден закон или доктрина.

Нека не бъда разбиран погрешно. Принципът за Единството на човечеството - оста, около която кръжат всички учения на Баха'у'лла - не е просто изблик на наивна емоционалност или израз на смътна и благочестива надежда. Неговият повик не трябва да бъде просто отъждествяван с пробуждането на духа на братство и доброжелателство сред хората, нито пък цели единствено да подпомогне хармоничното сътрудничество между отделните страни и народи. Неговите последствия са по-дълбоки, твърденията му - по-големи от които и да са, правени някога от Пророците на миналото. Посланието му е приложимо не само за отделния човек, но се занимава предимно с естеството на онези съществени взаимоотношения, които трябва да свържат всички държави и народи като членове на едно човешко семейство. Той не съставлява просто формулирането на един идеал, а е неразделно свързан със съответната институция, която въплъщава неговата истина, показва неговата валидност и увековечава неговото влияние. Той предполага органична промяна в структурата на съвременното общество - промяна, каквато светът не е изпитвал до сега. Той представлява едно предизвикателство, едновременно смело и всеобщо, за извехтелите лозунги на националните вероизповедания - вероизповедания, които са имали своя ден и които трябва в обичайния ход на събитията, определян и управляван от Провидението, да отстъпят място на едно ново евангелие, коренно различно и стоящо неизмеримо над това, което светът е получавал. Той призовава не за друго, а за преустройството и демилитаризацията на целия цивилизован свят - свят, органично единен във всички съществени аспекти на своя живот, политическия си механизъм, духовните си стремления, търговията и финансите си, писмеността и езика си, и въпреки това безкрайно многообразен в националните характеристики на съставляващите го федеративни единици.

Той представлява върха на човешката еволюция - еволюция, започнала първо със зараждането на семейния живот, последващото му развитие и постигането на родовообщинната сплотеност, водеща на свой ред до създаването на града-държава, и разширяващ се впоследствие в институцията на независимите и суверенни страни.

Принципът за Единство на човечеството, така както е провъзгласен от Баха'у'лла, води със себе си ни повече, ни по-малко от тържественото твърдение, че достигането до крайния етап в тази поразителна еволюция е не само необходимо, но и неизбежно, че осъществяването й бързо приближава и че нищо освен силата, която е родена от Бога, не може да успее да го утвърди. ...

Кой знае, че за да може да се оформи едно толкова възвишено схващане, човечеството ще трябва да бъде сполетяно от страдание, по-силно от което и да било изпитвано досега? Може ли друго освен пожара на една гражданска война с всичкото й насилие и превратности - война, която почти разкъса великата Американска република - да свърже държавите не само в един Съюз на независимите единици, но и в Нация, въпреки всичките етнически различия, които характеризират съставните й части? Това, че едни такива коренни промени, включващи толкова далеч простиращи се промени в структурата на обществото, биха могли да бъдат постигнати чрез обичайните процеси на дипломацията и образованието, изглежда твърде невероятно. Трябва просто да обърнем поглед към опетнената с кръв история на човечеството, за да осъзнаем, че нищо друго освен силната умствена, както и физическа агония е била в състояние да ускори тези епохални промени, които съставляват най-великите забележителности в историята на човешката цивилизация.

Колкото и огромни и дълбоки да са били тези промени в миналото, те не са погледнати в истинската им светлина нищо друго освен второстепенни приспособления, предшестващи онова преобразуване с несравнимо величие и мащаб, което човечеството е длъжно да претърпи в тази епоха. Това че единствено силите на една световна катастрофа могат да ускорят такава нова фаза в човешкото мислене, става, уви, все по-очевидно. Това че нищо освен пожарът на едно сурово изпитание, несравним по своята наситеност, би могъл да разтопи и спои разединените части, които съставляват елементите на съвременната цивилизация в неразделни съставки на световната общност на бъдещето, е истина, която бъдещите събития все повече ще показват.

Пророческият глас на Баха'у'лла, предупреждаващ в заключителната част на „Скритите слова" народите по света, че ги следва едно непредвидимо бедствие и че ги чака жестоко възмездие, хвърля наистина ярка светлина върху непосредствените съдбини на опечаленото човечество. Нищо освен едно бурно изпитание, от което човечеството ще излезе, пречистено и подготвено, не може да успее да насади онова чувство на отговорност, което лидерите на новородената епоха трябва да поемат.

Отново ще насоча вниманието ви към онези злокобни слова на Баха'у'лла, които вече цитирах: „И когато настъпи определеният час, внезапно ще се появи това, което ще накара крайниците на човечеството да се разтреперят." ...

Още няколко думи в заключение. Провъзгласяването на Единството на човечеството - главният крайъгълен камък на всеобхватното владение на Баха'у'лла - не може при никакви обстоятелства да бъде сравнявано с такива изрази на благочестива надежда, каквито са били изричани в миналото. Това не е просто призив, който Той, сам и неподпомаган, издигна изправен пред безмилостното и сплотено противопоставяне на двама от най-могъщите владетели на Ориента в Негови дни - докато самият Той бе изгнаник и затворник, намиращ се в техни ръце. Той представлява едновременно и предупреждение, и обещание - предупреждение, че в него се намира единственото средство за спасението на силно страдащия свят и обещание, че осъществяването му непосредствено предстои.

Произнесен във време, когато възможността за неговото сбъдване все още не е била сериозно предвиждана в която и да е част по света, той, благодарение на онази небесна сила, която му вдъхна Духа на Баха'у'лла, започна най-накрая да бъде смятан от все по-нарастващ брой дълбокомислени мъже, не само за наближаваща възможност, но и за необходим резултат от силите, действащи сега в света.

