Web - Windows - iPhone
Благословен да е Бог, Който сътвори битието от нищото; вдълба в скрижалите на човека тайните на пред съществуванието; научи го от тайнствата на божествената реч това, което не знаеше; направи го Светла Книга за тези, които повярваха и отдадоха себе си; накара го да види с очите си сътворяването на всички неща (Куллу Шай) в тази тъмна и разрушителна епоха и да проговори с чуден глас от върха на вечността в Превъзходния Храм1 - за да може всеки човек да свидетелства - в самия себе си, чрез себе си, в мястото на Проявлението на Господа свой, че наистина няма друг Бог освен Него и че всеки може чрез това да намери пътя си към билата на действителността, докато никой не ще съзерцава нищо без да вижда Бога в него.
И Аз възхвалявам и славя първото море, което се е отляло от океана на Божествената Същност, и първото утро, което огря от Хоризонта на Целостта, и първото слънце, което изгря в Небесата на Вечността, и първият огън, който бе запален от Кандилото на Предсъществуването във фенера на единствеността - Този, Който бе Ахмад в царството на възвишените, и Мохамед сред множеството от приближените, и Махмуд2 във владението на искрените. "... с което и (име) да Го призовете - Той има най-прекрасните имена"3 в сърцата на тези, които знаят. И над дома и спътниците му да цари пълен, дълъг и вечен мир!
После се заслушахме в това, което славеят на знанието пееше в клоните на дървото на твоето същество и научихме това, което гукаше гълъбицата на увереността в клонките над беседката на сърцето ти. Струва ми се, че наистина вдъхнах чистите благоухания на одеждата на любовта ти и стигнах до самата среща с теб, прочитайки внимателно твоето писмо. И тъй като забелязах, че споменаваш смъртта си в Бога и живота си чрез Него, любовта си към Божиите възлюбени, Проявленията на Неговите Имена и Точките на Изгрева на Неговите Присъщи Черти - затова ти разкривам свети и блестящи знамения от хоризонтите на славата, за да те привлека в двора на святостта, близостта и красотата и да те издигна до състояние, при което няма да виждаш в сътвореното нищо друго, освен Лицето на своя Възлюбен, Почитания, и ще съзираш всички сътворени неща така както в деня, в който нищо не бе именовано.
За това пя славеят на целостта в градината Гаутийе4. Той казва: "И ще се появи върху скрижалите на твоето сърце писание за трудно-разбираемите тайни на "Бойте се от Бога и Бог ще ви даде знание"5; и птицата на твоето сърце ще си спомни светите обители на предсъществуванието, ще се извиси на крилете на копнежа в небесата на "върви по отъпканите пътеки на Господа свой" и ще събере плодовете на общуването в градините на "Тогава храни се с всички видове плодове".6
Кълна се в живота си, о, приятелю, ако опиташ от плодовете от зелената градина на тези цветове, които растат в земите на знанието край пътеводните светлини на Същността в огледалата на имената и присъщите качества - силно желание ще хване юздите на търпението и ще ги отнеме от твоите ръце, ще накара душата ти да потръпне от проблесналата светлина и ще те поведе от земното ти жилище към първата божествена обител в Същността на Действителността, ще те издигне на ниво, в което ще се рееш из въздуха така, както вървиш по земята и ще се движиш над водата така, както тичаш из полята. Затова, нека да зарадва Мен и теб и всеки, който се изкачва към небесата на знанието и чието сърце се ободрява това, че вятърът на увереността е повял над градината на неговото същество от Шевата на Премилостивия.
Мир на този, който следва Правата Пътека!И така: казват, че етапите, които бележат пътуването на пътника от обителта на праха към небесното отечество са седем. Някои ги наричат Седемте Долини, а други - Седемте Града. И казват, че докато пътникът не се сбогува със собственото си аз и не прекоси тези етапи, той никога не ще достигне до океана на близостта и единението, нито ще отпие от несравнимото вино. Първата е
Долината на ТърсенетоЖребецът в тази Долина е търпението - без търпение пътникът в това пътуване не ще стигне никъде и няма да достигне никаква цел. Но не трябва и да се отчайва - дори и сто хиляди години да се мъчи и пак да не успява да съзре красотата на Приятеля, той не трябва да губи кураж. Защото тези, които търсят Каабето7 на "за Нас" се радват на вестта: "В пътищата Наши ще ги водим".8 В своето търсене те упорито се подготвяха за служба и всеки миг желаят да се отправят от равнината на безгрижието в царството на битието. Никаква връзка не ще ги задържи и никакъв съвет не ще ги спре.
Дълг на тези слуги е да очистят сърцето, което е изворът на божествени съкровища, от всякаква следа и да се отвърнат от подражанието, което следва стъпките на техните бащи и предци, и да затворят вратата на приятелството и враждата на всички хора по земята.
В това пътуване търсачът достига до състояние, в което вижда всичко сътворено да се лута, обезумяло в търсене на Приятеля. Колко много пъти ще види той Яков, търсещ своя Йосиф; много влюбени ще съзре, бързащи да намерят Възлюбения; ще бъде свидетел на един свят на желаещи в търсене на Желания. Във всеки миг той открива нещо важно, всеки час узнава по една тайна, тъй като е отвел сърцето си и от двата свята и се е запътил към Каабето7 на Възлюбения. Във всяка стъпка ще го придружава помощ от Невидимото Царство, а жарта на търсенето му ще се разпалва.
Човек трябва да съди търсенето с мярката на Маджнун на Любовта.9 Казват, че един ден срещнали Маджнун, който пресявал прах, а сълзите му течели. Попитали го: "Какво правиш?", а той отвърнал: "Търся Лейли". Извикали: "Горко ти! Лейли е с чист дух, а ти я търсиш в праха!" Той казал: "Аз навсякъде я търся, та дано я открия някъде".
