Web - Windows - iPhone
Резван 2006 г. представлява миг, наситен с дух на възторг и очакване. Последователите на Бахаулла навсякъде по света могат с право да се гордеят с величината на своите постижения по време на Петгодишния план, който вече наближава своя край. А към бъдещето те могат да гледат с увереност, с която се удостояват само онези, чиято решимост е калена с опит. Целият Бахайски свят е изпълнен с вълнение при мисълта за мащаба на Петгодишното начинание, което лежи пред нас, дълбоката саможертва, която то ще изисква и резултатите, които е предопределено да постигне. Присъединяваме се към молитвите ви, с които се обръщате с благодарност към Бахаулла за привилегията да сте свидетели на разкриването на Неговото предначертание за човечеството.
В своето Послание от 27 декември 2005 г. до Съветниците, събрани в Светата земя, изпратено в същия този ден до всички Национални духовни съвети, ние очертахме основните характеристики на Петгодишния план, който ще се простира от 2006 до 2011 г. Приятелите и техните институции бяха помолени да изучат подробно това Послание и неговото съдържание несъмнено ви е добре познато. Сега ние призоваваме всеки един от вас да насочи своята енергия за успешното постигане на целта за създаването през следващите пет години на интензивни програми за растеж, в поне 1500 района по целия свят. Това, че в месеците след заминаването на Съветниците от Световния център, последователно в много страни бяха положени толкова бързо и систематично основите за започването на Плана, говори за желанието, с което Бахайската общност се заема с поставеното предизвикателство. Въпреки че няма нужда тук да навлизаме в допълнителни подробности за изискванията на Плана, ние се чувстваме длъжни да ви предложим за размисъл няколко бележки за общия контекст, в който ще бъдат прилагани личните и съвместните ви усилия.
Преди повече от седемдесет години Шоги Ефенди написа своите писма за Световния ред, в които направи задълбочен анализ на силите, действащи в света. С присъщото му красноречие, той описва два големи процеса, приведени в действие от Откровението на Бахаулла, единият - разрушителен, а другият – интеграционен, като и двата тласкат човечеството към разкрития от Него Световен ред. Бяхме предупредени от Пазителя да не бъдем „подвеждани от мъчителната бавност, с която се характеризира разгръщането на цивилизацията”, създавана с толкова усилия или пък да се заблуждаваме „от мимолетните проявления на възвръщащото се благоденствие, които понякога изглеждат, че са в състояние да спрат рушителното въздействие на хроничните болести, сполетели институциите на една загниваща епоха”. Нито един преглед на хода на събитията през последните десетилетия не може да не признае нарастващата сила на процесите, които той анализира тогава с такава точност.
Достатъчно е човек да погледне задълбочаващата се морална криза, обхванала човечеството, за да прецени степента, до която силите на дезинтеграцията са разкъсали структурата на обществото. Не станаха ли проявите на егоизъм, на съмнения, страх и измама, предвидени така ясно от Пазителя, толкова разпространени, че да са очевидни дори за обикновения наблюдател? Не надвисна ли над международната сцена огромната заплаха от тероризъм, за която той говори, така че да изпълни със загриженост умовете и на млади, и на стари, във всяко кътче по света? Не набраха ли такава сила и влияние неутолимата жажда и трескавата гонитба на земна суета, богатство и удоволствия, че да добият власт над такива човешки ценности като щастие, вярност и обич? Не достигна ли такива размери отслабването на семейната сплотеност и безотговорното отношение към брака, че да застрашат тази основна клетка на обществото? „Извращението на човешката същност, падението на човешкото поведение, покварата и разпадът на човешките институции”, за които ни предупреждава Шоги Ефенди, за съжаление се разкриват в „най-лошите им и най-противни аспекти”.
Пазителят приписва най-голям дял от вината за моралното падение на човечеството на упадъка на религията като обществена сила. „Ако светилникът на религията бъде затъмнен – обръща ни внимание той към словата на Бахаулла, – ще настъпи хаос и объркване и светлините на правосъдието, справедливостта и мира ще престанат да греят.” Десетилетията, последвали написването на неговите писма, бяха свидетели не само на непрестанно намаляване на способността на религията да упражнява морално въздействие, но също така и на предателство спрямо масите чрез непристойното поведение на религиозните институции. Опитите да им бъде вдъхнат нов живот доведоха единствено до надигането на един фанатизъм, който ако не бъде обуздан, би могъл да разруши основата на цивилизованите връзки между хората. Засилените, напоследък, гонения на бахаите в Иран представляват сами по себе си достатъчно доказателство за решимостта на силите на мрака да гасят пламъка на Вярата навсякъде, където той гори с ярка светлина. Въпреки, че сме уверени, че в в крайна сметка Делото ще възтържествува, ние не смеем да забравяме предупрежденията на Пазителя, че Вярата ще трябва да се бори с врагове, по-силни и по-коварни от онези, нападали я в миналото.