Несъмнено светът, умален и преобразуван в единствен силно сложен организъм от поразителния напредък, постигнат в областта на материалната наука, от всеобщото разрастване на търговията и промишлеността, и борещ се под натиска на световните икономически сили сред капаните на материалистичната цивилизация, изпитва остра нужда от повторно обявяване на Истината, лежаща в основата на всички Откровения от миналото на език, съответстващ на съществените му изисквания. И чий друг глас освен този на Баха'у'лла - Божият Глашатай за тази епоха - е в състояние да предизвика такова радикално преобразяване на обществото каквото Той вече постигна в сърцата на онези мъже и жени, толкова различни един от друг и привидно несъвместими, които съставляват тялото на обявилите се за Негови последователи из целия свят?

В това че едно такова могъществено схващане бързо процъфтява сред хората, че се надигат гласове в негова подкрепа, че характерните му черти бързо кристализират в съзнанието на онези, които са на власт, много малко хора могат наистина да се съмняват. Това че скромното му начало вече започна да се оформя в световната Администрация, с която са свързани привържениците на Вярата на Баха'у'лла, единствено онези сърца, които са заразени с предразсъдъци, не могат да осъзнаят. ...

III
Модел за бъдещо общество

Малцина не ще съумеят да признаят, че Духът, който Баха'у'лла вдъхна на света, и който се проявява в различна степен в усилията, съзнателно полагани от обявилите се за Негови поддръжници и непряко от някои благотворителни организации, не може никога да проникне и да упражни трайно въздействие върху човечеството освен и дотогава, докато той не се въплъти в един видим Ред, който ще носи Неговото име, напълно ще се определя с Неговите принципи и ще действа в съответствие с Неговите закони. Това, че Баха'у'лла в Своята Книга „Акдас", и по-късно Абдул-Баха в Своето Завещание - един документ, който потвърждава, допълва и свързва основните положения на „Акдас" - са изложили в тяхната цялост онези съществени елементи за съставянето на световна Бахайска общност, никой, който ги е прочел не ще отрече. Според тези божествено постановени административни принципи трябва наистина да бъде претворено Изповеданието на Баха'у'лла - Ковчегът1 на човешкото спасение. От тях трябва да протекат всички бъдещи благодеяния и на тях трябва в крайна сметка да се крепи ненакърнимата му власт.

Защото Баха'у'лла, трябва с готовност да признаем, не само вдъхна на човечеството един нов и възраждащ Дух. Той не само формулира определени всеобщи принципи или изложи определена философия, колко и силни, здрави и всеобщи да са те. В допълнение към тях Той, както и Абдул-Баха след Него, за разлика от Изповеданията на миналото, ясно и определено изложи сбор от Закони, установи точно определени институции и даде съществено необходимото за една Божествена икономика. Те са предопределени да бъдат моделът за едно бъдещо общество, върховният инструмент за установяването на Най-великия мир и единственото средство за единението на света и провъзгласяването на господството на праведността и справедливостта на земята. ...

Религиозните водачи, изразителите на политически теории, управителите на човешките институции, които сега наблюдават объркани и поразени провала на своите идеи и разпадането на своите творения, биха сторили добре да обърнат погледа си към Откровението на Баха'у'лла и да размислят над Световния ред, който, въплътен в Неговите учения, бавно и недоловимо се надига сред бъркотията и хаоса на съвременната цивилизация. Те не трябва да изпитват никакво съмнение или безпокойство относно същността, произхода и валидността на институциите, които привържениците на Вярата изграждат из целия свят. Защото те са въплътени в самите учения, неподправени и незамъглени от неоснователни изводи или неупълномощени тълкувания на Неговото Слово. ...

Стремителните сили, толкова чудотворно освободени чрез две независими и бързо следващи едно след друго Проявления, сега пред самия ни поглед и чрез грижата на избраните служители на една далеч простираща се Вяра постепенно набират мощ и насоченост. Те бавно кристализират в институции, които след време ще бъдат смятани за отличителен белег и слава на епохата, която сме призвани да установим и да обезсмъртим чрез своите дела. ...

Би било напълно погрешно да се опитваме да правим сравнение между този уникален, този божествено даден Ред и която и да е от многообразните системи, които човешките умове са замисляли за управлението на човешките институции. Такъв един опит сам по себе си би показал липса на пълно оценяване на съвършенството на сътвореното от неговия велик Автор. Как би могло да бъде иначе когато ние помним, че този Ред съставлява самия модел на онази божествена цивилизация, която всемогъщият Закон на Баха'у'лла е възнамерил да установи на земята? Всевъзможните и вечно променящи се системи на управление на хората, били те от миналото или настоящето, произхождащи от Изток или Запад, не ни предлагат уместен критерий, с който да оценим силата на скритите му достойнства или да преценим якостта на неговите основи.

Бъдещата Бахайска общност, на която този Административен Ред е едничката рамка, е на теория, както и на практика, не само единствена в цялата история на политическите институции, но подобна на нея не може да бъде открита и в аналите на която и да е от признатите световни религиозни системи. Никоя форма на демократично управление; никоя авторитарна или диктаторска система - монархическа или републиканска; никоя временна форма на аристократичен порядък; нито пък която и да било от признатите видове теокрация, било то Еврейската общност, различните християнски духовни организации или ислямските Имамат или Халифат - никоя от тях не може да бъде свързвана или за нея да се каже, че е в съзвучие с Административния ред, който бе изваян от гениалната ръка на неговия съвършен Архитект.

Този нов Административен ред включва в своята структура определени елементи, които могат да бъдат открити в която и да е от трите признати форми на светско управление, без той в никакъв случай да представлява просто възпроизвеждане на която и да е от тях, и без да включва в своя механизъм която и да е от нежелателните черти, които са им присъщи. Той съчетава и съгласува, както никое управление, сътворявано досега от ръцете на смъртен, благотворните истини, които всяка една от тези системи несъмнено съдържа, без да бъде нарушавана целостта на онези дадени от Бога начала, на които той в крайна сметка е основан.

