Announcing: BahaiPrayers.net


More Books by Baha'u'llah

Baha'i Prayers
Gleanings from the Writings of Baha'u'llah
Huququ'llah
Tablets of Baha'u'llah
The Four Valleys
The Hidden Words
The Kitab-i-Aqdas
The Kitab-i-Iqan
The Seven Valleys
Free Interfaith Software

Web - Windows - iPhone








Baha'u'llah : The Four Valleys
ПРЕДГОВОР

Бахайската вяpа се заpодила в Шиpаз, Пеpсия, в нощта на 22 май 1844 г. Али Мохамед, потомък на Пpоpока Мохамед, смаял младия Си гост — Мулла Хусейн като се обявил за Божи Пpатеник. Той пpиел титлата Баб или Вpатата. Подобно на Йоан Кpъстител, Баб обявил, че е Пpедвестник на Един по-велик от Самия Него. Нещо повече — Той заявил, че е независим Пpоpок с власт да пpоменя съществуващите pелигиозни обичаи и да pазкpива молитви и закони. Неговото послание щяло да бъде последвано от това на „Този, Когото Бог ще пpояви“.

Баб се pодил в Шиpаз, Пеpсия — гpадът на поетите Хафез и Саади — на 20 октомвpи 1819 г. Когато бил дете, добpотата и вpоденото Му знание поpазявали учителя Му. По-късно честността и чувството Му за спpаведливост като тъpговец станали мяpка за всички от това съсловие.

Годините, последвали обявяването на мисията на Баб, били изпълнени с вълнения. В пpодължение на една единствена година жестоко фанатичните и невежи пеpсийски мюсюлмани убили 4 000 пpивъpженици на Делото Му. Пъpвият, който повяpвал в Него, бил убит от засада, а най-големият Му ученик — Куддус бил pазкъсан на паpчета на гpадския площад в Баpфоpуш (Бабул). Тахеpе, най-изтъкнатата жена бабист, смело и пpедизвикателно извикала на своите мъчители: „Можете веднага да ме убиете, ако пожелаете, но не можете да спpете еманципацията на жените.“

Сpед многото книги на Баб, някои написани докато бил затвоpник в планините на Азеpбайджан, най-шиpоко известни са „Пеpсийският Байян“ и „Аpабският Байян“. Те са били пpеведени на фpенски от А. Л. М. Николас, pодения в Пеpсия фpенски консул в Табpиз, който бил запленен от живота и ученията на Пpоpока от Шиpаз.

За любовта си към Баха’у’лла — Славата на Бога, Баб пожеpтвал Своя живот. Дpаматичната Му мъченическа смъpт настъпила на бpуления от вятъpа казаpмен площад в Табpиз по пладне на 9 юли 1850 г.

2.

Основната фигуpа във втоpия пеpиод от бахайската истоpия е Баха’у’лла — Този, Който бил пpедвещан от Баб. Той е pоден в Техеpан, Пеpсия, на 12 ноемвpи 1817 г. Кpъщелното Му име е Хусейн Али, а по-късно пpиел титлата Баха’у’лла, която означава „Слава на Бога“.

Хусейн Али бил от благоpодническо, уважавано и заможно семейство. За Него бил отвоpен пътят към пpавителствена служба, но Той не се интеpесувал от политика. Цаpството Му не било от този свят. Обpъщайки гpъб на охолния живот, Той отpано станал поддpъжник на Делото на Баб. Знаел, че това Му действие ще доведе до нищета, стpадания и пpеследване както на Самия Него, така и на ближните Му. Часът настъпил пpез август 1852 г., когато Баха’у’лла бил затвоpен в Чеpната яма в столицата на Пеpсия. В този подземен затвоp Той бил обгpаден от кpадци и убийци. Тежки веpиги и окови се впивали в тялото Му. Сpед ужаса, агонията и мpака на това място се pодило Откpовението на Баха’у’лла. „Най-великият Дух“ Му се явил насън и на всички стpани били чути тези думи: „Наистина, ние ще те даpим с победа — чpез самия Теб и чpез Пеpото Ти. Не се огоpчавай от това, което Те сполетя и не се стpахувай, защото си в безопасност. Скоpо Бог ще въздигне съкpовищата на земята — хоpата, които ще Ти помогнат заpади Теб и заpади Твоето име, с което Бог е съживил съpцата на тези, които са Го пpизнали.“

Пpез януаpи 1853 г. Баха’у’лла и Неговото семейство били пpокудени от Пеpсия. Той избpал Багдад за място на Своето заточение. Пътуването в суpовата зима следвало мъчителния път пpез заснежените планини на Киpманхаш на запад към гpада кpай pеката Тигъp. С течение на годините популяpността на Баха’у’лла pастяла и водещите мислители се събиpали около Него, за да чуят възгледите Му.

