Web - Windows - iPhone
"... Бог е заповядал във всеки град да бъде създаден Дом на Справедливостта, където да се събират консултанти - на брой отговарящ на този на Баха1, но няма значение и ако са повече. Техен дълг е да бъдат доверениците на Всеблагия сред хората и да гледат на себе си като на упълномощени от Бога пазители на всички, които живеят на земята..."
(Баха-у-лла, "Bahá'í Administration", стр. 21)"Божият дух помага на тези Духовни Съвети. Техен закрилник е Абдул Баха. Той е прострял крилете си над тях. Има ли по-голяма благодат от тази? Духовните Съвети са сияйни светила и небесни градини, които разливат благоуханията на святостта навсякъде по света и разпръскват светлината на знанието надлъж и нашир върху всички създания. От тях струи във всички посоки духът на живота. Те наистина са могъщите извори на човешкия напредък във всички времена и при всички обстоятелства."
(Абдул Баха, в "God Passes By", стр. 332)"...изключително важно е, в съответствие с изричния текст на "Китаб-и-Акдас", Най-Свещената книга, във всяко населено място, било то голям град или малко село, където броят на навършилите пълнолетие бахаи (от 21 години нагоре) надвишава девет2, да бъде конституиран незабавно местен "Духовен Съвет". Към него директно и без отлагане трябва да бъдат отнасяни за обсъждане и решаване всички местни въпроси, имащи връзка с Делото. Значението, нещо повече - абсолютната необходимост от тези местни Съвети става явна, когато разберем, че в бъдеще те ще се разгърнат в местни Домове на Справедливостта..."
(Шоги Ефенди, "Bahá'í Administration", стр. 37)"Тяхно задължение е да обсъждат взаимно всички въпроси и водени от любовта си към Него, да се грижат за интересите на Божиите слуги така както се грижат за своите собствени и да избират онова, което е уместно и пристойно. Така е заповядал Бог, вашият Повелител... Внимавайте и не пренебрегвайте това, което недвусмислено е разкрито в Неговото послание. Бойте се от Бога, о вие, дарените с разум!"
(Баха-у-лла, в "Bahá'í Administration", стр.21)"Внимателният прочит на казаното от Баха-у-лла и Абдул Баха по въпроса за задълженията и функциите на Духовния Съвет във всяка страна (който впоследствие ще бъде обозначаван като местен Дом на Справедливостта), разкрива по категоричен начин свещения характер на неговата природа, широкия обхват на дейността му и голямата отговорност, която лежи върху него.
В своето обръщение към членовете на Духовния Съвет на Чикаго Учителят казва следното: "Всеки път, когато влизате в съвещателната зала, произнасяйте със сърце, трептящо от вълнението на любовта към Бога и реч, изпълнена с думи само за Него, тази молитва, за да може Всемогъщият милостиво да ви помогне да постигнете крайната победа: 'О Господи, мой Боже! Ние сме Твои слуги, които са се обърнали със смирение към Твоя свят лик и са се откъснали от всичко извън Теб в този славен ден. Събрали сме се на това духовно събрание, обединени от общи идеи и мисли и с общата воля да възвеличим Словото Ти сред хората. О Господарю, Господи наш! Направи знаменията на Твоето божествено ръководство, образци на Твоята възвишена Вяра сред хората, слуги на Твоето могъщо Споразумение, о Ти, наш върховен Господарю, и Проявления на Твоето божествено единство в Твоето царство Абха, сияйни звезди, огряващи всички краища на земята. Господи! Помогни ни да се превърнем в морета, които се надигат с талазите на Твоето вълшебно милосърдие, потоци, които струят от Твоите всеславни висини, прекрасни плодове върху дървото на Твоето свято Дело, дървеса, полюляващи се от повея на Твоята щедрост в небесното Ти лозе. О Господи! Направи душите ни подвластни на химните на Твоето божествено единство и възрадвай сърцата ни с изблика на Твоето милосърдие, за да можем да се обединим като вълните на морето и да се слеем в едно като лъчите на Твоята сияйна светлина, а идеите,мислите и чувствата ни да се превърнат в обща реалност, разнасяща духа на единството по целия свят. Ти си Преблагият, Щедрият, Дарителят, Милосърдният, Състрадателният.'
