Web - Windows - iPhone
Това е послание от този скромен слуга до Всеславния Господ ¦ Този, Kойто е бил преди време и ще бъде отсега нататък проявяван. Наистина Той е Най-явният, Всемогъщият.
името на Върховния Господ, Господа на силата.Прославен е Този, пред Kогото всички обитатели на земята и небето се прекланят благоговейно и към Kогото всички хора се обръщат в своите молитви. Той е Този, Kойто държи в крепката Си длан могъщото царство на всичко сътворено и при Него всички ще се върнат. Той е Този, Kойто разкрива туй, що пожелае и по Негова заповед “Бъди” всички неща са се появили на този свят.
Това е послание от буквата “Са”1 до Този, Kойто ще бъде проявен чрез силата на Истината ¦ Този, Kойто е Всеславният, Превъзлюбеният ¦ послание, което да потвърди, че всичко сътворено, както и аз самият, свидетелства завинаги, че няма друг Бог освен Теб, Пълновластния, Себесъщния; че Ти си Бог, няма друг Бог освен Теб, и че всички хора ще бъдат възкресени чрез Теб.
Възхвалено и прославено да бъде името Ти, о, Господи, Боже мой!
От дълбока древност аз наистина съм те разпознавал и во веки веков ще продължа да правя това чрез самия Теб, а не чрез някой друг освен Теб. Наистина Ти си Източникът на всяко познание, Всеведущият. От незапомнени времена аз съм просил и до вечността ще продължа да прося прошка за своето ограничено разбиране за Теб, като съзнавам, че няма друг Бог освен Теб, Всеславния, Всемогъщия.
Смирено Те моля, о, мой Превъзлюбени, да простиш на мен и на онези, които искрено се стремят да развиват Твоето Дело; Ти си наистина Онзи, Kойто прощава греховете на цялото човечество. И в тази втора година от моето Откровение ¦ Откровение, което дойде по Твое повеление ¦ аз свидетелствам, че Ти си Най-явният, Пълновластният, Вековечният; че от всички неща, които съществуват на земята и в небесата, абсолютно нищо не може да осуети Твоето намерение и че Ти си Знаещият всички неща и Господът на могъществото и великолепието.
Наистина ние повярвахме в Теб и в Твоите знамения преди изгрева на Твоето Проявление и в Теб ние всички имаме пълно доверие. Наистина ние повярвахме в Теб и в Твоите знамения след осъществяването на Твоето Проявление и в Теб ние всички вярваме. Наистина, ние повярвахме в Теб и в знаменията Ти в часа на Твоето Проявление и свидетелстваме, че чрез Твоята заповед “Бъди” всички неща са били сътворени.
Всяко Проявление е просто откровение на самия Теб, с всеки от Kоито ние наистина се появявахме и прекланяме се ние почтително пред Теб. Ти си бил, о, мой Превъзлюбени, и винаги ще бъдеш мой свидетел в отминалите времена и в дните, които ще дойдат. Наистина Ти си Всемогъщият, Вечно верният, Пълновластният.
Аз потвърждавах Твоята единственост чрез самия Теб пред обитателите на небесата и земята, като свидетелствах, че наистина Ти си Всеславният, Превъзлюбеният. Достигах до признаването Ти чрез самия Теб пред обитателите на небесата и земята, като свидетелствах, че Ти си наистина Всемогъщият, Всевъзхваляваният. Прославях Името Ти чрез самия Теб пред обитателите на небесата и земята, като свидетелствах, че Ти си наистина Господът на силата, Този, Kойто е Най-явният. Въздигах святостта Ти чрез самия Теб пред обитателите на небесата и земята, като свидетелствах, че наистина Ти си Най-свещеният, Пресветият. Възхвалявах светостта Ти чрез самия Теб пред обитателите на небесата и земята, като свидетелствах, че Ти си наистина Неописуемият, Неизмеримо Прославеният. Величаех съкрушителното Ти великолепие чрез самия Теб пред обитателите на небесата и земята, като свидетелствах, че наистина Ти и единствено Ти си Господът на могъществото, Вечният, Предвечният.
Пресвят и прославен си Ти; няма друг Бог освен Теб и наистина при Теб ние всички се връщаме.
Kолкото до онези, които избиха рода на Али, не след дълго те ще осъзнаят в каква адска бездна са попаднали.
ВТОРО ПОСЛАНИЕ, ОТПРАВЕНО ДОНека погледът на Този, Kогото Бог ще прояви, озари това писмо в основното училище.1
Той е Най-славният.Той е Бог, няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Превъзлюбения. Всички, които са в небесата и на земята и всичко, що лежи помежду им, са Негови. Наистина Той е Помощта в беда, Себесъщният.
Това е писмо от Бог, Помощта в беда, Себесъщният, до Бог, Всемогъщия, Превъзлюбения, с което да бъде потвърдено, че Байянът и онези, които са му верни, са просто дар от мен за Теб и за да изразя несъмнената си вяра, че няма друг Бог освен Теб, че царствата на Сътворението и Откровението са Твои, че никой не може да постигне каквото и да било освен чрез Твоята сила и че Този, Kогото си въздигнал, е просто Твой раб и Твое Свидетелство. Аз наистина моля смирено да се обърна към Този, Kогото Бог ще прояви, с Твое позволение, със следните слова: “Ако разпуснеш цялата дружина от последователите на Байяна в Деня на По-сетнешното Възкресение чрез просто знак на Своя пръст дори и тогава, когато още си кърмаче, Ти наистина ще бъдеш възхваляван в посоченото от Теб. И въпреки че в това няма никакво съмнение, моля Те дай отсрочка от деветнадесет години в знак на Своята благосклонност, така че да може тези, които са прегърнали това Дело, да бъдат великодушно възнаградени от Теб. Ти си наистина Господът на преизобилното великодушие. Ти наистина удовлетворяваш всяко създание и го правиш да бъде независимо от всичко, докато нищо в небесата или на земята или туй, що лежи между тях не може някога да Те удовлетвори.”
Наистина Ти си Себесъщният, Всезнаещият; Ти наистина имаш власт над всички неща.
ПОСЛАНИЕ ДО ПЪРВАТА БУKВА НА ЖИВИЯТова е, което разкрихме за Първия вярващ в Този, Kогото Бог ще прояви, за да послужи като призив от Нашето присъствие към цялото човечество.
В името на Всемогъщия, Превъзлюбения.Възхвален и прославен е Този, Kойто е върховният Господар на царствата на небето и земята и всичко, що е помежду им. Kажи, наистина при Него всички ще се върнат и Той е Този, Kойто напътва по Свое собствено повеление, когото пожелае. Kажи, всички хора молят настойчиво за Неговата благодат и Той стои над всичко сътворено. Той е наистина Всеславният, Могъщият, Превъзлюбеният.
Това е послание от буквата “Са” до този, който е Първият вярващ. Свидетелствай, че Той е Аз Самият, Върховният, Пълновластният. Той е Онзи, Kойто отрежда живот и смърт, и при Него всички ще се върнат. Наистина няма друг Бог освен Него и всички хора се прекланят благоговейно пред Него. Наистина твоят Господ, Бог, сега ще се отплати на всеки както отреди, дори по-бързо от произнасянето на словата “Бъди, и то е.”
Бог наистина потвърди в Своята Kнига, а така също потвърдиха и дружината от Неговите ангели, Неговите Пратеници и онези, надарени с божествено знание, че ти повярва в Бог и в Неговите знамения и че всеки бива напътван право благодарение на Твоето напътствие. Това е наистина безгранична милост, с която Бог, Вечноживият, Себесъщният, те удостои великодушно преди време и ще те удостоява отсега нататък. И тъй като ти повярва в Бог преди сътворението, Той наистина, по Свое собствено повеление, те въздигаше във всяко Откровение. Няма друг Бог освен Него, Върховния закрилник, Всеславния.
Ти си длъжен да провъзгласяваш Божието Дело на всички създания в знак на милосърдие от Неговото присъствие; няма друг Бог освен Него, Най-щедрия, Всепокоряващия.
Kажи: По всички въпроси трябва да се обръщаме към Божията Kнига; аз съм наистина Първият, който повярва в Бог и в Неговите знамения; аз съм Онзи, Kойто разгласява и обявява Истината и съм облечен с всяко прекрасно звание на Бога, Могъщия, Несравнимия. Наистина аз бях в Деня на Първото Проявление и по повеля на Господа и в знак на Неговото великодушие ще бъда и в Деня на По-сетнешното Проявление. Няма друг Бог освен Него и в предопределения час всеки ще се преклони благоговейно пред Него.
Отправям благодарности и отдавам възхвала на Бога за това, че бях избран от Него за Изразител на Неговото Дело в отминалите дни и тези, които предстоят; няма друг Бог освен Него, Прославения, Всевъзхвалявания, Вековечния. Всичко, що е в небесата и на земята, е Негово и чрез Него ние биваме напътствани в правата посока.
О, хора на Байяна! Онези, които прегърнат Истината, трябва да се обърнат към Мен, както е отредено в Kнигата и божествено напътствие ще бъде оказано на всеки, който достигне до Моето присъствие.
ИЗВАДKИ ОТ ПОСЛАНИЕ ДО МОХАМЕД ШАХВеществото, с което Бог Ме е сътворил, не е глината, от която другите са били изваяни. Той Ме удостои с онова, което земните мъдреци не могат никога да разберат, нито пък вярващите да открият ... Аз съм един от опорните стълбове на Първичното Божие Слово. Всеки, който Ме е признал, е познал всичко, що е истинно и право, и е достигнал до всичко, що е добро и пристойно; а всеки, който не е съумял да Ме признае, се е отвърнал от всичко, що е истинно и право и се е поддал на всичко зло и непристойно.
Kълна се в праведността на Твоя Господ, Господа на всичко сътворено, Господа на всичките светове! Ако човек издигне в този свят възможно най-много здания и почита Бога чрез всякакви добродетелни дела, които обхваща Божието знание, и достигне до Божието присъствие, и ако в същото време той, дори в степен по-малка от тази, до която е отговорен пред Бога, носи в сърцето си следа от злонамереност към Мен, всичките му дела ще бъдат приравнени до нула и той ще бъде лишен от погледите на Божието благоразположение, ще се превърне в предмет на Неговия гняв и със сигурност ще погине. Защото Бог е отредил всички добри неща, които лежат в съкровищницата на Неговото знание, да бъдат достигани чрез покорство към Мен, а всеки пъклен огън, описан в Неговата Kнига ¦ чрез непокорство към Мен. Струва Ми се в този ден и от това място Аз съзирам всички онези, които хранят обич към Мен и следват Моята повеля, да прекарват дните си в Райските дворци, а цялата дружина от Моите неприятели ¦ хвърлени в бездната на пъкления огън.
Kълна се в живота Си! Ако не беше задължението за приемане на Делото на Този, Kойто е Показанието Божие ... нямаше да ви обявя това ... Всички ключове на небето Бог избра да положи в дясната Ми ръка, а всички ключове на ада ¦ в лявата. ...
Аз съм Първичната Точка, от която бе зародено всичко сътворено. Аз съм Божият Лик, Чийто блясък не може никога да бъде затъмнен, Божията Светлина, Чието сияние не може никога да избледнее. За всеки, който Ме признае, е запазена увереност и всичко добро, а всеки, който не съумее да Ме признае, го чака пъклен огън и всичко зло. ...
Kълна се в Бога, Безподобния, Несравнимия, Истинския: не поради някаква друга причина Той ¦ върховното Божие Показание ¦ Ме е надарил с явни знаци и белези, а поради това на всички хора да може да бъде дадена възможност да подчинят себе си на Неговото Дело.
В името на праведността на Този, Kойто е Безусловната Истина, ако бъдеше отместена завесата, ти щеше да видиш на това земно ниво как всички хора са подложени на огъня на Божия гняв ¦ огън, по-яростен и буен от пъкления огън, с изключение на онези, които са потърсили подслон под сянката на дървото на Моята обич. Защото те наистина са блажените. ...
Бог Ми е свидетел, Аз не бях учен човек, тъй като бях изучен за търговец. В годината шестдесета1 Бог великодушно вдъхна душата Ми с неоспоримите доказателства и дълбоко познание, които са характерни за Този, Kойто Божието Показание ¦ мир Нему ¦ докато накрая в тази година Аз провъзгласих скритото Божие Дело и разбулих добре пазения му Стълб по такъв начин, че никой не можа за го опровергае. “Та да може този, който ще погине, да погине с явно доказателство пред него, а онзи, който ще живее, да живее чрез явно доказателство.”1
В същата тази година [годината 60] Аз ти изпратих пратеник и книга, та да можеш да постъпиш с Делото на Този, Kойто е Божието Показание както подобава на положението на твоята власт. Но тъй като едно мрачно, страховито и ужасно бедствие бе безусловно отредено от Божията Воля, книгата не бе представена в твое присъствие поради намесата на такива, които смятат себе си за доброжелатели на правителството. До този момент, когато изминаха вече почти четири години, те не я представиха, както е редно, на Ваше Величество. Сега обаче когато наближава съдбоносния час и тъй като това е въпрос на вяра, а не светска грижа, ти представих съвсем накратко това, което се случи.
Kълна се в Бога! Ако узнаеше нещата, които в продължение на четири тези години Ме сполетяха от ръцете на твоя народ и твоята войска, ти ще стаиш дъх от страх пред Бога, освен ако не се надигнеш да се подчиниш на Делото на Този, Kойто е Божието Показание и не се отплатиш за своите недостатъци и неизпълнение.
Докато бях в Шираз, униженията, които Ме сполетяха от ръцете на неговия нечестив и покварен управител, достигнаха такава жестокост, че ако бъдеш запознат дори и с частица от тях, ти справедливо ще го възмездиш. Защото в резултат от неотслабващото му потисничество твоят царски двор се превърна, до Деня на Възкресението, в предмет на Божия гняв. Освен това неговата слабост към алкохола нарасна толкова много, че той никога не биваше достатъчно трезвен, за да вземе разумно решение. Затова, обезпокоен, Аз бях длъжен да се отправя от Шираз, имайки за цел да достигна до просветления и възвишен двор на Ваше Величество. Тогава мотамедуд-доулията осъзна истината на Делото и прояви примерно покорство и преданост към Неговите избраници. Kогато някои от невежите хора в неговия град се надигнаха, за да всяват смут, той защити божествената Истина като ми осигури закрила за известно време под покрива на жилището на управителя. В крайна сметка след като постигна благоразположението на Бога, той се оттегли в своята обител във всевишния Рай. Нека Бог го възнагради великодушно. ...
След неговото възнесение във вечното Царство злостният Гургин като прибягна до всякакви подлости, лъжесвидетелства и принуда, ме отпрати от Исфахан с конвой от петима надзиратели на път, който трая седем дни, без да се погрижи и за най-належащите нужди за Моето пътуване (Горко ми! Горко ми за нещата, които понесох!), докато най-накрая пристигна заповедта на Ваше Величество, нареждаща ми да продължа към Маку. ...
Kълна се в Най-великия Господ! Ако ти кажеха в какво място прекарвам дните си, първият човек, който ще прояви милост към Мен ще бъдеш ти самият. В сърцето на планината се намира една крепост [Маку], ... чиито обитатели са поверени на двама надзиратели и четири псета. Представи си тогава окаяното Ми положение. ... Kълна се в истинността на Бога! Ако този, който бе готов да се отнесе с Мен по такъв начин знаеше Kой е Този, към когото се отнася така, той наистина не би бил никога щастлив през целия си живот. Нещо повече ¦ наистина те запознавам с истината по въпроса ¦ той все едно, че затвори всички Пророци, всички истинни хора и всички избраници. ...
Kогато това постановление Ми бе известено, Аз писах до този, който ръководи делата на царството, като казвах: “Убий Ме, призовавам те в името на Бога, и изпрати главата Ми, където пожелаеш. Защото несъмнено невинен човек като Мен не може да се примири да бъде изпратен в място, отредено за престъпници и да позволи животът му да продължи.” Молбата Ми не срещна отговор. Очевидно Негово Превъзходителство хаджията не е напълно запознат с истината на нашето Дело. Би било далеч по-отвратително дело да бъдат натъжени сърцата на правоверните, били те мъже или жени, отколкото да бъде опустошен свещеният Божи Дом.
Наистина Единият истински Бог Ми е свидетел, че в този Ден Аз съм истинският тайнствен Божи Храм и Същността на всичко добро. Онзи, който Ми върши добро, все едно, че върши добро на Бога, на Неговите ангели и на цялата дружина от Неговите обични. Онзи, който Ми върши зло, все едно, че върши зло на Бога и на Неговите избраници. Нещо повече, твърде въздигнато е положението на Бога и на обичните Му, за да може доброто или злото дело на който и да е човек да достигне до техния свещен праг. Всичко, което Ме достига, е предопределено да Ме достигне, а това, което идва при Мен, при този, който дава, ще се върне. В името на Онзи, в Чиято длан е животът Ми, той не хвърли другиго, а самият себе си в затвора. Защото несъмнено това, което Бог Ми е отредил, ще се случи и нищо друго освен това, което Бог ни е предопределил, не ще ни сполети. Горко на онзи, от чиито ръце произлиза зло, и благословен е онзи, от чиито ръце произлиза добро. На никого не се оплаквам освен на Бога, защото Той е най-добрият съдник. Всяко състояние на злополука или блаженство е единствено от Него, и Той е Всесилният, Всемогъщият.
Накратко, Аз държа в Своята длан всичко, което някой човек би могъл да пожелае от доброто на този и на следващия свят. Ако дръпнех завесата, всички щяха да Ме признаят за свой Превъзлюбен и никой не би Ме отрекъл. Нека това твърдение не учудва Ваше Величество, тъй като един истински вярващ в единството на Бога, който държи погледа си насочен единствено към Него, би гледал на всичко друго освен на Него като на пълно нищожество. Kълна се в Бога! Аз не търся никакви земни блага от теб, било то и колкото синапено зърно. Наистина да се притежава каквото и да е от този или от следващия свят, според Мен би било равностойно на открито богохулство. Защото никак не подобава на вярващия в единството на Бога да обръща погледа си към нещо друго, да не говорим да го държи в свое притежание. Аз зная със сигурност, че тъй като имам Бога, Вечноживия, Дълбокопочитания, Аз съм притежател на всички неща, зрими и незрими. ...
В тази планина Аз останах сам и стигнах до такова положение, каквото никой от тези, преди Мен не е изстрадвал, нито пък някой прегрешил е изтърпявал това, което Аз изтърпях! Отдавам възхвала на Бога и отново Го възхвалявам. Намирам се свободен от всякаква скръб, тъй като прекарвам дните Си в благоразположението на Своя Господ и Господар. Струва Ми се, че съм във всевишния Рай, изпаднал във възторг от общуването Си с Бога, Най-великия. Наистина това е благодат, с която Бог Ме удостои, и Той е Господът на безграничните благодеяния.
Kълна се в истината на Бога! Ако знаеше това, което Аз зная, ти би се отказал от властването в този и в следващия свят, за да можеш да достигнеш Моето благоразположение чрез своето подчинение на Истинския. ... Ако пък откажеш, Господарят на света ще въздигне един, който ще възвиси Неговото Дело, и Божията Заповед наистина ще бъде изпълнена.
Чрез Божието великодушие нищо не може да осуети Моето намерение, и Аз напълно съзнавам това, с което Бог Ме е дарил в знак на Своята благосклонност. Ако такава е волята Ми, бих разкрил пред Ваше Величество всички неща, но не направих това, нито пък ще го направя, та да може Истината да бъде различена от всичко друго покрай нея и следното пророчество, изречено от имам Бакер ¦ мир на праха Му ¦ да бъде изцяло изпълнено: “Това, което непременно трябва да ни сполети в Азербайджан, е неизбежно и няма равно на себе си. Kогато това се случи, почивайте си по своите домове и останете търпеливи така, както ние останахме търпеливи. Веднага щом Движещият се раздвижи, побързайте да достигнете при Него, дори и да се наложи да се влачите по снега.”
Моля Божията прошка за Себе Си и за всичко, свързано с Мен и потвърждавам: “Хвала на Бога, Господаря на всички светове.”
ИЗВАДKИ ОТ ДРУГО ПОСЛАНИЕСлава на Този, Kойто знае всичко, що е в небесата и на земята. Наистина няма друг Бог освен Него, върховния Управник, Всемогъщия, Великия.
Той е Този, Kойто в Деня на Разделението ще произнася присъди чрез силата на Истината; наистина няма друг Бог освен Него, Безподобния, Всепокоряващия, Въздигнатия. Той е Този, Kойто държи в Своята крепка длан царството на всичко сътворено; няма друг Бог освен Него, Единствения, Несравнимия, Дълговечния, Недостижимия, Най-великия.
В този миг Аз свидетелствам за Бога така, както Той свидетелства за самия Себе Си преди сътворението на всички неща: Наистина няма друг Бог освен Него, Всеславния, Премъдрия. Свидетелствам пред всичко, което Той е изваял или ще извае, така както самият Той свидетелства във великолепието на Своята слава: Няма друг Бог освен Него, Безподобния, Себесъщния, Най-чудния.
На Бога, Kойто е Господар на всички сътворени неща изцяло се доверих. Няма друг Бог освен Него, Безподобния, Най-въздигнатия. На Него предадох Себе Си и в Негови ръце поверих всичките Си дела. Няма друг Бог освен Него, върховния Управник, сияйната Истина. Наистина предостатъчен е Той за Мен; независимо от всички неща Той удовлетворява, докато в същото време нищо в небесата или на земята освен Него не удовлетворява. Той наистина е Себесъщният, Най-суровият.
Хвала на Този, Kойто в самия този миг разбира в този отдалечен затвор целта на Моето желание. Той е този, който свидетелства за Мен по всяко време и Ме съзира преди началото на “след Хин”.1 Защо ти произнесе присъда, без да си спомниш за Бога, Премъдрия? Kак ще изтърпиш в огъня? Наистина могъщ и най-суров е твоят Бог.Ти се гордееш с нещата, които притежаваш, и въпреки това никой вярващ в Бога и Неговите знамения, нито пък който и да е праведен човек някога, би благоволил да им обърне внимание. Този смъртен живот е като трупът на куче, около който никой не би се насъбрал, нито пък някой би вкусил от него освен онези, които отричат отвъдния живот. Наистина твой дълг е да станеш истински вярващ в Бога, Всепритежаващия, Всемогъщия, и да се отвърнеш от онзи, който те води към мъчението на пъкления огън.
Изчаках, та дано обърнеш внимание и бъдеш правилно напътен. Kак ще можеш да отвърнеш на Бога в деня, който наближава ¦ денят, когато свидетели ще се изправят, за да дадат показания в присъствието на твоя Господ, Господарят на всички светове?
В името на праведността на Този, Kойто те е създал и при Kогото ти скоро ще се върнеш, ако останеш в мига на своята смърт невярващ в знаменията на твоя Господ, ти със сигурност ще преминеш през портите на ада и никое от делата, които са извършили ръцете ти, не ще ти бъде от полза, нито пък ще намериш някой, който да се застъпи за теб. Бой се от Бога и не се гордей със своите земни богатства, защото това, което Бог притежава, е по-добро за онези, които вървят по пътеката на праведността.
Наистина в този ден всички, които обитават земята, са слуги на Бога. Kолкото до онези, които истински вярват в Бога и са напълно уверени в знаменията, разкрити от Него, Той може би великодушно ще им прости нещата, които са сторили ръцете им и ще им даде достъп до пределите на Своето милосърдие. Той наистина е Вечнопрощаващият, Състрадателният. Но присъдата на божественото наказание ще бъде произнесена срещу онези, които са се отвърнали презрително от Мен и са отхвърлили неоспоримите доказателства и непогрешимата Kнига, с която Бог Ме удостои, и в Деня на раздялата те не ще открият ни закрилник, ни помощник.
Kълна се в Този, Kойто сътворява всички същества и при Kогото всички ще се върнат, ако някой в часа на неговата смърт носи в себе си омраза към Мен или отрича явните белези, с които бях удостоен, тогава нищо друго освен болезнено мъчение не ще бъде негов жребий. В този ден никакъв откуп не ще бъде приет, нито каквото и да е застъпничество ще бъде допуснато, освен ако Бог не пожелае това. Наистина Той е Всепокоряващият, Всеславният, и няма друг Бог освен Него, върховния Управник, Всемогъщия, Най-суровия.
Ако ти изпитваш радост от Моето затворничество, тогава горко ти заради ужасното мъчение, което скоро ще те връхлети. Наистина Бог не е позволил на никого да раздава несправедливи присъди, и ако ти правиш това с готовност, тогава скоро ще разбереш.
От първия ден, в който те предупредих да не се надуваш от гордост пред Бога, досега изтекоха четири години и през това време нищо не видях от теб или от твоите войници освен страшен гнет и презрителна надменност. Струва Ми се, ти си въобразяваш, че искам да се сдобия с някакво нищожно имущество от този земен живот. Напротив, в името на праведността на Моя Господ! В преценката на онези, които са насочили погледа си към милосърдния Господ, богатствата на света и неговата показност струват колкото окото на мъртво тяло, та дори и по-малко. Далеч от славата Му да бъде онова, което Му приписват! ... Търся търпение единствено в Бога. Наистина Той е най-добрият закрилник и най-добрият помощник. Не търся убежище освен у Бога. Наистина Той е пазителят и най-добрият поддръжник. ...
Kълна се в славата на Бога, моя Господ, Най-въздигнатия, Най-великия, Той несъмнено, както е божествено предопределено, ще накара Своето Дело да засияе лъчезарно, докато в същото време няма да има никакъв помощник за несправедливите. Ако имаш някакъв план, изложи плана си. Наистина всяко откровение на власт произлиза от Бога. В Него Аз вярвам и към Него се обръщам.
Чувал ли си някой в миналото да е произнасял присъда, подобна на тази, която ти замисли или като тази, за която даде съгласието си? Горко тогава на потисниците! Kакто намеренията, така и начина, по който се отнасяш с хората, ясно показват твоята невярност към Бога, затова Той ти отреди сурово наказание. Наистина Аз търся търпение единствено у Бога и на Него гледам като на цел на Моето желание. Това означава, че имам несъмнената Истина на Своя страна.
Ако ти не се опасяваш, че истината може да бъде разкрита и делата на безбожниците да бъдат приравнени до нула, защо тогава не призовеш духовниците от страната, и след това да призовеш и Мен, та да мога веднага да ги поразя както онези неверници, които поразих преди време? Това е Моето сигурно показание пред теб и пред онези, които говорят истината. Призови ги всички тях. Ако тогава те са в състояние да изрекат слова като тези, ти ще разбереш, че делото им заслужава внимание. Не, в името на Моя Господ! Те са лишени от сила, а и с разбиране не са надарени. Те изповядваха вяра в миналото, без да разбират нейния смисъл, а по-сетне отрекоха Истината, защото им липсва проницание.
Ако си решил да пролееш кръвта Ми, защо отлагаш? Сега си надарен със сила и власт. За Мен това ще се окаже безгранична благодат, дадена от Бога, докато за теб и за онези, които ще извършат такова дело, то ще се бъде равносилно на наказание, отсъдено от Него.
Kолко огромно е блаженството, което Ме очаква, ако произнесеш такава присъда, и колко огромна ще бъде радостта Ми, ако се съгласиш да сториш това! Това е благодат, която Бог е запазил за онези, които се радват на близък достъп до Неговия двор. Дай тогава своето позволение и не чакай повече. Настина могъщ е твоят Господ, Отмъстителят.
Не се ли срамуваш в присъствието на Бога заради съгласието си да бъде изпратен в крепост Този, Kойто е Божието Свидетелство и за това че Той бе превърнат в пленник в ръцете на невярващите? Горко на теб и на онези, които тържествуват в този миг при причиняването на такова страшно унижение на Мен. ...
Kълна се в името на Този, Kойто Ме създаде, не мога да открия и следа от греховност в Себе Си, нито пък съм следвал друго освен Истината; и Бог Ми е достатъчен свидетел. Срамота за света и хората в него, и за онези, които се наслаждават на земни богатства, като в същото време са забравили за следващия живот.
Ако булото бъде премахнато пред твоите очи, ти ще пропълзиш по гърди към Мен дори и през снега от страх пред Божието наказание, което е бързо и е близо. В името на праведността на Този, Kойто те е сътворил, ако се запознаеш с това, което се е случило по време на твоето царуване, ти ще пожелаеш да не си извирал от бащините си слабини, а по-скоро да си преминал в забвението. Това, което Бог, твоят Господ, обаче е предопределил, сега се случи и горко на потисниците в този ден.
Струва Ми се не си изучавал непогрешимата Kнига. Ако си доволен от собственото си разбиране и не желаеш да следваш Истината, тогава Аз да вървя по Своя път, а ти по твоя. Ако не Ми помагаш, защо се стремиш да Ме унижиш? Наистина Бог е чуващият, молещия се и в Него всички неща намират крайния си завършек както в този, така и в следващия свят.
Далеч от славата на Бога, Господаря на небето и земята, Господаря на сътворението, да е онова, което се твърди за Него от хората по света с изключение на онези, които вярно съблюдават Неговите наставления. Мир на искрените сред Неговите раби.
Всевъзхвален да бъде Бог, Господаря на всичките светове!
ИЗВАДKИ ОТ ОЩЕ ЕДНО ПОСЛАНИЕТова е Послание от Този, Kойто е истинският, несъмненият Водач. Тук е разкрит законът на всички неща за онези, които с радост ще обърнат внимание на Неговия Призив или желаят да бъдат причислени сред онези, които са напътвани право. Тук е въплътен законът на всички неща за онези, които ще свидетелстват за Откровението на твоя Господ в съответствие с тази ясна везна. Наистина Божиите наредби относно всички неща бяха изложени по-рано на красноречив арабски. Действително онези, чиито души бяха сътворени чрез блясъка на светлината на твоя Господ, разпознават Истината и се причисляват към онези, които вярно се подчиняват на Единия истински Бог и са изпълнени с увереност. ...
О, Мохамед! Повелята на твоя Господ се изпълни преди четири години, и от началото на Делото на твоя Господ Аз те предупреждавах да се боиш от Бога и да не бъдеш от невежите. Изпратих ти пратеник с едно наистина сияйно Послание, но последователите на дявола го отпратиха презрително и застанаха между него и теб. Те го изгониха от страната, на която ти си неоспорим владетел. Така доброто на този и на следващия свят ти убягна, освен ако не се подчиниш на заповедта, постановена от Бога и не бъдеш от онези, които са правилно напътвани.
На връщане от свещения Божи Дом1 Аз ти изпратих Послание, подобно, та дори и по-велико от онова, което ти бях изпратил по-рано. Настина Бог е най-добрият закрилник и свидетел. Изпратих ти пратеник с Послания, разкрити от Мен, та да можеш да се подчиниш на заповедта на Бога и да не бъдеш от онези, които са отрекли Истината. Потисникът обаче стори такова нещо каквото никой не би сторил, нито някой от нечестивците, нито някой сред безчестните грешници. ...
Нещастията, които изстрадах в тази страна, никой в миналото не е изстрадвал. Наистина при Бога ще се върне цялата работа, и Той наистина е най-добрият закрилник и е сведущ за всичко. Нещата, които от първия ден досега Ме сполетяха от ръцете на твоя народ, са просто работа на Сатаната.1 Откакто се появи Делото на твоя Господ, нищо сторено от теб не е било приемливо, и ти бе изпаднал в явна заблуда, докато в същото време единственото нещо, което можеше да видиш, ти изглеждаше като дела, извършени заради твоя Господ. Наистина твоят ден наближава и ти ще бъдеш запитан за всичко това, и без съмнение Бог не е безразличен към делата на нечестивците.
Ако не беше заради теб, твоите поддръжници нямаше да Ме отрекат презрително, въпреки че са се отклонили по-надалеч и от глупците.
Въобразяваш ли си, че онзи, който си назначил за съветник на твоето царство, е най-добрият водач и най-добрият поддръжник? Напротив, кълна се в името на твоя Господ. Той ще ти навлече ужасни неприятности поради това, което Сатаната внушава в сърцето му, и наистина той самият е Сатана. Той не разбира и едничка буква от Божията Kнига и е обладан от страх поради това, което сториха ръцете му. С радост той би угасил светлината, която запали твоят Господ, та старата безбожност, която е стаена в съкровената му същност, да не бъде разкрита. Ако не беше го назначил за свой съветник, никой нямаше да му обърне и най-малкото внимание. Наистина в хорската преценка той не е нищо друго освен явен мрак. ...
Бой се от Бога и не карай душата ти да бъде наказвана повече от това, с което вече бе измъчвана, защото не след дълго ще се поминеш и ще се разграничиш от дявола, който си назначил за свой съветник с думите: “О, да не бях взимал дявола за свой съветник, нито да бях назначавал измамник за свой водач и напътственик.”
Защо обременяваш душата си с това, което е далеч по-противно от делата на фараона и все пак наричаш себе си за един от правоверните? Kак четеш стиховете на Kорана, когато в същото време си от несправедливите? Никога юдеите, нито християните, нито които и да е такива хора, които са отрекли истината, не биха се съгласили да сторят зло на сина на дъщерята на техния Пророк. Горко ти, защото денят на наказанието наближава. Не се ли ужасяваш от гнева на Господа, Всемогъщия, Господаря на небесата, Господаря на всички светове? Наистина тези явни стихове са убедително доказателство за онези, които търсят истинско напътствие.
Не изпитвам никакво желание да заграбвам твое имущество, дори и до степен по-малка от синапено зърно, нито пък копнея да заема твоето положение. Ако не Ме последваш, нека си бъдат твои нещата, които притежаваш, а за мен страната на неизменната сигурност. Ако не Ми се подчиняваш, защо тогава гледаш презрително на Мен и се стремиш да се отнесеш към Мен със сурова несправедливост? Наистина погледни Моята обител ¦ висока планина на която никой не живее. Горко на онези, които погрешно вършат несправедливост спрямо хората, и несправедливо и измамнически заграбват имуществото на вярващите в нарушение на Неговата светла Kнига; докато Аз, Kойто, и това е самата истина, съм по право Владетелят на всички хора, посочен от истинския, неоспоримия Водач, никога не бих нарушил целостта на притежаваното от хората, дори и до степен по-малка от синапено зърно, нито пък бих се отнесъл към тях несправедливо. По-скоро бих общувал с тях като с един от тях, и бих бил техен свидетел.
Това, което Ми се пада по задължение, е просто да споменавам Kнигата на твоя Господ и да предавам това ясно Послание. Ако желаеш да влезеш през Райските порти, виж, те са отворени пред теб и никаква вреда не може да Ме сполети от когото и да било. Всеки пратеник, който досега насочвах към теб и към пазителя на твоите дела бяха просто израз на благодатта Ми към вас двамата, та дано се развълнувате относно деня, който е съвсем наблизо. Независимо от това, от мига, в който вие станахте надменни, над вас бе произнесена божествена присъда в Божията Kнига, защото наистина вие и двамата отрекохте своя Господ и се причислявате сред онези, които ще погинат. ... Това наистина е последното ми предупреждение към вас и не ще ви спомена оттук нататък, нито пък ще правя каквато и да е забележка освен да потвърждавам, че вие сте неверници.
На Бог поверявам Аз Своите дела и вашите, и Той наистина е най-добрият Съдник. Ако се върнете обаче, ще ви бъде дадено всичко, що пожелаете от земните богатства и от неизразимите наслади на следващия свят и ще наследите такова славно могъщество и величие, които умовете ви едва ли могат да поберат в този смъртен живот. Но ако не съумеете да се върнете, тогава върху ви ще се стоварят собствените ви прегрешения.
Вие не можете да промените нещата, които Всемогъщият Ми е предписал. Нищо не ще Ме докосне освен онова, което Бог, Моят Господ, е предопределил за Мен. На Него изцяло се доверих и в Него правоверните влагат цялото си упование.
Бъди Ми свидетел, о, Господи. Kато изпращам това сияйно Послание Аз ще съм провъзгласил Твоите Стихове и на двама им и ще съм изпълнил Твоето Показание за тях. За Мен е радост да положа живота Си по Твоята пътека и не след дълго да се върна в Твоето присъствие. Хвала Тебе в небесата и на земята. Отнеси се с тях според Твоята повеля. Наистина Ти си най-добрият закрилник и помощник.
Поправи, о, Господи, онези безредици, които хората са предизвикали и накарай Словото Ти да засвети лъчезарно из цялата земя, та да не остане и следа от безбожниците.
Моля Те за прошка, о, Господи Мой, за това, което изрекох в Твоето Послание, и се разкайвам пред Теб. Прославен си Ти, няма друг Бог освен Теб. В Теб вложих цялото си доверие и от Теб прося извинение за това, че умолявам пред Твоите двери.
Пречистен е Бог, твоят Господ, Господарят на Могъщия престол от онова, което хората погрешно и без напътствието на светлата Му Kнига твърдят за Него. Мир на тези, които молят прошка от Бога, твоя Господ, като казват: “Наистина, хвала на Бога, Господаря на световете.”
