Web - Windows - iPhone
ИЗЯВЛЕНИЕ на Бахайската МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ по случай 50-ата ГОДИШНИнА от ОСНОВАВАНЕТО на Организацията на ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИи
Октомври 1995 г.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО при ОРГАНИЗАЦИЯТА на ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, Ню Йорк
“Turning Point for All Nations”II. Осъзнаването на историческия контекст: Призив към световните ръководители
III. Определяне ролята на ООН в рамките на зараждащия се международен ред
А. Вдъхване на нов живот в Общото събрание2. Назначаване на комисия за определяне на границите
3. Търсене на нови финансови механизми4. Ангажиране с един всеобщ спомагателен език и обща азбука
5. Проучване възможността за единна международна парична единица
B. Разработване на смислена изпълнителна функция2. Институционализиране на временните военни решения
3. Прилагане на идеята за колективна сигурност при други глобални проблеми
4. Запазване на успешните институции на ООН с независима изпълнителна функция
C. Един по-силен световен съдIV. Разкриване възможностите на отделната личност — сериозно предизвикателство на зараждащия се международен ред
A. Насърчаване на икономическото развитие1. Започването на решителна кампания за прилагането на “Дневен ред 21”
B. Защита на основните човешки права1. Укрепване механизма на ООН за контрол, налагане и наблюдение
2. Насърчаване всеобщото ратифициране на международните конвенции по човешките права
3. Осигуряване на уважение към органите на ООН, занимаващи се с човешките права
C. Издигане положението на жените1. Увеличаване участието на жените в делегациите на страните членки
2. Насърчаване всеобщата ратификация на международните конвенции, които защитават правата на жените и подобряват тяхното положение
3. Предварително планиране на приложението на пекинската платформа за действие
D. Акцент върху моралното развитие1. Насърчаване разработването на програми за морално образование в училищата
V. Повратен момент за всички народи: Призив към ръководителите по света
Бележки 23Изявление на Бахайската международна общност по случай 50-ата годишнина от основаването на Организацията на обединените нации
“Обединението на цялото човечество е отличителният белег на етапа, който човешкото общество сега наближава. Единството на семейството, на племето, на града-държава и на нацията бяха последователно предприети и напълно установени. Световното единство е целта, към която се стреми измъченото човечество. Изграждането на нациите привърши. Анархията, присъща на държавния суверенитет, приближава своя връх. Светът, навлизащ в своята зрелост, трябва да изостави този фетиш, да признае единството и целостта на човешките взаимоотношения и да установи веднъж завинаги механизма, който може най-добре да въплъти този основен принцип на неговия живот.”
Шоги Ефенди, 1936 г.XX век ¦ един от най-бурните периоди в човешката история, е белязан от многобройни катаклизми, революции и радикално скъсване с миналото. Като се започне с рухването на колониалната система и великите империи от деветнадесети век и се стигне до възхода и провала на огромни и гибелни експерименти с тоталитаризма, фашизма и комунизма, някои от тези катаклизми се оказаха изключително пагубни и предизвикаха смъртта на милиони, заличаването на старите порядки и традиции и рухването на дългопочитани институции.
Други движения и тенденции бяха очевидно положителни. Научните открития и новото обществено съзнание доведоха до голям брой социални, икономически и културни преобразования. Беше отворен пътят към едно ново разбиране за човешките права и утвърждаване на човешкото достойнство, към разширяване възможностите за напредък на отделния индивид и обществото като цяло, откриха се нови простори за разширяване на човешкото познание и разбиране.
Тези неразделни процеси ¦ от една страна, рухването на старите институции, и от друга, появата на нови начини на мислене ¦ представляват проявления на една единствена тенденция, която се засилва все повече през последните стотина години: тенденцията към нарастваща взаимозависимост и взаимосвързаност на човечеството.
Тази тенденция намира израз в широк кръг от явления ¦ от сливането на световните финансови пазари, което на свой ред отразява зависимостта на хората от различните и взаимозависими източници на енергия, храна, суровини, технологии и знание, до изграждането на покриващи света системи за комуникации и транспорт. Тя се отразява в научното разбиране за взаимосвързаната биосфера на земята, което на свой ред предизвика нуждата от глобална координация. За съжаление вижда се също така и в разрушителна светлина, във възможностите на съвременните оръжейни системи, постепенно придобили сила до степен, при която е възможно шепа хора да сложат край на самата човешка цивилизация. Именно всеобщото осъзнаване както на съзидателните, така и на разрушителните проявления, придава онзи контраст в познатия образ на земята като въртяща се синьо-бяла сфера на фона на необятното черно междузвездно пространство ¦ образ, синтезиращ в себе си разбирането, че всички ние представляваме богат в своето многообразие народ, населяващ една обща родина.
Тази тенденция намира израз също така и в постоянните усилия на народите по света да създадат световна политическа система, която да може да осигури на човечеството възможността да живее в мир, справедливост и благоденствие. На два пъти през този век човечеството направи опит да създаде един нов международен ред. Всеки един от тези опити целеше да отговори на зараждащото се признаване на глобалната взаимозависимост, като в същото време да съхрани невредима системата, която поставя властта на държавата над всичко друго. В рамките на отиващия си сега век Обществото на народите ¦ само по себе си представляващо повратен момент в идеята за колективната сигурност, отбеляза първата решителна стъпка към един световен ред.
Вторият опит, роден от катаклизма на Втората световна война и основан на една харта, съставена в основни линии от победителите в това опустошително събитие, в продължение на петдесет години предоставя международния форум като последна инстанция ¦ една уникална институция, представляваща благороден символ на общите интереси на цялото човечество.
Като международна организация Обединените нации показаха възможностите на хората по света за общи действия в областта на здравеопазването, земеделието, образованието, опазването на околната среда и осигуряването на благоприятен климат за развитие на децата. Тя потвърди общата ни морална воля за изграждането на едно по-добро бъдеще, проявяващо се във всеобщото приемане на международните споразумения за човешките права. Организацията също така разкри дълбоковкоренената състрадателност на хората, намерила израз в посвещаването на материални и човешки ресурси на подпомагането на изпаднали в беда хора. В изключително важните области на умиротворяването и опазването на мира Организацията на обединените нации прокара широк път към едно бъдеще без войни.1
Въпреки всичко това глобалните цели, изложени в Хартата на Организацията на обединените нации, останаха неосъществени. Въпреки големите надежди на нейните основатели учредяването на Организацията на обединените нации преди около петдесет години не доведе до епоха на мир и благоденствие за всички.2
Въпреки че несъмнено Организацията на обединените нации изигра своята роля в предотвратяването на трета световна война, последните пет години бяха белязани от многобройни местни, национални и регионални конфликти, струващи милиони човешки живота. Веднага щом подобрените взаимоотношения между суперсилите премахнаха идеологическите мотиви за подобни конфликти, дългопотисканите етнически и сепаратистки страсти изкараха на бял свят един нов източник за опустошение. В допълнение, въпреки че краят на студената война намали заплахата от всеобща смъртоносна война, все още остават средства и технологии, и до известна степен стоящите в основата им подбуди, които могат да доведат до унищожаването на цялата планета.
Що се отнася до социалните въпроси, сериозните проблеми остават. Въпреки че бяха постигнати нови нива на консенсус в глобални програми за поощряване на здравеопазването, устойчивото развитие и човешките права, положението в много области се влоши. Обезпокоителното разпространение на войнстващия расизъм и религиозния фанатизъм, раковото образувание на материализма, епидемичното нарастване на престъпленията и организираната престъпност, широкоразпространеното увеличаване на безумното насилие, все по-задълбочаващата се разлика между бедни и богати, продължаващата неравнопоставеност, пред която са изправени жените, отдалечаването между различните поколения, причинено от разпадането на семейния живот, безнравствените крайности на необуздания капитализъм и нарастването на корупцията в политиката ¦ всичко това идва в подкрепа на горното твърдение. Поне един милиард хора живеят в изключителна бедност, а повече от една трета от населението на света е неграмотно.3
Сега, когато неразделните процеси на рухване и обновление водят света към някаква кулминация, 50-ата годишнина на Организацията на обединените нации предоставя навременна възможност да се поспрем и да размислим върху това, как човечеството като цяло може да посрещне своето бъдеще. Наистина, напоследък се появиха широк кръг от полезни предложения за укрепване на Организацията на обединените нации и за подобряване възможностите на тази организация в координиране усилията на народите като отговор на тези предизвикателства.
Тези предложения се разделят главно на три категории. Първата група е в отговор предимно на бюрократични, административни и финансови проблеми в самата система на Организацията на обединените нации. Другата група включва предложения за преустройство на такива тела като Икономическия и социален съвет, Съвета на гарантите и създадените в Бретън Уудс икономически институции. Трети пък предлагат да бъдат предприети промени в политическата структура на Организацията на обединените нации, като призовават например за разширяването на Съвета за сигурност и преразглеждането на самата Харта на ООН.4
Повечето от тези замисли са конструктивни, но някои от тях са провокативни. Един от най-балансираните и добре обмислени е докладът на Комисията по световно управление, озаглавен “Нашата планетарна среда”, който призовава за широкото приемане на нови морални ценности, както и за структурни реформи в системата на Организацията на обединените нации.5
Именно в духа на принос към продължаващата дискусия и консултация по този въпрос от изключителна важност Бахайската международна общност бе подтикната да сподели своите виждания. Нашето гледище се основава на три първоначални предпоставки.
Първо, дискусиите за бъдещето на Организацията на обединените нации трябва да бъдат проведени в широкия контекст на еволюцията на международния ред и неговата посока. Организацията на обединените нации еволюира заедно с други големи институции от изминалия двадесети век. Заедно тези институции ще определят ¦ и самите те ще бъдат оформени ¦ от еволюцията на международния ред. Затова мисията, ролята, оперативните принципи и дори дейностите на Организацията на обединените нации трябва да бъдат изучавани единствено в светлината на това, как те самите се вместват в по-общите цели на международния ред.
Второ, тъй като цялото човечество е едно и неделимо, всеки член на човешкото общество се ражда на този свят като отговорност на всички. Тази връзка между отделния човек и цялото общество представлява моралната основа на повечето от човешките права, които инструментите на Организацията на обединените нации се опитват да определят. Тя също така служи да определи приоритетната цел за международния ред в установяването и опазването на правата на отделния човек.
Трето, дискусиите за бъдещето на международния ред трябва да включват и да предизвикат интереса на по-голямата част от човечеството. Тази дискусия е толкова важна, че тя не може да бъде ограничена единствено до ръководителите ¦ били те от правителствените, бизнес или академичните среди, религиозните или гражданските организации. Напротив, този разговор трябва да включва мъже и жени на най-широка основа. Широкото участие ще направи процеса самоускоряващ чрез нарастващото съзнание за световно гражданство и ще засили подкрепата за един разрастващ се международен ред.
Осъзнаването на историческия контекст: Призив към световните ръководители
Бахайската международна общност гледа на сегашното объркване в света и на плачевното състояние на човешките дела като на естествена фаза в един неделим процес, водещ в крайна сметка неотменно към обединението на човешкия род в един единствен социален ред, чиито граници са тези на самата планета.
Човешкият род като отделна цялостна единица е преминал през еволюционните етапи на невръстността и детството в живота на своите отделни членове и сега се намира в кулминационния период на своята младост, наближавайки дългоочакваната си зрелост.6 Процесът на глобална интеграция, превърнал се вече в действителност в областта на бизнеса, финансите и комуникациите, започва да се осъществява вече и в политиката.
Исторически този процес бе ускорен от внезапни и катастрофални събития. Именно унищоженията, причинени от Първата и Втората световна война родиха съответно Обществото на народите и Организацията на обединените нации. Дали бъдещите резултати ще трябва също така да бъдат постигнати след подобни немислими ужаси или ще бъдат приети чрез действието на конструктивната воля, е изборът, стоящ пред всички жители на планетата. Би било непростимо, ако не бъдат предприети решителни мерки.