...Ето какво още казва Абдул Баха: 'Дълг е на всеки да не предприема нищо, без да се е консултирал с Духовния Съвет, и всеки трябва да се подчинява с цялото си сърце и душа на неговата заповед и покорно да я изпълнява, за да могат нещата да се организират както трябва и да се сложат в ред. В противен случай, всеки ще действа самостоятелно и според собствената си преценка, ще следва собствените си желания и ще навреди на Делото.'
Главните изисквания към призваните да се консултират са чистотата на подбудите, сиянието на духа, откъсването от всичко извън Бога, любовта към Неговите благоухания, покорство и смирение сред възлюбените от Него, търпение и издръжливост в трудностите и подчинение на Неговия благороден Първослужител. Ако милостиво им се помогне да придобият тези качества, от невидимото царство на Баха над тях ще се изсипе благодатта на победата. Днес консултативните Съвети са от най-голямо значение и от жизнена необходимост. Съобразяването с тях е основно и задължително изискване. Членовете на този Съвет трябва да обсъждат нещата по такъв начин, че да не бъде възможно възникването на неприязън или несъгласие помежду им. Това може да се постигне, ако всеки участник напълно свободно изрази мнението си и изложи аргументите си. Ако някой има възражения, той в никакъв случай не бива да се чувства засегнат, защото докато въпросите не бъдат обсъдени окончателно, верният път не може да бъде намерен. Сияйната искра на истината проблясва само при сблъсъка на различните мнения. Ако в резултат на обсъждането се стигне до единодушно решение, това е много добре; но ако, не дай Боже, се появят разногласия, надмощие трябва да вземе мнозинството.
Изброявайки задълженията на членовете на консултативните съвети, Многообичаният (Абдул Баха) изтъква следното: 'Първото условие е абсолютната хармония и любов между членовете на съвета. Помежду им не трябва да съществува никакво отчуждение и те трябва да бъдат олицетворение на Божието единство, защото са вълните на едно и също море, капките вода на една и съща река, звездите на едно и също небе, лъчите на едно и също слънце, овошките на едно и също поле и цветята на една и съща градина. Ако няма съгласие в мисленето и абсолютно единство, събранието ще се разтури и съветът ще се провали. Второто условие е следното: Когато се съберат, те трябва да обърнат лица към Царството горе в небесата и да поискат помощ от страната на Божията слава. След това с най-голямо смирение, благовъзпитаност, достойнство, внимание и сдържаност трябва да изложат своите гледища. По всеки въпрос те трябва да търсят истината, а не да настояват на собственото си мнение, защото непреклонността и упорството във възгледите ще доведат в крайна сметка до разединение и препирни, и истината ще остане скрита. Почитаемите членове на съвета трябва напълно свободно да изразяват мнението си и никой по никакъв начин не бива да подценява чуждото мнение, а напротив, трябва спокойно и сдържано да разяснява истината; в случай че възникнат различия в мненията, надмощие трябва да получи мнозинството и малцинството трябва да отстъпи и да му се подчини. Освен това не се разрешава на никого от почитаемите членове да се противопоставя или да подлага на критика, било пред събранието или извън него, което и да е от взетите преди това решения, даже и то да не е правилно, защото подобна критика би попречила на прилагането на всяко едно решение.'
Казано накратко, всичко, което се урежда по пътя на съгласието, с любов и от чисти подбуди, води до светлина, но ако надмощие вземе макар и най-малкото отчуждение, то резултатът ще бъде тъма след тъма... Ако се подхожда по такъв начин, този съвет ще бъде от Бога. В противен случай той ще доведе до охлаждане на отношенията и до отчуждение, които са дело на Сатаната..."