Да, при все че за мъдрите е срамота да търсим Господа Господен в праха, това показва силен плам в търсенето. "Който търси старателно нещо - ще го намери."10
Истинският търсач не преследва нищо друго освен предмета на своето търсене, а влюбеният няма друго желание освен единение със своя възлюбен. Нито пък ще достигне търсачът своята цел ако не пожертва всички неща. Тоест, каквото е видял, чул и разбрал - всичко това трябва да приравни на нула, за да може да влезе в царството на духа, което е Божият Град. Нужен е труд, ако ще Го търсим; нужен е плам, ако ще вкусим от сладостта на връщането към Него; и ако отпием от тази чаша, ще отхвърлим света.
В това пътуване пътникът живее във всяка страна и обитава всеки край. Във всяко лице той търси красотата на Приятеля; във всяка страна търси той Възлюбения. Присъединява се към всяка дружина и търси приятелството на всяка душа, та дано в нечий ум да открие тайната на Приятеля или в някое лице да съзре красотата на Любимия.
И ако с Божията помощ открие в това пътуване следа от безследния Приятел и вдъхне от божествения пратеник11 благоуханието на отдавна загубения Йосиф, той направо ще пристъпи в
Долината на Любовтаи ще се разтопи в огъня на любовта. Над този град са издигнати небесата на възторга, свети огряващото света слънце на копнежа и пламти огънят на любовта, а когато пламти огънят на любовта, той изпепелява пожънатото от разума.
Сега пътникът не забелязва нито себе си, нито това, което е около него. Той не вижда нито невежеството, нито знанието, нито съмнението, нито увереността; той не различава утрото на напътствието от нощта на заблудата. Бяга той както от неверието, така и от вярата, а смъртоносната отрова е балсам за него. Затова Аттар12 казва:
За неверника - заблуда, за вярващия - вяра,Жребецът в тази Долина е болката и ако няма никаква болка, това пътуване никога не ще завърши. В това състояние влюбеният няма друга мисъл освен тази за Възлюбения и не търси друго убежище освен Приятеля. Във всеки миг той предлага сто живота по пътеката на Любимия, на всяка стъпка хвърля хиляди глави в нозете на Възлюбения.
О, Братко Мой! Докато не влезеш в Египет на любовта, ти никога не ще достигнеш до Йосиф на Красотата на Приятеля; докато, като Яков, не изоставиш своите външни очи, ти никога не ще отвориш окото на вътрешната си същност; и докато не загориш с огъня на любовта, ти никога не ще общуваш с Влюбения в Копнежа.
Влюбеният не се бои от нищо и никаква вреда не ще го доближи - виждаш го, че хладно му е в огъня и сух е сред морето.
Влюбен е този, комуто е хладно в буйния огън;Любовта не приема никакво съществуване и не желае никакъв живот: Той вижда живот в смъртта и в срама търси слава. За да заслужи лудостта на любовта, човек трябва да има в изобилие здрав разум; за да заслужи връзката с Приятеля, той трябва да е изпълнен с дух. Благословен е врата уловен в примката Му, щастлива е главата, която пада в праха по пътеката на Любовта Му. Затова, о, приятелю, остави собственото си аз, за да откриеш Несравнимия; премини през тази тленна земя, за да потърсиш дом в небесното гнездо. Бъди нищо, ако ще палиш огъня на битието и бъди готов за пътеката на любовта.
Любовта не обзема живата душа,Любовта във всеки миг запалва един цял свят и той опустошава всяка страна, в която носи своето знаме. Не съществува живот в неговото царство - мъдрите не властват в неговите владения. Левиатанът на любовта поглъща владеещия разума и унищожава господаря на знанието. Той изпива седемте морета, но жаждата на сърцето му е все още неуталожена и той казва: "Има ли още?".15 Той бяга от себе си и страни от всичко на земята.
Любовта е странник за земята и за небесата също;Безброй жертви е вързал той в оковите си, безброй мъдри хора е ранил със стрелата си. Знай, че всяко почервеняване в света е от неговия гняв и всяка бледност на човешките страни е от отровата му. Не дава той друг лек освен смъртта, не броди той освен в долината на сенките; и все пак по-сладка от мед е отровата му върху устните на влюбения, и по-оправдано разрушението в очите на търсещия от сто хиляди живота.
Затова трябва завесите на сатанинското аз да бъдат изгорени в огъня на любовта за да може да бъде пречистен и очистен духа, и така да познае положението на Господаря на Световете.
Запали огъня на любовта и всичко изгори,И ако, подкрепен от Твореца, влюбеният избяга от ноктите на орела на любовта той ще навлезе в
Долината на Знаниетои ще премине от съмнението към увереността, ще се отвърне от тъмнината на измамата към пътеводната светлина на страхопочитанието пред Бога. Вътрешните му очи ще се отворят и той ще беседва насаме с Възлюбения; ще открехне портата на истината и благочестието и ще затвори вратите на празното въображение. В това състояние той се задоволява с Божията повеля и вижда във войната мир, а в смъртта намира тайните на вечния живот. С вътрешни и външни очи той е свидетел на тайните на възкресението в царствата на сътвореното и човешките души и с чисто сърце схваща божествената мъдрост в безкрайните Божии Проявления. В океана той намира капка, в капката съзира тайните на морето.