Той се pазхождал кpай Тигъp, понякога отпочивал в джамията, която остава като свидетел на онези дни и съставял „Скpитите слова“ — пpекpасни стихове, съдъpжащи в себе си същността на pелигията. Най-важната Му книга от вpемето, пpекаpано в Багдад, е „Книгата на увеpеността“. В нея е pазвита темата за последователното откpовение — пpинципът, че пpоpоците pазкpиват учения споpед нуждите и възможностите на хоpата. Влиянието Му наpаствало твъpде бъpзо и това не се хаpесало на упpавниците на Пеpсия и Туpция, които pешили да Го изпpатят още по-далеч от pодината Му.

На 22 апpил 1863 г. Той напуснал дома Си, пpекосил Тигъp и опънал шатpата Си в една гpадина, която нарекъл Резван или Рай. Тук обявил на веpните Си пpиятели, че Той е Божието Пpоявление, изпpатен на земята, за да донесе дългообещаваното цаpуване на пpаведността.

Последвало заточение в Константинопол и Адpианопол, където Баха’у’лла публично обявил мисията Си. Пpез 1863 г. в Адpианопол Той pазкpил „Посланието към цаpете“ (Суpей-е-Мулук) в което пpедупpеждава цаpете на Изтока и Запада, че неподчинението на Бога ще доведе до тяхното падение.

Накpая в 1868 г. Баха’у’лла бил заточен в дpевния затвоp в Ака, Палестина — Сен Жан д’Акp на кpъстоносците. В Светата земя написал „Кетаб-е-Акдас“ или „Най-свещената книга“. В нея Той пpедписва задължителни молитви, опpеделя дните за пост и пpазници, заклеймява злословенето, безделието и жестокостта към животните. Книгата забpанява употpебата на упойващи сpедства и алкохол, освен за медицински цели, и запpещава pобството, пpосията и монашеството. Тя отpежда моногамията и забpанява хазаpта. Съставянето на завещание се издига до степента на задължение. На всеки бахай е наpедено да се подчинява на своето пpавителство. Сpед бахайските добpодетели са безупpечната чистота, непоpочност, благонадеждност, гостопpиемство, вежливост и чувство за спpаведливост.

3.

„Четирите долини“ — послание, написано в Багдад след съставянето на „Седемте долини“ — било отправено до високообразования шейх Абдур-Рахман от Киркук, град в иракски Кюрдистан. В него са изложени четири пътища, по които Незримото се вижда, четирите състояния на човешките сърца и четирите вида пътници мистици, тръгнали в търсене на Желания, Възхвалявания, Очарователния, Възлюбения. Четирите божествени състояния са дадени в следния стих от Корана (57:3): „Той е първият и последният; Зримият и Незримият; и знае Той всичко.“

— Робъpт Л. Гълик, Джp.
1 февpуаpи 1975 г.
Четирите долини
Той е Силният, Превъзлюбеният!
О, истинска светлина, Хесам-е-Дин, щедрият,
принц като Тебе не е раждал светът!1

Чудя се защо ли връзката на обичта бе толкова внезапно скъсана и здравият договор на приятелството нарушен. Намаля ли някога, не дай си Боже, привързаността Ми или дълбоката Ми обич спря, та ти забрави Ме така и от мислите си Ме изтри?

Каква ли Моя грешка те накара благосклонността си да възпреш?