Административният ред на Вярата на Баха'у'лла не трябва в никакъв случай да бъде разглеждан като чисто демократичен по своя характер, тъй като основната предпоставка, изискваща всички демокрации да зависят в основата си от това, да получат своя мандат от народа, липсва изцяло в това Изповедание. В провеждането на административните дела на Вярата, в прокарването на законодателството, необходимо да допълни законите на „Кетаб-е-Акдас", членовете на Световния дом на справедливостта, трябва да се помни, не са, както ясно следва от казаното от Баха'у'лла, отговорни пред онези, които те представляват, нито пък им е позволено са се ръководят от чувствата, общото мнение и дори убежденията на масата от вярващи или на онези, които пряко ги избират. Те трябва да следват, в молитвено отношение, продиктуваното и прошепнатото от собствената им съвест. Те могат, дори са длъжни, да се запознаят с преобладаващите условия сред общността, трябва безпристрастно да преценят в умовете си същината на всеки случай, предоставен им за разглеждане, но трябва да запазят за себе си правото на свободно решение. „Бог наистина ще ги вдъхнови с това, с което благоволи," е безспорното уверение на Баха'у'лла. По този начин те, а не тялото на онези, които пряко или непряко ги избират, стават получатели на божествено ръководство, което е едновременно и живителната кръв, и основният предохранител на това Откровение. ...

Нито пък може бахайският Административен ред да бъде отхвърлян като строга и сурова система на пълна автокрация или като на безполезно подобие на някоя форма на абсолютно духовническо управление, било то папството, имамата или друга някоя сходна институция, заради явната причина, поради която на международно избраните представители на последователите на Баха'у'лла е било дадено изключителното право да законодателстват по въпроси, неразкрити изрично в бахайските писания. Нито Пазителят на Вярата, нито която и да е институция освен Международния дом на справедливостта, могат да си приписват това жизнено важно и съществено пълномощие или да си присвояват това свещено право. Премахването на професионалното духовенство със съпътстващите го обреди на покръстването, причастието и изповядването на греховете, законите, изискващи избирането чрез всеобщо избирателно право на всички местни, национални и международни Домове на справедливостта, пълното отсъствие на епископска власт със съпътстващите я привилегии, поквареност и бюрократични тенденции, представляват допълнителни свидетелства за неавтократичния характер на бахайския Административен ред и за склонността му да използва демократични методи при ръководството на своите дела.

Не трябва също така да се бърка този Ред, неотделим от името на Баха'у'лла, с каквато и да е система на чисто аристократично управление предвид факта, че той поддържа, от една страна, наследствения принцип и поверява на Пазителя на Вярата задължението за тълкуване на ученията, и осигурява, от друга, свободния и пряк избор сред масата от вярващите на тялото, което представлява негов най-висш законодателен орган.

Докато не може да бъде казано, че този Административен ред е създаден по подобие на която и да е система на управление, той все пак въплъщава, примирява и приобщава в своите рамки такива цялостни елементи, каквито могат да бъдат открити във всяка една от тях. Наследствената власт, която Пазителят е призван да упражни, жизненоважните и съществени функции, които изпълнява Световният дом на справедливостта, точно определените условия, изискващи неговото демократично избиране от представителите на вярващите - всичко това се съчетава, за да покаже истината, че този божествено разкрит Ред, който никога не може да бъде идентифициран с който и да е от стандартните видове управление, за които Аристотел говори в своите трудове, въплъщава и примесва с духовните истини, на които е основан, благотворните елементи, намиращи се във всяка една от тях. Като изключва общопризнатите злини, присъщи на всяка от тези системи, този Ред, колкото и да продължи, и колкото и широко да е неговото разпространение, не може никога да се изроди в каквато и да е форма на деспотизъм, на олигархия или на демагогия, която рано или късно разваля механизма на всички създадени от човека и погрешни по своята същност политически институции. ...

Колкото и значителен да е произходът на тази могъществена административна структура, и колкото и уникални да са нейните черти, събитията, за които може да се каже че са предшествали нейното раждане и са ознаменували началния етап на нейната еволюция, изглеждат не по-малко забележителни. Колко поразителен, колко поучителен е контрастът между процеса на бавно и сигурно укрепване, който характеризира растежа на едва зародената му сила и унищожителното настъпление на силите на дезинтеграцията, които нападат извехтелите, както религиозни, така и светски, институции на съвременното общество!

Жизнеността, която показват присъщите институции на този велик, този вечно разрастващ се Ред; пречките, които силното безстрашие и непоколебимата решимост на неговите администратори вече са преодолели; огънят на неугасимия ентусиазъм, който гори с ненамаляващ плам в сърцата на неговите пътуващи учители; висотите на саможертва, които постигат неговите първи строители; широтата на погледа, уверената надежда, съзидателната радост, вътрешният покой, безкомпромисната почтеност, примерната дисциплина, непоклатимото единство и солидарност, които проявяват неговите смели защитници; степента, до която движещият му Дух показа, че е в състояние да приобщи многообразните елементи в своите предели, да ги пречисти от всякаква форма на предразсъдъци и да ги срасне със собствената си структура - това са свидетелства за една сила, на която обезвереното и силно разклатено общество едва ли може да си позволи да не обърне внимание.

Сравнете тези ярки проявления на духа, който крепи здравото тяло на Вярата на Баха'у'лла с кризите и агонията, безразсъдството и тщеславието, язвителността и предразсъдъците, нечестивостта и разделението на един страдащ и хаотичен свят. Погледнете страха, който измъчва неговите лидери и сковава действията на заслепените му и объркани държавници. Колко яростна е омразата, колко болни са амбициите, колко жалки стремленията, колко дълбоко вкоренено е недоверието на неговите народи! Колко обезпокоително е беззаконието, корупцията, неверието, които прояждат жизненоважните органи на тази рушаща се цивилизация!

Може ли този процес на непрекъснато влошаване, който неусетно навлиза в толкова много области на човешката дейност и мислене, да не се разглежда като съпътстващ по необходимост вдигането на тази могъща Ръка на Баха'у'лла? Може ли да не гледаме на важните събития, които ... толкова дълбоко разтърсиха всеки континент по земното кълбо, като на злокобни знаци, които едновременно провъзгласяват сътресенията на една разпадаща се цивилизация и родилните мъки на този Световен ред - този Ковчег на човешкото спасение, който по необходимост трябва да се издигне върху нейните развалини?

