Announcing: BahaiPrayers.net


More Books by Compilations

Portals to Freedom
Spiritual Assemblies
The Gift of Teaching
Turning Point for All Nations
Free Interfaith Software

Web - Windows - iPhone








Compilations : The Gift of Teaching
СВЕТОВЕН ДОМ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА
БАХАЙСКИ СВЕТОВЕН ЦЕНТЪР
3 март 1977 г.
До всички национални духовни съвети
Скъпи бахайски приятели,

Крайъгълният камък, лежащ в основата на всички бахайски дейности, е преподаването на Делото. Както Абдул-Баха категорично обявява в Своето Завещание, "Напътването на нациите и народите по света" е "най-важното от всички неща" и "От всички Божи дарове, най-великият е дарът на преподаването".

Приятелите също така, в различна степен са запознати с многократните увещания, намиращи се в писанията на нашата Вяра, че божествените потвърждения зависят от активното провеждане на преподавателската работа. По думите на възлюбения Учител "невидимата божествена помощ обгръща тези, които предават Посланието". По-нататък Той казва "... ако работата по предаването на Посланието бъде пренебрегната, помощта ще бъде напълно прекъсната, тъй като е невъзможно Божиите приятели да получават помощ, освен ако не са заети с предаване на Посланието".

Докато приятелите общо взето съзнават жизнената важност на преподаването, все пак, поради техните слабости, на повечето им липсва предимно увереност и те чувстват, че не знаят какъв начин на действие да прилагат или как да доведат усилията си до успешен край. Тъй като напътствията за такива основни въпроси идват от писанията на Вярата, ние помолихме Изследователския център да подготви един сборник от текстове, засягащи този въпрос. Той вече е готов и с настоящото писмо ви изпращаме едно копие от него.

Изучаването на сборника ще даде на приятелите насърчителна информация за общите насоки, които те трябва да следват, когато се занимават с преподавателска работа. Докато много ще бъдат вдъхновени след прочита на сборника да оставят страховете и опасенията си, както и чувството си на непълноценност и ще се надигнат да заговорят, обявявайки радостните вести от Царството на своите ближни, много други все още ще се нуждаят от любящо образование и по-подробни напътствия от страна на институциите на Вярата, както и от търпеливо и мъдро подбуждане, преди да се пробудят за действие. И тъй като главната цел, с която са създадени местните духовни съвети е да подпомагат преподавателската работа, то ясно е, че всеки национален духовен съвет трябва внимателно да обмисли начините и средствата да окуражи всеки местен духовен съвет в своята юрисдикция да изпълни основното си задължение. Например местните духовни съвети могат да бъдат насърчени да организират специални събирания, където да бъдат изучавани текстове като тези, включени в сборника. Важно е също така местните съвети да споделят с приятелите успехите, постигнати от някои от тях, описания на впечатляващи беседи, считани от тях за полезни, примери за различни начини, по които един бахайски въпрос може да бъде представен на интересуващите се или илюстрации на методи, които ще дадат възможност на вярващите да свържат нуждите на обществото с нашите учения. Такава информация и идеи могат да бъдат предложени на приятелите по време на празниците на деветнадесетия ден, чрез местния бахайски бюлетин или по други начини, които Местният съвет реши да използва. Във всички тези контакти с вярващите, всеки местен духовен съвет трябва да внуши на приятелите, че отделният човек има уникална и незаменима роля при изпълнението на всяко бахайско начинание. Цитати от писанията по този въпрос, като например следния пасаж от едно писмо на Шоги Ефенди, трябва да бъдат многократно представяни и обяснявани на приятелите:

"Именно той (отделният вярващ) съставлява основата и вътъка, от които неизбежно зависи качеството и строежа на цялата тъкан. Именно той действа като едно от безбройните звена в могъщата верига, която днес опасва земното кълбо. Именно той служи като една от множеството тухли, които поддържат структурата и осигуряват стабилността на административното здание, което днес се изгражда по целия свят. Без негова подкрепа, едновременно всеотдайна, непрестанна и щедра, всяка предприета мярка и всеки набелязан план от тялото, което действа като национален представител на общността, към която принадлежи, са обречени на провал. Самият Световен център на Вярата ще е парализиран, ако му бъде отказана тази подкрепа от обикновените вярващи от общността. Самият Автор на Божествения план е затруднен в своята цел, ако липсват подходящите инструменти за изпълнението на Неговия замисъл. Пдкрепящата сила на Самия Баха'у'лла, Основателят на Вярата, ще бъде оттеглена от всеки един вярващ, който в крайна сметка не успее да се надигне и не изиграе своята роля".

Когато приятелите осъзнаят, че войнството от Царството е готово да им се притече на помощ, че други като тях са се надигнали и са успели, че всеки може да намери ефикасен метод на преподаване според собствените си възможности и талант, те несъмнено ще се надигнат с по-голяма увереност да предприемат първата стъпка, а тя, знаем, ще бъде подпомогната и направлявана свише, тъй като самият опит да се отговори на Божия призив ще донесе в резултат безброй божествени благословии.

Световният дом на справедливостта се надява и се моли всеки национален духовен съвет да направи всичко по силите си постоянно да окуражава приятелите да участват в това, което Шоги Ефенди нарича "най-същественото, най-належащото от всички наши задължения" и което трябва да бъде "завладяващата страст на нашия живот", да последват примера на Христовите апостоли, които както свидетелства Абдул-Баха, "забравиха себе си и всичко земно, оставиха грижите и имуществото си, пречистиха се от себичност и страсти ... докато накрая направиха от света друг свят, озариха земната повърхност и дори до последния си час показваха саможертва по пътя на този Обичан от Бога. ... Нека тези, които са хора на действието, да тръгнат по стъпките им!"

С любящи бахайски поздрави,
СВЕТОВЕН ДОМ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА
I. ОТ ПИСАНИЯТА НА БАХА'У'ЛЛА*

"О, приятели! Вие трябва всички да бъдете така обхванати в този ден от пламъка на огъня на Божията любов, че топлината от него да се проявява във всичките вени, крайници и членове на вашето тяло и народите по света да могат да се запалят от тази топлина и да се обърнат към хоризонта на Възлюбения."

Преподавайте Божието Дело с реч, която да накара храстите да се възпламеняват и оттам да се извисява викът "Наистина няма друг Бог освен Мен, Всемогъщият, Неограниченият."

Кажи: Човешката реч е нещо, което се стреми да окаже своето влияние и се нуждае от умереност. Колкото до нейното влияние - то зависи от чистотата, която от своя страна зависи от сърца, които са безпристрастни и чисти. Колкото до умереността `и - тя трябва да бъде съчетана с такт и мъдрост, както е предписано в Светите Писания и Послания".

"Умереността е наистина твърде желателна. Всеки човек, който в някаква степен се обръща към истината, може впоследствие сам да разбере повечето от това, което търси. Ако в самото начало обаче бъде произнесено слово извън неговия обсег на възприемчивост, той ще откаже да се вслуша в него и ще се възпротиви."

"Праведността и безпристрастието са като две силни светлини в небето на преподаването. Благословен е онзи, който достигне това възвишено състояние..."

"Ако някой от вас не е в състояние да разбере дадена истина или пък се мъчи да я схване, покажете му, когато разговаряте с него дух на изключителна любезност и добронамереност. Помогнете му да види и разпознае истината без въобще да се смятате за стоящ по-високо или надарен с по-големи способности.

Единственото задължение на човека в този Ден е да получи този дял от потока на милосърдие, който Бог излива върху него. Затова нека никой не мисли за това колко големи или колко малки са възможностите на приемащия. Делът на някои може да се побира в човешка длан, на други може да напълва чаша, а на трети - цяла кана."

(Избрано от Писанията на Баха'у'лла1, V)

"... Ако в него бъде запален огънят на Неговата любов, ако той се откаже от всичко сътворено, думите, които изрича, ще възпламеняват онези, които го чуят"

(Настъпването на Божествената справедливост2, стр. 42)

"Общувайте с всички човеци, о, хора на Баха, в дух на приятелство и дружелюбност. Ако знаете някоя истина, ако притежавате скъпоценен камък, от който другите са лишени, споделете ги с тях с думи, пропити от върховна любезност и добронамереност. Ако бъде прието, ако то изпълни предназначението си, то целта ви е постигната. А ако някой откаже, оставете го на мира и помолете се на Бога да го напъти. Внимавайте да не бъдете груб с него. Любезният език е магнитът за човешките сърца. Той е хлябът на духа, той облича думите със значение, той е извор на светлината на мъдростта и разбирането..."