Няма нужда да коментираме надълго и нашироко важността на държавническото поведение – една друга тема, развита толкова майсторски от Пазителя в неговите писма за Световния ред. Разрастващата се икономическа пропаст между бедни и богати, запазването на дълговечна враждебност между отделни народи, все по-увеличаващият се брой бежанци, изключителното нарастване на организираната престъпност и насилието, всепроникващото чувство на несигурност, рухването на основни обществени връзки в много райони по света, безразборната експлоатация на природните ресурси – всички тези факти са само някои от признаците, харакеризиращи неспособността на световните ръководители да начертаят жизнеспособни планове за облекчаване страданията на човечеството. С това не искаме да кажем, че не са полагани искрени усилия и дори че те не са се умножавали многократно десетилетие след десетилетие. Но колкото и да са находчиви те, в голяма степен не успяха да премахнат „коренната причина на злото, което толкова грубо наруши равновесието на днешното общество”. „Нито даже – твърди Пазителят – самият акт на изобретяването на механизъм, необходим за политическото и икономическото обединение на света … би осигурил сам по себе си противосредството за отровата, която устойчиво подкопава жизнените сили на цивилизованите страни и народи.” „Какво друго – твърди уверено той – освен безрезервното приемане на Божествената програма”, изложена от Бахаулла и „въплъщаваща в своята същност, определената свише Божия схема за обединението на човечеството в тази епоха, съчетана с несломимото убеждение в непогрешимата ефикасност на всяко нейно положение, е в крайна сметка в състояние да устои на силите на вътрешната дезинтеграция, която, ако не бъде спряна, непременно ще продължи да разяжда жизнено важните органи на изпадналото в отчаяние общество.”
Колко проникновено наистина Шоги Ефенди описва ускоряващия се процес на дезинтеграция в света. Също толкова поразителна е точността, с която той анализира силите, свързани с процеса на интеграция. Той говори за „духа на световна солидарност, който се надига спонтанно от бъркотията на безпорядъчното общество” като непряка проява на разкрития от Бахаулла принцип за единството на човечеството. Този дух на солидарност продължи да се разпространява в продължение на десетилетия и днес неговото въздействие е очевидно в редица събития – от отхвърлянето на дълбоко вкоренени расови предразсъдъци - до зараждащото се съзнание за световно гражданство, от повишената отговорност за опазване на околната среда - до съвместните усилия за подобряване на общественото здравеопазване, от загрижеността за човешките права - до систематичния стремеж към осигуряване на всеобщо образование, от организирането на междурелигиозни дейности - до процъфтяването на стотици хиляди местни, национални и международни организации, занимаващи се под някаква форма с обществена дейност.
В този смисъл, за последователите на Бахаулла най-съществените събития в процеса на интеграция са онези, пряко свързани с Вярата, голяма част от които са били подпомагани от самия Пазител и които постигнаха огромно развитие в сравнение със скромното си начало. От малкото ядро вярващи, на които той предаде своите първи преподавателски планове израсна световна общност, с присъствие в хиляди населени места, навсякъде следваща добре установен модел на дейности, въплъщаващ принципите и стремленията на Вярата. На основата на Административния ред, който той положи с толкова усилия през първите десетилетия от своята служба бе установена една огромна, тясно свързана мрежа от Национални и Местни духовни съвети, които усърдно ръководят дейността на Делото в над сто и осемдесет страни по света. От първите контингенти Членове на Спомагателното тяло за закрила и разпространение на Вярата, създадени от него, се роди легион от почти хиляда непоколебими труженици, служещи под наставленията на осемдесет и един Съветници, умело ръководени от Международния учебен център. Развитието на Световния административен център на Вярата в пределите на нейния Световен духовен център – процес, на който Пазителят посвети толкова много енергия, премина съдбоносен праг с акта на нанасянето на Световния дом на справедливостта в неговото седалище на планината Кармел и последвалото завършване на сградата на Международния учебен център и Центъра за изучаване на текстовете. Институцията „Хукукулла” се развиваше постоянно под грижите на Ръката на Божието дело д-р Али Мохамад Варга, назначен преди петдесет години за Довереник от Шоги Ефенди и достигна своя връх в създаването през 2005 г. на Международен съвет, предназначен да насърчава все по-широкото приложение на този могъщ закон – източник на безмерна благодат за цялото човечество. Усилията на Пазителя да издигне представата за Вярата в международните кръгове се развиха в широка система за връзки с обществеността, която е в състояние както да защитава нейните интереси, така и да провъзгласява всеобщото й послание. Уважението, на което се радва Вярата на международните форуми, когато говорят нейни представители, е наистина забележително постижение. Верността и предаността, която проявяват спрямо Завета на Бахаулла членовете на една общност, отразяваща многообразието на целия човешки род, представлява източник на сила, с подобен на който не може да се похвали нито една организирана група.