Тъй като властта в момента е в ръцете на държавата, задачата за определяне на точната постройка на зараждащия се международен ред представлява задължение, падащо се на държавните и правителствените глави. Ние призоваваме ръководителите на всички нива да приемат съзнателно своята роля и да подкрепят един събор на световните ръководители преди края на този век, на който те да обсъдят как да бъде преопределен и преустроен международният ред, за да посрещне предизвикателствата, пред които е изправен светът. Както вече беше предложено от някои, това събиране би могло да бъде наречено “Среща на високо равнище по въпросите на глобалното управление”.7
Тази предложена среща може да бъде основана на опита, придобит от поредицата много успешни конференции на Организацията на обединените нации от началото на 90-те години. Тези конференции, които включват Срещата на високо равнище за децата през 1990 г., Срещата на високо равнище по въпросите на опазването на околната среда през 1992 г., Световната конференция за човешките права през 1994 г., Световната среща на високо равнище по въпросите на населението и развитието през 1995 г. и Четвъртата световна конференция за жените през 1995 г. установиха нова методология за всеобщо обсъждане на критично важни въпроси.
Ключов елемент за успеха на тези обсъждания бе осезаемото участие на организации на гражданското общество. Мъчителните преговори сред правителствените делегации за промените в световните политически, социални и икономически структури бяха обогатени и повлияни от дейното участие на тези организации, които до голяма степен отразяват нуждите и загрижеността на обикновените хора. От съществена важност е и фактът, че във всеки случай събирането на световни ръководители в присъствието на гражданското общество и световните средства за осведомяване придаваха отпечатъка на легитимност и консенсус на конференцията.
В подготовката за предложената среща би било разумно световните ръководители да се поучат от тези примери, да се допитат до възможно най-широк кръг от хора и да осигурят доброжелателството и подкрепата на народите по света.
Някои хора изпитват опасение, че международните политически институции неизбежно ще се развият в посока на прекомерна централизация и ще образуват едно неоправдано ниво на бюрокрация. Трябва изрично и категорично да бъде заявено, че всякакви нови структури за световно управление трябва от принципна и практическа гледна точка да осигурят отговорността по вземането на решения да остане на съответните нива.8
Намирането на подходящия баланс не винаги се оказва лесна задача. От една страна, истинското развитие и същественият прогрес могат да бъдат постигнати единствено от самите хора, действащи индивидуално и като колектив в отговор на специфични грижи и нужди на своето време и място. Може да се твърди, че децентрализацията на управлението представлява съществен елемент на развитието.9 От друга страна, международният ред изрично изисква наличието в известна степен на глобално ръководство и координация.
Затова в съответствие с принципите на децентрализацията, посочени по-горе, международните институции трябва да получат правомощията да действат единствено по въпроси от международен интерес, където държавите не ще могат да предприемат действия от своя страна или да се намесват за опазване правата на други народи и страните членки. Всички други въпроси трябва да бъдат отнасяни до националните и местните институции.10
Освен това при създаването на определена рамка за бъдещия световен ред ръководителите трябва да проучат широк кръг от подходи за управление. Наместо да бъде оформено по подобие на някоя съществуваща система на управление, решението може би ще въплъщава, съчетава и включва в своите рамки такива благотворни елементи, каквито могат да бъдат открити във всяка една от тях.
Например един от изпитаните от времето модели на управление, който може да отговори на нуждите на многообразието в света, е федералната система. Федерализмът се оказа ефективен в децентрализирането на властта и вземането на решения в големи, сложни и хетерогенни държави, като в същото време поддържаше в достатъчна степен цялостно единство и стабилитет. Друг един модел, заслужаващ проучване, е общността, която на световно ниво би поставила интересите на цялата общност над интересите на която и да е отделна държава.
Изключително внимание трябва да бъде отделено на изграждането на международния ред така, че с течение на времето той да не бъде принизен до някаква форма на деспотизъм, олигархия или демагогия, разяждаща живота и механизма на съставляващите го политически институции.
През 1955 г. по време на преразглеждането след първия десетгодишен период на Хартата на ООН Бахайската международна общност предложи на Организацията на обединените нации документ, основан на идеите, ясно изразени преди почти един век от Бахаулла. “Бахайското разбиране за световен ред се изразява по следния начин: Наддържава, на която всички народи по света ще са дали пълното право да обявява война, определени права да налага данъци и всички права за поддържане на въоръженията, освен онези, необходими за поддържане на вътрешния ред в съответните им владения. Такава държава трябва да включва едно международно изпълнително тяло, което да е в състояние да упражнява върховна и неоспорима власт над всеки неподчиняващ се член на общността; един световен парламент, чиито членове ще се избират от хората в съответната страна и чийто избор ще бъде потвърждаван от съответното правителство, както и Върховен съд, чиито присъди ще имат задължителен характер дори и в случаи, когато засегнатите страни не са се съгласили доброволно да му предоставят за разглеждане на своя спор.”11
Макар и да вярваме, че тази формулировка за едно световно управление е същевременно и върховната закрила, и неизбежната съдба на човечеството, ние признаваме, че тя представя една дългосрочна картина на глобалното общество. Като се има предвид наложителният характер на сегашното състояние на нещата, светът се нуждае от смели, практически и действени стратегии, даващи нещо повече от една проста представа за бъдещето. Въпреки всичко, ако се съсредоточим върху едно убедително разбиране, от блатото на противоречивите гледища и доктрини изплува ясната и неотклонна посока за еволюционни промени.
Определяне ролята на ООН в рамките на зараждащия се международен ред
Организацията на обединените нации представляваше ядрото на международната система, създадена от победителите във Втората световна война и по време на дългите десетилетия на идеологически конфликти между Изтока и Запада тя служеше на първоначалната си цел като форум за международен диалог. С течение на годините нейният мандат бе разширен, за да включи не само създаването на международни норми и насърчаването на социалното и икономическото развитие, но също така и миротворчески операции на територията на няколко континента.
По време на същия период политическата действителност в света претърпя драматични преобразования. По време на създаването на ООН съществуваха около петдесет независими държави. Броят на тези държави надхвърля вече 185. В края на Втората световна война правителствата бяха главните действащи лица на световната сцена. Днес нарастващото влияние на организациите на гражданското общество и на транснационалните корпорации създаде един много по-сложен политически пейзаж.
Въпреки нарастващата сложност на своята мисия системата на Организацията на обединените нации запази повече или по-малко същата структура, създадена преди около петдесет години за една нова международна организация. Не е чудно тогава, че поводът за нейната 50-а годишнина породи нов диалог за възможностите на организацията да посрещне политическите реалности на 21-и век. За съжаление в този диалог критиката далеч превъзхождаше положителните оценки.
Голяма част от критиките към операциите на Организацията на обединените нации се основават на сравнения с операциите на водещи организации в частния сектор или пък на прекомерни първоначални очаквания. Въпреки че някои определени сравнения биха били полезни за подобряване ефикасността на Организацията на обединените нации, по-общите сравнения от този род са в основата си несправедливи. Организацията на обединените нации няма не само ясните правомощия, но в повечето случаи също така и съществено необходимите ресурси за ефикасно действие. Обвиненията за неуспех, отправени към ООН, всъщност представляват обвинения към самите страни членки.
Съдена изолирано от действителността, в която работи, Организацията на обединените нации винаги ще изглежда неефикасна и неефективна. Ако обаче бъде разглеждана като един от елементите на по-големия процес на развитие в системите на международния ред, ярката светлина на анализа би се преместила от недостатъците и провалите на ООН към нейните успехи и постижения. За хората с еволюционно мислене ранният опит на ООН предоставя богат източник на знание за бъдещата роля на организацията в международния порядък.
Изучаването на Организацията на обединените нации от тази гледна точка разкрива съществени възможности за укрепване на сегашната система без цялостното преструктуриране на основните є институции или интензивното пренастройване на коренните є процеси. Всъщност ние смятаме, че нито едно предложение за реформа на ООН не може да има съществено въздействие, ако препоръките му са вътрешно противоречиви и не направляват ООН съгласно планираната еволюционна пътека към ясно изразена и практическа роля в рамките на бъдещия международен ред.
Ние вярваме, че съчетанието от препоръки, описани тук, отговаря на тези условия и че тяхното приемане би представлявало една ограничена, но съществена стъпка към изграждането на справедлив международен ред.12
Вдъхване на нов живот в Общото събраниеОсновата на която и да е система на управление е властването на закона, а главната институция за установяването на закона е законодателната власт. Докато правомощията на местната и националната законодателна власт в общи линии се радва на уважение, регионалните и международните законодателни тела са предмет на опасения и подозрение.
Освен това Общото събрание на Организацията на обединените нации бе прицел на атаки за своята неефективност. Въпреки че някои от обвиненията, отправени към него са необосновани, съществуват поне два недостатъка, които пречат на способността за въздействие на Общото събрание.
Първо, състоянието на нещата в момента придава ненужна тежест на държавната независимост, в резултат на което се получава една странна смесица от анархия и консерватизъм. В една преустроена Организация на обединените нации законодателният отдел и неговата гласоподавателна структура ще трябва да представят по-точно народите и държавите по света.13
Второ, резолюциите на Общото събрание не са задължителни, освен ако не бъдат ратифицирани като договор от всяка една от страните членки. Ако сегашната система, която поставя правомощията на държавата над всички други грижи, даде път на система, която може да отговори на интересите на единното и взаимозависимо човечество, резолюциите на Общото събрание ¦ в рамките на ограничен кръг от въпроси ¦ трябва постепенно да получат силата на закон, който да предвижда както тяхното прилагане, така и санкции за тяхното неспазване.
Тези два недостатъка са тясно свързани, тъй като голяма част от хората по света, изпитващи подозрения и опасения към едно световно правителство, по всяка вероятност не биха се подчинили на която и да е международна институция, освен ако самата тя не е по-реално представителна.14
Въпреки всичко, в краткосрочен план са възможни пет практически стъпки да бъде заздравено Общото събрание, да бъде укрепена неговата репутация и то да бъде приведено в съответствие с една по-дългосрочна насока.
Издигане на минимума изисквания за членствоМинималните норми на поведение на едно правителство по отношение на неговия народ са добре установени във Всеобщата декларация за човешките права и последвалите я международни споразумения, известни общо като Международен законопроект за човешките права.
Без твърда ангажираност за редовни и периодични тайни избори с всеобщо участие, за свобода на изразяване на мисълта и други подобни човешки права, дадена страна-членка застава на пътя на активното и съзнателно участие на огромното мнозинство от своето население по въпросите на собственото си общество.
Ние предлагаме да има последствия за страните членки, които нарушават тези норми. По същия начин, на страните, търсещи признаване, трябва да бъде отказвано членство, докато те открито не приемат тези норми или не положат съществени усилия за промяна в тази насока.
Назначаване на комисия за определяне на границитеСъществените териториални претенции продължават да бъдат един от главните източници на конфликти и войни, придавайки особена острота на нуждата от общи споразумения за националните граници. До подобни договорености може да се стигне след обсъждане на своеволния начин, по който много държави първоначално са били определени, както и на всички основни претенции на народи и етнически групи.
Вместо подобни претенции да бъдат препращани към Световния съд, ние вярваме, че би било най-добре да бъде създадена специална международна комисия, която да проучи всички претенции, отнасящи се до международните граници и впоследствие, след внимателно обсъждане, да отправи препоръки за действие.15 Резултатите биха послужили като система за ранно предупреждение за нарастващите напрежения сред гражданските или етнически групи, както и за преценка на заплахи в ситуации при използването на ранно превантивната дипломация.
За да бъде създадена в дългосрочен план една истинска общност на народите, ще бъде необходимо веднъж завинаги да бъдат разрешени всички спорни териториални въпроси. Едно подобно проучване би послужило именно за това.