(Избрано от Писанията на Баха'у'лла1, CXXXII)

"... Кажи: О, Божии хора! Това, което може да осигури победата на Този, Който е Вечната Истина, Неговото войнство и помощници на земята, са записани в Свещените Книги и Писания и са видни и явни като слънцето. Това войнство представлява такива праведни дела, такъв характер и поведение, каквито са приемливи в Неговите очи. Който се надигне в този Ден да помага на Нашето Дело и призове на помощ войнството на похвалния характер и почтеното поведение, влиянието от такова действие без съмнение ще се разпростре по целия свят."

(Настъпването на Божествената справедливост2, стр. 20)

II. ОТ ПИСАНИЯТА НА АБДУЛ-БАХА*

"... настъпи времето, когато можете да снемете одеждата на привързаността към това царство на явленията, да се откъснете напълно от физическия свят, да станете небесни ангели и да пътувате и преподавате по всички тези области."

(Послания на Божествения план3, стр. 11)

"... Със сърца, преизпълнени с Божията любов, с уста, отбелязваща споменаването на Бога, с очи, обърнати към Божието Царство, те трябва да предадат Радостните вести за проявлението на Господа на Небесното войнство на всички хора. Знайте със сигурност, че на каквото и събиране да присъствате, над него ще се рее Светият Дух и то ще бъде обгърнато от божествените потвърждения на Благословеното Съвършенство."

(Послания на Божествения план3, стр. 13)

"Ето целта - намеренията на преподавателя трябва да бъдат чисти, сърцето му - независимо, духът му привлечен, мисълта му спокойна, решителността му твърда, великодушието му възвишено и в Божията любов искрящ фенер. Ако той стане такъв, светият му дъх ще повлияе дори на скалата, иначе няма да има никакъв резултат. Докато душата не е усъвършенствана, как тя би могла да изтрие недостатъците на другите. Ако той не се откъсне от всичко друго освен Бог, как ще може да учи другите да се откъснат!"

(Послания на Божествения план3, стр. 20)

"... бъдете уверени в потвържденията на Милостивия и помощта на Всевишния; станете пресвети и пречистени от този свят и неговите обитатели; постарайте се намеренията ви да бъдат за доброто на всички; освободете се от привързаността си към земното и като същността на духа станете леки и изящни. След това с твърда решителност, чисто сърце, възрадван дух и красноречив език, посветете времето си на разпространението на божествените принципи..."

(Послания на Божествения план3, стр. 37-38)

"... Вярващите в Бога трябва да станат самопожертвувателни и като пътеводни светлини да се запалят...

"Ако покажат такова великодушие, те имат уверението, че ще получат всеобхватни божествени потвърждения, божествените кохорти постоянно ще ги подкрепят и ще бъде постигната най-велика победа."

(Послания на Божествения план3, стр. 49)

"О, вие, вярващи в Бога! Не гледайте малобройността си и тълпите от народи. Пет пшеничени зърна ще бъдат надарени с божествена благословия, докато хиляда тона плява не ще имат никакъв резултат или въздействие. Едно плодородно дърво ще благоприятства живота на обществото, докато хиляда гори от диви дървета не ще дадат никакъв плод. Равнината е посипана с камъчета, но скъпоценните камъни са рядкост. Една перла е по-добра от пясъчната безбрежност, особено тази скъпоценна перла, която е надарена с божествената благословия. Не след дълго хиляди други перли ще се родят от нея. Когато тази перла се сдружи и сближи с камъчетата, те всички също се превръщат в перли.

"... не си отдъхвайте, не търсете спокойствие, не се пристрастявайте към разкоша на този мимолетен свят, освободете се от всякакви пристрастия и се стремете с цялото си сърце и душа да се установите твърдо в Божието Царство. Придобийте божествените богатства. От ден на ден ставайте по-озарени. Приближавайте се все повече към прага на единството. Станете проявления на духовно облагодетелстване и местоизгреви на безгранична светлина!...

"Колкото до преподавателите, те трябва да снемат напълно старите одежди и да облекат нова одежда. Според казаното от Христос, те трябва да достигнат състояние на прераждане, т. е. докато първоначално са били родени от майчина утроба, този път те трябва да бъдат родени от утробата на този свят. Така, както сега не знаят нищо за това, което е в света на нероденото, те трябва да забравят напълно за несъвършенствата на природния свят. Те трябва да бъдат покръстени с животворната вода, огъня на Божията любов и дъха на Светия Дух; да се задоволяват с малко храна, но да вземат голям дял от божествената трапеза. Те трябва да се освободят от изкушения и съблазни и да бъдат изпълнени с духа. Чрез въздействието на техния чист дъх те трябва да превърнат камъка в искрящ рубин, а черупката в бисер. Като облак на пролетен дъждец те трябва да преобразяват черната почва в розоцветни и овощни градини. Те трябва да накарат слепия да прогледне, глухия да започне да чува, угасналия - да се възпламени и запламти, мъртвия - да се събуди за нов живот."

(Послания на Божествения план3, стр. 52-53)

"Ако искаш да напътстваш душите, повелено ти е при всякакви обстоятелства да бъдеш твърд, добър и пропит с похвални черти и божествени качества. Бъди знак на любовта, проявление на милосърдието, извор на нежност, добросърдечен, добър към всички и внимателен към Божиите слуги и особено към тези, които са ти родствени, както мъже, така и жени. Понасяй всяко изпитание, което ти поднасят хората и не им се противопоставяй освен с доброта, с огромна обич и добронамереност."

(Послания на Абдул-Баха4, стр. 619-620)

"О, ти слугиньо Божия! Винаги, когато се готвиш да произнесеш реч, обърни лицето си към Царството Абха* и с безпристрастно сърце започни да говориш. Дъхът на Светия Дух ще ти помага."

(Послания на Абдул-Баха4, стр. 246)

"В името на Господа на Царството! Ако човек се надигне да провъзгласява Божието Слово с чисто сърце, преливащо от Божията любов и откъснато от света, Господът на Небесното Войнство ще му се притече на помощ със сила, която прониква в самата същност на всички същества."

(Послания на Абдул-Баха4, стр. 348)

"... При всякакви обстоятелства Посланието трябва да бъде предавано, но с мъдрост. Ако не е възможно открито, трябва да бъде правено без много шум. Приятелите трябва да се заемат с образоването на душите и да станат средства, които да подпомогнат света на човечеството да придобие духовна радост и благоухание. Например, ако всеки от приятелите (вярващите) установи приятелски взаимоотношения и постъпва правилно с една от нехайните души, сближи се и заживее с него със съвършена доброта и същевременно чрез добро държание и морално поведение го води към божествената заръка, съвет и учения, той несъмнено постепенно ще разбуди този нехаен човек и ще превърне невежеството му в знание.

Душите са предразположени към отчуждение. Трябва да бъдат използвани такива методи, че първо да бъде отстранено отчуждението, едва тогава Словото ще има въздействие.

"Ако един от вярващите бъде любезен към един от нехайните и със съвършена любов постепенно го накара да разбере същността на Божието Дело така, че последният да узнае по какъв начин е била основана Божията Религия и каква е нейната цел, несъмнено той ще се промени; изключение са ненормалните души, които са принизени до състояние на прах и чиито сърца са като камък, че дори и по-твърди.

(Послания на Абдул-Баха4, стр. 391)

Преподавателят, когато преподава, трябва сам да пламти, така че речта му, като пламъка на огън, да може да окаже въздействие и да погълне завесата на себичността и страстта. Той трябва също така да бъде безкрайно скромен и смирен, за да могат другите да бъдат духовно повлияни, да забравят и пренебрегнат напълно себе си, за да може да им преподава със звуците на Множеството във Висините - иначе преподаването му не ще има въздействие."

"Когато приятелите не се стараят да разпространяват посланието, те не съумяват да споменават Бог така, както се полага и не ще видят знаците на помощта и потвърждението от Царството Абха, нито пък ще схванат божествените тайни. Когато обаче езикът на преподавателя е зает с преподаване, той самият ще бъде естествено стимулиран и ще се превърне в магнит, привличащ божествената подкрепа и благодат от Царството и ще бъде като птица в часа на зазоряване, която сама се захласва от собствената си песен, чуруликането и звуците си."

"В съответствие с божествените учения в това славно Изповедание ние не трябва да омаловажаваме никой и да го наричаме невеж като казваме: "Ти не знаеш, но аз зная". По-скоро трябва да гледаме на другите с уважение и когато се опитваме да обясним и да покажем, трябва да говорим така, сякаш ние проучваме истината и да казваме: "Ето тези неща пред нас. Нека ги проучим, за да видим къде и в каква форма можем да открием истината".

"Преподавателят не трябва да смята себе си за учен, а другите за невежи. Такава мисъл поражда гордост, а гордостта пречи да се влияе на хората. Преподавателят не трябва да вижда в себе си никакво превъзходство, той трябва да говори с безгранична доброта, скромност и смирение, тъй като само такава реч оказва влияние и образова душите."