Пазителят предвеща, че в последователни периоди от Съзидателната епоха Световният дом на справедливостта ще слага началото на поредица от световни начинания, които ще „символизират единството, както и ще координират и обединяват дейността” на Националните духовни съвети. В продължение на вече три последователни периода Бахайската общност се труди усърдно в рамките на глобалните Планове, обявявани от Световния дом на справедливостта и успя да създаде един модел на Бахайски живот, който спомага за духовното развитие на отделния индивид и направлява колективната енергия на своите членове за духовното възраждане на обществото. Тя придоби способността да достига с посланието си до голям брой възприемчиви души, да ги укрепва и да задълбочава тяхното разбиране за приетата от тях Вяра. Тя се научи да превръща принципа на консултацията, формулиран от нейния Основател в ефикасно средство за колективно вземане на решения, както и да образова членовете си как да го използват. Общността създаде програми за духовното и морално образование на по-младите си членове и ги предостави не само на собствените си деца и юноши, но и на тези наоколо. С наличните таланти беше създаден богат набор от литература, включващ книги на множество езици, които задоволяват както нуждите на общността, така и интересите на обществеността. Бахаите участват все повече в широките обществени дейности, като се заемат с безброй проекти за социално и икономическо развитие. Особено след началото на Петия период през 2001 г. общността направи значителни крачки в умножаването на човешките си ресурси чрез програма на обучение, достигаща обикновените й членове и откри методи и средства за установяването на модел за устойчиво развитие.
Именно в смисъла на взаимодействието на силите, описани тук, трябва да бъде разглеждана наложителната нужда от ускоряване на процеса на навлизане на групи. Сега започващият Петгодишен план изисква да насочите енергията си към този процес и да направите необходимото за ускоряването на двете допълващи се движения, представляващи неговата същност. Това трябва да бъде доминиращата ви грижа. С времето, когато усилията ви дадат плод и динамиката на растеж достигне едно ново по своята сложност ниво, ще бъдат очертани възможности и предизвикателства, които през следващите пет години да бъдат посрещнати от самия Световен център в области като връзките с обществеността, социално-икономическото развитие, администрацията и приложението на Бахайските закони. Разрастването на общността вече наложи създаването на нови условия за удвояване броя на поклонниците във всяка група до четиристотин от началото на месец октомври 2007 г. Усилията ще трябва да бъдат насочени към още няколко проекта. Сред тях са по-нататъшното разработване на градините, около Гробницата на Бахаулла, както и на градината Резван и на Мазрае; реставрацията на сградата на Международния архив; структурни ремонти на Свещената гробница на Баб, пълният обхват на които все още не е ясен, както и изграждането на Молитвения дом в Чили, така както е предвидено от Пазителя – последния от континенталните Машрекул-Азкар. В хода на тези усилия ние ще ви призоваваме от време на време за помощ, както под формата на финансова подкрепа, така и на специализирани умения, без да забравяме, че ресурсите на Вярата трябва във възможно най-голяма степен да бъдат насочвани към нуждите на Плана.
Скъпи приятели, не можем да пренебрегнем факта, че силите на дезинтеграцията се разрастват и засилват. Също така е ясно, че общността на Най-великото име бе ръководена все по-успешно от Ръката на Провидението и сега трябва да се умножат ресурсите. Подходът, определен от Петгодишния план е ясен. Как биха могли онези от нас, които са наясно с тежкото положение на човечеството и съзнават посоката, в която се разгръща историята, да не се вдигнат до предела на своите възможности и да не се посветят на неговата цел? Не са ли думите на Пазителя, че „полето е готово” също толкова верни за нас днес, колкото и когато той ги написа по време на първия Седемгодишен план? Нека тези негови слова кънтят в ушите ви: „Няма време за губене”. „Няма място за колебание.” „Такава възможност е незаменима.” „Да опитваме, да упорстваме, означава да осигурим крайната и пълна победа.”
Бъдете сигурни, че отправяме непрестанни молитви на Свещения праг да бъдете напътствани и закриляни.
/Световен дом на справедливостта/