Търсене на нови финансови механизмиПредхождан от нежеланието на някои страни членки да правят навреме своите общи вноски, затрудняван още повече от липсата на правомощия за събиране на натрупаната лихва поради това закъснение и още повече утежняван от бюрократичната неефикасност в част от своите операции, дефицитът в годишния бюджет налага на ООН едно мислене “за спасяване на ситуацията”.
Доброволните плащания от страните членки не ще бъдат никога надежден подход за финансирането на една международна институция. Трябва да бъдат намерени ефикасни методи за осигуряване на приходи, които да осигуряват гладката работа на механизма на ООН. Ние предлагаме незабавното назначаване на експертна работна група, която да започне ефикасно търсене на решения.
При проучването на различните възможности работната група трябва да има предвид няколко основни принципа. Първо, не трябва да има вноски без представителство. Второ, в името на безпристрастието и справедливостта вноските трябва да бъдат пропорционални. Трето, не трябва да бъдат пренебрегвани механизмите за насърчаване на доброволните дарения от страна на отделни хора и общности.16
Ангажиране с един всеобщ спомагателен език и обща азбука
Организацията на обединените нации, която в момента използва шест официални езика, ще извлече съществена полза от избирането на един единствен съществуващ език или от създаването на нов, който да бъде използван като спомагателен език по време на всички нейни форуми. Подобна стъпка е била препоръчвана от много групи ¦ от есперантистите до самата Бахайска международна общност.17 Освен че ще бъдат спестени средства и ще бъдат опростени бюрократичните процедури, подобно начинание би постигнало много за насърчаването на духа на единство.
Ние предлагаме назначаването на висша комисия с членове от различни региони на света и от съответните области, включително лингвистиката, икономиката, социалните науки, образованието и средствата за осведомяване, която да започне внимателно проучване на въпроса за международен спомагателен език и възприемането на обща азбука.
Според нашето виждане светът просто не може да не избере един единствен, приет от всички спомагателен език и азбука, които да бъдат преподавани в училищата по целия свят в допълнение към езика или езиците на съответната страна. Целта е да бъде улеснен преходът към глобално общество чрез по-добрата комуникация между народите, намаляването на административните разходи за бизнеса, правителствата и другите участници в световни начинания, както и общото насърчаване на едни по-сърдечни взаимоотношения между всички членове на човешкото семейство.18
Това предложение трябва да бъде разбирано в неговия тесен смисъл. То по никакъв начин не предвижда отмирането на който и да е жив език или култура.
Проучване възможността за единна международна парична единица
Очевидна е нуждата да бъде насърчено приемането на световна парична единица като жизненоважен елемент в интеграцията на глобалната икономика. Сред другите предимства, икономистите вярват, че единната парична единица ще обуздае непродуктивната спекулация и непредсказуемите колебания на пазара, ще допринесе за изравняването на доходите и цените по целия свят и по този начин ще доведе до значителни икономии.19
Възможността от икономии няма да предизвика действия, освен ако не съществуват убедителни доказателства, отговарящи на загрижеността и съмненията на скептиците, съчетани с надежден план за приложение. Ние предлагаме назначаването на комисия, състояща се от най-видни правителствени ръководители, учени и професионалисти, които да започнат незабавно проучване на икономическите изгоди и политическата цена на единната парична единица и да изложат своите теории за ефективен приложен подход.
Разработване на смислена изпълнителна функцияНа международно ниво най-важната изпълнителна функция е налагането на колективен договор за сигурност.20
Колективната сигурност изисква едно задължително споразумение между държавите за съвместни действия срещу общи заплахи. Ефикасността на споразумението до голяма степен зависи от степента, до която членовете се ангажират с общото благоденствие, дори и мотивирани от чувството за осъзнат личен интерес.
В рамките на самата Организация на обединените нации налагащата роля до голяма степен се изпълнява от Съвета за сигурност, като другите функции на законодателната власт се поделят със Секретариата на организацията. И двете институции са затруднени в изпълнението на предписаните си роли. Съветът за сигурност страда от невъзможността да предприема решителни действия. Секретариатът от своя страна изпитва натиска на сложните искания на страните членки.
В краткосрочен план са възможни четири практически мерки за укрепването на изпълнителната функция в рамките на Организацията на обединените нации.
Ограничаване употребата на правото на ветоПървоначалният замисъл на Хартата на ООН при даването на право на вето на петте постоянни членки е бил да не се дава възможност на Съвета за сигурност да одобри военни действия срещу страна, която е постоянен член, или да използва нейни сили против волята є.21 Всъщност от началото на студената война правото на вето е било използвано многократно за цели, свързани с регионалната и националната сигурност.
В свое предложение за реформа на ООН от 1955 г. Бахайската международна общност призова за постепенното премахване на понятията “постоянно членство” и “право на вето” с нарастване доверието в Съвета за сигурност. Днес, четиридесет години по-късно, ние потвърждаваме тази своя позиция. Ние предлагаме обаче също така като преходна стъпка, да бъдат предприети мерки за ограничаване правото на вето, което ще отрази първоначалния замисъл на хартата.
Институционализиране на временните военни решенияЗа да бъдат подпомогнати миротворческите операции на Организацията на обединените нации и за да бъде укрепено доверието в резолюциите на Съвета за сигурност, трябва да бъдат създадени международни сили.22 Трябва да бъде осигурена тяхната вярност към Организацията на обединените нации и независимостта им от национални интереси. Командването и контролът на такива едни напълно въоръжени сили трябва да бъдат изпълнявани от генералния секретар с одобрението на Съвета за сигурност. Тяхното финансиране обаче ще бъде определяно от Общото събрание. При създаването на такива сили генералният секретар трябва да се стреми да привлече компетентен персонал от всички региони на света.
Ако бъдат използвани правилно, тези сили ще дадат също така едно чувство за сигурност, което може да насърчи предприемането на стъпки за всеобщо разоръжаване, като по този начин ще стане възможна цялостната забрана на оръжията за масово унищожение.23 Също така в съзвучие с принципите за колективна сигурност постепенно ще бъде разбрано, че държавите имат нужда да поддържат въоръжения, единствено достатъчни за собствената им отбрана и поддържане на вътрешния ред.
Като незабавна стъпка към учредяването на такива сили сегашната система на временни решения може да бъде превърната в институция за учредяването на регионални сили за бързо реагиране по време на кризи.
Прилагане на идеята за колективна сигурност при други глобални проблеми
Въпреки че първоначално е бил формулиран в контекста на заплахата от военна агресия принципът за колективната сигурност, твърдят някои, може сега да бъде прилаган в един по-широк смисъл към всички заплахи, които макар и локални по своя характер, представляват всъщност резултат от комплексното рухване на съвременния глобален ред. Без да бъдат ограничавани единствено до тях, тези заплахи включват трафика на наркотици, глада и появата на нови световни епидемии.24
Ние вярваме, че този въпрос трябва да бъде включен в дневния ред на предложената среща на високо равнище. Малко вероятно е обаче подробните дефиниции на колективната сигурност да премахнат първопричината за военните агресии.
Запазване на успешните институции на ООН с независима изпълнителна функция
Някои от по-независимите организации в рамките на ООН, като например Международния извънреден фонд за децата към Организацията на обединените нации (ЮНИЦЕФ), Международната организация на гражданската авиация, Световният пощенски съюз, Международната трудова организация и Световната здравна организация се радваха на изключителен успех в областта на специфични, но изключително важни области от световен интерес.
В общия случай тези организации имат своя изпълнителна функция. Тяхната независимост трябва да бъде съхранена и засилена като част от международната изпълнителна власт.25
Един по-силен световен съдВ която и да е система на управление е необходима силна съдебна власт, която да контролира правомощията на другите клонове на тази система и да се произнася, да постановява, да защитава и да раздава правосъдие. Мотивите за създаване на справедливо общество са сред основните движещи сили в историята26 и без съмнение нито една дълговечна световна цивилизация не може да бъде създадена, ако не е твърдо установена на принципите на правосъдието.
Правосъдието е онази сила, която може да превърне зараждащото се съзнание за единството на човечеството в колективна воля, чрез която да бъдат издигнати сигурно необходимите структури на глобалния обществен живот. Днешната епоха, която е свидетел на това как хората по света получават все по-широк достъп до всякакъв вид информация и безброй идеи, ще види също така как правосъдието ще се наложи като водещ принцип на преуспяващата социална организация.
На нивото на отделния индивид правосъдието е онази способност на човешката душа, която дава възможност на човек да различава истината от лъжата. В Божиите очи, заявява Бахаулла, правосъдието е “най-обичното от всички неща”, тъй като то позволява на всеки да вижда със собствените си очи, а не с очите на другите, да познава чрез собственото си познание, а не чрез познанието на своя съсед или обкръжение.
На групово ниво грижата за правосъдието представлява съществен показател в колективното вземане на решения, тъй като то представлява единственото средство, чрез което може да бъде постигнато единство на мисълта и действията. Без в ни най-малка степен да насърчава наказателния дух, който често е бил обличан в това име през миналото, правосъдието представлява практически израз на осъзнаването, че за човешкия прогрес интересите на отделния човек и на обществото са неразривно свързани ¦ до такава степен, че правосъдието се превръща във водеща грижа в човешките взаимоотношения и се създават условия за консултативен климат, който позволява безпристрастно да се проучват възможности и да се избират подходящите начини на действие. В подобен климат трайните тенденции към манипулации и разделение е по-малко вероятно да отклонят от вярната посока процеса на вземане на решения.
Подобно разбиране за правосъдието постепенно ще бъде засилено от осъзнаването, че във взаимозависимия свят интересите на отделния човек и обществото са неразривно свързани. В този контекст правосъдието представлява нишка, която трябва да бъде вплетена в разглеждането на всяко едно взаимоотношение било то в семейството, непосредствената обкръжаваща среда или на световно ниво.
В сегашната система на Организацията на обединените нации виждаме основата за един по-силен Световен съд. Учреден през 1945 г. като главен съдебен орган на Организацията на обединените нации, Международният съд се характеризира с редица положителни елементи. Сегашната система за подбор на съдии например цели да бъде създаден съдебен състав, който да представлява широк кръг от народи, региони и съдебни системи.27
Главният недостатък на съда е, че на него му липсват правомощията да издава законово задължителни решения. Без юрисдикция съдът е безсилен да раздава правосъдие.28 След време решенията на Световния съд могат да станат задължителни и приложими за всички страни, в краткосрочен план обаче Световният съд може да бъде засилен чрез други две мерки.
Разширяване юрисдикцията на съдаВ този момент юрисдикцията на съда е ограничена до няколко категории случаи и единствено държавите имат правото да предприемат действия. Ние предлагаме в допълнение към страните членки и на други органи на Организацията на обединените нации да бъде дадено правото да внасят случаи за разглеждане в съда.
Координиране на тематичните съдилищаСветовният съд трябва да служи като главна инстанция за съществуващи и нови тематични съдилища, които да арбитрират и да отсъждат в такива области като търговия и транспорт, както и при предложенията на такива органи като Международния криминален съд и Камарата по въпросите на опазването на околната среда. Въпроси от други области, които може би ще се наложи да бъдат под юрисдикцията на подобна система, ще изискват съдилища за международния тероризъм и трафика на наркотици.
Разкриване възможностите на отделната личност — сериозно предизвикателство на зараждащия се международен ред
Главната цел на управителните институции на всички нива е напредъкът на човешката цивилизация. Тази цел е трудно да бъде постигната без всеотдайното и съзнателно участие на по-голямата част от човечеството в живота и проблемите на общността.
В стремежа си да изграждат институции и да създадат една общност от държави, международните органи исторически са оставали далеч от сърцата и умовете на хората по света. Разделени от няколкото нива правителствени органи от международната арена и объркани от отразяването на международните новини от средствата за осведомяване, повечето хора все още не са развили чувство за съпричастност към институции като Организацията на обединените нации. Единствено хората, имали някакъв достъп до международната арена чрез такива канали като организации на гражданското общество, изглежда са в състояние да се идентифицират с тези институции.