Сърцето на атома на две разцепи и о!Пътникът в тази Долина не вижда в творенията на Истинския нищо освен ясно провидение и във всеки миг казва: "Никакъв дефект не можеш да видиш в сътвореното от Бога на Милосърдието. Вгледай се отново: Виждаш ли дори един недостатък?".18 Той съзира справедливост в несправедливостта, а в справедливостта - милост. В невежеството открива той скрити знания много, а в знанието - проявени мъдрости безброй. Той разбива клетката на тялото и страстта и общува с хората от безсмъртното царство. Катери се по стълбата на скритата истина и бърза към небесата на дълбокия смисъл. Той се е понесъл в ковчега на "ще им покажем знаците си в страните и в самите тях"19 и броди из морето на "докато им стане ясно, че (тази Книга) е истината". И ако срещне несправедливост той трябва да има търпение, а ако попадне на гняв - да покаже любов.
Имало един влюбен, който дълги години въздишал, разделен от възлюбената си и съхнел в огъня на отдалечеността. Подвластно на любовта, сърцето му било лишено от търпение, а тялото му изтощено от неговия дух; той приемал живота без нея за подигравка и с времето линеел. Колко много дни не намирал покой, копнеейки за нея, колко много нощи болката от мисълта за нея не му давала сън; тялото му било изтощено и заприличало на призрак, а раната в сърцето му го превърнала в един тъжен вик. Той давал хиляди живота само за да опита от чашата на нейното присъствие, но тя не му се давала. Лекарите не знаели изцеление за него, познатите му го отбягвали; да, лечителите нямат лек за болен от любов, освен ако благосклонността на възлюбената не му го даде.
Накрая дървото на неговия копнеж родило плода на отчаянието, а огънят на надеждата му се превърнал в пепел. И една нощ той почувствал, че не може повече да живее, излязъл от дома си и се отправил към пазара. Изведнъж един страж го последвал. Той побягнал, а стражът го преследвал по петите; тогава се присъединили и други стражи и завардили всеки изход за изморения. И викал нещастникът от дъното на сърцето си, и тичал насам-натам и охкал: "Сигурно този страж е Израил, моят ангел на смъртта, който ме следва толкова бързо; или пък е някой тиранин, който иска да ми навреди.". Нозете му го носили - този, който кървял със стрелата на любовта, а сърцето му стенело. Изведнъж се озовал пред стените на една градина; с неописуема болка се покатерил, тъй като стената се оказала много висока и забравяйки за живота си се хвърлил в градината.
И там той съзрял възлюбената си с лампа в ръка, търсеща пръстен, който била загубила. Когато предалият дух влюбен погледнал своята пленителна любов, той поел дълбоко дъх и вдигнал ръце в молитва, извиквайки: "О, Боже! Благослови стража и надари го с богатство и дълголетие. Защото стражът бе Гавраил, напътстващ този бедняк или пък Исрафил бе - носещ живот на този нещастник!".
Наистина, верни бяха думите му, защото бе открил много тайнствена справедливост в тази привидна жестокост на стража и бе видял колко много милост лежи скрита зад завесата. От гняв стражът бе довел този, който бе жаден в пустинята на любовта до морето на неговата любима и освети тъмната нощ на отсъствието със светлината на новата среща. Той доведе този, който бе далеч в градината на близостта, напъти болната душа към лечителя на сърцето.
Сега, ако влюбеният можеше да предвиди какво ще се случи, той щеше да благослови стража в началото и да се помоли за него, щеше да види тази жестокост като справедливост, но тъй като краят бе скрит за него, той отпърво охкаше и ридаеше. И все пак тези, които пътуват в градината на знанието, поради това, че виждат края в самото начало, съзират във войната - мир, и дружелюбност в гнева.
Такова е състоянието на пътниците в тази Долина, но хората от Долините над тази виждат началото и края като едно, нещо повече - те не виждат нито начало нито край и не са свидетели нито на "първо", нито на "последно".20 Не, по-скоро жителите на неумиращия град, които обитават страната на зелената градина не виждат дори "нито първо, нито последно" - те отлитат от всичко, което е първо и отблъскват всичко, което е последно. Защото са преминали извън света на имената и са отлетели бързо като мълния далеч зад световете на присъщите качества. Така казано е: "Абсолютното Единение изключва всякакви присъщи качества".21 И те направиха своята обител в сянката на Същността.
Затова в тази връзка Хаджи Абдулла22 - нека Бог, Всевишният да придаде святост на неговия обожаем дух - направи една тънка забележка и изрече красноречиви слова относно значението на "Води ни в правата пътека"23, а именно: Покажи ни правилния път, тоест уважи ни с любовта на Своята Същност, за да можем да се освободим от обръщането към самите себе си и към всичко друго освен към Теб, да можем да станем напълно Твои, да познаваме само Теб; да виждаме само Теб и да не мислим за друг освен за Теб".
Нещо повече, те дори се изкачват до по-възвишено състояние и затова е казано:
Любовта завеса е между влюбен и любим;В този час настъпи утрото на знанието и лампите на странстването и броденето са загасени.24
Скрит от туй бе Мойсей,Ако си човек на общуването и молитвата, извиси се на крилете на помощта от Светите Души, за да зърнеш тайните на Приятеля и да достигнеш до светлините на Възлюбения. "Наистина, ние сме от Бога и при Него ще се върнем".25
След преминаването през Долината на Знанието, която е последната степен на ограничението, пътникът идва в
Долината на Единствотоотпива от чашата на Абсолюта и се взира в Проявленията на Целостта В това състояние той прокъсва завесите на множествеността, бяга от световете на плътта и се възнася към небесата на единствеността. С Божието ухо чува той, с Божиите очи съзира тайните на божественото творение. Пристъпя в светилището на Приятеля и споделя като любим шатрата на Възлюбения. Той протяга ръката на истината от ръкава на Абсолюта, разкрива тайните на силата. Не вижда в себе си ни име, ни слава, ни сан, а намира възхвалата си във възхвалата на Бога. Той съзира в собственото си име - името Божие, за него "всички песни са от Царя"16 и всеки напев - от Него. Седи той на трона на "Кажи, всичко е от Бога"26 и си отпочива върху килима на "Няма сила или могъщество освен в Бога".27 Гледа на всички неща с окото на целостта и вижда сияйните лъчи на божественото слънце, което блести от точката на изгрева на Същността еднакво за всичко сътворено и светлините на единствеността, отразени във всички творения.