"Именно тогава Божиите приятели се възползуват от случая, използват възможността, втурват се и печелят наградата. Ако задачата им бъде ограничена до доброто поведение и съвети, нищо не ще бъде постигнато. Те трябва да говорят открито, да излагат доказателствата, да излагат ясни аргументи, да стигат до неоспорими заключения, установявайки истината за проявлението на Слънцето на Действителността..."

"Когато челото на говорещия при излагане на въпроса е озарено с Божията любов и той е опиянен от виното на истинското разбиране, той става център на могъща сила, която привлича сърцата като магнит. Затова тълкувателят трябва да се намира в състояние на пълно въодушевление."

"Затова говорете, говорете открито и без страх на всяко събиране. Когато ще започвате да говорите, обърнете се първо към Баха'у'лла и помолете за потвърждението на Светия Дух, след това отворете уста и кажете онова, което ви подсказва сърцето; правете това обаче с пълна увереност, достойнство и убедителност."

(Сборник "Бахайски събирания"5, ноември 1975 г.,

включен във "В търсене на Светлината на Царството"6)

"Колкото до въпроса допустимо ли е разпространението на божествените учения, без те да бъдат свързвани с Най-великото Име, трябва да отговорите: "Това благословено Име упражнява въздействие върху същността на нещата. Ако тези учения се разпространяват, без да бъдат свързвани с Неговото свято Име, те не ще съумеят да упражнят трайно влияние върху този свят. Ученията са като тялото, а това свято Име е като духа. То придава живот на тялото. То кара хората по света да се разбудят от своята дрямка."

"Преподавателската работа при всякакви обстоятелства трябва да бъде вършена с усърдие от вярващите, защото божествените потвърждения зависят от нея. Ако един бахай се въздържа от това да се включи напълно, енергично и всеотдайно в преподавателската работа, той несъмнено ще бъде лишен от благословията на Царството Абха. Но дори и тогава, тази дейност трябва да бъде смекчена с мъдрост - не онази мъдрост, която изисква човек да мълчи и да забравя за това задължение, а по-скоро тази, която изисква той да покаже божествена търпимост, обич, доброта, търпение, благ характер и свети дела. Накратко, окуражавайте приятелите сами да преподават Божието Дело и привличайте вниманието им към значението на мъдростта, споменато в писанията, което представлява същността на преподаването на Вярата - но всичко това трябва да бъде правено с най-голяма търпимост, така че божествената помощ и потвърждение да могат да помагат на приятелите."

"Божиите приятели трябва изпредат приятелски нишки с другите и да им покажат пълна любов и обич към тях. Тези връзки имат силно влияние върху хората и те ще се вслушат в тях. Когато приятелите почувстват възприемчивост към Божието Слово, те трябва да предадат Посланието с мъдрост. Те трябва първо да се опитат да премахнат всякакви опасения в хората, на които преподават. Всъщност всеки един от вярващите трябва да избира всяка година по един човек и да се старае да установи приятелски връзки с него, така че всичкият му страх да изчезне. Само тогава, и то постепенно, той трябва да преподава на този човек. Това е най-добрият метод."

Следвай пътя на своя Господ и не казвай това, което ухото не ще понесе да чуе, защото такава реч е като тежка храна, дадена на малки деца. Колкото и вкусна, необикновена и богата да е тази храна, тя не може да бъде преработена от храносмилателните органи на едно кърмаче. Затова на всеки, който има право, нека му бъде дадено с мярка.

"Не всичко, което знае човек, може да бъде разкрито, както и не всичко, което той може да разкрие, може да се смята за навременно, нито пък всичко, казано навреме, може да се смята за съответстващо на възможностите на тези, които го чуват." Такава е върховната мъдрост, която трябва да бъде следвана в твоите начинания. Не я забравяй, ако искаш да бъдеш човек на действието при всякакви обстоятелства. Първо постави диагноза на болестта и открий страданието, после предпиши лекарството, защото това е съвършеният метод на добрия лечител."

"Не спори с никого и се пази от пререкания. Говори открито истината. Ако слушащият те приеме, целта е постигната, а ако се противи - остави го и имай доверие в Бога. Такова е качеството на онези, които са твърди в Завета."

"В този ден всеки вярващ трябва да съсредоточи мислите си върху преподаването на Вярата. ... О, обични на Бога! Всеки от приятелите трябва да преподаде поне на една душа всяка година. Това е непреходна слава. Това е вечна благодат."

III. ОТ ПИСАНИЯТА НА ШОГИ ЕФЕНДИ
И ПИСМАТА, НАПИСАНИ ОТ НЕГОВО ИМЕ

"Първо и преди всичко човек трябва да прибегне до всеки възможен начин да очисти сърцето и подбудите си, в противен случай би било напразно да предприема каквото и да е начинание. От съществена важност е също да се въздържаме от всякакво лицемерие и сляпо подражание, тъй като тяхното зловоние скоро ще бъде доловено от всеки разбиращ и мъдър човек. В допълнение приятелите трябва да съблюдават определеното време за споменаване на Бога, медитация, богоотдаване и молитва, тъй като е малко вероятно, дори невъзможно да преуспее и да се развива каквото и да е начинание, ако му липсват божествените дарове и потвърждение. Човек може трудно да си представи какво огромно влияние упражняват искрената обич, правдивостта и чистота на подбудите върху душите на хората. Но тези качества не могат да бъдат придобити, ако всеки вярващ не прави всекидневни усилия да ги постигне...

"Предимно чрез силата на благородните дела и характер, а след това чрез силата на изложението и доказателствата Божиите приятели трябва да покажат на света, че това, което е обещано от Бог със сигурност ще се сбъдне, че то вече се сбъдва и че божествените радостни вести са ясни, явни и пълни."

(Из писмо от 19 декември 1923 г., написано от
Шоги Ефенди на персийски до бахаите от Изтока)

"... След като... получим ясно разбиране за истинския характер на нашата мисия; методите, които да използваме; посоката, която да следваме и след като сме постигнали достатъчно лично преобразяване - съществената предпоставка за преподаването - нека се надигнем да преподаваме Неговото Дело с праведност, убеждение, разбиране и енергичност. Нека това да бъде върховното и най-належащо задължение на всеки бахай. Нека го направим господстващата страст на нашия живот. Нека се пръснем до най-отдалечените крайчета на света, пожертваме личните си интереси, удобства, вкусове и удоволствия; да се смесим с различните племена и народи по света; да се запознаем с тяхното поведение, традиции, начин на мислене и обичаи; да предизвикаме, стимулираме и поддържаме всеобщ интерес към Движението и в същото време се постараем с всички налични средства, чрез насочено и упорито внимание, да спечелим безрезервната съпричастност и активна поддръжка на по-обещаващите и възприемчиви сред нашите слушатели. Нека също имаме предвид примера, който нашият обичан Учител ясно ни е дал. Мъдър и тактичен в подхода Си, бдителен и внимателен в първоначалното Си общуване, всеобхватен и свободомислещ във всичките Си публични речи, предпазлив и постепенно разкриващ съществените истини на Делото, страстен в призива Си, но в същото време въздържан в спора, с уверен тон, непоколебим в убеждението Си, възвишен в обноските Си - такива бяха отличителните черти на благородното представяне на Делото на Баха'у'лла от нашия Възлюбен.

(Бахайска администрация7, стр. 69-70)

"Решил по своя инициатива и безстрашен пред всякакви пречки, които приятел или враг би могъл неволно или съзнателно да постави по неговия път, да се надигне и да откликне на призива за преподаване, нека той внимателно обмисли всеки възможен подход, който би могъл да използва в личните си усилия да завладее вниманието, поддържа интереса и задълбочи вярата на тези, които се старае да отведе в лоното на своята Вяра. Нека проучи възможностите, които му предоставят специфичните условия, при които живее, да прецени техните предимства и да започне интелигентно и постоянно да ги използва за постигането на целта, която си е набелязал. Нека също се опита да намери такива методи, като участие в клубове, изложби и дружества, лекции на теми, сродни с ученията и идеалите на неговото Дело, като например трезвеност, морал, обществено благоденствие, религиозна и расова търпимост, икономическо сътрудничество, исляма и сравнителна история на религиите, или пък участие в обществени, културни, хуманитарни, благотворителни и просветни организации и начинания, които, от една страна, запазват чистотата на неговата Вяра, а от друга, ще му открият безброй пътища и начини, чрез които да спечели последователно симпатията, поддръжката и в крайна сметка съпричастието на тези, с които общува. Нека, когато осъществява такива контакти, помни изискванията, които Вярата постоянно му поставя да пази достойнството и положението `и, да опазва целостта на законите и принципите `и, да показва нейната всеобхватност и универсалност и да защитава безстрашно многобройните `и жизнени интереси. Нека вземе под внимание степента на възприемчивост на своя слушател и да прецени за себе си приложимостта на прекия или косвения метод на преподаване, чрез които може да обърне вниманието на търсещия към жизненото значение на Божественото Послание и да го убеди да свърже съдбата си с тези, които вече са го прегърнали. Нека помни примера, даден от Абдул-Баха, и постоянния Му съвет да отрупваме с такава любезност на търсача и да бъдем до такава степен пример за духа на ученията, които се надяваме да вдъхнем в него, че приемникът спонтанно да почувства подтик да приеме Делото, което въплъщава такива учения. Нека се въздържа в началото да набляга на такива закони и наредби, които биха били твърде сурово изискване за новородената вяра на търсача и да се постарае да го подкрепя търпеливо, тактично и в същото време решително до пълното му съзряване и да му помогне да обяви безрезервното си приемане на всичко, което е било повелено от Баха'у'лла. Нека веднага, след като е достигнат този етап, го представи на останалите вярващи и да се постарае чрез постоянно приятелство и активно участие в местните дейности на неговата общност, да му даде възможност да даде своя дял за обогатяването на нейния живот, изпълнението на нейните задачи, укрепването на нейните интереси и координирането на нейните дейности с тези на другите общности. Нека не се задоволява, докато не вдъхне в духовната си рожба толкова дълбок копнеж, че тя да поиска да се надигне сама на свой ред и да посвети енергията си на разбуждането на други души и на поддържането на законите и принципите, положени от новоприетата `и Вяра.