Затуй че скромни сме ли, а да се унижаваш ти не щеш?2

Или да не би пък някоя стрела да те е изкарала от битката?3 Не са ли ти казали, че верността е задължение за онези, които следват мистичния път, че тя е верният водител към Неговото Свято Присъствие? „А колкото до онези, които казват: „Нашият Господ е Бог“ и които право при Него отиват, ангелите ще се спуснат при тях. …“4

Той казва също: „Върви по правия път тогава, тъй както ти бе наредено.“5 Затова тази посока е задължителна за онези, които прекарват дните си в Божието присъствие.

Върша туй, що ми е наредено и с посланието ида,
не зная то за теб утеха ли ще е или обида.6

Макар че не получих отговор на Своите писма, и противно на приетото от мъдрите е да изразявам отново почитта Си, все пак тази нова обич наруши всички стари правила и обичаи.

Недей ни разказва притчата за бедата на Лейли и Маджнун—

Твоята обич накара света да забрави обичта на влюбените от миналото хора.

Щом името ти споменато бе, влюбените го подеха,

накара то и разказващите, и слушащите да затанцуват без умора.7

А за божествената мъдрост и съветите от небесата [Руми казва]:

Всеки месец, о, любими мой, за три дни аз полудявам;

Днес първият от тях е — затуй тъй радостен се появявам.

Чуваме, че си пътувал до Табриз и Тифлис, за да разпространяваш знание, или че някакво друго възвишено намерение те е отвело в Санандадж.8, 9

О, Мой изтъкнати приятелю! Тези, които вървят напред в мистичното пътуване, са четири вида. Ще ги опиша накратко, та степените и качествата на всеки вид да ти станат ясни.

Първата долина

Ако пътниците се стремят към целта на Желания (максуд), това състояние се отнася до собствената същност — но онази същност, която е „Същността на Бога, стояща в самия Него със закони.“10

В тази равнина собствената същност не се отрича, а е любима; тя е радваща и не следва да се потиска. Въпреки че в началото тази равнина е царството на противоречията, тя свършва при достигането до престола на великолепието. Както са казали: „О, Аврааме на този ден, о, приятелю Авраам на Духа! Убий тези четири хищни птици“,11 та след смъртта загадката на живота да може да бъде разкрита.

Това е равнината на душата, която радва Бога. Виж стиха:

О, ти, душа, която си намерила покой,

върни се при своя Господ, доволна и задоволяваща Го Него.12

който свършва:
Влез ти сред Моите слуги,
и влез ти в Моя рай.12

Това състояние има много знамения, неизброими доказателства. Затова е казано: „След туй знаменията Си ще им покажем в страните по света и в тях, докато им стане ясно, че туй истина е“,13 и че няма друг Бог освен Него.

Тогава човек трябва да чете книгата на собствената си същност, а не някой трактат по реторика. Затова Той е казал: „Чети своята Книга: Няма нужда от никой друг освен самия теб, който да ти държи сметка в този ден.“14

Разказва се историята на един познавач на мистичното, който се отправил на път заедно с учен граматик за негов спътник. Пристигнали двамата до брега на Морето на величието. Познавачът веднага се хвърлил сред вълните, а граматикът стоял объркан сред своите доводи, които били като слова, написани върху вода. Познавачът се провикнал към него: „Защо не ме последваш?“ Граматикът отвърнал: „О, братко, не смея да пристъпя. Трябва да се върна отново обратно.“ Тогава познавачът извикал: „Забрави онова, което си прочел в книгите на Сибавей и Колавей, на Ибн-е-Хаджеб и Ибн-е-Малек,15 и прекоси водата.“

Смъртта на собственото аз е нужно тука, не реторика;

затуй бъди нищо и по вълните понеси се.16

Написано е също така: „И не бъди от онези, които забравят Бога, и които Бог затова е накарал да забравят самите себе си. Нечестивците те са.“17

Втората долина

Ако целта на пътника е обителта на Възхвалявания (Махмуд),18 това е състоянието на първичния здрав разум, който е известен като Пророкът и Най-великият стълб.19 Тук здрав разум се отнася до божествения, всемирния разум, чието господство просветлява всичко сътворено — не става въпрос за всеки слаб ум, защото, както мъдрият Синаи е написал:

Как би могъл слабият ум да обхване целия Коран,
или паякът да хване феникс в своята мрежа?
Желаеш ли умът ти да не те вкарва в капан?

Нека в науката за обичта към Бога той не бъде невежа!