На твое Височество е ясно, че цялото разнообразие, което в етапите на своето пътуване пътникът вижда в царствата на битието, произлизат от собственото му зрение. Ще дадем един пример за това, за да стане значението му напълно ясно. Помисли за видимото слънце - въпреки че то свети с едно сияние върху всички неща и по повелята на Царя на Проявлението дарява светлина на всичко сътворено, все пак на всяко място то се проявява и лее щедростта си според възможностите на това място. Например, в едно огледало то отразява собствения си кръг и форма, и това се дължи на чувствителността на огледалото; в кристала то кара да се появи огън, а в други неща показва само светлинния си ефект, но не и своя пълен кръг. И все пак, чрез това въздействие, по заповед на Твореца то влияе, както си забелязал, на всяко нещо според качествата му.
По подобен начин, цветовете стават видими във всеки предмет според природата на този предмет. Например, в жълт глобус лъчите светят жълти, в бял - лъчите са бели, а пък в червен - червените лъчи се проявяват. Значи тези различия идват от предмета, а не от сияещата светлина. И ако едно място бъде закрито от светлината като със стени или покрив, то ще бъде изцяло лишено от блясъка на светлината, нито слънцето ще свети върху му.
Затова някои осакатени души са ограничили страните на знанието между стените на себичността и страстта, и са ги покрили с облаците на невежеството и слепотата, били са забулени за светлината на мистичното слънце и тайните на Вечния Възлюбен; в заблуждението си те са се отдалечили от скъпоценната мъдрост на ясната Вяра на Господа на Пратениците, не са били допуснати в светилището на Всепрекрасния и са били прогонени от Каабето7 на великолепието. Толкова струват хората на днешното време!
И ако славеят28 се извиси от глината на себичността, засели се в розоцветната беседка на сърцето и изброи отново в арабски напеви и сладки ирански песни тайните Божии - една единствена дума от които разбужда за нов, сладък живот телата на мъртвите и дарява със Светия Дух тленните останки на това съществуване - ще съзреш хиляди нокти на завистта, безброй клюнове на злобата, устремени към Него и с всичката си сила стремящи се да Го погубят.
Да, на бръмбара сладкото благоухание се струва зловоние, а за имащия хрема приятният парфюм е нищо. Затова е казано за напътствие на невежите:
Очисти хремата от своята главаНакратко, сега различията в предметите са изяснени. Затова, когато пътникът се взира само в мястото на появата - тоест, когато вижда само многоцветните глобуси - той съзира жълто, червено, бяло; от тук и преобладаваха противоречията сред създанията и тъмен прах от ограничени души скриваше света. Но някои наистина се взират в блясъка на светлината, някои са пили от виното на целостта и те не виждат нищо друго освен самото слънце.
Така, поради това, че се движат на три различни нива, се различаваха разбирането и думите на пътниците, и затова знакът на противоречието постоянно се появява на земята. Защото има такива, които обитават нивото на целостта и говорят за този свят, някои населяват царствата на ограничеността, някои - степените на себичността, докато други са покрити напълно със завеса. Така невежите на деня, които не са получили своя дял от сиянието на Божествената Красота, правят определени твърдения и във всяка епоха и цикъл причиняват на хората на морето на целостта това, което самите те заслужават. "Ако трябва Бог да накаже хората за техните злодеяния, Той не би оставил нищо движещо се по земята! Но до определен срок Той дава им отсрочка. ..."29
О, Братко Мой! Чистото сърце е като огледало - почисти го с блясъка на любовта и откъсването от всичко освен Бога, за да може истинското слънце да заблести в него и да настъпи вечната утрин. Тогава ясно ще видиш смисъла на "Нито земята Ми, нито небесата Ми ме имат, но сърцето на верния Ми слуга ме има".30 И ще вземеш своя живот в ръцете си, и с безграничен копнеж ще го хвърлиш пред новия Възлюбен.
Когато и светлината на Проявлението на Царя на Целостта да се установи на трона на сърцето и душата, Неговата светлина става видима във всеки крайник и орган. В този миг от тъмнината проблясва тайната на известното предание: "Слугата се приближава към Мен в молитва докато му отговоря, а когато му отговоря, Аз ставам ухото с което той чува...". Защото така Господарят на къщата се появи в Своя дом и всички колони на жилището сияят със светлината Му. И действието и влиянието на светлината са от Даващият светлина, затова всички се движат чрез Него и стават по Негова воля. И това е този извор, от който пият приближените, както е казано: "Фонтан от който близките до Бога ще отпият...".31
Нека обаче никой да не тълкува казаното като антропоморфизъм, нито да вижда в него спускането на Божиите светове на нивото на създанията, нито пък то трябва да води твое Височество към такива предположения. Защото Бог, в същността Си, е пресвят над въздигането и спускането, входа и изхода; през цялата вечност Той е бил свободен от присъщите качества на човешките създания и винаги такъв ще бъде. Никой човек никога не Го е познавал, никоя душа никога не е откривала пътя към Неговата Същност. Всеки познаващ мистичното е бродил заблуден в долината на знанието за Него, всеки светец е губил пътя си, мъчейки се да схване Неговата Същност. Пречистен е Той над разбирането на мъдрите, възвишен над знанието на знаещите! Пътят е преграден и да го търсим е светотатство; Негово доказателство са знаците Му, битието Му е Негово свидетелство.4
Затова влюбените в лицето на Възлюбения са казали: "О, Ти, Този Чиято Същност само показва пътя към Неговата Същност и Който си пречистен над всяка прилика с Неговите създания".30 Как може пълното нищожество да препуска жребеца си в полята на предсъществуванието или пък мимолетната сянка да достигне до вечното слънце? Приятелят32 казал: "Ако не беше Ти нямаше да Те познаем", а Възлюбения32 казал: "нито да достигнем до присъствието Ти".