(Настъпването на Божествената справедливост2, стр. 42-44)

"Също така никой от пионерите, в този ранен етап от израстването на бахайските национални общности, не трябва да пренебрегва основната предпоставка за всяко успешно преподавателско начинание, която е да приспособи представянето на основните принципи на тяхната Вяра към културното и религиозно минало, схващанията и темперамента на различните раси и народности, които е призован да просвети и привлече. Възприемчивостта на тези раси и народности, както от северните, така и от южните страни, произлизащи както от германските, така и от латинските народи, принадлежащи към католическото или протестантското вероизповедание, някои с демократични, други с тоталитарни възгледи, някои със социалистически, други с капиталистически уклон, различаващи се силно по своите обичаи и жизнен стандарт, трябва винаги внимателно да бъде преценявана и при никакви обстоятелства да не бъде пренебрегвана.

"Тези пионери, в контактите си с членовете на различни вери, раси и народности, нямащи равни по своето многообразие нито в северните, нито в южните континенти, не трябва нито да им се противопоставят, нито да правят компромиси със собствените си съществени принципи. При излагането на основните и отличителни черти на своята Вяра те не трябва нито да провокират, нито да бъдат безразлични; да не бъдат фанатични, но не и прекалено свободомислещи. Те трябва да бъдат или бдителни или смели, да действат бързо или да отделят време, да използват прекия или косвения метод, да бъдат предизвикателни или отстъпчиви, в строго съответствие с духовната възприемчивост на душата, с която контактуват, независимо дали той е от високо потекло или от простолюдието, северняк или южняк, мирянин или свещеник, капиталист или социалист, държавник или принц, занаятчия или просяк. В представянето си на Посланието на Баха'у'лла те не трябва нито да се колебаят, нито да са неуверени. Не трябва да са надменни с бедните, нито плахи пред високопоставените. При излагане на неговите основни истини те не трябва нито да наблягат прекалено, нито да омаловажават истината, която защитават, независимо дали слушащият ги е от царски произход или е кардинал, политик, търговец или обикновен човек. Еднакво към всички, високопоставени и нископоставени, бедни и богати, те трябва да предлагат с протегнати ръце, лъчезарно сърце, сладкодумен език, безгранично търпение, безкомпромисна преданост, дълбока мъдрост, непоколебим кураж Чашата на спасението в този така критичен час на обърканите, гладните, обезумелите и обзети от страх тълпи на север, запад, юг и в сърцето на този силно измъчен континент."

(Крепост на Вярата8, стр. 25-26)

„Всеки труженик на това поприще, независимо дали е пътуващ учител или заселник, трябва, чувствам, да има за главна и постоянна грижа да общува по приятелски начин с всички групи от населението, независимо от класа, вяра, народност или цвят, да се запознае с техните идеи, вкусове и обичаи, да изучи най-подходящия за тях подход, да се съсредоточи търпеливо и тактично върху някои, които показват явни възможности и възприемчивост и да се постарае с изключителна доброта да посее такава любов, ревност и преданост в техните сърца, че да им даде възможност да се превърнат на свой ред в самостоятелни и независими разпространители на Вярата в местата, където живеят.

(Настъпването на Божествената справедливост, стр. 54)

"Шоги Ефенди чувства, че не може да формулира никакви правила за това, кога човек трябва да спомене имената на Баб, Баха'у'лла и Абдул-Баха при преподаването си. Много зависи от темперамента и наклонностите както на преподавателя, така и на този, на когото се преподава...

"Трябва да гледаме примера на Учителя и да следваме "Вътрешната си Светлинка", като приспособяваме посланието си колкото можем по-добре към възможностите и "зрелостта" на този, на когото искаме да преподаваме...

"Човешките духовни възприемателни способности се ръководят от закони, подобни на тези, които управляват физическото храносмилане. Когато хората са духовно гладни и жадни, на тях трябва да им се даде здравословна и подходяща духовна храна, но ако им дадем твърде много наведнъж или пък твърде тежка храна за храносмилателните им способности, това само ще предизвика гадене и повръщане или лошо храносмилане."

(Из писмо от 20 октомври 1925 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Въпреки че преподаването на Вярата е задължение на всеки истински бахай и трябва да бъде основна цел в живота ни, за да постигнем най-добри резултати, големите и организирани усилия в преподаването трябва да стават с одобрението, помощта и под наблюдението или на местни или на национални духовни съвети. Шоги Ефенди се надява, че ще поставите своята добросъвестност и ентусиазъм в истинска служба и в тясно сътрудничество с приятелите и съветите."

(Из писмо от 31 март 1926 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"При разпространение на Делото трябва да имаме предвид да не принизяваме неговия престиж, както и да се опитаме наистина да заинтересуваме хората, с които контактуваме. Шоги Ефенди често споменава в писмата си колко важна е последващата работа. Засетите, но ненапоявани и оставени без грижа семена, не ще узреят и не ще дадат плод."

(Из писмо от 13 август 1928 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Самият отделен вярващ трябва да прецени своя характер, да се допита до съвестта си, молитвено да помисли за всичките `и страни, мъжествено да се бори срещу естествената инертност, която го тегли надолу в усилията му да се надигне, да се отърси, героично и необратимо, от всякаква дребнава и ненужна привързаност, която го задържа, да се освободи от всяка мисъл, която би могла да препречи пътеката му, да се приобщи, подчинявайки се на съветите на Създателя на неговата Вяра и, подражавайки на Този, Който е истинският Пример, към мъже и жени независимо от общественото им положение, да се постарае да развълнува сърцата им чрез това, което отличава неговите мисли, думи и действия, и да ги спечели с такт и обич, с молитви и настойчивост за Вярата, която сам е прегърнал."

(Крепост на Вярата8, стр. 148)

"... посещавайте отново всички центрове, където вече сте посяли семето, за да поливате стръкчетата, които са се хванали и да посеете нови добри семена в обработената почва."

(Из писмо от 9 април 1925 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

Пълна и себеотдайна преданост е това, от което има най-голяма нужда. Колкото по-силно гори факелът ни, толкова повече светлина ще пръска той и по-лесно ще предава пламъка си на другите."

(Из писмо от 3 март 1925 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"... При преподаването на Вярата много зависи от личността на преподавателя и от метода, който той избира за представяне на посланието. Различните личности и различните видове и типове хора се нуждаят от различни подходи. Способният преподавател се отличава по това, че знае как най-добре да нагоди своите методи към различните видове хора, които среща. Няма такъв метод, който човек да може постоянно да използва. Но трябва да съществуват толкова подходи, колкото са и видовете търсещи хора. Гъвкавостта и многообразието на методите са следователно съществена предпоставка за успеха на всяка преподавателска дейност."

(Из писмо от 31 май 1934 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Има безброй пътища за преподаване на Делото. Можете да изберете този, който подхожда най-много на вашата природа и възможности."

(Из писмо от 18 ноември 1935 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Вероятно причината, поради която не сте постигнали толкова много на преподавателското поприще, е в това, че сте обръщали прекалено внимание на своите слабости и неспособност да разпространявате Посланието. Както Баха'у'лла, така и Учителят многократно ни призоваваха да не обръщаме внимание на своите несъвършенства и изцяло да се уповаваме на Бога. Той ще ни се притече на помощ, само да се надигнем и да се превърнем в чисти проводници на Божието милосърдие. Нима мислите, че преподавателите са тези, които преобразяват духовно и променят човешките сърца? Не, със сигурност не е така. Те са просто чистосърдечни души, които предприемат първата стъпка и след това оставят духа на Баха'у'лла да ги движи и да ги оползотвори. Ако някой от тях дори и за секунда сметне, че постиженията му се дължат на собствените му възможности - работата му е свършена и започва неговият упадък. Това всъщност е и причината толкова много надарени души след чудесна служба внезапно да се почувстват абсолютно немощни и може би отхвърлени от Духа на Делото като ненужни души. Критерий е степента, до която ние сме готови да позволим на Божията воля да действа чрез нас.