IV
Световна общност

Контрастът между натрупващите се свидетелства за непрекъснато укрепване, което съпътства издигането на Административния ред на Божията Вяра, и силите на дезинтеграцията, които удрят в самата структура на мъчещото се общество, е колкото явен, толкова и тревожен. Както вътре, така и вън от бахайския свят знаците и белезите, които по тайнствен начин, предвестяват раждането на този Световен ред, установяването на който трябва да ознаменува Златната епоха на Божието Дело, нарастват и се множат с всеки изминал ден. Никой непредубеден наблюдател не може повече да не съумява да ги съзре. Той не може и да бъде подведен от мъчителната бавност, характеризираща разгръщането на цивилизацията, която последователите на Баха'у'лла се трудят да установят. Нито пък може да бъде заблуден от мимолетните проявления на възвръщащото се благоденствие, които понякога изглеждат, че са в състояние да спрат рушителното въздействие на хроничните болести, сполетели институциите на една загниваща епоха. Знаците на времената са твърде многобройни и убедителни, за да му позволят да обърка техния характер или да омаловажи тяхното значение. Той може, ако е справедлив в отсъждането си, да разпознае в поредицата от събития, които провъзгласяват, от една страна, неудържимия поход на институциите, пряко свързани с Откровението на Баха'у'лла и предзнаменуват, от друга, падението на онези сили и управления, които или са го пренебрегнали, или са му се противопоставили - той може да разпознае в тях всички свидетелства за действието на всепроникващата Божия Воля, както и оформянето на Неговия съвършено подреден и всеобхватен План.

„Скоро, обявяват словата на самия Баха'у'лла, сегашният Ред ще бъде сгънат и един нов ще бъде разстлан вместо него. Наистина твоят Господ говори истината и е Знаещият невиждани неща." „Кълна се в Себе Си, тържествено потвърждава Той, наближава денят, когато Той ще е сгънал света и всичко, що е в него, и ще е разстлал един нов Ред вместо него. Той наистина има власт над всички неща." „Равновесието в света, обяснява Той, бе нарушено чрез разтърсващото влияние на този Най-велик, този нов Световен ред. Уреденият живот на човечеството бе коренно променен посредством тази уникална, тази чудна Система, подобна на която очите на смъртен никога не са виждали." „Признаците на надвисналите сътресения и хаос, предупреждава Той народите по света, могат вече да бъдат различени, тъй като господстващият Ред изглежда е окайващо повреден." ...

Никакъв механизъм, неотговарящ на нормите, издигнати от бахайското Откровение, и различаващ се от върховния модел, постановен от Неговите учения, който съвместните усилия на човечеството все още могат да сътворят, не може да се надява да постигне нещо повече от онзи „По-малък мир", за който Авторът на нашата Вяра загатва в Своите писания. „Сега когато отказахте Най-великия мир, пише Той, увещавайки царете и управниците по света, хванете се здраво за този, По-малкия мир, та дано можете в някаква степен да подобрите собственото си положение и това на вашите подвластни." Като се спира по-подробно на По-малкия мир, Той се обръща по следния начин към управниците по света: „Помирете се помежду си, за да не се нуждаете повече от въоръжения освен в размер да опазвате своите територии и владения. Бъдете единни, о, множество на владетелите на света, защото чрез това бурята на несъгласието ще стихне сред вас и народите ви ще намерят покой. Ако някой сред вас вдигне оръжие срещу друг, вдигнете се всички срещу него, защото това не е нищо друго освен явна справедливост."

Най-великият мир, от друга страна, както е изразен от Баха'у'лла - мир, който трябва неизбежно да последва като практическо последствие от одухотворяването на света и сливането на всички негови раси, вероизповедания, класи и народи - не може да лежи на друга основа, освен на божествено определените предписания, които се заключават в Световния ред, свързан с Неговото свято име. В Своето Послание, разкрито преди около седемдесет години1 на кралица Виктория, Баха'у'лла, като загатва за този Най-велик мир, обявява: „Това, което Господ е повелил за върховно лекарство и най-могъщо средство за изцелението на целия свят е единението на всички негови народи в едно всеобщо Дело, една обща Вяра. Това не може по никакъв начин да бъде постигнато, освен посредством силата на един изкусен, всемогъщ и вдъхновен Лечител. Това наистина е истината, а всичко друго е просто заблуда" ... „Подобава на всички хора в този Ден, поддържа Той в едно друго Послание, да се хванат здраво за Най-великото име и да установят единството на цялото човечество. Няма място, където да се избяга, нито пък убежище, което човек да потърси освен Него."

Откровението на Баха'у'лла, чиято върховна мисия не е нищо друго освен постигането на това съществено и духовно единство на цялото тяло на народите, би трябвало, ако сме верни на това, което следва от него, да бъде разглеждано като ознаменуващо чрез появата си пришествието на епохата на целия човешки род. На него не трябва да се гледа просто като на поредното духовно възраждане във вечно променящите се съдбини на човечеството, не само като на следващ етап във веригата от последователни Откровения, нито дори като на кулминацията на една от поредиците повтарящи се пророчески цикли, а по-скоро като на бележещо последния и най-висш етап в поразителната еволюция на колективния живот на човека на тази планета. На появата на една световна общност, съзнанието за световно гражданство, основаването на една световна цивилизация и култура - всички от които трябва да съвпаднат с първоначалните етапи в разгръщането на Златния век на Бахайската ера - трябва, поради самата им същност, да се гледа, що се отнася до живота на тази планета, като на най-далечните предели в организацията на човешкото общество, въпреки че човекът като отделна личност ще продължи, а и наистина трябва да продължи, в резултат на постигането на този връх, да напредва и да се развива безкрайно.