Да, тези споменавания, които бяха направени относно нивата на знанието се отнасят за Проявленията на това Слънце на Действителността, което хвърля светлината Си върху Огледалата. И блясъкът на тази светлина е в сърцата, но все пак е скрит под покривалата на чувствата и състоянието на тази земя, така както свещ във фенер от желязо, и едва когато бъде махнат фенерът ще засияе светлината на свещта.
По същия начин, когато свалиш обвивките на самоизмамата от сърцето си, ще се проявят светлините на целостта
Тогава е ясно, че дори за лъчите няма нито вход нито изход - а какво остава за тази Същност на Битието и тази въжделена Тайна. О, Братко Мой, пътувай из тези нива в дух на търсене - не със сляпо подражание. Истинският пътник не ще бъде задържан от сопата на думите, нито спрян от предупрежденията на намеците.
Как би могла да отдели завеса влюбения от любимия?
Дори стената на Александър не може да ги раздели!33
Тайни има много, но странниците са безброй. Томове не ще стигнат да се обхванат тайните на Възлюбения, нито пък да бъдат изчерпани на тези страници, дори и те да са не повече от дума, не повече от знак. "Знанието е една единствена точка, но невежите са я умножили."30
На същата тази основа помисли също така за различията между световете. Въпреки че божествените светове са безкрайни, все пак някои ги определят като четири: светът на времето (заман), който има както начало, така и край; светът на продължителността (дахр), който има начало, но чийто край не е разкрит; светът на предвечността (сармад), чието начало не може да се види, но за който се знае, че има край; и светът на вечността (азал) нито началото, нито краят на който се виждат. Въпреки че има много различни изказвания за тези неща, да ги изброяваме подробно би било изморително. Така някои казват, че светът на предвечността няма нито начало нито край и назовават света на вечността - невидим, непроницаем Емпирей. Други ги наричат световете на Божествения Двор (Лахут), на Небето на Емпирея (Джабарут), на Царството на ангелите (Малакут) и на света на тленното (Насут).
Счита се, че пътуванията по пътеката на любовта са четири: от създанията към Истинския, от Истинския към създанията, от създанията към създанията и от Истинския към Истинския.
Много е казано за мистичните пророци и учители на отминалите векове, което аз не споменавам тук, тъй като не обичам обилното цитиране на казаното в миналото, защото цитирането на думите на другите показва придобито знание, а не божествения дар. Дори това, което цитирахме тук, е от уважение към желанието на хората и в стила на приятелите. Още повече, че тези въпроси са извън рамките на това послание. Нежеланието Ни да преразкажем казаното от тях не е от гордост, а по-скоро е проява на мъдрост и доказателство за благосклонност.
Ако Хизър пратил е корабът в морските дълбини,Иначе този Слуга счита себе си за напълно объркан и нищожен дори в присъствието на един от възлюбените на Бога, да не говорим за присъствието на Неговите светци. Възхвален да Си, Господи мой, Върховния! Освен това целта ни е да изброим етапите на странстването на пътника, а не да излагаме противоречивите изказвания на мистиците.
Въпреки че бе даден един кратък пример, отнасящ се за началото и края на относителния свят - светът на характерните качества, все пак прибавяме още една илюстрация, за да може да бъде показано цялото му значение. Например, нека твое Височество помисли за самия себе си - ти си първи по отношение на сина си, последен по отношение на баща си. С външния си вид ти показваш появата на сила в царствата на божественото творение, във вътрешната си същност разкриваш скритите тайни, които са божествено поверени и вложени в теб. И по този начин първо и последно, външно и вътрешно, в смисъла, в който ги употребяваме, са верни за теб; за да можеш в тези четири състояния, които са ти дадени, да обхванеш четирите божествени състояния и славеят на сърцето ти - кацнал върху клоните на розовото дърво на съществуването, видимо или скрито, да извика: "Той е първият и последният, Видимият и Скритият. ...".34
Тези твърдения са направени в областта на относителното поради човешката ограниченост. Иначе тези особи, които с една единствена стъпка прекрачиха извън света на относителното и ограниченото, обитаваха справедливото ниво на Абсолютното, опънаха шатрата си в световете на властта и господството - изгориха тези относителности с една единствена искра и измиха тези думи с капчица роса. И плуват те в морето на духа, и реят се в светия въздух на светлината. Тогава какъв живот имат думите на такова ниво, че "първи" и "последен" или други такива да бъдат виждани или споменавани! В това царство първият е самия последен, а последния нищо друго освен първи.
В душата си от любов ти огън запалиО, приятелю мой, погледни се - ако не беше станал баща и създал свой син, нямаше да чуеш тези предания. Сега забрави ги всички, за да се поучиш от Учителя на Любовта в училището на целостта, да се върнеш при Бога, да изоставиш вътрешната страна на недействителността35 заради истинското си място и да се заселиш под сянката на дървото на знанието.
О, ти, скъпи! Стани беден, за да влезеш във възвишения двор на богатството, смири тялото си, за да можеш да пиеш от реката на славата и да достигнеш до пълния смисъл на поемите, за които питаш.