"Престанете тогава да мислите за своите слабости; уповавайте се изцяло на Бога; нека сърцата ви горят от желание да служите на Мисията Му и да обявявате призива Му и ще видите как красноречието и силата да преобразявате човешките сърца ще дойдат съвсем естествено.

"Шоги Ефенди несъмнено ще се моли за вашия успех, ако се надигнете и започнете да преподавате. Всъщност самото надигане ще ви спечели Божията помощ и благословия.

(Из писмо от 31 март 1932 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... На такива млади и активни бахаи като вас Пазителят възлага всичките си надежди за бъдещия напредък и разпространение на Делото. На техните плещи той поставя отговорността за поддържане на духа на всеотдайна служба сред съвярващите им. Без този дух никаква работа не може да бъде успешно завършена. С него триумфът, макар и трудно постигнат, е просто неизбежен. Затова трябва да направите всичко възможно да носите в себе си запаления факел на вярата, защото чрез него без съмнение ще намерите напътствия, сила и краен успех.

"... всеки един от тях е в състояние, колкото може, да предава Посланието. ... Всеки е потенциален преподавател. Той трябва просто да използва това, което му е дал Бог и така да докаже, че е верен на дълга си."

(Из писмо от 1 септември 1933 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Това, което Пазителят чувства, че е от жизнена важност за приятелите, е те да преподават Делото направо и като предават Светите Слова."

(Из писмо от 6 май 1936 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Истинското и съответстващо познание за Делото е наистина неотменно за всеки, който желае да преподава с успех Посланието. Книгата "Избрано" предоставя на приятелите чудесна възможност да придобият необходимото познание и разбиране. Тя им дава също това вдъхновение и духовен плам, които може да достави единствено прочитът на Светите Слова."

(Из писмо от 2 декември 1935 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Именно в такива интелектуални кръгове вярващите трябва да се стараят да преподават уверени, че колкото и да са ограничени възможностите им, техните усилия са постоянно направлявани и подсилвани свише. Само този дух на силна надежда, на бодра решителност и неустрашим ентусиазъм сам по себе си, независимо от каквито и да е осезателни резултати, които той може да донесе, може да осигури крайния успех на преподавателските ни усилия."

(Из писмо от 31 октомври 1936 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... за висшето общество ... са нужни подходящи хора, които да влязат в контакт с него, както и от метод, който да подхожда на тяхната душевност. Нашите преподавателски методи трябва да позволяват известна степен на гъвкавост при установяването на контакти с различните видове търсещи хора. Към всеки интересуващ се трябва да се подходи от собствения му ъгъл. На тези, които са насочени преди всичко към мистичното, трябва първо да се представят онези от ученията на Делото, които подчертават природата и стойността на духовната действителност, докато тези, които са практични и позитивно ориентирани, са естествено в по-висока степен готови и предразположени да приемат социалните аспекти на Ученията. Но разбира се постепенно цялото Послание във всичките му аспекти и с всичките приложения, които следват от него, трябва да бъдат обяснени на новодошлия. Защото да бъдеш вярващ, означава да приемеш Делото в неговата цялост, а не да се придържаш към някои от неговите учения. Както бе казано обаче, това би следвало да бъде извършвано постепенно и с такт. Защото приемането на Вярата е все пак бавен процес."

(Из писмо от 28 декември 1936 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Бахайският преподавател трябва да бъде изпълнен с увереност. В това се крие силата му и тайната на успеха му. Въпреки че сте сам и независимо от това колко силна е апатията на хората около вас, трябва да имате вяра, че войнството от Царството е на ваша страна и че с негова помощ неизбежно ще преодолеете силите на тъмнината, които са се изправили срещу Божието Дело. Затова упорствайте и бъдете щастлив и уверен."

(Из писмо от 30 юни 1937 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Не се чувствайте обезсърчен, ако трудът ви не винаги ражда изобилни плодове, тъй като бързият и лесно спечелен успех не винаги е най-добър и най-траен. Колкото по-упорито се стремите да постигнете целта си, толкова по-голямо ще е потвърждението на Баха'у'лла и по-сигурни ще се чувствате, че ще постигнете успех. Затова бъдете бодри и полагайте усилия с пълна вяра и увереност. Баха'у'лла е обещал Своята Божествена подкрепа на всеки, който се надигне с чисто и безпристрастно сърце да разпространява святото Му Слово дори той да е лишен от всякакво човешко знание и възможности и въпреки силите на тъмнината и противопоставянето, които могат да се опълчат срещу него. Целта е ясна, пътят - сигурен и безопасен, а уверенията на Баха'у'лла за крайния успех на усилията ни - съвсем недвусмислени. Нека да сме все така твърди и със себеотдаване да продължим великата работа, която Той е поверил в наши ръце."

(Из писмо от 3 февруари 1937 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Вярващите трябва да предават Посланието дори на тези, които не изглеждат готови за него, защото те никога не могат да преценят доколко Божието Слово може да повлияе на сърцата и умовете на хората, дори на тези, на които на пръв поглед им липсва всякаква възприемчивост към Ученията."

(Из писмо от 14 януари 1938 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Любовта, която питаем към човечеството, убедеността ни, че Вярата на Баха'у'лла съдържа единствения и Божествен лек за всичките му болести, трябва да бъдат показани днес ясно чрез действия като представим Делото на обществеността. Без съмнение повечето все още не са в състояние да видят истинското му значение, но те не трябва да бъдат лишавани, тъй като не сме изпълнили задължението си, от възможността да го чуят. А има много драгоценни души, които го търсят и са готови да го прегърнат."

(Из писмо от 19 март 1942 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... не съществува никаква система, която да използват преподавателите. Очевидно е обаче, че колкото повече хора научат за ученията и Делото, толкова по-добре ще могат те да представят предмета. Ако някои хора открият, че молитвата и пълното уповаване на Бога освобождава в тях поток от вдъхновение, те трябва да се чувстват свободни да използват този метод, ако той носи резултати."

(Из писмо от 25 януари 1943 г., написано от името на

Шоги Ефенди до двама вярващи)

"... Въздържайте се при всякакви обстоятелства да въвличате себе си, а още по-малко Делото, в твърде дълги дискусии, пропити със спорове, тъй като те освен че са безплодни, всъщност носят неизмерима вреда на Вярата. Баха'у'лла многократно ни призовава да не се занимаваме с религиозни спорове, както са правели посветените в предишните религии. Бахайският преподавател трябва да има грижа преди всичко да представя Посланието, да обяснява и изяснява всичките му аспекти, а не да атакува другите религии. Той трябва да избягва всякакви ситуации, които чувства, че ще доведат до конфликт, дребнавости и безконечни дискусии.

(Из писмо от 29 ноември 1937 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Ако приятелите постоянно чакат да станат напълно подготвени за дадена задача, работата на Делото почти ще замре! Но самото усилие да се служи, колкото и недостоен да се чувства човек, привлича Божията благословия и му дава възможност да стане по-подходящ за задачата.

"Днес нуждата на човечеството да чуе Божественото Послание е толкова огромна, че вярващите трябва да се впуснат в работа, когато и както могат, без да обръщат внимание на недостатъците си, а като все повече обръщат внимание на крещящата нужда у своите ближни да чуят ученията в най-мрачния час на техните мъки."

(Из писмо от 4 май 1942 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"В Божието Дело има място за всички. То наистина не би било Божие Дело, ако не приемаше и не приветстваше всеки един - беден и богат, образован и невеж, незнайния и известния - Бог със сигурност ги желае всички, тъй като Той е създал всички."

(Из писмо от 10 декември 1942 г., написано от името на

Шоги Ефенди до двама вярващи)

"Чрез пример, любящо доброжелателство, молитва и доброта приятелите могат да привлекат сърцата на такива хора и да им дадат възможност да видят, че това е Божието Дело в действие, а не само на думи!"

(Из писмо от 24 февруари 1943 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... стабилни познания за историята, включително и религиозната история, както и на обществените и икономическите въпроси помагат изключително много при преподаването на Делото на интелигентни хора..."

(Из писмо от 4 май 1946 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Няма никакви възражения да се оставя бахайска литература на обществени места дотолкова, доколкото не се прекалява с това и не създава впечатление за натрапване на Вярата."

(Из писмо от 22 декември 1947 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... духът, решителността, вярата и отдаването са тези, които раждат една след друга победите, ... , а не разкошът и леността..."