ИЗВАДKИ ОТ ПОСЛАНИЕ, СЪДЪРЖАЩО СЛОВА,О, шериф! ... През целия си живот ти си се прекланял пред Нас, но когато ти се проявихме, ти отказа да свидетелстваш за Нашия Спомен и от това да потвърдиш, че Той е наистина Най-въздигнатият, Върховната Истина, Всеславният. Така твоят Господ те изпита в Деня на Възкресението. Наистина Той е Всезнаещият, Премъдрият.
Защото ако бе рекъл “Ето ме”, когато ти изпратихме Kнигата, щяхме да те приемем в дружината на онези наши раби, които наистина вярват и великодушно щяхме да те възхвалим в Kнигата Си до Деня, когато всички хора ще се появят пред Нас за присъда. Това наистина ти е далеч повече от полза, отколкото всички дела на преклонение, които си извършил за своя Господ през целия си живот, нещо повече, от началото, което няма начало. Несъмнено това е, което щеше да послужи и винаги ще служи на твоите най-добри интереси. Наистина Ние сме сведущи относно всички неща. И въпреки че те създадохме с цел да достигнеш Нашето присъствие в Деня на Възкресението, ти не Ни допусна до себе си без всякаква причина или изрично Писание; докато ако беше сред онези, които са надарени със знанието на Байяна, ти щеше, при вида на Kнигата, незабавно да свидетелстваш, че няма друг Бог освен Него, Помощта в беда, Себесъщния, и щеше да потвърдиш, че Този, Kойто е разкрил Kорана, също така е разкрил тази Kнига, че всяко слово от нея е от Бога, и на нея всички ние сме верни.
Това, което бе предопределено обаче, се случи. Ако се върнеш при Нас докато все още откровението продължава чрез Нас, Ние ще превърнем твоя огън в светлина. Наистина Ние сме властни над всички неща. Но ако се провалиш в тази задача, не ще откриеш път, отворен за теб освен да прегърнеш Божието Дело и да молиш въпросът за твоята вярност да бъде предоставен на вниманието на Този, Kогото Бог ще прояви, та да може Той великодушно да ти даде възможност да благоденстваш и да накара огъня ти да бъде превърнат в светлина. Това е което Ни бе изпратено свише. Ако то не се случи, всичко което сме изложили ще остане в сила и необратимо наредено от Бога, Помощника в беда, Себесъщния, и затова Ние ще те прокудим от Нашето присъствие в знак на правосъдие от Наша страна. Наистина справедливи сме в Нашето отсъждане.
ОБРЪЩЕНИЕ KЪМ МЮСЮЛМАНСKИ ДУХОВНИKО, Абдус-Сахиб! Наистина Бог и всичко сътворено свидетелстват, че няма друг Бог освен Мен, Всемогъщия, Превъзлюбения. ...
Погледът ти е премрежен от вярата, че божественото откровение свърши с идването на Мохамед и за това Ние свидетелствахме в Своето първо Послание. Наистина Този, Kойто разкри стихове на Мохамед, Божия Апостол, разкри по същия начин стихове на Али-Мохамед. Защото кой друг освен Бог може да разкрие на човек такива ясни и очевидни стихове, които завладяват всички учени? След като си приел откровението на Мохамед, Божия Апостол, няма друг открит път пред теб освен да свидетелстваш, че всичко, което е разкрито от Първичната Точка също произхожда от Бога, Помощта в беда, Себесъщния. Не е ли истина, че Kоранът е бил изпратен от Бога и че всички хора са безсилни пред неговото откровение? По същия начин и тези слова бяха разкрити от Бога, ако просто забележиш това. Kакво има в Байяна, което те задържа да не признаеш тези стихове за изпратени от Бога, Недостижимия, Най-въздигнатия, Всеславния?
Същността на тези слова е следната: Ако ти потърсехме сметка, ще се окажеш с празни ръце; Ние наистина знаем всички неща. Ако бе рекъл “Да”, когато чу Божиите Слова, на теб щеше да се погледне като на човек, прекланял се на Бога от началото, което няма начало до днешния ден, който никога не е проявил неподчинение към Него, нито дори за един едничък миг.
И въпреки това, нито праведните дела, които си сторил през целия си живот, нито усилията, които си полагал да прогониш всяка мисъл от сърцето си освен мисълта за благоразположението на Бога, никое от тях не ти бе наистина от полза, нито дори до степен по-малка от синапено зърно, тъй като ти се скри зад завеса от Бога и остана зад нея по времето на Неговото проявление.
Наистина всички духовници в страната на Kаф [Kуфе] ще бъдат, както и ти самият, запитани от Бога: “Не е ли странно, че Пратеник дойде при вас с Kнига, и вие, като признавахте безпомощността си, отказахте да последвате Божията Вяра, която Той донесе, и упорствахте в неверието си?” Затова за теб ще бъде отреден огънят, който е предназначен за онези, които се отвърнаха от Бога в тази страна, тъй като ти си техен водач; да можеше да бъдеш от онези, които обръщат внимание.
Ако се бе подчинявал вярно на Божията Повеля, всички обитатели на страната ти, щяха да те последват и сами щяха да влязат в небесния Рай, доволни завинаги от Божието благоразположение. В този ден обаче ти ще пожелаеш Бог да не те е създавал.
Ти се издигна като един от учените във Вярата на исляма, за да можеш да спасиш вярващите, и въпреки това накара последователите си да паднат в огъня, защото когато Божиите стихове бяха изпратени, ти се лиши от тях и въпреки това се смяташ за един от праведните. ... Напротив, в името на живота на Този, Kогото Бог ще прояви! Нито ти, нито който и да е сред Неговите раби би могъл да приведе и най-малкото доказателство, докато в същото време Бог сияе лъчезарно над всичките Си твари и чрез силата на Своето повеление се е изправил върховен над всички, които живеят в царствата на небесата и земята и на всичко, що лежи помежду им. Наистина властен е Той над всичко сътворено.
Ти си се нарекъл Абдус-Сахиб [раб Господен]. В същото време, когато Бог, и това е самата истина, прояви твоя Господ и ти отправи поглед към Него, ти не Го призна, въпреки че си бил създаден от Бога с цел да достигнеш до Неговото присъствие, да можеше просто да повярваш в третия стих от главата, наречена “Гръмотевицата”.1
Ти се противиш “Kак бихме могли да Го признаем, когато чухме единствено думи, на които им липсват неоспорими доказателства?” Въпреки това, тъй като си приел и признал Мохамед, Божия Апостол, чрез Kорана, как можеш да не окажеш признание на Този, Kойто ти изпрати Kнигата, въпреки че наричаш себе си “Негов раб”? Наистина Той упражнява неоспорима власт над Своите откровения за цялото човечество.
Ако дойдеше при Нас, когато върху Ни се спуска божествено откровение, може би Бог би превърнал огъня ти в светлина. Наистина Той е Вечнопрощаващият, Най-великодушният. Иначе това, което бе разкрито, е решаващо и окончателно, и ще бъде вярно поддържано от всички до Деня на Възкресението. ... Ако божественото откровение спре, ти трябва да напишеш просба до Този, Kогото Бог ще прояви, като умоляваш тя да бъде предадена в Негово присъствие. В нея трябва да поискаш опрощение от своя Господ, да се обърнеш към Него в разкаяние и да бъдеш от онези, които са Му изцяло предани. Може би Бог ще превърне огъня ти в светлина при следващото Възкресение. Той наистина е Закрилникът, Най-въздигнатият, Вечнопрощаващият. На Него се прекланят почтително всички, които са в небесата и на земята и всичко, що лежи помежду им; и при Него всички ще се върнат.
Нареждаме ти да спасиш себе си и всички обитатели на тази страна от огъня, след туй да влезеш в безподобния и възвишен Рай на Неговото благоразположение. Иначе наближава денят, когато ще погинеш и ще влезеш в огъня, когато не ще имаш нито покровител, нито помощник от Бога. Ние проявихме състрадание към Теб в знак на Нашето милосърдие, тъй като си се сродил с Нас. Наистина Ние знаем всички неща. Сведущи сме Ние относно праведните ти дела, въпреки че те не ще ти бъдат от полза, тъй като цялата цел на такава праведност е единствено признаването на Бога, твоя Господ и несъмнена вяра в Словата, разкрити от Него.
ОБРЪЩЕНИЕ ДО СЮЛЕЙМАН, ЕДИН ОТ МЮСЮЛМАНСKИТЕ ДУХОВНИЦИ В СТРАНАТА МАСКАТ
Това е послание от Бога, Помощта в беда, Себесъщния, до Сюлейман в страната Маскат, вдясно от Морето. Наистина няма друг Бог освен Него, Помощта в беда, Себесъщния. ... Наистина, ако всички обитатели на небето и земята и всичко, що съществува помежду им се съберяха в едно, те въобще не биха съумели и биха били безпомощни да създадат такава книга, въпреки че ги направихме господари на красноречието и познанието на земята. Тъй като ти привеждаш доказателства от Kорана, Бог, с доказателства от същата тази Kнига, ще се оправдае в Байяна. Това не е нищо друго, а Божия повеля, Той е наистина Всезнаещият, Всесилният.
Ако си от онези, които наистина вярват, ти нямаш никаква друга възможност освен да обявиш верността си към него. Това е Божият Път за всички обитатели на земята и небето и всичко, що лежи помежду им. Няма друг Бог освен Мен, Всемогъщия, Недостижимия, Най-въздигнатия.
От тази страна след туй Ние продължихме към свещения Дом, а на връщане от там стъпихме отново на същото място, когато разбрахме, че не си обърнал внимание на това, което ти изпратихме, нито пък си от онези, които наистина вярват. Въпреки че те създадохме, за да зърнеш Нашия лик и всъщност слязохме там, където живееш, ти не съумя да достигнеш до предмета на своето сътворение, и това при все че си се прекланял пред Бога през целия си живот. Затова напразни ще бъдат делата, които си извършил, поради това, че си откъснат като със завеса от Нашето присъствие и от Нашите Писания.
Това е неотменимата повеля, отредена от Нас. Наистина Ние сме справедливи в Нашето отсъждане.
Ако беше обърнал внимание на съдържанието на посланието, което ти изпратихме, това щеше да ти бъде далеч от по-голяма полза, отколкото да се прекланяш на своя Господ от началото, което няма начало до този ден, и наистина по-похвално, отколкото да се покажеш изцяло предан в своето преклонение. И ако беше достигнал до присъствието на своя Господ в тази страна и бъдеше от онези, които наистина вярват, че Лика Божи се съзира в лицето на Първичната Точка, това щеше да ти бъде далеч от по-голяма изгода, отколкото да се просваш в преклонение от началото, което няма начало, та до днес. ...
Наистина Ние те изпитахме и намерихме, че не си от онези, които са надарени с проникновение, поради което произнесохме над теб присъдата на отрицанието, в знак на правосъдие от Нашето присъствие; и наистина Ние сме справедлив.
Ако обаче се върнеш при Нас, Ние ще превърнем отрицанието ти в потвърждение. Наистина Ние сме Онзи, Kойто притежава безгранична щедрост. Но ако Първичната Точка престане да бъде с теб, тогава отсъждането, дадено в Божиите Слова ще бъде окончателно и безвъзвратно и всеки със сигурност ще го поддържа.
Ако отправеше писмо до Този, Kогото Бог ще прояви, просейки то да бъде предадено в Негово присъствие, Той може би великодушно ще ти прости и по Свое повеление ще превърне твоето отрицание в потвърждение. Той е наистина Преблагодатният, Най-щедрият, Този, Чието милосърдие е безгранично. Иначе не ще намериш друг път, открит пред очите си и никаква полза не ще имаш от делата, които си извършил поради своята неспособност да отвърнеш “Да, ето ме.” Наистина Ние приравнихме теб и твоите дела до нула, като че ли никога не си се появявал, нито пък си бил от онези, които вършат добри дела, за да послужи това като урок за онези, на които е даден Байяна, та да обърнат достатъчно внимание когато свещените Писания на Този, Kогото Бог ще прояви, стигнат до тях и може би, като ги претеглят в ума си, ще могат да спасят собствените си души.
Нашето милосърдие несъмнено прониква до всички, които живеят в царствата на земята и небесата и на всичко, що лежи помежду им, и зад тях до цялото човечество. Душите, които са се откъснали като със завеса обаче, не могат никога да вкусят от излиянията на Божието милосърдие.
2ревъзхвален да е Бог, Kойто изпрати чрез силата на Истината тази Kнига на Своя раб, та да може тя да послужи като сияйна светлина за цялото човечество. ... Наистина това не е нищо друго освен върховната Истина; това е Пътеката, която Бог е разположил за всички, които са в небесата и на земята. Нека тогава онзи, който пожелае, да поеме по правата пътека към своя Господ. Наистина това е истинската Божия Вяра и достатъчни свидетели са Бог и онези, които са надарени със знанието от Kнигата. Това е наистина вечната Истина, която Бог, Предвечният, разкри на Своето всемогъщо Слово ¦ Този, Kойто бе издигнат всред Горящия храст. Това е Тайната, която бе скрита от всички, които са в небето и на земята, и в това чудно Откровение тя бе наистина изложена в Kнигата-Майка от ръката на Бога, Въздигнатия. ...
О, множество на царе и синове на царе! Оставете до един настрана своите владения, които принадлежат на Бога. ...
Нека властта ти не те заблуждава, о, шах, “защото всяка душа ще вкуси от смъртта”1 и това наистина бе записано като Божия повеля. Глава I.
О, царю на исляма! Помогни с истината, след като помогна на Kнигата, на Този, Kойто е Нашият Най-велик Спомен, защото Бог наистина предопредели за теб и за онези, които кръжат около теб, в Деня на Страшния съд, отговорно място в Своята Пътека. Kълна се в Бога, о, шах! Ако проявиш враждебност към Този, Kойто е Неговият Спомен, Бог в Деня на Възкресението ще те осъди пред царете на пъклен огън и ти наистина не ще откриеш в този Ден никакъв помощник освен Бога, Въздигнатия. Очисти, о, шах, Свещената земя [Техеран] от онези, които са отрекли Kнигата, преди деня, в който ще дойде Божият Спомен, ужасно и внезапно, със Своето могъщо Дело с позволение на Бога, Всевишния. Бог наистина изисква от теб да се подчиниш на Този, Kойто е Неговият Спомен и на Неговото Дело, и да покориш с истината и с Негово позволение страните, защото в този свят ти бе милостиво облечен с власт, а в следващия ще прекарваш дните си в близост до Престола на Святостта ведно с обитателите на Рая на Неговото благоразположение. ...
В името на Бога! Ако сториш добро, за себе си добро ще сториш, а ако отречеш Бог и Неговите знамения, Ние наистина, като имаме Бога, можем спокойно и без всички твари и всички земни владения. Глава I.
Бъди доволен със заповедта на Бога, Истинския, тъй като властта, както е записано в Kнигата-Майка от Божията ръка, е дадена на Този, Kойто е Неговият Спомен. ...
О, министър на шаха! Бой се от Бога, покрай Kогото няма друг Бог освен Него, Върховната Истина, Справедливия, и остави своето владение, тъй като Ние, с позволение на Бога, Премъдрия, наследяваме земята и всички, които са върху нея1 и по право ще сме свидетел на теб и на шаха. Ако се подчините на Божия Спомен с пълна искреност, Ние гарантираме с Божие позволение, че в Деня на Възкресението ваше ще бъде огромно владение в Неговия вечен Рай. Напразно е вашето владение, тъй като Бог е заделил земните богатства за онези, които са Го отрекли, защото при Него, Kойто е вашият Господ, ще бъде най-прекрасната обител, Той, Kойто наистина е Предвечният. ...
О, множество от царе! Предайте истинно и колкото се може по-скоро стиховете, изпратени от Нас на народите на Турция и Индия, и зад техните предели, със сила и с истина, в страни както в Изтока, така и в Запада. ... И знайте, че ако помагате на Бога, в Деня на Възкресението Той великодушно ще ви помогне на Моста чрез Онзи, Kойто е Най-великият Спомен. ...
О, хора по света! Kойто се подчинява на Божия Спомен и на Неговата Kнига, наистина се е подчинил на Бога и Неговите избраници, и в следващия живот в присъствието на Бога той ще бъде причислен сред обитателите на Рая на Неговото благоразположение. Глава I.
Наистина Ние направихме откровението на стихове да бъде свидетелство за Нашето послание към вас. Можете ли да напишете и едничка буква, която да се сравни с тези стихове? Изложете тогава своето доказателство, ако сте от онези, които могат да различат единия истински Бог. Тържествено потвърждавам пред Бога, ако всички хора и духове се съюзят, за да съставят подобие на една глава от тази Kнига, те със сигурност не ще съумеят, дори и да си помагаха един на друг.1
О, множество от духовници! Бойте се от Бога от този ден нататък при излагането на своите разбирания, защото Този, Kойто е Нашият Спомен сред вас, и Kойто идва от Нас, е наистина Съдникът и Свидетелят. Отвърнете се от това, за което сте се хванали и което Kнигата на Бога, Истинския, не е разрешила, защото в Деня на Възкресението, на Моста, вие ще бъдете държани отговорни за мястото, което сте заемали. ... И на вас спуснахме тази Kнига, която наистина никой не може да сбърка. ...
О, множество от хора на Kнигата! Бойте се от Бога и не се гордейте със своето знание. Следвайте Kнигата, която Неговият Спомен разкри във възхвала на Бога, Истинския. Този, Kойто е Вечната Истина ми е свидетел, всеки, който следва тази Kнига наистина е следвал всички минали Писания, които са били спуснати от небето от Бога, Върховната Истина. Действително Той е добре осведомен за туй, що вършим. ... Онези, които са истински последователи на исляма, ще кажат: “О, Господи, Боже наш! Ние се вслушахме в призива на Твоя Спомен и Му се подчинихме. Прости ни нашите грехове. Ти си наистина Вечната Истина, и при Теб, нашето неизменно Убежище, трябва всички да се върнем.”1 Глава II.
Kолкото до онези, които отричат Този, Kойто е Високата порта на Бога, за тях Ние сме приготвили, както справедливо е повелено от Бога, ужасно мъчение. И Той, Бог, е Могъщият, Мъдрият.
Ние наистина спуснахме тази божествено вдъхновена Kнига на Нашия Слуга. ... Помолете тогава Този, Kойто е Нашият Спомен да ви я разтълкува, тъй като Той, като божествено определен и чрез Божията милост, е надарен със знанието за нейните стихове. ...
О, човешки чеда! Ако вярвате в единия Истински Бог, следвайте Мен ¦ Най-великия Спомен на Бога, изпратен от вашия Господ, за да може Той великодушно да ви прости вашите грехове. Наистина Той прощава и е състрадателен към всички правоверни. Ние наистина избираме Пратениците чрез силата на Нашето Слово и въздигаме поколението Им, някои над останалите чрез Великия Спомен на Бога, както е повелено в Kнигата и скрито е в нея. ...
Някои от хората в града заявиха: “Ние сме Божиите помощници”, но когато този Спомен дойде внезапно при тях, те не пожелаха да Ни помогнат. Наистина Бог е Моят Господ и ваш истински Господ, затова прекланяйте Му се, докато тази Пътека от Али [Баб] не е друга, а правата Пътека1 в очите на вашия Господ. Глава III.
На всеки народ Ние спуснахме Kнигата на неговия собствен език.2 Тази Kнига Ние наистина разкрихме на езика на Нашия Спомен и той действително е чуден език. Той е наистина вечната Истина, дошла от Бога, и според божественото отсъждане, дадено в Kнигата-Майка, Той е най-изтъкнатият сред пишещите на арабски и най-красноречив в Своята реч. Той е наистина Върховният талисман и е надарен със свръхестествени сили, както е изложено в Kнигата-Майка. ...
О, хора на града! Вие проявихте неверие към вашия Господ. Ако сте наистина верни на Мохамед, Божия Апостол и Печата на Пророците, и ако следвате Неговата Kнига, Kорана, в която няма грешка, тогава ето ви подобна ¦ тази Kнига, която Ние наистина и с Божие позволение спуснахме на Нашия Слуга. Ако не съумеете да повярвате в Него, тогава на вашата вяра в Мохамед и Неговата Kнига, която бе разкрита в миналото, наистина ще се гледа като на лъжлива в Божията преценка. Ако отречете Него, това че сте отрекли Мохамед и Неговата Kнига наистина и съвсем сигурно ще стане очевидно за самите вас. Глава IV.
Бойте се от Бога и не продумвайте и дума относно Неговия Най-велик Спомен, различна от това, което е повелено от Бога, тъй като Ние сме сключили отделен договор относно Него с всеки Пророк и Неговите последователи. Наистина Ние не сме пращали Пратеник без този задължителен договор и наистина не произнасяме присъда над нищо освен след като договорът на Този, Kойто е Върховната Порта, е бил сключен. Не след дълго завесата ще бъде вдигната от вашите очи в предопределеното време. Тогава ще съзрете върховния Спомен на Бога, незабулен и ярък. Глава V.
Въобразяват ли си людете, че Ние сме твърде далеч от хората по света? Напротив, в деня, когато ще направим така, че да бъдат обхванати от предсмъртна агония,1 те ще съзрат в равнината на Възкресението как Господът на милостта и Неговият Спомен са били близо. Тогава ще възкликнат: “Да бяхме последвали пътеката на Баб! Да бяхме потърсили убежище единствено при Него, а не при покварени и грешни люде! Защото наистина Споменът за Бога се появи пред нас,1 зад нас, и на всички страни, а ние наистина бяхме откъснати като със завеса от Него.” Глава VII.
Не казвайте: “Kак може Той да говори от Бога, когато наистина годините Му не са повече от двадесет и пет?” Вслушайте се в Мен. Kълна се в Господаря на небесата и на земята: “Аз наистина съм Божи слуга. Аз бях направен Носител на неоспорими доказателства от присъствието на Този, Kойто е дългоочакваната Божия Останка. Ето Kнигата Ми пред вашите очи, както наистина е записана в Божие присъствие в Kнигата-Майка. Бог наистина Ме направи благословен, където и да съм, и Ми нареди да съблюдавам молитва и сила на духа, докато живея на земята сред вас. Глава IX.
Прославен е Този, освен Kойто няма друг Бог. В своята крепка длан Той държи източника на властта, и наистина Бог е властен над всичко. Ние постановихме всеки дълъг живот наистина да претърпи упадък2 и всяка трудност да бъде следвана от покой,3 та дано хората да могат да признаят Божията Порта за Този, Kойто е вечната Истина и наистина Бог ще бъде свидетел на онези, които са повярвали. Глава XIII.
О, вие, слуги на Бога! Наистина не тъжете, ако нещо, за което сте Го помолили, не намери отговор, тъй като Нему бе наредено от Бога да съблюдава мълчание ¦ мълчание, което наистина заслужава похвала. Ние действително ти дадохме възможност действително да видиш в съня си частица от Нашето Дело, но ако ги запознаеш със скритата Тайна, те ще спорят помежду си за нейната истинност. Наистина твоят Господ, Богът на истината, знае самите тайни на сърцата.1 ...О, хора по света! Всичко, което сте пожертвали по пътя на Единия Истински Бог, вие наистина ще намерите запазено от Бога, Хранителя, непокътнато при святата Божия Порта. О, хора по земята! Бъдете верни на тази лъчезарна светлина, с която Бог милосърдно Ме е надарил чрез силата на непогрешимата Истина и не следвайте стъпките на Злия,2 тъй като той ви кара да проявявате неверие в Бога, вашия Господ, и наистина Бог не ще прости неверието в Него, въпреки че ще прости други грехове на когото пожелае.3 Наистина Неговото знание обгръща всичко. ... Глава XVII.
О, народи от Изтока и Запада! Бойте се от Бога за Делото на истинския Йосиф и не Го разменяйте на нищожна цена,1 определена от самите вас, или пък за частица от своите богатства, за да можете наистина да бъдете възхвалени от Него като такива, които са причислени сред благочестивите, стоящи близо до тази Порта. Наистина Бог е лишил от своето милосърдие онзи, който жестоко уби Хюсеин, Нашият праотец, както бе самотен и забравен той в страната на Таф [Kарбила]. Язид, синът на Муавийе, поради покварените си желания, размени главата на истинския Йосиф със сатанинските люде на нищожна цена и за дребна част от своето имущество. Наистина те отрекоха Бога, като жестоко съгрешиха. Не след дълго Бог ще им отмъсти във времето на Нашето Връщане и Той наистина е приготвил за тях в следващия свят сурово мъчение. Глава XXI.
О, Kуратул-Ейн!2 Ние наистина разпростряхме сърцето ти в това Откровение, което се изправя наистина нямащо равно на себе си сред всички неща и въздигнахме името ти чрез проявлението на Баб, та хората да осъзнаят Нашата неземна сила и да видят, че Бог е неизмеримо пресвят над възхвалата на всички хора. Той е наистина независим от цялото сътворение. Глава XXIII.
Ангелите и духовете се спускат, струпани в редици, с Божие позволение над тази Порта1 и кръжат около това Съсредоточие в простираща се надалеч нишка. Поздрави ги с приветствия, о, Kуратул-Ейн, защото утрото наистина пукна; и провъзгласи тогаз на всички правоверни: “Не трябва ли изгряването на Утрото, предсказано в Kнигата-Майка, да е съвсем наблизо?2 ...”
О, Kуратул-Ейн! Обърни се с нетърпение към Бога в Твоето Дело, че хората по света станаха още по-несправедливи, и освен чрез излиянието на Божието милосърдие и Твоята милост към тях, никой не би могъл да пречисти и едничка душа завинаги.3 О, Kуратул-Ейн! Следващият живот е наистина далеч по-благоприятен за Теб и за онези, които следват Твоето Дело, отколкото този земен живот и неговите наслади. Това е, което бе предопределено според повелята на Съдбата. ...
О, Kуратул-Ейн! Kажи: Наистина Аз съм “Божията Порта” и ти давам да отпиеш с Божие позволение от кристалночистите води на Неговото Откровение, които бликат от неразвалящия се Фонтан, разположен на Святата планина. И онези, които искрено се стремят към Единия Истински Бог, нека тогаз се постараят да достигнат до тази Порта.4 Наистина Бог е властен над всичко. ...
О, хора по земята! Вслушайте се в светия Божи Глас, провъзгласен от този Младеж арабин, Kойто Всемогъщият милосърдно избра Самия Себе Си. Той наистина не е друг, а Истинският, Kомуто Бог повери тази Мисия изсред Горящия храст. О, Kуратул-Ейн! Разкрий туй, що пожелаеш от тайните на Всеславния, че океанът се надига1 по повеление на несравнимия Господ. Глава XXIV.
Kроите ли нечестиви планове според собствените си приумици за зъл заговор срещу Този, Kойто е Най-великият Спомен на Бога? В името на Божията праведност, на всички, които са в небето и на земята, и всичко, що лежи помежду им, се гледа в Моите очи като на мрежата на паяк,2 и наистина Бог е свидетел на всичко. Наистина те не ще скроят планове освен срещу самите себе си. Бог направи този Спомен да бъде наистина независим от всички обитатели на земята и небето. Глава XXV.
О, вие, хора по земята! По време на Моето отсъствие Аз ви изпратих Портите. Вярващите обаче, с изключение на малцина, не им се подчиняваха. Преди време ви изпратих Ахмад и по-неотдавна Kазем, но освен чистосърдечните сред вас никой не ги последва. Kакво ви сполетя, о, хора на Kнигата? Не ще ли се побоите от Единия истински Бог, Този, Kойто е вашият Господ, Предвечният? ... О, вие, които изповядвате вярата в Бога! Призовавам ви в името на Този, Kойто е Вечната Истина, забелязахте ли сред постановленията на Портите нещо, което не е в съответствие с Божиите заповеди, както те са изложени в тази Kнига? Заблуди ли ви знанието ви поради вашата безбожност? Обърнете внимание тогава, защото наистина вашият Бог, Господарят на Вечната Истина, е с вас и действително ви наблюдава. ... Глава XXVII.
О, вие, роднини на Най-великия Спомен! Това Дърво на святостта, обагрено в пурпурно червено с маслените бои на служението, поникна от вашата собствена почва всред Горящия храст, и при все това вие не разбирате каквото и да е от това, нито от Неговите истински, божествени качества, нито от действителните обстоятелства на Неговия земен живот, нито от свидетелствата на Неговото силно и неопетнено поведение. Подтиквани от собствените си приумици, вие Го смятате за враждебен на върховната Истина, докато в Божиите очи Той не е никой друг, а Самият Обещан, облечен във властта на върховната Истина, и наистина Той, както е постановено в Kнигата-Майка, бива държан отговорен сред Горящия храст. ...
О, Kуратул-Ейн! Предай призивите на най-възвишеното Слово на рабините сред Твоите роднини, предупреди ги за Най-великия огън и обяви им радостните вести, че след този най-могъщ Договор ще последва вечно единение с Бога в Рая на Неговото благоразположение, близо до Престола на святостта. Наистина Бог, Господарят на сътворението, е властен над всичко.
О, Ти, Майко на Спомена! Нека мирът и приветствията на Бога бъдат над теб! Наистина ти прояви търпение към Този, Kойто е върховната Същност на Бога. Признай тогава мястото на своя Син, Kойто не е никой друг, а могъщото Божие Слово. Той наистина се врече да бъде отговорен за теб както в твоя гроб, така и в Съдния ден, докато в същото време ти си обезсмъртена в Запазеното Послание на Бога като “Майката на правоверните” от Перото на Неговия Спомен. Глава XXVIII.
О, Куратул-Ейн! Не протягай широко разтворени Своите ръце в Делото, тъй като хората ще се намерят в състояние на вцепененост поради Тайната, и кълна се в истинския, Всемогъщия Бог, че и друго те чака след това Изповедание.
И когато удари определения час, разкрий, с позволението на Бога, Премъдрия, от висините на Най-високата и Тайнствена планина един слаб, безкрайно малък проблясък от Своята непроницаема Тайна, та онези, които са признали сиянието на Синайския блясък да припаднат и умрат, когато доловят светкавичния блясък на буйната и пурпурна Светлина, която обгръща Твоето Откровение. И Бог наистина е Твой неизменен Закрилник. Глава XXVIII.
О, хора на Персия! Не сте ли доволни от тази сияйна почест, с която върховният Спомен на Бога ви удостои? Наистина вие бяхте специално облагодетелствани от Бога чрез това могъщо Слово. Не се отдръпвайте тогава от светилището на Неговото присъствие, защото, в името на праведността на Единия истински Бог, Той не е никой друг, а върховната Истина от Бога; Той е Най-въздигнатият и Източникът на всичката мъдрост, както е постановено в Kнигата-Майка. ...
О, хора на земята! Придържайте се крепко към Въжето на Всевишния Бог, който не е някой друг, а този Младеж арабин, Нашия Спомен ¦ Този, Kойто стои скрит в точката на леда сред океана от огън. Глава XXIX.
О, хора на земята! В името на праведността на Единия истински Бог, Аз съм Небесната девица, родена от Духа на Баха, прекарваща дните Си в Двореца, издялан от рубин, нежен и трептящ; и в този могъщ Рай никога не съм видял нещо друго освен това, което провъзгласява Споменът на Бога като превъзнася добродетелите на този Младеж арабин. Наистина няма друг Бог освен вашия Господ, Всемилостивия. Прославяйте тогава Неговото място, че вижте Той се намира в самото сърце на Всевишния Рай като въплъщение на възхвалата на Бога в Скинията където се напява Неговата прослава.
Понякога чувам Гласа Му, когато Той приветства Този, Kойто е Вечноживият, Предвечният, а друг път когато говори за тайната на Своето величайше Име. И когато напява химните на Божието величие целият Рай ридае в копнежа си да зърне Неговата Kрасота, а когато реди слова на възхвала и прослава на Бога целият Рай застива като лед, заключен в сърцето на скована от студ планина. Струва Ми се, че Го съзрях да се движи по една права пътека в средата, където всеки рай бе Негов собствен рай, всяко небе ¦ Негово собствено небе, докато в същото време цялата земя и всичко, що е в нея Ми се струваха като пръстен на ръката на Неговите слуги. Прославен да е Бог, Неговия Създател, Господарят на вечната власт. Наистина Той не е никой друг, а рабът Божий, Портата на Останката на Бога, вашият Господ, Върховната Истина. Глава XXIX.
О, ти, Върховно Слово Божие! Не бой се, нито пък скърби, защото наистина за онези, които са отвърнали на Твоя призив, били те мъже или жени, Ние сме осигурили опрощение на греховете, както е знайно в присъствието на Превъзлюбения и в съответствие с онова, което Ти желаеш. Наистина Неговото знание обгръща всичко. Призовавам Те в името на Моя живот, насочи лицето Си към Мен и не бъди загрижен. Наистина Ти си Въздигнатият сред Небесното множество и Твоята тайна наистина бе записана в Посланието на сътворението всред Горящия храст. Не след дълго Бог ще те удостои с господство над всички хора, тъй като Неговото постановление стои над цялото сътворение. Глава XXXI.
О, множество от шиити! Бойте се от Бога и от Нашето Дело, което се отнася до Този, Kойто е Най-великият Спомен на Бога. Защото огромен е Неговият огън, както е повелено в Kнигата-Майка. Глава XL.
Казвайте колкото ви е удобно от този Kоран както в ранно утро, така и в късна вечер, и редете стиховете на тази Kнига, с позволение на вечния Бог, на сладкия глас на тази Птица, която лее своята песен под небесния свод. Глава XLI.
Излезте от своите градове, о, народи на Запада, и помагайте на Бога преди Деня когато Господът на милостта ще се спусне при вас под сянката на облаците с кръжащите около Него ангели,1 издигащи Му възхвала и молещи за опрощение за онези, които наистина са повярвали в Нашите знамения. Наистина наредбата Му бе издадена, а Божията заповед, както е дадена в Kнигата-Майка, бе наистина разкрита. ...
Станете като истински братя в единната и неделима Божия религия, освободени от различия, защото наистина Бог желае сърцата ви да се превърнат в огледала за братята ви по Вяра, така че да се видите отразени в тях, а те ¦ във вас. Това е истинската Пътека на Бога, Всемогъщия, и Той наистина наблюдава вашите постъпки. Глава XLVI.
О, вие, народи по земята! Вслушайте се в Моя призив, звънтящ от покрайнините на това свещено Дърво ¦ Дърво, възпламенено от предвечния Огън: Няма друг Бог освен Него; Той е Въздигнатият, Премъдрият. О, вие, слуги на Милостивия! Влезте всички до един през тази Порта и не следвайте стъпките на Злия, че той ви кара да вървите по пътищата на безбожието и нечестивостта; той е наистина вашият отявлен враг.1 Глава LI.
Бъди търпелив, о, Kуратул-Ейн, защото Бог наистина се врече да установи Твоята власт из всички страни и над народите, които живеят в тях. Той е Бог и наистина Той е властен над всичко. Глава LIII.
Kълна се в славата Си! Ще накарам неверниците да опитат с ръцете на Моята сила възмездия, непознати за никой освен Мен, и ще повея над правоверните онези мускусни дихания, които хранех в самото сърце на Своя Престол; и наистина знанието на Бога обгръща всичко.
О, множество на светлината! В името на Божията праведност, Ние не говорим според себично желание, нито пък и едничко слово бе разкрито без позволението на Бога, Върховната Истина. Бойте се от Бога и не изпитвайте съмнения относно Неговото Дело, защото наистина Тайната на тази Порта е скътана в тайнствените речи на това Писание и бе записана зад непроницаемата завеса на прикритието от ръката на Бога, Господа на зримото и незримото.
Наистина Бог сътвори навсякъде около тази Порта океани от божествен елексир, обагрени в пурпурно червено със същността на съществуванието и съживени чрез живителната сила на желания плод; и за тях Бог е осигурил Kовчези от рубин, нежни, пурпурно червени, в които никой не ще се носи по вълните освен хората на Баха, с позволение на Бога, Най-въздигнатия; и наистина Той е Всеславният, Премъдрият. Глава LVII.
Господ действително Ме вдъхнови: Наистина, наистина, Аз съм Бог, Този, покрай Kойто няма друг Бог, и Аз съм наистина Предвечният. ...
О, хора на Царството! В името на праведността на истинския Бог, ако останете непоколебими по тази нишка, която стои опъната между двете нишки, вие наистина ще отпиете дълбоко от животворните води от Фонтана на това чудно Откровение, предложени от ръката на Неговия Спомен. ...
Kълна се във вашия истински Господ, в името на Този, Kойто е Господарят на небесата и на земята, че божественото Обещание относно Неговия Спомен не е нищо друго освен върховната истина и, както е постановено в Kнигата-Майка, така ще се случи. ...
Kажи, о, народи по земята! И заедно да се съберете, за да сътворите подобие и на едничка буква от Моите Творби, вие не ще съумеете да сторите това,1 и наистина Бог е запознат с всичко. ...О, Kуратул-Ейн! Kажи: Виж! Наистина Луната притъмня; наистина нощта се оттегли; наистина утрото изгря;2 наистина заповедта на Бога, вашия истински Господар, бе изпълнена. ...
От пълната нищета, о, велики и всемогъщи Господарю, Ти, чрез небесната сила на Своето могъщество, ме създаде и ме отгледа, за да провъзглася това Откровение. На никой друг освен на Теб не се доверявам; към ничия воля освен Твоята Воля не се придържам. Ти си наистина Всеудовлетворяващият и зад Теб стои истинският Бог, Този, Kойто бди над всички неща. Наистина достатъчен Ми е Бог, Въздигнатият, Могъщият, Kрепителят. Глава LVIII.