Така стана ясно, че тези нива зависят от зрението на пътника. Във всеки град той ще съзре един свят, във всяка Долина ще достигне до извор, във всяка поляна ще чуе песен. Но соколът на мистичното небе има много чудни песни в гърдите си, а персийската птица пази в душата си много сладки арабски напеви; те обаче са скрити и скрити ще останат.
Ако проговоря, много умове ще проглуша,Мир на този, който завърши това възвишено пътуване и следва Истинския чрез пътеводните светлини.
А пътникът, след като пресече високите нива на това небесно странство, влиза в
Долината на УдовлетворениетоВ тази Долина той чувства ветровете на божественото удовлетворение, повяващи от нивото на духа. Той изгаря завесите на нуждата и с външно и вътрешно око вижда вътре и вън от всички неща деня на "Бог ще възнагради всеки със Своето изобилие".37 От мъка той минава в блаженство, от страдание - в радост. Неговите скръб и печал отстъпват на радост и възторг.
Въпреки че може, погледнато отстрани, пътниците в тази Долина да живеят в праха, те всъщност седят на тронове във висините на мистичния смисъл, хранят се от безграничните дарове на скритите значения и пият от тънките вина на духа.
Езикът не е в състояние да опише тези три Долини, а думите не достигат. Перото не попада в редовете, а мастилото оставя само петно. На тези нива славеят на сърцето има други песни и тайни, които трогват сърцето и карат душата да извика, но тази тайна със скрито значение може да бъде прошепната само от сърце на сърце, да бъде поверена само гръд в гръд.
Само сърце в сърце да проговори може блаженството на знаещите мистичното;
никой пратеник не може за него да разкаже и никой вестоносец да го донесе.33
Замлъквам от слабост за много неща,че думите ми с тях да се мерят не могат и трудна би била ми речта.38
О, приятелю, докато не влезеш в градината на такива тайни, ти никога не ще допреш устни до безсмъртното вино на тази Долина. И ако опиташ от него ще закриеш очите си за всичко друго и ще пиеш от виното на удовлетворението, ще освободиш себе си от всички други неща, ще се привържеш към Него, ще хвърлиш живота си по Неговата пътека и ще отхвърлиш душата си. Няма обаче друг в този край, който да си длъжен да забравиш: "И беше Бог и нямаше нищо край Него".30 Защото в тази равнина пътникът е свидетел на красотата на Приятеля във всичко. Дори в огъня той вижда лицето на Възлюбения. Той съзира в самозаблудата тайната на действителността и чете в свойствата загадката на Същността. Защото е изгорил завесите с въздишките си и с един единствен поглед е свалил покривалата; с пронизващ поглед той се взира в новото творение; със светло сърце схваща тънки истини. За това достатъчно свидетелства: "И погледа ти изострихме в този ден".39
След пътуването из нивата на простото удовлетворение пътникът идва в
Долината на Удивлениетои е хвърлен в океаните на величието, а във всеки миг учудването му нараства. Сега той вижда в облика на богатството самата бедност, а в същността на свободата - истинско безсилие. Сега той онемява от красотата на Преславния; отново е изморен от собствения си живот. Колко много мистични дървета изтръгна из корен тази вихрушка на удивлението, колко много души тя изтощи. Защото в тази Долина пътникът е хвърлен в объркване, макар че в очите на този, който е достигнал до нея, тези чудеса са ценени и многообични. Всеки миг той съзира чуден свят, ново творение; върви от учудване към учудване и е объркан в благоговение пред създаденото от Господа на Целостта
Наистина, о, Братко, ако се замислим над всяко сътворено нещо, ще станем свидетели на безброй съвършени мъдрости и ще научим безброй нови и чудни истини. Едно от сътворените явления е сънят. Виж колко много тайни се крият в него, колко много мъдрост е натрупана там, колко много светове са скрити. Гледай, заспал си в дом и вратите му залостени са; внезапно намираш се в далечен град, в който влизаш ти без дори да си помръднал крак или тяло да си изморил, без очите си да използуваш ти виждаш, без да напрягаш слуха си ти чуваш, език без да имаш - говориш. И може би като изминат десет години ще станеш свидетел във външния свят на същите неща, които сънувал си таз вечер.
Виж, има много мъдрост в съня, за която да помислим и която никой освен хората в тази Долина не могат да разберат в нейните истински съставни части. Първо, какъв е този свят, в който без очи и уши, без ръка и език човекът ги използува всички тях? Второ, как така във външния свят виждаш днес последствията на един сън когато си го видял в света на съня преди около десет години? Помисли за разликата между тези два свята и тайните, които те крият, за да достигнеш до божествените потвърждения и небесни открития и да навлезеш в областите на святостта.
Бог, Възвишеният, е заложил тези знаци в човека, та в крайна сметка философите да не могат да отрекат тайните на отвъдния свят, нито да омаловажат това, което им е обещано. Защото някои се придържат към разума и отричат всичко, което разумът не побира; и все пак слабите умове никога не ще схванат нещата, които разказахме - само Върховният, Божественият Разум може да ги разбере:
Как може посредственият разум да обхване КоранаВсички тези състояния могат да бъдат видени в Долината на Удивлението, а пътникът всеки миг търси още и не се уморява. Така Господа на Първия и Последния, излагайки степените на съзерцанието и изразявайки удивлението си, каза: "О, Господи, умножи учудването ми от Теб!".
Също така, замисли се над съвършенството на човешкото създание и че всички тези нива и състояния са сгънати и скрити вътре в него.
Смяташ ли се само за вид недоразвит,Тогава трябва да положим усилия да унищожим животинското, докато наяве излезе значението на човечното.