Колкото и парадоксално да звучи, международните институции не могат да се развият в ефикасно и зряло ниво на управление и да изпълняват главната си задача за подпомагане развитието на човешката цивилизация, ако не осъзнаят и не поддържат своята връзка на взаимозависимост с хората по света. Подобно разбиране би задвижило един благороден процес на доверие и взаимопомощ, който на свой ред би ускорил прехода към новия световен ред.
Задачите, произтичащи от развитието на глобалното общество, изискват равнища на способности, далеч по-високи от всичко, което човешкият род досега е бил в състояние да прояви. Достигането на тези равнища ще изисква огромно нарастване на достъпа до знание от страна на всеки един човек. Международните институции ще успеят да активизират и да насочат скритите заложби на хората по света така, че упражняваната от тях власт да се съчетае със задължението им да спечелят доверието, уважението и искрената подкрепа на онези, чиито действия се стремят да управляват и да провеждат консултации открито и във възможно най-пълна степен с онези, чиито интереси са засегнати.
Хората, които изпитват увереност и уважение в тези институции, на свой ред ще изискват от своите национални правителства да увеличат както политическата, така и икономическата си подкрепа за международния ред. От своя страна, международните институции с нараснало влияние и сила ще бъдат в по-добро положение да предприемат по-нататъшни действия за установяването на законен и ефективен световен ред.
Едновременно с мерките за укрепване на нейната структура Организацията на обединените нации трябва да предприеме инициативи, които да освободят скритата във всички хора сила за участие в този стимулиращ процес. За тази цел определени въпроси, засягащи развитието на отделния човек и обществото заслужават специално внимание. Сред тях насърчаването на икономическото развитие, защитата на човешките права, издигане положението на жената и засилване ролята на моралното възпитание представляват четири приоритетни направления, които са толкова тясно свързани с напредъка на цивилизацията, че трябва да бъдат неразделна част от дневния ред на Организацията на обединените нации.
Насърчаване на икономическото развитиеКолкото и искрено да са били замислени и прилагани през последните петдесет години, стратегиите за икономическо развитие, използвани от Организацията на обединените нации, Световната банка и редица правителства далеч не оправдаха очакванията. В голяма част от света пропастта между “имащите” и “нямащите” се задълбочи и този процес продължава с все по-голяма скорост поради постоянната разлика в равнището на доходите. Социалните проблеми не затихнаха. Всъщност престъпността и болестите са не само в подем ¦ те вече се превръщат в епидемия, с която е трудно да се преборим.
Тези неуспехи могат да бъдат отдадени на редица фактори. Сред тях са погрешният акцент на редица широкомащабни проекти и бюрократичната прекомерна централизация, несправедливите условия за международна търговия, разпространяващата се корупция, на която бе позволено да процъфти из цялата система, изключването на жените от процесите на вземане на решения на всички нива, общата неспособност да се осигури предоставянето на ресурси на бедните и превръщането на ресурси за развитие във военна техника.
Безпристрастното проучване на тези фактори ще открои един общ систематичен и основен недостатък в сегашния модел за икономическо развитие ¦ материалните нужди често биват задоволявани, без да се имат предвид духовните фактори и тяхната мотивираща сила.
Развитието не трябва да се бърка със създаването на неустойчиво потребителско общество. Истинското благоденствие включва както духовно, така и материално благоденствие. Храната, жилището и материалните удобства са от съществено значение, но човешките същества не могат и никога не ще намерят удовлетворение в задоволяването на тези нужди. Те не биха останали доволни и от до известна степен по-нематериалните постижения като социално признание и политическа власт. В крайна сметка дори и интелектуалните постижения не задоволяват най-съкровените ни нужди.
Именно в стремежа към нещо повече, нещо извън самите нас, може правилно да бъде разбрана същността на човешкия дух. Въпреки че духовната страна на природата ни е замъглена от ежедневната борба за материални придобивки, нуждата ни от трансцеденталното не може дълго да бъде пренебрегвана. По този начин всеки план за устойчиво развитие трябва да отговаря и на духовните стремежи на човешките същества, и на техните материални нужди и желания.
Образованието е най-добрата инвестиция в икономическото развитие. “Човекът е върховният Талисман . Липсата на подходящо образование обаче го е лишила от това, което той притежава по рождение”, пише Бахаулла. “Гледайте на човека като на залеж, богат на скъпоценни камъни с неизчислима стойност. Единствено образованието може да го накара да разкрие своите богатства и да даде възможност на човечеството да се възползва от тях.”29 Образованието предполага нещо повече от простия процес на усвояване на ограничен кръг от знания или придобиването на определени жизнени умения. Наистина образованието, което трябва да бъде основна движеща сила на развитието, трябва също така да включва изучаването на процеса на придобиване на знания, да развива силата на интелекта и разума и да изгради у ученика необходимите морални качества.
Именно този задълбочен подход към образованието ще даде възможност на хората да допринесат за създаването на блага и да насърчат тяхното справедливо разпределение.30
Истинското богатство се създава, когато работата бива извършвана не просто като средство за изкарване на прехраната, но също и като начин да се допринесе за доброто на обществото. Ние смятаме, че смислената работа представлява основна нужда за човешката душа, също толкова важна за правилното развитие на индивида, колкото е и пълноценната храна, чистата вода и свежият въздух за тялото на човека.
Поради духовно вредната си същност, водеща до зависимост, схемите, които са съсредоточени единствено върху преразпределението на материалното богатство, в крайна сметка са обречени на провал. Разпределението на богатството трябва да става по ефективен и справедлив начин. Всъщност то трябва да бъде тясно свързано с процеса на създаване на блага.
Ние предлагаме следните препоръки към системата на Организацията на обединените нации за насърчаването на по-ефективно развитие.
Започването на решителна кампания за прилагането на “Дневен ред 21”
Планът за действие, формулиран по време на конференцията на Организацията на обединените нации по въпросите на околната среда и развитието включва в себе си широк кръг от гледища на гражданското общество и редица принципи, които не са много различни от тези, изложени в настоящото изявление. За съжаление обаче малко бе сторено от страните членки за прилагането на мерките, описани в плана.
Ако целите на “Дневен ред 21” бъдат взети насериозно и трябва да бъдат изпълнени, то може би ще е необходимо да се положи едно огромно усилие, различно по своята същност, но сходно по мащаб и ангажираност на участниците в него на плана Маршал за възстановяване на следвоенна Европа. В този случай институциите, създадени в Бретън Уудс ще бъдат призовани да започнат решителна кампания за подпомагане националните усилия в прилагането на пободен план. Един подобен мандат може да дойде в резултат единствено на конференция, сходна на първата бретънуудска среща отпреди около петдесет години, посветена на едно цялостно преразглеждане на тези институции. Целта на подобно преразглеждане би било да бъдат предоставени на хората по света достатъчни ресурси, така че те да могат да предприемат местни инициативи. Освен това конференцията би могла да разшири дневния си ред, за да разгледа и по-задълбочени въпроси, отнасящи се до икономическата сигурност чрез преустройството на съществуващите институции или създаването на нови структури.31
Ако се окаже успешен, този нов механизъм би могъл да бъде разширен, за да координира прилагането на мерките, изтъкнати по време на наскорошната социална среща на високо равнище.
Защита на основните човешки праваПрез петте десетилетия от основаването на Организацията на обединените нации се зароди разбирането, че човешките права трябва да бъдат международно признати и защитени с цел установяването на мир, социален прогрес и икономически просперитет.
Основа за международно разбирателство по въпроса за същността на човешките права е Всеобщата декларация за човешките права, приета от Организацията на обединените нации през 1948 г. и доразвита в две международни споразумения ¦ Международното споразумение за социалните и политическите права и Международното споразумение за социалните, икономическите и културните права. Освен това още около 75 други споразумения и декларации определят и защитават правата на жените и децата, правото на свобода на вероизповедание и правото на развитие.
Налагането на човешките права на международно ниво трябва да бъде осъществено по начин, сходен с отношението към военна агресия при системата за колективна сигурност. Нарушаването на човешките права в дадена страна трябва да бъде считано за грижа на всички, а прилагането на механизмите трябва да осигури единни действия от страна на цялата международна общност. На въпроса за това, кога и как да става намесата за защита на човешките права, е трудно да се отговори. Енергичното приложение ще изисква висока степен на всеобщ консенсус за това, какво точно представлява крещящо и целенасочено нарушаване на човешките права.
Важни стъпки към постигането на всеобщ консенсус бяха предприети по време на процеса, довел до конференцията по човешките права през 1993 г., която недвусмислено потвърди, че човешките права са всеобщи, неделими и взаимосвързани и сложи край на дългите дебати за относителната важност на гражданските и политическите права в сравнение със социалните, икономическите и културните права.32 Резолюциите на конференцията също така потвърдиха, че човешките права трябва да бъдат прилагани независимо от разликите в расова принадлежност, етнически произход, религиозно верую или национална идентичност. Те обхващат равноправието на жените и мъжете, включват за всички хора по света едни и същи права за свобода на проучването, достъпа до информация и изповядването на религия, както и правото на всеки на основни потребности като храна, подслон и здравеопазване.33 Освен нуждата да бъде изграден консенсус и да бъде засилено налагането на човешките права, е важно да бъде установено едно по-добро разбиране за това, че към всяко право е прикрепена и съответната отговорност.
Правото човек да бъде признат за юридическо лице пред закона например предполага отговорността той също така и да се подчинява на този закон, както и да полага усилия законите и съдебната система да стават все по-справедливи. По същия начин в социално-икономическата сфера правото човек да сключва брак носи със себе си отговорността той да се грижи за семейството си, да образова децата си и да се отнася с уважение към всички членове на това семейство.34 Правото на труд не може да бъде отделено от отговорността човек да изпълнява старателно своите задължения. В най-широк смисъл идеята за “всеобщите” човешки права предполага отговорност за цялото човечество.
В крайна сметка, въпреки че изпълняването на отговорностите във всяка една такава област зависи от отделния човек, задължение на международните институции е да защитават съответното човешко право. Ние предлагаме три мерки за незабавно действие.
Укрепване механизма на ООН за контрол, налагане и наблюдение
Механизмът на Организацията на обединените нации за контрол, налагане и наблюдение на спазването от страна на правителствата на международните споразумения е неадекватен. Центърът за човешките права разполага с твърде малък професионален персонал, който се мъчи да подпомага усилията за контрол върху спазването от държавите на всички ратифицирани от тях договори.
Ние вярваме, че ресурсите, отделяни за този център, трябва да бъдат съществено увеличени, за да може той да изпълнява както трябва своите задължения.
Насърчаване всеобщото ратифициране на международните конвенции по човешките права
Тъй като ратифицирането на международните конвенции по човешките права поражда задължение за страните членки ¦ за съжаление такова, което не може да бъде наложено ¦ генералният секретар и всички органи на ООН трябва да обмислят всяка възможност за насърчаване на страните членки да предприемат стъпки по този въпрос. Всъщност поставянето на краен срок за всеобщо ратифициране би могло да се окаже вдъхновяваща цел, която да бъде поставена от Общото събрание.
Осигуряване на уважение към органите на ООН, занимаващи се с човешките права
Тъй като мандатът на органите, контролиращи спазването на човешките права, е твърде сериозен, ООН трябва да обръща особено внимание на впечатленията, създавани от структурата и процесите на тези органи, както и да обсъжда внимателно всякакви стъпки при решаването на спорни въпроси, изискващи отстъпки.
Ние вярваме, че би било уместно по време на процеса на назначаване да бъде проучвано поведението на страните членки и да бъдат изключвани от избора за членство в комисията по човешките права и други контролиращи органи онези страни членки, които все още не са ратифицирали международните конвенции. Въпреки че тези страни членки все пак ще имат възможността да участват пълноценно в обсъжданията, подобна мярка би предпазила Организацията на обединените нации от потенциално объркващи и компрометиращи ситуации.