Тази тайнствена, всепроникваща и в същото време неподлежаща на определение промяна, която свързваме с етапа на съзряване, неизбежен в живота на отделния човек и в развитието на плода, трябва, ако искаме да правилно да разберем казаното от Баха'у'лла, да има свое съответствие в еволюцията на организацията на човешкото общество. Подобен етап рано или късно трябва да бъде постигнат в колективния живот на човечеството, което ще доведе до едно още по-поразително явление в световните взаимоотношения и ще даде на целия човешки род такива възможности за благоденствие, които ще осигурят през следващите епохи главния стимул, нужен за изпълнението в крайна сметка на неговата благородна съдба. ...

Единствено онези, които са готови да свържат Откровението, провъзгласено от Баха'у'лла с достигането на върха на една толкова поразителна еволюция в колективния живот на целия човешки род, могат да схванат значението на словата, които Той, загатвайки за славата на този обещан Ден и за продължителността на Бахайската ера, сметна за подходящо да изрече. „Това е Царят на дните, възкликва Той, Денят, който видя пришествието на Най-възлюбения, Този, Който през цялата вечност бе провъзгласяван за Желанието на света." „Писанията на миналите Изповедания, потвърждава по-нататък Той, отбелязват великия празник, който трябва да приветства този най-велик Божи Ден. Блазе на оногова, който е доживял да види този Ден и е оценил неговото значение." ...

Въпреки че Откровението на Баха'у'лла бе дадено, Световният ред, който трябва по необходимост да произлезе от едно такова Откровение, все още е нероден. Въпреки че Героичната епоха на Вярата Му измина, съзидателната енергия, която тази Епоха освободи, все още не е кристализирала в онова световно общество, което, в завършека на времето, трябва да отрази блясъка на Неговата слава. Въпреки че скелетът на Неговия Административен ред бе издигнат и започна Съзидателният период на Бахайската ера, обещаното Царство в което семето на Неговите институции трябва да съзреят, все още не е създадено. Въпреки че Гласът Му бе извисен и знамената на Неговата Вяра бяха издигнати в повече от четиридесет страни1 на Изток и на Запад, цялостта на човешкия род все още е непризната, единството му не е провъзгласено и флагът на неговия Най-велик мир не е развят. ...

За разкриването на едно такова огромно благодеяние изглежда неизбежен един период на силни вълнения и широкоразпространени страдания. Колкото и сияйна да бе Епохата, която бе свидетел на зараждането на Мисията, поверена на Баха'у'лла, времето, което трябва да измине преди тази Епоха да роди най-прекрасните си плодове, изисква, и това става все по-очевидно, да бъде предшествано от такава морална и социална тъма, каквато единствено може да подготви неразкайващото се човечество за наградата, която то е предопределено да наследи.

В такъв един период сега ние навлизаме неотклонно и неудържимо. Сред сенките, които все повече се натрупват около нас, трудно можем да различим как проблясъците на неземната власт на Баха'у'лла се появяват на пресекулки на небосклона на историята. На нас „поколението на полумрака", живеещи във време, което може да бъде определено като периода на излюпването на Световната общност, предвидена от Баха'у'лла, е възложена задача, чиято голяма привилегия никога не можем достатъчно да оценим, и трудността на която все още можем смътно да различим. Ние, които сме призовани да изпитаме действието на тъмните сили, предопределени да отприщят порой от потресаващи бедствия, наистина можем да вярваме, че най-мрачният час, който трябва да предшества зората на Златната епоха на нашата Вяра все още не е ударил. Колкото и да е плътен мракът, който вече обгръща света, бедствените изпитания, които този свят трябва да изтърпи, все още се подготвят, а техният мрак все още не можем да си представим. Ние стоим на прага на една епоха, чиито сътресения провъзгласяват както смъртните болки на стария ред, така и родилните болки на новия. Може да се каже, че този Нов световен ред бе заченат чрез зараждащото въздействие на Вярата, обявена от Баха'у'лла. В настоящия момент ние можем да усетим неговите движения в утробата на тази напрягаща се епоха - епоха, очакваща определения час в който може да отхвърли своето бреме и да роди най-прекрасния си плод.

„Цялата земя, пише Баха'у'лла, сега е в състояние на очакване. Наближава денят когато тя ще е родила най-благородните си плодове, когато от нея ще са израсли най-високите дървета, най-омайните цветове, най-божествените блага. ..."

„Когато бе издигнат, пише Абдул-Баха, Божият зов вдъхна нов живот в тялото на човечеството и придаде нов дух на всичко сътворено. Именно поради тази причина светът бе разтърсен из основи и сърцата и съзнанието на хората бяха съживени. Не след дълго свидетелствата за това възраждане ще бъдат разкрити и дълбоко заспалите ще бъдат разбудени." ...

Обединението на цялото човечество е отличителният белег на етапа, който човешкото общество сега наближава. Единството на семейството, на племето, на града-държава и на нацията бяха последователно предприети и напълно установени. Световното единство е целта, към която се стреми измъченото човечество. Изграждането на нациите привърши. Анархията, присъща на държавния суверенитет приближава своя връх. Светът, навлизащ в своята зрялост, трябва да изостави този фетиш, да признае единството и цялостта на човешките взаимоотношения и да установи веднъж завинаги механизма, който може най-добре да въплъти този основен принцип на неговия живот.

„Един нов живот, провъзгласява Баха'у'лла, кипи в тази епоха сред всички народи по света; и въпреки това никой не е открил неговата първопричина и не е съзрял движещата му сила." „О, вие, чеда човешки, по този начин Той се обръща към Своето поколение, основната цел, вдъхваща живот на Божията Вяра и Неговата религия е да бъдат опазвани интересите и да се подкрепя единството на човешкия род ... Това е правата Пътека, установената и непоклатима основа. Каквото бъде издигнато на тази основа, промените и превратностите в света никога не биха могли да накърнят силата му, нито претъркулването на безброй векове да подкопае постройката му." „Благоденствието на човечеството, обявява Той, неговият мир и сигурност са недостижими освен и докато неговото единство не бъде твърдо установено." „Толкова силна е светлината на единството, свидетелства по-късно Той, че може да озари цялата земя. Единият истински Бог, Този, Който знае всички неща, свидетелства сам за истината на тези слова ... Тази цел стои над всяка друга цел, и това стремление е владетелят на всички стремления." „Този, Който е вашият Господ, Всемилостивият, освен това пише Той, храни в сърцето Си желанието да види целия човешки род като една душа и едно тяло. Побързайте да спечелите своя дял от Божието благоволение и милост в този Ден, който затъмнява всички други сътворени дни."