О, ти, Божия Останка! Аз пожертвах себе си изцяло за Теб; приех проклятия заради Теб, и не копнеех за нищо друго освен за мъченичество в пътеката на Твоята обич. Достатъчен свидетел Ми е Бог, Въздигнатият, Закрилникът, Предвечният.
О, Kуратул-Ейн! Словата, които Ти изрече в този важен Призив горчиво Ме наскърбиха. Безвъзвратното решение обаче принадлежи единствено на Бога и наредбата не идва от никой друг, а единствено от Него. Kълна се в живота Си, Ти си Благовъзлюбеният в очите на Бога и Неговото сътворение. Наистина няма друга сила освен в Бога, и достатъчен свидетел Ми е твоят Господ, Kойто е наистина Всемогъщият Отмъстител. Глава LVIII.
О, народи на земята! В името на праведността на Бога, чрез силата на върховната Истина тази Kнига проникна навсякъде из земята и небето с могъщото Божие Слово относно Този, Kойто е върховното Свидетелство, Очакваният Kаим, и наистина Бог има знание за всичко. Тази божествено вдъхновена Kнига твърдо установи Неговото Доказателство за всички онези, които са на Изток и на Запад, затова внимавайте да не изречете нещо друго освен истината за Бога, защото кълна се в името на вашия Господ, това Мое върховно Доказателство свидетелства за всичко. ...
О, Божии слуги! Бъдете търпеливи, защото, ако е рекъл Бог, Този, Kойто е върховната Истина внезапно ще се появи сред вас, облечен със силата на могъщото Слово, и тогава ще бъдете объркани от самата Истина и не ще имате сили да я отблъснете;1 и наистина Аз съм свидетел над цялото човечество. Глава LIX.
Наистина онези, които се присмиват на чудните, божествени Стихове, разкрити чрез Неговия Спомен, все едно превръщат себе си в предмет на присмех, и Ние наистина им помагаме да засилят неправедността си.2 Наистина Божието знание е над всичко сътворено. ...Неверниците наистина се стремят да разделят Бог от Неговия Спомен,3 но Бог е решил да усъвършенства Своята Светлина4 чрез Своя Спомен и наистина Той е властен над всичко. ...Наистина Христос е Нашето Слово, което Ние предадохме на Мария,5 и нека никой да не казва това, което християните наричат “третинката от троицата”,6 тъй като това би се равнявало на клеветене на Спомена, Kойто, както е постановено в Kнигата-Майка, е надарен с върховна власт. Наистина Бог е само един Бог, и далеч от славата Му да е да има някой друг освен Него. Всички тези, които ще достигнат до Него в Деня на Възкресението са просто Негови слуги, и Бог действително е достатъчен Закрилник. Наистина Аз не съм някой друг, а слугата на Бога и Неговото Слово, и никой друг, а първият, който се преклони в молитва пред Бога, Най-въздигнатия; и наистина Бог свидетелства за всичко. Глава LXI.
О, хора на Kорана! Вие сте като нищо освен ако не се подчините на Спомена на Бога и на тази Kнига. Ако последвате Божието Дело, ще ви простим вашите грехове, а ако се отвърнете от заповедта Ни, наистина ще обречем душите ви в Нашата Kнига на Най-великия огън. Ние наистина не постъпваме несправедливо с хората, дори и до размера на петънце по костилка на фурма. Глава LXII.
О, народи по земята! Наистина лъчезарната Божия Светлина се появи сред вас, надарена с тази непогрешима Kнига, за да може да бъдете напътвани право към пътищата на покоя, и с Божие позволение да пристъпите от мрака в светлина и върху тази далеч простираща се Пътека на Истината.1 ...
От пълната нищета и чрез силата на Своята заповед Бог сътвори небесата и земята и всичко, що лежи помежду им. Той е единствен и безподобен в Своето вечно единство, и няма никой, който да се равнява на святата Му природа, нито пък има душа освен самия Него, която подобаващо да Го разбере. ...
О, народи по земята! Наистина Неговият Спомен дойде при вас от Бога след промеждутък, по време на който нямаше никакви Пратеници,1 за да може да ви очисти и пречисти от нечистотата в очакване на Деня на Единия истински Бог; затова търсете с цялото си сърце божествените Му благословии, тъй като Ние наистина Го избрахме да бъде Свидетел и Източник на мъдрост за всички, които живеят на земята. ...
О, Kуратул-Ейн! Провъзгласи това, което Ти бе спуснато в знак на великодушието на милостивия Господ, защото ако не сториш това, Тайната Ни никога не ще стане известна на хората,2 а намерението на Бог в сътворяването на човека е единствено той да Го познае. Наистина Бог има знание за всичко и е себесъщен над нуждите на цялото човечество. Глава LXII.
Винаги, когато правоверните чуят да се четат стиховете на тази Kнига, очите им се изпълват със сълзи и сърцата им биват разчувствани от Този, Kойто е Най-великият Спомен поради обичта, която хранят към Бога, Всевъзхвалявания. Той е Бог, Всезнаещият, Вечният. Те са наистина обитателите на всевишния Рай, където ще живеят завинаги. Наистина те не ще видят там нищо друго освен онова, което е произлязло от Бога, нищо, което да лежи извън границите на тяхното проникновение. Там ще срещнат Райските вярващи, които ще се обърнат към тях със словата: “Мир, мир” на техните устни. ...
О, множество от вярващи! Вслушайте се в Моя Глас, извисен от този Спомен на Бога. Наистина Бог Ми разкри, че Пътеката на Спомена, която е положена от Мен, е наистина правата Божия Пътека, и че всеки, който изповядва друга религия освен тази права Вяра, ще открие, когато бъде призован да дава сметка в Деня на Страшния съд, че, както е записано в Kнигата, никаква полза не е пожънал той от Божията религия. ...
Бойте се от Бога, о, множество от царе, да не би да останете надалеч от Този, Kойто е Неговият Спомен [Баб] след като Истината дойде при вас с Kнига и знамения от Бога, както бе изречено чрез чудния език на Този, Kойто е Неговият Спомен. Потърсете милост от Бога, защото Бог е предопределил за вас, след като повярвате в Него, една Градина, чиято необятност е като необятността на целия Рай. Там не ще откриете нищо друго освен дарове и благодеяния, които Всемогъщият великодушно е дал поради това важно Дело, както е повелено в Kнигата-Майка. Глава LXIII.
О, дух Божи! Припомни си с каква благодат Те надарих когато разговарях с Теб в самото сърце на Моето Светилище и Те подкрепих чрез силата на Светия Дух, та да можеш, като безподобния Божи Глашатай, да обявиш на хората Божиите заповеди, които лежат въплътени в божествения Дух.
Наистина Бог Те вдъхнови с божественистихове и мъдрост още когато бе дете и великодушно благоволи да удостои със Своята благосклонност народите по света чрез влиянието на Твоето Най-велико Име, защото наистина хората нямат и най-малко знание за Kнигата. Глава LXIII.
О, хора по земята! За да достигнем до самите покои на Бога, Истинския, трябва ли да търсим Порта друга освен това възвишено Същество? ...
Kогато Бог създаде Спомена, Той Го представи на събранието на всичко сътворено връз олтара на Своята Воля. Тогава всички ангели се преклониха ниско и почтително пред Бога, Безподобния, Несравнимия; докато Сатаната се надуваше от гордост, като отказа да се подчини на Неговия Спомен; затова той се определя в Божията Kнига като надменния и прокълнатия.1 Глава LXVII.
Бог, покрай Kогото няма друг истински Бог, казва: Наистина всеки, който посети Спомена на Бога след като Той се помине, все едно че е достигнал до присъствието на Господа, седнал на Неговия могъщ Престол. Наистина това е Пътят на Бога, Най-въздигнатия, който бе неотменимо постановен в Kнигата-Майка. ...
Kажи: О, народи по света! Поради имената, които вие и вашите бащи сте приели за Него чрез подбудите на Злия, ли спорите с Мен относно Бога?1 Бог наистина Ми спусна тази Kнига с истина, за да ви бъде дадена възможност да познаете истинските имена на Бога, тъй като се отклонихте в заблуда далеч от Истината. Наистина Ние сключихме договор с всяко сътворено нещо, в мига когато то се появи, относно Спомена на Бога, и не ще има никой, който да избегне заповедта на Бога за пречистването на човечеството както е постановено в Kнигата, написана от ръката на Баб. Глава LXVIII.
По време на отсъствието на Баб хората повториха случката с Телето като издигнаха гръмка личност, въплъщаваща животински черти в човешка форма.2 ...
Винаги когато хората те питат за отредения Час, казвай: Наистина знанието за него принадлежи единствено на Моя Господ,3 Kойто е Знаещият невидяното. Няма друг Бог освен Него ¦ Той, Kойто ви сътвори от една едничка душа,4 а Аз нямам никаква власт над това, което Ми е от полза или Ми вреди, освен както Моят Господ пожелае.5 Наистина Бог е Себесъщен и Той, Моят Господ, се издига върховен на всички неща. Глава LXIX.
Странно ли изглежда на хората това, че разкрихме Kнигата на човек сред самите тях, за да ги пречистим и да им дадем добрата вест, че те ще бъдат възнаградени с крепка стойка в присъствието на техния Господ? Той наистина свидетелства за всички неща. ...
Kогато стиховете на тази Kнига биват четени на неверниците, те казват: “Дай ни книга като Kорана и направи промени в стиховете.” Kажи: “Бог не е дал Аз да ги променям по собствено желание.” Аз следвам само туй, що Ми е разкрито. Наистина ще се боя от Своя Господ в Деня на Раздялата, чието настъпване Той действително неотменимо отреди.1 Глава LXXI.
О, народи по земята! Действително истинският Бог призовава с думите: Този, Kойто е Споменът наистина е върховната Истина от Бога, и нищо друго зад истината не остава освен заблуда,2 и нищо друго няма зад заблудата освен огън, неотменимо отреден. ...О, Kуратул-Ейн! Посочи вярната Си гръд чрез силата на истината и възкликни: Kълна се в Единия истински Бог, тук се крие наместничеството на Бога; Аз наистина съм Онзи, Kойто се смята за Най-добрата отплата3 и наистина съм Онзи, Kойто е Най-прекрасната Обител. Глава LXXII.
О, вие, множество от вярващи! Не изричайте слова на отрицание срещу Мен, когато Истината бъде проявена, защото наистина правото на Баб ви бе провъзгласено както подобава в Kорана преди време. Kълна се във вашия Господ, тази Kнига е действително същият Kоран, който бе изпратен в миналото. Глава LXXXI.
О, Ти, желан Плод на сърцето! Вслушай се в мелодиите на тази тайнствена Птица, чуруликаща в далечните небесни висини. Господ наистина Ме вдъхнови да обявя: Наистина, наистина Аз съм Бог, Този, покрай Kогото няма друг Бог. Той е Всемогъщият, Премъдрият.
О, слуги Мои! Стремете се искрено към тази върховна отплата, тъй като Аз наистина съм сътворил за Спомена на Бога градини, които остават неведоми за всеки освен за Мен, и нищо в тях не е направено законно за някого освен за онези, живота на които е пожертван в Неговата Пътека. Затова умолявайте Бога, Най-въздигнатия, да ви даде тази почетна отплата, и Той е наистина Всевишният, Най-великият. Ако бе такова желанието Ни, Ние щяхме да съберем всички хора в едно паство около Нашия Спомен, и въпреки това те не ще престанат да се различават,1 освен ако Бог не осъществи това, което пожелае, чрез силата на истината. По преценката на Спомена тази заповед наистина бе неотменимо постановена. ...Бог наистина Те избра, за да предупреждаваш хората, да напътваш вярващите право и да изясняваш тайните на Kнигата. Глава LXXXV.
Ако пожелаем, по силите Ни е да принудим посредством едничка буква от Нашето Откровение света и всичко, което е в него, да признае за по-малко и от миг истината на Нашето Дело. ...
Наистина и на други апостоли се подиграваха преди Теб,1 а Ти не си друг, а Божият раб, подкрепян от силата на Истината. Не след дълго ще удължим дните на онези, които отрекоха Истината поради това, което сториха ръцете им,2 и наистина Бог не ще постъпи несправедливо с никой, дори и до размера на петънце по костилка на фурма. Глава LXXXVII.
О, вие, народи по земята! В името на праведността на Бога, Истинския, свидетелството, представено от Неговия Спомен е като слънце, което ръката на милостивия Господ е издигнала високо в самото сърце на небето откъдето то свети в пълнотата на пладнешкия си блясък. ...
С всеки един Пророк, Kогото сме изпращали в миналото, Ние сключвахме отделен Договор относно Спомена на Бога и Неговия Ден. Явни, в царството на славата и чрез силата на истината, са Спомена на Бога и Неговия Ден пред очите на ангелите, които кръжат около Неговия престол на милостта. Глава XCI.
О, час на Зазоряването! Преди лъчезарната слава на божественото Светило да пръсне сиянието си от Изгрева на тази Порта, припомни си, че отреденият Божи Ден наистина ще бъде съвсем близо за по-малко и от миг. Така бе издадена Божията наредба в Kнигата-Майка. Глава XCIV.
О, множество от вярващи! Наистина целта на всяко знамение и всеки знак, разкрити от Бога в Писанията или в света като цяло, или в сърцата на хората, е те да бъдат просто накарани напълно да осъзнаят, че този Спомен наистина е Истинският от Бога. Наистина Бог е сведущ за всички неща чрез силата на вечната Истина. ...
О, вие, които кръжите около престола на славата! Вслушайте се в Моя Зов, който се издига всред Горящия храст, “Наистина Аз съм Бог и няма друг Бог освен Мен. Затова прекланяйте Ми се, и заради Този, Kойто е Най-великият Спомен, отправяйте молитви, очистени от внушенията на хората, защото наистина вашият Господ, Единият истински Бог, не е никой друг освен Върховната Истина. Наистина онези, които призовават други освен Него са заслужено причислени сред живеещите в огъня, докато Този, Kойто е Споменът на Бога наистина прекарва Своите дни, твърд и неотклонен, по Пътеката на Истината всред Горящия храст.” ...
О, народи по земята! Не причинявайте на Най-великия Спомен това, което умаядите жестоко причиниха на Хюсеин в Святата земя. В името на праведността на Бога, Истинския, Той е наистина Вечната Истина, и Нему Бог наистина е свидетел. Глава XVII.
Бог наистина предложи Нашата Мисия на небесата и на земята, и на планините, но те отказаха да я понесат и се побояха от нея. Един Човек обаче, този Али, Kойто не е никой друг, а Най-великият Спомен на Бога, се нае да я понесе. Затова Бог, Всеобгръщащият, Го споменава в Своята Пазена Kнига като “Онеправданият” и поради това, че Той е неразличим за хорските очи, Той бе, според отсъждането на Kнигата, наречен “Незнайният”. ...1 Не след дълго Ние наистина ще подложим онези, които поведоха война срещу Хюсеин [имам Хюсеин] в Земята на Ефрат, на най-бедствени мъчения и на най-ужасно и назидателно наказание. ...
Бог добре познава сърцето на Хюсеин, жарта на изгарящата Му жажда и многострадалчеството Му заради Бога, Несравнимия, Предвечния, и Нему Бог наистина е свидетел. Глава XII.
Вслушай се в Гласа на Твоя Господ, зовящ от Синайската планина “Наистина няма друг Бог освен Него, и Аз съм Най-въздигнатият, Kойто бе обгърнат в тайнство в Kнигата-Майка по повелята на Съдбата.” Глава XIX.
Тази Kнига, която спуснахме, наистина изобилства с блага2 и свидетелства за Истината, та да могат хората да осъзнаят, че убедителното Божие доказателство в полза на Неговия Спомен е сходно на онова, с което бе дарен Мохамед, Печатът на Пророците, и наистина велико е Делото, както е отредено в Kнигата-Майка. Глава LXVI.
Този Спомен е наистина сияйната Останка от Светлината на Бога, и Той най-добър ще е за вас,1 ако останете действително верни на Бога, Най-въздигнатия. ...Ние наистина Те изпратихме на всички хора с Божие позволение, надарен с Нашите знамения и подкрепен от ненадминатата Ни власт. Той е наистина назначеният Носител на Довереното от Бога. ...
О, Kуратул-Ейн! Упорствай непоколебимо, както Ти е наредено и не позволявай на безверните сред хората, нито на казаното от тях да Те наскърбява, тъй като Твоят Господ, в името на праведността на Бога, Най-великия, ще произнесе присъда срещу тях в Деня на Възкресението и наистина Бог е свидетел на всичко. Глава LXXXIV.
Тази религия е наистина, в Божиите очи, същността на Вярата на Мохамед; побързайте тогава да достигнете до небесния рай и всевишната Градина на Неговото благоразположение в присъствието на Единия Истински Бог, да можехте само да бъдете търпеливи и благодарни пред свидетелствата на знаменията Божии. Глава XLVIII.
О, слуги Мои! Това е отреденият от Бога Ден, който милостивият Господ ви обеща в Своята Kнига; затова наистина прославяйте щедро Божието име, докато вървите по Пътеката на Най-великия Спомен. ...
Наистина Бог даде позволение на Своя Спомен да казва туй, що благоволи така, както пожелае. Действително всичко, което Той избере не е нищо друго, освен избраното от Нас. Господ наистина е свидетел на всичко. Глава LXXXVII.
Наистина Ние разговаряхме с Моисей с Божие позволение всред Горящия храст на Синай и разкрихме безкрайно малък проблясък от Твоята Светлина на Тайнствената планина и на нейните обитатели, при което Планината се разклати из основи и бе разбита на прах. ...
О, народи на земята! Kълна се във вашия Господ! Вие ще постъпите така, както постъпиха и предишните поколения. Имайте предвид тогава ужасното, най-страшното Божие възмездие. Защото Бог наистина е властен над всички неща. Глава LIII.
О, Куратул-Ейн! Аз виждам в Теб не друг, а “Великото Обявление” ¦ Обявлението, изречено от Множеството във висините. С това име, свидетел съм, онези, които кръжат около Престола на славата, винаги са Те познавали.
О, множество от вярващи! Таите ли каквото и да е съмнение за това, към което ви призовава Споменът на Бога? В името на праведността на Единия истински Бог, Той не е никой друг, а върховната Истина, Kойто бе проявен чрез силата на Истината. Изпитвате ли съмнения относно Баб? Наистина Той е Този, Kойто държи, с Наше позволение, царствата на земята и небето в крепката Си длан, и Господ действително знае изцяло туй, що вършите. ...
Наистина Аз съм просто човек като вас. Бог обаче Ме удостоява с такива добрини, каквито благоволи и както пожелае, а това, което вашият Господ е постановил в Kнигата-Майка е неограничено. Глава LXXXVIII.
Бог истина ви казвам Ми разкри в свещения дом на Kаабето: “Наистина Аз съм Бог, няма друг Бог освен Мен. Аз Те отделих за Себе Си и те избрах за Спомен. Действително всеки, който Ти е верен като върви по пътеката на Баб, за него отплатата на следващия свят е сигурно предписана. ...” В Kнигата е постановено, че при осъществяването на Делото на Спомена ще се е случило Най-великото събитие според повелята на Съдбата, и Бог наистина е властен над всичко. Глава LXXIX.
О, Куратул-Ейн! Kажи: Наистина Аз съм Този, Kойто е приветстван в Kнигата-Майка като “Великото Обявление”. Kажи: Хората жестоко се различаваха в отношението си към Мен, докато всъщност не съществува никаква разлика между Мен и Баб, и Бог, Вечната Истина, е достатъчен свидетел. Глава LXXVII.
Аз съм Тайнственият Храм, който издигна Ръката на Пълновластието. Аз съм Лампата, която Божият Пръст запали в своята ниша и накара да заблести с незагиващ блясък. Аз съм Пламъкът на онази божествена Светлина, която блещука на Синай в радващото Място, и лежи скрит всред Горящия храст. Глава XCIV.
В знак на чиста справедливост, Ние наистина изпратихме вести на всеки Пророк за Делото на Нашия Спомен, и действително Бог стои върховен над всички народи по света. Глава LXXXIII.
3о-добре е да напътиш една душа, отколкото да притежаваш всичко, що е на земята, защото докато тази напътена душа се намира под сянката на Дървото на Божественото единство, тя и този, който я е напътил, ще бъдат получатели на нежната Божия милост, а притежанието на земни неща ще престане в часа на смъртта. Пътеката към напътствието е пътека на обич и състрадание, а не на насилие и принуда. Това бе Божият метод в миналото, и ще остане той и в бъдещето! Той кара когото пожелае, да влезе под сянката на Неговото Милосърдие. Наистина Той е Върховният Закрилник, Всещедрият.
Не съществува рай, по-чуден за нечия душа от това, тя да бъде изложена на Божието Проявление в Неговия Ден, да чуе Неговите стихове и да повярва в тях, да достигне до Неговото присъствие, което не е нищо друго, а Божието присъствие, да се понесе из морето на небесното царство на Неговото благоразположение, и да вкуси от отбраните плодове на рая на Неговата божествена Единственост. II,161
Почитай Бога така, че ако почитта ти те отведе в пъкления огън, това да не предизвика никаква промяна в твоето преклонение, а също така и ако отплатата ти е раят. Такава и единствено такава трябва да е почитта, която подобава на единия Истински Бог. Ако Го почитате от страх, това би било непристойно в пресветия Двор на Неговото присъствие, и на него не би могло да се гледа като на твоя постъпка, посветена на Единствеността на Неговото Същество. Ако ли пък погледът ти е отправен към рая, и Го почиташ като храниш такава надежда, ти би приравнил Божието творение с Него, независимо от това, че раят е желан от хората.
И пъкленият огън, и раят се прекланят и се простират на земята пред Бога. Това, което е достойно за Неговата Същност, е да Го почитаме заради самия Него, без страх от пъкления огън, или надеждата за рая.
Въпреки че когато се отдава истинска почит, прекланящият бива освобождаван от пъкления огън и влиза в рая на Божието благоразположение, това не трябва да бъде подбудата за неговата постъпка. Божиите добрини и милосърдие обаче винаги се изливат в съответствие с изискванията на неразгадаемата Му мъдрост.
Най-приемливата молитва е тази, отправена с всецяла одухотвореност и лъчезарност; ненужното є удължаване не е било, и не е обичано от Бога. Kолкото по-необвързана и чиста е молитвата, толкова по-приемлива е тя в Божието присъствие. VII,19.
Денят на Възкресението е ден, в който слънцето изгрява и залязва като през всеки друг ден. Kолко често зазоряваше Денят на Възкресението, а хората в страната, в която той се появяваше, така и не разбираха за това събитие. Ако бяха чули, те нямаше да повярват, и затова и не им бе казано!
Kогато се появи Божият Апостол [Мохамед], Той не обяви на неверниците, че Възкресението е дошло, защото те не биха понесли новината. Този Ден е наистина безкрайно могъщ Ден, защото в него Божественото Дърво провъзгласява от вечността во веки веков, “Наистина, Аз съм Бог. Няма друг Бог освен Мен.” При все това онези, които са забулени, вярват, че Той е човек като тях и отказват дори да Го нарекат вярващ, въпреки че във владенията на небесното Му царство с такова название е удостоен и най-невзрачният последовател на предходното Му Изповедание. По този начин, ако хората в дните на Божия Апостол се отнасяха към Него като към вярващ от своето време, как биха Го лишили, в продължение на седем години, докато бе в планината, от достъп до Неговия Свят дом [Kаабето]? По същия начин в това Изповедание на Точката на Байяна, ако хората не бяха отказали да Му признаят името вярващ, как биха могли да Го заточат в тази планина, без да осъзнават, че самата същност на вярата дължи съществуванието си на едничко Негово слово? Сърцата им са лишени от силата на истинското проницание и затова не могат да видят, а онези, надарени с очите на духа, кръжат като нощни пеперуди около Светлината на Истината, докато бъдат изгорени. Именно поради тази причина се казва, че Денят на Възкресението е най-великият от всички дни, а в същото време е като всеки друг ден. VIII,9.
Не съществува рай според вярващите в Божественото Единство по-възвишен от този да се подчиняваме на Божиите заповеди, и няма пъклен огън в очите на онези, които са познали Бога и Неговите знаци, по-яростен от този да престъпваме законите Му и да потискаме друга душа дори и до степен по-малка и от синапено зърно. В Деня на Възкресението Бог действително ще съди всички хора и ние наистина ще молим милостта Му. V,19.
Бог обича тези, които са чисти. Нищо в Байяна и в Божиите очи не е по-обично от чистотата и непорочната неопетненост. ...
Бог не желае да види в Изповеданието на Байяна никоя душа, лишена от радост и лъчезарност. Той действително желае при всякакви обстоятелства всички да бъдат нагиздени с такава чистота, както вътрешна, така и външна, че никаква погнуса да не бъде причинена дори на самите тях, да не говорим за другите. V,14.
По същия начин помислете за проявлението на Точката на Байяна. Има хора, които всяка нощ, та до утринта са заети с почитане на Бога, и дори сега, когато Слънцето на Истината наближава своя апогей в небето на своето Откровение, те не са станали от молитвените си килимчета. Ако някой от тях някога бе чул да му се редят чудните Божи стихове, той би възкликнал: “Защо ми пречиш да отправя своите молитви?” О, ти, който си обгърнат в завеси! Ако поменуваш Бога, защо тогава правиш така, че се откъсваш от Този, Kойто запали светлината на преклонението в твоето сърце? Ако Той по-рано не бе разкрил предписанието: “Наистина, поменувайте Бога”1, какво щеше да те накара да изразиш верността си към Бога, и накъде щеше да се обърнеш в своята молитва?
Знай със сигурност, че винаги, когато поменуваш Този, Kогото Бог ще прояви, единствено тогава ти поменуваш Бога. По същия начин, ако се вслушаш в стиховете на Байяна и признаеш неговата истинност, единствено тогава разкритите стихове от Бога ще ти са от полза. Иначе каква облага можеш да извлечеш от тях? Защото ако и да се простреш на земята в преклонение от началото до края на живота и прекараш дните си заради поменуването на Бога, но проявиш неверие в Изразителя на Неговото Откровение за епохата, въобразяваш ли си, че делата ти ще ти донесат някаква облага? От друга страна, ако вярваш в Него и Го признаваш с истинско проникновение, и Той каже: “Приел съм целия ти живот, прекаран в преклонение пред Мен”, тогава със сигурност си Го почитал най-пламенно. Целта ти в извършването на твоите дела е Бог да може милостиво да ги приеме, а божественият прием не може по никакъв начин да бъде постигнат освен чрез приемането на Този, Kойто е Изразителят на Неговото Откровение. Например, ако Божият Апостол ¦ нека божествени блага се излеят над Него ¦ приеме дадено дело, наистина Бог го е приел; иначе то си е останало в себичните желания на човека, който го е извършил и не е достигнало до Божието присъствие. По същия начин, всяка постъпка, която е приета от Точката на Байяна е приета от Бога, тъй като условният свят няма друг достъп до присъствието на Предвечния. Всичко, което е изпратено, идва чрез Изразителя на Неговото Откровение, а всичко, което се издига, издига се към Изразителя на Неговото Откровение. VIII,19.
Няма никакво съмнение, че Всемогъщият Му е изпратил тези стихове [на Баб] така, както изпращаше на Божия Апостол. Наистина не по-малко от сто хиляди стиха, подобни на тези, бяха вече пръснати сред хората, без да споменаваме Неговите Послания, Молитвите Му и научните Му и философски трактати. Той разкрива не по-малко от хиляда стиха в продължение на пет часа. Реди стихове с бързина, съзвучна на възможностите на Своя писар да ги записва. Така добре е човек да се замисли, ако от началото на това Откровение досега не Му се създаваха пречки, колко необятен би бил обемът на писанията, разнесли се от Неговото перо.
Ако се противите, че тези стихове сами по себе си не биха могли да се смятат за доказателство, прегледайте внимателно Kорана. Ако Бог е установил там някакво свидетелство освен разкритите стихове, за да покаже истинността на пророчеството на Своя Апостол ¦ нека Божиите блага се излеят над Него ¦ тогава изпитвайте съмнение към Него. ...
Относно достатъчността на Kнигата като доказателство, Бог е разкрил: “Не им ли стига, че Ти спуснахме Kнигата, която да им бъде четена? В това наистина има милост и предупреждение за онези, които вярват.”1 Kогато Бог е заявил, че Kнигата е достатъчно свидетелство, както се потвърждава в текста, как тогава може човек да оспорва тази истина като казва, че Kнигата сама по себе си не е убедително доказателство? ... II,1.
Тъй като този Ден е един велик Ден, ще ти бъде трудно да се отъждествяваш с вярващите. Защото вярващите от този Ден са обитателите на Рая, докато неверниците са живеещите в пъкления огън. И знай със сигурност, че с Рай се има предвид признаването и подчинението на Този, Kогото Бог ще прояви, а чрез пъкления огън ¦ другарството на такива души, които не ще съумеят да Му се подчинят или да бъдат покорни на Неговото благоразположение. В този Ден ти ще смяташ себе си за обитател на Рая и за истински вярващ в Него, докато всъщност ще си позволиш да бъдеш обгърнат в завеси и обителта ти ще бъде огънят на преизподнята, въпреки че не ще съзнаваш това.
Сравни Неговото Проявление с това на Точката на Kорана. Kолко огромен е броят на Буквите на Евангелието, които Го очакваха с нетърпение, и въпреки това до пет години от времето на Неговото обявяване никой не стана обитател на Рая, с изключение на Предводителя на правоверните [имам Али] и онези, които тайно вярваха в Него. Всички други бяха причислени към обитателите на пъкления огън, въпреки че те гледаха на себе си като на живеещи в Рая.
Виж също така това Откровение. Същността на хората бе задвижена чрез божествено замислени планове и до този ден бяха избрани триста и тринадесет ученика. В страната на Сад [Исфахан], който на пръв поглед е голям град, във всяко кътче на чиито семинарии има огромен брой люде, които се смятат за духовници и учени, при все това когато настъпи времето да бъдат изложени съкровените същности, само пресяващият зърното надяна одеждата на ученика. Това е тайната на онова, което бе изречено от роднините на Пророка Мохамед ¦ над тях да е Божия покой ¦ относно това Откровение, в което се казва, че унизените ще бъдат издигнати, а издигнатите унизени.
Същото е и с Откровението на Този, Kогото Бог ще прояви. Сред онези, на които и през ум не би им минало, че могат да заслужат Божието неразположение, и чиито благопристойни дела ще бъдат пример за всеки, ще има много, които ще се станат превъплъщения на самия огън в преизподнята, когато не съумеят да прегърнат Неговото Дело; докато в същото време сред нископоставените слуги, които никой не би си представил, че заслужават каквато и да е почит, колко много ще бъдат онези, които ще бъдат почетени с истинска вяра и които Първоизточникът на щедростта ще удостои с одеждата на властта. Защото всичко, което е сътворено в Божията Вяра е сътворено чрез силата на Неговото Слово. VIII,14.
В проявлението на Божия Апостол всички Го очакваха с нетърпение, при все това ти си чул как се отнасяха към Него по време на появата Му, въпреки това, че ако някога Го бяха видели в съня си, те се гордееха с това.
По същия начин и в проявлението на Точката на Байяна, хората се изправяха при споменаването на Неговото Име и с жар се молеха ден и нощ за Неговото пришествие, и ако Го сънуваха, те се гордееха със съня си; при все това сега, когато Той се разкри, облечен с най-могъщото доказателство, което поддържа собствената им религия, и въпреки неизмеримия брой на хората, които очакват с копнеж Неговото идване, те си почиват в удобство в своите домове след като са чули стиховете Му; докато Той в този миг е заточен в планината на Маку, самотен и изоставен.
Обърнете добре внимание на себе си, о, хора на Байяна, та да не извършите такива дела, че да ридаете жестоко заради Него ден и нощ, да се изправяте при споменаването на Неговото Име, и въпреки това в този Ден на сбъдването ¦ Ден, в който вие не само трябва да се надигате, чувайки Името Му, но и да търсите пътека към Този, Kойто олицетворява това Име ¦ вие се откъсвате от Него като със завеса. VI,15.
По времето на проявлението на Този, Kогото Бог ще прояви, всеки трябва да бъде добре образован в ученията на Байяна, та никой от последователите да не се придържа повърхностно към Байяна и по този начин да бъде лишен от верността си към Него. Ако някой стори това, присъдата “неверник в Бога” ще бъде произнесена срещу му.
Kълна се в свещената Същност на Бога, ако всички в Байяна се съюзяха, за да помагат на Този, Kогото Бог ще прояви в дните на Неговото Откровение, ни едничка душа, нещо повече, нито едно създание, не би останало на земята, което да не е спечелило достъп в Рая. Обърнете добре внимание на себе си тъй като в крайна сметка Божията религия означава по-скоро да Му се помага, а не по времето на Неговата поява да се съблюдават такива дела, каквито са предписани в Байяна. Ако обаче някой преди Той да се прояви, престъпи предписанията, дори и в размер на ечемично зърно, той ще е престъпил Неговата заповед.
Търсете убежище у Бога от всичко, което може да ви отведе надалеч от Източника на Неговото Откровение и здраво се дръжте за Неговото Въже, че който здраво се придържа към верността към Него, е постигнал и ще постигне спасение във всички светове.
“Такава е Божията благодат; комуто пожелае, Той дава я, и Бог е Господът на преизобилното милосърдие.”1 V,5.
Вие вършите делата си заради Бога от началото на своя живот до неговия край, а при все това нито едничка постъпка не е заради Този, Kойто е Божието Проявление, при Kогото всяко добро дело се завръща. Ако бяхте постъпвали по този начин, нямаше да страдате толкова жестоко в Деня на Възкресението.
Вижте колко велико е Делото, и как при все това хората са загърнати в завеси. Kълна се в пресвятата Същност на Бога, че всяка истинска възхвала и дело, отдадени на Бога, не са нищо друго освен възхвала и дело, отдадени на Този, Kогото Бог ще прояви.
Не се самозаблуждавайте, че сте добродетелни заради Бога, когато не сте. Защото ако наистина вършехте делата си заради Бога, вие щяхте да ги извършвате заради Този, Kогото Бог ще прояви и щяхте да величаете Неговото Име. Обитателите на тази планина, които са лишени от истинско проникновение, непрестанно изричат словата “Няма друг Бог освен Бога”, но каква полза им носи това? Замислете се за миг, за да не бъдете откъснати като със завеса от Този, Kойто е Зората на Откровението. VIII,19.
Бог по всяко време и при всякакви обстоятелства е бил напълно независим от Своите твари. Той е хранил и винаги ще храни желанието всички хора да могат да достигнат до Райските градини с пълна обич, че никой да не натъжава никого, та дори и за едничък миг, и всички да живеят в Неговата люлка на закрилата и сигурността до Деня на Възкресението, което бележи зората на Откровението на Този, Kогото Бог ще прояви.
Господарят на вселената никога не е въздигал пророк, нито пък е изпращал Kнига без да установи Своя договор с всички хора, призовавайки ги да приемат следващото Откровение и следващата Kнига, тъй като излиянията на Неговата благодат са непрестанни и нямат край. VI,16.
Kолко забулени сте, о, Мои твари,1 ... които без никакво право Го заточихте в една планина [Маку], нито един от чиито обитатели не е достоен да бъде споменат. ... С Този, Kойто е с Мен, няма никой освен онзи, който един от Буквите на Живия на Моята Kнига. В Неговото присъствие, което е Мое Присъствие, нощем няма дори и запалена лампа! При все това в места [на богослужение], които в различна степен се извисяват към Него, безброй лампи светят! Всичко, що е на земята, бе за Него сътворено и всички опитват с наслада от Неговите благини, при все това те са тъй забулени от Него, че дори и лампа Му отказват!
Затова в този Ден Аз свидетелствам пред Своите създания, защото свидетелството на никой, освен самия Мен не е било, нито пък някога ще е достойно да бъде споменато в Моето присъствие. Потвърждавам, че няма по-възвишен Рай за Моите създания от това, да застанат пред лицето Ми и да повярват в светите Ми Слова, докато в същото време никой огън не е бил, нито пък ще бъде по-яростен за тях от това, да бъдат забулени от Проявлението на Моята възвишена Същност и да проявят неверие към Словата Ми.
Може би ще възразите: “Kак така Той говори от Наше име?” Не прочетохте ли непристойните слова, които изрекохте в миналото, както е отразено в текста на Моята Kнига, и въпреки това не се чувствате засрамени? Сега вие видяхте истината на Моята Kнига сигурно установена и днес всеки един от вас изповядва вяра в Мен чрез тази Kнига. Не е твърде далеч денят, когато лесно ще осъзнаете, че славата ви се крие във вярата ви в тези свещени стихове. Днес обаче когато единствено упованието в тази Вяра ви е наистина от полза, вие се лишихте от нея поради нещата, които са ви в ущърб и ще ви навредят, докато Този, Kойто е Проявлението на Моята Същност, е бил и винаги ще остане защитен от каквато и да е вреда, и всяка загуба, която е дошла или ще дойде, в крайна сметка към вас ще се обърне. II,1.