Ние също така вярваме, че е допустимо едно единствено изключение към горното правило. Страни-членки, които не се намират под специалното наблюдение на ООН и които са осигурили в достатъчна степен защитата на основните човешки права в своите конституции, но които не са били в състояние да завършат ратификационния процес поради вътрешни политически причини, не трябва да бъдат изключвани от избора за ръководни длъжности.
Накрая, изглежда също така уместно страните членки, които са ратифицирали международните споразумения, но се намират под специално наблюдение поради съществени нарушения на човешките права, да бъдат лишавани от право на участие в избора за ръководни длъжности на конференции и други заседания на комисията по човешките права. Това би предотвратило широкото възприемане на процедурата като пародия.
Издигане положението на женитеСъздаването на мирна и устойчива цивилизация би било невъзможно без пълноценното участие на жените във всяка една област.35 Въпреки че това предложение получава все по-широка подкрепа, съществува явна разлика между интелектуалното приемане и неговото приложение.
Време е институциите по света, съставени предимно от мъже, да използват своето влияние за насърчаване систематичното включване на жените не като проява на снизхождение или предполагаема саможертва, а като действие, мотивирано от убеждението, че приносът на жените е необходим за напредъка на обществото.36 Единствено когато приносът на жените бъде оценяван, техните възможности ще бъдат открити и вплетени в структурата на обществото. Резултатът от това ще бъде една по-мирна, балансирана, справедлива и преуспяваща цивилизация.37
Очевидните биологични разлики между половете не трябва да се превръщат в причина за неравенство и несъгласие. Напротив, те взаимно се допълват. Ако ролята на жените като майки бъде правилно оценена, тяхната работа в отглеждането и възпитанието на децата ще бъде уважавана и адекватно възнаградена. Трябва да признаем също така, че ролята да ражда деца, не намалява годността на жената да заема ръководни длъжности, нито пък ограничава нейния интелектуален, научен или творчески потенциал. Напротив, тази роля може да бъде дори и предимство.
Ние вярваме, че най-голям ефект за издигане положението на жените би имал напредъкът в няколко съществено важни области. Ще споделим следните идеи, които са от основно значение за изложените по-нататък препоръки.
На първо място, трябва да бъде заличено насилието над жените и момичетата ¦ едно от най-крещящите и широкоразпространени нарушения на човешките права. Насилието е било част от живота на много жени в целия свят, независимо от цвят на кожата, класов произход или образование. В много общества традиционното разбиране, че жените стоят на по-ниско равнище или представляват бреме, ги прави лесен прицел за гнева и яда на мъжете. Дори и силни законови средства и приложни механизми биха имали ограничено въздействие, ако не са подкрепени от промяна в отношението на мъжете. Жените не биха се чувствали сигурни, докато не се установи едно ново обществено съзнание, което би превърнало самия израз на снизходително отношение, да не говорим пък за каквато и да е форма на насилие, в основание за дълбок срам.
На второ място, семейството остава основната градивна единица на обществото, а видяното и придобитото там поведение се отразява на взаимоотношенията на всички други нива в обществото. Затова членовете на семейството трябва да бъдат така преобразени, че принципът за равноправието между жените и мъжете да бъде вътрешно приет. Освен това, ако връзките на обич и единство сплотяват отношенията в семейството, тяхното влияние ще излезе далеч извън неговите рамки и ще повлияе на цялото общество.
На трето място, въпреки че главната цел на всяко общество трябва да бъде образоването на неговите членове, на този етап от човешката история най-голяма е нуждата от образование на жените и момичетата.38 Повече от двадесет години проучванията единодушно потвърждават, че от всички възможни инвестиции, образованието на жените и момичетата дава най-добри резултати по отношение на социалното развитие, заличаването на бедността и напредъка на обществото.39
На четвърто място, световният диалог за ролята на мъжете и жените трябва да допринесе за осъзнаването на присъщата взаимодопълваща се роля на двата пола. Това е така, защото разликите между тях представляват естествено потвърждение на необходимостта жените и мъжете да работят съвместно, за да доведат до успешен край техния потенциал в изграждането на развита цивилизация и дори за увековечаване на човешкия род. Тези разлики са присъщи на взаимодействащия характер на човечеството, на което те принадлежат. Този диалог трябва да обсъди историческите сили, които са довели до потискането на жените и да проучи новите социални, политически и духовни реалности, които днес преобразуват нашата цивилизация.
За отправна точка на този диалог ние предлагаме следната аналогия от бахайските писания: “Светът на хората има две крила ¦ едното са жените, а другото мъжете. Едва след като и двете крила се развият еднакво, птицата може да полети. Ако едното крило остане слабо, полетът е невъзможен.”40 В допълнение ние подкрепяме следните три специфични мерки.
Увеличаване участието на жените в делегациите на страните членки
Ние предлагаме страните членки да бъдат насърчени да назначават нарастващ брой жени на посланически и други дипломатически длъжности.
Насърчаване всеобщата ратификация на международните конвенции, които защитават правата на жените и подобряват тяхното положение
По същия начин както и международните конвенции по човешките права, генералният секретар и всички други органи на ООН трябва да разглеждат всяка възможност за насърчаване на страните членки да предприемат по-нататъшни стъпки за ратифициране на конвенциите и протоколите, защитаващи правата на жените и издигането на тяхното положение.
Предварително планиране на приложението на пекинската платформа за действие
Декларацията “Стратегии, отправени към бъдещето”, приета по време на конференцията в Найроби, беше изключително смела и находчива, но нейното приложение се оказа твърде неефикасно.41 Ние вярваме, че тази несполука трябва да ни даде добър урок и да бъдат изработени подробни планове, които да не позволят същото да сполети и платформата за действие, която ще бъде изработена по време на пекинската конференция.
Ние предлагаме да бъде създадена система за контрол, която да изготвя доклади за изпълнение приложението на приетите мерки и да представя годишни отчети пред Общото събрание, в които да бъдат посочвани първите и последните двадесет страни по отношение на тяхното съблюдаване.
Акцент върху моралното развитиеПроцесът на интегриране на хората във все по-големи и по-големи групи, макар и повлиявано от културата и географското положение, до голяма степен е било определяно от религията ¦ най-могъщото средство за промяна на отношението и поведението на хората. Като казваме религия, ние имаме предвид обаче самата основа или същността на религията, а не догмите и сляпото подражание, които с времето са били напластени около нея и които представляват причина за нейния упадък и заличаване.
По думите на Абдул Баха “Материалната цивилизация е като тялото. Колкото и да е невероятно грациозно, елегантно и красиво, то е мъртво. Божествената цивилизация е като духа, а тялото получава своя живот от духа. ... Без духа светът на хората е безжизнен.”42
Идеята за насърчаване развитието на определен морал и морални ценности може да се окаже противоречива, особено в тази епоха на хуманистичен релативизъм. Въпреки това ние твърдо вярваме, че съществува един общ набор от духовни ценности, който хората, преувеличаващи незначителните разлики в религиозните и културните обичаи за политически цели, правят трудно приемлив.43 Тези основни добродетели, култивирани във всички духовни общности, представляват основна рамка за морално развитие.
Едно вглеждане в присъщите общи черти на големите религиозни и морални системи по света разкрива, че всяка една от тях поддържа единството, сътрудничеството и разбирателството между хората, дава насоки за отговорно поведение и подкрепя развитието на добродетели, които представляват предпоставка за принципни взаимоотношения, основани на взаимното доверие.44
Насърчаване разработването на програми за морално образование в училищата
Ние препоръчваме една всеобща кампания за насърчаване моралното образование. Казано просто, тази кампания трябва да насърчава и да подпомага инициативи на местно ниво из целия свят за вплитане на едно морално измерение в образованието на децата. Това може би ще изисква провеждането на конференции, издаването на съответните материали и редица други съпътстващи дейности, всяка от които представлява сериозна инвестиция в бъдещето поколение.
Тази кампания за морално развитие би могла да започне от няколко простички принципа. Например благопристойното поведение, благонадеждността и честността представляват основа за стабилитет и прогрес; алтруизмът трябва да бъде в основата на всички човешки начинания, така че искреността и уважението към правата на останалите да се превърне в неделима част от действията на всеки индивид; службата на човечеството е истинският източник на щастие, почит и смисъл в живота.
Ние също така вярваме, че кампанията ще се увенчае с успех единствено ако в нея се разчита на силата на религията. Доктрината за разделението на църквата и държавата не трябва да бъде използвана като щит, с който да бъде блокирано това благотворно влияние. В тази важна инициатива религиозните общности в частност трябва да бъдат привлечени като равноправни партньори.
Със своето разрастване тази кампания ще ускори процеса на обогатяване на отделния индивид, което на свой ред ще преобрази начина, по който хората, независимо от своята икономическа класа, социално положение или етнически, расов и религиозен произход, взаимодействат в своето общество.
Повратен момент за всички народи: Призив към ръководителите по света
Достигнахме повратен момент в развитието на народите.
“Обединението на цялото човечество е отличителният белег на етапа, който човешкото общество сега наближава. Единството на семейството, на племето, на града държава и на нацията бяха последователно предприети и напълно установени. Световното единство е целта, към която се стреми измъченото човечество. Изграждането на нациите привърши. Анархията, присъща на държавния суверенитет, приближава своя връх. Светът, навлизащ в своята зрелост, трябва да изостави този фетиш, да признае единството и целостта на човешките взаимоотношения и да установи веднъж завинаги механизма, който може най-добре да въплъти този основен принцип на неговия живот.”45
Преди повече от един век Бахаулла учеше, че съществува само един Бог, че съществува само един човешки род и че всички световни религии представляват етапи в откровението на Божията воля и предопределение за човечеството. Бахаулла обяви настъпването на времето, предречено във всички световни свещени книги, когато човечеството най-сетне ще стане свидетел на обединяването на всички народи в едно мирно и неделимо общество.
Той казваше, че човешките съдбини лежат не просто в създаването на материално благоденстващо общество, но също така и в изграждането на една световна цивилизация, в която отделните хора са насърчени да постъпват като морални личности, осъзнаващи истинската си природа и в състояние да осъществяват по-пълната си реализация, която никоя степен на материално благоденствие не може сама по себе си да позволи.
Бахаулла също така беше сред първите, приели израза “нов световен ред”, за да опише огромните промени в политическия, обществения и религиозния живот по света. “Признаците за надвисналите конвулсии и хаос могат вече да бъдат съзрени, тъй като господстващият ред изглежда е отчайващо неизправен”, пише Той. “Скоро сегашният ред ще бъде сгънат и един нов ще бъде разстлан вместо него.”46
За тази цел Той заяви както на ръководителите, така и на членовете на обществото: “Не трябва да се гордее онзи, който обича собствената си страна, а по-скоро онзи, който обича целия свят. Земята е просто една страна, а всички хора ¦ нейни граждани.”47
Преди всичко ръководителите от бъдещото поколение трябва да бъдат мотивирани от искреното желание да служат на цялата общност и да разбират, че ръководството представлява отговорност, а не средство за придобиване на привилегии. Дълго време на ръководството се е гледало както от ръководителите, така и от ръководените като на упражняване контрол върху други хора. Днешната епоха обаче наистина изисква едно ново определение за ръководството както и един нов тип ръководители.48
Това е особено вярно по отношение на международната сцена. За да бъде създадено чувство на доверие, за да се спечели увереността и за да се култивира една естествена привързаност в сърцата на хората по света към институциите на международния ред, тези ръководители трябва да обръщат особено внимание на собственото си поведение.
Чрез една неопетнена личностна почтеност те трябва да помогнат за възвръщане доверието и увереността в управлението. Те трябва да въплъщават в себе си характерни черти като честност, скромност и безпристрастност в търсене на истината във всяка ситуация. Те трябва да се ангажират и да бъдат ръководени от принципи, като по този начин постъпват в съответствие с дългосрочните интереси на цялото човечество.