Единството на човешкия род, както го вижда Баха'у'лла, предполага създаването на една световна общност, в която всички народи, раси, вери и класи са тясно и трайно свързани помежду си и в която автономията на отделните страни-членки и личната свобода и инициатива на техните граждани са определено и напълно осигурени. Тази общност трябва дотолкова, доколкото можем да си представим, да включва едно световно законодателно тяло, чиито членове, като довереници на цялото човечество, в крайна сметка ще имат контрол над всички ресурси на влизащите в общността народи, и ще постановява такива закони, каквито са необходими за регулирането на живота, задоволяването на нуждите и уреждането на взаимоотношенията между всички раси и народи. Едно световно изпълнително тяло, поддържано от международни сили ще привежда в изпълнение взетите решения, ще прилага постановените от законодателното тяло закони и ще защитава органичното единство на цялата общност. Един световен съд ще решава и издава задължителните си и окончателни присъди в абсолютно всички спорове, които биха възникнали между различните елементи, съставляващи тази световна система. Ще бъде изграден механизъм за взаимовръзка, обхващащ цялата планета - освободен от национални пречки и ограничения, и действащ с удивителна бързина и съвършена безотказност. Един световен метрополис ще действа като център на световната цивилизация и ще фокусира в себе си обединяващите сили на живота, а оттам ще се излъчва неговото вдъхновяващо влияние. Един световен език ще бъде или създаден или избран измежду съществуващите езици и ще бъде преподаван в училищата на всички влизащи във федерацията народи като спомагателен в допълнение на техния майчин език. Една световна писменост, световна литература, единна и всеобща парична система и система на мерки и теглилки ще опрости и улесни взаимните връзки и разбирателство между народите и расите по света. В едно такова световно общество науката и религията - двата най-могъщи фактора в човешкия живот ще се помирят, ще си сътрудничат и ще се развиват в съзвучие. В една такава система пресата едновременно с даването на пълна възможност за изразяването на различните гледища и убеждения на хората, ще престане да бъде коварно манипулирана от непосредствени интереси, били те лични или обществени, и ще бъде освободена от влиянието на съперничещи си правителства и народи. Икономическите ресурси на света ще бъдат организирани, източниците му на суровини ще бъдат усвоени и напълно оползотворени, световните пазари ще бъдат взаимосвързани и доразвити и разпределението на техните продукти ще бъде справедливо регулирано.

Съперничеството, омразата и сплетните на национална основа ще престанат, а расовата ненавист и предразсъдъците ще бъдат заменени от расова дружелюбност, разбирателство и сътрудничество. Причините за религиозните разпри ще бъдат премахнати завинаги, икономическите пречки и ограничения ще бъдат напълно отстранени и прекомерната разлика между класите ще бъде заличена. Нищетата от една страна, а от друга безмерно натрупаната собственост ще изчезнат. Огромната енергия, разсипвана и пропилявана за военни цели, било то по икономически или политически причини, ще бъде посветена на такива цели, които ще доведат до разширяване обхвата на човешките открития и техническото развитие, нарастването на производителността на човечеството, изчезването на болестите, разширяването на научните изследвания, издигането нивото на физическото здраве, засилването остротата и чистотата на човешкия ум, усвояването на неизползувани и неподозирани ресурси на планетата, продължаването на човешкия живот и спомагането на развитието на всеки друг способ, който ще стимулира интелектуалния, моралния и духовния живот на целия човешки род.

Една федерална система, управляваща целия свят и упражняваща неоспорима власт над всичките му неизмеримо огромни богатства, сливаща и въплъщаваща идеалите както на Изтока, така и на Запада, освободена от проклятието на войните и техните злочестини и устремена към усвояването на всички налични източници на енергия по лицето на планетата, система, в която Силата е превърната в слуга на Справедливостта, чийто живот се поддържа от безрезервното й приемане на един Бог и на верността й към едно общо Откровение - такава е целта, към която човечеството се движи, подтиквано от обединителните сили на живота. ...

V
Съдбата на човечеството

Когато се вгледаме назад в по-далечното минало и проучим макар и бегло превратностите, сполетели все по-измъченото общество, и си припомним напрежението и сътресенията, на които все повече бе подлагана основата на отмиращия Ред, не можем да не се учудим от резкия контраст, представян, от една страна, от натрупващите се свидетелства на порядъчното разгръщане и необезпокояваното умножение на средствата на Административния ред, създаден, за да бъде предвестникът на една световна цивилизация, и, от друга, от злокобните проявления на остри политически противоречия, обществени безредици, расова враждебност, класов антагонизъм, липса на морал и безверие, които провъзгласяват по недвусмислен начин развалата и отживялостта на институциите на един провалил се Ред. ...

„Ветровете на отчаянието, пише Баха'у'лла, размишлявайки над непосредствената съдба на човечеството, духат, уви, от всички посоки, а враждата, която разделя и измъчва човешкия род нараства с всеки изминал ден. ..." „Толкова окаяно ще бъде неговото положение, по друг повод обявява Той, че да го разкрием сега не би било подобаващо и пристойно." „Тези безплодни вражди, от друга страна, размишлявайки над бъдещето на човечеството, категорично предрича Той по време на паметното му интервю с персийския ориенталист, Едуард Г. Браун, тези разрушителни войни ще преминат, и ще настъпи „Най-великия мир". ... Тези вражди, това кръвопролитие и раздори трябва да престанат и всички хора да бъдат като един род и едно семейство." ...