(Шоги Ефенди, "Bahá'í Adminitration", стр.20-23)"Работата по разпространението на бахайското учение, неговото ръководство, начините и средствата за провеждането му, неговото разширяване и укрепване, колкото и съществени да са за успеха на Делото, съвсем не представляват единственият въпрос, който трябва да бъде обект на внимание от страна на Съветите. От грижливото изучаване на Посланията на Баха-у-лла и Абдул Баха става ясно, че върху избраните представители на вярващите във всяко населено място тежат и други задължения, не по-малко важни за интересите на Делото.
Те трябва да бъдат зорки и предпазливи, благоразумни и бдителни, и да защитават по всяко време Храма на Делото от стрелите на интригантите и нападките на враговете му.
Техен дълг е да насърчават приятелството и разбирателството между бахаите, да заличават от сърцата им всяка задържала се там следа от недоверие, студенина или отчуждение, и на тяхно място да съграждат активно и всеотдайно сътрудничество в служба на Делото.
Те трябва да правят всичко, което е по силите им, за да помагат винаги и навсякъде на бедните, болните, сакатите, сираците, вдовиците, независимо от техния цвят, обществено положение или вяра.
Те трябва да подкрепят със всички средства, с които разполагат, материалния напредък на младежта, да подпомагат образованието на децата, да основават при всяка възможност бахайски образователни институции, да организират и ръководят дейността им и да осигуряват всичко необходимо за тяхното развитие и усъвършенстване.
...Тяхно задължение е подготовката на регулярните бахайски празници и тържествени годишнини, както и на специалните събирания, имащи за цел подкрепата и насърчението на социалните, интелектуалните и духовни интереси на събратята им по вяра.
...Това са едни от най-важните задължения на членовете на всеки Духовен Съвет. Там, където Делото е достатъчно разпространено, със цел да се осигури ефективната работа и да се избегне каквото и да било объркване, всяка една от тези многобройни функции следва да се повери на специален Комитет, отговорен за дейността си пред съответния Съвет, избиран от същия измежду бахаите в съответното населено място, и върху чиято работа Съветът ще упражнява всеобщ и постоянен контрол.
Тези местни Духовни Съвети следва да се избират директно от членовете на общността и всеки бахай, навършил 21 години, трябва не да стои настрана и да заема индиферентна или независима позиция, а да счита за свой свещен дълг да участвува ревностно и добросъвестно в избора, укрепването и ефективната работа на съответния местен Съвет."
(Шоги Ефенди, "Bahá'í Administration", стр. 37-39)
"Баха-у-лла е обещал, че във всеки Съвет, където цари единство и хармония, Неговият божествен дух не само ще присъства, но и ще вдъхновява, подкрепя и ръководи всички вярващи във всички техни разисквания. Пазителят винаги е призовавал бахаите към единство. Защото там, където съществува една обединена воля, нищо не е в състояние да се противопостави на силите на градивното развитие..."
(Шоги Ефенди, писмо до два Местни Духовни Съвета от 17 ноември 1933 г., написано от негово име.)
"Следователно, бахаите не трябва да се обезкуражават от наличието на различни мнения сред членовете на Съвета, защото тези мнения, както показва опитът и както за това свидетелстват думите на Учителя, изпълняват една много полезна функция при всички водени в Съвета разисквания. Щом обаче се уточни и приеме мнението на мнозинството, всички са длъжни автоматически и безусловно да му се подчиняват и стриктно да го прилагат в работата си. Търпението и сдържаността трябва при всички случаи да определят характера на водените от избраните представители на местната общност дискусии и разисквания, докато безплодните и педантични прения не бива никога да намират място в тях."
(Шоги Ефенди, писмо до един бахай от 18 април 1939 г., написано от негово име.)
3. СЪВЕТЪТ - ВРЪЗКАТА МУ С ВЯРВАЩИТЕ"Нека не забравяме и това, че основният принцип на Божието дело е не диктатът, а лишеното от себелюбие колегиално разбирателство, не деспотизмът, а духът на откровена и дружеска консултация. Само истинският бахайски дух може да съчетае в едно принципите на милосърдие и справедливост, на свобода и подчинение, на свещеното и неприкосновено право на личността и на самоотречението, на бдителност, благоразумие и предпазливост от една страна, и истинско другарство, откровеност и дързост - от друга.