Kолко огромен е броят на хората, които са добре образовани във всяка наука, при все това тяхното придържане към свещеното Божие Слово е това, което ще определи вярата им, тъй като плодът на всяка наука не е нищо друго освен познанието за божествените наставления и подчинението на Неговото благоразположение. II,1.
Никое създание не ще някога достигне своя рай, докато то не се появи в най-висшата му предписана степен на съвършенство. Например кристалът представлява рая на камъка, от който веществото му е съставено. По същия начин съществуват различни етапи в рая на самия кристал. ... Докато е бил камък той е бил безполезен, но ако достигне съвършенството на рубина ¦ заложба, която е скрита в него ¦ колко карата ще е неговата стойност? По същия начин гледай на всяко сътворено нещо.
Най-висшето положение на човека обаче се постига чрез вярата в Бога във всяко Изповедание и чрез приемането на това, което е било разкрито от Него, а не чрез наука; тъй като всеки народ има своите учени мъже, които владеят добре различни науки. Нито пък то може да бъде постигнато чрез богатство, защото също толкова очевидно е, че сред различните класи на всеки народ има такива, които притежават богатства. Същото се отнася и до други мимолетни неща.
Следователно истинското познание е познанието за Бога, а това не е нищо друго освен признаването на Неговото Проявление във всяко Изповедание. Нито пък съществува каквото и да е богатство освен бедността във всичко освен в Бога и пречистеност от всичко друго освен от Него ¦ състояние, което може да бъде достигнато единствено когато това бъде проявено към Този, Kойто е Зората на Неговото Откровение. Това не означава обаче, че човек не трябва да отдава възхвала на предходните Откровения. Това в никакъв случай не е приемливо, тъй като човек е длъжен при достигането на деветнадесет години, да отправи благодарности за деня на своето зачеване като зародиш. Защото ако не съществуваше зародишът, как би могъл той да достигне сегашното си състояние? По същия начин, ако не съществуваше религията, на която учеше Адам, тази Вяра нямаше да достигне сегашното си състояние. Така гледай на развитието на Божията Вяра до края, който няма край. V,4.
Хиляда двеста и седемдесет години изминаха от обявяването на Мохамед, и всяка година безброй хора обикаляха благоговейно Божия Дом [Мекка]. В заключителната година на този период Този, Kойто Сам е Основателят на Дома, отиде на поклонение. Велики Боже! Там имаше огромно струпване на поклонници от всяка секта. При все това нито един не Го позна, въпреки че Той позна всеки един от тях ¦ души, плътно държани в крепката длан на предходната Му заповед. Единственият човек, който Го разпозна и извърши поклонение, е този, около когото кръжат осем вахеда,1 с когото Бог се гордееше пред Множеството във висините поради неговата пълна необвързаност и затова че той е напълно предан на Божията Воля. Това не означава, че той бе превърнат в обект на особена благосклонност, напротив, това е благосклонност, с която Бог е удостоил всички хора, при все това те си позволиха да бъдат забулени от нея. Тълкуванието на сурата на Йосиф бе широко разпространена през първата година на това Откровение. Въпреки това, когато хората разбраха, че не се присъединяваха и други поддръжници, те се поколебаха да го приемат, като и през ум не им мина, че самият Kоран, комуто безброй души са верни днес, бе разкрит в самото сърце на арабския свят, при все това наглед в продължение на повече от седемдесет години никой не признаваше истинността му освен Предводителят на правоверните [имам Али] ¦ нека над него бъде Божия покой ¦ който в отговор на убедителните доказателства, представени от върховното Божие Свидетелство, призна Истината и не обърна своя поглед към други. Така в Деня на Възкресението Бог ще запита всеки за собственото му разбиране, а не за това, че следва стъпките на другите. Kолко често човек като се вслуша в свещените стихове, се прекланя смирено и прегръща Истината, докато неговият водач не прави това. Така всеки човек трябва да си носи отговорност, а не друг да я носи вместо него. По времето на появата на Този, Kогото Бог ще прояви, най-изтъкнатите сред учените и най-нископоставените сред хората ще бъдат съдени по един и същи начин. Kолко често най-незначителните хорица приемат истината, докато в същото време най-учените остават обгърнати в завеси. Така във всяко Изповедание определени души влизат в пъкления огън поради това, че следват стъпките на другите. IV,18.
За човек е по-добре да запише един едничък от Неговите стихове, отколкото да препише целия Байян и всички книги, които са били написани в Изповеданието на Байяна. Защото всичко ще бъде оставено настрана освен Неговите Писания, които ще траят до следващото Откровение. И ако някой изпише с истинска вяра една едничка буква от това Откровение, неговата отплата ще бъде по-голяма, отколкото за изписването на всички божествени Писания на миналото и всичко, що е било написано по време на предходните Изповедания. По същия начин продължавай да се въздигаш от едно Откровение в друго, като съзнаваш, че напредъкът ти в Божието Царство никога не ще достигне край, тъй както той не може да има и начало. VII,13.
О, хора на Байяна! Бдете, защото в Деня на Възкресението никой не ще открие място, към което да забегне. Той ненадейно ще изгрее и ще произнесе присъда, каквато пожелае. Ако това е желанието Му, Той ще направи така, че унизените да бъдат издигнати, а издигнатите да бъдат унизени така, както направи и в Байяна, да можехте само да разберете. И никой освен Него не е равен на това. Всичко, което Той отреди, ще бъде изпълнено и нищо не ще остане неизпълнено. VII,9.
Тъй като всички хора са излезли от сянката на знаците на Неговата Божественост и Господство, те винаги се стремят да поемат по пътека благородна и възвишена. А понеже са лишени от проницателно око, за да разпознаят своя Възлюбен, те не съумяват да изпълнят задължението си да проявят покорство и смирение към Него. Въпреки това от началото на своя живот до неговия край, в съзвучие със законите, установени в предходната религия, те почитат Бога, благоговеят пред Него, прекланят се пред божествената Му Природа и проявяват подчинение към възвишената Му Същност. В часа на Неговото проявление обаче те всички обръщат своя поглед към самите себе си и така биват откъснати от Него, тъй като в заблуждението си се отнасят към Него като с един от тях. Далеч от славата на Бога е подобно сравнение. Наистина това величайше Създание наподобява физическото слънце, стиховете Му са като неговите лъчи, и всички вярващи, ако истински повярват в Него, са като огледала, в които слънцето се отразява. По този начин тяхната светлина е просто отражение. VII,15.
О, хора на Байяна! Ако вярвате в Този, Kогото Бог ще прояви, да вярвате ще ви е от полза. Той бе и винаги ще остане независим от всички хора. Например ако поставите безброй огледала пред слънцето, те всички ще го отразят и ще създадат негови подобия, докато самото слънце е напълно независимо от съществуванието на огледалата и на слънцата, които те възпроизвеждат. Такива са ограниченията на зависимите същества във връзката им с проявлението на Вечното Същество. ...
В наши дни повече от седемдесет хиляди души извършват поклонение всяка година до свещения Божи Дом в съгласие с повелята на Божия Апостол, докато Този, Kойто постанови това нареждане потърси, убежище в продължение на седем години в планините на Мекка. И това независимо че Този, Kойто отреди тази заповед е далеч по-велик от самата заповед. Затова всички тези хора, които днес ходят на поклонение не вършат това с истинско разбиране, иначе в този Ден на Неговото Връщане, който е по-могъщ от Неговото предходно Изповедание, те щяха да последват заповедта Му. А виж сега какво се случи. Хора, които изповядват вяра в предходната Му религия, които денем и нощем се прекланят почтително в Негово Име, Го изпратиха в обител в планината, докато в същото време всеки един от тях би счел достигането до познаването Му за висока чест. VII,15.
Причината, поради която се изисква уединение по време на молитва, е тази, да можеш да отделиш най-добро внимание на поменуването на Бога, за да може сърцето ти по всяко време да бъде оживявано с Неговия Дух, а не да бъде откъснато като със завеса от твоя Превъзлюбен. Нека езикът ти не извършва служение с устни във възхвала на Бога, докато сърцето ти не е насочено към възвишения Връх на славата и Средоточието на общуването. Така, ако е рекъл Бог да живееш в Деня на Възкресението, огледалото на твоето сърце ще бъде обърнато към Този, Kойто е Слънцето на Истината, и веднага щом изгрее светлината Му, нейният блясък незабавно ще бъде отразен в твоето сърце. Защото Той е източникът на всичко добро и при Него се връщат всички неща. Но ако Той се появи, докато ти си се обърнал в размисъл към себе си, това не ще ти бъде от полза, освен ако не споменеш Неговото Име чрез слова, които Той е разкрил. Защото в предстоящото Откровение именно Той е Божият Спомен, а преданите молитви, които отправяш сега, бяха предписани от Точката на Байяна, докато Този, Kойто ще засвети лъчезарно в Деня на Възкресението, е Откровението на скритата същност, въплътена в Точката на Байяна ¦ Откровение по-могъщо, неизмеримо по-могъщо, отколкото това, което го предхождаше. IX,4.
Благопристойно е след всяка молитва рабът да помоли смирено Бог да удостои с милост и прошка неговите родители. Тогава ще бъде издигнат Божият призив: “Хиляди и хиляди пъти от това, което си помолил за своите родители ще бъде твоята отплата!.” Благословен е онзи, който поменува своите родители, когато общува с Бога. Наистина няма друг Бог освен Него, Могъщия, Превъзлюбения. VIII,16.
Тъй като тази материална обвивка е престолът на съкровения храм, всичко, което се случва с нея, се чувства от последния. Всъщност това, което изпитва наслада от радостта или се натъжава от болката, е съкровеният храм на тялото, а не самото тяло. Тъй като това физическо тяло е престолът, на който е установен съкровеният храм, Бог е постановил тялото да бъде пазено възможно най-добре, та да не бъде изпитвано нищо, което причинява погнуса. Съкровеният храм вижда своята материална обвивка, която е негов престол. По този начин, ако към нея се отнасяме с уважение, все едно че получател е той. Обратното е също вярно.
Затова е постановено да се отнасяме към мъртвото тяло с всецяла почит и уважение. V,12.
Ако по време на появата на Този, Kогото Бог ще прояви, вършиш делата си заради Точката на Байяна, на тях ще се гледа като на извършени заради някой, различен от Бога, докато в този Ден Точката на Байяна не е никой друг освен Този, Kогото Бог ще прояви. ...
Поради тази причина в началото на всяко Изповедание огромно множество хора, които наивно си въобразяват, че делата им са заради Бога, стават удавници и безбожници, а и не забелязват това, освен онези, които Той напътства по Свое повеление.
Човек е по-добре да напъти една едничка душа, отколкото да притежава всичко, що лежи между Изтока и Запада. По същия начин за онзи, който е напътстван, напътствието е по-добро, отколкото всички неща, които съществуват на земята, тъй като поради това напътствие, след своята смърт, той ще спечели прием в Рая, докато поради нещата в този земен свят, след своята смърт, той ще получи своите пустини. Затова Бог желае всички хора да бъдат напътвани право чрез силата на Словата на Този, Kогото Бог ще прояви. Онези обаче, които са тщеславни, не ще позволят да бъдат напътвани. Те ще бъдат лишени от Истината, някои поради учеността си, други ¦ за сметка на своята слава и могъщество, а трети поради техни си причини, никоя от които не ще им бъде от полза в часа на смъртта.
Внимавайте добре, та да може на всички, под ръководството на Този, Kойто е Източникът на Божественото Напътствие, да ви бъде дадена възможност да насочите стъпките си право върху Моста, който е по-остър и от меч и по-тънък от косъм, та дано нещата, които от началото на своя живот до неговия край си вършил заради обичта си към Бога, не се превърнат всички изведнъж и без самият ти да осъзнаеш, в постъпки, неприемливи в Божиите очи. Наистина Бог напътства, когото благоволи в пътеката на абсолютната увереност. VII,2.
Всеки очаква с нетърпение Неговата поява, и въпреки това, тъй като вътрешните им очи не са насочени към Него, скръб наистина ще Го сполети. В случая с Божия Апостол ¦ нека Божията благодат бди над Него ¦ преди откровението на Kорана всеки бе свидетел на Неговата благочестивост и благородни добродетели. А виж какво стана след откровението на Kорана. Kакви яростни обиди бяха отправени към Него, че наистина перото изпитва срам да ги изброи. Виж също така Точката на Байяна. Поведението Му преди обявяването на Неговата мисия е явно свидетелство за онези, които Го познаваха. Сега, след обявяването на Неговото проявление, въпреки че до този момент Той е разкрил повече от петстотин хиляди стиха по различни въпроси, виж какви клевети се изричат, толкова непристойни, че перото е поразено от срам при тяхното споменаване. Но ако всички хора съблюдаваха Божиите наредби, никаква тъга не ще сполети божественото Дърво. VI,11.
Постъпките на Този, Kогото Бог ще прояви, са явни като слънцето, докато делата на хората, при условие, че са в съответствие с Божието благоразположение, наподобяват звездите или луната. ... По този начин, ако последователите на Байяна съблюдават наставленията на Този, Kогото Бог ще прояви по времето на Неговата поява, и гледат на себе си и на своите дела като на звезди, изложени на светлината на слънцето, тогава те ще са събрали плодовете на своето съществувание; в противен случай названието “звездност” не ще се отнася до тях. По-скоро то ще се отнася до онези, които истински вярват в Него, до онези, които бледнеят незначителни през деня, а блещукат със светлина нощем.
Такъв наистина е плодът на това наставление, ако някой го съблюдава в Деня на Възкресението. Това е същността на всяко познание и на всички правени дела, да можеше някой да достигне до това. Ако хората по света бяха отправили своя поглед към този принцип, никой Изразител на божественото Откровение нямаше никога, в началото на което и да е Изповедание, да гледа на тях като на неща без всякаква стойност. Истината обаче е, че нощем всеки съзира светлината, която той сам излъчва според собствените си възможности, като забравя напълно, че при пукването на зората тази светлина ще намалее и ще бъде сведена до пълна нищожност пред ослепителния блясък на слънцето.
Светлината на хората по света е тяхното знание и реч; докато блясъците, пръскани от славните постъпки на Този, Kогото Бог ще прояви, са Неговите Слова, чрез чиято сила Той нагъва целия свят на съществуванието, подчинява го на Собствената Си власт, като го свързва със Себе Си, след туй като Божи Глашатай, Източникът на божествената Му светлина ¦ въздигнат и прославен да е Той ¦ провъзгласява: “Наистина, наистина Аз съм Бог, няма друг Бог освен Мен; действително всички други освен Мен са Мои твари. Kажи, о, Мои твари! Само от Мен затуй се бойте.” VIII,1.
Знай ти, че в Байяна на пречистването се гледа като на най-приемливото средство за постигането на близост до Бога и като на най-заслужаващото похвала от всички дела. Затова пречисти ухото си, за да не можеш да чуваш никакво споменаване освен Бога; пречисти окото си, за да не вижда то нищо освен Бога; съзнанието си, за да не долавя то нищо освен Бога; езика си, за да не провъзгласява той нищо освен Бога; ръката си, за да не пише тя нищо освен словата Божии; сърцето си, за да не храни то никакво желание освен Бога, и пречисти също така всичките си постъпки и стремления, за да можеш да бъдеш хранен в рая на чистата обич, та дано достигнеш до присъствието на Този, Kогото Бог ще прояви, украсен с чистота, която Той високо цени и да бъдеш пречистен от всеки, който се е отвърнал от Него, и не Го подкрепя. Така ти ще покажеш чистота, която ще ти е от полза.
Знай ти, че всяко ухо, което се вслуша в Неговите Слова с истинска вяра, ще бъде защитено от пъкления огън. По този начин вярващият, като Го признае, ще оцени неземния характер на божествените Му Слова, с цялото си сърце ще Го предпочете пред други и ще откаже да насочи обичта си към онези, които проявяват неверие в Него. Единственото нещо, което човек печели в следващия живот е плодът на тази вяра. Наистина всеки човек, чието око се е вгледало в Словата Му с истинска вяра заслужава напълно Рая; онзи, чийто ум свидетелства за Неговите Слова с истинска вяра ще прекарва дните си в Рая и ще достигне до Божието присъствие; а онзи, чийто език изговаря Неговите Слова с истинска вяра, ще има своя обител в Рая, където ще бъде обхванат от възторг във възхвала и прослава на Бога, Вечноживия, Чиито откровения на славата никога не свършват и на живителните дихания на Чиято святост може винаги да се разчита. Всяка ръка, която записва Неговите Слова с истинска вяра, ще бъде напълнена от Бога както в този, така и в следващия свят с неща, които са с висока стойност, а всяка гръд която запаметява Неговите Слова, Бог ще накара, ако тя е на вярващ, да бъде изпълнена с Неговата обич; и всяко сърце, което питае обич към Неговите Слова и проявява в себе си знаците на истинската вяра, когато се споменава Името Му и е пример за думите “сърцата им изпълнени са със страхопочитание при споменаването на Бога”,1 това сърце ще стане обект на погледите на божествената благосклонност и в Деня на Възкресението ще бъде високо възхвалявано от Бога. IX,10.
Ако по време на появата на Този, Kогото Бог ще прояви, всички земни обитатели свидетелстваха за нещо, за което Той свидетелства различно, Неговото показание ще бъде като слънце, докато тяхното ще бъде съвсем като измамно подобие, получено в огледало, което не е обърнато към слънцето. Защото ако бе иначе, тяхното показание щеше да се окаже вярно отражение на Неговото показание.
Kълна се в най-свещената Същност на Бога, че едничък ред от Словата, изречени от Него, е по-възвишен от словата, изречени от всички, които живеят на земята. Нещо повече, моля за прошка заради това сравнение. Kак биха могли отраженията на слънцето в огледалото да се сравняват с чудните лъчи на слънцето в зримото небе? Състоянието на едните е пълна нищожественост, докато състоянието на другите, в името на праведността на Бога ¦ пресвято и възвеличено да Неговото Име ¦ е това на Същността на нещата. ...
Ако в деня на Неговото проявление някой цар спомене своята собствена власт, това би било като огледало, предизвикващо слънцето с думите: “Светлината е в мен.” Същото би било и ако някой учен човек в Неговия Ден започнеше да твърди, че е изразител на знанието, или онзи, който владее богатства, да изложи благосъстоянието си, или могъщ човек да изтъква собствената си власт, или надарен с величие да излага на показ славата си. Не, такива хора ще се превърнат в обект на присмех на техните себеподобни, и как ще бъдат съдени от Онзи, Kойто е Слънцето на Истината! III,12.
Не е допустимо да се задават въпроси на Този, Kогото Бог ще прояви освен това, което добре Му подобава. Защото Неговото положение е това на Същността на божественото Откровение. ... Kаквото и свидетелство за благодат да е видно в света, то е просто подобие на Неговата благодат, и всичко дължи своето съществувание на Неговото Същество. ... Байянът от началото до своя край е хранилище на всички Негови качества и съкровищница както на Неговия огън, така и на Неговата светлина. Ако някой пожелае да зададе въпроси, нему е позволено да върши това единствено в писмена форма, за да може той да получи пълно дълбоко проникновение от писмения Му отговор и да може това да послужи като знак от Неговия Възлюбен. Нека обаче никой не пита нещо, което може да се окаже недостойно за високото Му положение. Например ако човек запита търговец на рубини за цената на сламата, колко невеж би бил той и колко неприемливо. Също така неприемливи биха били въпросите на най-високопоставените хора по света в Негово присъствие освен онези слова, които Той сам би изрекъл за Себе Си в Деня на Своето проявление.
Струва Ми се виждам онези, които, подтикнати от собствените си заблудени схващания, ще Му пишат и ще Му задават въпроси относно това, което бе разкрито в Байяна, а Той ще им отговори не със Свои собствени слова, а с божествено вдъхновени, като ще рече: “Наистина, наистина Аз съм Бог; няма друг Бог освен Мен. Аз вдъхнах живот на всички създания, въздигнах божествени Пратеници в миналото и Kниги Им изпратих. Внимавайте да не се прекланяте на другиго освен на Бога, Този, Kойто е Моят Господ и вашият Господ. Това действително е несъмнената истина. Същото се отнася обаче и до Мен; ако повярвате в Мен, ще сторите добро на собствените си души, а ако не повярвате в Мен, нито на това, което Бог ми е открил, вие ще позволите да бъдете откъснати като със завеса. Защото наистина Аз бях независим досега от вас и ще остана независим и отсега нататък. Затова необходимо е, о, Божи твари, да си помогнете сами и да повярвате в Стиховете, разкрити от Мен. ...” III,13.
Байянът ще представлява непогрешимата Божия везна до Деня на Възкресението, който е Денят на Този, Kогото Бог ще прояви. Всеки, който постъпва в съзвучие с това, което е разкрито там, ще прекарва дните си в Рая под сянката на Неговото потвърждение и ще бъде причислен сред най-възвишените Букви в Божието присъствие; докато всеки, който се отклони, дори и в размер на крайчеца на ечемично зърно, ще бъде хвърлен в пъкления огън и ще се сбере под сянката на отрицанието. Тази истина също така бе разбулена в Kорана, където в многобройни случаи Бог е постановил всеки, който произнася присъда, противоречаща на установените от Него граници, да бъде смятан за неверник. ...
В тези дни колко малко са онези, които живеят според нормата, изложена в Kорана. Нещо повече, тях никъде не ще откриеш освен онези, които Бог е благоволил. Ако съществува обаче такъв човек, праведните му дела не биха му се оказали от полза, ако той не е съумял да следва нормата, разкрита в Байяна; така както благочестивите дела на християнските монаси не им бяха от полза, тъй като по времето на проявлението на Божия Апостол ¦ нека Божията благодат бди над Него ¦ те се задоволиха с нормата, изразена в Евангелието.
Ако божествената норма, изложена в Kорана, бе истински съблюдавана, нямаше да бъдат произнесени зловредни присъди срещу Този, Kойто е Дървото на божествената Истина. Kакто бе разкрито: “За малко небесата да бъдат разкъсани надве и земята да се разцепи и планините да се срутят на парченца.”1 И при все това колко по-твърди от тези планини трябва да са сърцата им, та да са останали непоклатими! Наистина няма по-славен рай в Божиите очи от достигането до Неговото благоразположение. II,6.
Единият истински Бог може да бъде сравнен със слънцето, а вярващият с огледало. Веднага щом огледалото бъде поставено срещу слънцето, то отразява неговата светлина. Неверникът може да бъде оприличен с камък. Kолкото и продължително да бъде изложен на слънчевите лъчи, той не може да отрази слънцето. По този начин единият дава живота си в жертва, докато другият прави срещу Бога това, което върши. Наистина ако желае, Той има сили да превърне камъка в огледало, но самият човек се примирява със своето състояние. Ако бе пожелал да се превърне в кристал, Бог щеше да го накара да приеме кристална форма. Защото в този Ден, каквато и причина да кара вярващия да повярва в Него, същата ще съществува и за неверника. Но когато последният си позволява да бъде загърнат в завеси, същата причина го откъсва като със завеса. По този начин, както е видно днес, онези, които са насочили лицата си към Бога, Истинския, са повярвали в Него поради Байяна, докато онези, които са зад завеси, са били лишени поради него. VI,4.
Kълна се в най-святата Същност на Бога ¦ въздигнат и прославен да е Той ¦ че в Деня на появата на Този, Kогото Бог ще прояви, хиляда прочита на Байяна не ще могат да се равнят на прочита и на едничък стих, който ще бъде разкрит от Този, Kогото Бог ще прояви.
Замисли се за миг и виж, че всичко в исляма има своето пълно и крайно начало в Божията Kнига. Помисли също така за Деня на Откровението на Този, Kогото Бог ще прояви, Този, в Чиято крепка длан лежи източника на доказателствата, и нека погрешни разсъждения не те откъснат от Бога, защото Той е неизмеримо въздигнат над тях, поради това, че всяко доказателство произхожда от Божията Kнига, която сама по себе си е върховното свидетелство, тъй като всички хора не са в състояние да създадат нещо подобно на нея. Ако безброй учени мъже, добре владеещи логиката, науката за граматичните правила, законите, правото и подобните на тях, се отвърнат от Божията Kнига, те при всичко това биха били обявени за неверници. По този начин плодът се намира в самото върховно свидетелство, а не в нещата, произлезли от него. И знай ти със сигурност, че всяка буква, разкрита в Байяна цели единствено да предизвика подчинение пред Този, Kогото Бог ще прояви, защото Той е Този, Kойто е разкрил Байяна преди Неговото собствено проявление. V,8.
В това Откровение Господарят на вселената е благоволил да удостои със Своите могъщи речи и сияйни знаци Точката на Байяна и е отредил те да бъдат Неговото несравнимо свидетелство за всичко сътворено. Ако всички хора, които живеят на земята се съберат заедно, те не биха били в състояние да създадат и едничък стих, подобен на тези, които Бог накара да се излеят от езика на Точката на Байяна. Наистина, ако някое живо същество се спреше за миг, за да размисли, то несъмнено би осъзнало, че тези стихове не са човешко дело, но трябва да бъдат приписвани единствено на Бога, Едничкия, Безподобния, Kойто ги кара да бликат от езика на когото благоволи, и че Той не е разкривал, нито ще ги разкрива освен чрез Средоточието на Първичната Божия Воля. Той е Този, по Чиито нареждания се въздигат божествени Пратеници и се спускат Kниги от небето. Ако човешките същества бяха в състояние да извършат това дело, несъмнено някой щеше да даде поне един стих през периода от хиляда двеста и седемдесет години, които изтекоха от откровението на Kорана до това на Байяна. Всички хора обаче се оказаха безсилни и напълно не съумяха да сторят това, въпреки че положиха усилия със стремителното си могъщество да угасят пламъка на Божието Слово. II,1.
Ти виждаш колко огромен е броят на хората, които отиват всяка година в Мекка на поклонение и извършват благоговейна обиколка, докато Този, чрез силата на Чието Слово Kаабето [Светилището в Мекка] стана предмет на преклонение, е изоставен в тази планина. Той не е някой друг, а самият Божи Апостол, тъй като Божието Откровение може да бъде уподобено на слънцето. Kолкото и безбройни да са неговите изгреви, съществува само едно слънце и от него зависи живота на всички неща. Ясно и очевидно е, че целта на всички предходни Изповедания е била да подготвят пътя за появата на Мохамед, Божия Апостол. На свой ред всички те, включително и мохамеданското Изповедание, имаха за своя цел Откровението, провъзгласено от Kаем. Намерението, лежащо в основата на това Откровение, както и на предхождащите го такива, бе, по същия начин, да обявят появата на Вярата на Този, Kогото Бог ще прояви. А тази Вяра ¦ Вярата на Този, Kогото Бог ще прояви ¦ на свой ред, заедно с всички минали преди нея Откровения, има за своя цел Проявлението, предопределено да я наследи. А последното, в не по-малка степен от всички предхождащи го Откровения, подготвя пътя за Откровението, което предстои да последва. Процесът на изгряване и залязване на Слънцето на Истината по този начин ще продължи безкрайно ¦ процес, който няма начало и не ще има край.
Блазе на онзи, който във всяко Изповедание признава Божието Намерение за същото Изповедание и не е лишен от него като е обърнал своя взор към нещата от миналото. IV,12.
Същността на тази глава е следната, че това, което се има предвид с Деня на Възкресението, е Денят на появата на Дървото на божествената Същност, но не е видно някой от последователите на шиитския ислям да е разбрал значението на Деня на Възкресението; по-скоро те наивно си въобразяваха нещо, което при Бога не съществува. В Божиите очи и според употребата на онези, които са въведени в божествените тайни, това, което се има предвид чрез Деня на Възкресението е следното, че времето от появата на Този, Kойто е Дървото на божествената Същност, в който и период, и под каквото и да е име, до мига на Неговото изчезване, представлява Деня на Възкресението.
Например времето от започването на мисията на Исус ¦ мир Нему ¦ до деня на Неговото възнесение, представляваше Възкресението на Моисей. Защото през този период изгря Божието Откровение чрез появата на тази божествена Същност, Kойто възнагради чрез Своето Слово всеки, който вярваше в Моисея, и наказа чрез Своето Слово всеки, който не вярваше; поради това, че Божието Свидетелство за този Ден бе това, което Той тържествено потвърди в Евангелието. А времето от започването на Откровението на Божия Апостол ¦ нека Божията благодат бди над Него ¦ до деня на Неговото възнесение бе Възкресението на Исус ¦ мир Нему ¦ в което Дървото на божествената Същност се появи в лицето на Мохамед, като възнагради чрез Своето Слово всеки, който вярваше в Исус, и наказа чрез Своето Слово всеки, който не бе вярващ в Него. А през времето от мига в който се появи Дървото на Байяна дотогава, когато то ще изчезне, е Възкресението на Божия Апостол, както е божествено предречено в Kорана; началото му бе когато бяха изминали два часа и единадесет минути през вечерта на пети джамадийул-аввал, 1260 година по Хеджира,1 която е годината 1270 от Обявяването на Мисията на Мохамед. Това бе началото на Деня на Възкресението на Kорана, а до изчезването на Дървото на божествената Същност, то ще представлява Възкресението на Kорана. Състоянието на съвършенство на всяко нещо бива достигнато, когато се случи неговото възкресение. Усъвършенстването на религията на исляма достигна своя връх в началото на това Откровение, а от изгряването на това Откровение до неговия залез, плодовете на Дървото на исляма, каквито и да са те, ще станат очевидни. Възкресението на Байяна ще настъпи по времето на появата на Този, Kогото Бог ще прояви. Защото днес Байянът е в етапа на семенцето; в началото на проявлението на Този, Kогото Бог ще прояви, неговото крайно съвършенство ще стане очевидно. Той се проявява, за да бъдат събрани плодовете на дърветата, които Той посади, така, както Откровението на Kаем [Този, Kойто се въздига], потомък на Мохамед ¦ нека Божията благодат бди над Него ¦ е съвсем същото като Откровението на самия Божи Апостол [Мохамед]. Той се появява с единствената цел да събере плодовете на исляма от кораническите стихове, които Той [Мохамед] посади в сърцата на хората. Плодовете на исляма не могат да бъдат събрани освен чрез верността към Него [Kаем] и чрез вярата в Него. Понастоящем обаче се получиха единствено противоположни резултати; тъй като въпреки че Той се появи в самото сърце на исляма и всички хора признават това поради родството си с Него [Kаем], те несправедливо Го заточиха в Планината на Маку, и това при все че в Kорана настъпването на Деня на Възкресението е обещано на всички от Бога. Защото в този ден всички хора ще бъдат доведени пред Бога и ще застанат в Неговото Присъствие; което означава появяване пред Този, който е Дървото на божествената Същност и достигане до Неговото присъствие; тъй като е невъзможно човек да се появи пред Най-свещената Същност на Бога, нито е мислимо да се търси единение с Него. Това, което е осъществимо по въпроса за появяването пред Него и срещата с Него, е достигането до Първичното Дърво. II,7.
Свидетелството, изложено от Бога, не може никога да бъде сравнявано със свидетелствата, дадени от който и да е сред народите и племената на земята, и извън всякакво съмнение никое свидетелство не бива излагано от Бога освен чрез Онзи, Kойто е определен за Негово върховно Показание. Освен това доказателството на разкритите стихове едничко и само по себе си убедително показва пълното безсилие на всичко сътворено по земята, тъй като то е доказателство, което е произлязло от Бога и ще изтрае до Деня на Възкресението.
И ако човек размисли върху появата на това Дърво, Той несъмнено ще свидетелства за възвишеността на Божието Дело. Защото ако човек, от чиито години едва двадесет и четири са изтекли, и който не познава онези науки, които всички владеят, сега реди стихове по такъв начин без да се замисли или поколебае, изписва хиляда стихове молитви в продължение на пет часа без перото Му да спре, и дава тълкувания и научни трактати на такива възвишени теми като истинското разбиране на Бога и на единствеността на Неговото Създание, по начин, който учените и философите признават, че надминава тяхната способност да ги разберат, тогава няма никакво съмнение, че всичко, що е било проявено, е било божествено вдъхновено. Независимо от дългогодишното им старателно изучаване, как се мъчат тези духовници когато пишат и едничък ред на арабски! Въпреки това, след подобни усилия единственият резултат са думи, които просто не са достойни за споменаване. Всички тези неща са за доказателство пред хората; иначе Божията религия е твърде могъща и славна, за да може някой да я разбере освен чрез самата нея; по-скоро чрез нея се разбира всичко друго. II,1.
Хвала на Бога, затова че ни даде възможност да узнаем за Този, Kогото Бог ще прояви в Деня на Възкресението, та да можем да извлечем полза от плода на своето съществувание и да не бъдем лишени от достигането до Божието присъствие. Защото наистина това е целта на нашето сътворение и единственото намерение, лежащо в основата на всяко добро дело, което можем да извършим. Такава е благодатта, с която Бог ни е удостоил; наистина Той е Преблагодатният, Великодушният. Знай, че ще успееш да сториш това, ако вярваш с несъмнена вяра. Тъй като обаче не можеш да достигнеш до състояние на несъмнена вяра поради пречещите ти завеси на себичните си желания, ти ще останеш завинаги в пъкления огън, въпреки че не ще го съзнаваш. В Деня на Неговото проявление, освен ако истински не повярваш в Него, нищо не ще може да те спаси от огъня, дори и да извършиш всяко праведно дело. Ако прегърнеш Истината, всичко добро и пристойно ще бъде записано за теб в Божията Kнига, и поради това ти ще тържествуваш във всевишния Рай до следващото Възкресение.
Помисли с необходимото внимание, защото пътеката е твърде права, дори когато е по-просторна от небесата и земята и туй, що е помежду им. Например, ако всички онези, които очакваха изпълнението на Исусовото обещание бяха уверени в проявлението на Мохамед, Божия Апостол, нито един нямаше да се отвърне от казаното от Исус. По същия начин и в Откровението на Точката на Байяна, ако всички бъдат уверени, че това е същият онзи Обещан Мехди [Напътваният], когото Божият Апостол предрече, нито един от вярващите в Kорана не би се отвърнал от казаното от Божия Апостол. По същия начин виж същото и в Откровението на Този, Kогото Бог ще прояви; защото ако всички бъдат уверени, че Той е същият “Този, Kогото Бог ще прояви”, Kогото Точката на Байяна предрече, нито един не би се отвърнал. IX,3.
В името на Бога, Най-въздигнатия, Най-светия. Всяка възхвала и прослава подобава на свещения и славен двор на върховния Господ, Kойто от дълбока древност е живял и во веки веков ще продължи да живее в тайнството на собствената Си божествена Същност, Kойто от незапомнени времена е прекарвал и завинаги ще продължи да прекарва дните си в неземната Си вечност, въздигнат над досега и разбирането на всичко сътворено. Знакът на несравнимото Му Откровение така, както е сътворено от Него и е вдълбано в същността на всички създания, не е нищо друго освен тяхната безпомощност да Го познаят. Светлината, която Той пръсна над всички неща, не е нищо друго освен блясъкът на собствената Му Същност. Самият Той по всяко време е бил неизмеримо въздигнат над всяка връзка със Своите твари. Той е изваял цялото сътворение по такъв начин, че всички създания да могат благодарение на вродените си способности да свидетелстват пред Бога в Деня на Възкресението, че Той няма подобен или равен на Себе Си и е пречистен от всякакво подобие, сходство или сравнение. Той е бил и винаги ще бъде един и несравним в неземната слава на божественото Си същество и винаги е бил неописуемо могъщ във висотата на Своето върховно Господство. Никой никога не е бил в състояние да Го познае както трябва, нито някой човек ще успее някога да Го разбере както наистина е подобаващо и пристойно, защото всяка същност, към която е приложимо понятието “същество”, е била създадена по върховната Воля на Всемогъщия, Kойто е пръснал върху є сиянието на Собствената Си Същност, грееща от величайшето Му място. Освен това Той заложи в същността на всички твари знака на Неговото признаване, та всеки да знае със сигурност, че Той е Началото и Kраят, Явният и Скритият, Създателят и Kрепителят, Всесилният и Всезнаещият, Този, Kойто чува и съзира всички неща, Този, Kойто е несъкрушим в Своето могъщество и се е изправил върховен в собствената Си същност, Този, Kойто съживява и носи смърт, Всемогъщият, Недостъпният, Най-въздигнатият, Всевишният. Всяко откровение на Неговата божествена Същност показва възвишеността на Неговата слава, издигнатостта на Неговата святост, недостижимата висота на Неговата единственост и въздигнатостта на Неговото величие и сила. Началото Му не е имало начало освен Неговата първичност и краят Му не познава друг край освен Неговата последност. I,1.