Така също Лукман, който пи от извора на мъдростта и вкуси от водите на милостта, когато доказваше на сина си Натан нивата на възкресението и смъртта, даде съня за свидетелство и пример. Разказваме това тук, за да може чрез този мимолетен Слуга да остане спомен за онзи младеж от училището на Божественото Единство, онзи старейшина на умението да възпитава и Абсолюта. Той казал: "О, сине, ако да спиш не можеш, тогава ти и да умреш не можеш. И ако след съня си да се събудиш не успееш, тогава не ще можеш да се върнеш от смъртта".
О, приятелю, сърцето е обителта на вечни тайни, не го прави дом на мимолетни хрумвания; не прахосвай съкровището на скъпоценния си живот, занимавайки се с този бързо отиващ си свят. Ти идваш от света на святостта - не привързвай сърцето си към земята, ти си обитател в двора на близостта - не избирай отечеството на праха.
С една дума няма край на описанието на тези етапи, но поради прегрешенията, стоварени от хората на земята, този Слуга не е в настроение да продължи:
Разказът е все още незавършен и да го продължа желание нямам -
затуй, моля те прости.16Перото стене, мастилото лее сълзи, а реката41 на сърцето тече в кървави вълни. "Нищо не може да ни сполети освен това, което Бог е предопределил за нас."42 Мир на този, който следва Правата пътека!
След като се изкачи до високите била на удивлението, пътникът идва в
Долината на Истинската Бедност и Абсолютното Небитие
Това състояние е умирането в себе си и живота в Бога, бедността в себе си и богатството в Желания. Бедност като тази, за която говорим тук, означава да бъдеш беден на нещата от сътворения свят и богат на нещата от Божия свят. Защото когато истинският влюбен и предан приятел достигне до присъствието на Възлюбения, искрящата красота на Любимия и огънят в сърцето на влюбения ще запалят пламък и ще изгорят всички завеси и покривала. Да, всичко, което има - от сърцето до кожата - ще бъде възпламенено, така че нищо няма да остане освен Приятеля.
Когато качествата на Предвечния станаха разкрити,тогава качествата на земните неща Мойсей в огъня запокити.16
Този, който е достигнал до това състояние, е пречистен от всичко, което принадлежи на света. Затова, ако се види че тези, които са дошли до морето на Неговото присъствие не притежават никое от ограничените неща на този преходен свят, било то външно богатство или лично мнение, няма значение. Защото всичко, което притежават творенията е ограничено от собствените им граници, а каквото има Истинския е пречистено от това; над казаното тук трябва дълбоко да се размисли, за да стане смисълът му ясен. "Наистина праведните ще пият от чаша, към която прибавена е и вода от камфоровия фонтан."43 Ако тълкуването на "камфоров" стане известно, истинското намерение ще е явно. Това състояние е тази бедност, за която е казано: "Бедността е Моята слава".44 А за вътрешната и външна бедност има много етапи и много значения, които не мисля, че е уместно да споменавам тук, затова съм ги запазил за друг път, зависи какво Бог ще пожелае и съдбата запечата.
Това е нивото, в което следите от всички неща (Куллу Шай) са унищожени в пътника и на хоризонта на вечността Божественото Лице се издига от тъмнината, а значението на "Всички на земята ще се поминат, но лицето на твоя Господ..."45 е проявено.
О, приятелю Мой, чуй със сърцето и душата си песните на духа и пази ги като собствените си очи. Защото небесните мъдрости, като пролетните облаци не ще валят вечно върху земята на човешките сърца, и макар че милостта на Всещедрия никога не затихва и не престава, все пак за всяко време и епоха е отделена част и дарове са заделени и то с мярка. "И нищо няма, чието хранилище да не е при нас; и не го спускаме освен с определена мярка."46 Облакът на милостта на Любимия вали само в градината на духа и дава даровете си само през сезона на пролетта. Другите сезони нямат дял в тази най-велика милост и не получават от тази благосклонност безплодните земи.
О, Братко! Не във всяко море има перли, не всеки клон ще разцъфне, нито пък на него славеят ще пропее. Тогава, преди славеят на мистичния рай да се оттегли в Божията градина и лъчите на небесната утрин да се върнат към Слънцето на Истината - положи усилие, та дано в тази купчина прах на света на тленното да доловиш благоуханието от безсмъртната градина и да заживееш завинаги в сянката на хората на този град. И когато достигнеш до това възвишено състояние и дойдеш в това най-силно ниво, тогава ще се взираш във Възлюбения и ще забравиш всичко друго.
Възлюбеният сияе на портата и на стените,без покривало Той е, о, мъже, използуващи очите.12
Сега оставил си капката живот и идваш в морето на Даряващия живот. Това е целта, за която питаш - с Божията воля ще я постигнеш.
В този град дори завесите от светлина са дръпнати и изчезват. "За красотата Му няма завеса освен светлина, лицето Му няма покривало освен откровение."30 Колко странно, че докато Възлюбеният се вижда ясно като слънцето, безгрижните гонят лъжлив блясък и неблагороден метал. Да, силата на Неговото откровение Го е покрила и пълнотата на сиянието Му Го е скрила.
Като слънце дори ярко Той свети,В тази Долина пътникът оставя зад себе си етапите на "целостта на Същността и Проявлението"47 и постига цялост, която е пречистена над тези две състояния. Единствено възторгът може да обгърне тази тема- не реч, ни спор, и който е живял в този етап от пътуването, или е поел дъх в тази градина, той знае за какво говорим.