“Нека разбирането ви обхваща света, а не да е ограничено до самите вас”, пише Бахаулла. “Нека мислите ви бъдат насочени към това, което ще възстанови съдбините на човечеството и ще пречисти сърцата и душите на хората.”49
Бележки1 Boutros-Ghali, Boutros. 1992. An Agenda for Peace: Peace-making and Peace-Keeping. Доклад на генералния секретар в съответствие с изявлението, прието от срещата на високо равнище на Съвета за сигурност, 31 януари, Ню Йорк, Организация на обединените нации.
2 Несъмнено преамбюлът на Хартата на Организацията на обединените нации е сред най-вдъхновяващите откъси в историята на човешкото управление:
“Ние, народите на Организацията на обединените нации, решени
да спасим бъдните поколения от ужасите на войната, които на два пъти в наше време донесоха нечувани мъки на хората по света;
да потвърдим вярата си в основните човешки права, в достойнството и честта на човешката личност, в равните права на мъжете и жените, както и на малките и големите народи;
да създадем условия, при които ще могат да бъдат съблюдавани правосъдие и уважение по отношение на задълженията, произтичащи от договорености и други международни законови спогодби;
да насърчим социалния прогрес и по-добрите условия на живот при по-голяма свобода;
и за постигането на тези целида проявяваме толерантност и да живеем в мир помежду си като добри съседи;
да обединим силите си за поддържането на международен мир и сигурност;
да осигурим, чрез приемането на принципи и прилагането на методи, въоръжените сили да не бъдат използвани, освен за общите интереси;
да приложим международен механизъм за подпомагане икономическото и социалното развитие на всички народи,
решихме да обединим усилията си за осъществяването на тези цели.
Съгласно гореизложеното, чрез своите представители, събрани в град Сан Франциско и показали своите правомощия, които бяха установени за валидни, нашите съответни правителства изразиха съгласието си с настоящата Харта на Организацията на обединените нации и по този начин създават международна организация, наречена Обединени нации.”
United Nations. 1994. Charter of the United Nations and Statute of the International Court of Justice. United Nations Department of Public Information. DPI/511 - 93243 - April 1994 - 40M.
3 Световна банка. 1994 г. World Development Report, pp. 162-163. (Oxford: Oxford University Press.)
4 Напоследък бяха направени редица предложения, разглеждащи необходимостта от реформи в системата на Организацията на обединените нации в контекста на специфични проблеми. Докладът на Световната комисия по здравеопазването и развитието, озаглавен “Нашето общо бъдеще”, например предлага редица промени като създаването на специален “Съвет за устойчиво развитие”, който да координира дейностите на ООН в подпомагане на развитието, като същевременно бъде опазвана околната среда. The World Commission on Environment and Development, Our Common Future. (Oxford: Oxford University Press, 1987.)
По същия начин докладът на комисията “Брант”, озаглавен “Общата криза Север-Юг: финанси, търговия и енергийни ресурси: Сътрудничество за световно възстановяване” предлага реформи в изключително важната област на финансите, търговията и енергийните ресурси в контекста на тяхното влияние върху дисбаланса Север-Юг. The Brandt Commission, Common Crisis North-South: Co-operation for World Recovery. (London: Pan Books, 1983.)
Литературата, предлагаща по-общи промени в Организацията на обединените нации, е също така обемиста и продължава да се увеличава, особено в очакване на 50-ата годишнина на Организацията на обединените нации. Първата по-съществена и сериозна преоценка на Организацията на обединените нации започна през 50-те години в очакване на 10-ата годишнина на хартата. В това отношение публикуването през 1958 г. на документа “Световен мир чрез световна законова уредба” от Луис Б. Сон и Гренвил Кларк, който бе сред първите сериозни предложения за премахване правото на вето, трябва да се разглежда като крайъгълен камък.
Grenville Clark, and Louis B. Sohn, World Peace Through World Law. (Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1966.)
По-наскорошните предложения варират от Стокхолмската инициатива, която предлага едно общо виждане за това, какво може да бъде направено с цел укрепване на Организацията на обединените нации, до наскоро публикувания “Организацията на обединените нации: Работен доклад за преустройство” на Харолд Стасен, в който е направено предложение за преработка на всеки един член на хартата. Последната книга на Бенджамин Ференц “Нови законови основи за световно оцеляване” предоставя редица практически и юридически обосновани предложения за реформи, основани на презумпцията, че държавите, народите и отделните хора трябва да имат свободата да се развиват по начин, който те сметнат за целесъобразен при условие, че това не излага на опасност и не нарушава правата на другите да живеят в мир и достойнство.
The Stockholm Initiative on Global Security and Governance 1991. Common Responsibility in the 1990’s. (Stockholm: Prime Minister’s Office, Stockholm, Sweden.)
Harold Stassen, United Nations: A Working Paper for Reconstructing. (Minneapolis: Learner Publications Company, 1994.)
Benjamin Ferencz, New Legal Foundations for Global Survival (Oceana Publications, 1994)
5 The Commission on Global Governance, Our Global Neighborhood. (New York: Oxford University Press, 1995.)
6 Много мислители са осъзнали същността на единството и са разбрали неговото влияние за развитието на човешкото общество. Сред тези мислители е и палеонтологът Ричард Лийки: “Ние сме представители на един биологичен вид ¦ един вид хора. Всеки индивид на тази планета е член на “homo sapiens sapiens”, а географските различия, които виждаме сред хората са просто биологични нюанси на една и съща картина. Човешките способности за развиване на култура позволяват нейното многообразие по различни и колоритни начини. Често срещаните много дълбоки разлики между тези култури не трябва да бъдат разглеждани като граници между хората. Вместо това културите трябва да се приемат такива, каквито са ¦ най-убедително доказателство за принадлежност към човешкия род.”
Richard E. Leakey, and Rodger Lewin, Origins: What new discoveries reveal about the emergence of our species and its possible future. (New York: Dutton, 1977.)
В общи линии произведенията на Шоги Ефенди предлагат задълбочено и обширно изложение на идеята за единството на човечеството. Резюме на тази идея, така както я разбират бахаите, може да бъде намерено в книгата “Световният ред на Бахаулла”.
Shoghi Effendi, The World Order of Bahб’u’llбh. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1938.) p. 42-43.
7 Ние не сме единствените, правещи това предложение. Комисията по световно управление пише в “Нашата планетарна среда”: “Предлагаме Общото събрание да вземе решение за провеждането на световна конференция по управлението през 1988 г., като решенията от тази конференция да бъдат ратифицирани и приложени до 2000 г.”
The Report of the Commission on Global Governance, Our Global Neiborhood. (New York; Oxford University Press. 1995.) p. 351.
8 Две широко разпространени максими илюстрират този принцип. “Красотата е в малките неща” ¦ максима, превърнала се в икономически принцип в началото на 70-те години, се отнася в същата степен и до управлението. Шумахер разяснява: “В дейността на хората сякаш винаги има нужда поне от две неща по едно и също време, които на пръв поглед изглеждат несъвместими едно с друго. Ние винаги се нуждаем и от свобода, и от порядък. Нуждаем се от много и много малки, автономни единства, а в същото време и от подредеността на широкомащабното, по възможност световно единство и координация.”
Schumacher, E. F. Small is Beautiful: Economics as if People Mattered. (New York: Harper and Row, 1973.) p. 65.
“Мислете в глобален мащаб, действайте в локален” ¦ девизът, издигнат от активисти в областта на опазването на околната среда и развитието, въплъщава в себе си едно виждане, в което нуждата от цялостна световна координация е грижливо балансирана с нуждата от местна и национална автономия.
9 “[Световният закон на Бахаулла ¦ система за световно управление] ... не само че не цели да подкопае съществуващите устои на обществото, но и се стреми да разшири неговата основа, да преобрази неговите институции по начин, който е в съзвучие с нуждите на постоянно променящия се свят. Той не може да е в противоречие с каквито и да е законови задължения, нито може да подкопае основни отношения на вярност. Целта му не е нито да задуши пламъка на здравия и разумен патриотизъм в сърцата на хората, нито да отмени системата на национална автономия, толкова съществена за избягването на злините на прекомерната централизация. Той не пренебрегва, нито пък се опитва да потиска многообразието на етническия произход, околната среда, историята, езика и традициите, на начина на мислене и обичаите, които отличават народите и страните по света. Той призовава за една по-широка вярност, за едно по-голямо стремление от всичко, което е движело човешкия род. Той настоява националните подбуди и интереси да се подчинят на наложителните нужди на обединения свят. От една страна, той отрича прекомерната централизация, а от друга, отхвърля всякакви опити за уеднаквяване.
Shoghi Effendi, The World Order of Bahб’u’llбh, (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1974.) p. 41-42.
10 Пишейки през 30-те години, Шоги Ефенди, който тогава ръководеше бахайската общност, обрисува някои от функциите и отговорностите на една бъдеща световна законодателна власт. Между другото той пише: “едно световно законодателно тяло, чиито членове, като довереници на цялото човечество ... ще постановява такива закони, каквито са необходими за регулирането на живота, задоволяването на нуждите и уреждането на взаимоотношенията между всички раси и народи.” Shoghi Effendi, The World Order of Bahб’u’llбh, (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1974.) p. 203.
Това гледище се споделя от такива учени като Ян Тинберген, носител на Нобелова награда за икономика за 1969 г., който заявява: “Проблемите на човечеството вече не могат да бъдат решавани от националните правителства. Това, от което имаме нужда, е световно правителство. То може най-добре да бъде създадено чрез укрепване системата на Организацията на обединените нации.”
United Nations Development Programme (UNDP). Human Development Report 1994. Global Governance for the 21st Century. (New York: Oxford University Press.) p.88.
11 Bahб’н International Community. Proposals to the United Nations for Charter Revision. May 23, 1955.
12 Във всичките Си писания Бахаулла постоянно използва понятията “ред”, “световен ред” и “нов световен ред”, за да опише непрестанните и важни промени в политическия, социалния и религиозния живот в света. В края на 60-те години от миналия век Той пише: “Равновесието в света бе нарушено чрез разтърсващото въздействие на този най-велик, този нов Световен ред. Уреденият живот на човечеството бе преобразен посредством тази неповторима, тази чудна Система, подобна на която не са зървали очите на смъртен.”
Bahб’u’llбh, The Kitáb-i-Aqdas. Translated by Shoghi Effendi and a Committee at the Bahб’н World Centre. (Haifa: Bahб’н World Centre, 1992.)
13 ‘Abdu’l-Bahб, The Secret of Divine Civilization. Trans. Mirzaeh Gail. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1957.) p. 24.
14 United Nations Research Institute for Social Development (UNRISD), States of Disarray: The social effects of globalization. (London: KPC Group. 1995) pp. 106-109.