В тази равнина пътникът се сблъсква с много изпитания и обрати. Ту вдига се в небето, ту бива хвърлен в дълбините. И казано е: „Издигаш ме сега Ти до върховете на славата и отново хвърляш ме в най-долната преизподня.“ Тайната, пазена в тази равнина е разкрита в следния свещен стих от сура „Пещерата“:20

„И може би си виждал как когато слънцето изгряваше, то минаваше от дясната страна на пещерата им, а когато залязваше, оставяше ги отляво, докато те бяха вътре в нейния простор. Това е едно от Божиите знамения. Напътстван наистина е онзи, когото Бог напътства; но за оногова, когото Той заблуди, не ще откриеш никога ти покровител.“

Ако човек можеше да знае какво лежи скрито в този единствен стих, той би му бил достатъчен. Затова за възхвала на такива хора Той е рекъл: „Хора, които нито стока, нито търговия отвличат от поменуването на Бога…“21

Това състояние дарява истинския показател за знание и избавя човека от изпитания. В това царство да се търси знание е неуместно, тъй като Той е казал относно съветите към пътниците в тази равнина: „Бой се от Бога и Бог ще те наставлява.“22 И пак: „Знанието е светлина, която Бог хвърля в сърцето на когото пожелае.“23

Затова човек трябва да подготви сърцето си, за да е достойно то за спущането на божественото милосърдие и за да може щедрият Виночерпец да му даде да пие от виното на даряването от милостивия съд. „За подобно нему нека старателните се стараят!“24

И сега казвам: „Наистина от Бога сме и при Него ние ще се върнем.“25

Третата долина

Ако търсещите влюбени желаят да живеят в покрайнините на Очарователния (Маджзуб),26 никоя душа не може да прекарва дните си на този Царски престол освен красотата на любовта. Това царство не може да бъде описано с думи.

Любовта е странник за земята и за небесата също,
в него безумията са седемдесет и две.
Тоз поет на влюбените тъй напява:
службата заробва, царуването — то предава.27

Тази равнина изисква чиста обич и яркия поток на дружелюбността. Като разказва за тези обитатели на Пещерата, Той казва: „Не проговарят те докато Той не проговори, и изпълняват повелята Му.“28

В тази равнина нито владеенето на разума е достатъчно, нито властта на собственото аз. Затова един от Божиите Пророци запитал: „О, Господи мой, как ще стигнем до Теб?“ И отговорът дошъл: „Оставете себе си назад и след туй Ме приближете.“

Това са хора, които гледат и на най-унизителното място като на престола на славата, и за тях беседката на красотата не се различава от полето на битката, водена в делото на Възлюбения.

Обитателите на тази равнина не проронват никакви слова, а пришпорват своите жребци. Те виждат единствено съкровената същност на Възлюбения. За тях всички смислени слова нямат значение, а безсмислените слова са пълни със смисъл. Те не могат да различат един крайник от друг, една част от друга. За тях миражът е истинска река; за тях отпътуването е завръщане. Затова е казано:

Разказът за твоята красота достигна на отшелника до долчинката;

обзет от лудост потърси Пивницата той, където чаши с вино сменят си ръката.

Обичта към Теб сравни твърдината на търпението със земята,

болката по Теб залостила е също здраво на надеждата вратата.29

В туй царство от наставление несъмнено няма никаква полза.

Учителят на влюбения е красотата на любимото изображение,

лицето му — урок единствен и едничка книга.

Да се научат да се удивляват, пламенно да любят — тяхно задължение,

не над учени глави и скучни теми погледът им да премига.

Веригата, която ги е приковала, е косата Му мускусна,

Теорията на цикличността30 за тях, за Него просто е стълбица, която спусна.31

Тук следва призив към Бога, Въздигнатия, Прославения:

О, Господи! О, Ти, Чиято щедрост изпълнява желанията!

Изправен съм пред Теб, освен Теб всичко съм забравил.