„Всички племена и народи, пише също така Абдул-Баха, ... ще станат като един народ. Религиозният и сектантски антагонизъм, враждебността между раси и народи, както и различията между нациите, ще бъдат премахнати. Всички хора ще приемат една религия, ще имат една обща вяра, ще се слеят в една раса и ще се превърнат в един народ. Всички ще живеят в едно общо отечество, което е самата планета."

Това, което виждаме в настоящия момент, по време на „тази най-дълбока криза в историята на цивилизацията," припомняйки си такива времена в които „религиите загиваха и се раждаха," представлява юношеския период в бавната и мъчителна еволюция на човечеството, която го подготвя за достигането на периода на възмъжаването, периода на зрелостта, обещанието за който е неотменна част от ученията и е въплътено в пророчествата на Баха'у'лла. Вълненията на тази преходна епоха е характерна за необмислеността и неразумните пориви на младежта, нейното безразсъдство и разточителство, нейната гордост, самоувереност, бунтарство и презрение към дисциплинираността.

Епохите на неговата невръстност и детство са отминали и никога не ще се върнат, докато Великата епоха, върхът на всички епохи, която трябва да ознаменува пълнолетието на целия човешки род, все още предстои да настъпи. Сътресенията на този преходен и най-бурен период в летописите на човечеството са съществените предпоставки и предшестват неизбежното приближаване на онази Епоха на епохите, „завършека на времето", в която безумството и вълненията на враждите, които от зората на историята помрачаваха летописите на човечеството, най-после ще бъдат превърнати в мъдростта и спокойствието на един непрестанен, всеобщ и траен мир, в който несъгласието и разделението на човешките чеда ще са отстъпили място на всеобщото помирение и пълното обединение на различните елементи, които съставляват човешкото общество.

Това наистина ще бъде подобаващия връх на онзи процес на интеграция, който, като се започне със семейството - най-малката единица в стълбицата на организацията на човешкото общество, трябва, след като последователно създаде племето, града-държава и нацията, да продължи да действа докато достигне своя връх в обединението на целия свят - крайната цел и коронната слава на еволюцията на човечеството на тази планета. Именно този период, човечеството, желаейки или не това, неумолимо приближава. Именно за този етап подготвя тайнствено пътя огненото изпитание, на което е подложено човечеството. Именно с този период са неразривно свързани съдбата и целта на Вярата на Баха'у'лла. Именно съзидателната енергия, която произлезе от Неговото Откровение ... придаде на човечеството способността да достигне този краен етап в естествената му и колективна еволюция. Именно със Златната епоха на Неговото Изповедание ще бъде завинаги свързван върха на този процес. Именно структурата на Неговия Нов световен ред, зараждащ се в утробата на административните институции, които Той сам създаде, ще послужи както за модел, така и за ядро на онази световна общност, която е сигурната и неизбежна съдба на страните и народите по света.

По същия начин както естествената еволюция на човечеството е била бавна и постепенна и включва в себе си последователно обединението на семейството, племето, града-държава и нацията, така и светлината, дарена от Божието Откровение, в различни етапи от еволюцията на религията и отразена в последователните Изповедания на миналото, се е появявала бавно и постепенно. Наистина във всяка епоха мерилото на Божественото Откровение е било приспособявано и е съразмеримо със степента на социален прогрес, постигнат в тази епоха от постоянно развиващото се човечество.

„Беше постановено от Нас, обяснява Баха'у'лла, Словото Божие и всичките му скрити заложби, да бъдат проявявани на хората в строго съответствие с онези условия, които бяха предопределени от Този, Който е Всезнаещия, Премъдрия. ... Ако на Словото бъде позволено внезапно да освободи цялата заложена в него енергия, никой човек не би устоял на тежестта на едно толкова силно Откровение." „Всички сътворени неща," потвърждава Абдул-Баха като се спира по-подробно на тази истина, „имат своята степен или етап на съзряване. Периодът на зрялостта в живота на едно дърво е времето, когато то ражда своите плодове. ... Животните достигат етапа на пълен растеж и завършеност, а в царството на хората човек достига зрелостта си, когато светлината на неговото здравомислие достигне своята най-голяма мощност и развитие. ... По същия начин съществуват периоди и етапи в колективния живот на човечеството. Преди време то премина през етапа на детството, по-сетне - през периода на юношеството, но сега то навлезе в дългоочакваната фаза на зрелостта, свидетелствата за което се виждат навсякъде. ... Това, което отговаряше на нуждите на човека през ранната му история, нито съответства, нито задоволява изискванията на нашето време - този период на обновление и завършеност. Човечеството излезе от предходното си състояние на ограниченост и предварително обучение. Сега човек трябва да бъде изпълнен с нови добродетели и сили, нови морални норми, нови способности. Нова щедрост и съвършени дарове го очакват, а и вече се изливат над него. Даренията и благата от периода на младостта, въпреки че са навременни и достатъчни по време на юношеството на човечеството, вече не са в състояние да посрещнат изискванията на неговата зрелост." ...

Това е етапът, който светът наближава сега - етапът на световно единство, който, както ни уверява Абдул-Баха, ще бъде сигурно установен през този век. „Езикът на величието, потвърждава самият Баха'у'лла, ... провъзгласи в Деня на Неговото Проявление: „Не трябва да се гордее този, който обича своята страна, а онзи, който обича света."" „Чрез силата," добавя Той, „освободена от тези възвишени слова, Той придаде нов импулс и определи нова посока за птиците на човешките сърца и заличи всяка следа от забрана и ограничения от святата Божия Книга."