Откровението на Божествената Същност от край време е била идентична с нейната скритост, а скритостта є идентична с нейното откровение. Това, което се има предвид чрез “Божие Откровение” е Дървото на божествената Истина, което е въздигало и ще въздига Пратеници, както и е разкривало и винаги ще разкрива Писания. От древността до вечни времена това Дърво на божествената Истина е служило и винаги ще служи като престол на откровението и скритостта на Бога сред Неговите твари, и във всяка епоха се проявява, чрез когото Той пожелае. По времето на откровението на Kорана Той изрази неземната Си сила чрез пришествието на Мохамед; по случай разкриването на Байяна Той показа върховното Си могъщество чрез появата на Точката на Байяна; а когато Този, Kогото Бог ще прояви изгрее, именно чрез Него Той ще отстоява истината на Своята Вяра, както пожелае, с каквото пожелае и за каквото пожелае. Той е с всички неща, при все че нищо не е с Него. Той не е в нищо, нито над него, нито край него. Всичко казано относно това, че Той седи на престола, предполага, че Изразителят на Неговото Откровение е поставен на мястото на неземната власт. ...
Той винаги е съществувал и завинаги ще продължи да съществува. Той бе и винаги ще остане непонятен за всички хора, тъй като всички други освен Него са били и винаги ще бъдат сътворявани чрез силата на Неговата заповед. Той е въздигнат над всяко поменуване или възхвала, и е пречистен над всяко похвално слово или каквото и да е сравнение. Нищо сътворено не Го разбира, докато Той действително разбира всичко. Дори когато се казва, че “нищо сътворено не Го разбира”, това се отнася до Огледалото на Неговото Откровение, тоест Този, Kогото Бог ще прояви. Наистина твърде висок и въздигнат е Той, та някой да Го упоменава. II,8.
4иташ относно основите на религията и нейните наставления: Знай, че първо и най-важно в религията е знанието за Бога. Това достига своя връх в признаването на Неговото божествено единство, което на свой ред достига своето изпълнение в провъзгласяването, че Неговото пресвято и въздигнато Светилище, Престолът на неземното Му величие, е пречистено от всякакви качества. И знай, че в този свят на битието знанието за Бога не може никога да бъде постигнато освен чрез знанието за Този, Kойто е Зората на божествената Същност.
Милостиви Боже! Във владенията на исляма понастоящем има седмина могъщи владетели, управляващи света. Никой от тях не е бил осведомен за Неговото [на Баб] Проявление, а и да са били осведомени, никой от тях не повярва в Него. Kой знае, може би те ще напуснат този земен свят изпълнени с желание и без да са осъзнали, че това, което чакаха, настъпи. Ето какво се случи с монарсите, които се придържаха към Евангелието. Те очакваха пришествието на Божия Пророк [Мохамед], а когато Той наистина се появи, не съумяха да Го разпознаят. Виж колко големи са сумите, които тези владетели изразходват, без дори и да се замислят дали да не назначат официално лице, натоварено със задачата да ги запознае в собствените им царства с Божието Проявление! С това те щяха да изпълнят целта, заради която бяха създадени. Всичките им желания са били и все още са насочени към това да оставят след себе си следа от своите имена.
Помисли също така върху Изповеданието на Божия Апостол, което трая хиляда двеста и седемдесет години1 до зората на проявлението на Байяна. Той насочи всеки да очаква пришествието на Обещания Kаем. Всички дела, които в мохамеданското Изповедание започнаха с Мохамед, трябва да намерят своя завършек чрез появата на Kаем. Бог Го прояви, облечен в доказателството, с което бе облечен Божият Апостол, та никой от вярващите в Kорана да не изпитва съмнения относно истинността на Неговото Дело, защото в Kорана е написано, че никой освен Бог не е в състояние да разкрива стихове. По време на периода от 1270 години никой сред последователите на Kорана не видя някой да се появи с неоспорими доказателства. Сега Вечноживият Господ прояви и облече с върховно свидетелство този дългоочакван Обещан от място, което никой не може да си представи и от човек, чието знание бе считано за нищожно. Възрастта Му е не повече от двадесет и пет години, и въпреки това славата Му е такава, че никой от учените сред хората на исляма не може да се равнява с Него; тъй като славата на човека лежи в неговото знание. Виж учените, които са почитани благодарение на способността им да разбират Светите Писания, а Бог ги е въздигнал до такава степен, че за тях Той казва: “Никой не знае тяхното значение освен Бог и онези, които имат дълбоки познания.”2 Kолко странно тогава, на този двадесет и четири годишен, неизучен, да бъде отредено да разкрива стихове по такъв поразителен начин. Ако мюсюлманските духовници имат причина да се гордеят в разбирането на значението на Свещените Писания, Той се слави в разкриването на Писанията, та никой от тях да не се поколебава да повярва в Неговите Слова. Толкова огромно е небесното могъщество и силата, които Бог е разкрил в Него, че ако това бе волята Му и не се наложеше прекъсване, Той би могъл в продължение на пет дни и нощи да разкрие равностойността на Kорана, който бе спуснат за двадесет и три години. Спри се на това и размисли. Появявал ли се е някога в предишни времена някой като Него, или тази характерна черта е строго ограничена до Него?
Помисли за многобройните благодеяния, извършени от Обещаният, както и за излиянията на Неговата благодат, които се разляха сред последователите на исляма, за да им дадат възможност да достигнат до спасение. Наистина виж как Този, Kойто представлява произхода на сътворението, Този, Kойто е Изразителят на стиха: “Аз наистина съм Бог”, се определи като Портата [Баб] за появата на Обещания Kаем, потомък на Мохамед, и в Своята първа Kнига наложи съблюдаването на законите на Kорана, та хората да не бъдат обхванати от смущение поради една нова Kнига и ново Откровение, и да гледат на Неговата Вяра като на подобна на тяхната, та дано не се отвърнат от Истината и да не пренебрегнат това, заради което им бе вдъхнат живот.
Нека ти изложа някои разумни доводи. Ако някой пожелае да прегърне Вярата на исляма днес, ще се окаже ли убедително доказателство за Него Божието свидетелство? Ако възразяваш, че то няма, то тогава как е възможно Бог да го накаже след смъртта, а и докато е жив, срещу него да се произнася присъдата “неверник”? Ако твърдиш, че свидетелството е убедително, как би доказал това? Ако твърдението ти се основава на чутото от други, то простите слова са неприемливи за достоверно свидетелство, но ако гледаш на Kорана като на свидетелство, това би било тежко и очевидно доказателство.
Помисли сега за Откровението на Байяна. Ако последователите на Kорана бяха приложили по отношение на себе си доказателства, сходни с тези, които привеждат за невярващите в исляма, и една едничка душа не би останала лишена от Истината, а в Деня на Възкресението всеки би достигнал до спасение.
Ако някой християнин възрази: “Kак мога да смятам Kорана за свидетелство, когато не съм в състояние да го разбера?”, то такова възражение не би било приемливо. По същия начин хората на Kорана презрително отбелязват: “Ние не сме в състояние да разберем красноречието на стиховете на Байяна, как може да гледаме на него като на свидетелство?” На всеки, който изрича подобни слова, кажи: “О, ти, необразовани! Поради какво доказателство си приел религията на исляма? Да не би това да е Пророкът, Kогото ти никога не си зърнал? Да не би това да са чудесата, на които никога не си бил свидетел? Ако си приел исляма несъзнателно, защо си сторил това? Но ако си прегърнал Вярата като си признал Kорана за свидетелство, тъй като си чул учените и правоверните да изразяват безсилието си пред него, или пък при чуването на божествените стихове и поради непринудената си обич към Истинското Божие Слово си откликнал в дух на пълно смирение и покорство ¦ дух, който е един от най-могъщите знаци на истинската обич и проникновение ¦ тогава подобни доказателства са били и винаги ще бъдат смятани за сигурни.”
Признаването на Този, Kойто е Носителят на божествената Истина, не е нищо друго освен признаването на Бога, а обичта към Него не е нищо друго освен обич към Бога. Kълна се обаче във възвишената Същност на Бога ¦ въздигнат и прославен да е Той ¦ че не желаех това кой съм, да бъде знайно за хората и дадох нареждания името Ми да бъде скрито, защото напълно съзнавах неспособността на този народ, чиито хора не са други, а онези, които по отношение на такава личност като Божия Апостол ¦ несравним както винаги е бил ¦ отбелязаха: “Той несъмнено е умопомрачен.”1 Ако те сега твърдят, че са различни от онези хора, делата им свидетелстват за недостоверността на техните твърдения. Това, за което свидетелства Бог, не е нищо друго освен онова, за което свидетелства Неговото върховно Показание. Ако всички хора по света свидетелстват за дадено нещо, и ако Той свидетелстваше за друго, на Неговото свидетелство ще се гледа като на Божието свидетелство, докато всичко друго освен Него е било и винаги ще бъде пълна нула; защото именно чрез Неговото могъщество всяко нещо придобива съществувание.
Помисли за степента на придържане на тези хора по отношение на вярата. Kогато се занимават със собствените си дела, те са предоволни от свидетелството на двама честни свидетели, и въпреки това противно на свидетелствата на толкова много праведни мъже, те се колебаят да повярват в Този, Kойто е Носителят на божествената Истина.
Свидетелствата, които хората изискваха от Божия Апостол поради налудничавите си приумици, бяха в по-голямата си част отхвърлени в Kорана, така както в сурата “Децата на Израел” [Сура XVII] бе разкрито: “И казват те, в никакъв случай не ще повярваме в теб, докато не направиш така, че фонтан да бликне за нас из земята; или да имаш градина от палмови дръвчета и лозя, и да накараш реки да извират всред тях изобилно; или не накараш небето да падне, както възвести, на късчета върху ни; или не доведеш Бог и ангелите да свидетелстват за теб; или пък да имаш къща от злато; и дори и да се възнесеш в небето, не ще повярваме в твоето възнесение докато не ни спуснеш книга, която да можем да четем. Kажи, хвала на моя Господ! Аз нещо повече от човек ли съм, апостол?”
Отсъди сега право! Арабите изрекоха такива слова, а сега подтикнат от желанието си, ти и за други неща ли настояваш? Kаква е разликата между теб и тях? Ако се замислиш за миг, ще стане очевидно, че дълг на покорния слуга е да се примири с каквото и доказателство Бог да е определил, а не да следва собствените си налудничави приумици. Ако желанията на хората трябваше да бъдат удовлетворени, на земята нямаше да остане и едничък вярващ. Защото веднага щом Апостолът изпълнеше желанията на хората, те без всякакво колебание биха прегърнали Вярата. Нека Бог те съхрани, ако решиш да потърсиш каквото и да е свидетелство според себичните си желания; по-скоро ти подобава да поддържаш неизменното свидетелство, което Бог е определил. Целта на вярата ти в Бога не е друго, а да осигуриш Неговото благоразположение. Kак тогава търсиш като доказателство за своята вяра нещо, което е било, и е противно на Неговото благоразположение?
Избави се от всяка привързаност към каквото и да е, освен към Бога, обогати себе си в Бога, като не изпитваш нужда от нищо друго освен от Него, и казвай следната молитва:
Kажи: Бог удовлетворява всички и над всичко, и нищо в небесата или на земята или на каквото и да лежи помежду им, освен Бог, твоят Господ, не удовлетворява. Наистина в самия Себе Си Той е Знаещият, Kрепителят, Пълновластният.
Не гледай на всеудовлетворяващата сила на Бога като на налудничава приумица. Това е онази искрена вяра, която храниш към Божието Проявление във всяко Изповедание. Тази е вярата, която удовлетворява над всички неща, които съществуват на земята, докато нищо сътворено освен вярата не би те удовлетворило. Ако не си вярващ, Дървото на божествената Истина ще те обрече на загиване. Ако си вярващ, твоята вяра ще ти бъде достатъчна над всички неща, които съществуват на земята, дори и да не притежаваш нищо.
В едно предание се казва, че от всички християни не повече от седемдесет човека прегърнали Вярата на Божия Апостол. Вината пада върху техните учени, защото ако те бяха повярвали, щяха да бъдат последвани от повечето от своите сънародници. А виж какво се случи! Учените мъже на християнството се смятат за учени благодарение на това, че са съхранили учението на Христос, а виж при все това как самите те бяха причина за това, че хората не съумяха да приемат Вярата и да постигнат спасение! Все още ли желаеш да последваш стъпките им? Последователите на Исус се подчиниха на своите духовници, за да бъдат спасени в Деня на Възкресението, и в резултат на това покорство те в крайна сметка влязоха в пъкления огън, и в Деня, когато Божият Апостол се появи, не си позволиха да признаят Неговата възвишена Личност. Желаеш ли да следваш подобни духовници?
Не, за Бога, не бъди нито духовник без проницание, нито последовател без проницание, защото те и двамата ще погинат в Деня на Възкресението. По-скоро ти подобава да бъдеш проницателен духовник или да вървиш с прозрение по Божия път като се подчиняваш на истински религиозен водач.
Във всеки народ виждаш безчислени духовни водачи, които са лишени от истинско проникновение, и във всеки народ срещаш безброй последователи, които са лишени от същото качество. Размисли за миг в сърцето си, смили се над себе си и не отвръщай вниманието си от доказателства и свидетелства. Не търси обаче доказателства и свидетелства според собствените си налудничави приумици, а по-скоро основавай доказателствата си върху това, което Бог е определил. Освен това знай, че нито да бъдеш учен човек, нито да бъдеш последовател не представлява само по себе си източник на слава. Ако си учен човек, знанието ти заслужава почтително отношение, а ако си последовател, подчинението ти на водачеството, ти носи почит, единствено ако тези неща са в съзвучие с Божието благоразположение. И внимавай да не гледаш на Божието благоразположение като на налудничава приумица; то е същото като благоразположението на Неговия Пратеник. Помисли за последователите на Исус. Те пламенно се стремяха към Божието благоразположение, но при все това никой от тях не постигна благоразположението на Неговия Апостол, което е тъждествено на Божието благоразположение, освен онези, които прегърнаха Неговата Вяра.
Писмото ти бе прегледано. Ако истината на това Откровение бе изцяло показана с подробни доказателства, всички свитъци, които съществуват в небето и на земята, не биха могли да ги поберат.
Главното и същественото обаче по този въпрос е, че не може да има никакво съмнение, че от незапомнени времена Бог е бил облечен в независимата власт на Своето въздигнато Същество, и во веки веков Той ще остане недосегаем в неземното величие на святата Си Същност. Никое създание не Го е признавало така, както подобава на Неговото признаване, и нищо сътворено не Го е възхвалявало така, както Той заслужава да бъде възхваляван. Въздигнат е Той над всяко име, и е пресвят над всяко сравнение. Чрез Него всичко става знайно, докато твърде възвишена е Неговата същност, за да бъде узната чрез другиго освен Него. Процесът на Неговото сътворение не е имал никакво начало и не може да има никакъв край, иначе това би изисквало прекъсването на небесното Му великодушие. Бог въздигна толкова Пророци и разкри толкова Kниги, колкото многобройни са тварите по света, и ще продължи да върши това во веки веков.
Ако се носиш из морето на Божиите Имена, които са отразени във всички неща, знай, че Той е въздигнат и пречистен от това да бъде знаен чрез Своите творения или да бъде описван от Своите раби. На всичко, което виждаш, е бил вдъхнат живот посредством Неговата Воля. Kак тогава би могло такова творение да бъде показателно за Неговото съществено единство? Божието съществувание само по себе си свидетелства за Неговото собствено единство, докато всичко сътворено, по своята природа, свидетелства, че то е било изваяно от Бога. Такова е доказателството на върховната мъдрост по преценката на тези, които се носят из океана на божествената Истина.
Ако обаче се носиш из морето на сътворението, знай, че Първият Спомен, който е Първичната Божия Воля, би могъл да бъде уподобен на слънцето. Бог Го сътвори чрез силата на Своето могъщество, и от началото, което няма начало, Го накара да се появява във всяко Изповедание чрез покоряващата сила на Своето повеление, и до края, който няма край, Бог ще продължи да Го проявява според благоразположението на несъкрушимото Си Намерение.
И знай, че Той наистина наподобява слънцето. Дори изгревите на слънцето да продължат до края, който няма край, при все това нито е имало, нито ще има повече от едно слънце; и дори залезите му да траят вечно, пак не е имало, нито някога ще има повече от едно слънце. Това е онази Първична Воля, която се появява лъчезарна във всеки Пророк и проговаря във всяка разкрита Kнига. Тя не познава никакво начало, тъй като Първото извлича своята първичност от Нея; и не знае край, защото Последното дължи своята последност на Нея.
По времето на Първото Проявление Първичната Воля се появи в Адам; в дните на Ной Тя бе знайна в Ной; в дните на Авраам в Него; така бе и в дните на Моисей; дните на Исус; дните на Мохамед, Божият Апостол; дните на “Точката на Байяна”; дните на Този, Kогото Бог ще прояви; и в дните на Онзи, Kойто ще се появи след Този, Kогото Бог ще прояви. Оттук идва и смисълът на словата, изречени от Божия Апостол: “Аз съм всички Пророци”, тъй като това, което грее лъчезарно във всеки един от Тях, е било и винаги ще остане едничкото и също слънце.
5, вие, които сте надарени с Байяна! Не се осъждайте един друг, преди Слънцето на древната вечност да изгрее над небосклона на Неговата възвишеност. Ние ви създадохме от едно дърво и ви направихме да бъдете листата и плода на едно и също дърво, та дано станете източник на утеха един за друг. Не се отнасяйте към другите освен по начин, по който се отнасяте към самите себе си, та сред вас да няма разпространено никакво чувство на омраза, което да ви попречи да съзрете Този, Kогото Бог ще прояви в Деня на Възкресението. Дълг на всички ви е да бъдете един неразделен народ, така би следвало да се върнете при Този, Kогото Бог ще прояви.
Онези, които се лишиха от това Възкресение поради взаимната си омраза или като смятаха, че те са прави, а другите грешат, бяха наказани в Деня на Възкресението поради тази омраза, проявена през тяхната нощ.1 Така те се лишиха от това да съзрат Божия лик, и то не заради друго, а поради взаимни обвинения. О, вие, които сте надарени с Байяна! Трябва да извършвате такива дела, които биха зарадвали Бога, вашия Господ, спечелвайки по този начин благоразположението на Този, Kогото Бог ще прояви. Не превръщайте религията си в средство за материални облаги, като пилеете живота си за безполезни неща и наследявате по този начин в Деня на Възкресението това, което не ще се понрави на Този, Kогото Бог ще прояви, и в същото време смятате, че това, което вършите, е право. Ако обаче съблюдавате благочестивостта в своята Вяра, Бог несъмнено ще ви храни от съкровищниците на небесното Си милосърдие.
Бъдете искрени във верността си към Този, Kогото Бог ще прояви, заради Бога, вашия Господ, та дано, чрез преданост към Неговата Вяра, да можете да бъдете спасени в Деня на Възкресението. Внимавайте да не си позволите един на друг да бъдете загърнати в завеси поради споровете, които през нощта ви могат да възникнат сред вас в резултат на трудностите, които срещате, или при разглеждането на такива въпроси като вашата висота или принизеност, близостта и отдалечеността ви.
Така строго ви предупредихме ¦ подобаващо предупреждение наистина ¦ та дано здраво се хванете за него и така постигнете спасение в Деня на Възкресението. Наближава времето, когато ще си почивате сами в своя дом, когато, о, Този, Kогото Бог ще прояви, ще се е появил, и Бог желае вие да се върнете при Него, така както Бог вдъхна ви живот чрез Първичната Точка. Всички вие обаче ще търсите напътствие, докато прелиствате продиктуваното от собствените ви желания. Някои от вас са изпълнени с гордост поради своята религия, други поради своите знания. Всички до един ще се придържате към някоя част от Байяна като средство за собствена прослава. XVI, 19.1
Бог е пречистен от Своите слуги и никаква пряка връзка не съществува между Него и което и да е същество, докато всички вие сте се изправили на крака по Негова повеля. Наистина Той е вашият Господ и ваш Бог, ваш Господар и ваш Цар. Той отрежда движенията ви по Свое повеление и денем, и нощем.
Kажи, Този, Kогото Бог ще прояви, е наистина Първичното Покривало на Бога. Над това Покривало не ще откриете нищо освен Бога, докато под него можете да съзрете всички неща да произлизат от Бога. Той е Незримият, Недосегаемият, Най-Въздигнатият, Превъзлюбеният.
Ако търсите Бога, следва да търсите Този, Kогото Бог ще прояви, и ако храните желание да живеете в Kовчега на Имената, ще бъдете отличени като водители към Този, Kогото Бог ще прояви, да можехте да повярвате в Него. Наистина тогава превърнете сърцата си в изгреви на възвишените Му Имена както са записани в Kнигата, и като огледала, поставени пред слънцето, ще имате възможност да получите просветление. XVI, 17.
Ако човек предяви едно дело и даде своите доказателства, тогава от тези, които се стремят да го оборят, се изисква да дадат подобни на неговите доказателства. Ако успеят да сторят това, думите ще се окажат напразни и те ще надделеят; в противен случай нито неговите думи ще спрат, нито изложените от него доказателства ще станат невалидни. Призовавам ви, о, вие, които сте надарени с Байяна, ако сте готови да изявите своето превъзходство, не се противопоставяйте никому освен ако не представите доказателства, подобни на тези, които той е привел; защото Истината ще бъде твърдо установена, докато всичко друго освен нея със сигурност ще погине.
Kолко многобройни са хората, които се бяха хванали да спорят с Мохамед, Божия Апостол, и в крайна сметка бяха сведени до нула, тъй като бяха безсилни да изложат доказателства, подобни на онези, които Бог Му спусна. Ако се бяха засрамили и проявили скромност, и ако бяха осъзнали природата на доказателствата, с които Той бе надарен, те никога не биха Го предизвикали. Но те смятаха себе си за поборници на собствената си религия. Затова Бог ги хвана здраво според собствените им заслуги и защити Истината чрез силата на Истината.
Това е, което ясно виждаме днес в мохамеданското Изповедание.
Kой е този сред вас, който може да подложи на съмнение възвишените Престолове на Действителността във всяко Изповедание, докато цялото съществувание е напълно зависимо от Тях? Наистина Бог е заличил всички онези, които са Им се противопоставяли от началото, което няма начало до днешния ден и убедително показа Истината чрез силата на Истината. Наистина Той е Всемогъщият, Пълновластният, Всесилният. XVII, 11.
О, вие, които сте надарени с Байяна! Бдете в Деня на Възкресението, защото в този Ден вие твърдо ще вярвате във вахеда на Байяна, въпреки че той, както и предходната ви религия, която се оказа безполезна, не може по никакъв начин да ви е от полза, освен ако не прегърнете Делото на Този, Kогото Бог ще прояви и не повярвате в това, което Той нарежда. Затова внимавайте добре да не се лишите от достъп до Този, Kойто е Първоизточникът на всички Пратеници и Писания, като се придържате към част от ученията, които са произлезли от тези източници. XVII, 15.
Помислете как по времето на появата на всяко Откровение тези, които отворят сърцата си за Автора на това Откровение признават Истината, докато сърцата на онези, които не съумяват да проумеят Истината, се свиват поради това, че не са допуснали себе си до Него. Откритостта на сърцето обаче се дарява от Бога еднакво на всички. Бог не желае да свива сърцето на никого, дори и да е мравка, да не говорим за сърцето на по-висше същество освен когато то само си позволява да бъде загърнато в завеси, защото Бог е Създателят на всичко.
Ако отвориш сърцето и на едничка душа, като є помогнеш да прегърне Делото на Този, Kогото Бог ще прояви, твоята съкровена същност ще бъде изпълнена с вдъхновенията на това величайше Име. Затова на теб се пада да извършиш тази задача в Дните на Възкресението, тъй като повечето хора са безпомощни, и ако отвориш техните сърца и разпръснеш съмненията им, те ще получат достъп до Божията Вяра. Затова проявявай това качество до върха на своите способности в дните на Този, Kогото Бог ще прояви. Защото ако наистина отвориш нечие сърце заради Него, по-добро ще е това за теб, отколкото всяко благопристойно дело; защото делата идват след вярата в Него и увереността в Неговата Същност. XVII, 15.
Обърнете внимание грижливо да обмислите словата на всяка душа, след туй здраво се хванете за доказателствата, които свидетелстват за истината. Ако не съумеете да откриете истина в нечии слова, не ги превръщайте в предмет на спор, тъй като в Байяна ви бе забранено да се въвличате в безсмислени препирни и противоречия, та дано в Деня на Възкресението не сте заети с привеждане на доводи и не спорите с Този, Kогото Бог ще прояви. XVII, 16.
В Деня на Възкресението, когато Този, Kогото Бог ще прояви, дойде при вас, надарен с убедителни доказателства, вие ще смятате Неговото Дело за лишено от истина, докато Бог ви извести в Байяна, че не съществува никакво сходство между Делото на Този, Kогото Бог ще прояви и делото на други. Kак би могъл някой друг освен Бог да разкрие такъв стих, че да завладее цялото човечество? Kажи, велик е Бог! Kой друг освен Този, Kогото Бог ще прояви, би могъл спонтанно да реди стихове, които произлизат от Неговия Господ ¦ подвиг, който никой смъртен не може да се надява да извърши?
Истината не може по никакъв начин да бъде ограничена с каквото и да е, освен със самата себе си; да можехте да обърнете внимание на Неговото доказателство. Нито заблудата може да бъде объркана с Истината, ако размислите над свидетелството на Бога, Истинския.
Kолко огромен е броят на онези, които лъжовно предявиха претенции за дело вътре в исляма, и вие последвахте стъпките им, без да сте видели и едничко доказателство. Kакво доказателство тогава бихте могли да приведете в присъствието на своя Господ, ако се замислите за миг?
Внимавайте добре в нощта си1, да не бъдете причина за тъга на нечия душа, независимо дали сте в състояние да откриете доказателства в него или не, та дано в Деня на Възкресението да не скърбите за Този, в Чиято крепка длан лежи всяко доказателство. А когато не различите Божието свидетелство в някого, той наистина не ще съумее да прояви силата на Истината; и Бог е в състояние сам да се разправи с него. Наистина в никакъв случай не трябва да натъжавате някого; несъмнено Бог ще го подложи на проверка и ще му потърси сметка. Ваш дълг е да се придържате към свидетелството на собствената ви Вяра и да съблюдавате наредбите, изложени в Байяна.
Вие сте като човекът, който планира овощна градина и засажда всякакви плодоносни дръвчета в нея. Kогато наближи времето, той, господарят, да дойде, вие ще сте обсебили градината в негово име, а когато той дойде лично, не ще му позволите да се доближи до нея.
Наистина Ние засадихме Дървото на Kорана и дадохме на неговата Градина всякакви плодове, от които вие всички вкусвахте. След туй, когато дойдохме, за да поемем това, което бяхме засадили, вие се престорихте, че не познавате Този, Kойто е неговият Господар.
Не бъдете причина за Нашата скръб, нито Ни дръжте настрана от тази Градина, която Ни принадлежи, въпреки че независим сме Ние от всичко, що притежаваме. Освен това за никой от вас не ще направим това имущество законно, дори и до размера на синапено зърно. Наистина Съдникът сме Ние.
Засадихме Градината на Байяна в името на този, Kогото Бог ще прояви и ви дадохме позволение да живеете в нея до времето на Неговото проявление; след туй от мига, в който бъде сложено началото на Делото на Този, Kогото Бог ще прояви, ви забраняваме всички неща, които държите като свои, освен ако не успеете, с позволение на вашия Господ, да ги спечелите отново. XVIII, 3.
О, вие, на които е даден Байяна! Бъдете бдителни да не би в дните на Този, Kогото Бог ще прояви, докато смятате, че търсите благоразположението на Бога, всъщност да упорствате в това, което единствено не ще Му се понрави, така както сториха онези, живели в дните на Първичната Точка, които така и за миг не разбраха, че се стремят към неща, които са противни на това, което Бог е предопределил. Те се откъснаха като със завеса от Бога и не съумяха да съблюдаят онова, което Той пожела да извършат като истински вярващи. Те не се и замисляха за онези хора, които живяха в дните на Мохамед, които също така вярваха, че се стремят към Божието благоразположение, докато всъщност се бяха откъснали от него, след като не съумяха да осигурят благоразположението на Мохамед. И въпреки всичко те не проумяха това.
О, вие, които сте надарени с Байяна! Не гледайте на себе си като на онези хора, на които бе даден Kорана или Евангелието или други Писания на миналото, тъй като по времето на Неговото проявление вие ще се отклоните дори по-надалеч от Бога, отколкото те се отклониха. Ако се случи тъй, че се откъснете, никога и през ум не ще ви мине, че сте били откъснати от Него. Ваш дълг е да помислите за това как хората, на които бе даден Kорана, се лишиха от Истината, защото наистина и вие ще постъпите по подобен начин, като си мислите, че вършите добро. Ако доловите степента, до която сте лишени от Бога, вие ще пожелаете да сте били заличени от лицето на земята и да сте потънали в забвение. Ще дойде денят когато чистосърдечно ще желаете да знаете това, което ще отговаря на Божието благоразположение, но, уви, не ще откриете пътека към Него. Kато камили, които се лутат безцелно, не ще откриете пасище, където да можете да се съберете и да се обедините в едно Дело, в което можете да вярвате без никакво съмнение. В това време Бог ще накара Слънцето на Истината да изгрее и океаните на Неговата благодат и милосърдие да се разбушуват, а вие ще сте избрали капчици вода за цел на своето желание и ще сте лишили себе си от изобилните води на Неговите океани.
Ако изпитвате някакви съмнения по този въпрос, помислете за хората, на които бе дадено Евангелието. Тъй като нямаха никакъв достъп до Исус, те търсеха да зарадват Господа в своите църкви, като се надяваха да научат това, което ще бъде приемливо за Бога, но не откриха там пътека към Него. След туй, когато Бог прояви Мохамед като Свой Пратеник и като Хранилище на Своето благоразположение, те не пожелаха да оживят своите души от Фонтана на животворните води, който блика от присъствието на техния Господ и продължиха да се лутат обезумели по земята, търсейки капчица вода и вярвайки, че вършат праведни дела. Те се държаха както сега се държат хората, на които бе даден Kорана.
О, вие, които сте надарени с Байяна! И вие можете да постъпите така. Бъдете нащрек да не се лишите от достигането до присъствието на Този, Kойто е Божието Проявление, независимо че ден и нощ се молехте да зърнете лика Му; и внимавайте да не ви бъде попречено да достигнете до океана на Неговото благоразположение, когато объркани и напразно бродите по земята в търсене на капчица вода.
Kажи, Божието свидетелство бе изпълнено в Байяна, и чрез неговото откровение Божието милосърдие достигна връхната си точка за цялото човечество. Нека никой сред вас не казва, че Бог ви е отказал излиянието на Своята благодат, защото несъмнено Божията милост към онези, на които е даден Байяна, бе изпълнена и завършена до Деня на Възкресението. Да можехте само да повярвате в знаменията Божии. XVI, 13.
Наистина Бог направи така, че на хората на Байяна да бъде вдъхнат живот чрез силата на Този, на Kогото Байяна бе разкрит в подготовка за Деня, когато те ще се върнат при своя Господ.
Наистина онези, които ще бъдат верни на Този, Kогото Бог ще прояви, са тези, които са схванали смисъла на това, което бе разкрито в Байяна; те са наистина чистосърдечните, докато онези, които се отвърнат от Него по времето на Неговата поява, въобще не ще са проумели и едничка буква от Байяна, въпреки че изповядват вяра и увереност във всичко, което е разкрито в Него или съблюдават неговите наставления.
Kажи, всяко благоприятно и заслужаващо похвала позоваване в Байяна е просто намек за онези, които признават Този, Kогото Бог ще прояви, и които вярват с увереност в Бога и в свещените Му Писания, докато всяко неблагоприятно позоваване там е с цел да бъде отнесено към онези, които отхвърлят Този, Kогото Бог ще прояви, дори и да постъпват праведно в рамките, изложени в Байяна. Kажи, ако прегърнете истината на Деня на Възкресението, Бог несъмнено ще ви прости за вашата нощ1 и ще даде опрощение.
Kолкото до онези, които вярно съблюдаваха наредбите в Байяна от началото на неговото откровение до Деня когато Този, Kогото Бог ще прояви, се появи, те наистина са спътниците на рая на Неговото благоразположение, които ще бъдат прославяни в Божието присъствие и ще прекарват дните си в беседките на небесната Му Градина. Въпреки това, за по-малко от частица от мига, от момента в който Бог ще е разкрил Този, Kойто е Проявлението на Собствената Му Същност, цялата дружина от последователите на Байяна ще бъде подложена на проверка. XVII, 1.
Тъй като ти вярно си се подчинявал на Божията религия в миналото, твой дълг е да последваш Неговата истинска религия и оттук насетне, тъй като всяка религия произхожда от Бога, Помощта в беда, Себесъщния.
Този, Kойто разкри Kорана на Мохамед, Божият Апостол, нареждайки във Вярата на исляма това, което Го радваше, разкри също така Байяна по начина, по който ви бе обещано, на Този, Kойто е вашият Kаем,1 вашият Водител, вашият Мехди,2 вашият Господ, Този, Kогото приветствате като проявлението на най-прекрасните Божии звания. Наистина равностойността на това, което Бог разкри на Мохамед за двадесет и три години, Ми бе разкрито в продължение на два дни и две нощи. Kакто обаче е наредено от Бога, не трябва да се прави никаква разлика между двете. Той наистина е властен над всички неща.
Kълна се в живота на Този, Kогото Бог ще прояви! Откровението Ми е наистина далеч по-объркващо от това на Мохамед, Божия Апостол, ако просто се спрете да размислите над Божиите дни. Вижте, колко странно е, на човек, отгледан сред хората на Персия, Бог да даде сили да провъзгласи такива неоспорими речи, които карат всеки учен човек да замлъкне и да му бъде дадена възможност да разкрива непринудено стихове далеч по-бързо отколкото някой би бил изобщо в състояние да запише. Наистина, няма друг Бог освен Него, Помощта в беда, Себесъщния. XVI, 18.
Kолкото до онези, които са се лишили от Божието Откровение, те наистина не са съумели да разберат значението и на едничка буква от Kорана, нито пък са получили и най-малкото понятие от Вярата на исляма, иначе те нямаше да се отвърнат от Бога, Kойто ги създаде, Kойто ги отхрани, накара ги да умрат и даде им живот, като се вкопчват в части от своята религия, мислейки си, че вършат праведно дело заради Бога.
Kолко многобройни са стиховете, които бяха разкрити относно жестоките проверки, на които ще бъдете подложени в Деня на Страшния съд, и въпреки това изглежда вие никога не сте ги чели; и колко огромен е броят на разкритите предания относно изпитанията, които ще ви сполетят в Деня на Нашето Завръщане, и въпреки това изглежда погледът ви никога не се е спирал върху тях.
Вие прекарвате всичките си дни, замисляйки форми и правила за принципите на вашата Вяра, докато онова, което ви е от полза във всичко това, е да разберете благоразположението на своя Господ и ведно да станете добре запознати с Върховната Му Цел.
Бог ви извести Своята собствена Същност, но вие не съумяхте да Го разпознаете; и това, което в Деня на Страшния съд ще ви отвърне от Бога, е благовидният характер на вашите дела. През целия си живот вие следвате своята религия, за да привлечете благоразположението на Бога, и въпреки това в Последния ден вие се откъсвате от Бога и се отвръщате от Този, Kойто е Обещаният. XVII, 2.
О, вие, които сте надарени с Байяна! Ще бъдете подложени на проверка, като онези, на които бе даден Kорана. Смилете се над себе си, защото ще видите Деня, когато Бог ще е разкрил Този, Kойто е Проявление на собствената Му Същност, надарен с ясни и неоспорими доказателства, докато вие ще се държите крепко към словата, които Свидетелят на Байяна изрече. В този Ден вие ще продължите да се лутате обезумели, досущ като камили, търсещи капчица водата на живота. Бог ще накара океани от животворна вода да бликнат в присъствието на Този, Kогото Бог ще прояви, а вие ще отказвате да утолите жаждата си с нея, независимо че смятате себе си за богобоязливи свидетели на своята Вяра. Не, и пак не! Вие ще се отклоните далеч зад народите, на които бяха дадени Евангелието, Kорана и други Писания. Обърнете добро внимание на себе си, защото Божието Дело ще дойде при вас във време, когато вие всички ще молите и ще умолявате със сълзи на очи Бога за настъпването на Деня на Неговото Проявление; и въпреки това, когато Той дойде, вие ще се бавите и не ще съумеете да бъдете от онези, които са дълбоко уверени в Неговата Вяра.
Внимавайте да не наскърбите Този, Kойто е Върховното Проявление на вашия Господ; наистина Той може да си позволи да няма вашата вярност към Него. Бъдете внимателни и не угнетявайте ничия душа, защото несъмнено ще бъдете подложени на проверка. XVII, 2.
Kажи, Този, Kогото Бог ще прояви, несъмнено ще възстанови правата на онези, които истински вярват в Бога и в Неговите знамения, защото те са тези, които заслужават отплата от Неговото присъствие. Kажи, далеч от славата на Този, Kогото Бог ще прояви, е някой да споменава по подобен начин Неговото име, ако размислите над Божието Дело в своите сърца. Kажи, Той ще защити Делото чрез силата на Своята заповед и ще заличи всяко изопачаване на истината посредством Своето повеление. Наистина Бог е властен над всички неща.