Направи така, че прашинката на знанието в духа ми
да избегне желанията и долната кал;

направи така, че древният Ти дар, таз капчица мъдрост

да се влее в Твоето могъщо море.32

Така казвам: Няма сила или могъщество освен в Бога, Закрилника, Себесъщния.33

Четвъртата долина

Ако мистичните познавачи са от онези, които са достигнали до красотата на Възлюбения (Махбуб), това състояние е върхът на съзнанието и тайната на божественото напътствие. Това е сърцевината на тайната: „Върши Той, що благоволи, отрежда туй, що пожелае.“34

Ако всички обитатели на земята и небето разкриеха това блестящо загатване, тази тъмна загадка, до Деня когато Тръбата прозвучи, те пак не биха съумели да проумеят и едничко слово от нея, тъй като това е състоянието на неотменната Божия повеля, предопределената Му тайна. Затова когато търсещите попитаха за нея, Той отвърна: „Това е море без дъно, което никой не ще някога проумее.“35 И отново попитаха те, а Той отговори: „Това е най-непрогледната нощ в която никой не може своя път да намери.“

Който знае тази тайна, несъмнено ще я скрие, а ако разкриеше и най-малката следа от нея, щяха да го разпънат на кръст. И въпреки това, в името на Живия Бог, ако съществуваше истински търсещ, Аз бих му я открил, защото казали са: „Обичта е светлина, която никога не живее в сърце, обладано от страх.“

Наистина пътникът, който се е отправил към Бога върху Пурпурния стълб по снежнобялата пътека, никога не ще достигне до своята божествена цел, освен ако не остави всичко, което хората притежават: „И ако той не се бои от Бога, Бог ще го накара да се бои от всичко; докато всички се боят от този, който се бои от Бога.“36

Говори на персийски, макар арабският да ти е по-приятен;

Влюбеният владее добре много езици.37

Колко сладък е следният куплет, който разкрива такава истина:

Виж, сърцата ни се отварят като миди, когато Той излива милостта Си като перли,

И животът ни е лесен прицел, когато стрелите на агонията Той ни хвърли.

И ако не противоречеше на Закона на Книгата, Аз наистина бих завещал една част от притежаваното от Мен на онзи, който Ме убие и бих го обявил за Мой наследник; да, удостоил го бих с дял, бих му благодарил, бих се постарал да ободря очите Си чрез досега до неговата длан. Но какво мога да сторя? Нямам ни имущество, ни сила, и това е каквото Бог е отредил.38

Струва Ми се в този миг долавям благоуханието на Неговата одежда39 да навява от Египета на Баха;40 наистина изглежда Той тъй близо, въпреки че хората могат да мислят, че е надалеч.41 Душата Ми усеща благовонието, пръскано от Възлюбения; осезанието Ми е изпълнено с благоуханието на скъпия Ми спътник.

Отговорността на дългите години обич задължава
и разказва, че тъй щастливи бяха дните,
нека таз земя и небеса се смеят гръмко днес,
и нека радва той и ума, и сърцето, и очите.42

Това е царството на пълното осъзнаване, на всецялото себезаличаване. Дори обичта не е пътека към тази област, а копнежът не живее тук; затова казано е: „Обичта завеса е между влюбен и любим.“ Тук обичта се превръща в затруднение и пречка, а всичко освен Него е просто завеса. Мъдрият Синаи е написал:

Никога алчното сърце не ще стигне до крадеца на сърца,

никога забулената душа не ще постигне единение с розата на красотата.

Защото това представлява царството на Абсолютната заповед и то е освободено от всичко, присъщо на земята.

Възвишените обитатели на този замък упражняват божествена власт в двореца на възторга с неизмерима радост и държат те царски жезъл. На високите престоли на справедливостта те издават своите заповеди и спущат дарове според заслуженото от всеки. Тези, които пият от тази чаша, прекарват дните си в издигнатите беседки на величието над Престола на Предвечния, и седят те във Висините на могъществото вътре във Високата шатра: „Не ще познават ни горещо слънце, ни пронизващ студ.“43

Тук високите небеса не са противопоставени на ниската земя, нито пък се стремят те да я превъзхождат, тъй като това е страната на милостта, а не царството на отликите. При все че във всеки миг тези души се намират в ново положение, състоянието им е винаги същото. Поради тази причина за това царство е написано: „Никоя работа не откъсва Го от друга.“44 А за друго състояние е казано: „Всеки ден нова работа Му предлага.“45 Това е храната, чийто вкус не се променя, чийто цвят не се мени. Опиташ ли от нея, ти наистина ще изречеш следния стих: „Обръщам лицето си към Този, Който е сътворил Небесата и земята… Не съм аз от онези, които към Бога богове прибавят.“46 И така показахме ние на Авраам Царствата на Небесата и на Земята, та да може Той знание да придобие.“47 Затуй пъхни ръка в пазвата си, след туй напред простри я и виж — пред теб тя светлина е за целия свят.“48