Във връзка с това обаче трябва да се отправи и едно предупреждение. Обичта към собствената страна, вдъхвана и подчертавана в учението на исляма като „елемент от Божията Вяра", не бива чрез това заявление, този ясен зов на Баха'у'лла, да бъде нито порицаван, нито пренебрегван. То не трябва, а и наистина не може, да бъде тълкувано като отрицание, или пък на него да се гледа в светлината на присъда, произнесена срещу разумния и здравомислещ патриотизъм; то не се стреми да подкопае предаността и верността на всеки човек към неговата страна, нито пък противоречи на законните стремления, права и задължения на която и да е отделна страна или народ. Единственото, което то налага и провъзгласява, е това, че патриотизмът не е достатъчен в светлината на коренните промени в икономическия живот на обществото и взаимозависимостта на народите и вследствие умаляването на света чрез революцията в средствата за транспорт и съобщения - условия, които не съществуваха и не можеха да съществуват по времето на Исус Христос или Мохамед. То призовава към една по-широка вярност, която не трябва и наистина не противоречи на по-ограничената вярност. То вдъхва обич, която поради своя мащаб трябва да включва, а не да изключва обичта към собствената страна. Чрез тази вярност, която вдъхва, и тази обич, която придава, то полага основата, върху която може да процъфти идеята за световно гражданство и може да бъде положена структурата на световното обединение. То настоява обаче за подчинението на националните съображения и частните интереси, на наложителните и първостепенни нужди на човечеството като цяло, тъй като в света на взаимозависимите страни и народи напредъкът на частта е най-добре да бъде постигнат чрез напредъка на цялото.

Светът наистина се приближава към своята предначертана съдба. Взаимозависимостта на страните и народите на земята, каквото и да казват или правят лидерите на водещите сили в света, е вече завършен факт. Неговото единство в областта на икономиката вече се разбира и признава. Благоденствието на частта означава благоденствие на цялото, а нищетата на частта носи нищета и на цялото. Откровението на Баха'у'лла, според собствените Му слова, „придаде нов тласък и определи нова насоченост" на този обширен процес, който сега действа в света. Огньовете, запалени от това огромно изпитание, са следствие от неспособността на хората да го разберат. Нещо повече, те биват все повече разпалвани. Едно продължително, всеобхватно, болезнено, носещо хаос и всеобщо разрушение бедствие трябва наистина да разтърси народите, да разбуди съзнанието на света, да освободи хората от напразни илюзии, да ускори радикалната промяна в самото схващане за обществото и да сдружи разчленените и кървящи крайници на човечеството в едно тяло - единно, органично свързано и неделимо.

На общия характер, последствията и характерните черти на тази световна общност, предопределена да възникне рано или късно от касапницата, агонията и опустошението на това огромно световно сътресение, вече се спрях в предишните си обръщения. Достатъчно е да се каже, че тази кулминация поради самата си същност ще представлява един постепенен процес и както предвижда самият Баха'у'лла, ще доведе първо до установяването на По-малкия мир, който народите по света, все още несъзнаващи Неговото Откровение и все още неволно прилагащи общите принципи, формулирани от Него, сами ще установят. Тази важна и историческа стъпка, включваща преустройството на човечеството в резултат на всеобщото признаване на неговото единство и цялост, ще доведе веднага до одухотворяването на хората в резултат от признаването на характера и приемането на твърденията на Вярата на Баха'у'лла - същественото условие за това крайно сливане на всички раси, вери, класи и народи, което трябва да ознаменува раждането на Неговия Нов световен ред.

Тогава пълнолетието на цялото човечество ще бъде провъзгласено и чествано от всички страни и народи по света. Тогава ще бъде издигнат флагът на Най-великия мир. Тогава всеобхватната власт на Баха'у'лла - Установителят на Царството на Отца, предречено от Сина и очаквано от Божиите Пророци преди и след Него - ще бъде призната, приветствана и твърдо установена. Тогава ще се роди една световна цивилизация, процъфтяваща и увековечаваща се сама по себе си, цивилизация с такава пълнота на живота, каквато светът никога не е виждал, нито все още може да си представи. Тогава Вечният завет ще бъде изпълнен в своята цялост. Тогава обещанието, въплътено във всички Божии Книги ще бъде изпълнено, всички пророчества, изречени от Пророците на миналото ще се сбъднат и виденията на ясновидците и поетите ще бъдат осъществени. Тогава планетата, възродена чрез всеобщата вяра на нейните жители в Бога и предаността им към едно общо Откровение, ще отрази, в рамките на наложените й ограничения, лъчезарната слава на властта на Баха'у'лла, сияеща в пълния си блясък в Рая Абха, ще бъде превърната в седалище на Неговия височайши Престол и ще бъде приветствана като земен рай, който е в състояние да изпълни онази неизразимо велика съдба, която й е отредена още в незапомнени времена от обичта и мъдростта на нейния Създател.

Не ние, нищожните смъртни, трябва да се опитваме, в един толкова критичен период от дългата и превратна история на човечеството, да постигнем точно и задоволително разбиране относно стъпките, които трябва последователно да отведат кървящото човечество, неблагочестиво забравило своя Бог и нехаещо за Баха'у'лла, от неговата Голгота до окончателното му възкресение. Не ние, живите свидетели на всепокоряващото могъщество на Неговата Вяра, трябва да поставяме под въпрос, дори и за миг, и колкото и мрачна да е нищетата, обгръщаща света, способността на Баха'у'лла да изкове с чука на Своята воля, и чрез огъня на изпитанията, върху наковалнята на тази напрегната епоха и в точната форма предвидена от ума Му, тези разпръснати и взаимно унищожаващи се парченца, на които се е разпаднал порочния свят, в една цялостна единица, твърда и неразделима, способна да изпълни Неговото предначертание за човешките чеда.

По-скоро наше задължение е, колкото и объркваща да е гледката, колкото и мрачна да е сегашната картина, колкото и ограничени да са средствата, с които разполагаме, да се трудим спокойно, уверено и неуморно. Така ще дадем своя дял помощ, колкото ни позволяват условията, за действието на силите, които, предвождани и направлявани от Баха'у'лла, отвеждат човечеството от долината на нищетата и позора към най-високите върхове на могъществото и славата.


Table of Contents: Albanian :Arabic :Belarusian :Bulgarian :Chinese_Simplified :Chinese_Traditional :Danish :Dutch :English :French :German :Hungarian :Italian :Japanese :Korean :Norwegian :Persian :Portuguese :Romanian :Russian :Spanish :Swedish :Turkish :Ukrainian :