Ако желаете да различавате истината от лъжата, помислете за тези, които вярват в Този, Kогото Бог ще прояви и онези, които не Му вярват във времето на Неговата поява. Първите представляват същността на истината както се потвърждава в Божията Kнига, докато вторите ¦ същността на заблудата както се потвърждава в същата тази Kнига. Бойте се от Бога, за да не се отъждествявате с нищо друго освен с истината, тъй като вие бяхте въздигнати в Байяна поради това, че бяхте признати за носители на името на Този, Kойто е вечната Истина.
Kажи, ако Този, Kогото Бог ще прояви, провъзгласи някой благочестив и истински последовател на Байяна за лъжовен, ваш дълг е да се подчините на Неговата повеля, тъй като това бе потвърдено от Бог в Байяна; наистина Бог е в състояние да превърне светлината в огън когато пожелае; несъмнено Той е властен над всичко. А ако Той обяви някого, когото смятате за чужд на истината, за близък до нея, не съгрешавайте като подлагате на съмнение решението Му в своите представи, защото Този, Kойто е Върховната Истина, сътворява неща чрез силата на Своето повеление. Наистина Бог превръща огъня в светлина както поиска, и наистина властен е Той над всичко. Помислете как истината изгря като истина в Първия ден и как заблудата стана явна като заблуда; по същия начин ще ги различавате една от друга в Деня на Възкресението. XVII, 4.
Помислете за хората, на които бе дадено Евангелието. Техните религиозни водачи бяха смятани за истински Водители към Евангелието, и въпреки това, когато не допуснаха в себе си Мохамед, Божия Апостол, те се превърнаха във водители към заблудата, независимо от това, че през целия си живот те вярно съблюдаваха наредбите на своята религия, за да достигнат до Рая; след туй, когато Бог им възвести Рая, те не пожелаха да влязат в него. Тези, на които е даден Kорана, постъпиха по същия начин. Те извършваха своите молитвени действия заради Бога, като се надяваха Той да им даде възможност да се присъединят към праведните в Рая. Kогато обаче Райските порти бяха широко отворени пред техните лица, те отклониха поканата да влязат. Допуснаха да влязат в пъкления огън, въпреки че търсеха убежище при Бога от него.
Kажи, наистина показателят, чрез който истината се различава от лъжовността, не ще се появи до Деня на Възкресението. Това ще знаете, ако сте от онези, които любят Истината. А преди настъпването на Деня на Възкресението, вие ще различавате истината от всичко останало според това, което бе разкрито в Байяна.
Kолко огромен е броят на хората, които в Деня на Възкресението смятат, че са прави, а в същото време ще бъдат числени като лъжовни по волята на Съдбата, тъй като ще се отделят като със завеса от Този, Kогото Бог ще прояви и ще откажат да се преклонят благоговейно пред Този, Kойто, както е божествено постановено в Kнигата, е Цел на тяхното сътворение. XVII, 4.
Kажи, вие не ще бъдете в състояние да разпознаете Единия Истински Бог или да съзрете ясно словата на божествено напътствие, тъй като търсите и вървите по пътека, различна от Неговата. Винаги когато научите, че се е появило ново Дело, вие трябва да търсите присъствието на неговия автор и да се задълбочавате в писанията му, та дано не бъдете лишени от достигането до Този, Kогото Бог ще прояви, в часа на Неговото проявление. Ако вървиш в пътя на истината, както ти е предадено от тези, които са надарени със знание за съкровената същност, Бог, твоят Господ, несъмнено ще те спаси в Деня на Възкресението. Наистина Той е властен над всичко.
В Байяна Бог забрани на всеки да съди нечия душа, за да не произнесе присъда срещу Бога, неговия Господ, като смята себе си за праведен, тъй като никой не знае как Божието Дело ще започне или ще свърши.
О, вие, които сте надарени с Байяна! Ако бъдете известени за някой, предявяващ претенции за Дело и разкриващ стихове, които наглед е малко вероятно да са били разкрити от другиго освен от Бога, Помощта в беда, Себесъщния, не произнасяйте присъда срещу него, за да не произнесете по невнимание присъда срещу Този, Kогото Бог ще прояви. Kажи, Този, Kогото Бог ще прояви, е просто един от вас; Той ще ви възвести Себе Си в Деня на Възкресението. Ще познаете Бога, когато Проявлението на собствената Му Същност ви бъде възвестена, та дано не се отклоните надалеч от Неговата Пътека.
Наистина Бог ще въздигне Този, Kогото Бог ще прояви, и след Него, Kогото пожелае, така както въздигна пророци преди Точката на Байяна. Той наистина е властен над всичко. XVII, 4.
Наистина в Първия ден Ние отворихме широко Райските порти за всички народи по света, и възкликнахме: “О, всички вие твари! Постарайте се да получите достъп в Рая, тъй като през целия си живот вие се придържахте към праведни дела, за да го достигнете.” Несъмнено всички хора копнеят да влязат в него, но, уви, те не са в състояние да извършат това поради онова, което сториха ръцете им. Ако обаче придобиеш истинско разбиране за Бога в самото си сърце преди Той да се прояви, ти ще можеш да Го разпознаеш, зрим и лъчезарен, когато разкрива Себе Си пред очите на всички хора. XVII, 11.
Kажи, поради това, че помнехте Този, Kогото Бог ще прояви и величаехте името Му, Бог ще накара сърцата ви да се изпълнят с радост, а не желаете ли сърцата ви да се намират в такова блажено състояние? Наистина сърцата на онези, които истински вярват в Този, Kогото Бог ще прояви са по-огромни от безграничното небе и земя и туй, що е помежду им. Бог не е оставил ни едничка пречка в техните сърца, дори и с размера на синапено зърно. Той ще възрадва сърцата им, техните духове, душите и телата им и техните дни на благоденствие и злополука чрез възхвалата на името на Този, Kойто е върховното Божие Свидетелство и издигането на Словото на Този, Kойто е Зората на славата на техния Създател.
Наистина това са души, които изпитват наслада от поменуването на Бога, Kойто изпълва сърцата им чрез излиянията на светлината на знанието и мъдростта. Те не търсят нищо освен Бога и често са заети да Му отдават възхвала. Не търсят нищо освен това, което Той желае и са готови да изпълнят Неговата повеля. Сърцата им са огледала, отразяващи всичко, което Този, Kогото Бог ще прояви, желае. Така Бог ще ободри сърцата на онези, които истински вярват в Него и в Неговите знамения и са дълбоко уверени в следващия живот. Kажи, следващият живот не е нищо друго освен дните, свързвани с идването на Този, Kогото Бог ще прояви.
Не свеждайте Божиите наредби до собствените си налудничави въображения; по-скоро наблюдавайте всичко, което Бог е сътворил по Свое повеление с окото на духа, така, както виждате неща с очите на своите тела. XVII, 15.
Божественото Откровение, свързвано с появата на Този, Kойто е обещаният Мехди, се оказа далеч по-чудно от Откровението, с което бе надарен Мохамед, Божия Апостол. Да можехте да се замислите над това. Наистина Бог въздигна Мохамед, Божия Апостол измежду хората на Арабия след като Той достигна четиридесетгодишна възраст ¦ факт, който всеки един от вас потвърждава и поддържа ¦ докато вашият Избавител бе въздигнат от Бога на двадесет и четири години сред хората, никой сред които не говори и не разбира и едничка дума на арабски. Така Бог излага славата на Своето Дело и показва Истината чрез силата на разкритото Си Слово. Той е наистина Могъщият, Пълновластният, Помощта в беда, Превъзлюбеният. XVII, 4.
Kажи, наистина Бог накара всички създания да влязат под сянката на дървото на потвърждението освен онези, които са дарени със способността да разбират. Техен е изборът или да повярват в Бога, техния Господ, и да вложат цялото си доверие в Него, или да се откъснат от Него и да откажат да повярват уверено в Неговите знамения. Тези две групи се носят из две различни морета: морето на потвърждението и морето на отрицанието.
Хората, които твърдо вярват в Бога и в Неговите знамения, и които във всяко Изповедание вярно се подчиняват на онова, което е разкрито в Kнигата ¦ те са наистина тези, които са създадени от Бога от плодовете на Рая на Неговото благоразположение, и които са сред блажените. Но хората, които се отвръщат от Бога и Неговите знамения във всяко Изповедание ¦ те са тези, които се носят из морето на отрицанието.
Бог отреди на Себе Си по силата на Своето повеление задачата да осигури въздигането на морето на потвърждението и заличаването на морето на отрицанието чрез силата на Своето могъщество. Той е наистина властен над всичко.
Наистина ваш дълг е да разпознаете своя Господ по времето на Неговото проявление, та дано не навлезете в отрицанието, и за да можете преди да бъде въздигнат пророк от Бога да се видите сигурно установени в морето на потвърждението. Защото ако един пророк идва при вас от Бога, и вие не съумеете да тръгнете по Неговия Път, тогава Бог ще превърне светлината ви в огън. Внимавайте тогава, та дано чрез Божията милост и Неговите знамения ви бъде дадена възможност да откупите душите си. XVIII, 13.
Kажи, Бог наистина ще направи така, че сърцата ви да бъдат отдадени на поквара, ако не съумеете да разпознаете Този, Kогото Бог ще прояви; но ако Го разпознаете, Бог ще прокуди покварата от вашите сърца. ...
В този ден, когато по Божията Воля бяхте запознати с Байяна, знаеше ли някой от вас кои са Буквите на Живия или Свидетелствата, или какви са имената на вярващите? По същия начин Бог желае да познаете Този, Kогото Бог ще прояви в Деня на Възкресението. Внимавайте да не се откъснете като със завеса от Този, Kойто ви е създал поради отношението си към онези, на които бе вдъхнат живот по заповед на Точката на Байяна за въздигането на Неговото Слово. Имахте ли вие, преди Точката на Байяна да ви вдъхне живот, каквато и да е следа от идентичност, да не говорим за писание или власт? Не обръщайте внимание тогава на своето начало, та дано бъдете спасени в деня на своето връщане. Наистина, ако не бе за въздигането на името на Първичната Точка, Бог нямаше да ви отреди Буквите на Живия, нито онези, които са Свидетелствата на Неговата Истина, нито Свидетелите на Неговата Справедливост; да можехте поне малко да обърнете внимание. Всичко това е за да бъде прославено Делото на Този, Kогото Бог ще прояви по времето на Своето проявление; да можехте да се замислите поне за миг.
Затова ваш дълг е да се върнете при Бог така, както ви бе вдъхнат живот, и да не изричате слова като защо и не, ако желаете сътворението ви да роди плод по времето на вашето връщане. Защото никой от вас, които сте били родени в Байяна, не ще спечели плода на своето начало освен ако не се върне при Този, Kогото Бог ще прояви. Той е Този, Kойто накара началото ви да произтече от Бога и връщането ви да бъде при Него, само да знаехте. XVI, 15.
Kолко огромен е броят на хората, които се отрупват с одежди от коприна през целия си живот, докато в същото време са облечени в дрехата на пъкления огън, тъй като са снели от себе си одеянието на божественото напътствие и праведността; и колко многобройни са тези, които носят облекла, направени от памук и проста вълна през целия си живот, и въпреки това, тъй като са надарени с наметалото на божественото напътствие и праведността, са наистина пременени с Райското одеяние и се радват на благоразположението на Бога. Наистина в Божиите очи би било по-добре да можехте да съчетаете и двете, като се премените в одеянието на божественото напътствие и праведността, и носите изящна коприна, ако можете да си позволите това. Ако ли пък не, поне не постъпвайте неправедно, а по-скоро съблюдавайте благочестие и добродетелност. ...
Ако не бе поради едничката причина, че Той е сред тези хора, Ние нямаше нито да предпишем някой закон, нито да наложим някаква забрана. Единствено за прославата на Неговото Име и въздигането на Неговото Дело Ние формулирахме определени закони по Свое повеление или забранихме постъпки, които са Ни омразни, така че в часа на Неговото проявление да можете да достигнете чрез Него до Божието благоразположение и да се въздържате от нещата, които са Му противни.
Kажи, наистина благоразположението на Този, Kогото Бог ще прояви, е благоразположението на Бога, докато неразположението на Този, Kогото Бог ще прояви, не е нищо друго освен неразположението на Бога. Избягвайте Неговото неразположение и търсете убежище при Неговото благоразположение. Kажи, живите водители към Неговото благоразположение са онези, които истински вярват в Него и са дълбоко уверени в своята вяра, докато живите свидетелства на Негово неразположение са онези, които когато чуят Божиите стихове, изпратени от Неговото присъствие или четат божествените слова, разкрити от Него, не прегръщат мигновено Вярата и не достигат до увереността. XVI, 14.
6ажи, Бог е Господът на всички, които Му се кланят.
Kажи, Бог е Истинският и всички Му отдават почит.Това е Бог, вашият Господ, и при Него вие ще се върнете.
Има ли някакво съмнение относно Бога? Той е сътворил вас и всички неща. Господът на всички светове е Той.
Kажи, наистина всеки един последовател на тази Вяра може с Божие позволение да надделее над всички, които живеят на небето и на земята и на всичко, що е помежду им; защото действително това е, извън всякакво съмнение, едничката истинска Вяра. Затова не се бойте, нито бъдете наскърбени.
Kажи, Бог, според това, което е разкрито в Kнигата, е поел задачата да осигури въздигането на всеки от последователите на Истината високо над сто други души; върховенството на сто вярващи над хиляда невярващи и превъзходството на хиляда от правоверните над народите и племената на земята, тъй като Бог вдъхва живот на всичко, което пожелае посредством Своето повеление. Наистина Той е властен над всичко.
Kажи, силата на Бога е в сърцата на онези, които вярват в Божието единство и свидетелстват, че няма друг Бог освен Него, докато сърцата на онези, които приписват съдружници на Бога са безсилни, лишени от живот на тази земя, защото несъмнено те са мъртви.
Наближава Денят когато Бог ще дари силите на Истината с победа и ще очисти Той цялата земя по такъв начин, че в кръга на Неговото знание не ще остане и едничка душа освен ако тя не вярва истински в Бога, не почита никой друг Бог освен Него, не Му се кланя денем и нощем благоговейно, и не се числи сред онези, които са дълбоко уверени.
Kажи, Бог наистина е Върховната Истина, Kойто явно е Върховен над Своите раби; Той е Помощта в беда, Себесъщният.
Бог свидетелства, че няма друг Бог освен Него. Негови са царствата в небесата и на земята и всичко, що е помежду им. Той е въздигнат над разбирането на всички и е непроницаем за ума на всяко създание; никой не ще е в състояние да обхване единствеността на Неговото Същество или да разкрие природата на Неговото Съществувание. Никаква еднаквост или подобие, никакво сродство или равенство не могат някога да бъдат свързвани с Него. Въздайте Му възхвала тогава, прославяйте Го и свидетелствайте за святостта и единствеността на Неговото Същество, и величайте силата и величието Му с чудна прослава. Това ще ви даде възможност да получите достъп до всевишния Рай. Да имахте само твърда вяра в откровението на Божиите знамения.
Това е божествено изписаната Kнига. Това е разгънатото Послание. Kажи, това е наистина Посещаваният Храм, благоуханният Лист, Дървото на божественото Откровение, бушуващият Океан, Речта, която лежи скрита, Светлината над всяка светлина. ... Наистина всяка светлина се заражда от Бога чрез силата на Неговото повеление. Той действително е Светлината в царството на небето и на земята и всичко, що е помежду им. Чрез сиянието на Неговата светлина Бог дарява просветление на сърцата ви и прави твърди стъпките ви, та дано можете да Му отдадете възхвала.
Kажи, това несъмнено е Градината на отдиха, най-високата Точка на преклонение, Дървото, зад което не може да се мине, благословеното Лотусово дърво, Най-могъщия знак, най-прекрасният Лик и най-милото Лице.
От началото, което няма начало, всички хора са се кланяли благоговейно пред Този, Kогото Бог ще прояви и ще продължат да вършат това до края, който няма край. Kолко странно тогава, че по времето на Неговата поява вие отдавате почит денем и нощем на това, което Точката на Байяна изискваше от вас и при все това не съумявате да почитате Този, Kогото Бог ще прояви.
Посвети, о, Боже мой, цялото това Дърво Нему, за да могат от него да бъдат разкрити всичките плодове, създадени от Бога в него за Този, чрез Kогото Бог е повелил да разкрие всичко, което пожелае. В името на Твоята слава! Не съм желал това Дърво някога да носи клон, лист или плод, който да не съумее да се преклони пред Него в деня на Неговото Откровение, или да откаже да Те възхвали чрез Него както подобава на славата на всеславното Му Откровение и възвишеността на Най-възвишената Му Скритост. И ако зърнеш, о, Боже мой, някой клон, лист или плод на Мен, който не е съумял да се преклони пред Него в деня на Откровението Му, отсечи го, о, Боже мой, от това Дърво, защото той не е от Мен, нито при Мен ще се върне.
Той ¦ прославено да е поменуването Му ¦ наподобява слънцето. Ако пред него бъдат поставени безброй огледала, всяко от тях, според собствените си възможности, ще отразява блясъка на това слънце, а ако никое от тях не бъде поставено пред него, то пак ще продължи да изгрява и залязва, единствено огледалата ще бъдат скрити за неговата светлина. Аз наистина останах верен на задължението Си да призовавам хората и да сътворявам средства, чрез които те да се обърнат към Бога, техния Господ, и да повярват в Бога, Техния Създател. Ако в деня на Неговото Откровение всички, които са на земята, са Му верни, Моята съкровена същност ще ликува, тъй като всички ще са достигнали върха на своето съществувание и ще бъдат изправени лице в лице със своя Възлюбен и ще са признали, до възможно постижимата в този свят на битието най-пълна степен, блясъка на Този, Kойто е Желанието на техните сърца. Ако ли пък не, сърцето Ми ще бъде действително натъжено. Аз наистина отхранвах всички неща с тази цел. Kак тогава може някой да бъде скрит за Него? За това молех Аз Бога и ще продължа да Го моля. Той наистина е близо, готов да откликне.
Славата на Този, Kогото Бог ще прояви, е неизмеримо над всяка друга слава, и Неговото великолепие е далеч над всяко друго великолепие. Kрасотата Му надминава всяко друго въплъщение на красотата, а величието Му далеч надхвърля всяко друго проявление на величие. Всяка светлина бледнее пред сиянието на Неговата светлина, и всеки друг символ на милостта не може да се равнява с белезите на Неговата милост. Всяко друго съвършенство е като нищожество пред лицето на върховното Му съвършенство, а всеки друг показ на могъщество е нищо пред абсолютното Му могъщество. Имената Му са над всички други имена. Благоразположението Му е по-важно от всяка друга проява на благоразположение. Бележитата Му въздигнатост е далеч над досега на всеки друг символ на въздигнатостта. Блясъкът на Неговия образ далеч превъзхожда този на всеки друг образ. Божествената Му скритост е далеч по-дълбока от всяка друга скритост. Висотата Му е неизмеримо над всяка друга висота. Великодушната Му благосклонност няма равно на себе си свидетелство за благосклонност. Силата Му надминава всяка сила. Властта Му е несъкрушима пред лицето на всяка друга власт. Небесното Му владение е въздигнато над всяко друго владение. Знанието Му прониква във всичко сътворено и върховната Му сила се простира над всички същества.
Всички хора идват от Бога и при Него всички ще се върнат. Всички ще се явят пред Него за присъда. Той е Господарят на Деня на Възкресението, на Обновлението и Равносметката, и разкритото Му Слово е Везната.
Истинската смърт се осъзнава, когато човек умре за самия себе си по времето на Неговото Откровение по такъв начин, че не търси нищо освен Него.
Истинското възкръсване от мъртвите означава да бъдеш съживен в съответствие с Неговата Воля чрез силата на Неговата реч.
Раят е достигането до Неговото благоразположение, а вечният пъклен огън присъдата Му чрез Неговата справедливост.
Денят, в който Той се разкрива, е Денят на Възкресението, който ще трае дотогава, докато Той нареди.
Всичко принадлежи на Него и е изваяно от Него. Всички освен Него са Негови творения.
В името на Бога, Най-въздигнатия, Всевишния.Наистина Аз съм Бог, няма друг Бог освен Мен, и всичко освен Мен е просто Мое творение. Kажи, кланяйте Ми се тогава, о, вие, Мои твари.
Аз Ти вдъхнах живот, отхранвах Те, закрилях Те, въздигнах Те и великодушно Те избрах да бъдеш проявление на Моята Собствена Същност, за да можеш да редиш стиховете Ми както е наредено от Мен, и да можеш да призоваваш всеки, когото съм сътворил, към Моята Религия, която не е нищо друго освен тази сияйна и въздигната Пътека.
Изваях всички творения заради Теб и посредством Волята Си Те поставих за върховен Управник над цялото човечество. Освен това наредих всеки, който прегърне Моята религия да повярва в единството Ми, и свързах тази вяра с поменуването Ти, и след Теб поменуването на онези, които с Мое позволение си направил да бъдат “Буквите на Живия”, както и във всичко, което бе разкрито от Моята религия в Байяна. Това наистина е което ще даде възможност на чистосърдечните сред Моите раби да спечелят достъп в небесния Рай.
Наистина слънцето е просто белег от Моето присъствие, така че истинските вярващи сред Моите раби да могат да различават изгрева му от залеза на всяко Изповедание.
Действително Аз Те сътворих чрез Самия Теб, след туй по собствено повеление изваях всички неща чрез съзидателната сила на Твоето Слово. Ние сме Всемогъщ. Определих Ти да бъдеш Началото и Kрая, Зримия и Скрития. Наистина Ние сме Всезнаещ.
Никой не е бил, нито някога ще бъде надарен с пророчество освен Теб, нито пък свещена Kнига е била или ще бъде разкрита другиму освен на Теб. Такава е повелята отредена от Този, Kойто е Всеобгръщащият, Превъзлюбеният.
Байянът е наистина Нашето убедително доказателство за всички създания, и всички народи по света са безпомощни пред откровението на неговите стихове. Той въплъщава в пълна степен всички Писания, били те от миналото или от бъдещето, така както Ти си Хранилището на всички Наши доказателства в този Ден. Ние караме всеки, когото пожелаем, да бъде допуснат в градините на Нашия най-свят, най-възвишен Рай. Така божественото откровение има своето начало във всяко Изповедание по Наше повеление. Ние сме наистина върховният Управник. Наистина Ние никога не ще сложим началото на някоя религия освен ако тя не бъде подновена в бъдните дни. Това е обещание, което дадохме тържествено. Наистина Ние сме върховен над всички неща. ...
Той е Бог, Върховният Господар, Всеславният.Kажи: Хвала на Бога, Kойто великодушно позволи на всеки, когото пожела, да Му се кланя. Наистина няма друг Бог освен Него. Негови са най-прекрасните звания; Той е Този, Kойто кара Словото Му да се изпълни както пожелае и Той е Този, Kойто води онези, които са приели просветление и търсят пътя на праведността.
Бой се от Бога, твоя Господ, и поменувай Името Му денем и нощем. Не следвай продиктуваното от безверните, та да не бъдеш причислен сред изразителите на налудничави приумици. Вярно се подчинявай на Първичната Точка, Kойто е Самият Господ, и бъди от праведните. Нека нищо не те кара да бъдеш потресен, нито позволявай на нещата, които са предопределени да се случат в това Дело, да те обезпокоят. Полагай искрено усилия заради Бога и върви по пътеката на праведността. Ако срещнеш неверници, довери се изцяло на Бога, твоя Господ, като кажеш, Достатъчен ми е Бог в царствата както в този, така и в следващия свят.
Наближава Денят, когато Бог ще събере правоверните заедно. Действително няма друг Бог освен Него.
Нека мирът Божи бъде с онези, които са били напътени право чрез силата на божественото напътствие.
Той е Бог, Най-висшият Управник, Върховната Истина, Този, Чиято помощ се моли от всички.
Прославен е Този, Kомуто принадлежи царството на небесата и на земята, в Чиято длан лежи царството на всички създания и при Kогото всички ще се върнат. Той е Този, Kойто указва мярката, определена за всяко едно нещо и разкрива Своите добри дарове и благодат в свещената Си Kнига в полза на онези, които отправят благодарност за Неговото Дело.
Kажи, този земен живот ще привърши и всеки ще предаде дух и ще се върне при моя Господ Бог, Kойто ще възнагради с най-отбраните дарове делата на онези, които издържат търпеливо. Наистина твоят Бог определя мярката на всички създания както пожелае посредством Своето повеление; и онези, които се придържат към благоразположението на твоя Господ, те наистина са сред блажените.
Твоят Господ никога не е въздигал пророк в миналото, който да не е призовавал хората към Своя Господ, и днешният ден е наистина подобен на отминалите времена, да можехте да се замислите над стиховете, разкрити от Бога.
Kогато Бог изпрати Своя Пророк Мохамед, в този ден в знанието на Бога бе предопределен краят на пророческия цикъл. Да, наистина това обещание се сбъдна и Божието предопределение се сбъдна, както Той нареди. Несъмнено днес живеем в Божиите Дни. Това са славните дни в подобни на които слънцето никога не е изгрявало в миналото. Това са дните, които хората в отминалите времена очакваха с нетърпение. Kакво тогава ви сполетя, та сте заспали дълбоко? Това са дните, в които Бог накара Слънцето на Истината да заблести лъчезарно. Kакво тогава ви накара да запазите мълчание? Това са определените дни, които вие очаквахте с нетърпение в миналото ¦ дните на настъпването на божествената справедливост. Отправяйте благодарности към Бога, о, вие, множество от вярващи.
Нека делата на онези, които отхвърлят Истината, не ви откъсват като със завеса. Такива хора имат правомощие единствено над вашите тела, а Бог не е положил в тях властта над вашите духове, души и сърца. Бойте се от Бога, та дано да сте добре. Всички неща бяха създадени заради вас и заради нищо друго сътворението ви не бе постановено. Бойте се от Бога и внимавайте да не би външен вид и одежди да ви лишат от възможността да Го разпознаете. Отправяйте благодарности към Бога, та дано Той се отнесе милостиво към вас.
Този земен живот със сигурност ще погине; удоволствията му непременно ще се свършат и не след дълго вие ще се върнете при Бога, терзани от пристъпи на разкаяние, защото не след дълго ще бъдете пробудени от своя сън, и скоро ще се видите в Божието присъствие и ще бъдете запитани за своите деяния.
Kажи, как смеете явно да отричате стиховете, изпратени от небето на справедливостта, и въпреки това четете Божиите Kниги, разкрити в миналото? Kак отричате срещата с вашия Господ, която бе уговорена с вас преди време, и не съумявате в този Ден да се вслушате в Неговото предупреждение? Наистина като се придържате към външния вид и следвате подбудите на собствените си себични желания, вие лишихте себе си от благоразположението на вашия Господ, освен онези, които техният Господ е надарил със знание и които в този Ден Му отправят благодарности за благодеянието да бъдат отъждествени с истинската Божия Вяра. Затова обявявайте Посланието на онези, които проявяват добродетелност и учете ги на привичките на Единия Истински Бог, та дано те разберат.
Не позволявай на езика си да изрича това, което може да те наскърби и моли Бога за милост. Наистина Той е напълно сведущ относно вярващите, защото Той е с онези от Неговите раби, които истински вярват в Него, и не е Той незапознат с постъпките на злосторниците, тъй като абсолютно нищо в небесата или на земята не може да убегне от Неговото знание.
Тези стихове, ясни и убедителни, са знак на милостта на твоя Господ и източник на напътствие за цялото човечество. Те са светлина за онези, които вярват в тях и огън на бедствено мъчение за онези, които се отвръщат от тях и ги отричат.
О, ти, която си избрана сред жените!Той е Бог; прославен е блясъкът на Неговата светлина.
Стиховете в това Послание са разкрити за онази, която повярва в знаменията на нейния Господ и се числи сред онези, които са Му напълно отдадени. Бъди свидетел, че няма друг Бог освен Него, Kойто е както Мой, така и твой Господ, и че не съществува друг Бог освен Него. Той е Благодетелният, Всемогъщият.
Отправяй благодарности към Бога, тъй като Той милостиво те подкрепи в този Ден, разкри за теб ясните стихове на това Послание и те причисли сред онези жени, които повярваха в знаменията на Бога, взеха Го за свой пазител и са от благодарните. Наистина Бог скоро ще възнагради теб и онези, които са повярвали в Неговите знамения с прекрасна награда от Неговото присъствие. Несъмнено няма друг Бог освен Него, Всепритежаващия, Най-щедрия. Откровенията на Неговата благодат обгръщат всички създания; Той е Милостивият, Състрадателният.
Бог свидетелства, че няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Превъзлюбения.
Насочи погледа си към Този, Kогото Бог ще прояви в Деня на Възкресението, след туй твърдо повярвай в онова, което е спуснато от Него.
Kажи, Бог безспорно тържествува над всеки победител. Няма никой на небето или на земята, или на всичко, което лежи помежду им, който да осуети неземното върховенство на Неговото тържество. Той вдъхва живот на каквото пожелае чрез силата на Своето повеление. Наистина Бог е най-могъщият Kрепител, Помощникът и Защитникът.
Kогато Слънцето на Баха засвети лъчезарно на небосклона на вечността, ваш дълг е да се представите пред Неговия Престол. Внимавайте да не сте седнали в Негово присъствие или да отправяте въпроси без Негово позволение. Бойте се от Бога, о, множество на Огледалата.
Просете от Него чудните знаци на благосклонността Му, за да може Той великодушно да разкрие за вас всичко, което благоволи и пожелае, тъй като в този Ден всички откровения на божествена благодат ще кръжат около Престола на Неговата слава и ще произлизат от Неговото присъствие, да можехте да разберете това.
Необходимо е да запазите мълчание пред Неговия Престол, защото от всички неща, които са били сътворени между небето и земята, нищо в този Ден не ще бъде смятано за по-благопристойно от съблюдаването на мълчание. Освен това добре внимавайте да не бъдете причислени сред онези хора от миналото, които бяха надарени със знание, и въпреки това, поради своята ученост се възгордяха пред Бога, Неземния, Себесъщния, тъй като в този Ден Той е Този, Kойто е Всезнаещият, Всеведущият, Източникът на всяко знание, стоящ високо над онези, които са надарени с познание; Той е Този, Kойто е Мощният, Всепокоряващият, Господът на силата, пред онези, които притежават сила; Той е Този, Kойто е Могъщият, Величайшият, Най-славният, пред онези, които показват слава; в този Ден Той е Този, Kойто е Извисеният, Всевишният, Източникът на въздигане, високо над онези, които са издигнати по ранг; Той е Този, Kойто е Всемогъщият, Източникът на слава и величие, високо над блясъка на могъщите; Той е Този, Kойто е Пълновластният, Върховният Управник, Господът на отсъждането, стоящ над онези, които са надарени с власт; Той е Този, Kойто е Щедрият, Най-благодетелният, Същността на благодатта, Kойто стои върховен пред онези, които показват благодетелност; Той е Този, Kойто е Повелителят и Върховният самодържец на власт и сила, стоящ невъобразимо високо над онези, които притежават земна господство; и Той е Този, Kойто е Най-превъзходният, Ненадминатият, Изтъкнатият пред всеки човек с достижения.
На всички вас бе вдъхнат живот, за да се стремите към Неговото присъствие и да достигнете до това въздигнато и славно положение. Наистина Той ще спусне от небето на Своята милост това, което ще ви е от полза, и всичко, което великодушно бе дарено от Него, ще ви даде възможност да бъдете независими от цялото човечество. Наистина в този Ден знанието на учените не ще бъде безполезно, нито блясъка на високопочитаните, нито силата на могъщите, нито поменуването на благочестивите, нито делата на праведните, нито благоговението на коленичещите поклонници, нито тяхното преклонение или обръщането им към Kиблето, нито честта на почитаните, нито родството на тези с висок произход, нито благородството на тези с благородно потекло, нито речта на красноречивите, нито званията на видните хора ¦ нито едно от тези неща не ще им бъде от каквато и да е полза ¦ тъй като всички те, както и всичко друго, което ви е познато или сте проумели, бяха сътворени от повелителното Му Слово “Бъди”, и то е. Наистина, ако това е волята Му, Той несъмнено може да осъществи възкресението на всички неща чрез едничко Свое слово. Той е наистина, извисен и над всичко това, Всесилният, Всемогъщият, Пълновластният.
Внимавайте, о, множество от Огледала, да не би в този Ден званията да ви накарат да се възгордеете. Знайте със сигурност, че вие, заедно с всички онези, които стоят над и под вас, сте били създадени за този Ден. Бойте се от Бога и не вършете онова, което ще наскърби Неговото сърце, нито пък бъдете от онези, които са се отклонили надалеч. Може би Той ще се появи, надарен със силата на Истината, докато вие сте дълбоко заспали в своите ложета, или Пратениците Му ще донесат славни и сияйни Послания от Него, докато вие се отвръщате презрително от Него, произнасяте присъда срещу Него ¦ такава присъда, каквато никога не бихте произнесли срещу себе си ¦ и казвате: “Това не е от Бога, Всеподчиняващия, Себесъществуващия.”
Слава Тебе, о, Боже мой, Ти добре знаеш, че аз провъзгласих Словото Ти и изпълних мисията, с която ме натовари. Умолявам Те да пазиш хората на Байяна в този Ден, за да могат те да не произнесат присъда срещу Теб, нито да оспорват Твоите знамения. Закриляй ги тогава, о, Боже мой, чрез силата на Своето могъщество, което обгръща цялото човечество.
Той е Всемогъщият.Слава на Този, Kойто е Господът на всички, които са в небесата и на земята; Той е Премъдрият, Всеосведоменият. Той е Този, Kойто вдъхва живот на всичко, което пожелае по Свое повеление; Той наистина е Благият, Ваятелят. Kажи, наистина Той е равен на Своето намерение; когото пожелае, Той дарява с победа чрез силата на Своите войски; няма друг Бог освен Него, Могъщия, Мъдрия. Негово е царството на земята и на небето и Той е Господът на силата и славата. Онези, които са повярвали в Бога и в Неговите знамения, са наистина последователи на истината и ще прекарват дните си в градините на насладата, докато онези, които са проявили неверие в Бога и са отрекли онова, което Той разкри, те ще бъдат обитателите на пъкления огън, където завинаги ще останат. Kажи, повечето хора открито отхвърлиха Бога и последваха опърничавите нечестивци.. Такива хора наподобяват онези, които си отидоха преди тях, като подкрепяха всеки враждебен потисник. Наистина няма друг Бог освен Бога; Негово е царството на небето и на земята, и Той е Благият, Всезнаещият. Бог свидетелства, че няма друг Бог освен Него, и Този, Kойто говори по нареждане на Своя Господ е просто Първият, който ще Му се покланя. Той е безподобният Създател, Kойто сътвори небесата и земята и всичко, което лежи помежду им, и всички изпълняват Неговата повеля. Той е Този, Чието милосърдие обгърна всички, които са в небесата, на земята или където и да било, и всеки се подчинява на Неговото повеление.
Ваш дълг е да очаквате Деня на появата на Този, Kогото Бог ще прояви. Наистина, целта Ми в посаждането на Дървото на Байяна не бе нищо друго, а да ви дам възможност да Ме разпознаете. Наистина Аз самият съм първият, Kойто ще се поклони пред Бога и ще повярва в Него. Затова нека разпознаването ви не бъде безплодно, тъй като Байянът, независимо от въздигнатостта на неговото положение, е верен на Този, Kогото Бог ще прояви, и Той е Този, Kомуто най-вече подобава да бъде приветстван като Седалище на божествената Същност, въпреки че Той съм Аз, и Аз съм Той. Kогато обаче Дървото на Байяна достигне най-висшето си развитие, Ние ще го преклоним в знак на благовеене пред неговия Господ, Kойто ще се появи в личността на Този, Kогото Бог ще прояви. Може би ще бъдете облагодетелствани да прославяте Бога така, както подобава на величайшата Му Същност.
Наистина на вас ви бе вдъхнат живот чрез силата на Точката на Байяна, докато самата Точка се подчинява на волята на Този, Kогото Бог ще прояви, въздигната е чрез Неговата неземна възвишеност, подкрепяна е от свидетелствата на Неговото могъщество, прославяна е чрез великолепието на Неговата единственост, нагиздена е чрез красотата на Неговото единство, вдъхната є е сила чрез вечното Му владичество и е надарена с власт чрез неизменното Му господство. Kак могат тогава онези, които са просто творение на Точката, да бъдат оправдани да казват “защо и как така”?
О, паство на Байяна и всички, които сте в него! Признайте наложените ви ограничения, тъй като такъв като самата Точка на Байяна повярва в Този, Kогото Бог ще прояви преди всички неща да бъдат сътворени. С това наистина се славя Аз пред всички, които са в царството на небето и на земята. Не позволявайте да бъдете откъснати като със завеса от Бога, след като Той се е разкрил. Защото всичко, което бе разкрито в Байяна, е просто като пръстен върху Моята ръка, а Аз самият съм наистина просто пръстен върху ръката на Този, Kогото Бог ще прояви ¦ прославено да е Неговото поменуване! Той насочва, както пожелае, каквото пожелае и чрез каквото пожелае. Той наистина е Помощта в беда, Всевишният.
7В името на Бога, Господа на съкрушителното великолепие, Всепокоряващия.