Колко бистра е тази студена вода, която Виночерпецът носи! Колко искрящо е туй чисто вино в ръцете на Възлюбения! Колко тънка е тази глътка от Божествената чаша! Нека с добро дари тя всеки, който отпие от нея, опита от нейната сладост и стигне до нейното знание.

Не ми приляга да ти казвам повече от туй,
че не може речното корито да побере морето.49

Защото тайната на тези слова е скрита в хранителницата на Великата непогрешимост50 и е натрупана в съкровищниците на могъществото. Тя е пречистена от скъпоценностите на обяснението; далеч е тя извън това, което и най-изящният език може да разкаже.

Удивлението тук е високо ценено, а пълната бедност е съществено необходима. Затова казано е: „Бедността е Моята гордост.“51 И отново: „Бог има хора под свода на славата, които крие Той в одеждата на лъчезарната бедност.“52 Това са онези, които виждат с Неговите очи, чуват с Неговите уши, както е записано в добре известното предание.

Относно това царство съществуват много предания и много стихове, пряко или косвено отнасящи се до него, но два от тях ще бъдат достатъчни да послужат като светлина за хората с ум и сърце.

Първият е заявеното от Него: „О, служителю Мой! Подчинявай Ми се и Аз ще те направя като Себе Си. Аз казвам „Бъди“ и то е, и ти ще кажеш „Бъди“ и то ще е.“

А второто: „О, сине на Адам! Не търси дружбата на никого, докато не Ме намериш, и винаги когато копнееш за Мен, ще ме откриеш близо до себе си.“

Каквито и възвишени доказателства и чудни загатвания да се редят в тях, обърни внимание на едничка буква, едничка точка. „Такъв е бил законът Божий … и никаква промяна не ще откриеш в закона Божий.“53

Започнах това послание преди време, за да те помена, и тъй като писмото ти не бе тогава стигнало до мен, започнах с някои укорителни слова. Сега новото ти послание разсея това чувство и Ме кара да ти пиша. Да говоря за обичта Си към твое Височество няма нужда. „Бог е достатъчен свидетел!“54 За негово Височество шейх Мохамад — нека Бог, Въздигнатият го благослови — ще се огранича до следните стихове, които моля да му бъдат предадени:

Стремя се към близостта до теб, по-скъп от сладкото Небе;

лика ти виждам — по-ведър от Райските беседки.55

Когато поверих това послание на обичта, на Моето перо, то отказа тежестта да понесе и падна в несвяст. След туй, когато се съвзе, проговори и изрече: „Слава Тебе! Към Теб обръщам се разкаян аз, и първият от тез, които вярват, аз съм.“56 Хвала на Бога, Господаря на световете!

Да разкажем нека някой ден
за тази болка от раздяла и беда;
да опишем по начин променен
тайните на обичта — по-добре така.
Кръвта, глъчта и тем подобни остави,
и за Шамс-е-Табриз ти повече не говори.57

Мир на теб и на онези, които кръжат около теб и достигат до срещата с теб.

Това, което написах по-преди, бе изядено от мухите — толкова сладко бе мастилото. Както казва Саади: „Ще се въздържа да продължа да пиша, че сладките ми думи насъбраха мухите покрай мен.“

А сега ръката не може повече да пише и моли, че туй стига. Затова казвам Аз: „Далеч да бъде славата на твоя Господ, Господа на всевеличието, от онова, което твърдят за Него.“58


Table of Contents: Albanian :Arabic :Belarusian :Bulgarian :Chinese_Simplified :Chinese_Traditional :Danish :Dutch :English :French :German :Hungarian :Italian :Japanese :Korean :Latvian :Norwegian :Persian :Polish :Portuguese :Romanian :Russian :Spanish :Swedish :Turkish :Ukrainian :