(Из писмо от 29 април 1948 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на
Британските о-ви)

"Той чувства, че в преподаването не трябва да започвате с такъв труден въпрос като въздържанието от вино, но когато човек пожелае да се присъедини към Вярата, това трябва да му бъде казано."

(Из писмо от 7 март 1947 г., написано от името на
Шоги Ефенди до двама вярващи)

"... Освен и докато вярващите не осъзнаят, че те са едно духовно семейство, свързани помежду си с връзка, по-трайна отколкото могат да бъдат всякакви материални връзки, те не ще бъдат в състояние да създадат онази топла атмосфера в общността, която единствено може да привлече сърцата на човечеството, вкочанено от липсата на истинска любов и чувства."

(Из писмо от 5 май 1943 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Не всички от нас притежават способностите да служат по един и същи начин, но начинът, по който всеки бахай може да разпространява Вярата, е чрез пример. Това повлиява на човешките сърца много по-силно, отколкото думите.

"Обичта, която показваме към другите, гостоприемството и разбирането, готовността да им помогнем - това е най-добрата реклама за Вярата."

(Из писмо от 14 октомври 1943 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"С всички средства упорствайте и общувайте в дух на доброжелателство с други групи млади хора, особено от различна раса или малцинствена народност, тъй като такова общуване ще покаже пълната ви убеденост в единството на човечеството и ще привлече други към Вярата, както млади, така и стари.

"Дух на нежно другарство, лишено от предразсъдъци спрямо другите, е това, което ще отвори очите на хората повече, отколкото планина от думи. В съчетание с такива дела вие можете лесно да преподавате Вярата."

(Из писмо от 18 юни 1945 г., написано от името на
Шоги Ефенди до новообразувана бахайска група)

"Всички бахаи, както нови, така и стари, трябва да се посветят, доколкото е възможно, на преподаване на Вярата; те всички трябва също да осъзнаят, че атмосферата на истинска обич и единство, които показват в Бахайската общност, ще повлияят пряко на обществеността и ще бъдат най-силният магнит за привличане на хора към Вярата, както и за тяхното утвърждаване."

(Из писмо от 4 април 1947 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Германия)

"... Когато при преподаването хората сериозно започнат да проучват Вярата, няма никаква пречка да им се обърне внимание, че това послание е свързано с огромна духовна отговорност и не трябва да бъде нито приемано, нито отхвърляно с лека ръка. Но трябва да бъдем много внимателни, тактични и търпеливи и да не причиняваме шок у хората.

"... Трябва винаги да преподаваме творчески и да бъдем съвсем сигурни, че никой от нас, поради неразбирателство между нас самите или неблагоразумие няма да охлади душите на търсещите."

(Из писмо от 14 октомври 1947 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Не трябва никога да настояваме да преподаваме на тези, които не са наистина готови за Делото. Ако човек не е гладен, не можете да го накарате да яде. Сред теософите има без съмнение много възприемчиви души, но с тези, които не изпитват нужда, трябва да общуваме дружелюбно, но да ги оставим на мира. Когато един търсещ приеме възгледа за непрестанно развиващата се религия и приеме Баха'у'лла като Проявление за днешния ден, възгледът за прераждането ще избледнее от светлината на истината; трябва да се стараем да избягваме в началото спорните въпроси, ако това е възможно."

(Из писмо от 23 юни 1948 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Изглежда това от което имаме нужда сега, е по-задълбочени и координирани бахайски знания, за да привлечем такива хора, с каквито вие контактувате. Светът - поне мислещият свят - вече достигна до всички велики и всеобхватни принципи, изложени от Баха'у'лла преди повече от 70 години, и те разбира се, не му звучат "нови". Но ние знаем, че по-дълбокото учение, способността на замисления Световен ред да обнови обществото са нови и динамични. Точно тях трябва да се учим да представяме интелигентно и привлекателно на такива хора!"

(Из писмо от 3 юли 1949 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"... ние, малкото, които стигнахме до прозрението, не трябва да прахосваме енергията си, като тъпчем напред-назад по пътищата, следвани от човечеството, които не решават днешните му ужасни проблеми. Трябва да насочим вниманието си към Делото, защото то е това, от което има нужда, за да бъде излекуван светът...

"... Ако бахаите искат наистина да имат успех в преподаването на Делото, те трябва да бъдат много по-добре осведомени и в състояние да дискутират интелигентно, интелектуално сегашното състояние на света и неговите проблеми...

"Ние, бахаите, с други думи, трябва да въоръжим умовете си със знание, за да покажем по-добре, особено на образованите кръгове, истините, съхранени от нашата Вяра."

(Из писмо от 5 юли 1949 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Индивидуалното преподаване има важно значение и често ви дава възможност да укрепите хората, докато публичните беседи, въпреки че довеждат посланието до повече хора, не укрепват твърде много. Можете да използвате и двата начина."

(Из писмо от 5 август 1949 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... когато се уповаваме на Него, Баха'у'лла решава проблемите ни и отваря пътя."

(Из писмо от 12 октомври 1949 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Да намери тези възприемчиви души и да им преподава с такт и разбиране, е задължение и привилегия на всеки един бахай."

(Из писмо от 20 октомври 1949 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Без духа на истинска любов към Баха'у'лла, към Неговата Вяра и нейните институции, както и на вярващите един към друг, Делото не може никога да привлече наистина голям брой хора. Защото светът иска не проповядване и правила, а любов и действие."

(Из писмо от 25 октомври 1949 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Само една зряла душа с духовно разбиране и задълбочени познания за Вярата може да възпламени цяла една страна - толкова велика е мощта на Делото да работи чрез чистите и себеотрицателни проводници."

(Из писмо от 6 ноември 1949 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Тъй като имаме такива прекрасни молитви и текстове за размишление в нашите писания, четенето им с приятели, които имат интерес и жадуват за такъв вид малки събирания често е стъпка към привличането им към Вярата. Вероятно можете да започнете такава дейност във вашия град."

(Из писмо от 4 февруари 1950 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Вярващите са напълно свободни да организират колкото искат малки групички за преподаване или домашни събирания в своите домове... Всъщност това индивидуално, непринудено, домашно преподаване може би дава най-много резултати."

(Из писмо от 24 февруари 1950 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... отбележете специално значението на горещите молитви не само за успех изобщо, а за това Бог да ви изпрати душите, които са готови. Има такива души във всеки град..."

(Из писмо от 18 март 1950 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Местния духовен съвет на Пунта Аренас)

"... Хората по света са потопени в атмосфера, която е противоположна в морално отношение на бахайската атмосфера; ние трябва да им преподаваме. Ако сме твърде взискателни в началото, повечето - не всички - типове хора ще бъдат отблъснати и ще обърнат гръб на онова, което иначе биха били склонни да приемат. От друга страна, ние не искаме бахаи, които не се опитват сериозно да живеят според ученията - затова трябва да прилагаме голям такт, да хвърлим предизвикателство пред силните души и да поведем слабите ..."

(Из писмо от 7 август 1950 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Винаги трябва да гледаме величието на Делото и да помним, че Баха'у'лла ще помага на онези, които се надигнат да Му служат. Когато се погледнем, със сигурност ще се почувстваме обезкуражени от собствените си недостатъци и незначителност!"

(Из писмо от 12 декември 1950 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Въпреки че не е хубаво да се предизвикват твърде много обикновените хора, от друга страна, не трябва да им позволяваме да застанат между нас и подчинението ни на Баха'у'лла; а знаем, че Той нареди на Своите слуги да разпространяват Посланието Му."

(Из писмо от 1 май 1951 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Чудесната работа, която извършвате на преподавателското поприще, той цени изключително много и желае да проявите упорство и да продължите да преподавате на влиятелни хора. Дори и да не са перспективни, що се отнася до присъединяване към Вярата, много необходимо е те да чуят за нея и да бъдат приятелски настроени към нея."

(Из писмо от 10 февруари 1951 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... докато преподават активно, на самите приятели също трябва да бъде преподавано и да бъдат задълбочавани в духа на Вярата, който носи любов и единство."

(Из писмо от 17 юли 1951 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Тези хора (туземните жители), като открият, че на бахаите наистина са чужди всякакви предразсъдъци - или пък още по-лошото отношение, снизхождението - могат не само да извлекат полза от Ученията, но и да ни помогнат да се доближим до техните хора по подходящ начин.

"Голяма грешка е да вярваме, че понеже някои хора са неграмотни или водят примитивен начин на живот, то на тях им липсва интелект или чувствителност. Напротив, твърде възможно е те да ни считат, при злините на нашата цивилизация с нейната морална поквара, разрушителните `и войни, лицемерието и самонадеяността `и, за хора, които заслужават да се гледа на тях с подозрение и презрение. Трябва да се срещаме с тях като с равни, доброжелатели, хора, които се възхищават и уважават тяхното древно потекло и които чувстват, че те ще се заинтересуват, както и ние, от живата религия, а не от мъртвите форми на съвременните църкви.