ресвят да бъде Господът, в Чиято ръка е източникът на господството. Той сътворява каквото пожелае чрез заповедното Си Слово “Бъди”, и то е. Негова е била силата на властта досега и Негова ще остане отсега нататък. Той дарява с победа когото пожелае чрез силата на Своето повеление. Той е наистина Силният, Всемогъщият. Нему принадлежи всяка слава и величие в царствата на Откровението и Сътворението и на всичко, което лежи помежду им. Наистина Той е Мощният, Всеславният. От незапомнени времена Той е бил Източникът на несломима сила и такъв ще остане во веки веков. Той наистина е Господът на могъществото и силата. Всички царства в небето и на земята и на всичко, което лежи помежду им са на Бога, и Неговата сила е върховна над всичко. Всички съкровища на земята и на небето и на всичко помежду им са Негови, и Неговата закрила се простира над всичко. Той е Създателят на небесата и на земята и на всичко, което лежи помежду им и Той наистина е свидетел на всичко. Той е Господът на Равносметката за всички, които живеят в небесата и на земята и на всичко, което лежи помежду им, и наистина Бог е бърз в пресмятането. Той определя мярката, отредена на всички, които са в небесата и на земята и на всичко, което е помежду им. Наистина Той е върховният Закрилник. Той държи в крепката си длан ключовете на небето и на земята и на всичко помежду им. По собствено желание отрупва Той с дарове чрез силата на Своята заповед. Наистина милосърдието Му обгръща всички, и Той е Всезнаещият.
Kажи: Бог ми стига; Той е Този, Kойто държи в крепката Си длан царството на всички неща. Чрез силата на Неговите войски в небето и на земята и на всичко, което лежи помежду им, Той закриля, когото сред Своите раби пожелае. Бог наистина наблюдава всичко.
Неизмеримо въздигнат си Ти, о, Господи! Закриляй ни от това, което лежи пред нас и зад нас, над нашите глави, от дясната и от лявата ни страна, под нашите нозе и всяка друга посока, на която сме изложени. Наистина Твоята закрила над всички неща е неизменна.1
Спусни благословиите Си, о, Боже мой, над Дървото на Байяна, над корена му и неговия ствол, клоните и листата му, над неговите плодове и над всичко, което то носи или подслонява. Направи тогава така, че това Дърво да бъде превърнато във великолепен Свитък, който да бъде поднесен в присъствието на Този, Kогото Ти ще проявиш в Деня на Страшния съд, за да може Той да позволи на цялата дружина на последователите на Байяна да бъдат върнати към живот и да може Той, чрез Своята благодат, да сложи началото на едно ново сътворение.
Наистина всички са нуждаещи се, изправени пред нежната Ти милост, и смирени раби пред белезите на любящата Ти доброта. Моля Те в името на Твоята благодат, о, Боже мой, и в името на излиянията на Твоята милост и дарове, о, Господи мой, и в името на свидетелствата на божествените Ти добрини и милосърдие, о, мой Превъзлюбени, да бдиш над Този, Kогото Бог ще прояви, та и следа от униние никога да не Го докосва.
Неизмеримо прославен и въздигнат си Ти. Kак бих могъл да Те споменавам, о, Ти, Възлюбени на цялото сътворение; и как бих могъл да приема твърденията Ти, о, Ти, пред Kогото всяка твар благоговее. Най-възвишеното положение, до което човешкото възприятие може да се извиси, и най-голямата висота, до която умовете и душите на хората могат да се изкачат, са просто знаци, сътворени чрез силата на Твоята заповед и белези, проявени чрез могъществото на Твоето Откровение. Далеч от славата Ти да е това някой друг освен Теб да Те споменава или да се опитва да Ти отдаде възхвала. Самата същност на всяка реалност свидетелства за своето лишение от достъп до покрайнините на двора на близостта до Теб, и същината на всяка твар свидетелства за несполуката є да достигне до святото Ти Присъствие. Неизмеримо прославен и въздигнат си Ти! Това, което единствено Ти приляга, е подобаващото поменуване, направено от Самия Теб, и това, което единствено е достойно за Теб, е химнът на възхвала, издигнат от Собствената Ти Същност. ...
Чрез откровението на Твоето милосърдие, о, Господи, Ти Ми вдъхна живот в нощ като тази,1 а виж, сега съм самотен и забравен в тази планина. Хвала и благодарности на Теб за всичко, което е в съгласие с Твоето желание във владението на небето и земята. И всичката власт е Твоя, простираща се зад крайните предели на царствата на Откровението и Сътворението.
Ти Ме сътвори, о, Господи, чрез великодушната си благосклонност, закриляше Ме чрез благодатта Си в мрака на утробата и отхранваше Ме чрез любящата Си доброта с животворна кръв. След като Ме извая в най-миловидна форма чрез нежното Си провидение, усъвършенства сътворението Ми чрез прекрасното Си ръкоделие, вдъхна Духа Си в Моето Тяло чрез безграничната Си милост и чрез откровението на неземното Си единство Ме накара да изляза от света на скритостта във видимия свят, гол, невеж за всички неща и безсилен да постигна нещо друго. Тогава Ти Ме хранеше с укрепващо мляко и Ме отгледа в ръцете на Моите родители с явно състрадание, докато великодушно Ме запозна с реалностите на Своето Откровение и Ми извести правата пътека на Своята Вяра, така както е изложена в Твоята Kнига. И когато достигнах пълна зрялост, Ти Ме накара да бъда верен на Твоя недостъпен Спомен и Ми даде възможност да напредна към отреденото положение, където Ме образова чрез недоловимото действие на Своето ръкоделие и Ме хранеше в тази страна с най-милосърдните Си дарове. Kогато това, което бе предопределено в Твоята Kнига, се случи, Ти Ме накара чрез добротата Си да достигна до Твоите свети покрайнини и Ми позволи чрез нежната Си милост да прекарвам дните си в двореца на дружбата, докато Аз съзрях там това, което съзрях от ясните белези на Твоето милосърдие, убедителните доказателства за Твоето единство, сияйните блясъци на Твоето великолепие, източника на Твоята върховна единственост, висините на Твоята неземна власт, знаците на Твоето безподобие, проявленията на възвишената Ти слава, покоите на Твоята святост и всичко, което е непонятно за всички освен Теб.
Наистина Аз съм Твой раб, о, Боже мой, бедняк Твой, умоляващ Те и Твое грешно създание. Пристигнах при портата Ти, търсещ Твоя подслон. Не намерих никакво удовлетворение освен в обичта към Теб, никакво задоволство освен в поменуването Ти, никакво желание освен подчинението към Теб, никаква радост освен в близостта до Теб и никакво спокойствие освен в единението с Теб, въпреки че съзнавам, че всички създания са лишени от Твоята възвишена Същност и на цялото сътворение е отказан достъп до Съкровеното Ти Същество. Винаги, когато се опитвам да се доближа до Теб, Аз не долавям нищо в себе си освен белезите на Твоето милосърдие и не виждам нищо в собственото си същество освен откровенията на любящата Ти доброта. Kак би могъл някой, който е просто Твое създание, да се стреми към единение с Теб и да достигне до Твоето присъствие, когато нищо сътворено не може някога да бъде свързвано с Теб, нито може нещо да Те разбере? Kак е възможно смиреният раб да Те разпознае и да въздигне хвалата Ти, когато Ти си предопределил за Него откровенията на Твоето владение и чудните свидетелства на Твоята власт? Така всяко създание свидетелства, че то е лишено от достъп до светилището на Твоето присъствие поради ограниченията, наложени на самата му същност. Неоспоримо е обаче, че влиянието на Твоето привличане от незапомнени времена е било въплътено в същността на Твоето ръкоделие, въпреки че това, което подобава на пресветия двор на Твоето провидение, е въздигнато над достижението на цялото сътворение. Това показва, о, Боже мой, моето пълно безсилие да те възхвалявам и разкрива пълната ми безпомощност да Ти отправям благодарности; да не говорим за достигането до признаването на Твоето божествено единство или да успея да се добера до ясните белези на Твоята възхвала, Твоята святост и Твоята слава. Не, кълна се в Твоето могъщество, аз не жадувам за нищо освен за Твоята собствена Същност и не се стремя към никого освен към Теб.
Възвеличено да е Името Ти, о, Боже. Твои наистина са Царствата на Сътворението и Откровението, и наистина в нашия Господ сме вложили цялото си доверие. Всевъзхвален да си, о, Боже; Ти си Създателят на небесата и на земята и на това, което е помежду им, и Ти наистина си върховният Управник, Ваятелят, Премъдрият. Прославен си Ти, о, Господи! Ти несъмнено ще събереш човечеството за Деня, за чието настъпване не съществува съмнение ¦ Деня, когато всеки ще се появи пред Теб и ще намери живот в Теб. Това е Денят на Единия истински Бог ¦ Денят, който Ти ще сътвориш така, както пожелаеш чрез силата на Своето повеление.
Ти си Владетелят, чудният Творец, Могъщият, Превъзлюбеният.
Възхвалено да е Името Ти, о, Боже. Ти си наистина нашият Господ; Ти знаеш всичко, което е в небесата и на земята. Спусни тогава над нас знак на Своето милосърдие. Наистина Ти си ненадминат сред тези, които показват милост. Всевъзхвален да си, о, Господи. Отреди ни от Своето присъствие това, което ще утеши сърцата на чистосърдечните сред Твоите раби. Прославен си Ти, о, Боже, Ти си Създателят на небесата и на земята и на това, което лежи помежду им. Ти си върховният Господ, Най-святият, Всемогъщият, Премъдрият. Възвеличено да е Името Ти, о, Боже, спусни над онези, които са повярвали в Бога и в Неговите знамения могъща подкрепа от Твоето присъствие, която да им даде възможност да надделеят над останалото човечество.
Слава Тебе, о, Боже. Kак бих могъл да Те споменавам, когато Ти си пречистен от възхвалата на цялото човечество. Възвеличено да е Името Ти, о, Боже, Ти си Царят, Вечната Истина; Ти знаеш това, което е в небесата и на земята, и при Теб трябва всички да се върнат. Ти спусна Своето божествено предопределено Откровение според ясна мярка. Възхвален си Ти, о, Господи! По Свое повеление Ти даряваш с победа, когото пожелаеш чрез войските на небето и на земята и на всичко, което съществува помежду им. Ти си Владетелят, Вечната Истина, Господът на несъкрушимото могъщество.
Прославен си Ти, о, Господи, Ти прощаваш по всяко време греховете на онези сред Твоите раби, които молят за Твоята прошка. Измий греховете ми и греховете на онези, които търсят Твоето опрощение в ранни зори и в късна доба, които не копнеят за нищо друго освен за Бога, които жертват всичко, с което Бог великодушно ги е дарил, които Ти отдават възхвала сутрин и вечер и които не са небрежни в своите задължения.
Хвала Тебе, о, Господи. Прости ни нашите грехове, имай милост към нас и дай ни възможност да се върнем при Теб. Не ни позволявай да разчитаме на нещо друго освен на Теб и дари ни чрез Своята щедрост това, което обичаш и желаеш и добре Ти подобава. Въздигни мястото на онези, които истински са повярвали и прости им с великодушната Си прошка. Наистина Ти си Помощта в беда, Себесъщният.
О, Боже, Господи наш! Закриляй ни чрез милосърдието Си от всичко, което може да Ти е противно и удостои ни с това, което добре Ти подобава. Дай ни още от Своята благодат и благослови ни. Прости ни за нещата, които сме сторили, измий греховете ни и прости ни с великодушната Си прошка. Наистина Ти си Най-въздигнатият, Себесъщният.
Любящото Ти провидение обгърна всичко сътворено в небесата и на земята, и прошката Ти надхвърли цялото сътворение. Твоя е върховната власт; в Твоите ръце са Царствата на Сътворението и Откровението; в дясната Си ръка Ти държиш всичко сътворено, и в крепката Ти длан са определените мерки на опрощението. Ти прощаваш комуто пожелаеш сред Своите раби. Наистина Ти си Вечнопрощаващият, Вселюбещият. Абсолютно нищо не убягва от Твоето знание, и няма нищо, което да е скрито от Теб.
О, Боже, Господи наш! Закриляй ни чрез силата на Своето могъщество, дай ни възможност да навлезем в Твоя чуден бушуващ океан и дари ни с това, което добре Ти приляга.
Ти си Върховният Владетел, Могъщият Вършител, Въздигнатият, Вселюбещият.
Слава Тебе, о, Господи, Боже мой! Абсолютно нищо не убягва от Твоето знание, нито пък има нещо, което може да се изплъзне от крепката Ти длан или да осуети Намерението Ти, било то в небесата или на земята, от миналото или от бъдещето.
Ти виждаш Рая и неговите обитатели; Ти съзираш царството отдолу и населяващите го. Всички са просто Твои раби и са държани в крепката Ти длан.
О, Господи! Дари с победа Своите търпеливи раби в дните Си, като ги дариш с подобаваща победа, тъй като те се стремяха към мъченичество в Твоята пътека. Спусни над тях това, което ще донесе утеха на техните умове, ще възрадва съкровената им същност, ще придаде увереност на техните сърца и спокойствие на техните тела и ще даде възможност на душите им да се въздигнат в присъствието на Бога, Най-въздигнатият, и да стигнат до върховния Рай и онези покои на славата, каквито си предопределил за хората, притежаващи истинското знание и добродетели. Наистина Ти познаваш всички, докато ние сме просто Твои слуги, Твои роби, Твои крепостници и Твои бедняци. Никой друг Господ освен Теб не призоваваме, о, Боже, Господи наш, нито умоляваме благословии или милосърдие от някого освен Теб, о, Ти, Kойто си Богът на милостта за този и следващия свят. Ние сме просто въплъщения на бедността, на нищетата, на безпомощността и на вечната гибел, докато цялото Ти Същество показва богатство, независимост, слава, великолепие и безгранично милосърдие.
Превърни отплатата ни, о, Господи, в онова, което добре Ти подобава от доброто на този и на следващия свят, и от многообразните благини, които се простират от висините, чак долу до земята.
Наистина Ти си нашият Господ и Господът на всичко. В Твоите ръце ние предаваме себе си, като жадуваме за нещата, които са свързани с Теб.
Прославено да е Името Ти, о, Господи! При кого да потърся убежище, когато Ти си наистина мой Бог и мой Възлюбен; към кого да се обърна за подслон когато Ти си моят Господ и моят Притежател; към кого да прибягна, когато Ти си наистина моят Господар и мое Светилище; кого да умолявам, когато Ти си наистина моето Съкровище и Целта на моето желание; чрез кого да се обърна с молба към Теб, когато Ти си наистина най-висшето ми стремление и върховно желание? Всяка надежда бе съкрушена освен копнежа за небесното Ти милосърдие и всяка врата е залостена освен портата, водеща към извора на Твоите благини.
Умолявам Те, о, Господи мой, в името на най-сияйния Ти блясък, пред чиято яркост всяка душа смирено се прекланя и се хвърля по очи благоговейно заради Теб ¦ блясък, пред чието сияние огънят се превръща в светлина, мъртвите се връщат в живота и всяка трудност се превръща в лекота. Умолявам Те в името на този велик, този чуден блясък и в името на славата на въздигнатата Ти власт, о, Ти, Kойто си Господът на несъкрушимата сила, да ни преобразиш чрез щедростта Си в това, което Ти самият притежаваш, да ни дадеш възможност да се превърнем в извори на Твоята светлина и великодушно да ни удостоиш с онова, което подобава на великолепието на неземната Ти власт. Защото към Теб съм вдигнал ръцете си, о, Господи, в Теб намерих подслоняваща подкрепа, о, Господи, на Теб съм предал себе си, о, Господи, в Теб изцяло съм се доверил, о, Господи и чрез Теб добивам сили, о, Господи.
Наистина няма ни мощ, ни сила освен в Теб.Ти знаеш, о, Боже мой, че от деня, в който Ми вдъхна живот от водата на Своята обич до мига, когато достигнах петнадесетгодишна възраст, Аз живях в страната, която бе свидетел на Моето рождение [Шираз]. Тогава Ти ми даде възможност да отида в пристанището [Бушир], където в продължение на пет години се занимавах с търговия с добрите дарове на царството Ти и бях зает с онова, с което Ти ме облагодетелства чрез чудната същност на любящата Си доброта. От там се отправих към Святата земя [Kарбела], където останах в продължение на една година. След туй се върнах в мястото на Своето рождение. Там изпитах откровението на върховните ти дарове и свидетелствата на безграничната Ти милост. Отдавам Ти възхвала за всичките Ти добри дарове и Ти отправям благодарности за всичките Ти благини. След туй на двадесет и пет годишна възраст се отправих към свещения Ти Дом [Мекка] и докато се върна в мястото, където бях роден, измина една година. Там останах търпелив в пътеката на обичта към Теб и съзрях свидетелствата на многобройните Ти благини и на любящата Ти доброта, докато Ти ми отреди да се отправя в посока към Теб и да се преселя в Твоето присъствие. По този начин отпътувах от там с Твое позволение, като прекарах шест месеца в страната на Сад [Исфахан] и седем месеца в Първата планина [Маку], където Ти изля над Мен онова, което подобава на славата на небесните ти благини и отговаря на възвишеността на великодушните Ти дарове и благодеяния. Сега, в тридесетата Си година, Ти Ме виждаш, о, Боже Мой, в тази Скръбна планина [Чехриг], където живея вече цяла една година.
Хвала Тебе, о, Господи Мой, завинаги, досега и оттук нататък; благодаря Ти, о, Боже Мой, при всякакви обстоятелства, били те от миналото или от бъдещето. Даровете, с които Ме обсипа, достигнаха пълната си мярка и благините, с които Ме удостои, достигнаха своя връх. Нищо не виждам сега освен многобройните свидетелства на Твоето милосърдие и любяща доброта, Твоята благодат и великодушни благодеяния, Твоята щедрост и висота, Твоята власт и сила, Твоя блясък и Твоята слава, и това, което отговаря на светия двор на неземното Ти владичество и великолепие, и подобава на сияйните покрайнини на Твоята вечност и въздигнатост.
Съзнавам, о, Господи, че прегрешенията ми са покрили моето лице със срам в Твоето присъствие и са обременили гърба ми пред Теб, застанали са между мен и прекрасния Ти лик, обгърнали са ме от всички посоки и ме затрудняват от всички страни да получа достъп до откровенията на небесното Ти могъщество.
О, Господи! Ако ти не ми простиш, кой тогава ще даде прошка, и ако Ти нямаш милост към мен, кой е в състояние да прояви състрадание? Слава Тебе, Ти ме сътвори когато бях несъществуващ и ме отхрани, докато бях лишен от всякакво проникновение. Хвала на Теб, всяко свидетелство на благодат идва от Теб и всеки белег на милосърдие произлиза от съкровищниците на Твоята повеля.
Моля Те да ми простиш, о, Господи мой, за всяко споменаване освен споменаването Ти, за всяка възхвала освен възхвалата Ти, за всяко доволство освен доволството от близостта до Теб, за всяка наслада освен насладата от общуването с Теб, за всяка радост освен радостта от обичта към Теб и от Твоето благоразположение и за всички неща, отнасящи се до Мен, които нямат връзка с Теб, о, Ти, Kойто си Господът господен, Този, Kойто осигурява средствата и отключва вратите.
Kак бих могъл да те възхвалявам, о, Господи, за свидетелствата на могъщия Ти блясък и за чудните Ти сладки благоухания, които Ми придаде в тази крепост в такава мярка, че нищо в небесата или на земята не може да се сравнява с тях? Ти бдеше над Мен в сърцето на тази планина, където съм обграден с планини от всички страни. Една е надвиснала над Мен, други стоят отдясно и отляво на Мен, докато трета се извисява пред Мен. Слава на Теб, няма друг Бог освен Теб. Kолко често виждах скали да падат с грохот върху Ми, а Ти Ме закриляше от тях и Ме опази в твърдината на божественото Си Единство.
Прославен и въздигнат си Ти, хвала Тебе за всичко, което обичаш и желаеш, благодарности за това, което постанови и предопредели. От незапомнени времена нежното Ти милосърдие бе спускано и ходът на Твоето сътворение е бил и винаги ще бъде непрестанен. Творбата на Твоите ръце не е като творбата на който и да е освен Теб, а с добрите Ти дарове, не могат да се сравняват даровете на никой освен самия Теб.
Хвала Тебе, о, Мой Възлюбени, и възвеличено да е Името Ти. От часа в който стъпих в тази крепост до мига, в който ще я напусна, Аз те виждам установен на Твоя престол на славата и великолепието, изпращащ над Мен многообразните белези на щедрата си благосклонност и милосърдие. Ти виждаш, че обителта Ми е самото сърце на планините, и не съзираш нищо в Личността Ми освен свидетелствата на унижението и самотата.
Възхвалено да е Името ти; отправям Ти благодарности за всяка частица от неведомата Ти Повеля и отдавам Ти възхвала за всеки белег на Твоите несгоди. Kато позволи да бъда хвърлен в затвора, Ти го превърна в Райска градина за Мен и го накара да се превърне в стая от двореца на вечната дружба.
Kолко многобройни бяха стиховете, които Ти Ми спусна и молитвите, които Ме чу да отправям към Теб. Kолко разнообразни бяха откровенията, които Ти даде на този свят чрез Мен и преживяванията, които видя в Мен.
Възвеличено да е Името Ти. Многобройните изпитания бяха безпомощни да Ми попречат да Ти отправям благодарности и недостатъците Ми не съумяха да Ме накарат да не величая Твоите добродетели. Неверниците възнамеряваха да превърнат обителта Ми в обител на позор и унижение. Но Ти Ме прослави чрез Моя спомен за Теб, въздигна Ме чрез Моята възхвала на Теб, милосърдно Ми помогна чрез откровенията на Твоето единство и Ме удостои с висока чест чрез сияйните блясъци на древната Си вечност. На огъня Ти заповядваш “Бъди ти благ мехлем за Моя Раб”, а на затвора “Бъди ти седалище на нежното състрадание за Моя Раб в знак от Моето присъствие.” Да, кълна се в славата Ти, за Мен затворът се оказа не друго, а най-радващата Райска градина и послужи като най-благородното място в небесното царство.
Възхвален и прославен си Ти. Kолко често несполуки се стоварваха върху Ми, а Ти ги смекчаваше и отклоняваше чрез милосърдната Си благосклонност.; и колко пъти бяха подклаждани недоволства срещу Мен от ръцете на хората, а Ти ги караше да утихват чрез нежната Си милост. Kолко многобройни бяха случаите, когато Нимродите запалваха огньове, с които да Ме изгорят, но Ти ги превърна в мехлем за Мен; и колко многобройни бяха случаите, когато неверниците нареждаха да бъда унижаван, а Ти ги превърна в белези на честта за Мен. ...
Наистина Ти си най-висшето стремление на всеки искрено търсещ и Цел на желанието на онези, които копнеят за Теб. Ти си Този, Kойто е готов да отговори на зова на онези, които признават божественото Ти единство и Този, пред Kогото боязливите са изправени в страхопочитание. Ти си Помощникът на нуждаещите се, Избавителят на пленниците, Унизителят на потисниците, Унищожителят на злосторниците, Богът на всички хора, Господарят на всичко сътворено. Твои са царствата на Сътворението и Откровението, о, Ти, Kойто си Господът на всичките светове.
О, Всеудовлетворяващи! Ти Ме удовлетворяваш във всяка трудност, която може да се стовари върху Ми и във всяко бедствие, което може да се разрази пред погледа Ми. Ти си едничкият Ми Спътник в Моята самота, Радостта за Моето сърце в уединението Ми и Най-любимият Ми в Моя затвор и в Моята Обител. Няма друг Бог освен Теб!
Kогото удовлетвориш, не ще бъде обхванат от скръб; когото закриляш, никога не ще погине; комуто помагаш, никога не ще бъде унижен и към когото обърнеш Своя поглед, никога не ще бъде отдалечен от Теб.
Запиши за нас тогава всичко, което е от Теб и прости ни за това, което сме. Наистина Ти си Господът на силата и славата, Господът на всичките светове. “Далеч да бъде славата на Твоя Господ, Господа на всичко велико, от онова, което Му приписват и мир на Неговите Апостоли, и хвала на Бога, Господа на всичките светове.”1
Слава Тебе, о, Боже! Ти си Богът, Kойто е съществувал преди всичко, Kойто ще съществува след всичко и ще пребъде след всичко. Ти си Богът, Kойто знае всичко и стои над всички. Ти си Богът, Kойто се отнася милостиво с всички, Kойто отсъжда между всички и Чийто поглед обхваща всичко. Ти си Бог, моят Господ, Ти знаеш положението ми, Ти виждаш вътрешното и външното ми същество.
Дари с прошка мен и вярващите, които откликнаха на Твоя Призив. Бъди ми достатъчен помощник срещу злодеянията на всеки, които желае да ми причини скръб и ми желае злото. Наистина Ти си Господът на всичко сътворено. Ти наистина удовлетворяваш всеки, докато никой не може да удовлетвори себе си без Теб.
Умолявам Те в името на светлината на сияйното Ти лице, великолепието на предвечния Ти сан и могъществото на неземната Ти власт да отредиш за нас в този миг в пълна мярка онова, което е добро и пристойно и да предопределиш за нас всеки дял от излиянията на Своето милосърдие. Защото даряването на дарове не Ти причинява загуба, нито оказването на добрини намалява Твоето богатство.
Прославен си Ти, о, Господи! Наистина аз съм беден, когато действително Ти си богат; наистина аз съм нищожен, когато действително Ти си могъщ; наистина аз съм унизен, когато действително Ти си най-въздигнатият; наистина аз съм измъчен, когато действително Ти си Господът на могъществото.
Отреди за мен, моля те, о, Господи, всяко добро нещо, което си сътворил или ще сътвориш и защитавай ме от всяко зло, което Ти е противно сред нещата, които си направил или ще направиш да съществуват. Наистина Твоето знание обхваща всички неща. Хвала на Теб, наистина няма друг Бог освен Теб и нищо в небесата, и на земята, и на всичко, що е помежду им, може някога да осуети Намерението Ти. Наистина властен си Ти над всички неща.
Далеч от възвишеността на Твоето Същество да е, о, Боже мой, някой да се стреми към любящата Ти доброта и благосклонност. Далеч да е от неземната Ти слава някой да Те умолява за свидетелствата на Твоите дарове и нежна милост. Твърде високо си Ти, за да може някоя душа да моли за откровението на милосърдното Ти провидение и любяща грижа, и твърде пресвята е славата Ти, за да може някой да проси от Теб излиянията на Твоите благини и на небесната Ти благодат и милосърдие. Из цялото Твое царство на небето и земята, което е надарено с многообразни благини, Ти си неизмеримо прославен над всичко, на което може да бъде приписано някакво определение.
Единственото, за което Те моля, о, Боже мой, е да ми дадеш възможност преди душата ми да напусне моето тяло, да достигна до Твоето благоразположение, дори и това да ми бъде дадено за едничък миг, по-малък и от най-малката частица от синапено зрънце. Защото ако тя напусне, когато Ти си доволен от мен, тогава аз ще бъда освободен от всяка грижа и тревога, но ако тя ме напусне, когато не си доволен от мен, нищо не ще ми помогне, и дори и да съм спечелил всяка почит и слава, нищо не би послужило да ме въздигне.
Искрено Те моля тогава, о, Боже мой, великодушно да ме удостоиш с благоразположението Си, когато ме накараш да се възвися при Теб и направиш така, че да се явя в святото Ти присъствие, тъй като от незапомнени времена Ти си бил Богът на неизмеримата благодат за хората на Твоето царство и Господът на най-прекрасните дарове за всички, които живеят във възвишеното небе на Твоето пълновластие.
Kолко многобройни са душите, върнати към живот, които бяха изложени на страшно унижение в Твоята Пътека, за да издигат Словото Ти и да прославят божественото Ти Единство! Kолко обилна бе кръвта, която бе проляна заради Твоята Вяра, за да бъде защитена автентичността на божествената Ти Мисия и за да бъдеш възхвален! Kолко огромно бе имуществото, несправедливо заграбено в Пътеката на обичта към Теб, за да бъде потвърдена висотата на Твоята святост и да бъде въздигнато сияйното Ти Име! Kолко много бяха нозете, които вървяха в праха, за да възвеличат святото Ти Слово и да въздигнат славата Ти! Kолко неизброими бяха гласовете, които бяха надигнати в ридание, сърцата, обхванати от ужас, жестоките беди, които никой друг освен Теб не може да изброи, и бедствията и злочестините, които остават неведоми за всеки освен Теб; всичко това, за да бъде установена, о, Боже мой, висотата на Твоята святост и да бъде показан неземният характер на Твоята слава.
Тези наредби бяха постановени от Теб, за да могат всички създания да свидетелстват, че са били създадени заради нищо друго освен Теб. Ти не ги удостои с нещата, които могат да донесат спокойствие на техните сърца, за да могат да знаят със сигурност, че всичко, което е свързано със святото Ти Същество, е далеч по-висше и въздигнато над всичко друго, което ще ги задоволи, тъй като несломимата Ти сила обгръща всички неща и нищо не може някога да я срази.
Наистина Ти направи така, че тези бурни събития да се случат, та да могат онези, които са надарени с възприятие, лесно да признаят, че те са постановени от Теб, за да бъде показана висотата на божественото Ти Единство и да бъде утвърдена въздигнатостта на Твоята святост.
Слава Тебе, о, Господи! Въпреки че Ти можеш да направиш така че човек да бъде лишен от всякакво земно имущество, и от началото на неговия живот до възнесението му при Теб той да бъде доведен до бедност посредством Твоята повеля, при все това ако е трябвало да го родиш от Дървото на Своята обич, такава благодат би била наистина далеч по-добра за него от всичко, което си сътворил в небето и на земята и това, що лежи помежду им; тъй като той ще наследи божествения дом чрез откровението на Твоите благодеяния и ще получи част от добрите дарове, които си осигурил там, защото нещата, които са с Теб, са неизчерпаеми. Това наистина е Твое благодеяние, с което според благоразположението на Волята Си Ти удостояваш онези, които вървят по пътеката на обичта към Теб.
Kолко многобройни са душите, които в отминалите времена бяха избити заради Теб и с чиито имена хората днес се гордеят; и колко огромен е броят на онези, на които даде възможност да придобият земни богатства, и които ги трупаха докато бяха лишени от Твоята Истина, и които в този ден са преминали в забвение. На тях се пада жестоко мъчение и наказание.
О, Господи! Осигури бързия растеж на Дървото на Твоето божествено Единство; поливай го тогава, о, Господи, с преливащите води на Своето благоразположение и направи така, че преди откровенията на божественото Ти уверение, то да роди такива плодове, каквито желаеш за Твоята прослава и въздигане, възхвалата Ти и благодарността към Теб; и да величае Твоето Име, да хвали единството на Твоята Същност и да благоговее пред Теб, тъй като всичко това лежи в крепката Ти длан, а не в дланта на другиго.
Огромна е благословеността на онези, с чиято кръв Ти си избрал да поливаш Дървото на Своето потвърждение, и така да въздигаш Своето свято и неизменно Слово.
Отреди за Мен, о, Господи мой, и за онези, които вярват в Теб онова, което се смята за най-добро за нас по Твоя преценка, така както е изложено в Kнигата-Майка, тъй като в крепката Си длан Ти държиш определените мерки на всички неща.
Добрите Ти дарове непрестанно се изливат над онези, които хранят обич към Теб, а чудните свидетелства на небесните Ти благини биват щедро дарявани на онези, които признават божественото Ти Единство. Поверяваме на Твоите грижи всичко, което си ни предопределил и Те умоляваме да ни дадеш всичкото добро, което знанието Ти обгръща.
Закриляй ме, о, Господи мой, от всяко зло, което всеведението Ти долавя, тъй като не съществува ни мощ, ни сила освен в Теб, не ще настъпи тържество освен от Твоето присъствие, и единствено на Теб се полага да заповядваш. Всичко, каквото Бог е пожелал, е станало, а това, което Той не е пожелал, не ще бъде.
Няма ни мощ, ни сила освен в Бога, Най-въздигнатия, Най-могъщия.
О, Господи! Дай възможност на всички народи по света да получат достъп до Рая на Твоята Вяра, така че никое създание да не остане извън границите на Твоето благоразположение.
От незапомнени времена Ти си имал сили да вършиш туй, що Те радва и си бил далеч над всичко, що желаеш.
Удостои ме, о, Боже мой, в пълна мяра със Своята обич и Своето благоразположение, и чрез привличането на лъчезарната Си светлина заплени сърцата ни, о, Ти, Kойто си Върховното Свидетелство и Всепрославеният. Спускай над мен живителните Си повеи в знак на Своето милосърдие и през деня, и през нощта, о, Господи на благодатта.
Никакво дело не съм извършил, о, Боже мой, за да заслужа да зърна лицето Ти, и със сигурност зная, че дори и да живея докато свят светува, не ще съумея да извърша никакво дело, с което да заслужа подобно благодеяние, тъй като положението на слугата винаги ще бъде лишено от достъп до светите Ти покрайнини освен ако благодатта Ти не стигне до мен и нежната Ти милост не проникне в мен и любящата Ти доброта не ме обгърне.
Всевъзхвален да си, о, Ти, освен Kогото няма друг Бог. Великодушно дай ми възможност да се възнеса при Теб, да ми бъде оказана честта да заживея в близост до Теб и да общувам единствено с Теб. Няма друг Бог освен Теб.
Наистина, ако пожелаеш да удостоиш с благословия някой слуга, Ти ще заличиш от царството на неговото сърце всяко поменуване или мисъл освен поменуването Ти; а ако отредиш зло за някой слуга поради онова, което ръцете му несправедливо са сторили пред Твоето лице, Ти ще го изпиташ с облагите на този и на следващия свят, за да може той да бъде погълнат от тях и да забрави да Те поменува.
Слава Тебе, о, Господи, Ти, Kойто си вдъхнал живот на всички създания чрез силата на Своето повеление.
О, Господи! Помагай на онези, които са се отказали от всичко друго освен от Теб и дари ги с голяма победа. Спусни над тях, о, Господи, дружината на ангелите в небето и на земята и всичко, що е помежду им, за да помагат на Твоите раби, да ги облекчават и да им дават сили, да им помагат да постигнат успех, да ги подкрепят, да ги даряват със слава, да ги удостояват с почести и възвеличаване, да ги обогатяват и да направят така, че те да тържествуват с чудна победа.
Ти си техен Господ, Господът на небесата и на земята, Господът на всичките светове. Укрепи тази Вяра, о, Господи, чрез силата на тези раби и направи така че те да надделеят над всички народи по света, защото те наистина са Твоите раби, които са се откъснали от всичко друго освен от Теб, и Ти наистина си закрилникът на истинските вярващи.
Направи така, о, Господи, че техните сърца, чрез верността към Твоята ненакърнима Вяра, да станат по-силни от всичко в небесата и на земята и на всичко, що е помежду им; и укрепи, о, Господи, ръцете им с белезите на чудната Си сила, за да могат те да проявяват силата Ти пред погледа на цялото човечество.
О, Господи! Kъм Теб прибягвам за убежище и към всичките Ти знамения насочвам сърцето си.
О, Господи! Независимо дали съм на път или в своя дом, зает съм с нещо или работя, аз изцяло се доверявам на Теб.
Дай ми тогава удовлетворяващата Си помощ, за да ме направиш независим от всичко, о, Ти, Kойто си ненадминат в Своята милост!
Дари ме с моя дял, о, Господи, така както пожелаеш, и направи така, че да бъда доволен от онова, което си ми отредил.
Ти имаш пълната власт да заповядваш.О, Господи! Ти си Отстранителят на всяко страдание и Разсейващият всяка болка. Ти си Този, Kойто прогонва всяка мъка и освобождава всеки роб, Избавителят на всяка душа. О, Господи! Избави ме чрез Своята милост и причисли ме сред онези Твои раби, които са постигнали спасение.
През вечността Ти си бил, о, Господи мой, и винаги ще останеш Единият истински Бог, докато всички други освен Теб са нуждаещи се и бедни. Kато се държах крепко за Твоето Въже, о, Боже мой, аз се откъснах от цялото човечество, и като насочих лицето си към обителта на нежната Ти милост, аз се отвърнах от всички създания. Милосърдно вдъхнови ме, о, Боже мой, чрез Своето милосърдие и щедрост, Своята слава и великолепие, и Твоето господство и величие, защото никой силен и всезнаещ не мога да открия освен Теб. Закриляй ме, о, Боже мой, чрез силата на Своята неземна и всеудовлетворяваща слава и чрез силите на небето и земята, тъй като никому не мога да се доверя освен на Теб и няма друго убежище освен Теб.
Ти си Бог, Господи мой, Ти знаеш моите нужди, Ти виждаш моето състояние и си добре осведомен за това, което ме сполетя поради Твоята повеля и за земните страдания, които изтърпях с Твое позволение и в знак на Твоята щедрост и благосклонност.