Във всички тези пътувания пътникът не трябва да се отклонява и на косъм от "Закона", защото това наистина е тайната на "Пътеката" и плодът на Дървото на "Истината", и във всички тези етапи той трябва да се вкопчи в одеждата на подчинението на заповедите и здраво да се държи за нишката на отбягването на всички забранени неща, за да бъде поен от чашата на Закона и да му се кажат тайните на Истината.48
Ако нещо от казаното от този Слуга не може да бъде разбрано или пък смути, то трябва да бъде проучено отново, за да не се прокрадне съмнение и смисълът да бъде ясен като Лицето на Възлюбения, сияещо от "Славното Място".49
Тези пътувания нямат видим край в света на времето, но откъсналият се пътник, ако невидимо потвърждение се спусне върху му и Пазителят на Делото му помага, може да пресече тези седем етапа в седем стъпки, даже на седем дъха, та дори и на един дъх, ако Бог повели и пожелае това. И това е от "Неговата милост за тези от Неговите Слуги, за които пожелае".50
Тези, които се реят в небесата на единствеността и се доберат до морето на Абсолюта, смятат този град, който е състоянието на живот в Бога, за крайното състояние на познаващите мистичното и най-далечното отечество на влюбените. Но за Този Мимолетен от мистичния океан това състояние е първата порта на крепостта на сърцето, тоест първият вход на човека към града на сърцето, а сърцето е надарено с четири нива, които ще бъдат изброени ако бъде намерена сродна душа.
Когато перото понечи да опише това състояние,О, приятелю Мой! Много хрътки преследват тази газела на пустинята на целостта, много нокти са устремени към този дрозд на вечната градина. Безмилостни гарвани са се спотаили, причаквайки тази птица на Божиите небеса, а ловците на завистта дебнат този елен на ливадата на любовта.
О, Шейх! Направи от усилието си стъкленица - може би тя ще приюти този пламък от насрещните ветрове, при все че тази светлина жадуваше да бъде запалена в лампата на Господа и да засвети в глобуса на духа. Защото главата, изправена в любов към Бога, със сигурност ще падне от меча, животът, запален с копнеж, ще бъде несъмнено пожертван, а сърцето, което помни Любимия, несъмнено ще бъде изпълнено с кръв. Колко добре е казано:
Живей свободен от любов, защото нейният истински мир е страданието;
началото и болка е, краят и - смърт.38Отделено бе внимание на мислите, изразени от теб относно тълкуването на разпространения вид птица, която на персийски се нарича Гунджишк (врабче).52 Ти изглежда си добре запознат с мистичната истина. На всяко ниво обаче, на всяка буква е придадено значение, което се отнася за това ниво. Наистина пътникът намира тайна във всяко име, мистичност във всяка буква. В определен смисъл тези букви означават святост.
Каф или Гаф (К или Г) се отнасят до Куффи ("освободи"), тоест "Освободи себе си от това, което страстите ти желаят - тогава тръгни към своя Господ".
Нун се отнася до Наззе ("пречисти"), тоест "Пречисти се от всичко освен от Него, за да можеш да предадеш живота си в Любовта Му".
Джим е Джаниб ("отдръпни се"), тоест "Отдръпни се от прага на Истинския ако все още притежаваш земни черти".
Шин е Ушкур ("благодари") - "Благодари на Господа свой на земята Му, за да те благослови в Своите небеса, при все че в света на целостта тези небеса са същото като Неговата земя".
Каф се отнася до Куффи, тоест: "Свали от себе си покривалата на ограниченията, за да разбереш това, което не си знаел за състоянията на Святостта".53
Ако се вслушаш в напевите на тази смъртна Птица,54 тогава ще потърсиш безсмъртния потир и ще отминеш всяка тленна чаша.
Мир на тези, които вървят по Правата Пътека!3- 17:110 "...Както и да кажете, все бива, защото за Него са най-хубавите имена..."
5- 2:282 "Бойте се от Аллах. Аллах ви учи вас..."6- 16:69 "После яж ти от всеки един плод и лети по пътеките равни..."
8- 29:69 "А онези, които водят джихад за Нас, тях Ние непременно ще ги поведем по Нашия път. ..."
15- 50:30 "... Има ли още?"18- 67:3 "... И несъразмерност никаква няма да видиш ти в творението на всемилостивия Аллах. Обърни към тях очи и погледни, дали виждаш ти недостатък някакъв у тях?"
19- 41:53 "Ще им покажем Ние на хората знаменията Наши по всички посоки на Света, а и вътре в самите тях..."
20- 57:3 "Той е първият и последният..."25- 2:156 "... "Наистина ние принадлежим само на Аллах и в края на краищата ще се завърнем пак при Него."
26- 4:78 - "... Кажи: "Всичко е от Аллах!"..."27- 18:39 "...и само от Аллах идва всяка сила!..."
29- 16:61 "Ако трябваше Аллах да накаже хората заради техните злодеяния, то тогава нямаше да остави Той на Земята нито една жива твар. Обаче предоставя им Той на тях отсрочка до един Предначертан предел. ..."
31- 83:28 "Това извор е, от който пият приближените Му."
34- 57:3 "Той е първият и последният, Зримият и Незримият. ..."
37- 4:130 "... Аллах с изобилните си блага прави богат всеки един от тях. ..."
39- 50:22 "... и днес вече много по-надалеко виждат твоите очи."
42- 9:51 "... "Не може да ни сполети по никакъв начин друго освен онова, което предначертал ни е Аллах."
43- 76:5 "Наистина праведните, ще пият те от чашата, към която прибавена е и вода от Кафур."
45- 55:26, 27 "Ще изчезне всичко живо по Земята, но ... само образът дълговечен на твоя Господар..."
46- 15:21 "И не съществува нищо, чиято съкровищница да не е в наши ръце, и спускаме го Ние само в определено количество."
49- 17:79 "... място най-похвално ..."50- 2:90 "... изпрати своята милост на онези от рабите свои, на които пожела. ..."