Задълженията на тези, които вярващите свободно и добросъвестно са избрали за свои представители, са не по-малко важни и обвързващи от обязаностите на тези, които са дали гласа си за тях. Тяхното предназначение е не да диктуват, а да се съветват, и то не само помежду си, а колкото е възможно по-често и със събратята си по вяра, чиито представители са. Те не трябва да гледат на себе си единствено като на избраните за едно по-компетентно и достойно представяне на Божието дело изпълнители. Никога не трябва да допускат мисълта, че са главната украса на Делото, превъзхождащи останалите по способности или заслуги и единствени разпространители на неговото учение и принципи. Те трябва да подхождат към работата си с извънредно смирение и да се стараят с липсата си на предразсъдъци, с високо развитото си чувство за справедливост и за дълг, с искреността, скромността и всеотдайната си преданост за благото и в защита на интересите на събратята си по вяра, на Делото и на цялото човечество, да спечелят не само доверието, искрената поддръжка и почит на онези, на които трябва да служат, но и тяхното уважение и истинска обич. Те са длъжни да избягват при всички случаи позата на изключителност и атмосферата на секретност, да се освободят от всякакво високомерие и да прогонят всяка форма на предубеждение и на пристрастие при водените от тях дебати. Те трябва в границите на разумната дискретност да се доверяват на събратята си, да ги запознават с плановете си, да споделят с тях проблемите и тревогите си и да търсят тяхното мнение и съвет. А когато от тях се изисква да вземат определено решение, те трябва, след безпристрастно, внимателно и дружеско обсъждане, да се обърнат към Бога и добросъвестно, убедено и решително да участват в гласуването и де се подчинят на гласа на мнозинството, който, както ни учи Учителят, е гласът на истината и не бива никога да бъде поставян под съмнение, а винаги да бъде следван от все сърце и да се гледа на него като на единственото средство, което може да осигури защитата и напредъка на Делото."
(Шоги Ефенди, "Bahá'í Administration", стр. 63-64)
"Администраторите на Божията вяра трябва да бъдат като пастири. Тяхната цел трябва да бъде да пропъждат всички съмнения, недоразумения и пагубни разногласия, които могат да възникнат в общността на вярващите. Това те могат да направят, ако са движени от истинска любов към своите братя бахаи, съчетана с непоколебима решителност да действат по справедливост при всички предоставени им за разглеждане случаи."
(Шоги Ефенди, писмо до един бахай от 9 март 1934 г., написано от негово име)
"Няма по-належаща за изпълнение задача от осигуряването на пълна хармония и разбирателство между събратята по вяра и особено между Местните Съвети и отделните вярващи. Местните Съвети трябва да вдъхват доверие у вярващите, които на свой ред трябва да дават израз на готовността си да се подчиняват безрезервно на решенията и указанията на Местния Съвет. Двете страни са длъжни да се научат да си сътрудничат взаимно; те трябва да осъзнаят, че само с помощта на такова сътрудничество институциите на Делото могат да функционират ефективно и безотказно. И макар че подчинението на Местния Съвет трябва да бъде абсолютно и всеотдайно, този орган следва да налага изпълнението на решенията си по такъв начин, че да не оставя впечатлението, че се ръководи от диктаторски подбуди. Духът на Делото е дух на взаимно сътрудничество, а не на диктатура."
(Шоги Ефенди, писмо до един бахай от 28 октомври 1935 г., написано от негово име.)
"Всички ние имаме право на собствено мнение, всички по необходимост мислим по различен начин, но един бахай е длъжен да приеме взетото с мнозинство решение от неговия съвет с пълното съзнание, че одобрението и съгласието - даже и ако е допусната грешка - са най-важното нещо, и когато служим на Делото както трябва, според бахайските изисквания, Бог в края на краищата ще изправи всички допуснати грешки.