(Из писмо от 21 септември 1951 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Comitй de Enseсanza Bahá'í para los Indigenas)

"... Преподаването е разбира се главният крайъгълен камък на всички видове бахайска служба, но успешното преподаване зависи от много фактори, един от които е развитието на истински бахайски начин на живот и изпълнението на отговорностите, които сме поели."

(Из писмо от 3 юни 1952 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Не трябва да пренебрегваме обаче това, че най-могъщата и резултатна среда за преподаване, която е открита досега, е домашното събиране, понеже на домашното събиране могат да намерят отговор съкровени лични въпроси, а ученолюбивият намира там духа на Вярата в по-голямо изобилие."

(Из писмо от 11 декември 1952 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Духовния съвет на бахаите в Пунта Аренас)

"... Днес, както никога преди, магнитът, който привлича благословията свише, е преподаването на Божията Вяра. Небесното войнство е разположено между небето и земята, и само чака търпеливо някой бахай да пристъпи с чисто отдаване и посвещаване към преподаване на Божието Дело, за да му се притекат на помощ и да му съдействат. Пазителят се моли приятелите да утроят своите усилия, тъй като времето не достига и, за съжаление, тружениците са твърде малко. Нека тези, които искат да стигнат до безсмъртие, да пристъпят напред и да издигнат Божествения призив. Те ще бъдат поразени от духовните победи, които ще спечелят."

(Из писмо от 28 март 1953 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Това, от което има нужда, за да постигнем успех в преподавателското поприще, е пълно посвещение от страна на отделния вярващ, отдаване на славната задача за разпространение на Вярата и воденето на бахайски начин на живот, защото това създава магнита за Светия Дух, а Светият Дух е този, който разбужда новата душа. Така отделният вярващ трябва да бъде като тръстиково стъбло, по което да потече Светия Дух, за да даде нов живот на търсещата душа.

"Човек трябва да търси онези, които са възприемчиви към Вярата и после да се съсредоточи върху тези хора в преподаването."

(Из писмо от 19 декември 1953 г., написано от името на

Шоги Ефенди до двама вярващи)

"Народите по принцип търсят Божественото напътствие. Проблемите на света пробудиха населението. За бахаите само остава да издигнат Призива и да предадат Посланието в съответствие с високите изисквания, изложени от възлюбения Учител. Светът може да се съживи с даровете на Светия Дух, ако бахаите изпълнят свещеното си задължение...

"На пионерското поприще и на домашния фронт приятелите трябва да се надигнат със същия дух на преданост и отдаване, който въодушеви първите пионери. Ако направят това, те ще бъдат поразени от големите резултати, които ще постигнат...

"Отхвърляйки всички кумири на съвременния живот, изоставяйки лъжливите критерии на онези, които се мъчат да разрешат световните проблеми с немощни баналности и показвайки новия бахайски начин на динамичен духовен живот, нека те, осланяйки се на напътствията на Светия Дух се надигнат да разпространяват Животворната вода... Това ще даде резултатите, от които виковете на човечеството днес се нуждаят. Къде са духовните души, които сега ще използват дадената им възможност и ще стигнат до безсмъртна слава в служба на Вярата!"

(Из писмо от 14 април 1954 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Съединените щати)

"Като заинтересувате различни хора с Вярата, трябва да бъдете много предпазливи и постепенно да ги водите към Светлината на Божественото Напътствие, особено към практиката на бахайския начин на живот. Така например, не трябва да бъдете догматични относно която и да е от второстепенните практикувания на Вярата."

(Из писмо от 5 юни 1954 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Пазителят чувства, че най-ефикасният начин за бахаите да преподават Вярата, е да стават близки приятели със своите съседи и съдружници. Когато приятелите имат доверие в бахаите и бахаите - в своите приятели, те трябва да предадат Посланието и да преподадат Делото. Индивидуалното преподаване от този вид е по-ефикасно от всеки друг вид.

"Принципът на домашното събиране, който бе установен, за да окуражи и позволи на приятелите да преподават в собствените си домове, доказа, че е най-ефикасният инструмент за разпространение на Вярата."

(Из писмо от 27 декември 1954 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Посвещаването, отдаването и ентусиазираната служба са Разковничето за успешно преподаване. Човек трябва да стане като тръстиково стъбло, през което се стича Светият Дух, за да достигне изучаващия Вярата. Ние предаваме Посланието и обясняваме Учението, но Светият Дух е този, който разбужда и утвърждава."

(Из писмо от 16 февруари 1955 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Пазителят смята, че може би един по-различен подход към аборигените би могъл да ги привлече; такъв, който показва интерес към техния начин на живот и техния фолклор, както и стремеж да станем по-скоро техни приятели, отколкото опит да ги променим или да ги направим по-добри."

(Из писмо от 9 април 1955 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Бахаите трябва да осъзнаят, че успехът на тази работа зависи от отделния вярващ. Отделният вярващ трябва да се надигне както никога по-рано, за да обяви Вярата на Баха'у'лла. Най-ефикасният път, по който трябва да вършат работата си, е отделният вярващ да осъществява много контакти, да избере няколко човека, които чувства, че биха станали бахаи, да създаде близко приятелство с тях, след това пълно доверие и накрая да им преподава дотогава Вярата, докогато те станат силни поддръжници на Божието Дело."

(Из писмо от 13 май 1955 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Съединените щати)

"... По-добре е да имаме един бахай, който разбира Учението и е изцяло убеден в тяхната истинност, отколкото няколко бахаи, които не познават добре Делото и не са силно вкоренени в Завета."

(Из писмо от 22 януари 1955 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Най-важното от всички неща е, разбира се всяка дейност ... да бъде с цел преподаване на Вярата и приобщаването на хората. Затова вие и други бахаи трябва да наблюдавате положението съвсем отблизо. Трябва да проучвате тези, които присъстват на събиранията и когато откриете някой, който чувствате, че би станал твърд и активен бахай, трябва да насочите преподаването към него. По този начин, ако съумеете да приобщите някои души, ще сте извършили забележителна и изключителна служба. Всъщност това е целта на всички такива дейности навсякъде, където се преподава."

(Из писмо от 1 юни 1955 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Върховното Небесно Войнство е в боен ред, разположено между Небето и Земята, готово да се притече на помощ на онези, които се надигнат да преподават Вярата. Ако човек търси потвържденията на Светия Дух, той може да ги намери в изобилие на Преподавателското Поприще. Светът търси както никога досега и ако Приятелите се надигнат с нова решителност, напълно отдадени на благородната задача, която стои пред тях, победа след победа ще бъдат спечелвани за Славната Божия Вяра."

(Из писмо от 2 февруари 1956 г., написано от името на Шоги Ефенди до Духовния съвет на бахаите в отчетен район Анкоридж)

"Най-голямата слава и чест, които човек може да получи, е да занесе светлината на напътствието на някоя нова душа. Разбуждащата мощ на Светия Дух, която се появи в света чрез Баха'у'лла, е източникът на безсмъртен живот и тези, които са разбудени от този дух в този свят, ще намерят огромна слава и чест в отвъдния свят. Най-похвалната служба, която някой може да извърши, е да отнесе светлината на божественото напътствие и разбуждащата сила на духа в някоя напълно нова област. Човечеството крещи за спасение и само когато бахаи отидат в различни части на света, то може да им бъде занесено. Това е причината, поради която Пазителят окуражи всички приятели да се пръснат по нови територии, тъй като сега е часът за разбуждането на света."

(Из писмо от 11 март 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Бахайската общност на гр. Такома)

"Нуждата на Часа е Преподаване на Домашния фронт. Неговите цели могат да бъдат постигнати само чрез един нов дух на себеотдаване и посвещаване от страна на приятелите, всеки в собствената си страна, в собствения си дом.

"... Никога не трябва да оставят да измине и ден без преподаване на някоя душа, уповавайки се на Баха'у'лла, че семето ще покара. Приятелите трябва да търсят чистосърдечни души, да спечелят доверието им и след това да преподават на този човек с внимание, докато той стане бахай и след това да го подкрепят, докато стане твърд и активен поддръжник на Вярата.

"... Всеки трябва да помни, че "Светият Дух е този, който разбужда" и следователно преподавателят трябва да стане като тръстиково стъбло, по което Светият Дух може да достигне търсещата душа.

"Възлюбеният Пазител обръщаше внимание отново и отново, че за да преподава ефикасно Вярата, отделният вярващ трябва да изучи задълбочено Божественото Слово, да отпива от животворните Му води и да се храни със славните Му учения. След това той трябва да размишлява върху важността на Словото и, откривайки духовните му дълбини, да се моли за напътствие и помощ. Но най-важното след молитвата е действието. След като човек се помоли и размишлява, той трябва да се надигне, осланяйки се всецяло на напътствието и потвърждението на Баха'у'лла, да преподава Вярата Му. Упорството в действието е от съществена важност, така както мъдростта и дързостта са необходими за ефикасно преподаване. Отделният вярващ трябва да пожертва всичко в името на тази велика цел и тогава победите ще бъдат спечелени."