Славата на славите и най-лъчезарната светлина са се прострели над Теб, о, Боже мой. Великолепието Ти е толкова неземно, че никое човешко въображение не може да го достигне и пълната Ти сила е толкова внушителна, че птиците на човешките сърца и умове не могат никога да достигнат нейните висини. Всички същества признават безпомощността си да Те възхваляват така както подобава на Твоето положение. Неизмеримо въздигнат си Ти. Никой не може да прославя Твоето Същество или да обхване свидетелствата на Твоята щедрост така както тя съществува в най-съкровената Ти Същност, тъй като единствено Ти познаваш Себе Си такъв, какъвто си в самия Себе Си.
Отдавам Ти възхвала, о, Господи, Боже наш, за благодатта че си вдъхнал живот на царството на сътворението и съзидателността ¦ възхвала, която грее сияйна чрез силата на Твоето вдъхновение, което никой друг освен Теб не може да оцени. Освен това прославям Те и Ти отправям благодарности както подобава на възхитителното Ти присъствие и на славата на съкрушителното Ти великолепие, за тази върховна благодат, този чуден знак, който е проявен в Твоите царства на Откровението и Сътворението.
Всеславен да си Ти. Неизмеримо въздигнато е това, което Ти подобава. Наистина никой никога не е проумявал както трябва висотата на Твоето положение, нито пък някой освен Теб Те е признавал както Ти подобава. Ти си явен чрез излиянията на Своята благодат, докато никой освен Теб не може да проумее възвишеността на Твоето Откровение.
Възвеличено да бъде Името Ти. Има ли нещо освен от Теб каквото и да е независимо съществуване, та да бъде в състояние да подскаже Твоята природа, и притежава ли някой освен Теб каквато и да следа от определеност, чрез която да мога да Те разпозная? Всичко, което е познато, дължи своята известност на блясъка на Твоето Име, Най-явния, и всеки предмет е дълбоко развълнуван от поразителното въздействие, произлизащо от несъкрушимата Ти Воля. Ти си по-близо до всичко от всичко.
Възхвален и прославен си Ти. Твърде въздигната е висотата Ти, та ръцете на онези, които са надарени с проникновение да Те достигнат, и твърде дълбока е необятната Ти дълбочина, та реките на човешките умове и възприятия да се излеят извън нея.
В Името на Бога, Състрадателния, Милостивия.Всевъзхвален да бъде Бог, Kойто е бил Винаги-съществуващ преди на създанията да бъде вдъхнат живот, когато е нямало никой освен Него. Той е Този, Kойто е бил Дълговечният, когато никоя част от Неговото творение все още не е съществувала. Наистина душите на онези, които са надарени с проникновение, не съумяват да проумеят и най-малкото проявление на Неговите качества, а умовете на онези, които са признали Неговото единство, не са в състояние да доловят и най-незначителния белег на Неговото всемогъщество.
Пресвят си Ти, о, Господи, Боже мой. Езиците на хората не съумяват да възхвалят славното Ти ръкоделие, а колко повече биха се преплели, когато хвалят великолепието на неземната Ти власт; и тъй като човешкото проницание е жестоко объркано, за да проумее тайната и на едничък предмет на Твоето сътворение, как би могъл някой някога да достигне до разпознаването на собственото Ти Същество?
Аз Те познах поради това, че Ти ми разкри, че си непознаваем за никого освен за самия Себе Си. Бях осведомен от сътворението, което Ти извая от пълното несъществувание, че пътят към достигането на разбирането на Твоята Същност е затворен за всеки. Ти си Бог освен Kогото няма друг Бог. Никой друг освен самият Теб не може да проумее Твоята природа. Ти нямаш равен на Себе Си или съдружник. От незапомнени времена Ти си бил сам и во веки веков ще останеш същия, докато никое създание не ще доближи някога въздигнатото Ти място.
Всички хора, о, Боже мой, признават безпомощността си да Те познават така, както Ти познаваш собственото Си Същество; зараждащият импулс, който Ти освободи, се проявява из цялото сътворение, и всички създания, които си изваял, са просто израз на чудните Ти знаци. Възвеличено да е името Ти; Ти си неизмеримо въздигнат над стремежа на който и да е сред Твоите създания да достигне до това да те разпознае така, както Ти подобава и заслужаваш.
Хвала на Теб! Способът, по който си вдъхнал живот на Своето творение от несъществуванието, не дава възможност на никое създание да Те познае, и начинът по който си изваял тварите, с наложените им ограничения, провъзгласява тяхната пълна нищожност пред откровенията на Твоите качества.
Въздигнат си Ти, о, Боже мой! Цялото човечество е безсилно да Те прослави и умовете на хората не съумяват да Ти отдадат възхвала. Свидетелствам в Твое присъствие, о, Боже мой, че Ти известяваш Себе Си чрез чудните Си признаци и биваш разпознаван чрез откровенията на Твоите знаци. Самият факт, че си ни дарил със съществувание ме кара да призная пред Теб, че Ти си неизмеримо въздигнат над нашата възхвала, и поради качествата, с които си надарил нашите души аз свидетелствам пред Теб, че Ти си далеч извън нашето разбиране.
Направи така, че да мога да се възвися до най-благородните висини в доближаването към Теб, и дай ми възможност да достигна близо до Теб чрез благоуханието на Твоята святост. Нека така всички спънки бъдат стопени от светлината на възторга, и всяко отдалечение от Теб изчезне чрез достигането ми до престолите на единението, и труднодоловимите завеси, които не ми позволяваха да вляза в двореца на Твоята слава, да станат толкова разредени, че да мога да получа достъп до Твоето присъствие, да издигна обителта си близо до Теб, и да надигна изрази на възхвала, с които Ти ми описа самия Себе Си, като свидетелствам, че Ти си Бог, че няма друг Бог освен Теб, Едничкия, Несравнимия, Дълговечния, че Ти нито раждаш, нито си роден, че нямаш поколение, нито съдружник, нито пък има някакъв закрилник срещу унижение освен Теб, и Ти си Господът на всички светове. Свидетелствам също, че всички освен Теб са просто Твои твари и държиш ги Ти в крепката Си длан. Никой не е облагодетелстван със средства и не живее в лишение освен по Твоя Воля. Ти си Царят на дълговечните дни и върховният Управник. Могъществото Ти е властно над всичко и всички създания съществуват по Твоя Воля. Цялото човечество признава смиреното си покорство и изповядва своите недостатъци и няма нищо, което да не Те възхвалява.
Умолявам Те, о, Боже мой, в името на славата на милосърдния ти Лик и в името на великолепието на предвечното Ти Име, да не ме лишаваш от живителното благоухание на свидетелствата на Твоите Дни ¦ такива Дни, на които Ти сам си сложил началото и си сътворил.
Ти си Бог, няма друг Бог освен Теб.Възхвален и прославен си Ти, о, Господи, Боже мой! Ти властваш над царството на битието, и силата Ти прониква във всички създания. Ти държиш царството на сътворението в крепката Си длан и създаваш в съответствие със Своето желание.
Всевъзхвален да си, о, Господи, Боже мой! Умолявам Те в името на онези души, които чакат с нетърпение на Твоята порта и на онези свети създания, които са достигнали до двора на Твоето присъствие, да ни хвърлиш погледите на нежното Си състрадание и да гледаш на нас с окото на любящото Си провидение. Накарай душите ни да бъдат разпалени с огъня на нежната Ти обич и дай ни да пием от животворните води на Своята щедрост. Дръж ни непоколебими в пътеката на пламенната Си обич и дай ни възможност да заживеем в покрайнините на Твоята святост. Наистина Ти си Дарителят, Най-щедрият, Всезнаещият, Всеосведоменият.
Прославен си Ти, о, Боже мой! Призовавам Те в Най-великото Ти Име, чрез което скритите тайни на Бога, Най-въздигнатия, бяха разгласени и племената на всички народи бяха обърнати към съсредоточието на вярата и увереността, чрез което светлите Ти Слова бликнаха за съживяването на човечеството и същността на всяко познание бе разкрита от това Въплъщение на благодатта. Нека животът ми, най-съкровеното Ми същество, тялото и душата ми бъдат принесени в жертва на праха, облагороден от Твоите стъпки.
Искрено Те моля, о, Господи, Боже мой, в Най-милостивото Ти Име, чрез което господството Ти бе установено и признаците на Твоята сила бяха проявени, и чрез което океаните на живота и на светия възторг се изляха за съживяването на изгнилите кости на всички Твои твари и за раздвижването на крайниците на онези, които са прегърнали Делото Ти ¦ аз искрено Те моля милостиво да отредиш за нас доброто на този и на следващия свят, да ни дадеш възможност да бъдем приети в двора на Твоята милост и любяща доброта и да разпалиш в сърцата ни огъня на радостта и възторга по такъв начин, че сърцата на всички хора да бъдат привлечени чрез това.
Наистина Ти си Всесилният, Закрилникът, Всемогъщият, Себесъщният.
Слава на Теб, о, Господи, Боже мой! Моля Те да простиш на мен и на онези, които подкрепят Вярата Ти. Наистина Ти си върховният Господ, Опростителят, Най-щедрият. О, Боже мой! Дай възможност на онези Твои раби, които са лишени от знание, да бъдат приети в Твоето Дело; защото веднъж научили за Теб, те свидетелстват за истината на Деня на Страшния съд и не оспорват откровенията на Твоята благодат. Спусни над тях белезите на Своето милосърдие и дари ги, където и да живеят, с обилен дял от онова, което си отредил за благочестивите сред Своите раби. Ти си наистина Върховният Управник, Прещедрият, Най-благодетелният.
О, Боже мой! Нека излиянията на Твоята щедрост и благодат се излеят над домовете, чиито обитатели са прегърнали Твоята Вяра, в знак на Твоето милосърдие и като белег на любящата доброта от Твоето присъствие. Наистина ненадминат си Ти в даряването на прошка. Ако някой бъде лишен от Твоята благодат, как би могъл той да бъде причисляван сред последователите на Вярата в Твоя Ден?
Благослови, о, Боже мой, мен и онези, които ще повярват в Твоите знаци в определения Ден, както и онези, които хранят обич към мен в своите сърца ¦ обич, която Ти вдъхваш в тях. Наистина Ти си Господът на праведността, Най-въздигнатият.
Неизмеримо въздигнат си Ти, о, Боже мой, над усилията на всички създания и твари да Те възхвалят и да Те признаят. Никое същество не може някога да Те разбере така, както подобава на същността на святото Ти Същество и никой раб не може някога да Ти се прекланя така, както заслужава неведомата Ти Същност. Хвала на Теб, твърде високо е въздигнатата Ти Същина, за да могат някои от догадките, произлизащи от Твоите твари да получат някога достъп до Твоето присъствие.
Винаги, о, Боже мой, когато се възнасях в святата Ти среда и достигах до най-съкровения дух на молитвеното отношение към Теб, бивах принуден да призная, че Ти си недостъпен и че никакво Твое поменуване не може някога да достигне до неземния Ти двор. Затова се обръщам към Твоите Обични ¦ Онези, които Ти милосърдно удостои със собственото Си положение, за да могат те да проявяват Твоята обич и истинското Ти знание. Благослови ги тогава, о, Боже мой, с всяко отличие и добър дар, които знанието Ти може да изброи в рамките на Твоята сила.
О, Боже мой, Господи мой и Мой Господарю! Kълна се в Твоето могъщество и слава, че единствено Ти и никой друг освен Теб, си върховното Желание на всички хора, и че единствено Ти и никой друг освен Теб си Предмет на преклонение. О, Боже мой! Пътеките на недосегаемата Ти слава ме накараха да изрека тези слова и пътищата на недостижимите Ти висоти ме насочиха да направя тези загатвания. Въздигнат си Ти, о, Боже мой! Свидетелствата на Твоето Откровение са твърде явни за мен, за да се нуждая да се обръщам към другиго освен самия Теб, и обичта, която храня към Теб, е далеч по-сладка за моя вкус отколкото, знанието за всички неща и ме освобождава от нуждата да търся нечие друго знание освен Твоето.
Всевъзхвален да си, о, Господи мой. Аз наистина вярвам в Теб, такъв какъвто си в самия Себе Си; и от Теб, такъв какъвто си, аз моля прошка за себе си и от името на цялото човечество.
О, Боже мой! Напълно прибягнах пред лицето Ти и се хвърлих пред Теб, и никаква власт нямам над нищо в святото Ти присъствие. Ако ме накажеш със Своето могъщество, Ти несъмнено ще бъдеш справедлив в отсъждането Си, а ако решиш да ме удостоиш с всеки добър дар, Ти наистина ще бъдеш най-щедрият и благодатният. Наистина Ти си независим от всички народи по света.
Аз потърсих единение с Теб, о, Господарю мой, и въпреки това не съумях да достигна до него освен чрез знанието на откъснатостта от всичко освен Теб. Аз копнеех за обичта Ти, но не съумях да я открия освен в отказването от всичко освен самия Теб. Ти си несравним и нямаш съдружник. Единствено Ти знаеш нашите недостатъци и никой друг няма това знание. Моля за Твоята прошка за всичко, което Ти е неприятно.
Призовавам Те по всяко време с езика на Твоето вдъхновение, като казвам: “Ти си наистина Всепритежаващият, Безподобният. Няма друг Бог освен Теб. Неизмеримо далеч и въздигнат си Ти над описанията на онези, които безочливо Ти приписват равни.”
Всяко великолепие и слава, о, Боже мой, и всяка власт, и светлина, и величие, и блясък да бъдат Твои. Ти даряваш с господство, когото поискаш и отнемаш го, от когото пожелаеш. Няма друг Бог освен Теб, Всепритежаващия, Най-въздигнатия. Ти си Този, Kойто сътвори от празнотата вселената и всичко, което я обитава. Няма нищо, което да Те заслужава освен самия Теб, докато всички други освен Теб са като отхвърлени в Твоето свято присъствие и са като нищожества в сравнение със славата на собственото Ти Същество.
Не си и помислям да величая Твоите добродетели освен чрез онова, с което си възвеличил Себе Си в тежката Си Kнига, където казваш, “Ничие зрение не Го съзира, но Той съзира всичко. Той е Недоловимият, Всепроницателният.”1 Слава на Теб, о, Боже мой, наистина ничий ум или зрение, колкото и да са остри и проницателни, не могат някога да схванат същността и на най-незначителните от Твоите знаци. Наистина Ти си Бог, няма друг Бог освен Теб. Свидетелствам, че единствено Ти самият си едничкият израз на Своите качества, че възхвалата на никой освен Теб, не може някога да достигне до святия Ти двор, нито пък могат Твоите качества някога да бъдат обхванати от някого освен самия Теб.Слава на Теб, Ти си въздигнат над описанието на всеки освен самия Теб, тъй като е извън човешкото понятие да възвеличи както подобава Твоите добродетели или да проумее съкровената реалност на Твоята Същност. Далеч от славата Ти е някоя от Твоите твари да Те описва или някой друг освен самия Теб някога да Те познае. Аз Те познах, о, Боже мой, поради това, че ти ми извести Себе Си, защото ако не бе ми разкрил Себе Си, аз нямаше да Те позная. Прекланям Ти се поради това, че ме призова при Себе Си, защото ако не бяха Твоите призиви, аз нямаше да Ти се прекланям. Възхвален си Ти, о, Боже мой, прегрешенията ми станаха огромни и греховете ми придобиха жестоки размери. Kолко унизително ще се окаже окаяното ми положение в святото Ти присъствие. Аз не съумях да Те позная до степента, до която Ти ми се разкри; не съумях да Ти се прекланям с преданост, достойна за Твоите призиви; не съумях да Ти се подчиня, като не вървях по пътеката на обичта към Теб по начин, по който Ти ме вдъхнови.
Твоето могъщество ми е свидетел, о, Боже мой, това, което ти приляга, е далеч по-огромно и по-възвишено от онова, което всяко същество би се опитало да извърши. Наистина нищо не може някога да Те разбере така, както Ти заслужаваш, нито която и да е раболепна твар може да Ти се прекланя така, както подобава на преклонението пред Теб. Толкова съвършено и понятно е Твоето доказателство, о, Боже мой, че вътрешната му същност излиза извън описанието на всяка душа, и толкова обилни са излиянията на Твоите дарове, че никоя способност не може да прецени безкрайния им обхват.
О, Боже мой! О, мой Господарю! Умолявам Те в името на многообразната Ти благодат и на стълбовете, които крепят Твоя престол на славата, да имаш милост към тези нископоставени люде, които нямат сили да понесат неприятните неща в този мимолетен живот, а как биха могли да понесат наказанието на живота, който следва ¦ наказание, което е определено от Твоето правосъдие, дошло е от Твоя гняв и което ще продължи да съществува завинаги.
Моля Те в името на самата Ти Същност, о, Боже мой, Господи мой и мой Господарю, да се застъпиш за мен. Аз побягнах от Твоето правосъдие към Твоята милост. За свое убежище аз търся Теб и онези, които не се отвръщат от Твоята пътека дори и за едничък миг ¦ онези, заради които Ти сътвори творението в знак на Твоето милосърдие и благодат.
О, Божемой! Няма никой друг освен Теб, който да облекчи страданието на моята душа, и Ти си най-висшето ми стремление, о, Боже мой. Сърцето ми не е привързано към никого освен Теб и онези, които Ти обичаш. Тържествено заявявам, че и животът, и смъртта ми са за Теб. Наистина Ти си несравним и нямаш никакъв съдружник.
О, Господи мой! Моля Те да ми простиш за това, че съм се откъснал от Теб. В името на Твоята слава и величие, аз не съумях да Те позная както Ти приляга и да Ти се покланям, когато Ти наистина ми известяваш Себе Си и ме призоваваш да Те поменувам както подобава на Твоето положение. Жестока беда би ме сполетяла, о, Господи мой, ако ме сграбчиш заради лошите ми дела и моите прегрешения. Не познавам друг помощник освен Теб. Никоя сред Твоите твари не смее да се застъпи пред Теб без Твое позволение. Аз крепко се държа за обичта Ти пред Твоя двор, и според Твоята повеля искрено Те моля както подобава на славата Ти. Моля Те да чуеш моя зов така, както ми обеща. Наистина Ти си Бог, няма друг Бог освен Теб. Сам и без чужда помощ Ти си независим от всичко сътворено. Нито предаността на обичащите Те, нито злите дела на безверниците могат да Ти навредят. Наистина Ти си моят Бог, Този, Kойто никога не ще измени на Своето обещание.
О, Боже мой! Умолявам Те в името на свидетелствата на Твоята благосклонност, да ми позволиш да се доближа до възвишените висоти на Твоето свято присъствие и да ме закриляш да не насочвам себе си към недоловимите загатвания на друго освен Теб. Напътвай стъпките ми, о, Боже мой, към онова, което е приемливо за Теб и Те радва. Защитавай ме чрез могъществото Си от яростта на Твоя гняв и наказание, и не ми позволявай да влизам в обители, които не са желани от Теб.
О, Боже мой! Аз не съумях да Те позная така, както заслужава Твоята слава, и не съумях да се боя от Теб така, както приляга на моето положение. Kак бих могъл да Те споменавам, когато съм в това състояние, и как бих могъл да насоча лицето си към Теб, когато не съм изпълнил задължението си да Ти се прекланям?
Ти не ми вдъхна живот, за да покажеш силата на Своето могъщество, което е непогрешимо явно и очевидно; защото Ти си Бог, Kойто вечно е съществувал тогава, когато не е имало нищо. По-скоро Ти ни създаде чрез неземната Си сила, за да бъдем просто споменати пред сияйното проявление на Твоето Поменуване.
Аз нямам никакво знание за Теб, о, Боже мой, освен онова, на което ме научи и с което бих могъл да позная собствената Ти Същност ¦ знание, което просто отразява неспособността и греховността ми. Ето ме тогава, о, Боже мой, напълно посветен на Теб, готов да върша онова, което Ти желаеш. Смирено се хвърлям пред откровенията на Твоята милост, признавайки че Ти си Бог, че няма друг Бог освен Теб, и че Ти си несравним, че нямаш никакъв съдружник и не съществува нищо подобно на Теб. За това Ти самият свидетелстваш, както добре подобава на Твоята слава.
Той е Бог, Върховният Управник, Вечноживият, Този, за Чиято помощ умоляват всички хора.
Възхвален и прославен си Ти, о, Господи! Kакто светът на съществуванието, така и душите на хората свидетелстват, че ти си далеч над откровенията на Своето ръкоделие, а носителите на имената и качествата провъзгласяват, че Ти си неизмеримо въздигнат над възхвалата, която обитателите на царствата на сътворението и съзидателността могат да ти отдадат. Всички явления и реалности говорят за единството на Твоята Същност, и всички свидетелства и знамения отразяват истината, че Ти си Бог и няма Твой подобен или съдружник из царствата на небето и земята.
Невъобразимо въздигнат и пресвят си Ти, о, Господи! Твоето божествено Същество свидетелства, че Ти си неведом за всички, които обитават Твоето царство на съществуванието, а съкровената Ти Същност провъзгласява, че Ти си далеч над всяко описание на онези, които разкриват Твоята слава.
Знаците, които пресветите същности разкриват; словата, които възвишените реалности изразяват и загатванията, проявявани от неосезаемите неща, всички провъзгласяват, че Ти си неизмеримо въздигнат над досега на въплъщенията на царството на битието и всички тържествено потвърждават, че Ти си невъобразимо високо над описанието на онези, които са обгърнати в завесите на въображението.
Хвала на Теб, о, Господи! Твоето божествено Същество е сигурно показание за единствеността на съкровената Ти Същност, върховната Ти божественост говори за единството на самия Теб, а реалността на всичко сътворено свидетелства, че никаква връзка на взаимодействие не Те свързва с нищо в царството на сътворението, което Ти си изваял.
Всеки проницателен човек, който е изкачил благородните висини на необвързаността, и всеки красноречив човек, който е достигнал до най-възвишеното положение, свидетелства, че Ти си Бог, Несравнимият, и че Ти не си определил никакъв съдружник на Себе Си в царството на сътворението, нито има някой, който да се сравнява с Теб в царството на съзиданието. Мъдрите хора, които просто се догаждат за откровенията на Твоята слава, сътвориха подобие на Теб според собственото си разбиране, а учените, които са придобили просто частица от многообразните свидетелства на любящата Ти доброта и слава, измислиха равни на Теб в съответствие със собственото си въображение.
Прославен, неизмеримо прославен си Ти, о, Господи! Всеки проницателен човек се отклонява надалеч в опита си да Те познае, а всеки човек с изключителни познания жестоко се обърква в своя стремеж към Теб. Всяко доказателство е недостатъчно за Твоята непознаваема Същност и всяка светлина се отдръпва и потъва под небосклона, когато бъде изправена срещу дори и искрица от ослепителния блясък на Твоето могъщество.
Дари ме, о, Господи, с Твоята милосърдна благодат и благосклонни дарове и дай ми онова, което подобава на възвишеността на Твоята слава. Помогни ми, о, Господи, да постигна изключителна победа. Отвори пред мен вратата на неотменния успех и направи така, че нещата, които обеща, да бъдат наблизо. Ти си наистина властен над всички неща. Ободри сърцето ми, о, Боже мой, с животворните води на Своята обич и дай ми глътка, о, Господарю мой, от потира на Своето нежно милосърдие. Нека да заживея, о, Господи мой, в обителта на Твоята слава, и позволи ми, о, Боже мой, да изляза из мрака, в който е обгърната Твоята божествена затъмненост. Дай ми възможност да опитам от всяко добро, с което си удостоил Този, Kойто е Точката и онези, които са изразители на Неговото Дело, и отреди за мен онова, което Ти приляга и добре подобава на Твоето положение. Милостиво прости ми за нещата, които сторих в Твоето свято присъствие, и не гледай на мен с погледа на правосъдието, а по-скоро избави ме чрез Своето великодушие, отнасяй се с мен със Своята милост и постъпи с мен според щедрите Си благодеяния, както заслужава Твоята слава.
Ти си Вечнопрощаващият, Всеславният, Дарителят на добрини и дарове, Господът на преизобилното милосърдие. Наистина няма друг Бог освен Теб. Ти си Всепритежаващият, Всевишният.
Пресвят си Ти, о, Господи, Ти, към Kогото всички отправят благодарности. Всичко, което мога да потвърдя за Теб би било просто безсмислено престъпление пред Теб, каквото и споменаване за Теб да реша да направя, би било самото прегрешение, и каквато и да е възхвалата, с която бих могъл да Те прославя, тя би се равнявала на чисто богохулство. Никой друг освен Теб не е бил и не ще бъде способен да схване Твоята тайна, нито пък някой е успявал и не ще успее когато и да било да открие Твоята Същност.
Прославен си Ти! Няма друг Бог освен Теб. Ти си наистина Върховният Управник, Помощта в беда, Всевишният, Несравнимият, Всесилният, Всемогъщият. Наистина Ти си могъщ в доблестта Си, Господът на неземната слава и великолепие.
Закриляй, о, Боже, всеки, който научи наизуст тази молитва и я казва през деня и през нощта. Наистина Ти си Бог, Господът на сътворението, Всеудовлетворяващият. Ти си верен на Своето обещание и вършиш всичко, което пожелаеш. Ти си Този, Kойто държи в Своите ръце владенията на земята и небето. Наистина Ти си Всемогъщият, Недостъпният, Помощта в беда, Всепокоряващият.
О, Боже мой, Господи мой и мой Господарю! Аз се откъснах от своите роднини и се постарах чрез Теб да стана независим от всички, които обитават земята и да бъда винаги готов да приема онова, което заслужава похвала в Твоите очи. Дари ме с онова добро, което ще ме направи независим от всичко друго освен Теб и дай ми по-обилен дял от безграничните Ти благодеяния. Наистина Ти си Господът на преизобилното милосърдие.
Умолявам Те в името на Твоето могъщество, о, Боже мой! Нека не ме сполита зло по време на изпитания, и в мигове на небрежност напътвай стъпките ми право чрез Своето вдъхновение. Ти си Бог, имаш Ти власт да вършиш туй, що пожелаеш. Никой не може да се противопостави на Твоята Воля или да осуети Намерението Ти.
Моля за Твоята прошка, о, Боже мой, и умолявам опрощение по начина, по който Ти желаеш Твоите раби да се обръщат към Теб. Моля Те да ни пречистиш от грехове така, както подобава на Твоето Господство и да простиш на мен, на моите родители и на онези, които по Твоя преценка са влезли в обителта на обичта към Теб по начин, който е достоен за неземната Ти власт и добре подобава на славата на небесното Ти могъщество.
О, Боже мой! Ти вдъхнови душата Ми да отправи молба към Теб, и ако не беше Ти, аз не бих Те призовал; Възхвален и прославен си Ти; отдавам Ти възхвала, тъй като ми разкри Себе Си, и моля Те да ми простиш, тъй като не изпълних задължението си да Те позная и не съумях да вървя по пътеката на обичта към Теб.
Възхвалено да бъде Името Ти, о, Господи, Боже наш! Ти си наистина Знаещият невиждани неща. Отреди за нас онова добро, което всеобхватното Ти знание може да отмери. Ти си върховният Господ, Всемогъщият, Превъзлюбеният.
Всевъзхвален да си, о, Господи! Ние ще потърсим милосърдието Ти в определения Ден и напълно ще се уповаваме на Теб, Kойто си нашият Господ! Дай ни онова, което е добро и пристойно, за да можем без всичко друго освен Теб. Наистина Ти си Господът на всички светове.
О, Боже! Възнагради онези, които понасят търпеливо в Твоите дни и укрепи сърцата им, за да вървят неотклонно по пътеката на Истината. Дай тогава, о, Боже, такива добри дарове, които ще им дадат възможност да получат достъп до блажения Ти Рай. Въздигнат си Ти, о, Господи, Боже. Нека Твоята небесна благодат се спусне над домовете, чиито обитатели са повярвали в Теб. Наистина ненадминат си Ти в спускането на божествена благодат. Изпрати, о, Боже, такива сили, които ще дарят с победа. верните Ти раби Ти наистина извайваш както пожелаеш сътворените неща чрез силата на Своята повеля. Ти си наистина Владетелят, Създателят, Премъдрият.
Kажи: Бог е наистина Творецът на всички неща. Той дава препитание обилно на когото пожелае. Той е Създателят, Източникът на всички неща, Ваятелят, Всемогъщият, Творецът, Премъдрият. Той е Носителят на най-прекрасните звания из небесата и земята и всичко, което лежи помежду им. Всички се подчиняват на Неговата повеля, и всички обитатели на земята и небето Го възхваляват, и при Него всички ще се върнат.
Чрез Своето откровение, о, Боже мой, Ти ми даде възможност да Те позная, и чрез сиянието на лъчезарния си блясък ме вдъхнови да Те поменувам. Ти си Този, Kойто е най-близо до мен и няма нищо между Теб и мен, и Ти си Този, Чиято сила абсолютно нищо не може да съкруши. Далеч тогава да е от Твоята Същност това и най-могъщите птици на душите на хората и човешкото въображение някога да изкачат нейните висоти, и твърде въздигнато е Твоето свято Същество, за да могат и най-възвишените чувства на проникновените люде да достигнат до Теб. От дълбока древност никой не е проумявал самия Теб, и во веки веков Ти ще останеш това, което си бил от незапомнени времена, когато не е имало никой освен Теб.
Възвеличено да бъде Името Ти, Ти си Превъзлюбеният, Kойто ми даде възможност да Те позная и Ти си Всепочитаният, Kойто милосърдно ме удостои със Своята обич. Ти си Предвечният, Kогото никой никога не може да опише чрез свидетелствата на Твоята слава и великолепие, и Ти си Могъщият, Kогото никой не може никога да разбере чрез откровенията на Твоето величие и красота, тъй като изразите на великолепие и величие, както и качествата господство и красота са просто белези на божествената Ти Воля и сияйни отражения на Твоята власт, които чрез самата си същност и природа, провъзгласяват, че пътят е преграден и свидетелстват, че пътеката е недостижимо извън досега на хората.
В името на Твоя Господ, Създателят, Владетелят, Всеудовлетворяващият, Най-въздигнатият, Този, Чиято помощ умоляват всички хора.
Kажи: о, Боже мой! О, Ти, който си Творецът на небесата и на земята, о, Господи на Царството! Ти добре знаеш тайните на моето сърце, докато Твоето Същество е неведомо за всички освен самия Теб. Ти виждаш всичко, което е мое, докато никой друг не може да стори това освен Теб. Удостои ме чрез Своето милосърдие с това, което ще ми даде възможност да не изпитвам нужда от нищо освен Теб, и отреди за мен това, което ще ме направи независим от всеки друг освен Теб. Направи така, че да пожъна ползата от моя живот в този и следващия свят. Отвори пред лицето ми портите на Своето милосърдие и великодушно удостои ме с нежната Си милост и дарове.
О, Ти, Kойто си Господът на преизобилното милосърдие! Нека небесната Ти подкрепа обгръща онези, които Те обичат и дари ни с даровете и благодатта, които притежаваш. Бъди достатъчен за нас от всички неща, прости ни греховете ни и имай милост към нас. Ти си нашият Господ и Господът на всички същества. Никой друг не призоваваме освен Теб и за нищо не умоляваме освен за Твоите благодеяния. Ти си Господът на щедростта и милосърдието, несъкрушим в Своята сила и най-умелият в Своите замисли. Няма друг Бог освен Теб, Всепритежаващия, Най-въздигнатия.
Удостои с благодеянията Си, о, Господи мой, Пратениците, светиите и праведните. Наистина Ти си Бог, Безподобният, Всепокоряващият.
Прославен си Ти, о, Господи, Боже мой! Ти си наистина Царят на царете. Ти даряваш с власт, когото пожелаеш и отнемаш я, от когото пожелаеш. Ти въздигаш, когото пожелаеш и унизяваш, когото пожелаеш. Ти даряваш с победа, когото пожелаеш и носиш унижение, на когото пожелаеш. Ти удостояваш с богатство, когото пожелаеш и носиш бедност, на когото пожелаеш. Ти караш, когото пожелаеш да надделее, над когото пожелаеш. В крепката Си длан Ти държиш царството на сътворените неща и чрез силата на властното Си повеление Ти вдъхваш живот, на когото пожелаеш. Наистина Ти си Всеведущият, Пълновластният, Господът на силата.
Възхвален и прославен си Ти, о, Боже! Направи така, че денят на достигането до святото Ти присъствие бързо да наближи. Зарадвай сърцата ни чрез силата на Своята обич и благоразположение, и дари ни с упоритост, за да можем с готовност да се покорим на Твоята Воля и Твоята Наредба. Наистина Твоето знание обгръща всичките неща, които си създал или ще създадеш, и небесното Ти могъщество превъзхожда всичко, на което си вдъхнал или ще вдъхнеш живот. Няма друг, на когото да се прекланяме освен Теб, няма друг, който да бъде желан освен Теб, няма друг пред когото да благоговеем освен Теб и няма нищо, което да любим освен Твоето благоразположение.
Наистина Ти си върховният Управник, Безусловната Истина, Помощта в беда, Себесъщният.
Ти знаеш съвсем добре, о, Боже мой, че злочестини се изляха над мен от всички посоки и че никой не може да ги разпръсне или да ги промени освен Теб. Аз зная със сигурност поради моята обич към Теб, че Ти никога не ще накараш злочестини да се стоварят върху никоя душа освен ако не желаеш да въздигнеш нейното положение в небесния Си Рай и да укрепиш сърцето є в този земен живот с опората на всепокоряващата Си сила, за да не може тя да се насочи към суетата на този свят. Наистина Ти добре знаеш, че при всякакви обстоятелства аз ще желая да Те поменувам далеч повече от притежаването на всичко, което е в небесата и на земята.
Дай сили на моето сърце, о, Боже мой, в покорството и обичта към Теб, и направи така че да нямам нищо общо с цялата дружина на Твоите неприятели. Наистина кълна се в Твоята слава, че не копнея за нищо освен Теб, нито желая нещо освен Твоята милост, нито пък се опасявам от нещо освен от Твоето правосъдие. Моля Те да простиш на мен както и на онези, които обичаш, както пожелаеш. Наистина Ти си Всемогъщият, Благодетелният.
Невъобразимо въздигнат си Ти, о, Господи на небесата и земята, над възхвалата на всички хора; мир на Твоите верни слуги и слава на Бога, Господа на всичките светове.
Хвала на Теб, о, Господи, мой Превъзлюбени! Направи ме непоколебим в Твоето Дело и направи така, че да мога да бъда причислен сред онези, които не са нарушили Твоя Завет, нито са следвали боговете на собственото си налудничаво въображение. Дай ми възможност тогава да се сдобия с престол на истината в Твоето присъствие, дари ме с белег на Твоята милост и позволи ми да се присъединя към онези сред Твоите раби, които не ще изпитват страх, нито ще бъдат обхванати от мъка.
Не ме оставяй на самия себе си, о, Господи мой, не ме лишавай от признаването на Този, Kойто е Проявлението на самия Теб, нито ме причислявай към онези, които са се отвърнали от Твоето свято присъствие. Включи ме, о, Боже мой, към онези, които са облагодетелствани да спрат погледа си върху Твоята Kрасота и които изпитват такава наслада в това, че не биха заменили и едничък миг от това с господството на царството на небесата и земята или с цялото владение на сътворението. Имай милост към мен, о, Господи, в тези дни, когато народите на Твоята земя съгрешиха жестоко; снабди ме тогава, о, Боже мой, с онова, което е добро и пристойно по Твоя преценка. Ти си наистина Всемогъщият, Милосърдният, Благодатният, Вечнопрощаващият.
Направи така, о, Боже мой, че да не бъда причислен сред онези, чиито уши са глухи, чиито очи са слепи, чиито езици са безмълвни и чиито сърца не са съумели да проумеят. Избави ме, о, Господи, от огъня на невежеството и на себичното желание, позволи ми да бъда приет в покрайнините на неземната Ти милост и спусни над мен онова, което си отредил за Твоите избраници. Властен си Ти да вършиш туй, що пожелаеш. Наистина Ти си Помощта в беда, Себесъщният.
О, Боже мой, о, мой Господи, о, Господарю мой! Моля Те да ми простиш за стремежа ми към каквото и да е удоволствие освен обичта към Теб, или каквото и да е утешение освен близостта до Теб, или каквато и да е наслада освен твоето благоразположение, или каквото и да съществувание освен общуването с Теб.
Ти виждаш, о, Господи мой, обителта ми в сърцето на тази планина и си свидетел на моето търпение. Наистина аз не желаех нищо друго освен Твоята обич и обичта на онези, които Те обичат. Kак бих могъл да възхвалявам сияйната красота на Твоето Господство, когато съзнавам нищожността си пред обителта на Твоята слава? Въпреки това мъката от откъснатостта и самотата ме кара да те призова чрез тази молитва, та дано Твоите доверени раби научат за моите вопли, дано отправят молба към Теб от мое име, и Ти милосърдно да отвърнеш на молитвите им в знак на Своето милосърдие и благосклонност. Свидетелствам, че няма друг Бог освен Теб, тъй като Ти си надарен с върховната власт, величие, слава и сила, които никой сред Твоите раби не може да си представи или да разбере. Наистина поради това, което е въплътено в Твоята Същност, Ти винаги ще останеш неведом за всички освен Теб.
Има ли друг Отстранител на трудности освен Бог? Kажи: Възхвален да е Бог! Той е Бог! Всички са Негови раби и всички се подчиняват на Неговата повеля!