От бахаите не се изисква да гласуват на съвета против съвестта си. За предпочитане е да възприемат мнението на мнозинството и да стигнат до единодушно решение, но не са принудени да постъпят така. Това, което са длъжни да направят обаче, е да се подчинят на решението на мнозинството, когато то влезе в сила. Те не бива да уронват авторитета на Съвета, изтъквайки че не са били съгласни с мнозинството. С други думи, те трябва да поставят на първо място Делото, а не собственото си мнение. Той (членът на Духовния Съвет) може да поиска Съветът да преразгледа някой въпрос, но няма право да принуждава членовете му да направят това или да нарушава постигнатото съгласие в случай че не се стигне до промяна..."
(Шоги Ефенди, писмо до един бахай от 19 октомври 1947 г., написано от негово име)
"Аз напълно одобрявам и безрезервно, от все сърце подкрепям принципа, на който се позовавате, а именно, че отделните личности не бива да се превръщат в център, около който се върти общността, а напротив, те трябва при всички обстоятелства и независимо от заслугите си да се подчиняват на законно уредените Съвети. Вие и вашите сътрудници не бива никога да пропускате възможността да оцените по достойнство или да наблегнете върху този основен принцип на бахайската администрация."
(Шоги Ефенди, "Principles of Bahá'í Administration: A Compilation", стр. 58)
4. МЯСТО И РОЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДУХОВЕН СЪВЕТ"...Пазителят пожела отново да потвърдя мнението му, че властта на Националния Духовен Съвет е неделима и неоспорима по всички въпроси, имащи връзка с управлението на Вярата...и че следователно подчинението на отделните бахаи, делегатите, различните групи и Съвети на тази власт е абсолютно наложително и трябва да бъде всеотдайно и безусловно. Той е убеден, че безрезервното приемане и всестранното прилагане на това жизненоважно за администрацията положение е от съществено значение за поддържането на най-висока степен на съгласие между вярващите и от първа необходимост за ефективното функциониране на административния апарат на вярата във всяка страна."
(Шоги Ефенди, до Националния Духовен Съвет на Съединените щати и Канада, 11 юни 1934 г., написано от негово име)
"Искам отново да потвърдя, ясно и категорично, изложения вече принцип за върховенството на властта на Националния Съвет по всички въпроси, свързани с интересите на Вярата в съответната страна. Не може да има спор по отношение на тази власт, нито пък двувластие под каквато и да било форма и при каквито и да е обстоятелства в нито една от сферите на бахайската юрисдикция, независимо от равнището - местно, национално или международно. Националният Духовен Съвет обаче, макар и единствен тълкувател на Декларацията за дълга и отговорностите си и на своите наредби, носи непосредствена отговорност в случай, че позволи който и да било орган или институция в рамките на неговата юрисдикция да злоупотреби с дадените му привилегии или да наруши в хода на упражняването на правата и на прерогативите си, определените за това правила. Той представлява единственото свързващо звено между тези общности и Световния Дом на Справедливостта - върховния административен орган според Откровението на Баха-у-лла."
(Послепис с почерка на Шоги Ефенди, добавен към гореспоменатото писмо от 11 юни 1934 г.)
"Наречени от Абдул Баха в Завещанието му "Второстепенни Домове на Справедливостта", те представляват изборни органи, имащи структурата на Световния Дом на Справедливостта и правото, в рамките на юрисдикцията си, да ръководят, обединяват, координират и стимулират дейността както на отделните бахаи, така и на Местните Съвети. Опиращи се върху широката база на организираните местни общности и самите те представляващи опорните стълбове на институцията, на която трябва да се гледа като на върха, увенчаващ бахайския административен ред, тези Съвети се избират на пропорционален принцип от представителите на местните бахайски общности, които провеждат своя Събор по времето на Резванския празник. Те притежават необходимата власт, позволяваща им да гарантират хармоничното и ефективно развитие на бахайската дейност в съответните им области; освободени са от непосредствена отговорност пред избирателите си за водената от тях политика и вземаните решения; имат свещеното задължение да вземат предвид мненията, да търсят препоръките и да осигуряват доверието и сътрудничеството на делегатите, както и да ги запознават със своите планове, проблеми и действия. И накрая: дейността им се финансира от средствата на националните фондове, в които вярващите от всички обществени слоеве са призовани да дадат своя принос..."
(Шоги Ефенди, "God Passes By", стр. 323-33)