(Из писмо от 30 май 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Ръцете на Божието Дело в Съединените щати)

"Духът на този час е преподаване на Домашния фронт. Целта му може да бъде постигната само чрез един нов дух на себеотдаване и посвещаване от страна на приятелите там, където живеят. Чудни победи вече се постигат в труднодостъпните девствени области, защото пионерите са посветили живота си на Благородната мисия, която са започнали да изпълняват. Приятелите, живеещи в своята родина, трябва да покажат същото това посвещаване и себеотдаване. Никога не трябва да оставят да отмине ден, без да са преподавали на някоя душа, надявайки се, че Баха'у'лла ще накара всяко семенце да покара. Приятелите трябва да търсят чистосърдечни души, да спечелят доверието им и след това да преподават на този човек с внимание, докато той стане бахай и след това да го подкрепят, докато стане твърд и активен поддръжник на Вярата."

(Из писмо от 15 юни 1956 г., написано от името на
Шоги Ефенди до Бахайската общност в гр. Лафайет)

"Той се надява вие да бъдете напътстван и утвърден във вашата работа, така че много души да могат да намерят вечен живот чрез всеотдайната ви служба. Важно е да влизате в контакт с чистосърдечни хора, да печелите доверието им, те да печелят вашето и след това постепенно да им преподавате. По-добре е да се съсредоточите върху няколко човека, отколкото да се опитвате да преподавате на твърде много едновременно. Посвещаването, себеотдаването, скромността са от съществено значение, за да ви използва Светият Дух като тръстиково стъбло за разпространението на Своите съзидателни лъчи."

(Из писмо от 15 юли 1956 г., написано от името на
Шоги Ефенди до един вярващ)

"Пазителят чувства, че ако приятелите размишляват малко по-обективно върху отношението си към Делото и огромната небахайска общественост, на която се стремят да повлияят, те ще видят нещата по-ясно...

"... Той съзнава напълно, че изискванията към бахаите са огромни и че те често се чувстват непълноценни, уморени и може би уплашени от задачите, които стоят пред тях. Това е съвсем естествено. От друга страна, те трябва да осъзнаят, че Божията сила може и ще им помага, и че тъй като те имат привилегията да са приели Божието Проявление за днешния Ден, самото това действие им възлага огромна морална отговорност пред техните ближни. Това е моралната отговорност, върху която Пазителят постоянно обръща тяхното внимание..."

(Из писмо от 19 юли 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Съединените щати)

"... Приятелите трябва несъмнено да търсят нови проводници и да имат повече дързост, ако искат да постигнат нещо в увеличаването на своята численост."

(Из писмо от 6 октомври 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Най-ефикасният метод на преподаване е група на домашно събиране, където на новите хора може да бъде оказано бахайско гостоприемство и те могат да задават всякакви въпроси, които ги смущават. Там те могат да почувстват истинския бахайски дух, а това е духът на разбуждането."

(Из писмо от 20 октомври 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Трябва да бъдем внимателни да не преподаваме по фанатичен начин. Трябва да преподаваме така, както преподаваше Учителят. Той бе съвършеният Пример на Ученията. Той обявяваше всеобщите истини и с обич и мъдра демонстрация на всеобщите закони на Вярата, привличаше сърцата и умовете."

(Из писмо от 20 октомври 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Той чувства, че да разпространяваме бахайски листовки от врата на врата ... е недостойно и може да създаде лошо впечатление за Вярата."

(Из писмо от 20 октомври 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Канада)

"Учителят ни увери, че когато забравим себе си и се стараем с всички сили да служим и преподаваме Вярата, ние получаваме божествена помощ. Не ние сме тези, които вършат работата - ние сме просто инструменти, използвани по това време с цел преподаване на Неговото Дело."

(Из писмо от 8 ноември 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Преподаването на Вярата зависи от отделния вярващ и неговото усилие. Когато отделният вярващ се надигне с ентусиазъм, с пълно себеотдаване и посвещение и не позволява нищо да го възпре, тогава ще бъдат постигнати резултати."

(Из писмо от 17 декември 1956 г., написано от името на

Шоги Ефенди до бахаите, събрани на Събора на щата Индиана)

"Пазителят се надява, че Приятелите ... ще проявят любящия дух на Учителя в своите контакти и след това ще спечелят тези души за Вярата. Методът на преподаване по време на домашни събирания изглежда дава най-големи резултати, когато всеки един кани приятели в своя дом веднъж на 19 дни и ги запознава с Вярата. Тесните връзки и службата с обич влияе на сърцата, а когато сърцето е повлияно, тогава може да влезе духът. Светият Дух е този, който разбужда и приятелите трябва да станат канали за неговото разпространение."

(Из писмо от 27 януари 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Пазителят бе много щастлив, когато получи вестта за внезапния скок в броя на Приятелите, присъединяващи се към Вярата. Това показва, че човек трябва да упорства до самия край, ако иска да постигне успех."

(Из писмо от 19 април 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... светът се разтърсва из основи и хората търсят. Ако бахаите се надигнат, както никога досега, да преподават Делото, те ще намерят много слушатели и много ще намерят вечен живот чрез самопожертвувателните им усилия."

(Из писмо от 17 май 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Канада)

"Божествената Истина е относителна и затова от нас се изисква постоянно да насочваме търсещия към самото Слово и затова всички обяснения, които правим, за да улесним пътуването на душата на всеки човек трябва да бъдат основани на Словото и само на Словото."

(Из писмо от 4 юни 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет на Канада)

"Вярващите трябва да бъдат окуражавани да преподават индивидуално в собствените си домове. Баха'у'лла е възложил на бахаите свещените задължения на преподаването. Ние нямаме никакви свещеници, затова службата, отдавана някога от свещениците на техните религии е службата, която се очаква да отдаде всеки един бахай индивидуално на своята религия. Той трябва да бъде този, който просветлява нови души, утвърждава ги, лекува наранените и изтощените по пътя на живота и им дава да отпият от потира на вечния живот - знанието за Божието Проявление в Неговия Ден."

(Из писмо от 5 юли 1957 г., написано от името на
Шоги Ефенди до бахаите в страните от Бенелюкс)

"Възлюбеният Пазител ми заръча да ви уведомя да не чувствате умора в правенето на добро. Той съзнава, че понякога сигурно се обезкуражавате, когато закоравелите сърца на местните жители не позволяват на семената, които толкова старателно посявате, да покарат. Той ви уверява обаче, че всички семена, които са посяти, ще дадат в крайна сметка своя плод ..."

(Из писмо от 7 август 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"Преподаването е източникът на Божествено Потвърждение. Не е достатъчно да се молим старателно за напътствие, но молитвата ни трябва да бъде последвана от размишление относно най-добрите методи за действие, а след това и от самото действие. Дори ако действието не даде веднага резултати или може би не бъде изцяло правилно, това не е от особено значение защото молитвите могат да намерят отговора си само чрез действие, а ако нечие действие е погрешно, Бог може да използва този метод, за да покаже пътеката, която е правилна."

(Из писмо от 22 август 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до един вярващ)

"... Не е достатъчно приятелите да се оправдават с това, че най-добрите им преподаватели и вярващите, които им служат за пример, са се надигнали и са отговорили на призива да станат пионери. "Най-добрият преподавател" и "вярващ за пример" не е в крайна сметка нито по-малко, нито повече от обикновен бахай, който се е посветил на работата на Вярата, задълбочил е познанията и разбирането си за нейните Учения, доверил се е на Баха'у'лла и се е надигнал да Му служи с всички сили. Тази врата, както ни уверяват, е такава, която ще се отвори пред лицето на всеки последовател на Вярата, който, така да се каже, почука достатъчно силно. Когато волята и желанието са достатъчно силни, ще се намерят средства и ще се отвори пътят или за извършването на повече работа по места, или за отиването в нов целеви град, ... или за навлизането на пионерското поприще в чужбина ...

"... Бахаите са Божията мая, с която трябва да бъде замесено тестото на техния народ. Право пропорционална на техния успех ще бъде оказаната им закрила, не само на тях, но и на тяхната страна. Това са неизменните Божии закони, от които няма бягство - "защото на когото се дава много, от него и много се изисква."

(Из писмо от 21 септември 1957 г., написано от името на

Шоги Ефенди до Националния духовен съвет
на Съединените щати)

Table of Contents: Albanian :Arabic :Belarusian :Bulgarian :Chinese_Simplified :Chinese_Traditional :Danish :Dutch :English :French :German :Hungarian :Italian :Japanese :Korean :Norwegian :Persian :Portuguese :Romanian :Russian :Spanish :Swedish :Turkish :Ukrainian :