15 Съществуват много начини една такава комисия или дори самият Световен съд да подходят при определянето на истински и справедливи граници за всички държави. Колкото и страшна да изглежда подобна задача, тя представлява важна част от процеса на изграждане на един нов ред. Абдул Баха пише: “Истинската цивилизация ще разгърне своя флаг в самото сърце на света тогава, когато определен брой от видните му и благородни владетели ¦ сияйни примери за преданост и решителност ¦ се вдигнат за доброто и щастието на цялото човечество с твърда решимост и далновидност да установят Делото на световния мир. Те трябва да превърнат Делото на мира в предмет на обща консултация и да се стремят с всички средства, които са по силите им, да установят един Съюз на народите по света. Те трябва да сключат задължаващо споразумение и да установят един договор, условията на който да бъдат здрави, ненарушими и определени. Те трябва да го обявят на целия свят и да получат одобрението за него на целия човешки род. На това върховно и благородно начинание ¦ истинският източник на мир и благоденствие за целия свят ¦ трябва да се гледа като на свещено от всички, които живеят на земята. Всички сили на човечеството трябва да бъдат мобилизирани, за да осигурят стабилността и трайността на този Най-велик договор. В този всеобхватен пакт трябва ясно да бъдат определени границите на всяка една страна, да бъдат ясно формулирани принципите, лежащи в основата на взаимоотношенията на правителствата и да бъдат уточнени всички международни споразумения и задължения. По същия начин трябва да бъдат строго ограничени размерите на въоръженията на всяко правителство, защото ако бъде позволено да се засили подготовката за война и да се увеличат въоръжените сили на която и да е страна, това би предизвикало подозрението на другите. Основният принцип, лежащ в основата на този тържествен пакт, трябва да бъде поставен така, че ако по-късно дадено правителство наруши някое от неговите условия, всички правителства по света трябва да се надигнат и напълно да го подчинят, дори нещо повече ¦ човешкият род като цяло трябва да се реши с всички сили, с които разполага, да унищожи това правителство. Ако това най-силно от всички средства бъде приложено към болното тяло на света, то със сигурност ще се възстанови от своите болести и ще остане завинаги в сигурност и безопасност.”
‘Abdu’l-Bahб, The Secret of Divine Civilization. Trans. Mirzaeh Gail. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1957.) p. 64-65.
16 Според наскоро публикувана статия във в. “Ню Йорк Таймс”, благотворителните дарения в Съединените щати през 1994 г. са нараснали с 3,6% до 130 милиарда долара.
Karen W. Arenson, “Charitable Giving Rose 3.6% in 1994, Philanthropy Trust Says,” The New York Times, Thursday, 25 May 1995, sec. A, p. 22
17 Що се отнася до въпроса за международен език ... ние като бахаи желаем силно да видим възможно най-скоро приемането на един спомагателен език, без да сме застъпници на който и да език да заеме това положение. Ако правителствата по света постигнат съгласие за някой съществуващ или създаден нов език, който да бъде използван от всички по света, ние от сърце бихме го подкрепили, защото желаем да видим възможно най-скоро осъществяването на тази стъпка към обединението на човешкия род.
Shoghi Effendi, Directives of the Guardian. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust.) p. 39.
Като правим това предложение, ние желаем да обърнем вниманието на определението “спомагателен”. Бахайските учения ценят и насърчават културното многообразие, а не уеднаквяването. Затова на този етап на историческо развитие ние не предвиждаме налагането на един език по целия свят. Това, което си представяме, е, че народите и държавите по света ще запазят своите местни и национални езици, като в същото време хората ще бъдат насърчавани да изучават спомагателния език. Разбира се, спомагателният език в крайна сметка трябва да бъде преподаван като задължителен предмет във всички училища по света. Това обаче по никакъв начин не трябва да накърнява естествените изрази на националното и местното езиково и културно многообразие.
18 “Наближава денят, когато всички народи по света ще са приели един всеобщ език и една обща писменост ¦ пише Бахаулла в края на миналия век. ¦ Когато бъде постигнато това, до който и град да пътува човек, ще бъде сякаш той влиза в собствения си дом.”
Shoghi Effendi, transl. Gleanings from the Writings of Bahб’u’llбh. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1983.) p. 250.
19 В “специален принос” към Доклада за човешко развитие от 1994 г. Джеймс Тобин, носител на Нобелова награда за икономика за 1981 г., отбелязва, че “една постоянна универсална парична единица” би премахнала до голяма степен, ако не и изцяло, големите вълнения, свързвани сега с огромното валутно спекулиране на световните пазари в наши дни. Отбелязвайки, че сме твърде далеч от подобна световна парична единица, той предлага като временна мярка една “уеднаквена международна такса” върху кешовите валутни операции.
United Nations Development Programme (UNDP). Human Development Report 1994. A Tax on International Currency Transactions. (New York: Oxford University Press.) p. 70.
20 Принципът за колективна сигурност е бил изложен от Бахаулла преди повече от един век в писма до царете и управниците по света: “Бъдете единни, о, царе по света, защото чрез това бурята на несъгласието ще стихне сред вас и народите ви ще намерят покой, ако сте от тези, които разбират. Ако някой сред вас вдигне оръжие срещу друг, вдигнете се всички срещу него, защото това не е нищо друго освен явна справедливост.”
Shoghi Effendi, transl. Gleanings from the Writings of Bahб’u’llбh. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1983.) p. 254.
21 The Report of the Independent Working Group on the Future of the United Nations. The United Nations in its Second Half-Century. (Yale University Press Service, 1995.) p. 16
22 Glenview Foundation, The Stassen Draft Charter for a New United Nations to Emerge from the Original, to Serve World Peace and Progress for the Next Forty Years. (Philadelphia: Glenview Foundation. 1985.)
Glenville Clark and Louis B. Sohn, World Peace Through World Law. (Cambridge, Keith Hindell, “Reform of the United Nations?” in The World Today: Journal of the Royal Institute of International Affairs. (United Kingdom, Feb. 1992.) Vol. 48, No. 2. pp.30-33.
John Logue, “New World Order Means Reformed U.N.”, World Federalist News, July 1992.
Benjamin B. Ferenz and Ken Keyes Jr., Planethood: The Key to Your Future. (Coos Bay, Oregon: Love Line Books. 1991.)
Boutros-Ghali, Boutros. 1992. An Agenda for Peace: Peace-Making and Peace-Keeping. Report of the Secretary-General Pursuant to the Statement Adopted by the Summit Meeting of the Security Council, January 31, New York: United Nations.
23 Това не означава, че стъпките за забрана на подобни оръжия трябва да изчакат пълното развитие и разполагане на такива сили. Ние изцяло подкрепяме настоящите стъпки за подновяване на Договора за ограничаване на ядрените въоръжения и за твърдото установяване на широка забрана над ядрените изпитания, както и всички бъдещи усилия за премахване на ядрените, химическите и биологическите оръжия. Също така трябва да бъдат положени още по-големи усилия за ограничаването и контрола над конвенционалните оръжия като например наземните мини, които предизвикват масови жертви.
24 Махбуб ул Хак, 1994. Старши съветник в администрацията на Програмата за развитие към Организацията на обединените нации (УНДП). Ръководител на екип, изготвящ годишните доклади на УНДП, който в последните години даде своя принос в теорията и практиката на развитието, включително и нова теория за сигурност.
25 Erskine Childers, ed. Challenges to the United Nations: Building a Safer World. (New York: St. Martin’s Press. 1994.) pp. 21-25.
26 John Huddleston, The Search for a Just Society. (Kidlington, Oxford: George Ronald. 1989.)
27 Преди около 75 години Абдул Баха направи следните предложения за един бъдещ световен съд: “националните събрания на всяка една държава и народ, т.е. техните парламенти, трябва да изберат двама или трима човека, които са сред най-способните от този народ, които познават добре международното законодателство и връзките между правителствата и съзнават съществените нужди на хората по света в наши дни. Броят на тези представители трябва да бъде пропорционален на броя на населението на съответната страна. Изборът на тези хора, определени от националното събрание, т.е. парламента, трябва да бъде потвърден от горната камара, конгреса и кабинета, както и от президента или монарха, така че те да бъдат избраници на целия народ и правителството. Върховният съд ще бъде съставен от тези хора и по този начин в него ще има своя дял цялото човечество, тъй като всеки един от тези делегати ще представлява напълно своя народ. Когато Върховният съд се произнесе по даден международен въпрос, било то единодушно или чрез гласа на мнозинството, няма да съществува никакъв претекст за ищеца или почва за възражения за обвиняемия. В случай че при изпълнението на окончателно решение на Върховния съд някое правителство или държава прояви нежелание или мудност, останалите народи трябва да се изправят срещу тях, тъй като всички правителства и страни по света са поддръжници на Върховния съд. Помислете си каква твърда основа представлява това! С една ограничена лига обаче целта няма да бъде постигната така както трябва.”
Selections from the Writings of ‘Abdu’l-Bahб. Compiled by the Research Department of the Universal House of Justice. Translated by a Committee at the Bahб’н World Centre and by Mirzaeh Gail. (Great Britain: W & J Mackay Ltd. 1978.) pp. 306-307.
28 В настоящия момент например юрисдикцията на съда е ограничена до 1) случаи, при които двете страни са се отнесли до него чрез специално споразумение, 2) въпроси, отнасящи се до действащ договор или конвенция, която предвижда отнасяне до съда и 3) специална категория юридически спорове между държави, за които последните са признали юрисдикцията на съда като задължителна.
Europa World Year Book 1994. Vol.I. International Court of Justice. p.22.
29 Shoghi Effendi, transl. Gleanings from the Writings of Bahб’u’llбh. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1983.) p.260.
“Първото най-важно изискване е развитието на образованието. Немислимо е която и да е държава да постигне просперитет и успех, ако не обръща внимание на тази първостепенна и основна грижа. Главната причина за влошаване състоянието и упадъка на народите е невежеството. Днес повечето хора по света са неосведомени дори и по всекидневни въпроси, да не говорим пък за това да проумяват същината на важните проблеми и сложни потребности на времето.”
‘Abdu’l-Bahб. The Secret of Divine Civilization. Transl. Mirzaeh Gail. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1957.) p.109.
“Същата тази разлика се наблюдава и сред животните ¦ някои са били опитомени и образовани, а други са били оставени диви. Ясно е доказателството, че природата е несъвършена, а образованието ¦ съвършено. Това означава, че човек намира изход от нуждите на природата чрез образованието и културата, следователно образованието е необходимо и задължително. Но образованието бива няколко вида. Съществува например тренинг и развитие на физическото тяло, което осигурява сила и растеж. Съществува също така интелектуално образование или умствен тренинг, за което са създадени училищата и университетите. Третият вид образование е това на духа. Чрез диханията на Светия Дух човек се издига до царството на благочестивостта и бива озарен от светлините на божествените дарове. Царството на благочестивостта може да бъде достигнато единствено чрез сиянието на Слънцето на действителността и възраждащия живот на божествения дух.”
‘Abdu’l-Bahб, Из беседа, изнесена в катедралата “Св. Павел” на 20 септември 1912 г. The Promulgation of Universal Peace. p.329-330.
30 Правителствата и техните партньори трябва да не забравят, че материалното равенство не е нито постижимо, нито пък е желателно. Абсолютното равенство е една химера. На различни етапи по пътя обаче ще бъде необходимо да бъде извършено преразпределение на част от световните богатства. Това се налага, тъй като става все по-очевидно, че необузданият капитализъм също не дава отговор. За установяването на материална справедливост е необходимо някакво регулиране и преразпределение. В това отношение данъкът върху общия доход представлява по принцип едно от най-справедливите и безпристрастни средства. Също така трябва да има роля и за доброволното споделяне на средства ¦ както от отделни хора, така и на ниво институции. Еднаквите възможности за икономически напредък и прогрес обаче трябва да бъдат вплетени в основата на новия ред. В крайна сметка, най-важното регулиране на която и да е икономическа система е моралното регулиране, което започва от сърцата и умовете на хората.
31 Създаването на Световна служба по опазването на околната среда (ГЕФ) представлява похвална първа стъпка, която може да стане основа за финансиране на “Дневен ред 21”, ако бъде разширен нейният обхват на действие и бъде преразгледан нейният мандат.
32 Световна конференция за човешките права. Виенска декларация и програма за действие. 14-25 юни 1993 г. Виена, Австрия.
33 Допълнителни подробности за това схващане могат да бъдат намерени в “Благоденствието на човечеството” ¦ изявление на Бахайската международна общност, Отдел за обществена информация, публикувано през февруари 1995 г.: “Дейността, най-пряко свързана със съзнанието, отличаващо човешката същност, е личното проучване на действителността. Свободата да бъде проучвана целта на съществуването и да бъдат развивани дарбите на човешката същност, които правят възможно това, изискват съответната защита. Човешките същества трябва да имат свобода на познанието. Това, че често се злоупотребява с тази свобода и тази злоупотреба в голяма степен се насърчава от характерните черти на съвременното общество, не намалява в ни най-малка степен валидността на този стремеж.
Именно този стремеж на човешкото съзнание налага моралното задължение за провъзгласяването на много от правата, въплътени във Всеобщата декларация и в свързаните с нея споразумения. Всеобщото образование, свободата на придвижването, достъпът до информация и възможността за участие в политическия живот представляват отделни страни от нейното прилагане, което изисква изрични гаранции от международната общност. Същото се отнася и до свободата на мисълта и убежденията, в това число и на свободата на вероизповедание, заедно с правото на мнение и изразяването на тези мнения по подходящ начин.
Тъй като човечеството е едно и неделимо, всеки негов член се ражда на този свят като отговорност на цялото. Тази отговорност представлява моралната основа на повечето от другите права ¦ в основата си икономически и социални ¦ които институциите на Организацията на обединените нации се стремят също така да определят. Сигурността на семейството и дома, собствеността над имуществото и правото на личен живот са неща, включени в тази отговорност. Задълженията от страна на общността се простират до осигуряването на работа, грижи за духовното и физическото здраве, обществено осигуряване, справедливо заплащане на труда, отдих и възстановяване и редица други справедливи изисквания от страна на отделните членове на обществото.
Принципът на колективната отговорност създава също така правото на всеки човек да очаква, че необходимите условия за неговото личностно съществуване ще се радват на закрилата на националното и международното законодателство. Подобно на ролята на генния набор в биологичния живот на човечеството и обкръжаващата го среда, огромното богатство на културното многообразие, постигнато в продължение на хилядолетия, е съществено важно за социалното и икономическото развитие на човешкия род, преживяващ настъпването на своята колективна зрелост. То представлява наследство, на което трябва да бъде позволено да роди своя плод във формата на една глобална цивилизация. От една страна, изразите на всяка култура трябва да бъдат предпазени от задушаващото влияние на властващото днес материалистическо влияние. От друга страна, различните култури трябва да получат възможност да общуват една с друга в непрестанно променящите се рамки на цивилизацията, освободени от злоупотребата за едностранни политически цели.
Bahб’н International Community, Office of Public Information, The Prosperity of Humankind. (Haifa: Bahб’н World Centre. 1995.)
34 В крайна сметка, уважението към човешките права започва в семейството: “Направете сравнение между държавите по света и членовете на едно семейство. Семейството представлява една миниатюрна държава. Просто разширете кръга на домакинството и ще получите държавата. Разширете кръга на държавите и ще получите цялото човечество. Условията, обграждащи семейството, обграждат държавата. Това, което се случва в семейството, се случва и в живота на държавата. Ще допринесе ли за прогреса и напредъка на семейството, ако между членовете му съществува вражда, ако всички се карат, ако се крадат, ако се ревнуват и си отмъщават, като търсят личния си интерес? Напротив, това ще предизвика заличаването на всяка следа от прогрес и напредък. Така е и в голямото семейство на държавите, тъй като държавите представляват просто съвкупност от семейства. Поради тази причина, така както раздорите и враждата разрушават семейството и пречат на неговия прогрес, така те унищожават и държавите и пречат на техния напредък.
‘Abdu’l-Bahб, The Promulgation of Universal Peace: Talks Delivered by ‘Abdu’l-Bahá during His Visit to the United States and Canada in 1912. Comp. Howard MacNutt. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1982.) p. 157.
35 “Когато цялото човечество получи едни и същи възможности за образование и бъде осъществено равноправието между мъжете и жените, основите на войната ще бъдат унищожени напълно. Без равноправие това би било невъзможно, тъй като всички различия и разграничения водят до разногласия и вражда. Равноправието между мъжете и жените води до премахването на войните, тъй като жените никога не биха дали одобрението си за тях. Майките не биха дали своите синове в жертва на бойното поле след двадесет години на тревоги и любяща всеотдайност в отглеждането им от невръстни деца, независимо от това каква кауза са призовани да защитават. Няма съмнение, че когато жените получат равноправие, войните сред хората напълно ще престанат.”
‘Abdu’l-Bahб, The Promulgation of Universal Peace. Comp. Howard MacNutt. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1982.) pp. 174-175.
36 “Нека още веднъж стане ясно, че докато жените и мъжете не осъзнаят и не осъществят равноправието помежду си, социалният и политическият прогрес не ще бъде възможен нито тук, нито другаде. Това е така, защото човечеството се състои от две части или членове ¦ едната са жените, а другата мъжете. Докато тези членове не са равни по своята сила, единството на човечеството не ще може да бъде установено и щастието и благоденствието на хората не ще бъде осъществено. Ако е рекъл Бог, това ще се сбъдне.” Из беседа на Абдул Баха пред Федерацията на женските клубове, Чикаго, щата Илинойс, на 2 май 1912 г.
‘Abdu’l-Bahб, The Promulgation of Universal Peace. Comp. Howard MacNutt. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1982.) p. 77.
37 “В миналото светът се управляваше със сила и мъжът властваше над жената благодарение на своите по-силни и агресивни качества на ума и тялото. Но блюдото на везните се наклони, силата изгуби господството си и започна да добива власт умствената живост, интуицията и душевните качества на любовта и услужливостта, в които жената е по-силна. Следователно новата ера ще стане по-малко изпълнена с мъжките идеали и ще се проникне повече от женските или по-точно ¦ това ще бъде ера, в която мъжките и женските културни елементи ще бъдат в по-голямо равновесие.”
‘Abdu’l-Bahб, quoted in John E. Esslemont, Bahб’u’llбh and the New Era, p. 156., 4th rev. ed., 1976, Wilmette: Bahб’н Books, published by Pyramid Publications for Bahб’н Publishing Trust.
38 Този принцип, че жените и момичетата трябва да получават приоритет над мъжете и момчетата по отношение достъпа до образование, е дългогодишен принцип в бахайските учения. През 1912 г. Абдул Баха казал: “Като провъзгласил единството на човечеството, Той [Бахаулла] учел, че мъжете и жените са равни в Божиите очи и че между тях не трябва да бъде правена никаква разлика. Единствената разлика между тях сега се дължи на липсата на образование и обучение. Ако на жените бъдат дадени равни възможности за образование, разграничаването и мнението, че жените стоят по-ниско от мъжете ще изчезнат. ... Освен това образованието на жените е от по-голямо значение от това на мъжете, тъй като те са майките на човешкия род, а майките отглеждат децата. Първите възпитатели на децата са майките. Следователно те трябва да бъдат добре обучени, за да възпитават своите синове и дъщери. В словата на Бахаулла има много отпратки в тази насока.
“Той провъзгласи приемането на един и същ вид образование за мъжете и жените. Дъщерите и синовете трябва да минават през един и същ курс на образование, като по този начин бъде насърчено единството на половете.”
‘Abdu’l-Bahб, The Promulgation of Universal Peace. Comp. Howard MacNutt. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1982.) pp. 174-175.
39 Lawrence H. Summers, Vice-President & Chief Economist for the World Bank, Investing in All the People. 1992. Also, USAID. 1989. Technical Reports in Gender and Development. Making the Case for the Gender Variable: Women and the Wealth and Well-being of Nations. Office of Women in Development.
40 Selections from the Writings of ‘Abdu’l-Bahб. Compiled by the Research Department of the Universal House of Justice. Translated by a Committee at the Bahб’н World Centre and by Mirzaeh Gail. (Great Britain: W & J. Mackay Ltd. 1978.) p. 302.
41 The Nairobi Forward-Looking Strategies for the Advancement of Women. As adopted by the World Conference to Review and Appraise the Achievements of the United Nations Decade for Women: Equality, Development and Peace, Nairobi, Kenya, 15-26 July 1985.
42 Selections from the Writings of ‘Abdu’l-Bahб. Compiled by the Research Department of the Universal House of Justice. Translated by a Committee at the Bahб’н World Centre and by Mirzaeh Gail. (Great Britain: W & J. Mackay Ltd. 1978.) p. 303.
43 Междурелигиозната декларация, озаглавена “Към една глобална етика”, която бе изработена от група религиозни и духовни водачи на практика от всички големи световни религии и духовни движения по време на Парламента на световните религии през 1993 г. в Чикаго, говори, че е наистина възможно световните религии да открият много обща почва в това отношение. В декларацията се казва: “Потвърждаваме, че в ученията на религиите може да бъде открита една съвкупност от съществени ценности, които съставляват основата на глобалната етика... Вече съществуват дълговечни норми на човешко поведение, които могат да бъдат открити в ученията на световните религии и които представляват условие за един устойчив световен ред.”
44 Златното правило ¦ учението за това, че трябва да се отнасяме към другите така както бихме желали да се отнасят към нас, представлява етична норма, повтаряща се във всички големи религии:
Будизъм: “Не наранявай другиго по начин, който ти самият намираш за нараняващ.” “Удана-Варка”, 5:18.
Зороастризъм: “Добър характер притежава онзи, който няма да стори на другиго това, което не е добро за самия него.” “Дадистани диник”, 94:5.
Юдаизъм: “Това, което мразиш, не причинявай на другиго. Това е целият Закон, останалото е коментар.” “Талмуд”, Шабат, 31а.
Хиндуизъм: “Това е същността на всяка истинска благочестивост: отнасяй се с другите така, както би желал да се отнасят с теб. Не причинявай на съседа си нищо, което не би желал той после да причини на теб.” Махабхарата.
Християнство: “И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.” Лука 6:31.
Ислям: “Никой от вас не е вярващ, докато не започне да желае за брат си онова, което желае за самия себе си.” Суна.
Таоизъм: Добрият човек “трябва да прощава зловредните наклонности на другите, да гледа на тяхната печалба като на своя и да се отнася по същия начин към техните загуби.” Тай-шанг.
Конфуцианство: “Това наистина е принципът на добротата: не причинявай на другиго онова, което не желаеш той да причини на теб самия.” Аналекти, XV, 23
Бахайска Вяра: “Той не трябва да желае на другиго онова, което не желае на себе си, нито да обещава онова, което не може да изпълни.” “Подбрани откъси”.
45 Shoghi Effendi, The World Order of Bahб’u’llбh. (Wilmette, Ill.: Bahб’н Publishing Trust. 1938.) p.202.
46 Bahб’u’llбh. The Proclamation of Bahб’u’llбh. (Haifa: Bahб’н World Centre. 1978.) p.113.
47 Bahб’u’llбh, Tablets of Bahб’u’llбh. Compiled by the Research Department of the Universal House of Justice. Translated by Habib Taherzadeh with the assistance of a Committee at the Bahб’н World Centre. (Haifa: Bahб’н World Centre. 1982.) p.167.
48 Комисията по световно управление пише: “Сега, когато светът е изправен пред нуждата от задълбочени отговори на предизвикателствата, изникващи на прага на новото столетие, ние сме загрижени от липсата на ръководство в широк спектър от обществено важни въпроси. На национално, регионално и международно ниво, в обществото и в международните организации, в правителствените и неправителствените тела, светът се нуждае от надеждно и постоянно ръководство.
Той се нуждае от ръководство, което да е превантивно, а не просто реактивно, което да е вдъхновено, а не просто да изпълнява задълженията си, което е обърнало погледа си напред и към бъдните поколения, за които пазим настоящето. Той се нуждае от ръководители, черпещи сила от своето проникновение, поддържани от своята етика и проявяващи политическия кураж да гледат по-надалеч от следващите избори.
Това не може да бъде ръководство, ограничено от домашни стени. То трябва да излиза извън рамките на държава, раса, религия, култура, език или начин на живот. То трябва да включва в себе си един по-широк кръг от избиратели, да бъде пропито от чувство на грижа за другите, от чувство на отговорност за цялата планета.”
Report of the Commission on Global Governance, Our Global Neighborhood. (New York: Oxford University Press. 1995.) p.353.